№ 4
гр. Търговище, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20213500500269 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 269/2021г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба на ищеца БНП П. П. Ф. С.А., П.,
Ф. чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България против решение №
402/13.09.2021г., постановено по гр.д. № 1548/2020г. на Р с-Търговище, в
частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над установения размер
от 6262,26 лева до претендирания размер от 10 527,93 лева – главница. С
доводи за неправилност въззивникът моли за отмяна на решението и
уважаване на предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск.
Претендира и разноски.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемият
Д.Р. чрез процесуалния си представител адв. Н.И. оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му
част. Претендира и разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от ответника Д.Р. против
първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено
съществуването на право на вземане на ищеца БНП П. П. Ф. С.А., П., Ф. чрез
БНП П. П. Ф. С.А., клон България срещу Д.Р. за сумата от 6262,26 лева,
предсрочно изискуема от 20.11.2019 г. главница по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта от 01.09.2016 г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1204/2020 г. по описа на РС-
1
Търговище, ведно със законната лихва от 29.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането. С доводи за неправилност, нарушения на
материалния и процесуалния закон, въззивникът моли за отмяна на
решението и за отхвърляне в цялост на предявения установителен иск.
Претендира и разноски.
В срока по 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна БНП П. П. Ф. С.А., П., Ф. чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон
България.
С молба от 10.12.2021 г. процесуалният представител на въззивника
юрк. П. П. поддържа подадената въззивна жалба и моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба, подадена от насрещната страна.
Съдът, след като констатира, че въззивните жалби са подадени в срок и
са допустими, провери изложените в тях оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни.
Предявените искове по чл. 422 от ГПК, за сумата от 10 527,93 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-13779363/01.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; за сумата от 2 807,25 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 20.10.2019 г. до 20.08.2024 г. и за сумата от 742,84 лв. -
мораторна лихва за периода от 20.11.2019 г. до 16.09.2020 г., за които суми е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение № 598/30.09.2020 г.,
постановена по ч.гр.д. № 1204/2020 г. по описа на Р с-Търговище, са
обосновани с неизпълнение на договора от кредитополучателя. При
условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителен иск срещу
ответника за заплащане на горните суми.
Ответникът оспорва исковете с възражения за недействителност на
договора за кредит, поради неспазване изискванията за съдържанието му,
съгласно ЗПК.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно представения Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-13779363/01.09.2016 г. и погасителен план се
установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер
на 15 000 лв., такса ангажимент в размер на 375 лв., с размер на месечната
погасителна вноска от 226,02 лв., със срок от 96 месеца и последна вноска на
20.08.2024 г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 9,88%, общ размер на
всички плащания в размер на 21 697,92 лв. и ГПР 11,15%. Съгласно чл. 5 от
представените условия към договора, при просрочване на две или повече
2
месечни погасителни вноски цялото задължение става предсрочно изискуемо,
без да е необходимо уведомяване на длъжника. От чл. 2 се установява, че при
усвояването на кредита, кредиторът е удържал таксата ангажимент в размер
на 375 лв. Представено е и подробно извлечение по процесния кредит за
дължими, платени и разнесени суми от плащанията.
В посочения договор има раздел „Отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“, който
обхваща текстовете от чл. 12 до чл. 21. Съгласно чл. 12 от договора
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит от 10000 лева, като кредиторът ще издаде
и достави на кредитополучателя картата след проучване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит и не по-късно от 18 месеца от първата
погасителна вноска по кредита и още – всички задължения, произтичащи от
този документ и свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат само
след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Всяка
трансакция с кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване
на договора за револвиращ потребителски кредит (чл. 14), който от своя
страна е безсрочен (чл. 15). Съгласно чл. 16: за ползването на кредитния
лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част
от кредитния лимит, за срока на ползването на кредитния лимит; всички
такси, във връзка с извършване на трансакции с кредитната карта ще бъдат
удържани от разполагаемия кредитен лимит; лихвата и таксите ще бъдат
посочени в приложението по чл. 21 от този договор. В чл. 21 от договора е
уговорено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя и с кредитната карта ще бъде доставено приложение,
което е неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.
Това приложение не е представено от ищеца като писмено доказателство по
делото. В чл. 28 е уговорено, че с подписването на този документ (договора),
кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията
на договора за заем, отпечатани и/или попълнени на този документ. Не е
спорно по делото, че процесният Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта е подписан от кредитополучателя като клиент.
От известие за доставяне от 21.05.2020 г. се установява, че ответникът е
получил покана за предсрочна изискуемост от ищеца на 02.06.2020 г., а от
съдържанието на същата се установява, че ищецът е уведомил ответника за
обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение и е поканил
ответника да ги заплати в седемдневен срок от получаване на поканата. От
заключението на вещото лице по изготвената съдебносчетоводна експертиза,
което съдът кредитира изцяло, като отговаря на поставените задачи се
установява, че ответникът е изплатил общо 8362,74 лв., от които 4472,07 лв.
платена главница и 3890,67 лв. платена договорна лихва, като непогасените
дължими суми са съответно главница в размер на 10 527,93 лв. за периода от
3
20.10.2019 г. до 20.08.2024 г., договорна лихва в размер на 2807,25 лв. за
периода от 20.10.2019 г. до 20.08.2024 г. и обезщетение за забава в размер на
701,86 лв. за периода от 20.11.2019 г. до 16.09.2020 г. при съобразяване с чл. 6
ЗМДВИП.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
По въззивната жалба, подадена от БНП П. П. Ф. С.А., П., Ф. чрез БНП
П. П. Ф. С.А., клон България:
Кредиторът БНП П. П. Ф. С.А. оспорва на първо място, изводите на
първоинстанционния съд относно недействителността на договора поради
липса на съгласие. Излагат се доводи относно това, че визираното в чл. 21 от
Договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта приложение
към договора не е необходимо да бъде представяно в настоящото
производство като доказателство, доколкото то обективира друго
правоотношение по договор за револвиращ кредит. Наличието или липсата на
дадено съгласие от кредитополучателя по това приложение, според
въззивника на се отразява на действителността на договора за кредит.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд
за недействителност на договора поради липса на съгласие, доколкото
уговорките в чл. 12 до чл. 21 от договора съдържат само възможност за
постигане на допълнително съгласие между страните за предоставяне на
револвиращ кредит под формата на кредитна карта, а не и волеизявления на
страни по договор в този смисъл. В подкрепа на този извод е и използваното
от страните в посочените клаузи бъдеще време, че договорът ще се счита
сключен едва с доставянето на картата и документ – приложение, неразделна
част от договора за потребителски кредит, съдържащо всички условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.
Непредставянето от ищеца на приложението по чл. 21 към договора не
означава, че по него ответникът не е изразил своето съгласие. Наличието или
липсата на съгласие на кредитополучателя би имало значение по отношение
действителността само на уговорките за револвиращия кредит. Сумите, които
са отпуснати под формата на револвиращ кредит не са предмет на настоящото
производство и поради това въпросът за действителността на тези уговорки
не следва да бъде изследван.
На следващо място въззивникът БНП П. П. Ф. С.А. излага доводи,
обосноваващи, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора да се
съдържа годишния процент на разходите е изпълнено. Това възражение е
неоснователно. При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви относно това, че
изискването за посочване на годишния процент на разходите не е изпълнено
от кредитора, в случая. Тези доводи се споделят напълно от настоящия състав
на въззивната инстанция, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният
4
съд препраща към тях. В допълнение следва да се посочи, че целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Такова е и изискването на
чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: "... посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент". Неяснотата
относно начина, по който годишният процент на разходите (ГПР) е формиран,
води и до неяснота относно включените в него компоненти. При това
положение не може да бъде извършена преценка и дали ГПР надхвърля
петкратния размер на законната лихва.
С оглед на гореизложеното, налице е нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което посочената клауза относно ГПР е нищожна - чл. 19, ал. 5 от
ЗПК. След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен
реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК и последният е недействителен - чл. 22 от ЗПК. Поради това на
основание чл. 23 от ЗПК, ответникът следва да върне само получената
главница от 15000 лв., като след приспадане на изплатената обща сума по
кредита в размер на 8362,74 лв. и на таксата „ангажимент“ в размер на 375
лв., то неизплатената част от главницата остава в размер на 6637,26 лв. По
тези съображения решението на първоинстанционния съд в частта, с която е
отхвърлил исковите претенции на ищеца за разликата над установения размер
от 6262,26 лева до претендирания размер от 10 527,93 лева – главница, следва
да бъде потвърдено.
По въззивната жалба, подадена от Д.Р.:
Въззиваемата Д.Р. оспорва правилността на първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен установителния иск за чистата стойност на
кредита, която длъжникът не е върнал на кредитополучателя. Излагат се
доводи, съгласно които първоинстанционният съд е постановил акт по
непредявен иск, доколкото правното основание да се претендира чистата
стойност на кредита по чл. 23 ЗПК е извъндоговорно – неоснователно
обогатяване по подобие на хипотезата на чл. 34 ЗЗД. Изложените от
въззиваемата възражения са неоснователни. Разпоредбите на чл. 23 ЗПК и чл.
34 ЗЗД не следва да бъдат приравнявани като последици. В случая, целта на
закрилата, която ЗПК дава на потребителя не е отричането с обратна сила на
договарянето в цялост, а само изключване обвързаността на потребителя с
породени от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на
интересите на насрещните страни. Затова законодателят урежда специални
последици за потребителя като ограничава задълженията по тази сделка до
връщане на чистата стойност на кредита, а всички други задължения отпадат
след обявяване на недействителността. В резултат на обявената
недействителност от първоинстанционния съд на договора за кредит,
сключен с потребител, отпада възмездността на този договор, а се съхранява
сделка със съдържание на безвъзмезден заем между равнопоставени
5
участници в гражданския оборот. Прогласяването на недействителност по чл.
22 ЗПК, за разлика от типичния случай, не изключва с обратна сила
договорното основание. Остатъчното задължение на потребителя е именно за
връщане на главница по получения кредит, а не за реституция на дадена сума
по повод вече несъществуващ реален договор. Поради това решението на РС
– Търговище в частта, с която е уважил частично предявения установителен
иск следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, настоящият състав намира, че на въззивника
Д.Р. следва бъдат присъдени разноски, тъй като се е защитавал по
неоснователна въззивна жалба. Д.Р. е представлявана в настоящото
производство от адв. Н.И. по договор за безплатна правна помощ. Дължимото
възнаграждение според представения списък с разноски от адв. И. възлиза на
530 лв. и следва да му бъде присъден.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 402/13.09.2021г., постановено по гр.д.
№ 1548/2020г. по описа на Р с – Търговище, като правилно и
законосъобразно, в частта, с която са отхвърлени исковете за установяване
съществуване на вземане за разликата над установения размер от 6262,26 лева
до претендирания размер от 10 527,93 лева – главница, както и в частта, с
която е признато за установено съществуването на право на вземане на ищеца
БНП П. П. Ф. С.А., П., Ф. чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България срещу Д.Р.
за сумата от 6262,26 лева, предсрочно изискуема от 20.11.2019 г. главница по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 01.09.2016
г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 1204/2020 г. по описа на РС-Търговище, ведно със законната лихва
от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА БНП П. П. Ф. С.А., П., Ф. чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. М
4, Б П С., сг. 14, представлявано от Д. Д. да заплати на адв. Н.И. И., САК,
ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 530 /петстотин и
тридесет/ лева, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7