Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 98 Година 2019, 22.05 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд………………..……… граждански състав ………………………….
На двадесет и седми февруари …………...…… Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………
Съдебни
заседатели: ..………………………………….
Секретар …………………...……..… Жана Кметска ..…………………………………………
Прокурор ………………………...............................……..………………………………………
като разгледа докладваното от ………...…… Р. Калиманова ..……………………………
търговско дело номер ……… 361 ………… по описа за ….… 2017 ….. година.
Производството по делото е с правно
основание чл. 145 от Търговския закон и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите
претенции на „Пауерскрийн-България“ ЕООД със седалище град София и адрес на
управление ул. „Академик Георги Бончев“ № 20, ет. 2, ап. 2, ЕИК *********,
представлявано от Данчо Гюров Гюров чрез процесуалния му пълномощник със
съдебен адрес град Бургас, ул.„Гурко“ №15, ет. 3 против Н.Д.М., ЕГН **********,***
за осъждане на ответника да му заплати общо сумата от 41073.87 лева, от която
сума в размер на 31472.34 лева същият в качеството си на управител и подотчетно
лице за периода 01.08.2012 година - 28.04.2014 година изтеглил на каса в
клоновата мрежа на „Уникредит Булбанк“ АД от сметката на дружеството и ползвал
средства от кредитна карта - собственост на дружеството за лични нужди, без да
отчете същите и сумата от 9601.53 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода 01.07.2014 година - 30.06.2017 година, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
до нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна и
присъждането на сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на
отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Ответникът Н.Д.М. чрез процесуалния си
представител оспорва така предявените против него искови претенции по основание
и по размер и моли същите като неоснователни да бъдат отхвърлени. Също сочи
доказателства в подкрепа на направените възражения и изтъкнатите доводи.
Бургаският окръжен съд като обсъди
доводите и исканията на страните,
представените и събрани по делото доказателства поединично и в тяхната
съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от представените и събрани
по делото доказателства, както и справка във водения от Агенция по вписванията
общодостъпен електронен търговски регистър, че ищцовото дружество е вписано с
решение от 17.12.1998 година във водения към този момент от Бургаския окръжен
съд регистър за търговските дружества под №3847, том 20, стр. 104 по фирмено
дело №3847/1998 година, със седалище в град Бургас и адрес на управление к-с
„Братя Миладинови“, бл. 47, вх. 5, с капитал в размер на 5000 лева, със
съдружници Данчо Гюров Гюров и Н.Д.М., които го представляват заедно и
поотделно. Дружеството е пререгистрирано на 18.08.2008 година. На 12.12.2008
година за него е вписана промяна в подлежащите на вписване обстоятелства,
изразяваща се в приемането на Гюро Кралев Кралев като съдружник и
представителство занапред от всеки един от тях като управители заедно и
поотделно. На 12.06.2014 година е вписана нова промяна за него, изразяваща се в
освобождаването на Н.Д.М. като съдружник, а на 03.10.2014 година е вписано и
освобождаването на Гюро Кралев Кралев като такъв. На 05.02.2014 година е
вписано освобождаването на Гюро Кралев Кралев и Н.Д.М. като управители на
ищцовото дружество. Част от решенията, от които произтичат заявените и посочени
по-горе промени са приети на проведените на 10.12.2008 година и на 27.01.2014
година Общи събрания на ищеца и по-специално тези, които са свързани с
приемането на Кралев като съдружник и освобождаване на същия и на ответника
като управители.
Ищецът твърди, че след направена
справка в счетоводството на дружеството, както и при изготвянето на ГФО за 2013
година се установило, че в аналитични обороти на сметка 422 - Подотчетни лица
за периода 01.01.2009 година - 30.04.2014 година ответникът следвало да
възстанови сумата от 85890 лева. Това били средства, теглени на каса от
банковата сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД, използвани такива от
кредитни карти за заплащане на лични нужди и други подобни, без да бъдат
отчетени на дружеството.
На
09.05.2014 година ответникът бил поканен с лично връчена му нотариална покана в
едномесечен срок от нейното получаване да представи писмен отчет, с посоченото
основание, придружен с разходооправдателни документи за изтеглените в брой или
с кредитна карта суми или да върне обратно усвоените него парични средства. До
настоящия момент в дружеството не бил получен отчет, нито паричните средства
били възстановени. На проведеното на 20.07.2017 година общо събрание било взето
решение за предявяване на иск против бившия управител на дружество Н.Д.М. за
усвоените от него средства за лични нужди, неотчетени в дружеството в размер на
претендираната сума за периода 01.08.2012 година - 28.04.2014 година, ведно със
законната лихва за забава.
Ответникът е оспорил тези твърдения,
като в процеса е поддържал, че за времето на управлението си бил изпълнявал точно
задълженията си на управител, не бил задържал или ползвал за лични нужди
дружествени средства, които да са останали неотчетени от него. В качеството му
на управител на дружеството през процесния период от време той действително бил
теглил от дружествените сметки суми, необходими за дейността му, както и
извършвал разплащания с предоставената му кредитна карта, но за нуждите на
дружеството и във връзка с изпълняваната от него работа, като всички тези
парични средства били своевременно отчетени и отношенията му с него във връзка
с тях били изцяло уредени.
За
периода, в който дружеството се представлявало и управлявало заедно и поотделно
от тримата управители, включително за процесния период, всеки един от тях имал
достъп и за осигуряване нормалната дейност на дружеството можел да се
разпорежда свободно със средствата по дружествените сметки в „Уникредит
Булбанк“ АД. Изтеглените суми, до разходването им за нуждите на дружеството, се
предавали за съхранение и се държали в касите на дружеството - едната, находяща
се в офиса му в град Бургас, а другата в офиса му в град София. Достъп до
средствата в касата в град Бургас в същия този процесен период имала единствено
главната счетоводителка на дружеството Дора Павлова, а до тези в касата в град
София - достъп имали и тримата управители. За да се следи движението по касата,
всяка сума, ползвана от някой от управителите била надлежно отчитана, като
информация за това кой, кога и каква сума е ползвал и какво е движението на
средствата се подавала своевременно до счетоводителката на дружеството.
На
09.03.2012 година управителят на ищеца и мажоритарен собственик Данчо Гюров
сключил от негово името с „Уникредит Булбанк“ АД договор за наем на сейф №
700/09.03.3012 година, в която банкова касета се съхранявали по-големите суми,
изтеглени от управителите от сметки на дружеството. Достъп до сейфа имал
единствено и само управителят Данчо Гюров.
Всички
теглени от ответника от фирмената сметка на дружеството суми били за нуждите на
търговската дейност на същото, съответно били влагани и използвани само след
предварително съгласуване с останалите съдружници и управители на дружеството.
Съгласно възприетата и обичайна практика в него, след изтегляне на сумите
същите се внасяли в касата на дружеството, за което се изготвял опис от
счетоводителя Дора Павлова. Ползването на средства от кредитна карта се
извършвало изключително във връзка и при изпълнение на работата на ответника в
дружеството /обичайно за зареждане на гориво при служебни пътувания и срещи с
клиенти, включително такива, на които бил присъствал и съдружникът и управител
Данчо Гюров/. Тегленето на суми от самата каса на дружеството също се
извършвало срещу опис, в който се посочвало кога, кой и каква сума тегли, както
и за какви цели се взема сумата от касата.
Въз
основа на изготвяните от счетоводителя текущи справки, в края на календарната
година информацията за наличните във фирмените каси парични средства се
описвали за целите на счетоводното приключване и обобщената наличност от двете
фирмени каси, както и евентуално тази от фирмения сейф и се отразявала в
годишния финансов отчет на дружеството като салда по сметки 501 - каса в лева и
502 - каса във валута. Отделно, за всички съдружници и служители на
дружеството, включително и за управителите, които боравели със служебни
средства /било такива в брой, било такива по кредитна карта/, се водел отчет
пак от главната счетоводителка, като всеки един служител имал така наречената
подсметка към счетоводна сметка 422 „Подотчетни лица“.
На
база на салдата по сметка 422 за всяко едно от подотчетните лица в годишните
финансови отчети на дружеството се отчитал общия размер на неотчетените
средства от подотчетните лица към края на съответната счетоводна година.
Годишните финансови отчети за периода 2009 година - 2012 години, надлежно
проверени и заверени от одитор, били одобрени и приети от общото събрание на
съдружниците с единодушие и съответно обявени в търговския регистър по партида
на дружеството. Нито един от тези отчети не бил оспорен от съдружниците по
установените в Търговския закон за това ред и срокове и съдържащата се в тях
информация била вярна и съответстваща на действителното състояние на
счетоводството за съответните периоди.
За
разлика от тях, годишният финансов отчет за 2013 година бил предмет на спорове
между съдружниците и видно от протокола за проведено общо събрание на
съдружниците от 22.05.2014 година, приет единствено с гласовете на мажоритарния
собственик Данчо Гюров и въпреки противопоставянето на другия съдружник Гюро
Кралев. Обявяването на този отчет в търговския регистър било спряно предвид
предявен от съдружника Гюро Кралев иск против решението на Общото събрание за
приемането му. След като Данчо Гюров останал едноличен собственик на капитала
на дружеството, той отново самостоятелно приел опорочения ГФО за 2013 година, в
който без основание били преосчетоводени суми, с цел вменяване парични
задължения на подотчетните лица Гюро Кралев и Н.М..
Твърди
се, че представените от ищеца справки по сметка 422 и съдържащата се в тях
информация била невярна и в пълно противоречие с публикуваните в търговския
регистър годишни финансови отчети за същите периоди от 01.01.2009 година -
31.12.2009 година, 01.01.2010 година до 31.12.2010 година, от 01.01.2011 година
до 31.12.2011 година и от 01.01.2012 година до 31.12.2012 година. При
сравнителен преглед и анализ на същите се забелязвали големи несъответствия и
разлики в салдата. Видно било, че според последните, паричните средства във
всички подотчетни лица към 31.12.2010 година и към 31.12.2011 година били в
пъти по-малки от тези, които се вменявали от ищеца на ответника с последващо
изготвената от него и представена към исковата молба справка по сметка 422 за
един и същи период. В годишния финансов отчет за 2013 година имало съществени противоречия
със сравнителните данни от годишния финансов отчет за 2012 година, а именно:
Видно
било от пояснителните приложения към публикувания в търговския регистър ГФО за
2012 година, че към 31.12.2012 година дружеството било отчело 242 хиляди лева
парични средства в каса и банки, 47 хиляди лева - парични средства в
чуждестранна валута в каса и банки, 23 хиляди лева - парични средства в
подотчетни лица и 312 хиляди - обща сума на паричните средства. Същите тези
цифри задължително следвало да фигурират като крайни салда към 31.12.2012
година в отчета за 2013 година, но видно от пояснителните приложения към него,
към посочената дата те били, както следва: 164 хиляди лева - парични средства в
лева в каса и банки, 46 хиляди лева - парични средства в чуждестранна валута в
каса и банки, 102 хиляди лева - парични средства в подотчетни лица и 312 хиляди
- обща сума на паричните средства. От това можело да се заключи, че след
оставането му като единствен съдружник в дружеството, Данчо Гюров като
управител и едноличен собственик на капитала му извършил недопустимо
преосчетоводяване за минали периоди - 2012 година, 2011 година и 2010 година,
като сумите, осчетоводени като пари на каса /парични средства в лева/ за
посочените години били преосчетоводени като суми в подотчетни лица. Преосчетоводяването било извършено в
нарушение на основния счетоводен принцип за текущо счетоводно начисляване и
било грубо нарушение на счетоводното законодателство, като чрез него се целяло
вменяването на несъществуващи задължения в дълг на освободените управители и в
частност на ответника.
Всичко
това сочело, че представената от ищеца справка за състояние по сметка 422 -
Подотчетни лица, подсметка Н.М. не отговаряла на действителното фактическо
положение, била изготвена за целите на настоящото производство след напускането
на ответника като съдружник и след освобождаването му като управител и не
отразявала действителните финансови отношения между дружеството и ответника за
процесния период. Същевременно, от съставения ревизионен доклад № 1400891 от
15.05.2014 година от ТД на НАП Бургас се потвърждавало обстоятелството, че
счетоводството на дружеството за периода до 31.12.2012 година било водено
редовно.
Въпреки
допуснатите пропуски, противоречия и грешки в годишния финансов отчет за 2013
година и неправилно извършените преосчетоводявания на суми за минали периоди,
същият бил подписан от управителя Данчо Гюров и заверен от новоизбраният от
него одитор - „Одитори и Ко“ ООД. За допуснатите от одитора пропуски при
одитирането на ГФО за 2013 година била сигнализирана Комисията за публичен
надзор, която след извършена проверка излязла със заключение, че
специализираното одиторско предприятие „Одитори и Ко“ ООД е допуснало редица
пропуски и несъответствия спрямо изискванията на Международните одиторски
стандарти.
Ответникът
е оспорил твърдението на ищеца, че в периода 2008 - 2013 година Данчо Гюров не
бил живял в страната и не бил имал поглед върху дейността на дружеството, като
едва след справка през 2013 година установил наличието на неотчетени от
ответника средства. Твърди, че същият бил участвал лично във всяко едно общо
събрание и бил подписвал протоколите за приемане на всеки един от годишните
финансови отчети. Именно той през 2012 година
бил сключил договора за банкова касета с „Уникредит Булбанк“АД. През
всички години от създаването на дружеството до изключването на ответника като
съдружник Данчо Гюров имал постоянен контакт със счетоводството, постоянен
поглед върху извършваните финансови и счетоводни операции, а като мажоритарен собственик
винаги имал и пълен контрол върху движението на парични средства.
В допълнителната си искова молба ищецът
е посочил, че основно изискване към финансовите отчети било данните в тях да бъдат верни
и честно представени. Постигането му било възможно само, ако при разработване и
прилагане на счетоводната политика се спазвали изискванията на Закона за
счетоводството и на приложимите счетоводни стандарти, съобразени с особеностите
на конкретните условия. В същото време, нормално било при работа в каквато и да
е област, в това число и в счетоводството да възникнат неточности и
несъответствия. В тази връзка не оспорва факта, че са били извършени корекции в
осчетоводяването за периода 2013 година, но тези корекции били предприети
поради установени грешки в счетоводната политика на дружеството. Установяването
на същите тези грешки в смисъл на извършени неточни и неправилно извършени
счетоводни операции, неправилно отразени данни и т. н. станало от страна на
мажоритарният собственик на капитал към периода 2013 година, когато бил
назначен на трудов договор на длъжност „управител“ на дружеството, при
осъществяването на текущ управленски контрол върху дейността му.
Установени
били няколко неправилно отразени данни, а именно - неправилно отписани за
счетоводни цели финансови задължения на ищеца в общ в размер на 1859197.53
лева, преоценка на стоки и отписване на вземания и задължения, преквалифициране
на паричните средства по сметка 501 „каса в лева“ и сметка 422 „Подотчетни
лица“, което се наложило, тъй като изтеглените от двамата бивши управители и бивши
съдружници средства Н.М. и Гюро Кралев не били отчетени и по-точно за тях не
били представени разходооправдателни документи-фактури. Извършената промяна се
наложила за по-подходящо представяне на събитията и/или сделките във
финансовите отчети на предприятието. Тя била констатирана от независимия одитор
и счетена от него за предприета при спазване на изискванията на МСС8 счетоводна
политика. Пояснява, че не било реално тези парични средства да се отнасят по
сметка, след като същите не били постъпвали в касата и не били изразходвани за
цели на дружеството. Икономически и правно обосновано, както и вярно отразено
било средствата да се отведат по сметка 422 „Подотчетни лица“, където всеки
един от тях следвало да направи отчет за ползваните средства.
Ответникът, с допълнителния отговор, оспорил
твърдението, че преквалификациите на суми от „Суми на каса“ в „Суми в
подотчетни лица“ се било наложило поради установени грешки в счетоводната
политика на дружеството. До посоченото преосчетоводяване се било стигнало едва
след като ответникът прекратил участието си в дружеството, съответно бил
освободен като управител и било на база личен конфликт между Данчо Гюров и
останалите съдружници и управители на ищеца, възникнал по повод раздялата им
като съдружници.
Оспорени
са твърденията, че извършените корекции в осчетоводяването за периода 2013
година било въз основа на установени грешки в осчетоводяването, открити от
мажоритарния собственик на капитала към периода 2013 година, когато бил
назначен на трудов договор на длъжност „управител“, при осъществяването на
текущ управленски контрол върху дейността на дружеството. Сочи се, че Данчо
Гюров бил съдружник и управител на дружеството от самото му учредяване през
1998 година, като това обстоятелство не се било променяло през годините и до
настоящия момент. Като управител той имал свободен и неограничен достъп до
счетоводството на дружеството, до неговите банкови сметки, сам бил участвал в
управлението му, теглил суми от банковите му сметки и от негова кредитна карта,
разпореждал се със сумите по начин, както намери за добре, съобразно нуждите му.
Това се правело и от останалите управители, като действията на тримата били
винаги координирани помежду им и всеки знаел за какво се теглят сумите и как се
разходват те. За това своевременно била уведомявана и счетоводителката на
дружеството.
В
това си качество от 1998 година Данчо Гюров осъществявал постоянен контрол
върху счетоводството и финансовите дела на дружеството, като през годините
между управителите и съдружници никога не било имало пререкания и съмнения
относно това как се разходват средствата. Доказателство за това бил факта, че
годишните финансови отчети за 2009 година, 2010 година, 2011 година и 2012
година били надлежно проверени и заверени от одитор, одобрени и приети от
Общото събрание на съдружниците с единодушие и обявени в търговския регистър по
партидата на дружеството. Данчо Гюров бил участвал лично във всяко Общо
събрание на дружеството и гласувал за приемането на отчетите без резерви. Нито
един от тези отчети не бил оспорен от съдружниците и в частност от съдружника
Данчо Гюров. Преди приемането им всеки един от съдружниците в това си качество,
а и в качеството си на управител, включително управителят Данчо Гюров, имал
пълен достъп до счетоводната информация, въз основа на която били изготвени
отчетите, което правело странно твърдението, че неправилните счетоводни
записвания били открити от него в посочения доста по-късен момент.
По
инициатива на Данчо Гюров било проведено извънредно общо събрание на съдружниците
на „Пауерскрийн-България“ ООД на 29.03.2014 година /два дена преди датата на
изготвяне и заверка на ГФО на дружеството за 2013 година, която дата е
31.03.2014 година/. На това събрание Данчо Гюров представил информация, че било
нужно да се коригира счетоводна грешка за неправилно отписани за счетоводни
цели финансови задължения на дружеството в общ размер на 1859197.53 лева.
Съдружниците взели решение да бъде коригирана въпросната счетоводна неточност.
Абсолютно никакви други грешки или неточности, обаче не били констатирани при
изготвянето на ГФО за 2013 година - нито твърдените преоценки на стоки, нито
отписване на вземания и задължения, а още по-малко пък преосчетоводяване на
парични средства от сметка 501 „Каса в лева“ по сметка 422 „Подотчетни лица“.
Допълва, че не само не са взети решения от общото събрание на съдружниците за
извършване на каквито и да било други корекции, но такива изобщо не били
обсъждани.
За
периода януари-март 2014 година съдружниците провели няколко извънредни общи
събрания, като последното, на 29.03.2014 година по инициатива на мажоритарния
Данчо Гюров било точно във връзка с изготвянето на ГФО на дружеството за 2013
година. На нито едно от тях не бил повдиган въпрос за каквито и да било
разминавания в счетоводството на дружеството, нито по отношение на паричните
средства в касата, нито по отношение на счетоводната му политика през всичките
години от създаването му до края на 2013 година. Единствената причина за
извършените преосчетоводявания възникнала в момента, в който съдружниците Гюро
Кралев и ответникът Н.М. подали заявления за излизане от съдружието и уреждане
на имуществените отношения.
Нормата
на чл.
137, ал. 1, т. 8 от Търговския закон сочи, че общото събрание на дружеството
с ограничена отговорност взема решения за предявяване искове на дружеството
срещу управителя /и контрольора/ и назначава представител за водене на процеси
срещу тях. Правото на иск се поражда с настъпването на вредата за търговеца, но
докато управителят изпълнява функциите си, давност не тече /чл.
115, б. „д“ от ЗЗД/. Началният момент на погасителната давност съвпада с
този на освобождаването на управителя, респективно - с прекратяване на
правоотношението му като управител на друго основание, но реализирането на
имуществената отговорност е възможно само въз основа на изрично решение на Общото
събрание на съдружниците в този смисъл, включващо назначаването на един от
съдружниците като представител на търговеца за водене на делото. По настоящото дело
са налице доказателства за гласувано и прието такова решение, поради което и
съобразно константната съдебна практика е допустимо имуществената отговорност
на управителя Н.М. за вреди, причинени на ищцовото дружество да може да се
реализира. Наличието на изрично решение за това на общото събрание на неговите
съдружници по чл.
137, ал. 1, т. 8 от Търговския закон представлява абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на осъдителния иск срещу заличен в търговския
регистър негов управител, като няма пречка искът да се предяви и преди този
момент, стига да има решение на общото събрание /така и в решение № 213 от
27.11.2017 година на ВКС по търг. дело № 975/2017 г., I т. о./.
Съобразно разпоредбата на чл. 145 от
Търговския закон, управителят отговаря имуществено за причинените на
дружеството вреди. Цитираната правна норма визира гражданскоправната
отговорност на управителя по отношение на дружеството. Тази отговорност е
договорна, тя произтича от мандатните правоотношения и е възможна само при
неизпълнение на задълженията на управителя към дружеството. Освен в случаите,
при които отговорността на управителя няма да бъде ангажирана поради липса на
някой от елементите на фактическия състав /действие или бездействие, с което
управителят нарушава задължение към дружеството, настъпване на вреда, причинна
връзка между вредата и поведението на управителя и вина/, същата ще отпадне и при
освобождаването му от отговорност. Единствен компетентен за това освобождаване
орган е Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност, съобразно
разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 от
Търговския закон, като при това не е възможно и допустимо прехвърлянето на това
правомощие на друг орган на търговското дружество. Вземането на решение в този
смисъл означава, че срещу управителя не могат да се предявяват претенции за
вреди, без значение дали е осъществен правопораждащия отговорността фактически
състав. Освобождаването от отговорност има действие само по отношение на
дружеството, не засяга евентуалните претенции на съдружниците или на третите
лица, но както бе посочено по-горе препятства възможността за водене на процес
срещу управителя. В конкретния случай е налице изрично решение на компетентния
за това орган за неосвобождаване от отговорност на вече заличения управител на
ищцовото дружество - ответника М. за целия период време, през който същия е
изпълнявал тази функция или това означава, че от него могат да се търсят вреди.
Не е спорно, че ищецът за посочения
по-горе период от време е бил управляван и от ответника. За доказано следва да
се приеме и твърдението му, че са му били нанесени имуществени вреди. Вещото
лице по извършената съдебно-икономическа експертиза, допусната в съответствие с
направените доказателствени искания в тази насока в депозираното по делото
заключение е посочило, че общата стойност на сумите, с които се е разпоредил
ответника в периода от 01.08.2012 година до 28.04.2014 година чрез теглене или
плащане на ПОС терминал е 39470.94 лева, от които 34215 лева са изтеглени и
5255.94 лева са платени на ПОС разходи. За тези суми са представени
разходооправдателни документи на стойност 6498.60 лева и са възстановени
неизползвани суми в размер на 1500 лева, при което положение дължимата за
възстановяване сума за периода от време, посочен по-горе е в размер на 31472.34
лева. Допълва, че за извършените стопански разходи във връзка с дейността на
дружеството през проверявания период са представени фактури, касови бонове от
електронен касов апарат с фискална памет, стокови разписки, билети и други на
обща стойност от 6498.60 лева, които са отразени в намаление на задължението на
подотчетното лице Н.М. към 30.04.2014 година. Налице е едно възстановяване на
суми чрез вноска по разплащателната сметка на дружеството на дата 06.12.2012
година на стойност 1500 лева, която възстановена сума е отчетена в намаление на
задължението на ответника. След дата 30.04.2014 година няма представени
разходооправдателни документи и няма данни за възстановени суми в касата на
дружеството. В съдебно заседание пояснява, че всяко физическо лице, на което са
предоставени средства, собствени на дружеството, се явява подотчетно лице,
което има задължението да извърши стопанските разходи, за които са му
предоставени средствата и съответно да представи разходооправдателни документи
в счетоводството, а неизползваната част от сумата да възстанови. Допълва в тази
насока, че управителят, вземайки средства от дружеството в това си качество в
изпълнение на задълженията си, също се явява подотчетно лице в горния смисъл,
тъй като получаването на средствата е за стопански разходи във връзка с дейността
на дружеството. Това са средства на последното, временно предоставени на
подотчетното лице за разпореждане.
Следва да се отбележи, че в тази насока
е ирелевантно обстоятелството дали и как сумата е била осчетоводена в
съставения за съответната година годишен финансов отчет, както и дали впоследствие и поради липса на
първични счетоводни документи е била преосчетоводена чрез промяна на
стойностите по водените от търговеца сметки. Това е така, тъй като безспорно управителят
на дружеството дължи да отчете на търговеца средствата, които му е възложено да
управлява предвид стоящото в центъра на правоотношението между него и
дружеството задължение за управление, а също и това за грижа, което от своя
страна идва да осигури надлежното изпълнение на първото. След като е изтеглил
средства от сметка, карта или касата на дружеството, управителят безспорно дължи
финансов отчет за това кога и как ги е изразходвал и ако има неупотребен
остатък, той е длъжен да го върне, което също следва да бъде оформено като
счетоводна операция със съответен документ. Да се признае обратното означава
същият практически да бъде освободен от основните си задължения като управител
и да му се признае наред с това право да способства за това счетоводството на
търговското дружество да бъде водено в отклонение от установените за това
правила. В този смисъл и тъй като ответникът реално е изтеглил сумите,
собствени на търговеца и не е върнал същите изцяло, а е останал задължен към
него в размерите, посочени от вещото лице, то заявената главна претенция се
явява доказана и основателна.
Независимо
от тази констатация, същата следва да бъде отхвърлена. С отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за погасяване на правото на ищеца да
получи сумите по давност. Същото съдът намира за основателно. Съгласно общото
законово правило на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента
на изискуемост на вземането и това е денят на падежа на задължението, ако такъв
е уговорен. Когато изрична уговорка в посочения смисъл липсва, чл. 114, ал. 2
от ЗЗД предписва, че погасителната давност започва да тече от деня на
възникване на задължението. В случая вземането на ищеца е за причинени му от
управителя на дружеството вреди и съгласно чл. 115, ал. 1, б. „д“ от ЗЗД давността
тече от датата на освобождаването му. Видно от приложените към исковата молба
писмени доказателства и по-специално протокола от проведеното извънредно общо
събрание на съдружниците на ищеца, решението на този орган на дружеството за
освобождаване на ответника като управител е взето на 27.01.2014 година и е вписано
по партидата му на 05.02.2014 година. Исковете са предявени на 31.07.2017
година, т. е. след изтичане на срока по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, приложим за
вземанията за обезщетение от неизпълнен договор, следователно същите са
погасени по давност /така и в решение № 177 от 11.08.2014 година на ВКС по търг.
дело № 66/2012 година, II т. о., определение № 677 от 2.08.2016 година на ВКС
по търг. дело № 2935/2015 година, II т. о./.
С
оглед отхвърлянето на главната претенция, предвид нейния акцесорен характер,
следва да бъде отхвърлена и заявената претенция за мораторна лихва за посочения
в исковата молба период от време.
С
оглед изхода на делото, отправеното в тази насока искане и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника
сумата от 2310 лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски и в която се включва изплатеното възнаграждение на ангажирания по
делото един адвокат, както и възложения в негова тежест депозит за допуснатата
и извършена съдебно-икономическа експертиза. За всички тях са представени
писмени доказателства, установяващи плащането им в съответствие с изискванията
на приложимата правна норма, съобразно която, за да бъдат възложени в тежест на
другата страна, разноските следва да се реално направени.
По
изложените съображения и на основание чл. 145 от Търговския закон, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на
„Пауерскрийн-България“ ЕООД със седалище град София и адрес на управление ул.
„Академик Георги Бончев“ № 20, ет. 2, ап. 2, ЕИК *********, представлявано от
Данчо Гюров Гюров чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против
Н.Д.М., ЕГН **********,*** за осъждане на ответника да му заплати общо сумата
от 41073.87 лева, от която сума в размер на 31472.34 лева същият в качеството
си на управител и подотчетно лице за периода 01.08.2012 година - 28.04.2014
година изтеглил на каса в клоновата мрежа на „Уникредит Булбанк“ АД от сметката
на дружеството и ползвал средства от кредитна карта - собственост на
дружеството за лични нужди, без да отчете същите и сумата от 9601.53 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода
01.07.2014 година - 30.06.2017 година, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно
изплащане.
ОСЪЖДА „Пауерскрийн-България“ ЕООД със
седалище град София и адрес на управление ул. „Академик Георги Бончев“ № 20,
ет. 2, ап. 2, ЕИК *********, представлявано от Данчо Гюров Гюров чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** да заплати на Н.Д.М., ЕГН **********,***
сумата от 2310 /две
хиляди триста и десет лева/ лв., представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: