РЕШЕНИЕ
№ 1847
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20205330111303 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с член
220, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищецът „ТЕТА" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
бул." Пещерско шосе" No 200; ЕИК *********, представлявано от У. Г. И. К. е
предявил срещу К. Д. Б. с ЕГН **********, гр.П. **** иск за признаване за установено
в отношенията между страните, че оветникът дължи на ищеца сумата от 1230 (хиляда
двеста и тридесет) лева, представляващи дължимо на основание чл.220, ал.1 от КТ
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението -
05.03.20г. до окончателното изплащане на вземането от длъжника. Претендира
разноски по заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че между него и К. Д. Б. е сключен Трудов договор No ***
на основание чл.67, ал.1, т.2, във вр. с чл.70, ал.2 от КТ, съгласно който Б. е бил
назначен на длъжността „ш.л.а.". Съгласно от чл. 9, т.1, в.вр. с чл.7 от представения
трудов договор № ***г., както и от депозираната на 14.10.2019г. от работника, изрична
молба, последният „не желае да спази" договореното предизвестие. Издадена е Заповед
№ ***г., с която, на основание чл.326, ал.1 от КТ и чл.335, ал.2, т.З от КТ, трудовият
договор е прекратен, считано от 14.10.19г., с оглед на което основание чл.220, ал.1 от
1
КТ, К. Д. Б. с ЕГН ********** дължи на работодателя си ТЕТА ЕООД, обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца за неспазения срок на
предизвестието в размер на 1230 лева.
На основание чл.410 от ТПК, „ТЕТА"ЕООД подала Заявление пред PC-
Пловдив, който издал Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3749/20г. по описа на PC -
Пловдив, III гр.състав, а с разпореждане от 24.07.20г., получено на 05.08.20г., Съдът
указал на заявителя, че издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ТПК, е връчена
на длъжника Б., при условията на чл.47, ал.5 от ТПК и му указал, че може да установи
вземането си по съдебен ред като заведе установителен иск.
В срока за отговор е подаден отговор от особения представител на ответника
адв. Л. К., с който искът се оспорва като неоснователен. Без да оспорва наличието на
трудово правоотношение, се твърди, че прекратяването на договора е
незаконосъобразно, тъй като е извършено едновременно с предизвестието, което по
същество съдържало условие за валидността на волеизявлението, а именно: същото да
се счита за предизвестие само в случай, че не бъде изразено взаимно съгласие или при
неявяване за срок от минимум от един работен ден, като в случая нямало сбъдване на
нито едно от двете условия.
При условията на евентуалност се релевира възражение за прихващане с
дължимите на работника трудови възнаграждения за периода 19.07.-14.10.2019 г.,
както и с дължимото от работодателя обезщетение за неползван отпуск общо до
размера на претендираното обезщетение от 1230 лв.
В първото по делото о.с.з. ответникът е оспорил истинността на ръкописно
изиписания в заявлението текст „не желая да спазя предизвстието“ и порожения
подпис, като положени от ответинка.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Между страните не се спори и от представените по делото писмени
доказателства – трудов договор и заповед за прекратяване на ТПО № 984 от
14.10.20219г., издадена на осн. член 326, ал. 1 от КТ се установява, че между страните е
съществувало ТПО за периода 18.07.2019-14.10.2019г., като ищецът е работил в при
ответника на длъжност „ш.” с уговорено работно време 8 часа и основно тр.
възнаграждение – 615 лева. В трудовия договор е уговорен срок за предизвестие за
двете страни от 60 дни. От ответника е подадена молба от 14.10.2019г., с която е
поискано прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, като в случай че същата не бъде
приета, същата да се счита за двумесечно писмено предизвестие, като в края на същата
под положения подпис с ръкописен текст е изписано „Не желая да спазвам
предизвестието“.
2
По делото е изслушано заключение на СГрЕ на в.л. М. С., от което се
установява, че текстът и подписа са положени от ответника.
По делото е изслушана ССЕ с в.л. М., от което се установява, че дължимият
размер на обезщетението за неспазено предизвестие е 1252,14 лева, както и че на
ответника са били изплатени начислените ТВ и че същият е ползвал ПГО от 6 дни.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложеното ч. гр. дело се установява издаването на заповед за
изпълнение за процесната сума и даване на указания за предявяване на иск за
установяване на това вземане.
За да бъде уважен искът по чл. 220, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът да
установи, че ТПО е прекратено на основание, на което се дължи предизвестие,
ответникът е подал предизвестие за прекратяване, което не е отработил, срока на
неспазеното предизвестие и размера му.
Обезщетението по член 220, ал. 1 от КТ се дължи при прекратяване на
трудовия договор на основание, което изисква даване на предизвестие. Право на
страната, която прекратява трудовия договор, е да избере между двете възможности –
да даде предизвестие, което да се отработи реално или да заплати обезщетение за срока
на предизвестието. Работникът или служителят, разполага със субективното
преобразуващо право да предизвика прекратяване на трудовото правоотношение с
отправянето на едностранно волеизявление, последиците от което настъпват след
изтичането на определен период от време (срок), като предназначението на
предизвестието е да се извести насрещната страна за взетото решение за прекратяване
на трудовото правоотношение.
От представените доказателства безспорно се установява, че ответникът,
който е упражнил правото си да прекрати трудовия договор е волеизявил, че не желае
да спази предизвестието, с оглед на което в патрумониума на неговия работодател е
възникнало правото при прекратяване на ТПО да получи обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 1230 лева.
На ищеца следва да се присъди законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски за заповедното и
исковото производство в размер на 1061 лева.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр.
с чл. 220, ал. 1 КТ, че К. Д. Б. с ЕГН **********, гр.П. **** дължи на „ТЕТА" ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул." Пещерско шосе" No 200, ЕИК
********* сумата от 1230 (хиляда двеста и тридесет) лева, представляващи дължимо
на основание чл.220, ал.1 от КТ обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за два месеца, ведно със законна лихва върху сумата от 1230 лева,
считано от датата на подаване на Заявлението - 05.03.20г. до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 3749/2020г. на ПРС, ІІІ гр.с..
ОСЪЖДА К. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.П. **** да заплати на "ТЕТА"
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул." Пещерско шосе" No
200; ЕИК ********* разноски в заповедното и исковото производство в размер на 1061
лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4