№ 19662
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Р. Т. Х.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110119828 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК
от Г. В. В.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,с пълномощник адв.Н.
Р.,против „ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6,представлявано от
Р. М. - Т.,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че ищецът не дължи сумите от 9182,94 лева,от които 8257,97 лева
главница по договор за предоставяне на банков кредит,373,70 лева договорна
лихва за периода 25.04.2008 г. до 18.11.2008 г.,18,84 лева наказателна лихва и
532,43 лева разноски чрез способите на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност.
Ищецът В. твърди,че по ч.гражд.дело № 37309/2008 г. по описа на СРС
е издаден изпълнителен лист за парични суми в полза на „ОББ“АД. Сочи
се,че е образувано изпълнително дело за събиране на паричните суми,по
което последното изпълнително действие е от 21.08.2017 г.,а след тази дата
изпълнителни действия липсват. Ищецът счита,че при липсата на
изпълнителни действия,както и с оглед изминалия период от време,по-дълъг
от пет години,вземането се явява погасено по давност. Ищецът твърди,че
предявява иска срещу ответника,който е носител на вземането на основание
сключен договор за цесия с банковата институция и се явява конституиран
като взискател по изпълнителното дело. Моли съда да уважи исковата
претенция.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД в подадения писмен отговор оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Ответникът сочи,че не претендира
паричните суми,а изпълнителното производство по изп.дело № 13629/2012 г.
по описа на ЧСИ М. е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК.
Ответникът поддържа,че не е предприемал изпълнителни действия. Моли
съда да отхвърли исковата претенция.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С изпълнителен лист от 02.11.2008 г. Г. В. В. е осъден да заплати на
„Обединена българска банка“АД сумите от 8257,97 лева главница по договор
за банков кредит от 28.03.2006 г.,373,70 лева договорна лихва за периода
25.04.2008 г. до 18.11.2008 г.,наказателна лихва от 18,84 лева за периода
25.04.2008 г. до 18.11.2008 г.,законната лихва върху главницата,считано от
19.11.2008 г. до окончателното изплащане на вземането,разноски в размер от
173,01 лева държавна такса и 359,42 лева адвокатско възнаграждение.
От изисканото заверено копие от изп.дело № 20128410413629 по описа
на ЧСИ Неделчо М. се установява,че на 08.11.2009 г. е образувано по искане
на „ОББ“АД като молбата съдържа искане за налагане запор върху трудово
възнаграждение,на гърба на изпълнителния лист има отбелязвания за
разпределени парични суми в периода до м.11.2011 г.,насрочен е опис на
движими вещи за 23.02.2009 г.,на 12.01.2009 г. са изпратени запорни
съобщения до банкови институции,по молба на взискателя изпълнителното
дело е присъединено към изп.дело № 3/2009 г.,налични са преводни
нареждания относно реализиран запор по изпълнителното дело,на 01.07.2009
г. е поискано вписване на възбрана върху ½ идеална част от недвижим
имот,находящ се в гр.София,с молба от 26.08.2009 г. „ОББ“АД формулира
искане за насочване на изпълнението върху трудовото възнаграждение на
длъжника,на 22.09.2009 г. дружеството работодател уведомява,че признава
вземането,няма наложен предходен запор и ще бъдат реализирани
ежемесечно удръжки,с молба от 23.01.2010 г. предвид извънсъдебно
споразумение „ОББ“АД формулира искане за спиране на изпълнителното
производство,на 08.06.2010 г. е отправено искане за възобновяване на
изпълнителното производство,на 30.06.2010 г. е наложен запор върху трудово
възнаграждение,както и са изпратени запорни съобщения до банки,с молба от
28.09.2011 г. „ОББ“АД претендира налагане на запор върху трудово
възнаграждение,реализирано при „ЛИДЛ България“ЕООД,на 29.09.2011 г. е
изпратено запорно съобщение до този длъжник,с преводни нареждания са
постъпвали парични суми чрез работодател по изпълнителното дело,с молба
от 09.11.2011 г. „ОББ“АД формулира искане за насрочване изпълнение върху
МПС,на 30.01.2012 г. взискателят отправя искане за запориране на банкови
сметки,с молба от 20.06.2012 г. е формулирано искане за насочване на
изпълнение към движими вещи,насрочен е опис на движими вещи за
10.08.2012 г.,с молба от 17.08.2012 г. е формулирано искане изпълнителното
дело да продължи при друг частен съдебен изпълнител – ЧСИ М.,с
разпореждане от 04.10.2012 г. е насрочен опис на движими вещи за 26.11.2012
г.,на 09.11.2012 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк и еф джи
България“АД,на 19.11.2012 г. „Юробанк и еф джи България“АД уведомява,че
длъжникът има открита сметка,по която няма авоар,с молба от 20.05.2013 г. е
отправено искане за проверка наличие на движимо или недвижимо
имущество и за насочване на изпълнението към това имущество,насрочен е
опис на движимо имущество за 28.06.2013 г.,както и на 21.05.2013 г. е
изпратено запорно съобщение до „ЦКБ“АД като банката уведомява,че е
2
наложен запор върху две банкови сметки без авоар,на 07.08.2013 г. отново е
формулирано искане за налагане на възбрана върху недвижим имот,с молба
от 2014 г. „ОББ“АД претендира насочване на изпълнение върху възбранения
недвижим имот,с молба от 17.12.2015 г. „ОББ“АД претендира насочване на
изпълнение към възбранен недвижим имот,а с молба от 28.07.2016 г. е
отправено искане за опис върху секвестируеми движими вещи,на 21.08.2017
г. „ОББ“АД формулира искане за налагане запор върху банкови сметки,както
и на наличности по банкови касетки,опис и оценка на движими вещи,с молба
от 19.06.2019 г. е конституиран като взискател „ЕОС Матрикс“ЕООД,а
подадената молба от „ЕОС Матрикс“ЕООД съдържа искане за налагане запор
на сметките,открити на името на Г. В. в „Банка ДСК“ЕАД,а по искане на
взискателя от 07.09.2021 г. е върнат изпълнителният лист,както и е
формулирано искане за прекратяване на изпълнителното производство. С
постановление от 29.07.2022 г. изпълнителното дело е прекратено.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
Софийският районен съд счита,че предявеният от ищеца В. иск,с който
се цели отричане правото на реализиране на вземането чрез способите на
принудително изпълнение е допустим независимо дали има висящо
образувано изпълнително производство. Следва да бъде отчетено,че с
предявяването на иска по чл.439 от ГПК страната,която се явява длъжник на
вземането цели да установи със сила на пресъдено нещо,че вземането по
издадения изпълнителен лист не може да бъде реализирано принудително,т.е.
чрез предявяването на такъв отрицателен установителен иск не се цели
единствено защита спрямо висящо изпълнително производство,но и защита
относно невъзможност да бъде образувано изпълнително производство в
бъдеще след влизане в сила на решението по иска,ако този иск бъде уважен.
Така мотивиран,съдът намира,че отрицателният установителен иск се явява
допустим.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на
ответника е възложено да докаже,че вземането подлежи на изпълнение чрез
способите на принудително изпълнение. В хипотезата на предявен иск по
чл.439 от ГПК ищецът може да основава твърденията си за недължимост на
паричната сума само въз основа на доводи,последващи по време възникването
на изпълнителното основание. В конкретния случай ищецът В. оспорва
вземането като се позовава на настъпила погасителна давност. Погасителната
давност е регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на
давност,ако в определен срок,считано от настъпване изискуемост на
вземането кредиторът бездейства. С предявения иск ищецът В. оспорва
вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК като ищецът не
твърди да е подавал възражение срещу заповедта за изпълнение,което
означава,че с изтичането на срока за подаване на възражение,считано от
връчването на покана за доброволно изпълнение заповедта за изпълнение се
явява стабилизирана. Законът не регламентира каква е приложимата
погасителна давност относно вземания по заповеди за изпълнение,по които не
е подавано възражение,но в съдебната практика е възприето,че приложимата
3
погасителна давност за тези вземания е петгодишната давност.Съдът счита,че
следва да бъде приложена петгодишна давност,както при съдебните решения
съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД. Ако срещу заповедта за изпълнение не бъде
подадено възражение,заповедта за изпълнение се стабилизира и се
преклудират всички доводи срещу вземането,които длъжникът би могъл да
релевира,а съгласно чл.424 от ГПК вземането по заповедта за изпълнение
може да бъде оспорено или въз основа на нови доказателства,или въз основа
на новонастъпили обстоятелства. Отчитайки правните последици,които има
заповедта за изпълнение,ако не е било подадено възражение,както и при
съобразяване наличието на сходство между разпоредбата на чл.424 от ГПК и
разпоредбата за отмяна на влезли в сила съдебни решения съгласно
чл.303,ал.1,т.1 от ГПК съдът приема,че неоспорената заповед за изпълнение и
съдебното решение пораждат идентични последици и приложимата
погасителна давност следва да бъде петгодишна,както е за съдебните решения
съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД. Аргумент в подкрепа на разбирането,че
приложимата давност е петгодишна е и принципното различие в правната
уредба по чл.237 и следв. от ГПК ( отм.),тъй като предявяването на
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането,основано на
несъдебно изпълнително основание би могло да бъде реализирано без
ограничение във времето съгласно чл.254 от ГПК ( отм.) и правната уредба на
заповедното производство по действащия ГПК,при което оспорването на
заповедта за изпълнение след изтичане на срока за подаване на възражение
може да бъде реализирано само при наличието на предвидените в чл.424 от
ГПК предпоставки. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че
приложимата давност е петгодишната давност. За да е настъпила погасителна
давност,необходимо е да бъде установено,че в период от поне пет години не
са поискани или извършени изпълнителни действия. Според приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело №
2/2013 г. по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко
действие на принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо
съответния изпълнителен способ,давността се прекъсва и с искането за
реализиране на съответен изпълнителен способ,тъй като съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи,а според приетото Тълкувателно решение
от 28.03.2023 г.,постановено по тълк.дело № 3/2020 г. по изпълнителните дела
давност не е текла до 26.06.2015 г.,т.е. до датата на приемане на
тълкувателното решение,постановено по тълк.дело № 2/2013 г.
Съдът,съобразявайки предприеманите изпълнителни действия,както и
исканията за извършване на изпълнителни действия,намира,че не се
установява период от време,по-дълъг от пет години,без да има изпълнителни
действия за периода до 21.08.2017 г. В рамките на изпълнителния процес
давността се прекъсва с всяко изпълнително действие,но се счита,че е
прекъсната,считано от искането за изпълнителното действие. Когато
взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия,независимо от
това дали същите са предприети,липсата на предприемане на действия не
може да се тълкува във вреда на взискателя. В настоящия случай от
представените по делото доказателства от изисканото изпълнително дело се
установява,че са искани различни изпълнителни действия,респективно
подновявани са искания за изпълнителни действия,не се установява
период,по-дълъг от две години,без да има искане за реализиране на
4
изпълнителни действия. В настоящия случай доводът на ищеца В. чрез
процесуалния му представител е,че последното искане за реализиране на
изпълнително действие е от 21.08.2017 г.,след което не са предприемани
други действия,а с постъпило писмено становище от 29.09.2023 г. ответникът
не оспорва фактическите твърдения и сочи,че признава,че е изтекла
погасителна давност,което обаче единствено препятства възможността за
принудително изпълнение,но не означава,че възникналото по договора за
кредит вземане не съществува,респективно предвид естествения характер на
задължението по договора за кредит същото може да бъде заплатено
доброволно. Софийският районен съд,отчитайки съвпадащите твърдения на
двете страни в производството,счита,че предявената искова претенция
подлежи на уважаване. Признанието от страна на ответника на факт,който е
неблагоприятен за ответника,трябва да бъде отчетен от съда при
постановяване на съдебното решение. Когато и двете страни признават,че
вземането не може да бъде реализирано чрез способите на принудително
изпълнение,съдът счита,че следва да постанови решение,с което да уважи
предявения отрицателен установителен иск.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на държавната такса,съдът намира,че следва да бъдат
присъдени съдебноделоводни разноски за държавна такса в размер от 368
лева на основание чл.78,ал.1 от ГПК. Съдът приема,че не може да бъде
счетено,че е приложима разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК,в която насока
счита,че цитираната разпоредба предвижда кумулативното наличие на две
предпоставки – да е налице признание на иска и ответникът да не е станал
повод за завеждане на делото. В конкретния случай не може да бъде
възприето,че ответникът е признал иска – в писмения отговор са релевирани
доводи за недопустимост на иска,а и признанието на факта,че е изминал
период от време,по-дълъг от пет години,без да има изпълнителни
действия,т.е.признанието,че вземането не може да бъде събрано по
принудителен ред,не следва да се приравнява на признанието на иска,който
представлява безусловно възприемане на предявения от ищеца иск за
основателен.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от
ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6,представлявано от Р. М. - Т.,че Г. В. В.,ЕГН
**********,с адрес гр.София,АДРЕС,не дължи сумите от 8257,97 лева ( осем
хиляди двеста петдесет и седем лева деветдесет и седем стотинки ) главница
по договор за предоставяне на банков кредит,373,70 лева ( триста седемдесет
и три лева и седемдесет стотинки ) договорна лихва за периода 25.04.2008 г.
до 18.11.2008 г.,18,84 лева ( осемнадесет лева осемдесет и четири стотинки )
наказателна лихва и 532,43 лева ( петстотин тридесет и два лева четиридесет
и три стотинки ) разноски чрез способите на принудително изпълнение
поради настъпила погасителна давност.
5
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.София,ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-
6,представлявано от Р. М. - Т. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Г. В. В.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,АДРЕС,сумата от 368 ( триста шестдесет и осем ) лева сторени
съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6