Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 12.02.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА Б.
Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
ПЕТЪР
МИНЧЕВ
при
участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Стоил Томов,
като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 5576 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С Присъда от 10.07.2017г.,
постановена по НОХД № 5829/2016г. по описа на СРС, НК, 110-ти състав, съдът е
признал подсъдимия А.Д.П. за ВИНОВЕН в това, че на 15.11.2015 г. около 02:15
часа в гр. София, по бул.“България“ с посока на движение от бул. „Тодор
Каблешков“ към квартал Бояна управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Тойота Ярис”, с ДК № *******, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,3 на хиляда, установено по надлежния
ред - престъпление по чл.343б, ал.1 НК, поради което и на основание чл.343б,
ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от „ЧЕТИРИ МЕСЕЦА” като на основание чл.66, ал.1 НК е отложил
изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда съдът е лишил
на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.1, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК А.Д.П. от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано
от влизане на настоящата присъда в сила, като на основание чл. 59, ал.4 НК е
приспаднал от срока за изтърпяване на наказанието времето, през което А.Д.П. е
бил лишен от правото по административен ред със заповед за налагане на ПАМ №
15-4332-003233/18.11.2015г. считано от датата на фактическото отнемане на
свидетелството за правоуправление – 15.11.2016г.
Срещу така постановената присъда
е постъпила жалба от адв. А.Т. от САК с която първоинстанционният съдебен акт
се обжалва в цялост, като се твърди, че присъдата е явно несправедлива,
постановена в противоречие на доказателствата, събрани в хода на съдебното
следствие и при липса на доказателства за вината на . Прави се искане присъдата
да бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за отстраняване на съществени процесуални нарушения. В
подкрепа на исканията се сочи, че от събраните по делото доказателства не може
да се направи извод за виновност на , като СРС неправилно е отказал допускането
на СМЕ, поискана от защитата. Отделно се сочи, че определеното наказание е явно
несправедливо.
СГС е допуснал въззивно съдебно
следствие, като е допуснал до разпит свидетелката С.Б.Ч. и М.М., назначил е Комплексна
съдебно медицинска и химическа експертиза и събиране на писмени доказателства
В съдебното заседание по делото
адв. Т. заявява, че поддържа изцяло жалбата и прави доказателствени искания,
уважени от съда.
В хода по същество адв. Ч.,
защитник на подсъдимия П. моли нейният подзащитен да бъде признат за невиновен,
като сочи недоказаност на обвинението. Същата счита, че не е доказано по
категоричен начин, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била
1,3 промила, като се позовава на допустимото разминаване от 0,2 промила.
Отделно от това сочи, че в дневника, в който е отразено посещението на П. е
имало корекции чрез лепенка, което сочи за несъставомерност на деянието.
Алтернативно се иска връщане на делото на СРС.
Прокурорът счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че СРС е събрал и обсъдил всички доказателства, относими
към повдигнатото обвинение. Събраните доказателства от въззивния съд само
потвърждавали приетото от първата инстанция. Наказанието също отговаряло на
посоченото в закона, поради което моли присъдата на СРС да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Подсъдимият П. лично в своя защита поддържа казаното от адв. Ч., като
сочи, че станалото е просто стечение на обстоятелствата, тъй като употребил
лекарство 2 пъти в един и същи ден, и не бил консумирал храна и течности, след
което към 10,30-11ч. изпил една бира, като друг алкохол не бил употребявал.
Счита, че не е нарушил закона.
В последната си дума подсъдимият П.
моли да бъде оневинен.
Съдът, като обсъди доводите във
въззивната жалба, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след
като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
От фактическа страна :
Подсъдимият А.Д.П. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, с ЕГН ********** и е с добри характеристични данни.
На 15.11.2015 г.
подсъдимият управлявал лек автомобил „Тойота Ярис”, с ДК № ********. Около
02,15 часа той се намирал бул. „България” и се движел с посока от бул. „Тодор
Каблешков” към квартал Бояна.
Свидетелите Г. и
З. били служители на ОПП – СДВР и на посочената дата изпълнявали служебните си
задължения на бул. „България“ срещу сервиз „Друмник“. Заедно с посочените двама
свидетели били и свидетелите Г.М.и В.С.в качеството си на контрольори на Г. и З.
и в този момент им извършвали проверка.
Около 02.15ч.
свидетелите – полицейски служители Г. и З. спрели подсъдимия , който управлявал
лек автомобил „Тойота Ярис”, с ДК № ******** по бул. „България” и се движел с
посока от бул. „Тодор Каблешков” към квартал Бояна, за да му извършат проверка
за алкохол.
П. бил тестван с техническо средство Алкотест
Дрегер № 0154, който отчел положителен резултат - 1,55 на хиляда. На подсъдимия
бил съставен АУАН № 423215 и бил издаден талон за медицинско изследване №
0041196 за даване на кръвна проба в УМБАЛ „Света Анна” — гр. София. Подсъдимият
бил откаран от полицейските служители в болницата и дал кръв доброволно, като
кръвта била взета от свидетелката С.Б.Ч., която работела като медицинска сестра
в болницата. Кръвта на подсъдимия била изследвана с газхроматограф “PERKIN
ELMER модел “SIGMA 4B”, сериен № 070354003061, надлежно калиброван.
По делото била
назначена Съдебно-химическа експертиза по протокол №707/16.11.2015 г. от чието
заключение се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е 1,3 промила.
По делото СРС е
назначил и съдебномедицинска експертиза по протокол № П-194/2015г. от чието
заключение се установява, че лекарството ЕПИЛАН Д-ГЕРОТ не съдържа и
приметаболизма му не поражда ендогенно образуване на алкохол, включително и
етилов алкохол, поради което приемът му не влияе върху отчетения резултат при
проведеното газхроматографско изследване на кръвта на подсъдимия , както и на
предварителното изследване с алвеоларен въздух с техническо средство.
В производството
пред СГС е допусната и Комплексна Съдебномедицинска и Химическа експертиза по
писмени данни от чието заключение се установява, че при обработката на кръвната
проба не са използвани антикоагуланти, както и че използването им не променя
концентрацията на етиловия алкохол от взетата проба кръв. От заключението се
установява също така, че използваният при взимане на кръвната проба риванол е
воден разтвор и не променя концентрацията на етиловия алкохол в изследваната
проба кръв, като приемането на храна и на лекарството Епилан – Д герот също не
може да се отрази на резултата от изследването на кръвната проба.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния
съд, както и от настоящия състав писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства както следва :
Гласни:
Обяснения на подсъдимия П.,
показанията на свидетелите дадени пред първоинстанционния съд – В. З., Г.М., В.С.и
Р. Г., А., както и показанията на свидетелката – медицинска сестра С.Б.Ч. и на
свидетелката М.М. – началник на Специализирана химическа лаборатория за
изследване на алкохол в кръвта към УМБАЛ „Света Анна – София“ АД, разпитани от
СГС.
Писмени:
Талон за медицинско изследване;
Акт за установяване на административно нарушение; Заповед за налагане на ПАМ;
справка за съдимост на подсъдимия, протокол за химическа експертиза, справка от
УМБАЛ „Света Анна” - гр. София с приложени към нея писмени доказателства,
заключение на съдебномедицинска експертиза по протокол № П-194/2015г., Заключение
на Комплексна Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, назначена от СГС,
Писмо от 04.07.2018г. от инж. хим. Хр.С.с приложено към него техническа
характеристика на газхроматограф “PERKIN ELMER модел “SIGMA 4B”, сериен №
070354003061 и Писмо от инж. Хим. М. М. от 09.10.2018г. за калиброване на
газхроматографа, техническо описание на газхроматографски уред и писмо от УМБАЛ
„Света Анна – София“ АД, към което са приложени заверени копия от Дневника за
регистрираните вписвания на изследваните лица с дата 15.11.2015 г. с взети
кръвни проби за наличие на концентрация на алкохол в кръвта.
Първоинстанционният съд е
извършил подробен анализ на показанията на свидетелите В. З., Г.М., В.С.и Р. Г.,
като е кредитирал същите като последователни и безпротиворечиви и въз основа на
тях е извел правилни фактически изводи относно мястото, датата и приблизителния
час на проверката, факта на управление и индивидуализиращите белези на лекия
автомобил, извършване на проба с техническо средство - Алкотест дрегер и
резултата от същата, отвеждане на подсъдимия П. до лечебно заведение за даване
на кръвна проба.
Казаното от тези свидетели
косвено се подкрепя и от обясненията на подсъдимия П., който е заявил, че е
употребил бира.
Правилно първата инстанция е дала
вяра на казаното от св. А. от които се установява редът за взимане на кръвната
проба и по-конкретно, че при вземането й никога не се използва етилов алкохол
за стерилизиране на кожата на пациента. Казаното от тази свидетелка
кореспондира напълно с разпитаната пред СГС свидетелка – медицинска сестра С.Ч.,
която също потвърди, че при взимането на пробата се използва разтвор на риванол
или кислородна вода, като даде подробни показания и за начина на взимане на
пробата, нейното съхранение и изпращането й за изследване към датата на която е
взета кръвната проба на подсъдимия П.. От разпита на посочените две свидетелки
настоящият състав достигна до извода, че процедурата по взимането,
съхраняването и изследването на кръвната проба е извършено съобразно
нормативните изисквания, като не са допуснати никакви нарушения в тази насока,
които да внесат съмнение в заключението на вещото лице, изготвило химическата
експертиза по протокол № 707/16.11.2015г.
Настоящият състав кредитира
напълно заключението на вещото лице, изготвило химическата експертиза по
протокол № 707/16.11.2015г. от която се установява, че концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия П. е 1,3 промила. Заключението на посочената
експертиза кореспондира напълно с казаното от св. М.М., началник на химическата
лаборатория, където се извършват изследванията за наличие на алкохол в кръвта,
която даде подробни показания относно методите за изследване и тяхната точност,
като потвърди още веднъж, че посочената стойност от 1,3 промила е точна и
показва съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия П.. В тази връзка
неоснователни са възраженията на защитата, че с оглед допустимата разлика от
0,2 на хиляда, не било доказано, че подсъдимият е извършил съставомерно деяние.
Действително св. М. посочи, че допустимата грешка на метода е 0,2 на хиляда,
поради което и съгласно Наредба № 30, същите извършват задължително два
анализа, разликата между които не може да надвишава тези 0,2 промила и средната
стойност на тези два анализа се посочва като крайна концентрация на алкохол.
Ето защо настоящия състав намира, че изготвената експертиза пред СРС следва да
бъде кредитирана по отношение на записаната в нея стойност от 1,3 промила
алкохол в кръвта на подсъдимия П..
Съдът кредитира изцяло
заключението на приетата от СРС Съдебно медицинска експертиза, което
кореспондира изцяло с допуснатата и приета от СГС Комплексна Съдебномедицинска и Химическа
експертиза по писмени данни. От така посочените заключения се установява, че
приеманото от подсъдимия лекарство ЕПИЛАН Д-ГЕРОТ не може да повлияе върху
резултата от кръвното изследване за алкохол.
Заключението на Комплексна
Съдебномедицинска и Химическа експертиза по писмени данни отговаря и на
останалите въпроси, поставени от защитата, като от него е видно, че при
обработката на кръвната проба не са използвани антикоагуланти, но вещите лица
са пояснили, че дори такива да са били използвани, това не би променило
концентрацията на етиловия алкохол от взетата проба кръв.
Експертизата е посочила, че
приема на лекарството Епилан – Д Герот, както и приемът на храна също не могат
да повлияят на резултата от изследването на кръвната проба. От заключението се установява също така, че
използваният при взимане на кръвната проба риванол е воден разтвор и не променя
концентрацията на етиловия алкохол в изследваната проба кръв, като приемането
на храна и на лекарството Епилан – Д герот също не може да се отрази на
резултата от изследването на кръвната проба.
Съдът счита, че отговорът на
въпрос 2 от експертизата, относно разликата между Газхроматографския метод и
методът на Видмарк е неотносим към предмета на доказване, доколкото е
категорично установено, че при изследването на конкретната кръвна проба на
подсъдимия П. е бил използван газхроматограф “PERKIN ELMER модел “SIGMA 4B”,
сериен № 070354003061, надлежно калиброван.
Посочените доказателства по един
категоричен начин водят и настоящия състав до извода, че концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия П. е била 1,3 промила и че именно той е лицето,
което е управлявало на посочената дата, час и място лек автомобил „Тойота
Ярис”, с ДК № ********, поради което приема, че и авторството на деянието е
категорично доказано.
Неоснователни са и възраженията
на защитата свързани с поправките в Амбулаторния дневник с начална дата 14.11.2015г.
и завършен на 17.11.2015г. на Спешен кабинет в който се взимат кръвните проби
за изследвания на водачите на МПС за наличие на концентрация на алкохол в
кръвта. Действително се установи и от настоящия състав, чрез преглед на
оригинала на посочения дневник, че името на подсъдимия П. частично е записано
върху залепен лист в дневника, но само по себе си това обстоятелство не
разколебава извода на съда, че именно П. се е явил в лекарския кабинет и е дал
кръвна проба. Това се установява от казаното от полицейските служители, а така
също и от отразеното в Протокол за медицинско изследване, изготвен и подписан
от д-рА., също разпитана по делото.
Посочената
по-горе фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена и от
първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени
са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на
делото – фактите относно извършване на деянието, авторството на същото,
механизма на извършването му, субективната страна на престъплението и
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.
Настоящият
състав счита, че основните фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и
е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации.
От правна страна
Въз основа
на правилно изяснената фактическа обстановка
съдът е извел правните си изводи, че с деянието си подсъдимият П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 б, ал.1 от НК.
Настоящият
състав намира, че като е управлявал на 15.11.2015 г. около 02:15 часа в гр.
София, по бул.“България“ с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“ към
квартал Бояна моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота Ярис”, с
ДК № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,3 на хиляда, установено по надлежния ред - чрез медицинско лабораторно изследване, подсъдимият
е осъществил състава на престъплението от обективна страна. Тъй като
престъплението е на просто извършване, не е необходимо да настъпи вредоносен
резултат от това престъпление.
Съдът
намира, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението и от субективна
страна, като формата на вина е пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че се е
намирал под въздействието на алкохол и въпреки това е управлявал моторното
превозно средство. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
осъзнавал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Относими към умисъла са и обясненията на подсъдимия, който потвърждава, че е пил
бира, която е питие, което съдържа алкохол.
По вида и размера на наказанието
:
Настоящата
инстанция извърши проверка на присъдата и по отношение на вида и размера на
наложеното наказание при което не намери основание за изменение на присъдата в
тази й част.
Първоинстанционният
съд е приел, че са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия П.
обстоятелства в това число чисто съдебно минало, ниското съдържание на алкохол
в кръвта и добрите му характеристични данни, като не е установил отегчаващи
вината обстоятелства.
СГС не
споделя извода на първата инстанция, че посочените смекчаващи вината обстоятелства
се явяват многобройни, доколкото чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни следва да са налице за всеки един български гражданин, а
ниското съдържание на алкохол съставлява само едно допълнително обстоятелство,
правилно отчетено от СРС, но недостатъчно, в съвкупност с останалите две
обстоятелства, че да бъдат преценени като многобройни такива. Отделно от това
настоящият състав намира, че СРС не е дооценил обществената опасност на
деянието, което е от естеството да застраши живота и здравето на голям брой
лица.
Въпреки
това, поради липса на съответен протест настоящата инстанция няма възможност да
завиши наказанието, поради което така определеното от СРС наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА СЛЕДВА да бъде потвърдено. Правилно СРС е приложил разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК, като е отложил изпълнението на така определеното наказание за
срок от ТРИ ГОДИНИ.
Правилно съдът е наложил и наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и е приспаднал времето от което
подсъдимият е бил лишен от правото по административен ред.
Предвид всичко изложено Софийски градски съд, НО, ХІІІ
въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 10.07.2017г., постановена по
НОХД № 5829/2016г. по описа на СРС, НК, 110-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.