РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр. Пловдив, 14.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в открито заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа
докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА
к.а.н. дело № 3441 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания,
във връзка с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив, чрез процесуалния представител
юрисконсулт В.Б., против Решение № 1759 от 01.10.2019 год. на Пловдивски
районен съд, ХVІ наказателен състав постановено по а.н.дело № 5320 по описа на
същия съд за 2019 год., отменящо Наказателно
постановление № 16-002529 от 15.08.2019 год., издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на “Робко
СИИИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Т.Г.Г., е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1800 лв., на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ),
за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че извършването на процесното противоправно
деяние, при осъществяването на търговската дейност на дружеството е несъмнено
установено. В тази връзка се иска отмяна на оспореното решение и потвърждаване
на процесното НП.
3. Ответникът по касационната жалба - “Робко
СИИИ” ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Ж., е на становище, че
касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а
решението на ПРС оставено в сила.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура - Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Каза се, предмет на
производството пред първоинстанционния съд е било НП № 16-002529 от 15.08.2019 год.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на
“Робко СИИИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.Г.Г.,
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1800
лв., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда (КТ), за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 16-002529 от 24.07.2019 год.,
съставен от Д.Х.Д., на длъжност инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”, гр.
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
При извършена документална
проверка на 20.06.2019 год. в Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив на “Робко СИИИ” ЕООД, при преглед на трудовото досие на Т.Г.Д.,
на длъжност „инженер-автоматизация“ е установено, че от страна на работодателя “Робко СИИИ” ЕООД, на 02.03.2019 г. е приет на работа Т.Г.Д.,
с ЕГН **********, без да е сключен с него преди постъпването му на работа трудов
договор. При проверката е представена бланка на трудов договор за Т.Г.Д.,
подписана само от работодателя.
Прието е, че с това
деяние е нарушен чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е в пълнота възприета и възпроизведена в НП № 16-002529 от 15.08.2019 год.,
издадено от Директора на Д “ИТ”, гр. Пловдив.
7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
Пловдивският районен съд е отменил оспореното пред него наказателно
постановление, като е приел, че в настоящия казус липсва извършено нарушение. Първоинстанционният съд не е възприел описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка, тай като същата не се подкрепя от събраните
по делото доказателства - свидетелките показания и представения трудов договор,
който, противно на твърденията на актосъставителя и административнонаказващия
орган, е подписан собственоръчно от Т.Д.. В тази връзка изрично е посочен, че не
отговаря на истината, че работодателят е приел на работа служителя Д., без да е
сключил с него трудов договор.
За
пълнота е посочено, че в представения трудов договор работника собственоръчно е
вписал като дата на постъпване на работа 01.03.2019 г. и ако се приеме, че в
крайна сметка същия е приет на работа на 01.03.2019 г. , а договорът с него е
сключен на 02.03.2019 г., то нарушение е извършено, но на 01.03.2019 г., а не
на 02.03.2019 г., както е посочено в АУАН и НП. При това положение, съдът е
приел, че в крайна сметка между страните е възникнало трудово правоотношение на
датата посочена в трудовия договор 02.03.2019 г. На този ден няма извършено
нарушение от страна на дружеството на сочените в АУАН и НП норми.
ІV. За правото :
8. Като е стигнал до тези изводи, районният съд е
постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви
относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото
са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
9. Доводите наведени в касационната жалбата, че по никакъв
начин не е доказано, че подписът положен в полето за работник в представеното
копие на процесния трудов договор е на Д., настоящия състав намира за
неоснователно. Автентичността на въпросния трудов договор не е оспорена от
страна на ДИТ в хода на първоинстанционното съдебно производство, при това
положение следва да се приеме, че материализираното в него изявление е било
направено и то изхожда от лицата, които са го подписали. Казано с други думи,
формалната доказателствени сила на обсъждания трудов договор (с каквато впрочем разполагат
както частните, така и официалните документи), може да се опровергае само като се
докаже неавтентичността на документа, а това в случая каза се не е сторено.
Ето защо, няма пречка
разглежданият трудов договор да бъде ценен от съда като частен диспозитивен документ
с оглед всички събрани по делото доказателства, съответно да бъде съобразен при
постановяване на оспорения съдебен акт.
Относно
достоверността на датата на трудовия договор, достатъчно е да се посочи, че същият
(но без подпис на работника) е бил приобщен към административнонаказателната
преписка още в момента на съставяне на АУАН, т.е. между страните не е било
спорно, че той е от 02.03.2019 г. Впрочем достоверността на датата на
представения с жалбата трудов договор също не е оспорена от страна на ДИТ в
хода на съдебното производството развило се пред районния съд, поради което и
съдът в мотивите си не е изложил съображения в тази насока.
11. Тези съображения налагат да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран,
на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Пловдивският
административен съд, деветнадесети касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1759 от 01.10.2019 год. на
Пловдивски районен съд, ХVІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 5320
по описа на същият съд за 2019 год.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.