МОТИВИ
към присъда № 23/06.03.2020 г. постановена по НОХД № 518/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подс. И.Р.А. и същият е предаден на съд за това, че:
I. На 20.05.2018 г. във вещеви склад в
Затвора в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества
на обща стойност 81,41 лв., както следва:
1. Марихуана с нето тегло 4,230 грама
и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 7,4 тегловни
процента на стойност 25,38 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998
г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството;
2. Хашиш с общо нето тегло 6,226 грама
на обща стойност 56,03 лева, както следва:
- хашиш с нето тегло 5,344 грама и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5,4 тегловни процента
на стойност 48,10 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне
на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството;
- хашиш с нето тегло 0,882 грама и съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,3 тегловни процента на
стойност 7,93 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества
за нуждите на съдопроизводството - престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр ал 1 по
1 вр.чл.29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК.
II. На 11.04.2018 г. в
гр.Пловдив, без надлежно разрешително е придобил с цел разпространение от С.П.П.,
ЕГН **********, рискови наркотични вещества, включени в Приложение № 3 към чл.3
от ЗКНВП-списък 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, а именно: 2 645 бр. таблетки, без лого на
производител, с общо нето тегло 478,97 гр. и съдържание на активен компонент 2
мг. клоназепам на таблетка, на обща стойност 1 719,25 лева, съгласно оценъчна
експертиза и до 20.05.2018 г. във вещеви склад в Затвора в гр.Пловдив, без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение рискови наркотични
вещества включени в Приложение № 3 към чл.3 от ЗКНВП- списък 3 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно: 2 645
бр. таблетки, без лого на производител, с общо нето тегло 478,97 гр. и
съдържание на активен компонент 2 мг. клоназепам на таблетка, на обща стойност
1 719,25 лева, съгласно оценъчна експертиза, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан 2
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК – престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.29,
ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК.
III. На 20.05.2018 г. във
вещеви склад в Затвора гр.Пловдив, е държал подправени парични знаци в големи
количества – 74 броя неистински банкноти с номинал от по 20 евро всяка, със
серийни номера, както следва:
B29712023088, D04565201465,
D0456520165, D4565201454, G17452013455, G17452013455, G17452013455,
G17452013455, G17452013455,
G14223201777, G54467692877, G54467692877, L21232674111,
L31437864321, L31437864321, L31437864321, L31437864321,
L31437864321, L31437864321, L31437864321, L31437864321,
L31437864321, L17809843122, L17809843122, L17809843122, L17809843122,
L17809843122, L17809843122, L25344870890, P10437861223, P10437861223,
P10437861224, P10437861224, P10437861224, P10437861224, P10437861224,
P10437861224, P44870877331, P22209843005, P22209843005, P22209843005,
P22209843005, P22209843006, P22209843006, P22209843006,
P22209843006, P22209843006, P22209843006, P22209843006,
P22209843006, P22209843006, P22209843006, S12714543221,
S12714543221, S17452013233, S17452013233, S17452013233,
S17452013233, S17452013233, S22223201457, S22223201457,
S22223201457, S22223201457, S22223201457, S22223201457,
S22223201457, U65000870324, U24437864354, U24437864354,
U12009843789, U12009843789, X35452014905, X35452014931,
X35452014931, като е знаел, че са подправени -
престъпление по чл.244, ал.2 вр. ал.1 от НК.
С
депозирания по делото обвинителен акт са били повдигнати обвинения и спрямо С.П.П. за извършени престъпления по чл.354а,
ал.1, пр.1 от НК, по чл.354а,
ал.1, пр.2 от НК и по чл.248,
ал.1 от НК и спрямо Й.Й.С. за
извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.2 от НК. Наказателното производство
по делото срещу тях е прекратено след като същите са сключили споразумение с
Окръжна прокуратура. Споразумението за С. е одобрено по НОХД № 1372/2019
г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, а за П. е одобрено по НОХД № 56/2020 г.
по описа на Окръжен съд - Пловдив. След това наказателното производство по
делото е продължило само срещу подс.И.Р.А..
В
хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа и трите
обвинения така, както са повдигнати на подс.А.. Счита, че от събраните в хода
на ДП и съдебното производство доказателства се установява, че подсъдимият е
извършил от обективна и субективна страна инкриминираните деяния, за които е
предаден на съд. Предлага съдът да признае подсъдимия А. за виновен и по трите
деяния, като за първото престъпление да му се наложи наказание „Лишаване от
свобода“ при превес на отегчаващите вината обстоятелства и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“ при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
По отношение на второто престъпление, свързано с държане на рискови наркотични
вещества, предлага също да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ при
превес на отегчаващите вината обстоятелства и кумулативно предвиденото
наказание „Глоба“. По отношение на третото престъпление по чл.244, ал.2 вр.
ал.1 от НК също предлага да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“,
съобразено с обремененото съдебно минало на подсъдимия. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че на подсъдимия следва да се възложат и
1/3 от разноските по делото. Приобщените по делото веществени доказателства
предлага да се отнемат в полза на Държавата и да се унищожат като вещи без
стойност.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв. А.П. пледира,
че в хода на съдебното производство е установено по един безспорен начин, че
подзащитният му не е извършил престъпленията, за които са му повдигнати
обвинения и не е доказано по един безспорен начин, че той ги е извършил и тъй
като присъдата не може да почива на предположения предлага Съдът да признае
подсъдимия за невиновен. Счита, че в хода на ДП не са събрани каквито и да било
доказателства за вина. От фактическа страна не е доказано по несъмнен начин
подс.А. да е разпространявал, да е притежавал с цел разпространение посочените
наркотични вещества и да е притежавал неистински банкноти. В пледоарията си
заявява, че подзащитният му не е съпричастен към инкриминираните вещи и незнае
нищо за тях, защото не само той е имал достъп до вещевия склад в Затвора – Пловдив,
от където са иззети
наркотичните вещества и неистински банкноти. Излага подробни съображения за
твърденията си. Предвид това моли съдът да приложи чл.303 от НПК с оглед на
това, че присъдата не може да почива на предположения и да оправдае изцяло
подсъдимия по всички повдигнати му обвинения.
Подсъдимият И.Р.А. се присъединява към казаното от
защитника му и заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан по повдигнатите му
обвинения.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.Р.А. е роден
на ***г. в гр.*и живее в гр.Пловдив, *. Той
е българин, български гражданин, завършил е
висше образование и работи, не е женен, ЕГН **********.
Подсъдимият А.
до извършване на деянията по настоящото дело е бил осъждан многократно, като по
НОХД № 30123/2012 г. по описа на PC - Монтана, в сила от 17.07.2013 г., му било наложено
наказание 3 години лишаване от свобода, което било отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години. По НОХД № 125/2017 г. по описа на PC - Козлодуй на подс. А. му било наложено наказание в
размер на 2 години лишаване от свобода като било приведено в изпълнение и
наказанието по предходно описаното по-горе осъждане.
Описаните осъждания на подс. А. обуславят настоящите
деяния като такива извършени при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК. Подс. И.Р.А. бил многократно осъждан, като през
2018 г. изтърпявал наказание в Затвора гр. Пловдив за извършено престъпление по
чл.128, ал.1 от НК в размер на 3 години лишаване от свобода. А. *** на
08.12.2017 г., като след първата присъда следвало да изтърпи и наказание в
размер на 2 години лишаване от свобода по втората присъда за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.4 от НК.
През времето на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода в пенитенциарното заведение в гр.Пловдив, подс.А. изразил желание за
започване на работа и на 21.01.2018 г. бил назначен в обособено производство, а
на 13.04.2018 г. бил преназначен на длъжност „домакин вещеви склад“. Със
заповед № 254/13.04.2018 г. на Началника на Затвора било заповядано да се
извърши инвентаризация на намиращите се вещи в определения за работа обект -
„вещеви склад“. Лицата *** извършили инвентаризацията, при която описали в
присъствието на А. всички намиращи се вещи в склада и същите били предадени на
обвиняемия срещу подпис. Надлежно заверено копие от заповедта и
инвентаризационния опис на коментираното помещение са приобщени към материалите
по досъдебното производство и се намират в Том 2 на лист 147 и следващите.
В противоречие с разпоредбите на ЗИНЗС и неговия
правилник, подсъдимият използвал мобилен телефон и интернет приложения за
мобилна комуникация, за да общува с лица от „външния свят“. По този начин А.
установил, че св.С.П.П. осъществява търговия с рискови наркотични вещества –
ривотрил от публикувани от последния обяви в интернет пространството. Снети на
хартиен носител извлечения от същите са приложени по досъдебното производство.
От разпечатките е видно, че обявите били предоставени от потребител ползвал
мобилен телефон за връзка, а именно телефон с телефонен номер *. Св.П.
използвал телефонен номер *, който видно от приобщена по делото справка от
мобилния оператор „Теленор“, бил регистриран на името на св.С. — жената, с
която св.П. живеел на семейни начала по това време. Посредством обяви в
интернет пространството с предоставения телефонен номер, св.П. предлагал за
продажба рискови наркотични вещества, съдържащи активен компонент клоназепам и
включени в Приложение № 3 към чл. 3 от ЗКНВП - Списък 3 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. Подсъдимият А. решил
да използва престоя си в пенитерциарното заведение, за да държи с цел
разпространение наркотични вещества, както и за да разпространява такива сред
лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затвора гр.Пловдив. За тази цел подс.А.
се свързал със св.П., посредством мобилен телефон, който бил с номер *.
Мобилният апарат ползван от подс.А. е приобщен в хода на досъдебното
производство, като веществено доказателство и е обект на експертно изследване.
Информацията касаеща общуването на подсъдимия със св.П. била разпечатана като
приложение към експертното изследване и същата е анализирана от страна на
разследващите органи по досъдебното производство. Св.П. използвал мобилен
телефон с номер *, като апаратът ведно със СИМ картата също е приобщен към
досъдебно производство и е бил обект на експертно изследване, в хода на което
информацията разпространявана между обвиняемите лица посредством програмен
продукт за размяна на съобщения е анализирана от разследващите органи.
Подсъдимият А. взел решение да закупи наркотично
вещество от св.С.П. и да го държи с цел разпространение, като за целта използвал
лишен от свобода, който наскоро бил изтърпял наказанието си в Затвора
гр.Пловдив – св.Б.М.Р., за да му донесе закупеното количество в затвора.
Свидетелят Б.Р. бил освободен на 09.03.2018 г. от Затвора гр.Пловдив и бил
потърсен по телефона от подс. А., когото познавал от престоя си в
пенитенциарното заведение. А. му позвънил от мобилен телефон с номер * на
мобилен телефон с № *, който номер бил ползван от св.Б.Р.. Подсъдимият казал на
св.Р., че му е намерил работа, защото знаел, че последният имал нужда от такава
и че работата му се състои в посещение на офис на куриерска фирма „Еконт“
намиращ се до складовете на „Търговия на едро“ на ул.„Брезовско шосе“ № 4А в
гр.Пловдив и получаване на пратка, която е изпратена на негово име /Б.Р./ от
лице с малко име „С.“***. Лицето с малко име „С.“*** бил св.С.П., който
осъществявал търговия с рискови наркотични вещества, включително и такава чрез
изпращането на рискови наркотични вещества през „Еконт“ до различни точки на
страната.
Свидетелят П., след проведена комуникация с подс.А.
/която е видна от приложенията към извършените експертни изследвания на
разменените съобщения в мобилните апарати на П. и А./, през месец Април 2018 г.
му изпратил рискови наркотични вещества, включени в Приложение № 3 към чл.З от
ЗКНВП - Списък 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, а именно 2645 бр. таблетки, без лого на производител, с общо
нето тегло 478,97 грама и съдържание на активен компонент 2 мг клоназепам на
таблетка на обща стойност 1719,25 лева.
Свидетелят Б.Р. *** посетил офис на „Еконт“, находящ
се в същия град на ул.„Брезовско шосе“ и получил наредените от св.П. вещи, сред
които били инкриминираните вещества. Подсъдимият А. изрично предупредил св.Р.
да не отваря пратката, но въпреки предупреждението след излизане от офиса на
11.04.2018 г. св.Р. отворил пакета и установил, че вътре има множество телефони
с копчета, марка „Самсунг“ и „Нокия“, както и пакет увит в тиксо, съдържащ бяло
вещество. Свидетелят Р. бил своевременно потърсен по телефона от подс. А.,
който го попитал дали е взел пратката и му дал по-нататъшни указания да занесе
същите в барчето до Затвора гр.Пловдив, където да ги предаде на „старшина“,
служител на Затвора. Подсъдимият А. описал служителя на затвора и
обстоятелството, че същият ще бъде униформен и, че ще държи в ръцете си кафе и
кола като по този начин последният щял да бъде разпознат от св. Р.. На същата
дата - 11.04.2018 г. св. Р. отишъл в барчето на Затвора в гр. Пловдив, което
било разположено извън самата сграда на пенитенциарното заведение, там предал
инкриминираните вещи на човек, който отговарял на описанието на подс. А. без да
му казва нищо, а последният от своя страна му дал сумата от около 200-300 лева,
след което инкриминираните вещи били предадени на обв. А., който ги укрил в
поверия му вещеви склад. По описания по-горе начин на 11.04.2018 г. св. П. ***
рискови наркотични вещества, включени в Приложение № 3 към чл.З от ЗКИВП -
Списък 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, на подс. А., без да имал за това надлежно разрешително — 2645 бр.
таблетки без лого на производител, с общо нето тегло 478,97 гр. и съдържание на
активен компонент 2 мг клоназепам на таблетка, на обща стойност 1719,25 лв. По
описания по-горе начин на 11.04.2018 г. подс. А. придобил рискови наркотични
вещества, включени в Приложение № 3 към чл.З от ЗКНВП - Списък 3 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, от св. С.П.,
без да имал за това надлежно разрешително - 2645 бр. таблетки без лого на
производител, с общо нето тегло 478,97 гр. и съдържание на активен компонент 2
мг клоназепам на таблетка, на обща стойност 1719,25 лв., като държал същите до
20.05.2018 г. с цел разпространение във вещевия склад в Затвора гр. Пловдив,
без надлежно разрешително.
По повод действията на униформения служител на Затвора
в гр. Пловдив, чиято самоличност останала неразкрита, Окръжна прокуратура гр.
Пловдив е отделила материали в отделно наказателно производство.
След около месец подс. А. отново се обадил на св.Б.Р.,
изпратил го в същия офис на „Еконт“, като му заявил, че отново трябва да вземе
изпратени му вещи и да ги предаде по описания по-горе начин на същото служебно лице,
на което предал първата пратка, за да може да бъдат внесени в пенитенциарното
заведение, предадени на А. и укрити от него. Свидетелят Р. след получаване на
пакета с вещи, въпреки изричното предупреждение да не го отваря, отворил
последния и забелязал, че в него има пачка с банкноти от по 20 евро, която била
доста „дебела“. Св. Р. отново отишъл до барчето в Затвора гр. Пловдив, видял
същото лице, неустановено по делото, предал му пратката и последният му дал 200
лева.
Междувременно на 15.05.2018 г., при телефонна
комуникация осъществявана по интернет приложение за пренос на съобщения и глас,
подс. А. уведомил св. П. за това, че притежава неистински парични знаци, които
предлагал на св. П., показвайки му снимки от същите. А. изпратил снимка на
купюра от 20 евро на св. П.. Преди снимката подс. А. написал съобщения, които
изпратил и същите били прочетени от св. П. и които били със следното
съдържание: „имам много добри „20ки“, а след снимката написал, „ако имаш пазар
на 25%“, както и: „имам добри фалшификат на 20 евро банкноти“, а св. П. му
отговорил: „ще трябва да ги видя“. Отговорът на П. бил прочетен от А. и
комуникацията между тях продължила на други теми. По описания начин на същата
дата - 15.05.2018 г. св. П. *** узнал, че се върши престъпление по смисъла на
чл. 244 от НК и не съобщил за това на властта.
На 20.05.2018 г. подс. А. отново се свързал със св. Б.Р.,
като му заявил, че трябва да вземе нова пратка, но този път е необходимо да се
срещне лично със св. П., който щял да му даде пратката и срещата ще е на
бензиностанция, находяща се на ул. „Брезовско шосе“ в гр. Пловдив. Подсъдимият А.
предупредил св. Р., че изрично ще му се обади, за да му каже да тръгва към
бензиностанцията. Около 10 часа на същата дата А. се обадил на св. Р., като му
заявил, че срещата „отпада“.
Повод за срещата било обстоятелството, че подс. А.
желаел да закупи от св. П. рискови наркотични вещества, като предвид
количеството им П. желаел да не ги изпраща по куриерска фирма, а да ги предаде
лично, като ги държал в свое владение с цел разпространение. По тази причина св.
П. разполагайки с рисковите наркотични вещества, които били 13 344 бр. таблетки
„ривотрил“ съдържащи 2 мг клоназепам във всяка и били с нето общо тегло 2289,8
гр. със съдържание на активен компонент 2 мг. клоназепам във всяка таблетка и
на обща стойност 8673,60 лв. съгласно оценителна експертиза, предприел пътуване
със св. С., с която живеел на семейни начала, от гр. София до гр. Пловдив.
На 20.05.2018 г. рано сутринта в сектор
"ПОППВОО" при отдел "КП" ОДМВР - Пловдив постъпила
информация за това, че лице от гр. София, известно като С., на същата дата щяло
да достави голямо количество таблетки "ривотрил" на неустановено лице
в гр. Пловдив, което търпяло наказание "Лишаване от свобода" в
Затвора гр. Пловдив. Според информацията въпросното лице регулярно се
снабдявало с големи количества таблетки „ривотрил", които придобивало в Република
Сърбия. Установено било, че се касае за св. П., който многократно напускал
страната и посещавал Република Сърбия и който се придвижвал с лек автомобил
"Мерцедес Ц 200" с ДК№ ****, собственост на св. Й.Й.С. ***, чийто
баща бил сръбски гражданин и която говорила сръбски език и имала познанства с
много лица в Република Сърбия. Била извършена справка за задгранични пътувания
и било установено, че двете лица — св. П. и св. С., имат многократни пътувания
през ГКПП „Калотина“ като за последно са влезли в Р.България от Р.Сърбия на
19.05.2018 г. в 14,40 часа. В Република Сърбия наркотичните вещества съдържащи
клоназепам не били поставени под рестриктивен режим и можело да се закупуват
свободно, като впоследствие у св. С. били открити множество визитки на аптеки в
Република Сърбия.
Във връзка с
получената информация на 20.05.2018 г. около 07.15ч. сутринта било организирано
от полицейски служители наблюдение в района на входно - изходните артерии на
гр. Пловдив, които са откъм АМ "Тракия". Около 08.20 ч. автомобилът,
управляван от св. П. бил забелязан да влиза в гр. Пловдив по ул."Васил
Левски". На бензиностанция „Poweroil", находяща се
в гр. Пловдив, ул."Васил Левски" №199, на входа на гр. Пловдив,
автомобилът бил спрян за проверка. В хода на проверката било установено, че в
него се возят св.П. и св.С., като П. бил водач на моторното превозно средство,
а С. била седнала на предната дясна седалка.
Предприето било претърсване и изземване в автомобила,
което било извършено по реда на чл.161, ал.2 от НПК, поради възникналия
неотложен случай и било извършено, както било описано по-горе на 20.05.2018 г.
в гр. Пловдив. Същото било надлежно одобрено от съдия от ПдОС. При извършване
на следственото действие св. С. се притеснила и бил извикан лекарски екип за
оказване на медицинска помощ. Същата била транспортирана в МБАЛ „Св.И. ***. В
хода на извършеното следствено действие от л.а. марка „Мерцедес“ С200 с ДК№ ****
били намерени и иззети следните вещи:
- От пода пред предна дясна седалка - бяла найлонова
торба, в която били намерени и иззети 1 /един/ брой електронна везна със зелен
цвят на работната повърхност марка "Crown“
и 5 /пет/ броя найлонови
торбички, 3 /три/ от които безцветни, а другите 2 /две/ бели, всяка от които
съдържаща множество таблетки с овална форма, бели на цвят с надпис от едната им
страна "ROCHE 2".
- От несесер, намиращ се в дамската чанта на обв. С.,
намерена на пода под предна дясна седалка - 1 брой стъклено шишенце с етикет с
надпис Rivotril 0,5mg, съдържащо 13 броя таблетки с надпис "ROCHE 0,5", както и една отчупена идентична таблетка, 2
броя зелени таблетки в трапецовидна форма, 2 броя бели таблетки в елипсовидна форма
и 13 броя кръгли таблетки.
- В дамската чанта били намерени и иззети 5/пет/ броя
рецепти с печат на всяка от тях "Общопрактикуващ лекар - ***,
обща^медицина, двадесет и втора поликлиника - София", три от тях издадени
за Й.С. и 2 /две/ за М. П..
- От визитник в същата дамска чанта били намерени и
иззети 4 броя различни визитки на различни аптеки в Република Сърбия.
Приобщените в хода на следственото действие вещества
станали обект на оглед на ВД в хода на който се установило, че в петте броя
полиетиленови пликове се съдържат общо 13 344 бр. таблетки.
От заключението на приетата в хода на съдебното
следствие химическа експертиза /л. 142 – 143 в том 1 от досъдебното
производство/, назначена в хода на съдебното следствие се установява, че
таблетките обект на изследването са
с общо нето тегло 2289,8 грама като във всяка таблетка се съдържат по 2 мг.
/0,002 гр./ активен компонент клоназепам, или общо 26 688 мг. клоназепам
за 13 344,0 бр. таблетки. Тринадесетте броя и едната половинка бежови кръгли
таблетки със щампа „ROSHE 0,5“, съдържат клоназепам като всяка таблетка съдържа
0,5 мг. клоназепам, или общо 6,75 мг /0,00675 гр./ клоназепам. Двата броя
зелени на цвят, с трапецовидна форма таблетки, от едната страна с надпис „ARCOXIA 120“, от другата „240“ съдържат активното вещество
„Еторикоксип“ и представляват нестероиден противовъзпалителен препарат. Двата
броя бели таблетки на цвят с елипсовидна форма от едната страна с надпис „Е271“
съдържат активното вещество „Сертралин“. Трите броя мръсно бели на цвят с
кръгла форма таблетки съдържат активното вещество „бизопралол“. Описаните 2 бр.
таблетки с надпис „ARCOXIA 120“, 2 бр. с надпис „Е271“ и 3 бр. мръсно бели
таблетки не са включени в приложенията и списъците от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
По повърхността на приобщената електронна везна,
зелена на цвят, марка „Сгаип“ не се установили наркотични вещества.
В хода на делото било установено, че петте броя
рецепти с печат на всяка от тях „Общопрактикуващ лекар ***, обща медицина, 22
поликлиника - София“ са неистински и видно от приложените справки, посоченото
лечебно заведение няма лекар с имена **, както и че рецептурните бланки, на
които се изписват рискови наркотични вещества са от друг тип, различен от
намерения такъв, а именно тъй наречените „зелени рецепти“.
Пристъпило се към оглед на местопроизшествие в Затвора
гр.Пловдив, находящ се в гр. Пловдив на бул.„А. Стамболийски“ № 4, като мястото
на огледа бил вещевия склад, който бил поверен на подс. А.. След инвентаризацията
на склада, от същия имало един единствен ключ, който бил предаден срещу подпис
на подс. А. на 13.04.2018 г. От докладна записка от лицата ***- служители при Затвора
гр. Пловдив и приложена към делото било установено, че никой друг лишен от
свобода или служител не разполагал с ключ за работното място, на което бил
назначен на длъжност „домакин вещеви склад“ подс.А. и достъп до склада за
инкриминирания период имал единствено обвиняемият. При извършения оглед на
склада се установило, че в кашон на рафт се съдържа 1 бр. полиетиленова торба с
надпис „REW“, в която има 1 бр. черно полиетиленово пликче в което има увити 4 бр.
найлонови плика. Първият плик бил прозрачен, като в него имало суха зелена
листна маса. Вторият плик бил прозрачен и отново бил пълен със суха зелена
листна маса. Третият бил червен на цвят и съдържал 7 бр. по-малки найлонови
пликчета, съдържащи суха листна маса. А четвъртият плик бил син на цвят
със съдържание — остатъчни следи от зелено-кафяво вещество. В същия брой черно
полиетиленово пликче се открили и иззели голям брой бели таблетки без надпис,
както и 1 бр. преносима чанта с цип, като в нея били открити 4 бр. електронни
везни с надпис „AOSAI“, 1 бр. мобилен телефон „Microsoft“ - черен на
цвят без заден панел, 1 бр. мобилен телефон „Nokia“ - черен на
цвят, 1 бр. преносима памет „KEWEISI“, 1 бр. видеокамера черна на цвят без
надпис и 1 бр. черен „USB“ кабел. На същия рафт били открити и иззети 1 бр. опаковка от чипс с
надпис „Rafles“, в която имало 74 банкноти от по 20 евро
със серийни номера:
B29712023088,
D04565201465, D0456520165, D4565201454, G17452013455, G17452013455, G17452013455,
G17452013455, G17452013455,
G14223201777, G54467692877, G54467692877, L21232674111, L31437864321, L31437864321,
L31437864321, L31437864321,
L31437864321, L31437864321, L31437864321, L31437864321, L31437864321, L17809843122,
L17809843122, L17809843122, L17809843122, L17809843122, L17809843122, L25344870890,
P10437861223, P10437861223, P10437861224, P10437861224, P10437861224,
P10437861224, P10437861224, P10437861224, P44870877331, P22209843005,
P22209843005, P22209843005, P22209843005, P22209843006,
P22209843006, P22209843006, P22209843006, P22209843006,
P22209843006, P22209843006, P22209843006, P22209843006,
P22209843006, S12714543221, S12714543221, S17452013233,
S17452013233, S17452013233, S17452013233, S17452013233,
S22223201457, S22223201457, S22223201457, S22223201457,
S22223201457, S22223201457, S22223201457, U65000870324,
U24437864354, U24437864354, U12009843789, U12009843789,
X35452014905, X35452014931, X35452014931.
От заключението на приетата в хода на съдебното
следствие химическа експертиза /л. 131 – 135 в том 1 от досъдебното
производство/, назначена в хода на съдебното следствие се установява, че сухата
зелена растителна маса представлява марихуана е нето тегло 4,230 гр. и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,4 тегловни %. Кафявата
растителна маса с неправилна форма
представлява хашиш с нето тегло — 5,344 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол - 5,4 тегловни %. Кафявата растителна маса представляваща „мини топчета“
представлява хашиш с общо нето тегло 0,882 гр. и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол - 6,3 тегловни %. Сухата зелена растителна маса
представлява марихуана с нето тегло 1,052 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол - 5,9 тегловни %. По частите от полиетилен се установили
следи от марихуана. Приобщените в хода на следственото действие иззети таблетки
били 2645 бр. и съдържали активното вещество клоназепам, като във всяка
таблетка се съдържали по 2 мг. активен компонент или общо 5,29 гр. клоназепам
за 2645 бр. таблетки.
Вещото лице извършило химическата експертиза е
категорично, че приобщените по досъдебното производство при извършеното
претърсване и изземване от автомобила на св. С.П. 13344 бр. таблетки и тези от
извършения оглед на местопроизшествие в затвора 2645 бр. таблетки са сходни по
форма и съдържание на активното вещество клоназепам, като всяка таблетка
съдържа по 2 мг. от него.
Вещото лице изготвило заключението на приетата в хода
на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза /л. 155 от том 1
на досъдебното производство/ е дало становище, че приобщените
рискови наркотични вещества станали обект на стоково — оценъчна експертиза, че
13 344 бр. таблетки със щампа от едната страна „ROSHE2“ съдържащи
активното вещество клоназепам са със средна пазарна цена за 1 бр. таблетка в
размер на 0,65 лв. или са на обща стойност 8673,60 лева. Според заключението
13-те бройки и 1/2 таблетки със щампа
от едната страна „ROSHE 05“ съдържащи активното вещество клоназепам 0,5 мг във
всяка таблетка са със средна пазарна цена от 0,40 лв. за една таблетка и са на
обща стойност 5,40 лв. От заключението на стоково-оценъчна експертиза се
остановява още, че 2 645 бр. таблетки с
две пресичащи се линии на кръст от едната страна без лого на производител,
съдържащи активно вещество клоназепам — 2 мг във всяка таблетка са със средна
пазарна цена за 1 бр. таблетка - 0,65
лв. и са на обща стойност 1719,25 лева.
Откритата при извършеното следствено действие
марихуана, държана с цел разпространение от страна на подс. А. била на стойност
25,38 лева, а откритият хашиш с общо нето тегло 6.226 грама бил на обща
стойност 56,03 лева, като хашишът с нето тегло 5,344 грама и съдържание на
активен компонент 5,4 тегловни % бил на стойност 48,10 лева, а хашишът с нето тегло
0,882 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6,3 тегловни
% бил на стойност 7,93 лева, като наркотичните вещества били оценени съгласно
Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
От приетото в хода на съдебното следствие заключение /
л. 148, 149 от том 1 от досъдебното производство/
на назначената по досъдебното производство
съдебно-техническа експертиза на
приобщените при извършения оглед на местопроизшествие 74 бр. банкноти с
номинал 20 евро се установява, че
същите са неистински и са отпечатани върху хартия, която се различава по
плътност и морфологични белези от хартията на оригиналните банкноти, емисия на
Европейската централна банка. Същите са изработени чрез отпечатване като са
имитирани сините и зелени влакънца по хартията. В изследваните изображения са
установени много различия, като липсва характерния за оригиналните банкноти
релеф и печат. Водните знаци и осигурителната нишка са имитирани чрез
отпечатване.
По досъдебното производство е била назначена и втора съдебно-техническа
експертиза /л.150, 151 от том 1 по досъдебното производство/. От приетото в
хода на съдебното следствие заключение на вещото лице се установява, че
изследваните 74 бр. банкноти с номинал
20 евро банкнотите са локален клас /това означава, че тези неистински банкноти
са разпространени само на територията на Р.България към датата на извършване на
експертизата/. Посочени са и досъдебни производства по които вещите лица са
изследвали такива банкноти от същия вид. Вещото лице е категорично, че
банкнотите са неистински, а за изготвянето им са използвали два различни
принтера. Банкнотите по между си са идентични.
Същите са изготвени на едно и също място, по един и същи начин.
От заключението на назначената по досъдебното
производство съдебно-техническа експертиза за изследване на електронни
устройства /л. 157 – 203 в том 1 от досъдебното производство/, прието от съда в хода на съдебното следствие се
установява, че е изследван мобилен телефон „Самсунг“,
модел „SM-J730F/DS“, черен на цвят, поставен в черен кожен калъф. IMEI 1; *, IMEI
2: *, сериен номер: * с цел установяване на налични съобщения, списък с проведени
разговори, наличие на разговори, проведени по други комуникационни канали и програми за комуникация и услуги, свързани с делото. Според вещото лице почти във всяко
съвременно електронно устройство са инсталирани допълнителни програми като
„Вайбър“, „Скайп“, „Уатсап“, „Фейсбук“ и „Месинджър“ и това представлява допълнителен комуникационен канал, освен „смс“ и
гласовия канал, който осъществява телефона, като основен тип комуникация. Снимки на изследваните веществените доказателства са
дадени в Приложение 1 към заключението.
На хартиен носител е трансформирана адресната книга на изследвания
телефон. Списъкът е даден в Приложение
2 към заключението. На хартиен носител е изведен списък с проведените
разговори на изследвания телефон. Списъкът е даден в Приложение 3. На хартиен носител са изнесени кратките съобщения (SMS), на изследвания телефон. Списъкът е даден в Приложение 4. При изследването е установено
наличие на инсталирана програма за комуникация „Вайбър“. Всички разговори,
проведени през програмата са дадени в текстов вид, в Приложение 5. Един от разговорите, който има отношение към
настоящото досъдебно производство са направени екранни снимки от вещото лице,
който са дадени в Приложение 6. В
папка „Viber Images'' се открити множество снимки, като част от тях имащи
отношение към предмета на делото и
вещото лице ги е дало в Приложение 7
към заключението.
От заключението на назначената по досъдебното
производство съдебно-техническа експертиза за изследване на електронни
устройства /л. 207 – 247 в том 1 от досъдебното производство/, прието от съда в хода на съдебното следствие се
установява, че са изследвани четири обекта, два мобилни телефона,
видеокамера, електронно устройство, което представлява уред за измерване на USB-параметри при зареждане
на телефон, поставени в син текстилен несесер, който миришеше на нафта.
- Веществено доказателство №1:
Мобилен телефон марка,, Нокия черен на цвят, c IMEI: * без СИМ карта. Телефонът е предоставен в спряно
състояние с разредена батерия. Вещото лице заявява, че след зареждане на
батерията телефонът се е стартирал и е заредил начален екран на операционната
система с изискване за въвеждане на код за отключване. Такъв обаче не е бил
предоставен, което е възпрепятствало последващото изследване на телефонния
апарат.
- Веществено доказателство
M2: Мобилен телефон марка „ Майкрософт Мобайл“, черен на цвят, с IMEI:
*, без
заден капак, ведно със СИМ карта
без номер, на оператора „Мтел“. Съдържанието на телефонния указател и списък на
проведените разговори са изведени на хартиен носител. Екранни снимки от това
изследване са дадени в Приложение 2. Изведено
е и съдържанието на приетите и изпратени кратки съобщения „SMS“, Екранни снимки от това изследване са дадени в Приложение 3. В паметта на телефона е
открита инсталирана програма за комуникация „Вайбър“. Съдържанието на
проведените текстови разговори е дадено в Приложение 4. В паметта на телефона
са открити снимки, които имат отношение към предмета на настоящото досъдебно
производство. Снимките са дадени в Приложение
5 към заключението на вещото лице.
- Веществено доказателство
№3: Мини камера ведно с кабел с
размери 6x2x1,5 см. черна на цвят, без отличителни надписи за марка
и модел и без поставена SD
карта. Вещото лице е установило,
че камерата не разполага с вградена памет за запис на видео-файлове.
- Веществено
доказателство №4: Електронно устройство в прозрачно-син корпус, с надпис „KEWEISI“.
Според заключението устройството
представлява измервателен уред за мониторинг на параметрите на заряд на USB устройства. Предоставя данни за входящо напрежение,
изходящо напрежение, ток на консумация. Устройството не притежава памет за
съхранение на измерени данни.
В съдебно заседание, след подробни разяснения, вещите
лица подкрепиха и защитиха заключенията си, изложени в депозираните експертизи.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията
на вещите лица, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област. Същите не пораждат каквито и да било съмнения за
тяхната достоверност.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Същата се установява от показанията на свидетелите И.К.К.,
Г.М.К., И.С.Х., Б.М.Р., Й.Й.С., С.П.П. и
обясненията на подсъдимия в кредитираната им от съда част депозирани в хода на съдебното производство, от показанията на
свидетелите К., К. и Р., дадени в досъдебната фаза на процеса и приобщени по
предвидения в чл.281 от НПК ред, от протоколи за претърсване и изземване –
одобрени от съда и фотоалбуми към тях на лек автомобил и на складово помещение
в Затвора - Пловдив, протокол за доброволно предаване, протоколи за оглед на
веществени доказателства, протокол за изземване на представителни проби от
иззети наркотични вещества, официален отговор и справка с приложен диск от
„Еконт Експрес ООД“, разпечатки от интернет на обяви за продажба на ривотрил,
справки от Столична регионална здравна инспекция, копие от заповед за
назначаване на работа, копие от заповед за спиране от работа, копие от
инвентаризационни описи по сдаване и приемане на склад, копие от служебна
бележка за проведен инструктаж, копие от бележка за запознаване с длъжностна
характеристика, копие от запознаване с противопожарна инструкция, копие от
страниците на книга за инструктаж по безопасност и здраве на работа, копие от
протокол за приемане на идентификационна карта с работно време, справки от Затвора
- Пловдив за присъствали на робата лица и от ежедневна ведомост, справки от „А1
България“ ЕАД, справки от „БТК – Виваком“ ЕАД, справки от „Теленор България“
ЕАД, справки съдимост, характеристични справка и експертизи,
както и приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
От наличните по делото доказателствени материали,
събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен
начин се установи осъществяването на деянията, предмет на настоящото
наказателно производство, тяхното време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството.
Противоречията, които се очертаха между
доказателствата е основно относно това дали единствено подс. И.А. е имал достъп
до вещевия склад в Затвора - Пловдив, на
които е бил назначен като домакин и от който склад са иззети с протокол за
оглед на местопроизшествие инкриминираните наркотични вещества и неистински
банкноти, като освен това защитата оспорва и съпричастността на подсъдимия към
тези вещи. От анализа на доказателствата, вината на подсъдимия
се установява по непораждащ съмнение начин. Налице е пряка кореспонденция между
отделните видове доказателства: писмени – протокол за оглед на местопроизшествие,
приемно - предавателни протоколи за вещеви склад, заповед за назначаване на
длъжност „домакин вещеви склад“ и справка с приложен диск от „Еконт Експрес
ООД“, приложени като доказателство по делото, експертните заключения, както и
гласните доказателства. Преките доказателства, обуславящи направения по-горе извод
от съда, са показанията на свидетеля Б.М.Р., св.С.П.П. и св. Г.М.К., подкрепени
и от косвените доказателства - показанията на полицейските служители, които
разказват как чрез интернет са намерили обяви за продажба на ривотрил, а чрез
справките получени от куриерската компания са стигнали до св.Р., който
получавал пратките изпращани от св.П. и ги предавал на служител на Затвора,
който от своя страна ги предавал на подс.А..
Самостоятелно съдът анализира обясненията на
подсъдимия. Същият в обясненията си не се признава за виновен. Оспорва да има
каквото и да е отношение към инкриминираните вещи, твърдейки, че най-вероятно е
подставен, защото едва ли само той е имал ключ и достъп до склада, където са намерени наркотични вещества и неистински банкноти.
За да формира направените по-горе изводи, съдът
кредитира свидетелските показания на свидетеля Б.М.Р., дадени в хода на проведеното съдебно
следствие с изключение на тези части за който:
- на основание чл.281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 от НПК са констатирани противоречия между показанията дадени
от свидетеля Р. в съдебно заседание и тези дадени в хода на досъдебното
производство пред разследващ орган, приложени на л. 126 в том 1 от ДП, по отношение
обстоятелствата какво точно е било съдържанието на всяка една пратка
взета от „Еконт“ и колко на брой са били пратките, както и досежно
обстоятелството как е получил А. номера
на свидетеля. При констатираните противоречия досежно тези обстоятелства св.Р.
заяви: „Вярно е това, което казах днес – че аз дадох телефонния си номер на А.
още докато бях в затвора. Взимах пратки от „Еконт“ три път. Не знам какво е
написано в разпита ми от досъдебното производство, но аз знам, че три пъти съм
ходил и съм взимал пратки. В първата имаше само хероин – мероин и телефони. Във
втората пратка, освен банкнотите имаше хероин и телефони, а третия път имаше
телефони и хероин. Аз казах същото и пред дознателите – че съм взимал пратки
няколко пъти. Не знам защо са го написали така. Те ми казаха, че са написали
това, което съм казал. Не ми го четоха тогава. И аз не го прочетох. Аз направо
се подписах и си тръгнах. Това, което сега казах си го признавам – това е
истината. Не съм излъгал тогава, не знам какво са записали. Казал съм всичко,
както е било“.
- на основание чл.281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 от НПК са констатирани противоречия между показанията дадени
от свидетеля Р. в съдебно заседание и тези дадени в хода на досъдебното
производство пред разследващ орган, приложени на л. 126 в том 1 от ДП, и по
отношение обстоятелствата от кой са били изпращани пратките и съответно – каран
ли е свид. Р. от подс. А. да се среща лично с лице на име С.. При
констатираните противоречия досежно тези обстоятелства св.Р. заяви: „Не съм се
срещал с никой и не помня И. да ми е казвал, че трябва да се срещам с някой за
предаване на пратка. Един телефон взех само – „Хуауей“. Взех един телефон с
капак, с кутия - нещо такова, чисто нов и ми го пратиха да го ползвам аз. Г. ми
го прати. Не мога да му кажа името. Г. е А.. Това, което е записано в разпита
ми от досъдебното производство е вярно, защото ми дадоха един телефон, за да
мога да се видя от телефона с тях – този дето изпраща и А.. Защото се притесних
малко като ме разпитвахте днес и не си спомних, затова днес казах друго, вярно
е това дето прочетохте“.
- на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК,
предвид изявлението на св. Р., че не си спомня какъв е бил точно неговият телефонен
номер и номерът на подс. А., са прочетени показанията на св. Р. в тези
части, дадени пред разследващ орган, приложени на л. 126 в том 1 от досъдебното
производство. В тази връзка свидетелят заяви: “ Май е така, вярно е това което
прочетохте, забравил съм“.
По отношение на посочените
обстоятелства съдът дава вяра на заявеното от свидетеля на досъдебното
производство в разпита му пред разследващия орган на първо място по изложените
от него съображения в който заявява, че е вярно това, което е казала по време
на досъдебното производство и, че е забравила част от обстоятелствата. Следва
да се има предвид, че разпитът пред органа на досъдебното производство е бил
направен след извършване на процесните престъпление и е нормално да е имал
по-ясен спомен за случилото се. Освен това след като на Р. му се предяви протокол
за разпит на свидетел от 23.05.2018 г., приложен на л.126 в том 1 от
досъдебното производство, същият потвърди, че подписът срещу думата „свидетел“
е негов, а в във въпросния протокол за разпит е отразено, че е подписан след
като свидетелят е прочел написаното.
Свидетелят
Р. детайлно разказва, че познава подс. И.А. от затвора, където и двамата
изтърпявали наказание „Лишаване от свобода“ и преди свидетеля да напусна
затвора получил обещание от подсъдимия, че ще му даде. Един месец след като Р.
излезнал от затвора А. му позвънил от
мобилен телефон с номер * на мобилен телефон с номер *, който номер бил ползван
от св.Р.. Подсъдимият казал на последния, че му е намерил работа, защото знаел,
че имал нужда от такава и, че работата му се състои в посещение на офис на
куриерска фирма „Еконт“, намиращ се до складовете на „Търговия на едро“ на
ул.„Брезовско шосе“ № 4А в гр.Пловдив и получаване на пратка, която е изпратена
на негово име. Казал му да не отваря пратките. Когато Б.Р. взел
първата пратка, въпреки указанията на подсъдимия, я отворил и видял, че вътре
има някакви неща, подредени в кашон, облепени с тиксо и изглеждало като хероин,
жълто на цвят, завързано като тухла. Имало и петнадесет, двадесет телефона. Малко след това Р. бил потърсен по телефона от А.,
който го попитал дали е взел пратката и му дал по нататъшни указания да занесе пратката
в барчето до Затвора гр.Пловдив, където да я предаде на „старшина“, служител на
Затвора, като му описал служителя на затвора и това, че същият ще бъде
униформен и ще държи в ръцете си кафе и кола, като по този начин последният щял
да бъде разпознат от св. Р.. На същата дата 11.04.2018 г. свидетелят отишъл в
барчето на Затвора в гр.Пловдив, което било разположено извън самата сграда на
пенитенциарното заведение, там предал инкриминираните вещи на човек, който
отговарял на описанието на подс. А., без да му казва нищо, а последният от своя
страна му дал сумата от около 200-300 лева. След като Р. предал пратката на
служителя на затвора, А. му се обади и му каза, че инкриминираните вещи са му били предадени. Свидетелят Р.
разказва как няколко дена по-късно, А. му се обадил отново със същите
указания за получаване на нова пратка „Еконт“. Вторият път имало голям кашон,
по-голям от първия път и отново указанията са били да не се отваря пратката, но
свидетелят я отворил и видял, че вътре има пари евро - някакви банкноти на
пачки и „хероин ли, мероин ли, как му викат и аз не знам“. Когато взел пратката
потърсил по телефона А., който му казал: „Знаеш къде да ги караш. Закарай ги
пак на същия човек - на старшината“. След това по отработената схема отишъл до
барчето на затвора и предал пратката на същия служител, който му дал плик с
пари около 200 - 400 лв. След няколко дена А. отново се обадил на Р. и му
казал, че трябва да вземе още ядна пратка, но последният отказал. Казал му още,
че лице с име „С.“ праща някаква пратки, а за него ще получи телефон на
бензиностанция „Итали“.
Съдът
се довери изцяло и на показанията на св.С.П.П., дадени пред съдебния състав. В
показанията си свидетелят разказва, че се занимавал с ривотрил и го осигурявал,
който му било нужно и го потърсел. С него се свързало лице от Пловдив, което му
казало, че му трябва ривотрил и през месец март и април на 2018 г. на два пъти
му осигурил, като пратките били изпращани по куриерска компания „Еконт“. С това
лице комуникирал по приложението „Вайбър“. На „Вайбър“ му изписвало само
телефонен номер без снимка на лицето, като уточнява, че до деня на арестуването
му на приложението е нямало снимка на лицето, с което е комуникирало, нямаше
никаква снимка на това лице и име нямаше. След като съдът предяви на свидетеля Приложение
№ 6, Папка „Вайбър Имейджес“ от техническата експертиза, свалени от мобилен
телефон, марка „Самсунг“, модел SM-J730F/DS,
черен на цвят, поставен в черен кожен калъф, ИМЕЙ *, ИМЕЙ 2: *, сер.№ *,
находящо се в том 1 на л.192-л.202 от ДП, последният уточнява, че като
комуникирал с поръчителя в телефонния му указател го записал „Пловдив Р“, а
освен това му се обаждал от различни телефонни номера. При кореспонденцията
между двамата на 19-ти май, поръчителят написал на П., че се казва И.. За него
знаел единствено, че работи някъде и за това пратките от „Еконт“ се взимали от
друго лице, указано от И. и това било Б.М.Р.. На въпрос на свидетеля защо да ги
праща на трети човек, като той може да си ги вземе, отговорът на поръчителя бил,
че работи и ходи на село. Свидетелят П. разказва, че на 20-ти май трябвало да
пратя хапчета по „Еконт“, но решил, че трябва да дойде от София до Пловдив, защото
и сумата и количеството били по-големи и да види с кой човек има
взаимоотношения, но поръчителят му казал, че трябва да дойде рано сутринта в
Пловдив, защото бил нощна смяна и уточнява, че до първото дело не знаел, че
този човек – подс.И.А. се намира в Затвора. При „Вайбър“ комуникацията се уговаряли
какво П. да изпрати за колко пари и на кое име и всеки път питал защо трябва да
прати ривотрила на трети човек при положение, че искал да се види с него и да
знае за какво става дума и може ли да му има доверие. А. всеки път му казвал,
че е на работа, че не може да вземе пратката, че работи в склад за безалкохолни.
Когато се разбрали на 19 май 2018 г. да му донеса последните много хапчета в
Пловдив, подсъдимият му казал, че трябва да дойде рано сутринта, защото бил
нощна смяна и трябвало да си ходи на вилата. П. в показанията си уточнява, че
първите два пъти, като изпращал на подсъдимия ривотрил по „Еконт“, последният
му дал данни на лицето, на което трябвало да ги изпрати, иначе няма как да
стане, а това лице било приятел на А. и щяло да му ги занесе, защото той бил в
провинцията на работа. Подсъдимият казал, че неговият приятел се казва Б.М.Р.,
като изпратил на П. името и телефонния номер на Р.. Последната им уговорка била,
че лично А. ще вземе последната пратка, за което изпратил локация на
бензиностанция, но в последствие казал, че не иска да иде на тая среща, а
отново ще изпрати Р.. Междувременно св.П. разбрал, че Р. е от ромски произход и
отказал да се среща с него, а настоял да се срещне с И., на което последният се
съгласил но казал, че срещата трябва да е рано, защото бил на работа, а после
заминавал за вилата. На 20 май, св.П. *** с надеждата да се видя с този човек.
Пристигнал в Пловдив и на бензиностанция на влизане в града бил спрян и
задържан като при претърсването на автомобила му били иззети 13 344 бр. таблетки и отделно 13 броя и половина
таблетки „Ривотрил“. Свидетелят твърди, че освен ривотрил други вещества не е
изпращал на А..
Св.П.
в показанията си разказва подробно и как подс.А. при една от комуникациите им му
казал, че има хубави „20ки“, който са фалшиви, като му пратил снимки на
банкнота от 20 евро /снимките от „Вайбър“ комуникацията е снета на хартиен
носител при извършената техническа експертиза и приложена на л.194, т.1 от д.
пр./, а след снимките написал, „ако
имаш пазар на 25%“, както и: „имам добри фалшификат на 20 евро банкноти“, но
св.П. не проявил интерес. Описаните обстоятелства бяха категорично и
недвусмислено потвърдени от свидетеля П. в съдебно заседание. Съдът им даде
изцяло, защото са непротиворечиви по между си и с останалите кредитирани
доказателства по делото, а най вече кореспондират безусловно на показанията на
св.Б.Р. и със свалената комуникация от приложението „Вайбър“ между св.П. и
подс.А., фиксирана на хартиен носител в приложенията към заключението на
техническата експертиза приета от съда в хода съдебното следствие.
Съдът се довери изцяло и на
показанията на св. И.К.К., служител в отдел „Криминална полиция“
при ОД на МВР Пловдив, дадени пред
съдебния състав, относно това как е установил, че в интернет пространството има
публикувани обяви за продажба на ривотрил и как е установил, че св.Б.Р. е
получил от св.С.П. пратка на 11.04.2018 г. от офис на „Еконт“, намиращ се в
гр.Пловдив на бул.“Брезовско шосе“. Час от показанията на св.К. депозирани в
хода на досъдебното производство /том 1, лист 128 от д. пр./ досежно справките,
които е извършвал по настоящия случай в „Еконт
Експрес“ ООД за доставки и какво е установил по отношение на тях, кои
лица е установил да са свързани с тези доставки и обяви в Интернет за продажба
на забранени лекарствени средства и какво е установил точно при тези проверки в
Интернет пространството бяха прочетени и приобщени на основание чл.
281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Относно тези обстоятелство съдът
кредитира заявеното от свидетеля в хода на досъдебното производство и потвърдено
в съдебното следствие. В показанията си свидетеля К. разказва, че му било
възложено от разследващия полицай да извърши проверка за два телефонни номера на мобилни
телефони, като го уведомили, че става въпрос за случай с голямо количество хапчета,
за които се изисква специална рецепта или разрешително и които са на специален
режим. Трябвало да провери дали тези телефонни номера в Интернет са били
публикувани в обяви свързани с продажба на такива хапчета. Мобилните телефони били
на свидетелите С. и П.. Установил, че телефоните фигурираха в няколко такива
обяви, публикувани в Интернет в различни сайтове за продажба и доставка на
„Ривотрил“ и „Ксанакс“. Във Връзка с установеното била изскана справка от
„Еконт Експрес“ ООД, предоставена и приложена по досъдебното производство на
електронен носител – диск и на хартиен носител в табличен вид. От тази справка
установил че св.Б.Р. получил от св.С.П. пратка на 11.04.2018 г. от офис
на „Еконт“, намиращ се в гр.Пловдив на бул.“Брезовско шосе“. Описаните
обстоятелства бяха категорично и недвусмислено потвърдени от свидетеля в
съдебно заседание. Съдът им даде изцяло вяра, защото са непротиворечиви по
между се и с останалите кредитирани по делото доказателства.
Съдът се довери изцяло и на
показанията на св. Г.М.К., служител в главна дирекция „Национална полиция“ в сектор „ООВЛС“, група гр. Пловдив, дадени пред съдебния състав, както и тези депозирани
в хода на досъдебното производство /л. 125 от том 1 от
д. пр./ досежно обстоятелствата дали е правен обиск на килията на
подсъдимия А., както и какво точно е намерено при обиска, прочетени и
приобщени на основание чл.281, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Относно
тези обстоятелство съдът кредитира заявеното от свидетеля в хода на досъдебното
производство и потвърдено в съдебното следствие. В показанията си, свидетеля К.
разказва, че на 20.05.2018 г. му се обадили служители от сектор
„Криминална полиция“, че искат да обсъдят нещо. След като отишъл в сектора и се
срещнал със служител от група
„Наркотици“, последният му казал, че е постъпила информация, че в затвора гр.
Пловдив, в складово помещение, в което работи лишеният от свобода И.А. –
служител към домакинския щат се намират наркотични вещества. Помолили го да
предприеме действия в тази насока за проверка на тази информация. Във връзка с
това се обадил на изпълняващия длъжността началник на Затвора Пловдив - главен
инспектор ** и разпоредил на дежурния главен надзирател да се извършат съответните
действия по претърсвания и обиск на съответното помещение. По пътя към затвора
му се обадил главен инспектор, че група сформирана от главния надзирател е
влезнала в помещението и са установили наличието на парични средства, голям
брой таблетки в кашони, или кофа с метли и други вещи, забранени за притежание
и нямащи място в това помещение, освен това били намерени и телефони, сим-карти
и др. След като отишъл на място се обадил на служители от Първо РУ на ОД на МВР
Пловдив, които сформирали група от служители с експерт и вещи лица и по
съответния ред извършили оглед на местопроизшествието и съставили протоколи за
това. Било извършено претърсване и в килията на подс.А., където не били
установени забранени вещи. Показанията на св. К. са непротиворечиви и
кореспондират изцяло помежду си, както и с останалия доказателствен материал,
поради което и съдът им се довери в пълнота.
Съдът дава вяра и на показанията св. И.С.Х., служител
в сектор „ППНВДП“ при ОД на МВР – Пловдив. В показанията си пред съда
същият заяви, че през месец май 2018 г. в сектора получили информация, че лице
от гр. София ще достави в гр. Пловдив голямо количество таблетки „Ривотрил“,
които таблетки са предназначени най-вероятно за лице от Пловдивския затвор. От
получената информация за автомобила с който ще се извършва доставката установили,
че това са лицата Й.С. и С.П.. Направили организация и сутринта на 20.05.2018
г., между 8 и 9 ч., забелязали въпросния автомобил да влиза от магистралата по Карловския
път в града. Въпросният автомобил спря на първата бензиностанция от
магистралата към Пловдив – „ПАУЪР ОЙЛ“ на ул. Васил Левски и там лицата бяха
установени и задържани. При извършените процесуално-следствени действия били
иззети много таблетки „ривотрил“. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Х.,
като непротиворечиви, последователни, логични и съответстващи на останалите
кредитирани доказателства по делото.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия И.А.,
относно това твърденията му, че не е съпричастен към инкриминираните вещи и
незнае нищо за тях, както и че не само той е имал достъп до вещевия склад в
Затвора Пловдив от където склад са иззети с
протокол за оглед на местопроизшествие наркотичните вещества и неистински банкноти,
както и че не е комуникирал със св.Р. и П.. Това е и твърдението на защитата
на подсъдимия. За това свое заключение, съдебният състав взе предвид следното:
В
обясненията си в хода на съдебното следствие под.А. неотрича, че по време на изтърпяване
на наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив е бил назначен длъжност „домакин вещеви склад“ и му бил предаден ключ
за склада, но отрича да е приел склада по опис. Последното му твърдение се
оборва по категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства. От
приложената Заповед № 254/13.04.2018 г. на Началника на Затвора се установява,
че било заповядано да се извърши инвентаризация на намиращите се вещи в
определения за работа обект - „вещеви склад“, предаден след това на подс.*. Инвентаризацията
била извършена от лицата *, при което те описали в присъствието на А. всички
намиращи се вещи в склада и същите били предадени на обвиняемия срещу подпис.
Надлежно заверено копие от заповедта и инвентаризационния опис на коментираното
помещение са приобщени към материалите по досъдебното производство и се намират
в Том 2 на лист 147 и следващите. След това до извършения оглед на местопроизшествие,
за което бил съставен протокол приложен по досъдебното производство и при който
били намерени инкриминираните вещи достъп до склада имал единствено
подсъдимият. От тук следва и еднозначният и категоричен извод, че намерените
вещи са били внесени в склада от подс.А. и са негова собственост, защото само
той единствено е имал достъп до склада, който му бил предаден по опис срещу
подпис и при инвентаризацията в която е участвал лично не са установени такива.
Колкото до твърдението му, че не е комуникирал със св.Р. и П. и не ги познава,
това се оборва категорично от показанията на двамата свидетели в който те
подробно обясняват за взаимоотношенията и комуникацията им с него.
Подробен анализ на показанията на двамата свидетели съдът е направил в мотивите
си по-горе, като е изложил мотиви защо ги кредитира.
Отделно,
защитната позиция на подсъдимия се опровергава и от заключенията на назначените по досъдебното
производство съдебно-технически експертизи за изследване на електронни
устройства /л. 157 – 203 в том 1 от досъдебното производство/ по които са изследвани мобилен телефон „Самсунг“, модел „SM-J730F/DS“, черен
на цвят, поставен в черен кожен калъф. IMEI 1; *,
IMEI 2: *, сериен номер: * в паметта на който е открита инсталирана програма за
комуникация „Вайбър“, като съдържанието на проведените текстови разговори е
дадено в Приложение 6 и мобилен телефон марка „Майкрософт Мобайл“,
черен на цвят, с IMEI: *, без заден капак,
ведно със СИМ карта без номер, на оператора „Мтел“ в паметта на който е открита
инсталирана програма за комуникация „Вайбър“, като съдържанието на проведените
текстови разговори е дадено в Приложение
4 /л. 207 – 247 в том 1 от досъдебното производство/. От посочените приложения 4
и 6 към заключенията на вещите лица в който е отразена по комуникацията по приложението „Вайбър“ между подс.А. и
св.С.П. се установява по безспорен е категоричен начин, че те са водили
комуникирали активно във връзка с доставката на ривотрил чрез св.Р., както и по
отношение на неистинските банкноти.
Изложеното води до несъстоятелност и на твърдението
на защитата, че подс. А. не е съпричастен към инкриминираните вещи, не е имал
единствен достъп до склада и не познава свидетелите Р. и П..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената по категоричен и несъмнен начин
в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът приема, че с
деянието си подс. Й. Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпленията:
- по чл.354а,
ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, за
това, че в периода 11.04.2018
г. до 20.05.2018 г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление и
при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан 2 или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, без надлежно разрешително е придобил с цел
разпространение рискови наркотични вещества, включени в Приложение № 3 към чл.3
от ЗКНВП-списък 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, както и във вещеви склад в Затвора в гр.Пловдив без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение рискови наркотични
вещества и високорискови наркотични вещества, както следва:
На 11.04.2018 г. в
гр.Пловдив, без надлежно разрешително е придобил с цел разпространение от С.П.П.,
ЕГН ********** рискови наркотични вещества, включени в Приложение № 3 към чл.3
от ЗКНВП-списък 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, а именно: 2 645 бр. таблетки, без лого на
производител, с общо нето тегло 478,97 гр. и съдържание на активен компонент 2
мг. клоназепам на таблетка, на обща стойност 1 719,25 лева, съгласно оценъчна
експертиза и до 20.05.2018 г. във вещеви склад в Затвора в гр.Пловдив, без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение рискови наркотични
вещества включени в Приложение № 3 към чл.3 от ЗКНВП- списък 3 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно: 2
645 бр. таблетки, без лого на производител, с общо нето тегло 478,97 гр. и
съдържание на активен компонент 2 мг. клоназепам на таблетка, на обща стойност
1 719,25 лева, съгласно оценъчна експертиза, както и че
На 20.05.2018 г. във
вещеви склад в Затвора в гр.Пловдив без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 81,41 лв.,
както следва:
1.Марихуана с нето тегло 4,230 грама и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 7,4 тегловни процента, на стойност
25,38 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството;
2.Хашиш с общо нето тегло 6,226 грама, на обща
стойност 56,03 лева, както следва:
-хашиш с нето тегло 5,344 грама и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5,4 тегловни процента на стойност
48,10 лева;
-хашиш с нето тегло
0,882 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,3
тегловни процента на стойност 7,93 лева и
- по чл.244, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 20.05.2018 г. във вещеви склад в Затвора в гр.Пловдив,
е държал подправени парични знаци в големи количества – 74 броя неистински
банкноти с номинал от по 20 евро всяка, със серийни номера, както следва:
B29712023088, D04565201465, D0456520165, D4565201454, G17452013455, G17452013455,
G17452013455, G17452013455, G17452013455,
G14223201777, G54467692877, G54467692877, L21232674111, L31437864321, L31437864321,
L31437864321, L31437864321,
L31437864321, L31437864321, L31437864321, L31437864321, L31437864321, L17809843122,
L17809843122, L17809843122, L17809843122, L17809843122, L17809843122,
L25344870890, P10437861223, P10437861223, P10437861224, P10437861224,
P10437861224, P10437861224, P10437861224, P10437861224, P44870877331,
P22209843005, P22209843005, P22209843005,
P22209843005, P22209843006, P22209843006, P22209843006, P22209843006, P22209843006,
P22209843006, P22209843006,
P22209843006, P22209843006, P22209843006, S12714543221, S12714543221, S17452013233,
S17452013233, S17452013233,
S17452013233, S17452013233, S22223201457, S22223201457, S22223201457, S22223201457,
S22223201457, S22223201457,
S22223201457, U65000870324, U24437864354, U24437864354, U12009843789, U12009843789,
X35452014905,
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Подсъдимият е
осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 вр.
чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, чрез две от формите на изпълнителното деяние, а
именно придобиване с цел
разпространение на рискови наркотични вещества 2 645 бр. таблетки, без лого на
производител, с общо нето тегло 478,97 гр. и съдържание на активен компонент 2
мг. клоназепам на таблетка и държане с цел разпространение на високорискови наркотични
вещества: - марихуана с нето
тегло 4,230 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/
7,4 тегловни процента, - хашиш с нето тегло
5,344 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5,4
тегловни процента и - хашиш с нето тегло 0,882 грама и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,3 тегловни процента без надлежно
разрешително. Реализирани са чрез придобиване и упражняване на фактическа власт
върху наркотичните вещества в склад в Затвора Пловдив, където е бил назначен на длъжност „домакин вещеви склад“.
Клоназепамът принадлежи към групата на
бензодиазепините и представлява рисково наркотично вещество по смисъла на Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно Приложение № 3 към
чл.3, т.3 от указания нормативен акт, същият е включен в списък 3 – Рискови
вещества от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
растения/вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина и в този смисъл са под контрол съгласно ЗКНВП.
Марихуаната и
хашиша представляват високорискови наркотични вещества по смисъла на Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно Приложение № 1 към
чл.3, т.1 от указания нормативен акт, същият е включен в списък 1 – Рискови
вещества от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
растения/вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина и в този смисъл са под контрол съгласно ЗКНВП.
В ЗКНВП е
предвидена изрична забрана за притежаване на рискови и високорискови наркотични
вещества, като единственото изключение е за дейности с цел създаване на
вещества, приложими в медицината. Режимът за извършване на тази дейност е
лицензионен. От доказателствената съвкупност не се установява подсъдимият да е притежавал разрешение за придобиването
или за държането на рискови и високорискови наркотични вещества с цел
разпространение, поради което е налице и предвиденият от обективна страна в
състава на престъплението по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 вр.
чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26, ал.1 от НК отрицателен факт, а именно липса /без/ на надлежно
разрешително за придобиването и държането на предмета на престъплението с цел
разпространение.
От заключенията на назначените в хода на досъбеното производство химически
експертизи, приетите в хода на съдебното следствие е установен и предметът на
посегателство: рискови вещества 2
645 бр. таблетки, без лого на производител, с общо нето тегло 478,97 гр. и
съдържание на активен компонент 2 мг. клоназепам на таблетка, придобити от
подс.А. от св.П. и високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 4,230 грама и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 7,4 тегловни процента, - хашиш с нето тегло 5,344 грама и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5,4 тегловни процента и - хашиш с
нето тегло 0,882 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 6,3 тегловни процента, всичките държани във вещеви склад на Затвора
Пловдив.
Съгласно
Постановление на Министерски съвет №23/29.01.1998г. /изм. ДВ. бр.14 от
18.02.2000г./ за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството, марихуана и хашиш с горепосоченото нето тегло и съответно
установеното съдържание на активен компонент са на стойност както следва: марихуана на стойност 25,38 лева и хашиш с общо нето
тегло 6.226 грама на обща стойност 56,03 лева, като хашишът с нето тегло 5,344
грама и съдържание на активен компонент 5,4 тегловни % бил на стойност 48,10
лева, а хашишът с нето тегло 0,882 грама и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 6,3 тегловни % на стойност 7,93 лева.
Вещото лице изготвило стоково-оценъчна
експертиза е посочило в заключението си, че 2
645 бр. таблетки с две пресичащи се линии на кръст от едната страна без лого на
производител, съдържащи активно вещество клоназепам — 2 мг във всяка таблетка
са със средна пазарна цена за 1 бр. таблетка
- 0,65 лв. и са на обща стойност 1719,25 лева.
Подс. И.Р.А.
към настоящия момент изтърпява наказание лишаване от свобода и е бил осъждан многократно за
извършени от него престъпления от общ характер преди настоящите деяния.
Осъжданията му от значение за квалификацията на деянията по настоящото дело са,
както следва:
- по НОХД 30123/2012 г. по описа на Pайонен съд - Монтана, в сила от 17.07.2013 г. за извършено
престъпление по чл.128, ал.2 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода,
което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5
години.
- по НОХД № 125/2017
г. по описа на Pайонен съд – Козлодуй, в сила от 26.10.2017 г. за извършено
престъпление по 128, ал.2 от НК е осъден на двегодини лишаване от свобода като
било приведено в изпълнение и наказанието по предходно описаното по-горе
осъждане по НОХД 30123/2012 г. по описа на Pайонен съд - Монтана.
Тези
осъждания обуславят квалификацията на престъплението блудство, като такова
извършено от * в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“
и б.“б“ от НК, а именно извършил е престъпленията, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Към 11.04.2018 г. до 20.05.2018 г. /периода на извършване на процесното престъпление/ не са
били изтекли 5 години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието
по предходните осъждания.
Освен това престъплението се явява
продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК,
представляващо съвкупност от извършени през непродължителен период еднотипни
прояви, всяка от които осъществяваща поотделно състав на престъплението. Съгласно Тълкувателно
решение № 3/71 г. на ОСНК на ВС за квалифициране на
престъплението като продължавано са достатъчни само две отделни деяния. Всяко едно от деветте отделни посегателства, за които е категорично доказано, че са вършени от подсъдимия, само по
себе си осъществява самостоятелно състав на
престъплението по чл.354а от НК. Тези две отделни деяния на подсъдимия са извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка, еднаква цел, насоченост и съдържание на умисъла, поради
което деянието следва да се квалифицира
като едно продължавано
престъпление чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.29, ал.1,
б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26, ал.1 от НК. Двете отделни деяния са извършени в период много по-малък от една година. Поради
изложеното съдът призна за виновен подс.А. за извършено престъпление при
условията на чл.26 от НК, а не за две отделни деяния, каквото е обвинението по
обвинителния акт.
От обективна страна извършеното от подс. А. осъществява и
признаците от състава на престъплението по смисъла на чл.244, ал.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимият е извършил престъпление по глава VІ,
раздел ІV от НК - "Престъпления против паричната и кредитната
система". Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
нормалното функциониране на паричното обръщение в Р.България. От обективна
страна на 20.05.2018 г. във
вещеви склад в Затвора в гр.Пловдив, подс.А. е държал подправени парични знаци
– 74 броя неистински банкноти с номинал от по 20 евро всяка, със серийни
номера, описани по-горе, като държаните парични знаци са в голямо
количество по смисъла на чл.244,
ал.2 от НК с оглед трайната съдебна практика в тази насока, според
която критерият големи количества се определя от броя на неистинските парични
знаци, а не от номиналната им стойност. В тази насока е и ТР 6/1973 г. на ОСНК.
Противозаконното държане на неистинските
парични знаци се извежда от доказване на упражняваната от дееца фактическа
власт върху процесните неистински парични знаци. Същият е упражнявал фактическа
власт върху тях, доколкото банкнотите са се намирали във вещеви склад до който
само той е имал достъп, който му е предоставен по съответния ред по опис и
срещу подпис и само той е притежавал ключове за него. Последното обстоятелство
изключва възможността друго лице да е осъществявало власт върху банкнотите
иззети с протокол за оглед на местопроизшествие на вещевия склад стопанисван от
подс.А..
Държаните от подсъдимия банкноти представляват неистински парични знаци. Неистински
е всеки паричен знак, които има външен вид на паричен знак и е изготвен от
субект, който няма такова право. Безспорно е в настоящия случай, че
инкриминираните банкноти притежават характеристиките на неистински парични
знаци по вида на хартията, начина на отпечатване и вложените защитни елементи,
което се установява от заключенията на двете изготвени по делото съдебно-техническа експертиза на седемдесет и четирите банкноти с номинал 20
евро. Вещите лица са категорични, че същите са
неистински и са отпечатани върху хартия, която се различава по плътност и
морфологични белези от хартията на оригиналните банкноти, емисия на Европейската
централна банка, изработени чрез отпечатване като са имитирани сините и зелени
влакънца. По хартията липсва характерния за оригиналните банкноти релеф и
печат,а водните знаци и осигурителната нишка са имитирани чрез отпечатване.
Подс.А. е имал
и знанието, че държи подправени парични знаци в големи количества, което се
установява от проведената на 15.05.2018 г.
телефонна комуникация осъществявана по интернет приложение за пренос на
съобщения и глас между него и св. П., когато заявява, че притежава неистински
парични знаци, които предлагал на св. П., изпращайки му снимка на купюр от 20
евро и уточнявайки в съобщението: „имам много добри „20ки“, а след снимката
написал, „ако имаш пазар на 25%“, както и: „имам добри фалшификат на 20 евро
банкноти“, а св. П. му отговорил: „ще трябва да ги видя“.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Подсъдимият А. е извършил престъплението по чл.354а от НК
умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е
противоправния характер на осъщественото, като е целял и искал настъпването на
забранените му последици. Умисълът му е обхващал както обстоятелството,
че е придобил рискови, така и че е държал - упражнявал трайна фактическа власт
върху високорискови наркотични вещества от вид и със съдържание, описани
по-горе с цел разпространение, за което говори огромното количество наркотични
вещества. Несъмнено същият е бил и наясно, че тези си действия е реализирал по
отношение на наркотични вещества без надлежно разрешително за това.
Подсъдимият е действал при условията на
пряк умисъл и при извършване на престъплението по чл.244, ал.2 вр. ал.1
от НК, като е знаел, че държи неистински парични знаци в
голямо количество, както бе изложено по горе. Съзнавал е обстоятелството, че
законът забранява държането на неистински парични знаци в количеството, което е
държал, знаел общественоопасния характер на своето
деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е
искал настъпването им.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.354а, ал.2, т.4
вр. ал.1, пр.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26, ал.1 от НК,
законодателят е предвидил наказание - лишаване от свобода от пет до петнадесет
години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
Съобразявайки
степента на обществена опасност на конкретното престъпление, личността на подс. И.А. и най-вече за постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът е на становище, че на същия следва
да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства. Като такива се отчетоха сравнително
младата му възраст, влошеното му здравословно състояние и трудовата заетост
преди постъпването му в затвора. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете лошите му
характеристични данни предвид осъжданията му, предхождащи това,
което обуславя квалификацията опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.А и Б
от НК и голямото количество на рисковите наркотични вещества. При
определяне размера на наказанието глоба съдът се съобрази и с имущественото
състояние на подсъдимия.
Предвид
на изложеното съдът намери, че наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на
20 000 лева /двадесет хиляди лева/ съответства напълно на обществената опасност на деянието,
на личността на дееца, на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му
обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за реализиране целите на
наказанието по чл.36 от НК. Това наказание следва да се изтърпи реално поради
липса на предпоставките визирани в чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер към момента на извършване на деянието, а и размерът на наложеното
наказание не го позволява.
За престъплението по чл.244, ал.2 вр. ал.1 от НК,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години. Съобразявайки степента на
обществена опасност на конкретното престъпление, личността на подс. И.А. и
най-вече за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът е на
становище, че за това престъпление следва да бъде определено наказание при
условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства. Като такива се отчетоха сравнително младата му възраст,
влошеното му здравословно състояние и трудовата заетост преди постъпването му в
затвора. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете лошите му характеристични данни предвид осъжданията му, предхождащи това, което обуславя квалификацията
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.А и Б от НК.
Предвид
на изложеното съдът намери, че наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА съответства напълно на обществената опасност на деянието, на
личността на дееца, на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му
обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за реализиране целите на
наказанието по чл.36 от НК. Това наказание следва да се изтърпи реално поради
липса на предпоставките визирани в чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер към момента на извършване на деянието, а и размерът на наложеното
наказание не го позволява.
С оглед изложеното съдът намира, че в случая не са
налице предпоставките за индивидуализиране на наказанията спрямо подс.А. при
условията на чл.55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства предвид степента на обществената опасност на деянията
и дееца, свързани с отчетените отегчаващи отговорността му обстоятелства, а и
не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка за приложението на
чл.55 от НК – и най-лекото, предвидено в закона наказание и за двете деяния да
е несъразмерно тежко.
Престъпленията за които е
признат за виновен подсъдимият по настоящото дело се намират в
реална съвкупност по между си, тъй като същите са били извършени преди да има
влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което на основание чл.23,
ал.1 от НК, Съдът наложи на подсъдимия И.Р.А. едно
общо, най-тежко наказание измежду определените с настоящата присъда
наказания за всяко едно от тях в размер на ШЕСТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23, ал.3 от НК, Съдът отчитайки голямото количество на рисковите наркотични вещества и наличието на два
вида високорискови наркотични вещества, както и голямото количество неистински
банкноти присъедини изцяло
към така определеното общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване
от свобода и наказанието ГЛОБА в размер на 20 000 лева /двадесет хиляди
лева/.
Съдът счита, че така определеното общо, най-тежко
наказание следва да бъде увеличено при условията на чл.24 от НК с ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като крайното наказание, което следва изтърпи подс. И.Р.А. е СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. За да приложи тази
разпоредба съдът отчете тежестта на деянията, за които подсъдимият е признат за
виновен, изхождайки от високата степен на обществена опасност на деянията, както и неговата лична висока
степен на обществена опасност. Така отмерен, срокът на наказанието се явява
необходим и достатъчен за преоценка на поведението от страна на подсъдимия и
даване на ясна равносметка за последиците от стореното. Размерът му в пълна
мяра отговаря и на прогласените в чл. 36 НК цели на наказанието, поради което е
и справедливо.
Съдът постанови така определеното и
увеличено общо най-тежко наказание в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия, предвид на което и на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален СТРОГ режим за
изтърпяване на същото.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С оглед изхода на делото съдебният състав
постанови следното:
На
основание чл.354а, ал.6 от НК следва ДА СЕ ОТНЕМАТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА: Марихуана -
4,230гр.; Хашиш -
5,344 грама; Хашиш- 0,882
грама и 2 645 бр. таблетки /с активен компонент
– клоназепам/, без лого на производител - 478,97
грама, намиращи се на съхранение при
домакина на отдел КП при ОД на МВР Пловдив, като след влизане на присъдата в
сила да се унищожат по предвидения за това законов ред.
Следва ДА СЕ ОТНЕМАТ
В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА и веществените доказателства - 74 бр. неистински банкноти
с номинал от по 20 евро, като на част от тях липсват холограмните ленти, със
серийни номера:
B29712023088, D04565201465, D0456520165, D4565201454, G17452013455, G17452013455,
G17452013455, G17452013455, G17452013455,
G14223201777, G54467692877, G54467692877, L21232674111, L31437864321, L31437864321,
L31437864321, L31437864321,
L31437864321, L31437864321, L31437864321, L31437864321, L31437864321, L17809843122,
L17809843122, L17809843122,
L17809843122, L17809843122, L17809843122, L25344870890, P10437861223, P10437861223,
P10437861224, P10437861224,
P10437861224, P10437861224, P10437861224, P10437861224, P44870877331,
P22209843005, P22209843005, P22209843005,
P22209843005, P22209843006, P22209843006, P22209843006, P22209843006, P22209843006,
P22209843006, P22209843006,
P22209843006, P22209843006, P22209843006, S12714543221, S12714543221, S17452013233,
S17452013233, S17452013233,
S17452013233, S17452013233, S22223201457, S22223201457, S22223201457, S22223201457,
S22223201457, S22223201457,
S22223201457, U65000870324, U24437864354, U24437864354, U12009843789, U12009843789, X35452014905, X35452014931, X35452014931, находящи се на съхранение в БНБ, като след влизане
на присъдата в сила следва да се унищожат по предвидения за това законов ред.
На основание чл.354а, ал.6 от НК
следва ДА СЕ ОТНЕМАТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА и веществените
доказателства – 1 бр. полиетиленова торба с надпис “REWE”; 1
бр. черно полиетиленово пликче в което има увити 4 бр. найлонови плика; 1 бр.
тъмно синя чантичка с цип, съдържаща 4 бр. електронни везни с надпис “AOSAI”; 1
бр. мобилен телефон “Microsoft” -
черен на цвят, без заден панел; 1 бр. мобилен телефон “Nokia” -
черен на цвят; 1 бр. преносима памет “KEWEISI”; 1
бр. видеокамера черна на цвят без надпис и 1 бр. черен “USB” кабел,
Мобилен
телефон “Самсунг” ИМЕИ №*; Мобилен телефон “Водафон” ИМЕИ №*, без батерия, 1 бр. мобилен телефон марка “SAMSUNG”, с
черен силиконов и кожен калъф с ИМЕИ 1- * и ИМЕИ 2-* със СИМ карта на Виваком и
като негодни за употреба след влизане на присъдата в сила следва да се унищожат
като вещи без стойност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подс. И.А. да заплати по сметка на ОД на
МВР-Пловдив сумата от 295.33 лева /двеста деветдесет и пет лева и тридесет и
три стотинки/, направени в хода на досъдебното
производство разноски, а по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 230 лева
/двеста и тридесет лева/, направени
разноски в хода на съдебното следствие.
Причини за извършване на
престъплението са ниското правно съзнание и незачитането на установения в
страната правов ред.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: