МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 6/14.01.2020 г., ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 1107/2019 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против И.М.И. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимият така, както е по обвинителния акт. С оглед
направените от същият признания на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, намира обвинението за доказано по безспорен начин и пледира
да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода,
чийто размер да бъде определен при условията на чл.55 от НК, а именно шест
месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено от изтърпяване
за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият участва лично в с.з., признава изцяло
изнесените от обвинението факти и изразява съжаление за стореното. Чрез служебният
си защитник – адвокати пледира за същото по вид и размер наказание, посочено от
прокурора, както и по отношение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, като
сочи, че със същото в максимална степен ще бъдат изпълнени целите на
генералната и индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК.
За да
постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл.
371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от
прокурора в обвинителния акт:
На
17.08.2018 г., в с. З., обл. Я. подс. И.М.И. *** да извърши кражба от дома на
свид. В.А.А.,***. Тъй като знаел, че А. живее сам и след обяд на същия ден не
си е в къщи в изпълнение на взетото решение, на 17.08.2018 г. около 14.10 часа
подсъдимият отишъл на посочения адрес, влязъл във вътрешността на къщата, като
счупил с лакета на ръката си прозореца на западната стая, извадил чекмеджето
изпод масата, обрърнал го на леглото и намерил кожено тефтерче, в което е била
поставена сумата от 700 лв. Подсъдимият взел парите и оставил тефтерчето на леглото,
излязъл по обратния път и се прибрал в
дома си, като парите похарчил
за лични нужди.
С протокол за доброволно предаване от 18.03.2019 г.,
подс. И. предал сумата от 100 лв. на органите на РУ „Тунджа“ – Ямбол, а в
последствие с разписка от 28.05.2019 г. посочената сума била върната на
собственика й В.А.А..
Видно от заключението на назначената по делото
дактилоскопна експертиза е установено, че дактилоскопните следи иззети от
отломки от стъкла, открити при извършения оглед на местопроизшествието в с.
Завой на ул. Ст.Караджа № 9 са оставени от лицето И.М.И..
От
назначената и извършена на ДП видео техническа експертиза е видно, че камерата
е заснела лице от мъжки пол, със слабо телосложение и с къса черна коса,
облечено със сива тениска с къс ръкав, с надпис на гърдите и с черно долнище на
анцуг с тесни крачоли и обуто с бели маратонки с черна надлъжна ивица, като
лицето може да бъде разпознато по анатомичните признаци, функционалните
признаци-телосложение, ръст, походка и със съпътстващите признаци-облекло,
обувки и придмети. Видеофайла от предявеният в съдебно заседание диск от
камерата е бил създаден на 17.08.2019 г. в интервала от време от 18.00 ч. до
19.00 ч. и проследява хронологично действията на заснетото лице, а именно как влиза
в къщата и излиза от нея със забързан ход, държейки в себе си някъкъв предмет,
след което в 18.14 ч. излиза от обхвата на камерата.
Към
момента на извършване на горното деяние подсъдимият е бил осъждан веднъж с
влязла в сила присъда за престъпления от общ характер, като му е било наложено
наказание една година лишаване от свобода с изпитателен срок от три години по
НОХД № ***. на ЯРС, по което същият е реабилитиран.
Направените от подсъдимият признания на изложените
обстоятелства се подкрепят напълно от събраните в досъдебното производство
доказателства – от обясненията на подс. И., от показанията на свидетелите А. и
Г., от заключението на вещото лице по назначената видео техническа експертиза и
от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.*** работник в „Белла
България“ АД, осъждан - реабилитиран, ЕГН **********.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С
деянието си подсъдимият И. и от обективна и от субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3,
вр.чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 17.08.2018 г., около 14.10 часа в с. ***, от къща,
находяща се на ул. *** чрез разрушаване
на прегради здраво направени за защита на имот - /счупване стъкло на прозорец/, е отнел чужди движими вещи
— паричната сума от 700 лв., от владението на собственика им В.А.А. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна, подсъдимият е осъществил
всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1
от НК, тъй като вземайки сумата от 700 лв. от дома на свид. А. и отнасяйки ги
със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на собственика
върху тях и установяване на свое такова. Т.е., налице е прекратяване
фактическата власт на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие на
деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от негова страна.
Обективно,
при извършеното престъпление се касае за
кражба при която подсъдимият е разрушил прегради, здраво направени за защита на
имот- счупването на стъклото на прозореца на западната стая. По този начин същият
е осъществил квалифицирания състав на
чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, като в случая без разрушаването им, то не би могло
да бъде довършено или довършването му би било затруднено.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава
от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт, целял е пряко настъпването на този резултат и е действал
с намерение за своене. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е
целял противоправното си облагодетелстване, като е разбирал противозаконността
на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи.
Причини
за извършване на престъплението са желанието на подсъдимият да се
облагодетелства по престъпен начин и незачитане на установения в страната
правов ред.
За
извършеното от подсъдимия И. престъпление законът предвижда наказание лишаване
от свобода от една до десет години. При това положение, с оглед императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва да се определи при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която при постановяване на осъдителна
присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящия, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът
определи на подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода, в
законовия минимум на предвиената в чл.195, ал.1 от НК санкция, при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства – дадените и в двете фази на процеса
подробни обяснения, с които в значителна степен е допринесъл за разкриване
обективната истина по делото, чистото му съдебно минало и признанието на
вината. От друга страна, при определяне такъв размер на наказанието, съдът
отчече завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от
високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната. Затова съдът
намери, че на фона на това отегчаващо отговорността обстоятелство изброените по-горе смекчаващи
отговорността му такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя
характер, и не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко
наказание.
След като по горните съображения съдът определи на
подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода, ръководейки се от
разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съобразно императивната норма на
чл.58а, ал.1 от НК, намали така определеното наказание с една трета, а именно-
осем месеца лишаване от свобода.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия
/настъпилата реабилитация, спрямо него не е налице законова пречка за прилагане
на условното осъждане. По този начин, съдът приложи разпоредбата на чл.66 от НК
и постанови наказанието да бъде отложено за изпитателен срок от три години,
като прецени, че по този начин биха се постигнали в оптимална степен целите,
както на индивидуалната, така и на генералната превенция съгласно чл.36 от НК.
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3
от НПК, ЯРС осъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски в
размер на 262.42 лв. в полза на Републиканския
бюджет по сметката на ОД МВР-Ямбол.
При постановяване на присъдата, съдът постанови
вещественото доказателство-1 бр. компакт диск D-MAX DVD-R, след влизане на
присъдата в сила да се върне на собственика му-Община Тунджа-Ямбол.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: