Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 01.12.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на пети
ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Илона Делева , като разгледа докладваното от съдия
В.Николова гр. дело №5683/2020г. по
описа на Районен съд Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„М.Б.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя ***, чрез юрисконсулт К.И.К.,
съдебен адрес:***, против А.Р.З. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва
се в исковата молба, че на ***г. между „***“
ЕООД и ответника бил сключен Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***. В
изпълнение на задълженията си лизингодателят е придобил собствеността върху лек
автомобил „***„ модел ***, идентификационен номер на рама ***, рег.№ ***, като
е предоставил ползването на лизингополучателя, за което е съставен
приемно-предавателен протокол от ***г. Твърди се, че ответникът е заплатил
авансова вноска и първоначални разходи в размер на 16 000 лв. посочва се,
че лизингополучателя е поел задължение за заплащане на месечни вноски по погасителен
плана, неразделна част от договора за финансов лизинг при лихвен процент от
39,60 % и размер на месечните анюитетни вноски от 588,08 лв. Срокът на договора
бил уговорен между страните на 72 месеца, като изтичал на 01.03.2024г. Твърди
се, че ответникът преустановил плащанията по договорения погасителен план, като
последното плащане станало на 03.10.2018г. и послужило за погасяване на вноска *** по
погасителен план с падеж 01.09.2018г. и 54,54 лв. от лихвата по вноска *** с
падеж 01.10.2018г. посочва се, че към
15.11.2018г. не са платени 2 вноски по договорения погасителен плана – от седма
с падеж 01.10.2018г. до осма с падеж 01.11.2018г. и част от девета от 02.11.2018г. до 15.11.2018г. Посочва се, че поради
допуснато неизпълнение на задълженията ищецът отправил изявление до ответника
за разваляне на договора, което било получено при условията на отказ,
удостоверено от двама свидетели. Твърди се, че предвид неизпълнението на
задължения от страна на ответника,
издирването и изземването на
лизинговия актив било предоставено на трето лице – „***“ ООД, като МПС-то било
иззето с приемно-предавателен протокол от ***г., до която дата
лизингополучателят е ползвал вещта. Посочва се в исковата молба, че А.Р.З.
дължи на ищцовото дружество месечни вноски по погасителен план за периода, през
който е ползвал лизинговия актив, а именно
седма вноска с падеж от 01.10.2018г. , осма вноска с падеж 01.11.2018г.
и част от девета вноска за периода 02.11.2018г.-15.11.2018г. общо в размер на 1396,06 лв., от които сумата от 174,62 главница и възнаградителна
лихва в размер на 1221,44 лв. Посочва се още, че предвид допусната забава в
плащанията на вноските на основание чл.15.1
от Общите условия била начислена
неустойка в размер на 6,78 лв. към 15.11.2018г. , както следва: за забава в
плащането на вноска №7 – сумата от 6,51 лв., а за забава в плащането на вноска
08 – №27лв. Твърди се в исковата молба, че на основание чл.15.2 от Общите
условия ответникът дължи и неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо
сумата от 1764,24 лв. , формирана като сбор от три месечни вноски всяка една в размер на 588,08 лв. На основание чл.14.4 вр. чл.8.7.10 от Общите
условия ответникът дължал и разходите по възстановяването на владението на
лизингодателя , свързани с договор от ***г. между „М.Б.“ ООД и „***“ ЕООД, в
размер на 540 лв. с ДДС, за което е издадена фактура №***/***г. за платено комисионно възнаграждение и
допълнителни разходи по изпълнение на поръчката. Посочва се в исковата молба, че за посочените по-горе суми ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Било образувано
ч.гр.д.№ ***/2020г. по описа на РС-П., по което страната получила указания по
чл.415 ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на
„М.Б.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя ***, съществуват вземания против А.Р.З. с ЕГН **********, адрес: ***,
и последният дължи следните суми по Договор за финансов лизинг № ***– сумата от
174,62 лв. за незаплатена главница по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж 01.10.2018г. до
15.11.2018г., сумата от 1221,44 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.10.2018г.-15.11.2018г., сумата
от 6,78 лв. – нестойка за забавени плащания за периода
01.10.2018г.-15.11.2018г., сумата от 1764,24 лв. – неустойка за
прекратяване на договора; сумата от 540
лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив. Претендират се и
направените деловодни разноски.
С определение № ***/29.07.2021г. за особен
представител на ответника на основание чл. 47, ал.6 ГПК е назначена адв. Ф.П. ***.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата
молба и приложенията към нея са връчени на особения представител на ответника.
В законоустановения месечен срок е постъпил отговор с вх.№ ***/17.08.2021г.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Страната е депозирала
становище с вх.№***/04.11.2021г. ведно със списък по чл.80 ГПК, като поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани.
Ответникът се представлява от особения представител адв. Ф.П. ***, която моли съда да се
произнесе по основателността на исковете.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.П., като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***/2020г.
описа на РС-П., че на 21.04.2020г. „***“ ЕООД подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против А.Р.З., както и че в хода на производството била
издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК №***/***г.,
с която РС – П. разпоредил длъжникът А.Р.З. да заплати на кредитора „М.Б.“ ООД сумата
от 174,62 лв. за незаплатена главница по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж 01.10.2018г. до
15.11.2018г., сумата от 1221,44 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.10.2018г.-15.11.2018г., сумата
от 6,78 лв. – нестойка за забавени плащания за периода
01.10.2018г.-15.11.2018г., сумата от 1764,24 лв. – неустойка за прекратяване на договора; сумата от 120 лв.
застрахователни премии на основание чл.8.6 от Общите условия вр. чл.345, ал.2 ТЗ сумата от 540 лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив. В
заповедта било отбелязано, че вземането произтича от следните обстоятелства:
договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността с № ***.
Заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.С
разпореждане №***/08.09.2020г. заявителят
бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 29.09.2020г. С искова молба от
30.10.2020г. в законовия месечен срок е инициирано
настоящото гражданско дело №5683/2020г. по описа на ПлРС.
Безспорно е по делото, че между страните са съществували валидни облигационни
правоотношения на основание Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***.
Не се спори и се установява от представеното
от ищеца и неоспорено заверено копие на Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № *** и приложенията към него Общи
условия към договори за финансов лизинг,
сключвани от „***“ с физически лица – потребители, Тарифа към Общите условия и
др., че страните се уговорили ищецът, в качеството на лизингодател, да придобие
определен лизингов актив - моторно превозно средство (***, идентификационен
номер на рама ***, рег.№ ***) от продавача
и да го предостави на ответника,
в качеството на лизингополучател, за ползване срещу сумата от 23 000 лв., от които главница в размер на 16 100 лв.,
първоначална вноска в размер на 6900 лв., общ размер на разходите по кредита –
26370.92 лв. , от които сумата от 200 лв. такса ангажимент и сумата от 26170,92
лв. възнаградителна лихва или общо дължима сума в размер на 42470,92 лв. при годишен процент на разходите 48,26%.
Срокът на договора бил уговорен на 72 месеца, а лизингополучателят се задължил
да изплаща главницата и лихвите върху нея на 72 месечни вноски съгласно
погасителен план - Приложение №1 към
договора.
Безспорно е по делото и се установява от
представеното заверено копие на операционна бележка от ***г., че ответникът
заплатил сума в размер на 7220 лв. по сметка на ищеца, като основание било
посочено – първа вноска и такси по ***.
Не се спори и се установява от заверено копие
на приемно-предавателeн протокол от ***г., че лизингополучателят придобил
владението върху моторното превозно средство.
Установява се от уведомление от ***г., че
поради неизпълнение на задълженията на ответника да заплати сума в размер на
1121,62 лв. лизингови вноски, ищцовото дружество прекратило договора на
основание чл.13.5 от Общите условия, считано от датата на получаване на
поканата, като ответникът отказал да получи уведомлението, удостоверено с
подписите на две лица.
Видно от заверено копие на
приемно-предавателен протокол от ***г., А.Р.З.
предал на представител на „М.Б.“
ООД процесния автомобил.
Не се спори и се установява от представеното
от ищеца заверено копие на договор от ***г., че ищцовото дружество имало
облигационни отношения с „***“ ЕООД, по силата на които „М.Б.“ ООД възложило на
изпълнителя издирване на автомобили, превозни средства, машини, съоръжения и
други вещи – предмет на сключени договори за лизинг и/или съдействие за
възстановяване на владението върху лизингови вещи, когато лизингополучателят
отказва връщането им или на възложителя и негови дъщерни дружества.
Безспорно е и се установява от заверено копие
на фактура № ******/***г., че „***“ ЕООД начислило за заплащане на ищеца сума в
размер на 11671,20 лв. общо за възстановяване на владението на 19 активи, сред
които и този по договор ***.
Спори се
между странитe дължи ли ответника
и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като съобрази наведените в исковата
молба твърдения приема, че е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в
полза на ищеца за следните суми: сумата от 174,62 лв. за незаплатена
главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж 01.10.2018г. до 15.11.2018г., сумата от 1221,44 лв.
– възнаградителна лихва за периода
01.10.2018г.-15.11.2018г., сумата от 6,78 лв. – нестойка за забавени плащания
за периода 01.10.2018г.-15.11.2018г., сумата от 1764,24 лв. – неустойка за
прекратяване на договора; сумата от 540
лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение №***/***г. за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №***/2020г. по описа на РС П..
За разрешаване
на спорните по делото въпроси е назначена съдебно счетоводна експертиза. Видно
от заключението на вещото лице, на ***г.
е внесена сума в размер на 7220 лв., която е първоначална вноска и такси по
договор за финансов лизинг ***, а след това са
направени 6 месечни вноски за погасяване на суми по погасителния план в размер
на 3538 лв. Неизплатена е главница за
сумата от 177,07 лв. видно от заключението на вещото лице размерът на
неизплатената възнаградителна лихва възлиза на 1238,59 лв., размерът на начислената неустойка за забава
възлиза на сумата от 9,27 лв., а размерът на неустойката за прекратяване на
договора – 1764,24 лв. Вещото лице е
категорично и относно обстоятелството, че сумата от 600 лв. разноски за
възстановяване на владението на лизинговия актив не са възстановени от
ответника. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като
обективно и безпристрастно, съответстващо на писмените доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителните искове,
в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение.
В конкретния случай ищецът доказа,
че между страните по делото е съществувало
облигационно правоотношение по силата на Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността № ***, че ответникът не е изпълнил задължението си
за издължаване на вноски по уговорения погасителния план, както и че е бил
уведомен за това обстоятелство, като е отказал да получи в писмена форма
известието за прекратяване на договора.
Установи се по безспорен и категоричен начин и
обстоятелството, че лизингополучателя – ответник не е изпълнил задълженията си
по т.7, т.1 от договора , както и тези по т.8.7.10, поради което на основание
т. 13.5 от споразумението ищецът
упражнил правото си по т.13.6 и договорът бил прекратен едностранно от „М.Б.“
ООД , а поради невръщане на лизинговия актив
в срока по т. 14.1 бил обявен за издирване и били предприети действия по принудително
изпълнение. Разходите съгласно т.14.5 изр.2 са в тежест на лизингополучателя,
който не е изпълни задължението си в двудневен срок от прекратяване на договора
да върне автомобила. Доказателства в тази насока се съдържат в писмените
доказателства: заверено копие на договор за финансов лизинг № ***със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от ***г.,
Приложение № 1,2 и 3 към него, заверено копие на декларация от ***г., заверено копие на Общи условия към договори за финансов лизинг, сключвани от
****“ с физически лица – потребители; заверено копие
на декларация –съгласие от ***г.; заверено
копие на операционна бележка от ***г.; заверено копие на уведомление за
прекратяване на договор за лизинг № ***от ***г. и др. Доказателства за размера на
неизплатените суми от ответника се съдържат и в заключението на вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза.
С оглед на горното, съдът приема, че исковете са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло предвид диспозитивното
начало в процеса.
По отношение на възражението на особения
представител на ответника, съдът приема същото за неоснователно.Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и
служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и
обезщетителна функции, неустойката изпълнява
и санкционна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато изобщо не са настъпили
вреди, или не са настъпили в предвидения размер. В този случай кредиторът не се
обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка, която се явява санкция за
неговото неизпълнение. Размерът на неустойката, намален поради прекомерност,
не трябва да се редуцира до размера на
вредите, тъй като при приравняване на неустойката до размера на доказаните вреди би се игнорирала
наказателната й функция. Доколкото в правната доктрина липсва общовалиден
критерий за прекомерност, настоящия състав счита, че за прилагане разпоредбата на чл. 92, ал.2 ЗЗД трябва да прецени какво е превишението на неустойката
спрямо вредата, съотношението й с цената на
договора и да съобрази обичайната практика при договори от същия вид. В случая, договорената между страните неустойка на основание
т.15.5 е определена в размер на 3 лизингови вноски, с настъпил падеж преди датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,като размерът на всяка от вноските е в размер на 588,08 лв. Неустойката е предвидена за плащане
еднократно за целия срок на договора . В случая дължими от ответника са суми в
размер на 177,07 лв. главница и 1238,59 лв.възнаградителна лихва, които и към датата
на съдебното решение не са заплатени. С
оглед на гореизложеното, съдът приема, че претендираната неустойка не е прекомерна.
Следва да се има предвид, че неустойката освен, че ще обезщети кредитора в пълен размер на
претендираните от него вреди, ще изпълни и наказателната си функция спрямо
длъжника. В случая неустойката не би довела до неоснователно
обогатяване на кредитора.
С оглед на горното
и от представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени
доказателства, съдът установява по безспорен и категоричен начин основанието, размера на вземанията
и начина за определянето им, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр.д.№ ***/2020г.
по описа на РС П..
Ето защо исковете на „М.Б.“ ООД следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответникът да заплати на ищеца
направените по делото: разноски в
исковото производство - сумата от 74,15 лв. платена държавна такса, сумата от 490 лв. за
особен представител, сумата от 200 лв. за вещо лице и сумата от 300 лв. за
юрисконсулт, както и деловодни разноски в заповедното производство – сумата от
76,54 лв. платена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение или
общо 1239 лв.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл.
415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „М.Б.“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ***, съществуват
вземания против А.Р.З. с ЕГН **********, адрес: *** и последният дължи на
дружеството сумата от 174,62 лв. - незаплатена главница представляваща лизингови вноски с падеж
01.10.2018г. до 15.11.2018г. по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността № ***, сумата от 1221,44 лв. – възнаградителна
лихва за периода
01.10.2018г.-15.11.2018г., сумата от 6,78 лв. – неустойка за забавени плащания
за периода 01.10.2018г.-15.11.2018г., сумата от 1764,24 лв. – неустойка за
прекратяване на договора; сумата от 540
лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение №***/***г. за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №***/2020г. по описа на РС П..
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 А.Р.З. с ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на М.Б.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя ***, сумата от 1239 (хиляда двеста тридесет и девет) лв.
общо направени деловодни разноски в производството по гр.д.№ 5683/2020г. и
ч.гр.д.№ ***/2020г., и двете по описа на РС-П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.П..
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.№***/2020г. описа на РС-П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: