Решение по дело №10762/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3236
Дата: 23 август 2022 г.
Съдия: Георги Андонов Крушарски
Дело: 20211110210762
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3236
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110210762 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е


гр. София, 23.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:


РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.


и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 10762 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 23-003520 от 27.05.2021 г.,
издадено от директора на дирекция ДИТ – Софийска област, с което на
„Евробилд - М” ЕООД, с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда КТ).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на наказателното постановление (НП), като се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира и присъждането на адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като установи събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 27.04.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка на
27.04.2021 г., е било констатирано, че жалбоподателят в качеството си на
работодател е уведомил на 29.03.2021 г. ТД на НАП, за сключването на
трудов договор с Г.С.М., без реално да е възникнало трудово правоотношение
между страните, тъй като договорът не е бил подписан от работника –
нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от за
съдържанието и реда за изпращане на уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
(Наредба 5).
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
2
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл.
62, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на
свидетелката М.М. - актосъставител (л. 53 гръб от делото), както и от
писмените доказателства по делото (л. 8 и сл. от делото) се установява, че
дружеството-работодател е регистрирало в ТД на НАП трудов договор,
между дружеството и Г.М., без този договор да е бил подписан от работника
М.. Обсъдените доказателствени източници са еднопосочни, непротиворечиви
и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като
достоверни. Впрочем, тези обстоятелства освен, че се установяват по
несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото, не се и оспорват
от страните, като спорът по делото е по правилното приложение на закона.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При правилно установена фактическа обстановка, АНО е приложил
неправилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ,
в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. В случая от
доказателствата по делото, а такива са и твърденията на АНО, трудовият
договор не е бил подписан от работника. Следователно преди подписването
на договора от двете му страни срокът не е започнал да тече и уведомяването
на НАП за такъв договор, предварително, е без правен ефект, но и не
нарушава възведената правна норма. Предварителното изпълнение на
невъзникнало задължение, не може да породи никакви правни последици, но
в същото време и не може да доведе до осъществяване на състава на
възведеното административно нарушение (в посочения смисъл е и съдебната
3
практика – напр. Решение № 5014/14.07.2016 г., по адм. дело № 3009/2016 г.
на 5-ти кас. състав на АССГ, Решение № 7070/14.11.2016 г., по адм. дело №
6698/2016 г. на АССГ, 18-ти кас. състав). Ето защо оплакванията на
жалбоподателя в този смисъл са напълно основателни и следва да бъдат
споделени. В конкретния случай съдът не може да упражни правомощието си
по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като би се наложило не само приложението
на закон за еднакво наказуемо нарушение, но и съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, което обаче е недопустимо и
сериозно би накърнило правото на защита на санкционираното лице. При това
положение атакуваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
400 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 23-003520 от 27.05.2021 г.,
издадено от директора на дирекция ДИТ – Софийска област, с което на
„Евробилд - М” ЕООД, с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН, Главна инспекция по
4
труда ДА ЗАПЛАТИ на „Евробилд - М” ЕООД, с ЕИК: ***, сума в размер на
400 лева, дължими за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5