Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 2363 по описа за 2021г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове от Ц.Н. *** Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, представлявано от Ц.Н.Ц. –
управител, срещу „Б.Д.“ АД, за установяване в отношенията между страните, че
поради изтекла погасителна давност Ц.Н. *** Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, представлявано от Ц.Н.Ц.
– управител, не дължат солидарно на „Б.Д.“ АД, заплащане на сумата общо
30677.98 евро, с левова равностойност 60000.00лв., частично от 804850.29 евро,
с левова равностойност 1574150.34лв., от които както следва: 15000.00евро с
левова равностойност 29337.00лв., частично от 451093.41евро – непогасена
главница; 15000.00евро с левова равностойност 29337.00лв., частично от
349906.45евро – непогасена законна лихва; 101.91евро – разноски по
застрахователна премия; 1126.69лв. частично от 7331.47лв. – такси и разноски по
изпълнителни дела, представляващи задължение по Договор за ипотечен кредит от
20.12.2008г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за задълженията по който е издадена
Запис на заповед от 20.12.2008г. от „СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, авалиран
от Ц.Н.Ц., за които е издаден изпълнителен лист въз основа заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
17.11.2011г., по ч.гр.д. № 46692/2011г. на СРС.
В исковата молба ищците твърдят, че „Б.Д.“ АД се снабдила с изпълнителен лист от
17.11.2011г., въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 46692/2011г. на СРС, за вземанията си по сключен между
нея, като кредитор и „СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, като кредитополучател и Ц.Н.Ц.,
като ипотекарен длъжник, Договор за ипотечен кредит
от 20.12.2008г., за задълженията по който е издадена Запис на заповед от
20.12.2008г. от „СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, авалиран от Ц.Н.Ц.,
за които е издаден изпълнителен лист въз основа заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.11.2011г., по
ч.гр.д. № 46692/2011г. на СРС.
Въз основа изпълнителният лист „Банка ДСК“ ЕАД образувала изп.д. № 20128440401244 по описа на ЧСИ С.Я., р-н на
действие – СГС, солидарно срещу „СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД и Ц.Н.Ц.. ЧСИ връчил
покани за доброволно изпълнение на длъжниците, но
т.к. същите не подали възражение по чл. 414 ГПК, заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист влезли в сила, без да е провеждано производство по чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на вземането на кредитора.
Твърди, че последното валидно изпълнително действие, което прекъсва
давността е извършената на 04.09.2017г. по изп.д. №
20128440401244 по описа на ЧСИ С.Я., р-н на действие – СГС публична продан на
недвижим имот.
След извършване на публичната продан и делото по молба на взискателя било изпратено за продължаване на изпълнителните
действия първо при ЧСИ И.Л., с р-н на действие ОС гр.Ловеч, където било
образувано под № 237/2018г., а по късно при ЧСИ Н. Д., с р-н на действие ОС
София, където било образувано под № 20207930400089.
Твърдят, че т.к. след публичната продан от 04.09.2017г. по изп.д. № 20128440401244 не са извършвани други изпълнителни
действия, които да прекъсват давността, считано от 04.09.2019г. изпълнителното
производство е прекратено поради перемпция, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Считат, че депозираната по изпълнителното дело от взискателя
молба от 10.05.2018г. не прекъсва давността, т.к. с нея се иска извършване на
изпълнително действие, което не прекъсва давността. Ако се приеме, че с нея се
прекъсва давността, то първото изпълнително действие след подаването и е
извършено едва на 27.08.2020г., а към 10.05.2020г. делото е било прекратено
поради перемпция, поради което е недействително и се
обезсилва с обратна сила. Считат и, че така вземането е погасено по давност,
като давността за вземанията по изпълнителният лист е тригодишна, т.к. за него
не е формирана сила на пресъдено нещо по съдебен
процес, а произтича от запис на заповед.
Излага съображения, че прекъсването на давността настъпва фактически не с
искането на взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ, а ако бъде реално осъществен.
Ответникът „Б.Д.“ АД не оспорва, че между него, като кредитор и ищеца „СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“
ООД, като длъжник и ищеца Ц.Н.Ц., като ипотекарен
длъжник, е налице висящо изпълнително производство образувано въз основа
изпълнителен лист от 17.11.2011г., издаден въз основа заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №
46692/2011г. на СРС, за вземанията на банката
по сключен между нея, като кредитор и „СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, като
кредитополучател и Ц.Н.Ц., като ипотекарен длъжник
Договор за ипотечен кредит от 20.12.2008г.,
за задълженията по който е издаден Запис на заповед от 20.12.2008г. от
„СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, авалиран от Ц.Н.Ц., за които
е издаден изпълнителен лист въз основа заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.11.2011г., по ч.гр.д. №
46692/2011г. на СРС.
Възразяват, че след извършване на публичната продан от 04.09.2017г. по изп.д. № 20128440401244, в резултат на множеството искания
за извършване на изпълнителни действия и предприети такива не са налице
предпоставките за прекратяване на делото поради перемпция,
а давността е многократно прекъсвана и вземането на взискателя
не е погасено по давност.
Претендират искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че
между „Б.Д.“ АД, *** Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, като длъжник и ищеца Ц.Н.Ц., като ипотекарен длъжник, е налице висящо изпълнително
производство образувано въз основа изпълнителен лист от 17.11.2011г., издаден
въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 46692/2011г.
на СРС, за вземанията на банката по сключен между нея, като кредитор и
„СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, като кредитополучател и Ц.Н.Ц., като ипотекарен длъжник Договор за ипотечен кредит от
20.12.2008г., за задълженията по който е
издаден Запис на заповед от 20.12.2008г. от „СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, авалиран от Ц.Н.Ц., за които е издаден изпълнителен лист
въз основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 17.11.2011г., по ч.гр.д. № 46692/2011г. на СРС.
Не е спорно и от събраните доказателства се установява и, че след връчване
на покани за доброволно изпълнение на длъжниците
същите не подали възражение по чл. 414 ГПК и заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист влезли в сила, без да е провеждано производство по чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на вземането на кредитора. Безспорно е и
съдът приема за установено и, че на 04.09.2017г. по изп.д.
№ 20128440401244 е извършено изпълнително действие – проведена публична продан
на недвижим имот.
Спорно е между страните погасено ли
е вземането на взискателя по давност, респ осъществявани ли са
изпълнителни действия годни да прекъснат давността след публичната продан от
04.09.2017г.
От преписката по изпълнителното дело се установява, че по същото за периода
след извършване на публичната продан от 04.09.2017г. по изп.д.
№ 20128440401244, по делото са постъпвали регулярно множество искания от взискателя за осъществяване на изпълнителни действия, а
именно:
След преместване на изпълнителното дело при ЧСИ Л., с молба от 10.05.2018г.
визскателя е поискал насрочване на опис и публична
продан на недвижим имот собственост на Ц.Н.Ц.,***. Описът не е извършен, т.к. е
установено, че сградата е саморазрушена.
На 07.02.20г., след преместване на делото при ЧСИ Д., банката е поискала
опис и насрочване на публична продан на имотите собственост на „СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“
ООД. Същите са изнесени на публична продан за периода от 10.11. до 10.12.2020г.
Обявеното за купувач трето лице е внесло предложената цена на 14.12.2020г.
При така установеното съдът намира, че между датите на извършване на
отделните изпълнителни действия след публичната продан от 04.09.2017г. по изп.д. № 20128440401244, до предявяване на иска и към
момента, не е изтекъл период, през който
не са извършвани изпълни действия – двугодишен, който е основание за
прекратяване на производството поради перемпция по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК или петгодишен, при изтичане на който може да се
приеме, че вземането на взискателя е погасено по
давност.
Приложима в случая е общата петгодишната погасителна давност за вземанията
по заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист, т.к. влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение. От събраните доказателства е установено, че
заповедта по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист са били връчени от съдебния изпълнител на
ищците, възражение в срока по чл. 414 ГПК не са постъпили и заповедта е влязла в сила, поради което е приложима
общата петгодишна погасителна давност за същите. Общата петгодишната
погасителна давност е приложима както за главницата, така и за лихвите по
заповедта, доколкото съгласно трайната съдебна практика в случая не е приложима
нормата на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, т.к. вноските по договор за кредит
не са периодични плащания. Налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в
периодични плащания, а представляват частични плащания и спрямо тях е приложим
5 годишния давностен срок по чл.
110 ЗЗД.
Давността за вземането в изпълнителния процес се прекъсва с всяко редовно и
своевременно направено искане, респ. предприето изпълнително действие (чл.
116, б. "в" ЗЗД), от който момент
започва да тече новата давност (т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК); а 2-годишният срок за перемция (чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК) започва да тече от първия момент,
в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно - напр. при
постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или неуспешно), или поисканите не могат
да се осъществят по причина, за която взискателят
отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и др., и така осуетява неговото изпълнение. Когато и да
е поискано и предприето съответното изпълнително действие, съдебният изпълнител
е длъжен да го осъществи – в рамките на изпълнително дело или в образувано
отделно производство. Дали е перемирано
изпълнителното дело е без правно значение, т.к. съдебният изпълнител дължи
подчинение на представения му изпълнителен лист. Прекъсването на погасителната
давност в хипотезата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД не зависи от по-късно
настъпила перемпция, респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание
имат прекъсващ давността ефект /така
Решение № 126/26.08.2022г., ВКС, гр.д. № 3409/2021г., III-то г.о./.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният
изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността;
но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина,
което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с
искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно
по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане /така Решение № 37/24.02.2021г. на ВКС, по гр.д. № 1747/2020г., 4-то
г.о./. Или давността се счита прекъсната веднъж - с искането за осъществяване на определен
изпълнителен способ. Затова е неоснователно твърдението на ищеца, че давността
не е прекъсвана независимо от фактически извършените исканията на взискателя за осъществяване на изпълнителни действия,
защото те не са осъществени, освен ако липсата на реализация се дължи на
бездействието на взискателя, каквото в случая не е
установено.
Поради изложеното съдът приема, че вземането на взискателя
за главница и лихви по договора за кредит не е погасено по давност. Затова
искът за установяване на дължимост на част от
вземането, което съобразно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, което съдът кредитира изцяло е в размер идентичен със
заявения в исковата молба общ размер 30677.98 евро, с левова равностойност
60000.00лв., е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съобразно изхода от спора и направеното искане, в полза на ответника следва
да се присъдят съдебни разноски в претендираният размер
от 450.00лв., формирани от възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ц.Н.Ц., ЕГН **********, и „СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, ул. *********представлявано
от Ц.Н.Ц. – управител, двамата със съдебен адрес:***, ЖК М.М.,
къща № 2, адв. Ч.Д., срещу „Б.Д.“ АД, ЕИК *********със
седалище и адрес за управление:***, р-н „Оборище“, ул. „*********,
представлявано от Ю.Б.Г.– изп.директор и Т.Х.-К.– гл.изп.директор, за установяване в отношенията между страните,
че поради изтекла погасителна давност Ц.Н. *** Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, ЕИК *********,
не дължат солидарно на „Б.Д.“ АД, ЕИК *********заплащане на сумата общо
30677.98 евро, с левова равностойност 60000.00лв., частично от 804850.29 евро, с
левова равностойност 1574150.34лв., от които както следва: 15000.00евро с
левова равностойност 29337.00лв., частично от 451093.41евро – непогасена
главница; 15000.00евро с левова равностойност 29337.00лв., частично от
349906.45евро – непогасена законна лихва; 101.91евро – разноски по
застрахователна премия; 1126.69лв. частично от 7331.47лв. – такси и разноски по
изпълнителни дела, представляващи задължение по Договор за ипотечен кредит от
20.12.2008г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********за задълженията по който е
издадена Запис на заповед от 20.12.2008г. от „СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, ЕИК *********,
авалиран от Ц.Н.Ц., ЕГН **********, за които е
издаден изпълнителен лист въз основа заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.11.2011г., по ч.гр.д. №
46692/2011г. на СРС, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.Н.Ц., ЕГН **********, и „СОФИЯ Р.Ф.С.Р.Ф.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, ул. *********представлявано
от Ц.Н.Ц. – управител, двамата със съдебен адрес:***, ЖК М.М.,
къща № 2, адв. Ч.Д.,
ДА ЗАПЛАТЯТ на „Б.Д.“ АД, ЕИК
*********със седалище и адрес за управление:***, р-н „Оборище“, ул. „*********,
представлявано от Ю.Б.Г.– изп.директор и Т.Х.-К.– гл.изп.директор, сумата
450.00 /четиристотин и петдесет/лв., представляваща сторените в производството
съдебни разноски, формирани от възнаграждение за защита от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ