Р Е Ш Е Н И Е
№ 399
гр. Пловдив, 04.03.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-
ти състав, в публично
съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и двадесета
годна, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД №
241/2020г., по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена
от П.Г.П., **********, срещу Наказателно постановление № 480476- F510513 от 27.11.2019г.,
издадено oт
заместник директора на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл.
38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за счетоводството, на П.Г.П., **********,
на основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена глоба в размер
от 200 / двеста / лв.
С жалбата се оспорва
законосъобразността на процесното наказателно постановление, като се излагат
съображения в насока маловажност на случая. Изтъква се, че жалбоподателят
своевременно е ангажирал адвокат, който е бил натоварен със задачата да подаде
ГФО на „Витадент АГПППДМ“ ООД за 2018г. Изтъква се, че поради пропуск,
адвокатът не е подал в срок ГФО, но веднага след като е установил своята
грешка, то отчетът е депозиран. Акцентира се върху факта, че отчетът е входиран
малко повече от един месец след изтичането на крайния срок. Същевременно, той е
подаден по собствено давление на управителя на дружеството П., преди започване
на административнонаказателното производство и дори преди „Търговски регистър“
при Агенция по вписванията да установи просрочието и да изпрати нарочно
уведомление до ТД на НАП- Пловдив. Сочи се, че процесното нарушение е първо за
жалбоподателя, който до момента стриктно е изпълнявал задълженията си като
управител. Предвид изложеното, моли се атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен
процесуален представител. Депозирана е писмена молба, с която се моли да бъде
даден ход на делото. Поддържа се така подадената жалба.
Въззиваемата страна – ТД на НАП-
гр. Пловдив, в открито съдебно заседание, чрез своя процесуалния представител, оспорва
жалбата. Противопоставя се на изложените от жалбоподателя доводи в жалбата.
Сочи се, че извършеното нарушение е безспорно установено, а при издаването на
АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита
на жалбоподателя. Допълнително, наложената глоба е в минимален размер. Моли се,
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено в своята цялост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, счита следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок
( препис от атакуваното НП е получен на 05.12.2019г., а жалбата е входирана на
12.12.2019г.), произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред. Предвид това, същата подлежи
на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗМФ-
610/ 03.07.2018г. на Министъра на финансите. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са
налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН- нарушението и нарушителят са
установени от органите на приходната администрация на 21.08.2019г. ( когато в
ТД на НАП- Пловдив е получено нарочно уведомление от Агенция по вписванията),
АУАН е съставен на 27.09.2019г., а атакуваното наказателно постановление е
издадено на 27.11.2019г.
Съдът счита за нужно да акцентира
и върху обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП ясно е посочена годината,
за която не е подаден ГФО (2018г.), както и времевият интервал, в който това е
следвало да бъде сторено- до 30- ти юни на годината, следваща отчетната ( в
случая до 01.07.2019г., доколкото 30.06.2019г. е неприсъствен ден).
Следва да се посочи и че
изпращането на електронна покана, адресирана до дружеството, а не лично до
нарушителя П., в случая не рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя.
Макар и съобразно чл. 33 ДОПК, подобно връчване да е изрично изключено при
реализиране на административнонаказателната отговорност на субектите и да се
ангажира отговорността лично на П. ( а не на представляваното от него
юридическо лице, до което всъщност е адресирана поканата), то на датата на
съставяне на АУАН, жалбоподателят се е явил лично и актът е бил съставен в
негово присъствие и му е бил предявен. В тази връзка, правото на защита би било
ограничено, само в случай, че при съставянето на АУАН не присъства нарушителят
лично или негов пълномощник.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството „Витадент- АГПППДМ“ ООД,
ЕИК ********* е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и регистриран
търговец по смисъла на Търговския закон. Вписан управител на дружеството е жалбоподателят
П.Г.П.. Предвид това, за него възниква задължение да публикува годишния
финансов отчет на дружеството за всяка отчетна година. Същевременно, П. не е
представил за публикуване в Търговския регистър при Агенция по вписванията годишния финансов
отчет за 2018г. в установения законов срок, а именно- до 30 юни на годината,
следваща отчетния период- тоест до 01.07.2018г. ( доколкото 30.06.2018г. е
неприсъствен ден). Дружеството „Витадент- АГПППДМ“ ООД е извършвало търговска
дейност през отчетната 2018г., за което е подало в ТД на НАП- гр. Пловдив
годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 92 ЗКПО, с вх. № 1600И0724598/
20.03.2019г. Съобразно изложеното в декларацията за 2018г., дружеството е
реализирало приходи в размер на 89 111,83 лв., сторило е разходи в размер
на 76 626, 89лв., като отразената счетоводна печалба е 12 484, 94 лв. Изяснява
се и че управителят на „Витадент- АГПППДМ“ ООД, е възложил дейността по входиране
на ГФО за отчетната 2018г. на адвокат С. Н. Й., по силата на Договор за правна
помощ и сътрудничество от 12.06.2019г.. Адвокат Й. е пропуснал да подаде ГФО на
дружеството за 2018г. в срок, като впоследствие, разбирайки за пропуска си, на
12.08.2019г. е входирал отчета в „Търговски регистър“ при Агенция по
вписванията.
За така извършеното нарушение е
съставен АУАН с № F510513 от 27.09.2019г. Актът е съставен в присъствието на нарушителя П.,
предявен му е, той се е запознал със съдържанието му и го е подписал.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка, която същевременно е правилно отразена в АУАН и НП, се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел- С.С.Х. ( л. 24- гръб). В рамките на проведения
разпит, свидетелката изцяло поддържа констатациите си, обективирани в цитирания
по- горе АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни,
логически последователни и непротиворечащи на събраната по делото
доказателствена съвкупност.
Описаната и възприета по делото фактическа
обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени
доказателства- АУАН бл. № F510513 от 27.09.2019г.; Извлечение от
електронна покана, изпратена до „Витадент- АГПППДМ“ ООД, ГДД по чл. 92 ЗКПО вх.
№ 1600И0724598 от 20.03.2019г. и приложения към нея, Договор за правна помощ и
сътрудничество от 12.06.2019г.; Извлечение от писмо от електронната поща на жалбоподателя
П.Г.П..
От правна страна:
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел,
че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 38, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за
счетоводството. Съгласно цитираната норма, предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, както следва: 1. всички търговци по смисъла на Търговския
закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Същевременно, разпоредбата на
чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за счетоводоството изрично повелява, че ръководителят
на предприятието е лицето, което именно отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади.
Безспорно е, че в процесния
случай, доколкото се касае за юридическо лице с правноорганизационна форма
„ООД“, то именно управителят е този, който следва да осигури и обезпечи
своевременното подаване на ГФО. Жалбоподателят П., бидейки управител и лице,
което ръководи оперативните дела на дружеството, е следвало да подаде ГФО на
представляваното от него дружество „Витадент- АГПППДМ“ ООД.
Изяснява се и че за отчетната 2018г.,
дружеството е реализирано нетна печалба в размер на 89 111, 83 лв. Тоест,
през отчетната 2018г. е извършвана активна търговска дейност, като са доставяни
възмездно стоки и услуги на трети лица- клиенти на дружеството. Предвид това,
представляваното от жалбоподателя дружество не попада в изключението, третирано
в чл. 38, ал. 9, т. 2, съобразно което предприятия, които не са осъществявали
дейност през отчетния период, не следва да заявяват за публикуване в Търговския
регистър годишен финансов отчет. Предвид изложеното, то за жалбоподателя П.,
като управител на „Витадент- АГПППДМ“ ООД, се е породило задължение да публикува
годишен финансов отчет за 2018г. за представляваното от него дружество. Това
задължение е следвало да бъде реализирано до 30 юни на годината, следваща отчетния
период- тоест, до 30.06.2019г. Правилно, в атакуваното НП е отбелязано, че
30.06.2019г. е неприсъствен ден, като срокът за подаване на ГФО е бил до първия
работен ден след това, а именно до 01.07.2019г. Доколкото жалбоподателят не е
изпълнил това задължение, то с пропуска си, на 02.07.2019г. е консумирал
състава на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч.
По размера на наказанието:
Правилно
административнонаказващият орган е преценил, че приложимата в случая санкционна
норма е разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗСч. Законосъобразно е определена и глобата,
която следва да се наложи в рамките на предвидения в нормата минимум- 200лв.,
доколкото не са налице отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства.
По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна
проверка, съдът счита, че процесният случай разкрива белези, водещи до
дефинирането му като маловажен. На първо място, съдът отчете факта, че
нарушението е първо по ред за жалбоподателя. На следващо място, съдът съобрази
фактът, че ГФО е подаден доста преди изходирането на покана до „Витадент-
АГПППДМ“ ООД за съставяне на АУАН / същата е изходирана на 20.09.2019г., а ГФО
е подаден на 12.08.2019г./. Нещо повече- отчетът
е входиран дори преди от Агенция по вписванията да установят просрочието-
писмото, с което Агенция по вписванията уведомява ТД на НАП- Пловдив е с
изходящ номер от дата 21.08.2019г. Тоест, в конкретния случай, забавянето
действително е малко повече от месец, като незабавно след установяването на
пропуска е сторено всичко необходимо да бъде подаден ГФО за 2018г. Същественото
в случая е, че ГФО е подаден по
собствено давление на нарушителя, с цел да санира пропуска си, а не след като е
получил нарочна покана за това от компетентните държавни органи. Според
настоящия съдебен състав, това кратко времево отстояние между крайния законово
определен срок за подаване на ГФО и датата, на която действително е подаден
такъв, налагат извод за маловажност на случая ( в тази насока: Решение № 2052 от 22.10.2019г., пост. по к.а.н.д №
1690/ 2019г., по описа на Административен съд- Пловдив, XIX- ти с-в).
Съществен е и фактът, че
жалбоподателят П. е положил дължимата грижа и съвсем добросъвестно и навременно
е възложил подаването на ГФО на адвокат, извършващ подобни услуги. От
представената и приета по делото кореспонденция се изяснява, че лицето,
натоварено със задължението да подаде в срок ГФО е пропуснало да го стори. При
така изяснените специфики на случая, съдът счита, че той се различава от
типичната хипотеза на неподаване в срок на ГФО. Съвсем ясно е, че П. навреме е
осигурил лице, което да подаде приетия от дружеството ГФО за 2018г. Поради
това, жалбоподателят П. е имал ясното познание, че е сторил всичко зависещо от
него, за да обезпечи срочното входиране на отчета и то от изпълнител, чиято
дейност преимуществено е свързана с предоставянето на подобни услуги. Тоест, макар
и П. да отговаря за избора на изпълнител, който да подаде ГФО, то ясно е, че в
случая не се касае за цялостно бездействие на жалбоподателя, а са налице други
фактори, довели до реализирането на процесното нарушение.
Именно предвид това, настоящият
съдебен състав счита, че процесният случай разкрива по- ниска степен на
обществена опасност, съпоставено с обикновените случаи на подобни нарушения.
Съобразно изложеното, на основание
чл. 28, б.“а“ ЗАНН, съдът счита, че не следва да се наложи административно наказание
на нарушителя, като предупреждава писмено същия, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Предвид гореизложеното и с оглед приложение на
института, разписан в чл. 28, б. „а“ ЗАНН, атакуваното наказателно
постановление, следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 480476- F510513 от 27.11.2019г., издадено oт заместник
директора на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 38, ал.
1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за счетоводството, на П.Г.П., **********,
на основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена глоба в размер
от 200 / двеста / лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че същото е изготвено, пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК и по
реда на гл. XII-та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.
Вярно с оригинала.
Т.К.