Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3603 25.10.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на двадесет и
втори октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14557 по описа
на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т.
2, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.Г.К. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. К., е предявил срещу
“АДЛЕР-МК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 60, ет. 3.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда за осъждане
на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 21 600 лева,
представляваща сбор от неплатени ТВ за периода м. юни 2013г. до м. май 2016г.
вкл., сумата от 4971,92 лева мораторна лихва върху него за периода от падежа на
всяко вземане, начиная от 01.06.2016г. до 05.09.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от завеждането на исковата молба – 06.09.2018г. до
окончателното плащане на дължимите суми. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е
работил по ТПО с ответника на длъжността ***за периода 30.08.2912г. до
01.06.2016г. на пълно работно време, като основното месечно тр. възнаграждение
било в размер на 600 лева. Поради забавеното им плащане му се дължала мораторна
лихва за периода от 01.06.2016г. до 05.09.2018г. Ето защо моли да се осъди
ответника да му заплати горепосочените суми, претендира законна лихва и
разноски.
В срок е постъпил писмен
отговор от ответното дружество, с който се признават исковете за главница и
мор. лихва изцяло по основание и размер. Взема се становище, че лихва също се
дължи, с оглед основателността на
главното вземане. Моли се да не бъде осъждано дружеството за разноски.
С молба от 18.10.2018г. ищецът поддържа исковете и моли да се уважат.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е
необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си
задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период.
В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не
се дължи на друго основание.
От приложените към
исковата молба писмени доказателства – трудов договор от 26.02.2007г., доп.
споразумение № */01.07.2007г., доп. споразумение № */05.01.2009г., доп.
споразумение № */31.08.2012г. е видно, че ищецът е работил в процесния период
по ТПО с ответника. От ответника не са представени доказателства за плащането
на трудовото възнаграждение, като е налице признание на иска по отношение на
претендираната главница.
Касателно мораторната
лихва, претенцията за заплащането на такава също се признава от ответника,
макар и да не се признава в конкретен размер. Видно е от чл. 8 от трудовия
договор, че възнагражденията се заплащат ежемесечно. Ищцовата страна е
представила справки от електронен калкулатор за изчисление размера на законната
лихва върху главницата от 01.06.2016г. до завеждане на иска – 05.09.2018г.,
като видно от справките, мораторната лихва в
размер на законната такава върху цялата главница възлиза на 4971,92
лева.
При така установените
факти от значение за спора съдът достигна до следните изводи:
Безспорно се установява,
че в процесния период ищецът е работил по ТПО с ответника, че е полагал труд и
за същия му се дължи ТВ в общ р-р на 21600 лева, като ответникът признава
дължимостта на сумата и не ангажира доказателства за плащането й. Ето защо
същата следва да се присъди на ищеца, като искът за главницата изцяло да се
уважи.
Вземането е лихвоносно и законна лихва се
претендира, поради което същата следва да бъде присъдена.
Относно иска по чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86
от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху неплатените ТВ съдът го намира за
основателен, като ответникът признава
дължимостта на сумата и не ангажира доказателства за плащането й.
Ето защо
искът за заплащане на мораторна лихва върху тази главница следва да бъде уважен
в претендирания размер. Ищецът не представя доказателства за извършени
разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата
на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, възлиза на 864 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ и
198,88 лева ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “АДЛЕР-МК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 60, ет. 3 да заплати на В.Г.К. с ЕГН **********
следните суми: сумата от 21 600 лева,
представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения за периода м. юни
2013г. до м. май 2016г. вкл., сумата от 4971,92 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.2016г. до 05.09.2018г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.09.2018г. до окончателното
плащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА “АДЛЕР-МК” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 60, ет. 3 да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 1062,88 лева държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата на обявяването му –
05.11.2018г..
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.