МОТИВИ по НОХД № 247/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, Наказателно отделение
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Н.И.П. ЕГН ********** за това,
че на 08.08.2006 г. в гр. Пловдив, в качеството на
собственик и управител на „****ЕООД е избегнал плащането на данъчни задължения
по ЗДДС в особено големи размери - 26 362 лев, като е потвърдил неистина в
подадена декларация, която се изисква по силата на закон - чл.100 ал.1, ал.2 и
ал.З от ЗДДС /отм./ и чл.89 ал.1 от ППЗДЦС /отм./, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като в справка-декларация /СД/ по ЗДДС с
вх. № 1600-0840325/08.08.2006 г. за данъчен период
01.07.2006 г. - 31.07.2006 г. подадена пред ТДЦ на НАП гр. Пловдив е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 41 724,36 лева в раздел „Б“ от
декларацията при действително установен 15 365,36 лева и е променил резултата
за периода, като в раздел ,3“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 112,64
лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 27 474,64 лева -
престъпление по чл. 257 ал.1 предл.1 вр.чл.255
ал.1 предл.2 вр.чл.2 ал.1 и ал.2 от НК, както и за
това, че
В периода
01.07.2006 г. - 31.07.2006 г. в гр. Пловдив, в качеството си на собственик и
управител на „****ЕООД, с цел да осуети установяването на данъчни задължения -
данък добавена стойност за внасяне, в особено големи размери - 26 362 лева, е
водил счетоводна отчетност с невярно съдържание - отчетен регистър - дневник за
покупките съгласно чл.104 от ЗДДС /отм./ и чл. 91, чл.92, чл.94 и чл. 96 ал.1
от ППЗДЦС /отм./, като в отчетния регистър за покупките за данъчен периода
01.07.2006 г. - 31.07.2006 г. подаден заедно със справка-декларацията по ЗДДС №
1600-0840325/08.08.2006 г. на 08.08.2006
г. пред ТДЦ на НАП гр.
Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури с
№**********/14.07.2006г.,
№**********/17.07.2006г.,
№**********/18.07.2006г.,
№**********/19.07.2006г.,
№**********/20.07.2006г., издадени от „“ ЕООД гр. сначислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на, както следва:
по данъчна фактура **********/14.07.2006 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 7 154,00 лева, по данъчна фактура №
**********/17.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 4 596,20 лева, по данъчна фактура № **********/18.07.2006 г.
с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 929,80 лева, по данъчна фактура
№ **********/19.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6 703,20 лева, по данъчна
фактура3000000189/20.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 3 978,80 лева, всички издадени от „****“ ЕООД гр.
Л., без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./ - престъпление
по чл. 257
ал.1 предл 1 вр. чл.256 вр.чл.2 ал.1 и ал.2 от НК.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвиненията, като се
подчертава, че ги намира за безспорно доказани и предлага на подсъдимия да
бъдат наложени наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
- лишаване от свобода в размер на от по две години за всяко едно от тях.
Пледира се на основание чл. 23 от НК да се определи едно общо най-тежко
наказание в размер на две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66
от НК да се отложи с изпитателен срок от три години и шест месеца, както и
глоба в размер на 5000лв за всяко едно от престъпленията.
Упълномощеният
от подсъдимия защитник моли по изложени от него в съдебно заседание мотиви подзащитният му да бъде напълно оправдан и алтернативно се
предлага съдът да определи минимално наказание лишаване от свобода, което да се
отложи с минимален изпитателен срок и не се налага кумулативно предвиденото
наказание глоба.
Подсъдимият
поддържа изложеното от адвоката си и иска да бъде признат за невиновен.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл.
14 и чл.
18 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият
Н.И.П. е роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, българин, български гражданин,
разведен, със средно образование, работещ, реабилитиран, ЕГН **********.
Търговски субект
- търговско дружество „****ЕООД е образувано с Решение № 5610/05.10.2001 г. на
Окръжен съд гр. Пловдив по фирмено дело № 3060/2001 г. със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. ***с основен капитал 5 000 лева, разпределен в 500
дяла по 10 лева. Дружеството към онзи момент, а и към инкриминирания момент се
управлявало и представлявало от подс. Н.И.П.. Предмет
на дейност на дружеството било извършването на строително-монтажни у слуги. „****ЕООД е било
регистрирано по реда на ДПК в ТДД Пловдив с ЕИК по БУЛСТАТ *** и служебен номер
от регистри на НАП ********** на 12.10.2001 г. По Закона за ДДС дружеството е
регистрирано първоначално считано от 13.08.2002 г. - извършване на уведомление
за регистрация по ЗДДС изх. № 11171/13.08.2002 г. по реда на чл.108 от ЗДДС
/отм./ по подадено заявление № 334/06.08.2002 г. за достигнат оборот от 77 686
лева.
Като регистриран
по ЗДДС субект за търговското дружество „****ЕООД съществувало задължение
съобразно чл.100 ал.1, 2 и 3 от ЗДДС /отм./ и чл.89 ал.1 от ППЗДДС /отм./ да
декларира за всеки данъчен период необходимата информация свързана с дейността,
която е основание за възникване на права и задължения, като
справката-декларация се съставяла по образец и следвало да се подава за всеки
данъчен период, който бил едномесечен и съвпадал с календарния месец, в
съответната Териториална дирекция на НАП до 14-то число вкл. на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнася. Справката-декларация по ЗДДС се съставяла
въз основа на съответните отчетни регистри - дневника за покупките и дневника
за продажбите, които следвало да съдържат информация за всички издадени и
получени данъчни документи и отчети. Представлявайки изкуствен субект на
правото тези си нормативно уредени ангажименти, юридическото лице следвало да
осъществява чрез своя управителен орган или упълномощено от него лице.
Към 2006 г.
„****ЕООД счетоводно било обслужвано от св. С.Д.С.. Във връзка с този й
ангажимент като счетоводител - свидетелката следвало да обработва документите
касаещи търговските операции на дружеството и осчетоводяването им, което
включвало и изготвянето на справки-декларации по ЗДДС и придружаващите ги
отчетни регистри, като в тях отразявала сведенията произтичащи от съдържанието
на фактурите, които й били предоставени от управителя и представляващия
дружеството - подс. П.. За целта след осъществяване
на сделките, фактурите и други счетоводни документи се предавали от подс. П. на св. С., като на база на съдържащата се в тях
информация счетоводителката съобщавала на обвиняемия какъв е следващият от тях
данъчен резултат. След съответното оформяне на справките-декларации и
дневниците за покупки и продажби за съответния период св. С. чисто технически
ги подавала по електронен път, със свой електронен подпис, за което имала
издадени нарочни пълномощни. Самата тя по друг начин не била обвързана с
посочения търговски субект и не била запозната с търговската дейност, както и
дали осчетоводяваните от нея първични счетоводни документи отразявали реални
стопански операции.
През месец юли
2006 г. подс. Н.П. решил да осуети и избегне установяването
и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за управляваното и представлявано от
него дружество - „****ЕООД за данъчния период 01.07-31.07.2006 г. За същия
период управляваното от него дружество е извършило доставки по 4 фактури, като
общата стойност на данъчната основа на облагаемите доставки, без износа,
възлизала на 214 185,02 лева и бил начислен ДДС в общ размер на 42 837 лева.
Сделките били описани по съответните параметри в дневника продажби за периода -
месец юли 2006 г. За да намали данъчния си резултат за същия период подс. П. решил да ползва неистински документи
удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които дружеството му „****ЕООД
било получател на стоки и услуги. Ролята им била чрез имитирането на облагаеми
доставки, като реализирани от друг данъчно задължен по ЗДДС търговец, да ползва
неправомерно данъчен кредит по смисъла на чл. 63 от закона ~ ЗДДС /отм./, а
именно да приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера
на данъчните си задължения. Глобалната последица от замислената операция била
по този начин да се преобразува финансовият резултат на дружеството за данъчния
период, като за сметка на изчисления по тези сделки данъчен кредит, да се
намали размерът на данъка върху добавената стойност, който следвало да се
декларира и внесе за периода.
В изпълнение на
намисленото подс. П. се снабдил по неустановен по
делото начин с 5 фактури с номера № **********/14.07.2006 г., №
**********/17.07.2006 г, №**********/18.07.2006 г., №**********/19.07.2006 г., № **********/20.07.2006
г., издадени от името на „****“ ЕООД гр. Л., представлявано от управителя - св.
Й.Д., като доставчик на описаните в тях стоки.
Самото дружество
- „****“ ЕООД притежавало типичния профил на фирма с фантомни
характеристики, като формално съществувало, но било с липсващ материален,
технически и човешки ресурс за осъществяване на стопанска дейност, а
съществуването му било обусловено от целта на верига от дружества посредством
които да се генерира данъчен кредит по фиктивни сделки с цел приспадането му и
укриване на дължими данъци. Управител на дружеството към онзи момент бил св.
Й.Д., който също бил съвсем фиктивен. Свидетелят Д. бил безработен, с ниско
ниво на образование и нисък социален статус, поради което през 2004 г. се
съгласил на предложението отправено му от непознати нему лица да му бъде
регистрирана фирма, за което ежемесечно ще получава „по някой лев“. Свидетелят
Д. след като бил регистриран като управител и представител на дружеството не се
е занимавал с дейността на същото, не е подписвал документи, не е сключвал
сделки и не е издавал фактури, вкл. и на „***“ ЕООД, което дружество не е
чувал, нито знае или познава неговия управител - подс.
П.. Братът на св. Й.Д. - св. В.Д. според представено по делото пълномощно от
17.05.2006 г. бил генерален пълномощник на дружеството - „****“ ЕООД, но същият
бил също толкова фиктивен, както брат си и не знае нищо за дружествените дела,
нито е подписвал каквито и да било документи във връзка с „дейността“ на
дружеството.
Всичките 5 броя
фактури имали за предмет доставка на бетонна стомана, както следва:
фактура № **********/14.07.2006 г. за
36,500 т. стомана на стойност 35 770 лева и ДДС 7 154 лева на обща стойност 42
924 лева фактура № **********/17.07.2006 г. за 23,500 т. стомана на стойност
22 981 лева и ДДС 4 596,20 лева на обща стойност 27 577,20 лева
фактура №
**********/18.07.2006 г. за 23, 450 т. стомана на стойност 19 649,00 лева и ДДС
3 929,80 лева на обща стойност 23 578,80 лева
фактура №
**********/19.07.2006 г. за 34,200 т. стомана на стойност 33 516 лева и ДДС 6
703,20 лева на обща стойност 40 219,20 лева
фактура №
**********/20.07.2006 г. за 20,300 т. стомана на стойност 19 894,00 лева и ДДС
3 978,80 лева на обща стойност 23 872,80 лева
Общият размер на
начисления по горецитираните 5 броя фактури ДДС
възлиза на 26 362 лева.
Във всички горецитирани фактури било отразено, че са съставени от
„****“ ЕООД чрез управителя Й.Д., а за получател е положен подпис от подс. Н.П..
Отразените чрез
фактурите сделки всъщност били симулативни, тъй като
подобни доставки не били осъществени. Подсъдимият добре знаел това и бил
напълно наясно, че се касае за фиктивна търговска дейност и не били осъществени
посочените по-горе във фактурите доставки. Въпреки това същият представил
фактурите № **********/14.07.2006г.,№**********/17.07.2006г.,№**********/18.07.2006г.,№**********/19.07.2006 г., №**********/20.07.2006
г., издадени от „****“ ЕООД гр. Л. на счетоводителката - св. С., за тяхното
осчетоводяване. Последната съобразявайки донесените й документи и предвид
установения механизъм на работа, като не знаела характера на търговските
отношения с ****“ ЕООД гр. Л., както и че фактурите са с невярно съдържание,
тъй като описват несъществуващи стопански операции, ги отразила в дневника
покупки /т.4, л. 143-145/ на ****ЕООД за месец юли 2006 г. По този начин подс. П. използвал като инструмент св. С., несъзнаваща
ролята на представените й първични счетоводни документи, като описващи
несъществуващи стопански операции при воденето на счетоводството за времето от
01.07.2006 г. до 31.07.2006 г. Гореописаното определило и дневника за покупките
като документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка на стока
съгласно чл. 6 от ЗДДС /отм/, а водената счетоводна
отчетност, като такава с невярно съдържание.
Подсъдимият Н.П.
посредством св. С.С., която не съзнавала неверните
обстоятелства отразени във фактурите, описани по-горе и съвсем добросъвестно ги
отразила тези обстоятелства в отчетните регистри и в частност дневника покупки,
с цел да осуети установяването на данъчни задължения - ДДС за внасяне в особено
големи размери - 26 362 лева, е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание
отчетен регистър - дневник за покупките съгласно чл.104 от ЗДДС /отм./ и чл.
91, чл.92, чл.94 и чл. 96 ал.1 от ППЗДЦС /отм./, като в отчетния регистър за
покупките за данъчен периода 01.07.2006г. - 31.07.2006 г. подаден заедно със
справка-декларацията по ЗДДС № 1600-0840325/08.08.2006
г. на 08.08.2006 г. пред ТДД на НАП гр. Пловдив, е
отразил счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури с
№**********/14.07.2006г.,№**********/17.07.2006г.,№**********/18.07.2006г, №**********/19.07.2006 г., №**********/20.07.2006
г., издадени от „****“ ЕООД гр. Л. с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на, както следва: по данъчна фактура
**********/14.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 7 154,00 лева, по данъчна фактура № **********/17.07.2006 г.
с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4
596,20 лева, по данъчна фактура № **********/18.07.2006 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 929,80 лева, по данъчна
фактура № **********/19.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 6 703,20 лева, по данъчна фактура №
**********/20.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 3 978,80 лева, всички издадени от „****“ ЕООД гр. Л., без да
са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./
Като последица
от така водената счетоводна отчетност с невярно съдържание - посредством
отразяване в отчетния регистър за покупките за данъчния период 01.07-31.07.2006
г., в справката-декларация за периода залегнали редица несъответстващи на
истината обстоятелства, а именно в раздел „Б“ от декларацията относно размера
на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит бил вписан размер от 41 724,36 лева при действително установен размер от
15 365,36 лева и по този начин се променил резултата за периода, като в раздел
„В“ е декларирано ДДС за внасяне в размер на 1 112,64 лева, а действително
установеният ДДС за внасяне е в размер на 27 474,64 лева.
След оформяне
съдържанието на данъчната декларация за данък върху добавената стойност за
периода 01.07-31,07.2006 г. св. С. уведомила подсъдимия и подала, като
обикновено техническо действие, справката декларация на 08.08.2006
г. в ТДЦ на НАП Пловдив, където била заведена с вх. № 1600-0840325, заедно с
дневниците покупки и продажби, като както дневниците за покупки, така и самата
данъчна декларация съдържали неверни сведения и чрез тях се потвърждавала
неистина в подадената декларация, която се изисквала по силата на закон -
чл.100 ал.1, ал.2 и ал.З от ЗДДС /отм./ и чл. 89 ал.1 от ППЗДДС /отм./ относно
размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 41 724,36 лева в раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 15 365,36 лева. По този начин е бил променен и
резултатът за периода, като в раздел ,3“ от декларацията е декларирано ДДС за
внасяне в размер на 1 112,64 лева, а действително установения ДДС за внасяне е
в размер на 27 474,64 лева. Последица от това било потвърждаването на
гореописаните неистински сведения от управителя на „****ЕООД пред структурите
на НАП. С тези действия на подс. П., извършени
посредством св. С., се стигнало до осуетяване установяването на действителното
данъчно задължение и до избягване плащането на данъчни задължения по ЗДДС в
особено големи размери - 26 362 лева за представляваното от него юридическо
лице, дължащо се на неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Укритите данъчни
задължения били в особено големи размери, тъй като надхвърляли посочения в
нормата на чл.93 т.14 пр.2-ро от НК размер от 12 000 лева, който определя
данъците като такива в „особено големи размери“.
Впоследствие
периодът 01.07-31.07.2006 г. бил обхванат от ревизионно производство, което се
провеждало по отношение на „****ЕООД по отношение на задълженията, свързани с
ДДС и корпоративния данък, дължими от дружеството. Началото на ревизионното
производство било поставено със заповед за възлагане на ревизия №
4440/17.10.2006 г., изменяна със заповед № 197/17.01.2007 г. и № 317/31.01.2007
г. Ревизията била извършена от свидетелите Л.Д. и В.К. заедно с третия член на
ревизионния екип - Ц.К.. В хода на ревизията обект на изследване, освен останалите
сделки, станали и доставките осчетоводени като извършени от „****“ ЕООД, по
които получател било търговско дружество „****ЕООД. Чрез използваните способи,
вкл. извършването на насрещни проверки и анализ на издирените документи се
установило, че в дневниците за продажби за месец юли 2006 г. на „****“ ЕООД, горецитираните 5 броя фактури бил отчетени. Установило се
обаче, от представената оборотна ведомост на същото дружество, че за м. юли
2006 г. не са били начислени разходи за работни заплати и осигуровки, както и
че дружеството не разполага с дълготрайни материални активи, т.е. дружеството
не притежавало техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.
Не били представени сертификати за качество, годност и други отнасящи се за
стоките, предмет на доставката, на бетонната стомана, както и документи относно
транспорта на стоките, пътни листове, товарителници, приемно-предавателни
протоколи и други. Бил представен договор от 05.10.2005 г. между „****“ ЕООД
/възложител“ и ЕТ „“ /изпълнител/ за осъществяване на транспорт на бетонна
стомана от страна на едноличния търговец, като ревизиращият екип установил,
посредством насрещна проверка, че ЕТ „****“ не е осъществявала дейност от
13.12.2000 г. и не е издавала фактури с получател „****“ ЕООД. Също така бил
представен договор за наем на помещение в гр. София, общ. Витоша, ул. ****от
страна на „****“ с наемодател М.П.Т.с ЕГН **********, който е недействителен,
тъй като при проверка в ЕСГРАОН се установило, че лице с такова ЕГН не
съществува. Били представени договор от 02.01.2006 г. за покупка на
ориентировъчно количество - 500 тона бетонна стомана между „****“ ЕООД като
продавач и „****ЕООД като купувач, като според чл.7.3 от договора, транспортът
е за сметка на купувача „****“ ЕООД. В тази връзка ревизиращият екип е изискал
справки за обстоятелствата по транспортиране на стоката, вкл. фактури, МПС,
марка, модел, пътен лист и пр. и справка за обстоятелства по складиране на
стоката от страна на „****ЕООД, които не били представени, а според пояснения
дадени от управителя Н.П., закупените количества бетонна стомана по посочените
по-горе фактури от „****“ ЕООД са били вложени в обект собственост на „****“
ООД, намиращ се на ул. „****гр. София. С обяснения, дадени в хода на ревизията,
е декларирано, че дружеството няма складова база и необходимите материалите се
закупували при възникване на сделката и се влагали веднага в процеса на
дейността. Ревизорите установили, че нямало в счетоводните документи на „****“
ЕООД фактури за извършени транспортни услуги на дружеството, свързани с
транспортирането на 137,95 тона бетонна стомана със специализиран транспорт,
нямало фактури за наето МПС и плащани наеми за него, а представените пътни
листове за извършен транспорт с притежавания от дружеството „Мерцедес 410 Д“ за
периода 23.05.2006 г. - 31.08.2006 г. не съдържат информация за превоз на
бетонна стомана. Установили също така, че от дебита на сметка 601 - разход на
материали от оборотна ведомост за периода 01.01.2006г.
- 31.08.2006 г. се установява, че материалите фактурирани от „****“ са изписани
на разход, т.е. вложени са при извършените строително-монтажни работи, което не
отговаряло на истината, тъй като при съпоставка на протоколите за приети
извършени СМР на обект на „****“ ООД на ул. „“ в гр. София се установява, че
строително- монтажните работи са били извършени 3-4 месеца преди издаване на
фактурите и извършване на сделките от „****“ ЕООД, а имено към 15.04.2006 г.,
когато е извършена плоча на кота +19,90 в груб
строеж. Ревизиращият екип също така е установил, че данъчна фактура №
179/04.07.2006 г. на стойност 190 999,02 лева издадена от „****“ ООД е
последната отнасяща се за данъчен период месец 07.2006 г. за извършени СМР, при
които са вложени бетонни стомани. В следващите данъчни периоди до края на 2006
г. не са се установили извършвани услуги или продажби свързани с бетонова
стомана на стойности близки до тази, посочена във фактурите на „****“ ЕООД. В
крайна сметка изводите, до които е стигнал ревизиращият екип са, че не са
налице доказателства за извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС на
бетонна стомана от „**** „ЕООД“ и на основание чл.64 ал.1 т.З и чл. 65 ал.4 т.З
от ЗДДС /отм./ вр.чл.6 от ЗДДС /отм./ ревизиращото дружество „****“ ЕООД няма
право да приспада данъчен кредит в размер на 26 362 лева за данъчен период
01.07.2006 г. - 31.07.2006 г. по горецитираните
фактури. За същия данъчен период при ревизията се констатирали основания за
корекция на данъчната основа, на получените доставки и на данъчния кредит,
както следва:
- данъчна основа
на облагаеми доставки с изключение на износа, декларирани от лицето - 214
185.02 лв., като същата стойност е констатирана и при ревизията;
-начислен ДДС по
облагаеми доставки - 42 837 лв., като същата стойност е констатирана и при
ревизията;
-всичко начислен
ДДС - 42 837 лв., като същата стойност е констатирана при ревизията.
данъчна основа
на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит - декларирана от лицето -
208 621.75 лв., а констатирано при ревизията е 76 811.75 лв.
начислен ДДС по доставките и вноса с
право на пълен данъчен кредит- декларирано от лицето - 41 724.36 лв., а
установеното при ревизията е 15 365.36 лв.
общо данъчен
кредит - декларирано от лицето - 41 724.36 лв., а установеното при ревизията е
15 365.36 лв.
резултат за
периода за внасяне - декларирано от лицето 1 112.64 лв., а констатираното при
ревизията е 27 474.64 лв. - т.е. декларирано е с 26 362 лв. по-малко.
Всички тези
констатации залегнали в ревизионен доклад № 317/14.03.2007 г. въз основа на
който бил издаден ревизионен акт № 1600317/16.05.2007 г. Същият ревизионен акт
бил обжалван пред Директор дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“,
който с решение № 781/13.08.2007 г. го потвърдил в частта, с която е отказано
приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 26 362 лева за периода
01.07-31.07.2006 г. В жалбата си против ревизионния доклад подс.
П. твърдял, че бетонната стомана била вложена в обекта на „****“ ООД на ул.
„****“ в гр. София. В последствие пред Административен съд гр. Пловдив горецитираното решение е било обжалвано, като с решение №
11/06.01.2009 г. жалбата на „****“ ЕООД е била отхвърлена в тази й част, а пред
развилото се пред ВАС производство, със свое решение № 8398/24.06.2009 г. ВАС е
оставил в сила решението на Административен съд гр. Пловдив. В всички свои
актове горецитираните съдебни инстанции са приели
отсъствие на облагаеми доставки от „****“ ЕООД по издадените фактури през месец
юли 2006 г. с получател „****ЕООД, които са били включени в дневниците покупки
и посредством които е бил преобразуван данъчният резултат чрез деклариране на
данъчен кредит за получаване.
В хода на
разследването била извършена съдебносчетоводна
експертиза /л.45-115, т.З/, от заключението на която се установява, че
експертизата също е установила липсата на извършени доставки от „****“ ЕООД по горецитираните фактури - данъчни фактури с №
**********/14.07.2006г.,№**********/17.07.2000г.,№**********/18.07.2006 г., №**********/19.07.2006
г., № **********/20.07.2006 г., по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./ на бетонна
стомана, поради което на основание чл.64 ал.1 т.З и чл.65 ал.4 т.З от ЗДДС
/отм./ вр.чл.6 от ЗДДС /отм./ дружеството - „****ЕООД няма право да приспада
данъчен кредит в размер на 26 362 лева за данъчен период 01.07.2006 г.
-31.07.2006 г.
От заключението
на допълнителната съдебносчетоводна експертиза /л.60-
70, т.6/ се установява, че в случай че издадените от
„****“ ЕООД фактури не са били включени в дневника покупки от „****ЕООД,
приложен към СД по ЗДДС за месец 07.2006 г., то се установява допълнително
начисляване на ДДС в размер на 26 362 лева. Експертизата е установила, че
данъчният кредит реално за същите период е следвало да бъде 15 362,36 лева, а
не както е начислен от данъчнозадълженото лице по справката-декларация данъчен
кредит в размер на 41 724,36 лева, т.е. с 26 362,00 лева е начислен и
деклариран в повече данъчен кредит от страна на данъчно задълженото лице.
В хода на
разследването са били изследвани подписите за „получател“ положени от името на
Н. П. в данъчните фактури издадени от името на „****“ ЕООД - 5 броя с номера №
**********/14.07.2006г.,№**********/17.07.2006г.,№**********/18.07.2006г„№**********/19.07.2006
г„ № **********/20.07.2006 г., като видно от заключението на извършената
графическа експертиза /л.27-28, т.З/ е, че във всички фактури за получател от
името на Н. П. подписите са положени от Н.И.П..
При
разследването подс. П. първоначално е бил разпитан
като свидетел, като с протокол за доброволно предаване от 24.03.2008 г. /л.44,
т.2/ е представил документи, а именно договор за доставка от 15.06.2005 г.,
договор за доставка от 02.01.2006 Г. /л.60-61, Т.9/ /различава се от договор
за доставка от 02.01.2006 г„ представен пред данъчните органи при насрещната
проверка на „****“ ЕООД /л.325-326, т10/ -двата подписа за Й.Д. са коренно различни/,
Споразумение от 31.07.2006 Г. към договор за доставка от 02.01.2006 г., споразумение от 30.06.2006 г. към
договор за доставка от 15.06.2005 г. и 30.06.2006 г., подписани между „****“
ЕООД и „****ЕООД. По отношение на същите документи е била назначена съдебнопочеркова експертиза - /л.75, л.79, т.6/, от която
се установява, че подписите в графите „за купувачи“ на горецитираните
документи вероятно са изпълнени от Н.И.П., а подписите в графите „за продавач“
в същите документи не са изпълнени от Й.Р.Д. и са несравними с подписите на
Н.И.П. и експертът не може да даде заключение дали са положени от него.
Подписите в графите „съставил“ в копие на данъчни фактури с номера №
**********/14.07.2006
г.,№**********/17.07.2006г.,**********/18.07.2006г.,№**********/19.07.2006г., №
**********/20.07.2006 г. са нечетливи и не може да се извърши сравнително
изследване.
По отношение на
същите документи е била извършена съдебнопочеркова
експертиза /л.93-95, т.6/ според заключението на която подписите в тях, както и
в копие на придружително писмо от 29.01.2007 г. от
името на Й.Д., справка-декларация по ЗДДС за месец 07.2006 г. и дневник за
продажби към нея за „****“ ЕООД, протокол за приемане на декларации и дневници
за покупки и продажби по ЗДДС от 14.08.2006 г. за „****“ ЕООД, не са били положени
от лицето С.Д.С.. Експертът е дал заключение, че подписите във всички горецитирани документи не са били изпълнени от едно и също
лице.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз
основа на събрания доказателствен материал – показанията на разпитаните
свидетели Д., К., С., Х., Д., В. Д.
дадени по време на съдебното следствие, така и показанията им дадени на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.
281 от НПК, Д., К., Х., М. и А., два броя Съдебно почеркова
експертиза, съдебно – графологични експертизи, съдебно счетоводни експертизи, както и от
другите писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283
от НПК.
Извършените
процесуално-следствени действия са съобразени с изискванията на НПК, като
посочените доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като са абсолютно
непротиворечиви, взаимно се допълват и установяват фактическата обстановка
отразена по-горе, като водят към изясняване на главния факт.
Съдът дава вяра
на разпитаните свидетели Д., К., С., Х., Д., В. Д., М. и А. като правдиви и
безпристрастни, непротиворечащи едни на други.
Свидетелят Д.,
който е ****по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив е дал подробни показания в
хода на досъдебното производство, които бяха инкорпорирани към доказателствения материал на осн.
чл. 281 ал.1 т.2 пр.2 вр. ал.5 от НПК, предвид заявлението му, че поради
изминалия период от време не си спомня подробно за случая. Показанията му
тогава са пълни ясни и точни и разкриват в пълнота какво му е станало достояние
по време на осъществяваните проверки от данъчната администрация. Изложението му
кореспондира напълно с приложените писмени доказателства, поради което и бе
кредитирано в цялост.
Свидетелката К.
също работи като ****по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив и не си спомняше за
осъществяваната ревизия на „***“ ЕООД, като поясни, че свидетелят Д. е
проверявал документите, свързани с осигуровки, а тя с ДДС и корпоративен данък.
Подробните и детайлни показания на същата от досъдебното производство бяха
приобщени към доказателствения материал на основание
чл. 281 ал.1 т.2 пр.2 вр. ал.5 от НПК и на същите и заявеното от нея пред съда
бе дадева пълна вяра, поради съответствието им с
всички приложени гласни и писмени доказателствени средства.
Счетоводителят
на процесната фирма е била св. С., която подробно
разказа как и по какъв начин е обслужвала дружеството, какво и е давал като
указания подс. П.. Показанията на С. бяха възприети
като достоверни, логични и безпристрастни, поради което и правдиви.
Възприетата
фактическа обстановка се доказа и от показанията на св. Х., Д., В. Д., М. и А., които изасниха
какво знае по случая всеки един от тях и спомогнаха за разкривана на
обективната истина. Същите бяха кредитирани в цялост.
За финалния си
извод съдът взе предвид и приложените писмени доказателства и експертизи –
последните изготвени компетентно и от експерти с необходимите знания – заповед
за започване на ревизия, ревизионен доклад № 317/14.03.2007 г. /л.202-280,т.7/,
възражения срещу ревизионен доклад от Н. П. /л.73-75,т.7/, СД по ЗДДС вх. №
1600-0840325/08.08.2006 г. /л.140, т.4/, протокол за
подаване на декларации и дневници по ЗДДС от 08.08.2006
г. на магнитен носител с получател С.С. /л.141, т.4/,
дневници за продажби /л.142, т.4/, дневници за покупки /л.143-145, т.4/,
фактури 5 броя /л. 146-151, т.4/, справка за актуално състояние на „****ЕООД
/л. 163-164, т.5/, протокол за доброволно предаване от 24.03.2008 г. /л. 44,
т.2/, договори за доставки /л.61-62, т.9 и л.325-326, т.10/, договори за
ревизионен акт № 1600317/16.05.2017 г. /л.4-59,т.7/, справки за актуално
състояние на дружества, дневници покупки, дневници продажби, СД по ЗДДС, копия
на фактури /л.32-36, т.6 и л.74-78, т.2/, договор от 13.06.2005 г. и анекси от
17.10.2005 г. и 21.10.2005 г. към него между „****“ ООД и „****ЕООД /л.34-44,
т.9/, документи за извършени насрещни проверки, протокол за доброволно
предаване, протокол за прилагане на декларации и дневници по ЗДДС от 08.08.2006 г. на магнитен носител, извършените по делото съдебнопочеркови експертизи /л.6-23, т.З, л.76-80, т.6 и
л.93-95, т.6/, съдебносчетоводни експертизи
/л.45-115, т.З и л.66-70, т.6/, графически експертизи /л.27-28, т.З, л.36-39,
т.З/, решения на административни съдилища, справка съдимост, характеристична
справка.
Не се споделиха
възраженията на подсъдимия и неговия защитник, в насока че въз основа
действащият към момента на деянията ЗДДС подсъдимият не е извършил
престъпления, т.к. изложеното от тях не отговаря на истината.
В тази насока
съдът не даде вяра на обясненията на подс. П. в
частта им, с която твърди, че през инкриминирания период се е съобразявал
изрично със законодателството в страната, т.к. изложените от него факти в тази
насока не се подкрепят от доказателствата по делото и разпоредбите на ЗДДС към изледвания момент. В останалата им част обясненията на подс. П. бяха кредитирани.
При анализа на доказателствата съдът се е съобрази с показанията на
гореизброените свидетели и със събраните писмени доказателства и
доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с поведението
си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.257 ал.1 предл.1 вр.чл.255 ал.1 предл.2 вр.чл.2 ал.1 и ал.2 от НК за това, че на 08.08.2006 г. в гр. Пловдив, в качеството на собственик и
управител на „****ЕООД е избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС в
особено големи размери - 26 362 лев, като е потвърдил неистина в подадена
декларация, която се изисква по силата на закон – чл.100 ал.1, ал.2 и ал.З от ЗДДС /отм./ и чл.89 ал.1 от ППЗДЦС /отм./, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като в справка-декларация /СД/ по ЗДДС с вх. №
1600-0840325/08.08.2006 г. за данъчен период
01.07.2006 г. - 31.07.2006 г. подадена пред ТДЦ на НАП гр. Пловдив е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 41 724,36 лева в раздел „Б“ от
декларацията при действително установен 15 365,36 лева и е променил резултата
за периода, като в раздел ,3“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 112,64
лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 27 474,64 лев,
Както и състава
на престъплението по чл. 257 ал.1 предл 1 вр. чл.256 вр.чл.2
ал.1 и ал.2 от НК, за това че в периода 01.07.2006 г. - 31.07.2006 г. в гр.
Пловдив, в качеството си на собственик и управител на „****ЕООД, с цел да
осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност за
внасяне, в особено големи размери - 26 362 лева, е водил счетоводна отчетност с
невярно съдържание - отчетен регистър - дневник за покупките съгласно чл.104 от ЗДДС /отм./ и чл. 91, чл.92, чл.94 и чл. 96 ал.1 от ППЗДЦС /отм./, като в
отчетния регистър за покупките за данъчен периода 01.07.2006 г. - 31.07.2006 г.
подаден заедно със справка-декларацията по ЗДДС № 1600-0840325/08.08.2006 г. на 08.08.2006 г. пред
ТДЦ на НАП гр.
Пловдив, е отразил счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури с
№**********/14.07.2006г.,
№**********/17.07.2006г.,
№**********/18.07.2006г.,
№**********/19.07.2006г.,
№**********/20.07.2006г., издадени от „****“ ЕООД гр. Л. сначислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на, както следва: по данъчна фактура **********/14.07.2006 г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 154,00
лева, по данъчна фактура № **********/17.07.2006 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 596,20 лева, по данъчна
фактура № **********/18.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 3
929,80 лева, по данъчна фактура № **********/19.07.2006 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6 703,20 лева, по данъчна
фактура3000000189/20.07.2006 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 3 978,80 лева, всички издадени от „****“ ЕООД гр.
Л., без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./
От обективна
страна деянието по първото от престъпленията подсъдимият П. е осъществил чрез потвърждаване на неистина
в подадена декларация, която се изисква по силата на закон – чл.100 ал.1, ал.2
и ал.З от ЗДДС /отм./ и чл.89 ал.1 от ППЗДЦС /отм./, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като в справка-декларация /СД/ по ЗДДС с
вх. № 1600-0840325/08.08.2006 г. за данъчен период
01.07.2006 г. - 31.07.2006 г. подадена пред ТДЦ на НАП гр. Пловдив е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 41 724,36 лева в раздел „Б“ от
декларацията при действително установен 15 365,36 лева и е променил резултата
за периода, като в раздел ,3“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 112,64
лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 27 474,64 лев.
Второто
престъпление подсъдимият П. е осъществил, като е водил счетоводна отчетност с
невярно съдържание - отчетен регистър - дневник за покупките съгласно чл.104 от ЗДДС /отм./ и чл. 91, чл.92, чл.94 и чл. 96 ал.1 от ППЗДЦС /отм./, като в
отчетния регистър за покупките за данъчен периода 01.07.2006 г. - 31.07.2006 г.
подаден заедно със справка-декларацията по ЗДДС № 1600-0840325/08.08.2006 г. на 08.08.2006 г. пред
ТДЦ на НАП гр.Пловдив, отразявайки счетоводни документи с невярно съдържание,
подробно описани в диспозитива на обвинението.
От обективна страна и по двата
пункта на обвинителния акт укритите данъчни задължения са в особено големи
размери съгласно критериите заложени в чл.
94, т. 14 от НК.
От субективна страна
подсъдимият П. е извършил деянията и по двата пункта на обвинителния акт с пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния им характер
и е целял настъпването на общественоопасните
последици.
Налице е и от субектвина страна специфичната цел за извършване на
престъпленията – осуетяване установяването на данъчни задлъжения
в големи размери, както и избягване плащането на данъчни задължения в особено
големи размери.
Причини за
извършване на престъпленията – ниска правна култура, слаби волеви задръжки, незачитане
на установения в страната правов ред.
Мотиви за
извършване на престъпленията – користни.
Възраженията на
защитата, че подсъдимият П. не е извършил престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение вече бе посочено, че са са
неоснователни. Защитната му теза се опровергава от целия събран и изложен
по-горе по делото доказателствен материал, а именно показанията на
разпитаните свидетели, прочетените със
съгласието на страните показания на свидетели, заключенията на
съдебно-счетоводните, съдебно-графологичните,
допълнителната съдебно-графологична експертизи и
писмените доказателства по делото.
При установената
фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация, след
като се съобрази и с разпоредбата на чл. 2 от НК, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
П. за престъпленията, за които беше признат за виновен трябва да бъде
определено при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, при наличие на изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко, като такива изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства настоящата инстанция приема продължителния период от извършване
на престъплението от подсъдимия и постановяването на настоящия съдебен акт,
както и чистото му съдебно минало. За деянията, за които бе признат за виновен
подсъдимият П. към момента на извършване - както за това пункт I, така и за
това по пункт II законодателят е предвидил наказания от 2 до 10 години
"Лишаване от свобода", както и глоба в размер на от 5 000 лева до 20
000 лева, както стана дума по-горе след прилагане разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК настоящата инстанция намира, че най-подходящо по вид
и размер би било наказание в размер на 1 година "Лишаване от свобода"
, като и за двете на основание чл. 55 ал.3 от НК прецени, че не следва да се
налага кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се установиха.
На основание чл.
23, ал. 1 от НК съдът определи на подсъдимия П. едно общо, най-тежко от
така наложените му наказания, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице е
законова възможност за увеличаване на основание чл. 24
от НК така определеното общо, най-тежко наказание Лишаване от свобода на
подсъдимия П., но Окръжния съд счита, че не следва да се възползва от нея, като
намира приложената спрямо нея наказателна репресия в достатъчен обем.
При определяне
начинът на изтърпяване на наложеното на подсъдимия П. наказание "Лишаване
от свобода", Окръжният съд отчита, че е налице законова възможност за
отлагане изпълнението му с прилагане института на условното осъждане, като
прие, че за постигане целите на генералната и специалната превенции, той не
следва да изтърпи ефективно наказанието от 1 година "Лишаване от
свобода", поради което и на основание чл. 66 от НК отложи същото с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Разноски по
делото – подсъдимия П., следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив –
в разамер на 816.20лв. и по сметка на Окръжен съд гр.
Пловдив – в размер на 900лв.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си и мотивите към нея.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: