Р Е Ш Е Н И Е
№
17 29.03.2012 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански районен съд …………………….състав
На 13.03.2012 год.
В публично заседание в състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар:
Д.В.
сложи
за разглеждане докладваното от районен съдия Атанас Динков гр.дело номер № 13
по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за невърнат заем, иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна
лихва, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
със седалище гр.София, чрез пълномощника си твърди в ИМ, че с ответника са
страни по сключен на 16.01.2009 год. договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-02047750, по силата на
който е предоставил на ответника паричен заем в размер на 1109,60 лева, срещу
поето от ответника – заемополучател, парично задължение да погаси заема на 18
месечни вноски, всяка по 83,41 лева, които включват изплащане на главницата по
заема и добавка, представляваща печалба на заемодателя. Твърди се, че
ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 15.07.2010 год.
към която дата са погасени 14 месечни вноски, както и че на основание чл.3 от
сключения договор, кредитът е станал изискуем в пълен размер на 13.08.2010 год.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за изплащане на главница
с включена надбавка в размер на 333,68 лева, както и че дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита 13.08.2010 год. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда в размер на 35,88 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на ИМ, съвпадаща с датата на депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане. Твърди се,
че по негово заявление по чл.410 от ГПК против ответника е образувано Ч.гр.д № 542/2011
год. по описа на ЧРС, по което съдът е издал против длъжника – ответник по
настоящото дело, Заповед № 117 /10.11.2011 год. за изпълнение на парично
задължение за исковите суми, посочени по-горе, ведно със сумата от 25 лева –
разноски за ДТ и сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение,
срещу която заповед за изпълнение длъжникът е възразил в срока по чл.414, ал.2
от ГПК, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване по реда на
чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове
за установяване съществуването на оспореното парично притежание, съгласно
издадената заповед по чл.410 от ГПК. Моли съда, да постанови съдебно решение, с
което да приеме за установено, че е налице вземане му против ответника в размер
на 282,58 лева, представляваща главница по кредита, 51.10 лева, представляваща
надбавка по чл.2 от сключен на 16.01.2009 год. договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-02047750,
35,88 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 13.08.2010 год.
до 10.11.2011 год. или общо дължима сума от 369.56 лева, ведно със законната
лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. Претендира направените по
настоящо исково производство съдебни разноски, от които държавна такса в размер
на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
депозиран писмен отговор от ответника.
В с.з. дружеството-ищец, редовно
призовано не изпраща представител, но в писмена молба подадена, чрез
пълномощник поддържа предявените искове.
В с.з. ответникът, редовно призован се
явява лично и прави изрично признание на предявените искове.
Съдът, след като съобрази становищата на
страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Между страните е сключен на 16.01.2009 год.
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02047750 (наричан за краткост в изложението
договора), по силата на който ищецът (заемодател) е предоставил на ответника (заемополучател)
заем в размер на 1109,60 лева, срещу поето задължение от заемополучателя за
връщането му на 18 месечни вноски по 83,41 лева, които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на
заемодателя. Длъжникът, ответник по делото е преустановил плащанията на вноските
по договора за заем на 15.08.2010 год. като към тази дата е погасил 14 месечни
вноски. На основание чл.3 от договора с просрочването на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората неплатена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, като в случая
предсрочната изискуемост е настъпила на 13.08.2010 год. към която дата
ответника дължи на ищеца сумата от 333,68 лева, представляваща оставащите 4
броя непогасени вноски. За периода от настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита – 13.08.2010 год. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда - 10.11.2011 год. длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, определено от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка, в
размер на исковата сума от 35.88 лева, доколкото съдът не може да постанови
свръхпетитум.
Не е спорно по делото, че „Джетфайненс
интернешънъл” АД е преименовано на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като това
обстоятелство се установява и при направена на осн.чл.23, ал.4 от ЗТР, служебна
справка.
По подадено от ищеца заявление по чл.410
от ГПК в съда против ответника (длъжник) е било образувано Ч.гр.д № 542/2011 год.
по описа на ЧРС, по което е била издадена Заповед № 117/10.11.2011 год. за
изпълнение на парично задължение за сумата от 282,58 лева, главница, сумата от 51,10
лева, възнаградителна лихва за периода от 15.07.2010 год. до 15.10.2010 год.,
сумата от 35,88 лева мораторна лихва за периода от 13.08.2010 год. до 14.10.2011
год. ведно със законната лихва, считано от 10.11.2011 год. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение и
25 лева държавна такса.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК против
издадената заповед по чл.410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, което
обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415, ал.1 вр.
чл.422, ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване
съществуването на оспореното му парично притезание.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване - иск с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за невърнат заем и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими.
Разгледани по същество се явяват
основателни.
Безспорен между страните е факта на
сключен помежду им на 16.01.2009 год. договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-02047750, по силата на
който ищецът (заемодател) е предоставил на ответника (заемополучател) паричен
заем в размер на 1109,60 лева, срещу поето задължение от заемополучателя за
връщането му на 18 на брой месечни вноски всяка от по 83,41 лева, които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с добавка, представляваща
печалбата на заемодателя. Ищецът е изправна по договора страна, изпълнила
задължението си да предостави на ответника парична сума, в размер на 1109,60
лева. Ответникът частично е погасил паричното си задължение за връщане на
предоставения му паричен заем, като е погасил първите 14 дължими месечни вноски
и е преустановил плащанията на 15.08.2010 год. - падежът на 14 дължима месечна
вноска. Ответникът признава неизгодния за него факт, че е налице частично
виновно неизпълнение на паричното му задължение по сключения договор, а именно
факта, че не е издължил на ищеца исковите суми – главница в претендирания
размер на 282,58 лева, включена надбавка по чл.2 от сключения договор в претендирания
размер от 51,10 лева и обезщетение за забава в претендирания размер от 35,88
лева за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 13.08.2010
год. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.11.2011 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, поради което исковете
се явява доказани по основание и по размер и следва да бъдат уважени изцяло. С
неплащането на падежните дати на 2 - 9 месечни вноски и на основание чл.3 от
сключения договор, считано от падежната дата на втората непогасена вноска – 15.08.2010
год. вземането на ищеца е станало предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл.
всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава
и всички разноски за събиране на вземането.
Предвид горното, предявените по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК искове като основателни и доказани следва да бъдат уважени
изцяло. Съдът съобрази и изричното признание на исковете, направено от
ответника.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото съдебни и деловодни разноски, от които държавна такса, в
размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. Следва
да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.11.2011 год. до окончателното й изплащане.
Водим от горното и на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК:*********, гр.София, ЖК „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Луик Льо Пишу по отношение на Т.Г.И.,
ЕГН:**********,***-ти септември №6 за сумата от 282,58 лева, представляваща
дължима главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02047750/ 16.01.2009 год., сумата от 51,10 лева,
представляваща надбавка по чл.2 от договора, сумата от 35,88 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 13.08.2010 год. до 10.11.2011 год.
или общо дължима сума от 369,56 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
им заплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 117/ 10.11.2011
год. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 542/ 2011 год. по описа на ЧРС.
ОСЪЖДА
Т.Г.И., ЕГН:**********, с п.а. ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
ЕИК:*********, гр.София, ЖК„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано
от Луик Льо Пишу, направените по делото съдебни и деловодни разноски, от които
държавна такса, в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер
на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на съобщението за изготвянето му пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: