№ 383
гр. Плевен, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500708 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 12/15.01.2021 г. по гр.д. № 3956/2020 г. Плевенският
районен съд е прекратил на основание чл. 130 от ГПК като недопустимо
производството по гр.д. № 1520/2020 г. по описа на съда в частта за
предявените от ищеца Д.И.А.. против ответницата И.Д.И. искове с правно
основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД по отношение на ½ и.ч. от недвижимите
имоти, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
************ г. по описа на нотариус С.И., рег. № *** на НК и район на
действие ПлРС.
Със същото решение Плевенският районен съд е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения от ищеца Д.И.А.. против ответницата
И.Д.И. иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
************ г. по описа на нотариус С.И., рег. № *** на НК и район на
действие ПлРС поради противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите.
1
Със същото решение Плевенският районен съд е обявил за нищожен по
предявения от ищеца Д.И.А.. против ответницата И.Д.И. иск на основание чл.
26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален ************ г. по описа на нотариус С.И., рег. № *** на НК и
район на действие ПлРС до размер на ½ и.ч. от описаните в него четири
недвижими имоти в гр. Славяново и гр. Пордим поради противоречие с
добрите нрави поради това, че ответницата в качеството на пълномощник на
продавача и като купувач на недвижимите имоти, знаейки за състоянието на
упълномощителя злоупотребила с особеното му състояние.
Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил И.Д.И. да
заплати на Д.И.А.. сумата от 298,75 лв. за направените по делото разноски,
както и Д.И.А.. да заплати на И.Д.И. сумата от 1 080 лв. за направени по
делото разноски.
Недоволен от така постановеното решение в частта, в която е
прекратено производството по делото на основание чл. 130 от ГПК, както и в
частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от
него иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави поради нееквивалентност на престациите е останал
въззивникът Д.И.А.., който чрез пълномощника си адвокат И.А. от ПлАК го
обжалва пред ПОС в законния срок. Във въззивната жалба се излагат доводи
за неправилност, незакосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен
акт в обжалваната част.
Недоволна от така постановеното решение в частта, в която е уважен
предявения от иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД по отношение
на ½ и.ч. от недвижимите имоти, предмет на договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален ************ г. по описа на нотариус С.И., рег. №
*** на НК и район на действие ПлРС поради противоречие с добрите нрави е
останала въззивницата И.Д.И., която чрез пълномощника си адвокат Ю.С. от
ПлАК го обжалва пред ПОС в законния срок. В жалбата се излагат доводи за
недопустимост, неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
постановеното решение в обжалваната част.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от Д.И.А.. от въззиваемата страна И.Д.И. чрез
пълномощника й адвокат Ю.С., с който се оспорва основателността на
2
въззивната жалба. С отговора не се правят доказателствени искания.
В съдебното заседание въззивника Д.И.А.. не се явява, но чрез
пълномощника си адвокат И.А. поддържа въззивната жалба, оспорва
въззивната жалба на другата страна и претендира направените по делото
разноски. Представя списък на разноските за сумата от 640 лв..
Въззивницата И.Д.И. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат
Ю.С. поддържа въззивната жалба и депозирания отговор, оспорва въззивната
жалба на другата страна и претендира направените по делото разноски.
Представя списък на разноските за сумата от 425 лв..
Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1
от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
от съда.
С ИМ депозирана пред ПлРС ищецът Д.И.А.. е предявил против
ответницата И.Д.И. иск за прогласяване на нищожността договор за покупко -
продажба, обективиран в нотариален ************ г. по описа на нотариус
С.И., рег. № *** на НК и район на действие ПлРС поради противоречие с
добрите нрави като се е позовал на нееквивалентност на престациите, липса
на отчетна сделка и злоупотреба от страна на упълномощителката със
състоянието на упълномощения, за което е знаела.
ПлРС е приел, че е сезиран с два иска с правно основание чл. 26 ал. 1 пр.
3 от ЗЗД, съединени при условие на евентуалност за прогласяване на
нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави, по първият
от които противоречието произтича от нееквивалентност на престациите, а по
вторият - от злоупотреба от страна на упълномощителката И.Д.И. със
състоянието на упълномощения, за което е знаела.
За да прекрати частично на основание чл. 130 от ГПК производството по
отношение предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД по
отношение на ½ и.ч. от недвижимите имоти ПлРС е приел, че ищецът Д.А. се
легитимира като собственик по наследство от И.А. на ½ и.ч. от недвижимите
имоти, предмет на процесната прехвърлителна сделка, поради което не е
активно легитимиран и няма правен интерес да брани чужди права, в случая
на съсобственика си и свой брат Г.А. Позовава се на практика на ВКС в тази
насока – решение № 140/17.11.2020 г. по гр.д. № 4530/2019 г., ІІІ г.о. на ВКС.
3
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от
ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора поради противоречие с
добрите нрави поради нееквивалентност на престациите по отношение на
наследствената на Д.А. ½ и.ч. от недвижимите имоти ПлРС се е позовал на
това, че продажната цена в размер на 2 900 лв. е много близка до данъчната
оценка на имотите в размер на 2 854,12 лв. и 6,82 пъти по – ниска от
пазарната цена на имотите в размер на 19 765 лв., но не може да се направи
извод, че престацията е практически нулева.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД
за прогласяване на нищожността на договора поради противоречие с добрите
нрави поради злоупотреба от страна на упълномощителката И.Д.И. със
състоянието на упълномощения, за което е знаела, ПлРС е приел въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ответницата в
качеството на „старши експерт“ в Община Пордим, отговорящ за
„Национални проглами и програми по заетост“ и в качеството на
съжителстваща на семейни начала с Т.Б., определен от нея за личен асистент
на наследодателя на ищеца - И.А. е знаела за рязко влошаващото се
здравословно състояние на И.А. към датата на сключване на предварителния
договор и датата на сключване на упълнощителната сделка и предстоящата
му смърт и въпреки това е предприела действия за сключване на процесната
сделка два дни преди смъртта му, като наред с това по делото са събрани и
доказателства за липса на платена цена по предварителния договор уговорена
общо в размер на 7 000 лв.. ПлРС е приел, че към датите на подписване на
предварителния договор, пълномощното и разпоредителната сделка И.А. е
бил изцяло зависим от ответницата И.И., с чието съдействие съжителят й Т.Б.
е назначен за негов социален асистент и за които грижи последният е
получавал трудово възнаграждение от Община Пордим, поради което
получаването на престацията по договора от същата се явява извършено в
противоречие с етичните неписани норми и морала, т.е. с добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Безспорно се установява от представените по делото в първата
инстанция удостоверение за наследници и препис – извлечение от акт за
смърт на И.Д. А., че същият е починал на 22.11.2019 г. в гр. Пордим и е
4
оставил за законни наследници синовете на брат си И.Д.А., починал преди
него на **** г., а именно: въззивника Д.А. и неговия брат Г.А.
Безспорно се установява от представения по делото в първата инстанция
договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт /НА/ № *****
г. по описа на нотариус С.И., рег. № *** на НК и район на действие ПлРС, че
същият е сключен на 20.11.2019 г. от въззивницата И.И. в качеството на
пълномощник на продавача И.А. и купувач и по силата на договора същата е
придобила възмездно общо срещу сумата от 2 900 лв., платена от купувача на
продавача преди изповядване на сделката собствеността върху четири
недвижими имота, както следва: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.
Славяново, в местността „К“, с площ 11 267 кв.м., ПИ с идентификатор
***** по КККР на гр. Славяново, в местността „К“, с площ *** кв.м., ПИ с
идентификатор *** по КККР на гр. Славяново, в местността „В.“, с площ
**** кв.м., ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Славяново, в
местността „****, с площ ** кв.м., подробно описани в НА. Установява се, че
съгласно НА данъчната оценка на продадените имоти е в размер на общата
сума от 2 854,12 лв., както и че въззивницата е представлявала продача с
пълномощно с удостоверен подпис с рег. № 373, том І, акт № 24 от 19.11.2019
г. от секретаря и завеждащ нотариалната служба при Община Пордим В.В.Х..
Безспорно се установява от изготвената служебна справка от ПлРС, че
въззивницата И.И. не е омъжена и има родени през 2009 г. две малолетни
деца, припознати от бащата Т.Б..
Безспорно се установява от представения пред първата инстанция
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, че същият
е сключен на 15.11.2019 г. между И.А., в качеството на продавач и И.И., в
качеството на купувач, по силата на който продавача се е зедължил да
продаде на купувачката УПИ в гр. Пордим и четирите поземлени имота,
предмет на процесната сделка, описана по-горе за общата сума от 7 000 лв.,
която продавачът е заявил, че му е заплатена от купувача преди подписване
на предварителния договор. Установява се, че страните са договорили
предаване на владението върху имотите в деня на сключване на
предварителния договор и срок за сключване на окончателния договор до
31.12.2019 г..
Установява се от заключението на приетата в първата инстанция СТЕ,
5
изготвена от вещото лице инж. Силвия С., което е оспорено от въззивницата,
че общата пазарна стойност на ПИ в гр.Славяново и гр. Пордим, предмет на
атакуваната сделка е в размер на 24 412 лв.. Установява се от заключението
на приетата в първата инстанция тройна СТЕ, изготвена от вещите лица
Марияна Фитева, инж. Йоланда Бинева и инж. Анелин Славейков, което не е
оспорено от страните, че общата пазарна стойност на ПИ в гр.Славяново и гр.
Пордим, предмет на атакуваната сделка е в размер на **** лв., от която:
стойността на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Славяново е ****
лв., стойността на ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Славяново е
*** лв., стойността на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Славяново е
*** лв., стойността на ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр.
Славяново е *** лв..
За установяване на спорните обстоятелства в първата инстанция са
разпитани свидетелите посочени от страните, както следва:
Т.Г.М.,С.Л.Ш,М.Г.И., К.А.И., Л.С.У.,Т.Е.Б. и В.В.Х.. Установава се от
показанията на разпитаните свидетели, че всички те с изключение на
свидетелките К.И и В.Х. които са служителки на Община Пордим, са
познавали добре И.А. през последните няколко години преди смъртта му и са
имали непосредствени впечатления от състоянието му, като всички
свидетели, с изключение на свидетелката Т.М. която е говорила с нея само по
телефона познават лично въззивницата И.И.. Установи се по делото, че
свидетелят М.И. е бил личен лекар на И.А. от 2 000 г. до смъртта му,
свидетелката Т.М. се е запознала с И.А. през 2015 г., когато била наемателка в
дома му за кратко и след това поддържали приятелска връзка по телефона
/свидетелката живее в гр. Кюстендил/, свидетелят С.Ш. е първи братовчед на
И.А. и са поддържали добри роднински отношения, като последно го посетил
месец преди смъртта му, свидетелката Л.У. е била близка съседка на И.А., с
който са поддържали добри приятелски отношения, но също така е близка с
майката на въззивницата И.И. и към момента има за личен асистент жена,
която се е грижила за И.А. до смъртта му, свидетелят Т.Б. е бил близък колега
и в последствие личен асистент на И.А. през последните 2-3 години преди
смъртта му и съжителства на семейни начала с въззивницата И.И., с която
имат две деца. Показанията на разпитаните свидетели М.И., Т.М., С.Ш., Л.У.
и Т.Б. съвпадат относно обстоятелството, че на Коледа 2018 г. И.А., който
живеел сам в дома си в гр. Пордим получил инсулт, при който паднал
6
обездвижен и два дни по-късно бил намерен с помощта на свидетеля Т.Б. и
въззивницата И.И. и след това приет в болница в гр. Плевен. Същите
свидетели установяват, че след изписването му от болницата до смъртта си
И.А. живеел в дома си в гр. Пордим, бил неподвижен на легло с парализирани
лява ръка и ляв крак и за него полагали грижи личният му асистент Т.Б.,
съжителстващата с него въззивница И.И., която се занимавала с осигуряване
на необходимите му медикаменти и жена на име С. която също работила като
личен асистент на друго лице, като последната преобличала и се грижила за
хигиената на И.А.. Показанията на тези свидетели кореспондират относно
състоянието на И.А. до м. ІХ 2019 г., като всички разпитани свидетели
установяват, че той е бил в съзнание, контактен и адекватен изцяло и в
сравнително стабилно здравословно състояние. Показанията на свидетелите
се различават относно състоянието на И.А. през последните два месеца, респ.
седмици и дни от живота му, като всеки от свидетелите установява различни
обстоятелства, от които има лично впечатление. Свидетелят М.И. установява,
че в качеството на личен лекар на И.А. бил извикан да го прегледа в дома му
два дни преди смъртта му и установил, че има слаб пулс, бил блед, в лошо
здравословно състояние, с хрипове в дробовете, но в съзнание и контактен,
като отказал да се повика линейка и да постъпи на лечение в болница.
Свидетелката Тонка Манова установява, че се е опитвала да се свърже по
телефона с И.А. през последните дни от смъртта му, но не успяла, като на
18.11.2019 г. по - късно й обадил Т.Б. за да каже, че И.А. не може да говори,
тъй като го боли гърлото, а на 20.11.2019 г. й се обадила И.И., която казала, че
И.А. не може да вдигне телефона си. Установява, че и в двата случая чула
през телефонната слушалка И.А. да казва, че е добре, но личното й
впечатление от проведените разговори през последните два месеца преди
смъртта му били, че той е апатичен и загубил интерес към живота.
Свидетелят С.Ш. установява, че два месеца преди смъртта си И.А. не го
разпознавал всеки път, когато по посещавал, нямал желание да говорят, не си
вдигал телефона, влошавал се физически и интелектуално, но казвал, че е
добре и няма впечатления от състояниет му през последния месец преди
смъртта му. Свидетелката Л.У. установява, че ежедневно до смъртта на И.А.
го посещавала в дома му за си правят компания, при което той я черпел с
ракия и сладки, разговаряли и той бил в съзнание и адекватен. Свидетелят
Т.Б. установява, че вечерта преди да се подпише пълномощното в полза на
7
И.И. състоянието на И.А. се влошило и бил много отпаднал, поради което се
обадили на личния му лекар и на Спешна помощ, последните се отзовали и
предписали прием на вода със захар поради ниски стойности на захарта в
кръвта му. Установява, че на другия ден в дома на И.А. дошъл и личния му
лекар, който го прегледал. Същият свидетел установява, че И.И. дошла в дома
на И.А. по молба на последния, говорили насаме и в последствие разбрал за
постигното съгласие за продажба на имотите на И.А., но не знае подробности,
тъй като със съжителката му не се интересуват от личния живот на другия.
Свидетелите Т.Б., К.И. и В.Х. установяват, че свидетелките И. и Х. в
качеството на служителки на Община Пордим посетили дома на И.А. по
молба на И.И. за удостоверяване на подписа на И.А. върху предварително
изготвено пълномощно, предоставено от И.И., съдържанието на
пълномощното било прочетено от свидетелката Х. на И.А. и той го подписал
с палец, като заявил, че разбира за какво става въпрос.
ИМ не е прецизно изготвена от ищеца и би могла да бъде уточнена
допълнително от същия, но доколкото обстоятелствата, на които се позовава
ищеца са ясно посочени, въззивният съд приема за неоснователни
възраженията на въззивницата И.И. в тази насока.
Спорни по делото са въпросите: допустими ли са предявените от Д.И.А..
искове за прогласяване нищожността на сключеният на 20.11.2019 г. договор
за покупко-продажба на процесните земеделски имоти по отношение на
останалата ½ и.ч. от имотите, която при недействителност на сделката би
наследената от друг законен наследник на същия наследодател, а именно от
Г.И.А. и правилно ли е прекратено от ПлРС производството по делото в тази
му част, респ. нищожен ли е сключеният на 20.11.2019 г. договор за покупко-
продажба на процесните земеделски имоти по отношение на останалата ½ и.ч.
при съобразяване на посочените от Д.И.А.. в ИМ обстоятелства –
нееквивалентност на престациите и сключване на договора от представителя
във вреда на представлявания чрез злоупотреба при знание за особеното
състояние на упълномощителя към датата на сключване на договора.
Въззивният съд съобрази доводите на въззивника Д.И.А.. във
въззивната жалба с характер на частна жалба в тази й част срещу решението,
в частта, в която производството е прекратено по отношение на предявените
от него искове по отношение на ½ и.ч. от недвижимите имоти, предмет на
8
договора, но приема същите за неоснователни. Налице е практика на ВКС по
реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 73/17.04.2012 г. на ВКС по гр.д.
№ 803/2011 г., ІІІ г.о., решение № 140/17.11.2020 г. по гр.д. № 4530/2020 г.,
ІІІ г.о. и др., съгласно която за предявяване на установителен иск /какъвто е
искът за нищожност на договор/ е необходим правен интерес – чл. 124 ал. 1 от
ГПК, като такъв има лицето, което е носител на материалното право или
чието право е засегнато от действията на друго лице. В същото решение ВКС
приема, че правото на иск принадлежи на носителя на материалното право,
накърнено от правния спор, тъй като той се нуждае от защита чрез
разрешаване на спора. ВКС приема също, че съгласно чл. 26 ал. 2 от ГПК
никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в
предвидените в закона случаи – или искът се предявява от носителя на
материалното право, нуждаещо се от защита. Тези правни изводи се споделят
от въззивният съд, поради което съд приема, че след като Д.И.А.. е един от
двамата наследници на починалия наследодател И.Д. А., същият няма правен
интерес да предяви иск за нищожност на договора по отношение на
останалата ½ и.ч. от имотите, т.к. при положителен резултат по делото
същият не може да извлече за себе си изгодни правни последици от
прогласената нищожност на сделката в тази й част. Решението на ПлРС в тази
му обжалвана част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба на Д.И.А.. оставена без уважение.
Въззивният съд съобрази посочените от ищеца в първата инстанция
Д.И.А.. основания за прогласяване на договора за нищожен и приема
следното:
Накърняване на добрите нрави имаме, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна.
Касае се до сделки, които противоречат на добрите нрави, т.е. на норми от
морален характер, които обаче получават правно действие при оценката на
извършените в тяхно противоречие сделки. Константната практика на ВКС
приема, че противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено - етични правила на морала и
че само значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави
доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне,
9
предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Приема се също, че при преценка за
действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са
накърнени добрите нрави съдът следва да преценява действителната воля на
страните, формирана от всичките им уговорки, като се отчита взаимната им
връзка и целта на договора. Възприето е разбирането, че преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва при съобразяване на
преследваната от страните цел, т.е. удовлетворяване на значим допустим от
закона интерес, тъй като само наличието на нееквивалентност на насрещните
престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Приема се, че понятието добри нрави
предполага известна нееквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката, като тази неравностойност би следвало да е такава,
че практически да е сведена до липса на престация - т.е. значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност
поради противоречие с добрите нрави е налице, когато насрещната престация
е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът
може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни
условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/,
ако такъв иск е предявен.
Съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД, ако представителят и лицето, с
което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът
не произвежда действие за представлявания. В т. 3 на ТР№ 5/12.12.2016 г. по
тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че договор, при който
представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда
на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД не поражда целените с него
правни последици и е недействителен, но на тази недействителност може да
се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници.
Видно от мотивите на ТР, че фактическият състав, пораждащ
недействителността по чл. 40 от ЗЗД, се състои от два елемента: 1/ обективен
елемент – увреждане, което може да има различни проявни форми, като са
обобщени най-често срещаните случаи: договор, сключен при неизгодни
условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато
имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено с уговорени
тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни
10
задължения /под модалитет/, нетипични за конкретния тип договори;
предоставените на пълномощника права да упражнени превратно, макар и в
рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези.
Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице
сигурност от нейното настъпване, но във всички случаи се има предвид
обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е
незначително. Преценката за наличието на увреждане, респ. – за сигурното му
настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключване на
договора и 2/ субективен елемент – "споразумяване" между представителя и
насрещната страна по договора /третото лице/ за увреждане на
представлявания, т. е. недобросъвестност на представителя и насрещната
страна по договора /третото лице/ относно увреждането на представлявания.
Тази недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от страна
на представлявания, като преценката за наличието й също се извършва
предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички
случаи – към момента на сключване на договора.
При съобразяване на горецитираната съдебна практика и закона, както и
на изложените в ИМ фактически обстоятелства за нищожност на процесната
сделка, въззивният съд приема, че ПлРС е сезиран с два иска за прогласяване
на нищожност на договора за покупко - продажба на недвижимите имоти при
условие на евентуалност, но с различна правна квалификация, като първият от
тях е с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, а вторият с правно
основание чл. 40 от ЗЗД. Приема, че вторият иск с оглед обстоятелството, че
се касае недействителност на сделката, която не е абсолютна, тъй като на нея
не може да се позове всяко лице, което има правен интерес от това, а само
определен от закона кръг лица следва да се разгледа при условие, че се
отхвърли първия иск и без това изрично да е посочено от ищеца.
При съобразяване на събраните в първата инстанция доказателства в
тяхната съвкупност, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за
уважаване предявения иск за нищожност на договора при условията на
първият от предявените искове поради противоречие с добрите нрави.
Въззивният съд приема, че е налице нееквивалентност на престациите с оглед
установената по делото при сключване на договора преследвана цел от
11
страните по договора, а именно получаване на материална облага от
въззивницата И.И. на необосновано ниска цена при обстоятелства, въз основа
на които може да се направи обоснован извод за възползване на купучава от
неблагоприятното положение на продавача. Безспорно се установи по делото
от събраните гласни доказателства на свидетелите М.И., Т.М., С.Ш., които
кредитира, че както предварителния, така и процесния окончателен договор
за покупко-продажба са сключени от прехвърлителя И.А. в момент, в който
същият е бил в изключително влошено здравословно състояние и се е
очаквала смъртта му, като съдът не кредитира показанията на свидетелите
Л.У. и Т.Б. в тази им част при отчитане на евентуалната им заинтересованост
при условията на чл. 172 от ГПК и обстоятелството, че при посещението на
свидетелките К.И. и В.Х. на 19.11.2019 г. И.А. вече не е бил в състояние дори
да се подпише, което наложило поставяне на отпечатък от палеца му върху
пълномощното. С оглед на тези установени обстоятелства договарянето на
продажна цена в договора за покупко-продажба, която е приблизително седем
пъти по-ниска от пазарната оценка на имотите съгласно заключението на
приетата тройна СТЕ и близка до данъчната им такава извежда извод за
значителна и явна нееквивалентност на престациите на страните по договора
и обуславя нейна недействителност на основание противоречие с добрите
нрави.
При тези правни изводи, с оглед наличието на основания за уважаване
на предявения главен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД,
въззивният съд намира, че не следва да разглежда предявения при условие на
евентуалност иск от ищеца, който според въззивния съд намира правната си
квалификация в разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД и принципно е допустим, като
предявен от лице от кръга на лицата, легитимирани да атакуват
недействителността на сделката на това основание.
С оглед гореизложеното, въззивният съд приема, че решението на ПлРС
е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта, в
която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от
ЗЗД за прогласяване на нищожност на процесната сделка по отношение на ½
и.ч. от недвижимите имоти поради противоречие с добрите нрави основано на
нееквивалентност на престациите и вместо него бъде постановено друго, с
което искът бъде уважен като основателен и доказан. С оглед уважаване на
главния иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, въззивният съд
12
приема, че не дължи произнасяне по евентуално предявения иск и следва да
обезсили решението на ПлРС в тази му обжалвана част, в която е уважен
предявения иск за прогласяване нищожността на същия договор поради това,
че ответницата в качеството на пълномощник на продавача и като купувач на
недвижимите имоти, знаейки за състоянието на упълномощителя
злоупотребила с особеното му състояние.
С оглед изхода на делото въззивният съд приема, че всяка от страните
дължи половината от разноските на другата страна по делото и следва да се
извърши компенсация между насрещните вземания, поради което решението
на ПлРС следва да бъде отменено и в частта относно разноските и се
постанови друго, с което в полза на въззивницата И.И. се присъдят разноски
по делото за първата инстанция в размер на 122,50 лв..
При същите правни изводи и при съобразяване на представените
списъци за разноските и доказателствата за тяхното извършване през
въззивната инстанция, въззивният съд приема, че в полза на въззивника Д.А.
следва да бъдат присъдени разноски след компенсация в размер на сумата от
107,50 лв..
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12/15.01.2021 г. по гр.д. № 3956/2020 г. на
Плевенския районен съд в частта, в която съдът е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения от ищеца Д.И.А.. против ответницата
И.Д.И. иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
************ г. по описа на нотариус С.И., рег. № *** на НК и район на
действие ПлРС на основание противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на
престациите по иск на Д.И.А.., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 51, ап. 28 договор за покупко - продажба, сключен на
20.11.2019 г. между И.Д. А., ЕГН ********** и И.Д.И., ЕГН **********,
13
обективиран в нотариален ************ г. по описа на нотариус С.И., рег. №
*** на НК и район на действие ПлРС по отношение на ½ и.ч. от следните
недвижими имоти, предмет на договора:
ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Славяново, одобрени със
заповед РД-18-131/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, с местоположение
гр. Славяново, община Плевен, обл. Плевен, местност „К“, целият с площ
11 267 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ **** дка, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: трета, номер по предходен план:
299031;
ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Славяново, одобрени със
заповед РД-18-131/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, с местоположение
гр. Славяново, община Плевен, обл. Плевен, местност „К“, целият с площ ***
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: трета, номер по
предходен план: 303040;
ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Славяново, одобрени със
заповед РД-18-131/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, с местоположение
гр. Славяново, община Плевен, обл. Плевен, местност „В.“, целият с площ
**** кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: изоставено трайно насаждение, категория на земята при
неполивни условия: четвърта, номер по предходен план: 373100;
ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Славяново, одобрени със
заповед РД-18-131/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, с местоположение
гр. Славяново, община Плевен, обл. Плевен, местност „****, целият с площ
** кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: трета,
номер по предходен план: 196035,
при граници и съседи на всеки от имотите подробно описани в
нотариалния акт.
ОБЕЗСИЛВА решение № 12/15.01.2021 г. по гр.д. № 3956/2020 г. на
Плевенския районен съд в частта, в която по евентуално предявения иск на
Д.И.А.., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 51, ап.
28 съдът е обявил за нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД поради
14
противоречие с добрите нрави, изразяващо се в това, че И.Д.И. в качеството
на пълномощник на продавача И.Д. А. и като купувач на недвижимите имоти,
знаейки за състоянието на упълномощителя злоупотребила с особеното му
състояние, договор за покупко - продажба, сключен на 20.11.2019 г. между
И.Д. А., ЕГН ********** и И.Д.И., ЕГН **********, обективиран в
нотариален ************ г. по описа на нотариус С.И., рег. № *** на НК и
район на действие ПлРС по отношение на ½ и.ч. от недвижимите имоти,
предмет на договора, подробно описани в решението на ПлРС.
ОТМЕНЯ решение № 12/15.01.2021 г. по гр.д. № 3956/2020 г. на
Плевенския районен съд в частта относно присъдените разноски по делото
пред ПлРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК и след компенсация Д.И.А.., ЕГН
********** от гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 51, ап. 28 да
ЗАПЛАТИ на И.Д.И., ЕГН ********** от гр. Пордим, ул. „Ген. Гурко“ № 20
сумата от 122,50 лв. за направени по делото в първата инстанция съдебни
разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/15.01.2021 г. по гр.д. № 3956/2020 г.
на Плевенския районен съд в останалата обжалвана част, в която съдът е
прекратил на основание чл. 130 от ГПК като недопустимо производството по
гр.д. № 1520/2020 г. по описа на ПлРС по предявените от ищеца Д.И.А..
против ответницата И.Д.И. искове за нищожност на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален ************ г. по описа на нотариус
С.И., рег. № *** на НК и район на действие ПлРС с правно основание чл. 26
ал. 1 пр. 3 от ЗЗД по отношение на ½ и.ч. от недвижимите имоти, предмет
на договора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК и след компенсация И.Д.И., ЕГН
********** от гр. Пордим, ул. „Ген. Гурко“ № 20 да ЗАПЛАТИ на Д.И.А..,
ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 51, ап. 28
сумата от 107,50 лв. за направени по делото във въззивната инстанция
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
15
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.
280 ал. 3 т. 1 от ГПК, с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16