Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, .10.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при
участието на секретар К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 10258 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 128736/30.05.2019г. по гр.д. № 63571 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 78-ми състав са отхвърлени исковете, предявени с искова
молба вх. № 2027184/01.10.2018г. н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** офис сграда ******срещу М.П.Р., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 4 и сл. от от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 92 и чл.
99 от ЗЗД, че М.П.Р., ЕГН **********
дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******сумите,
както следва: сумата от 561,32лв.,
представляващи неплатена главница по
договор за потребителски кредит № CASH-10177386/17.05.2013г.; сумата от 164,68лв.,
представляващи неплатена договорна лихва; сумата от 206,66лв., представляващи обезщетение за забава, вземанията за
които са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД по договор за цесия от 28.07.2014г., за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 41864 по описа за
2017г. на Софийски районен съд.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5105633/19.06.2019г. по
входящия регистър на СРС от ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******в частта, в
която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че неправилно районният съд е приел ,че вземанията са погасени по давност.
Задълженията не били периодични, поради което и погасителната давност била 5
години. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете М.П.Р., ЕГН ********** в
предоставения му срок чрез назначения особен представител по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК, е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната
част е правилно. Посочил е, че вземанията са периодични и като такива са
скрепени с кратката погасителна давност по чл. 111, буква „в” от ЗЗД.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх.№ вх. № 2027184/01.10.2018г. н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******с адрес: ***
офис сграда ******срещу М.П.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 4 и сл. от от Закона за
потребителския кредит вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД, че М.П.Р., ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******сумите, както следва: сумата от 561,32лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 27.06.2017г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит № CASH-10177386/17.05.2013г.; сумата от 164,68лв., представляващи неплатена договорна лихва за периода от
31.05.2013г. до 16.08.2013г; сумата от 206,66лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 01.06.2013г. до 27.06.2017г.,
вземанията за които са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.”ЕАД от „И.А.М.”АД по договор
за цесия от 28.07.2014г., придобило ги от „БНП П.П.Ф.” ЕАД по договор за цесия
от 21.07.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
41864 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че БНП П.П.Ф.” ЕАД сключило с ответника договор за
потребителски кредит за 600лв. предоставена
му била сумата, уговорени били
възнаградителни лихви от 192лв., както и лихви за забава, задълженията
следвало да се погасят на 12 седмични вноски от по 66лв., падеж на последната
вноска настъпил на 16.08.2013г., платена била само сумата от 66лв., неплатени
останали процесните суми. Посочило е, че вземанията била прехвърлени на И.А.М.”АД
с договор за цесия, което от своя страна ги прехвърлило на ищеца, за цесиите
длъжникът бил уведомен с писма съобразно клаузите по договора – на посочения от
него адрес, цесионерът бил упълномощен да уведоми длъжника за същите. Оспорил е
възражението за погасяване на задълженията по давност, срок на същата бил 5
години и не бил изтекъл към подаване на заявлението.
Ответникът М.П.Р., ЕГН ********** чрез назначения
му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения му срок
е оспорил исковете. Посочил е, че сумата по договора не му била предоставена ,
не бил уведомен, че е в забава, не бил
уведомен и за извършените цесии, задълженията били погасени по давност.
По делото е приложено заповедно дело № 41864/2017г.
съгласно което по заявление вх. № 3048369/27.06.2017г.
е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено М.П.Р., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******сумите, както следва: сумата от 561,32лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 27.06.2017г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит №
CASH-10177386/17.05.2013г.; сумата от 164,68лв.,
представляващи неплатена договорна лихва за периода от 31.05.2013г. до
16.08.2013г; сумата от 206,66лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 01.06.2013г. до
27.06.2017г., придобити от заявителя по договор за цесия, както и съдебни
разноски от 75лв., за така издадена
заповед длъжникът е уведомен чрез залепване на 16.07.2018г. на уведомление , на
31.08.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен
срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 01.10.2018г.
По
делото е приет неоспорен от страните договор № CASH-10177386/17.05.2013г. носещ подпис, положен за страните по него,
съгласно който от БНП П.П.Ф.” ЕАД се е
задължило да предостави на М.П.Р. кредит от 600лв. за потребителски цели, от които 24лв. ще са за премия за
застраховка „защита на плащанията”, при годишен лихвен процент от 237,42%,
годишен процент на разходите от 631,89%,
срещу задължения на кредитополучателя да върне предоставената сума, да заплаща
възнаградителни лихви които за срока на договора са
192лв., такси на 12 седмични вноски в периода от
31.05.2013г. до 16.08.2013г. всяка с определен падеж с размер от по 66лв. Съгласно чл. 15 от договора кредитодателят
има право да прехвърли вземанията на ІІІ-то лице. Съгласно чл. 4, изр. 1 от договора при забава на плащанията
кредитополучателят дължи заплащане на наказателна лихва за забава в размер на
законната лихва за забава. Съгласно чл. 6 от договора уведомленията
до кредитополучателя се изпращат на посочения от него адрес в договора – гр.
София, кв. ****** и се считат за узнати от него, ако достигнат до адреса.
Приети са неоспорени от страните договор за цесия от
21.07.2014г. с приложение, потвърждение, пълномощно, съгласно които на
21.07.2014г. от БНП П.П.Ф.” ЕАД е сключила с И.А.М.”АД договор за цесия, с който му е прехвърлило вземанията
си към ответника по договор CASH-10177386, като съгласно § 5, ал. 6 продавачът е упълномощил купувача да уведоми длъжника за
цесията, за което е издадено и пълномощно.
Приети са неоспорени от страните договор за цесия от
28.07.2014г. с приложение, потвърждение, пълномощно , съгласно които на
28.07.2014г. И.А.М.”АД е сключило с „А.з.с.н.в.”АД договор за цесия, с който е прехвърлила на
ищеца вземанията си към ответника по договор CASH-10177386, като съгласно §
5, ал. 6 продавачът е упълномощил купувача да уведоми длъжника за
цесията, за което е издадено и пълномощно.
Прието е пълномощно от БНП П.П.Ф.”ЕАД, с което е
упълномощило „А.з.с.н.в.” АД да уведоми длъжниците за цесията от 21.07.2014г.
Приети са писма от „А.з.с.н.в.”АД като пълномощник на
БНП П.П.Ф.”ЕАД и на И.А.М.”АД до
ответника, изпратени на адреса му в гр. София, кв. ******, с които са го е уведомили
за извършените цесии.
Приети са товарителница, обратна разписка, съгласно
които писмото, изпратено от ищеца до ответника на адреса му в гр. София, кв. ******
се е върнало.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно счетоводна експертиза, , вещото лице след запознаване с документи по
делото и справки от счетоводството на ищеца е посочило, че по счетоводни записвания на ищеца по договора са платени 66лв. на
17.05.2013г. и с нея е погасена главица от 38,68лв. останалото е погасяване на
договорна лихва от 27,32лв., усвоена главница била 600лв. Лихва за забава за
процесния период била 206,78лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Установителният иск е предявен в срока по чл.
415 от ГПК при съобразяване на действащите към момента на връчване на заповедта
и на съобщението за подадено възражение редакции
на разпоредбите на чл. 61, ал.2 и на чл. 415 от ГПК.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит вр. с чл. 92
и чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
„потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което
е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Съдът
приема за установено по делото, че на 17.05.2013г. между БНП П.П.Ф.”АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, като БНП П.П.Ф.”АД е предоставило на ответника потребителски кредит от 600лв. и
за ответника е възникнало задължение да върне сумата на 12 равни седмични
вноски до 31.05.2013г. до 16.08.2013г. и да плати при забава законната лихва за забава,
като ответникът се е съгласил кредитодателят да може да прехвърли вземанията по
договора на ІІІ-то лице. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се
установяват от приети по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства, заключение по съдебно
счетоводната експертиза.
Установява се от прието по делото заключение по съдебно счетоводната
експертиза, че на 17.05.2013г. ответникът е погасил чрез плащане сумата от
66лв. по договора за кредит.
Съдът приема, че по делото не е установено валидно уговорена клауза за
възнаградителна лихва по този договор. Действително, договора съдържа уговорка
за възнаградителна лихва, но размер на същата от 237,42% годишно и съдът
приема, че тази разпоредба противоречи на добрите нрави и като такава е
нищожна. За съответствието на клаузи от договора за потребителски кредит с
добрите нрави съдът следи служебно.
Това е така, защото това е от съществено значение за валидността на отделни
клаузи от договора, а и при определени обстоятелства – на целия договора. При констатиране на
свърхпрекомерност на уговорена престация по договора, която не е обоснована
икономически съдът служебно следва да съобрази противоречието на тази клауза с
добрите нрави, тоест нищожността на клаузата и дали същото влече нищожност на целия договор. (В
този смисъл Решение № 125/10.10.2018г. по т.д. № 4497/2017г. по описа на ВКС,
ІІІ-то Г.О.; Решение № 252/21.03.2018г. по т.д. № 951/2017г. по описа на ВКС,
ІІ-ро Т.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). В случая договора , сключен
от ответника е със срок от 12 седмици с
главница от 600лв., като уговорената
възнаградителна лихва от 237,42% за срока на договора е в размер
от 192лв. Размерът на договорната
лихва съотнесен към размера на главницата при съобразяване с периода на
договора не позволява извод за валидност на клаузата за възнаградителна лихва.
В случая така уговорената клауза води до значително неравновесие в правата и
задълженията на страните по договора, тя е във вреда на потребителя и не
отговаря на изискванията за добросъвестност. Размерът на уговорената възнаградителна
лихва е свръхпрекомерен, икономическа обоснованост същия по делото не е установена. При така
възприето съдът приема, че по делото не е установено валидно възникнало
задължение на ответника за плащане на възнаградителна лихва по договора за
кредит и иск за сумата от 164,68лв. е неоснователен.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установено само валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника за връщане на предоставената главница
и за плащане на лихва за забава на плащането на главницата в размер на
законната лихва за забава. При така възприето и като съобрази установеното по
делото плащане на сумата от 66лв. от ответника на 17.05.2013г., тоест в срока
уговорен от страните, то съдът приема, че тази сума е погасила задължения на
ответника за главница по договора, тоест към този момент ответникът е дължал
главница в размер на 534лв. и само
такава главница и за лихвата за забава на плащането й е било възможно да се прехвърли
от кредитодателя на ІІІ-ти лица с договор за цесия.
Съдът приема за установено по делото, че на 21.07.2014г. БНП П.П.Ф.”АД е
прехвърлило на И.А.М.”АД, а последното на 28.07.2014г. е прехвърлило на ищеца
вземанията си по договора с ответника и за същото ответникът е бил валидно
уведомен. Тези обстоятелства не са
спорни по въззивно дело, а и се установяват от приети по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
По делото е установено от приетия договор за кредит, че падеж на
задължението за връщане на главницата е
бил настъпил към сключване на договорите за цесии, че е уговорено плащане н
обезщетение за забава на главницата в размер на законната лихва за забава,
поради което и съдът приема, че вземането за главницата от 534лв. и лихвата за
забава на плащането й е валидно прехвърлена на ищеца.
По възражението за погасителна
давност
Вземането за главница по договора за кредит не е периодично и погасителната
давност на същите е 5 години. В
случая има неделимо задължение за връщане на усвоена сума по договор за кредит,
а съглашението да се изпълнява това задължение на вноски е съглашение за изпълнение на части. Това съглашение не
променя характера на задължението и не го превръща в периодично такова, поради
което и краткия тригодишен срок не намира приложение. Началният момент на
погасителната давност за неплатената главница започва да тече от срока, в който
тя е трябвало да бъде погасена. При уговорки за плащане на главницата на
вноски, които са с определен падеж и при предявяване на иск за плащане на тези
вноски с твърдения, че уговорения падеж по погасителен план е настъпил, то
тогава погасителната давност за всяка вноска започва да тече от различен момент
и това е падежа й. Това е така, защото от този момент е настъпила изискуемостта
на вземането за тази вноска, за тази вноска кредитополучател е разполагал с
възможност да поиска издаване на заповед по извлечение от сметки, да предяви
иск. За тези вноски от падежа им започва да тече и срока по чл. 147 от ГПК. (В
този смисъл Решение № 44/05.06.2017г. по гр.д. № 60073/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О. постановено по реда на чл.
290 от ГПК, Решение № 191/23.02.2018г. по гр..д. № 3907/2016г. на ВКС, ІV-то
Г.О.; Решение № 161_08.02.2016т. по т.д. № 1153/2-14г на ВКС, ІІ-ро Т.О.).
При така възприето и като съобрази, че падеж на първа неплатена вноска е
07.06.2013г., заявление е депозирано на 27.06.2017г., то съдът приема, че
вземането за главница не е погасено по
давност и иск е основателен за сумата от 534лв., представляващи непогасена
главница по договора за потребителски кредит.
Вземанията за лихва за забава са периодични и те се погасяват с краткия три-годишен срок на
погасителната давност по чл. 111 от ЗЗД. В случая се претендира лихва за забава
за период от 01.06.2013г. до
27.06.2017г., заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 27.06.2017г., поради което и погасена
по давност е лихва за забава до
26.06.2014г. включително. По делото не са ангажирани доказателства за
погасяване на задължението за плащане на лихва за забава за периода от 27.06.2014г. до 26.06.2017г. , по делото е установено
че към 27.06.2014г. цялата главница е била изискуема, поради което и съдът на
основание на чл. 162 от ГПК определя по размер вземането за забава на сумата от
162,77лв.
При така възприето съдът приема, че исковете следва да се уважат за главница от 534лв. и за лихва за забава от 162,77лв., както и
за лихва от подаване на заявлението до изплащането на главницата, като
решението на СРС в частта, с която е отхвърлил тези искове следва да се отмени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото на въззивника следва да се присъдят разноски за заповедно дело от
56,02лв., разноски за производство пред СРС за държавна такса, вещи лица и
особен представител на ответника в размер на общо 377,23лв., разноски в
производство пред СГС за държавна такса и за особен представител на въззиваемия
в размер на 242,80лв. На въззивника следва да се присъди възнаграждение по
74,70лв. за всяка инстанция като възнаграждение за юрисконсулт. При определяне
на тези разноски съдът съобрази дължимата държавна такса по исковете.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 128736/30.05.2019г. по
гр.д. № 63571 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,
78-ми състав в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни исковете предявени с искова молба вх. №
2027184/01.10.2018г. н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК ******с адрес: *** офис сграда ******срещу М.П.Р., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 4 и сл. от от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 92 и чл.
99 от ЗЗД, че М.П.Р., ЕГН **********
дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******сумите,
както следва: сумата от 534лв.,
представляващи неплатена главница по
договор за потребителски кредит № CASH-10177386/17.05.2013г.;; сумата от 162,77лв.,
представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 27.06.2014г. до 26.06.2017г ,
вземанията за които са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД по договор за цесия от
28.07.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
41864 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. № 2027184/01.10.2018г. н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** офис сграда ******срещу М.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
искове с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД, че М.П.Р.,
ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******заплащане на
сумите, както следва: сумата от 534лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2017г., до
изплащането й, представляващи неплатена
главница по договор за потребителски
кредит № CASH-10177386/17.05.2013г.; сумата от
162,77лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 27.06.2014г. до
26.06.2017г., вземанията за които са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.”ЕАД от „И.А.М.”АД
по договор за цесия от 28.07.2014г., които вземания „И.А.М.”АД е придобило от „БНП П.П.Ф.” ЕАД по договор за цесия от
21.07.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 41864 по описа за 2017г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 128736/30.05.2019г. по гр.д. № 63571 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд,
78-ми състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.П.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** офис сграда ******на
основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК
сумата от общо 825,45лв. (осемстотин
двадесет и пет лева и 0,45лв), представляващи съдебни разноски направени в
производство пред СРС, СГС и заповедно дело.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.