НОХД № 291/2020
г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимата В.И.А. ***
е за престъпление по чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода от 05.03.2010 г. до 03.07.2013 г. в гр. С., обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление,
като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 бук. „б“ от НК- главен
счетоводител на Община С. и главен счетоводител, началник отдел „Счетоводство и
бюджет“ в Община С., е присвоила чужди пари в общ размер на 17 815,00 лева
/седемнадесет хиляди осемстотин и петнайсет лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява, по деяния както следва:
- На 05.03.2010 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1
бук. „б“ от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила чужди пари в
размер на 670,00 лева /шестстотин и седемдесет лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява- получени от нея с РКО №376/ 19.02.2010 г.;
- На 07.04.2010 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93
т.1 бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 700,00 лева /седемстотин лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява- получени от нея с РКО №508/ 08.03.2010 г.;
- На 25.05.2010г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93
т.1 бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 500,00 лева /петстотин лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява- получени от нея с РКО №1219/25.05.2010 г.;
- На 02.06.2010 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93
т.1 бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в общ размер на 640,00 лева /шестстотин и четиридесет лева/
собственост на Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и
поверени й да ги пази и управлява- получени от нея с РКО №1043/ 04.05.2010 г.
за сумата от 370,00 лева и с РКО №1170/ 19.05.2010 г. за сумата от 270,00 лева;
- На 02.06.2010 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93
т.1 бук. "б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 680,00 лева /шестстотин и осемдесет лева/, собственост
на Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й
да ги пази и управлява- получени от нея с РКО №1284/02.06.2010 г.;
- На 09.06.2010 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1
бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила чужди
пари в размер на 900,00 лева /деветстотин лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява- получени от нея с РКО №1376/09.06.2010 г.;
- На 01.07.2010 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93
т.1 бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила чужди
пари в размер на 250,00 лева /двеста и петдесет лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява - получени от нея с РКО №1526/25.06.2010 г.;
- На 12.07.2010 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93
т.1 бук"б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила чужди
пари в размер на 300,00 лева /триста лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява- получени от нея с РКО №1664/12.07.2010 г.;
- На 21.07.2010 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93
т.1 бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила чужди
пари в размер на 250,00 лева /двеста и петдесет лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява- получени от нея с РКО №1738/21.07.2010 г.;
- На 03.09.2010 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1
бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила чужди
пари в общ размер на 1 200,00 лева /хиляда и двеста лева/, собственост на
Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява - получени от нея с РКО №1828/02.08.2010 г. за сумата от
450,00 лева, с РКО №1927/12.08.2010 г. за сумата от 300,00 лева и с РКО
№1937/13.08.2010 г. за сумата от 450,00 лева;
- На 06.10.2010 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93
т.1 бук"б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила чужди
пари в размер на 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, собственост на Община
С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази
и управлява- получени от нея с РКО №2174/16.09.2010 г.;
- На 19.10.2010 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1
бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила чужди
пари в размер на 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/, собственост на
Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява- получени от нея с РКО №2427/19.10.2010 г.;
- На 02.11.2010 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1
бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила чужди
пари в размер на 295 лева /двеста деветдесет и пет лева/, собственост на Община
С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази
и управлява- получени от нея с РКО №2546/02.11.2010 г.;
- На 17.11.2010 г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1
бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила чужди
пари в размер на 50 лева /петдесет лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява- получени от нея с РКО №2705/17.11.2010 г.;
- На 02.12.2010 г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1
бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила чужди
пари в общ размер на 900,00 лева /деветстотин лева/, собственост на Община С., представлявана
от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява-
получени от нея с РКО №2663/12.11.2010 г. за сумата от 370,00 лева и с РКО
№2735/19.11.2010 г. за сумата от 530,00 лева;
- На 28.12.2010 г. в гр. С.,обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1 бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 350.00 лева /триста и петдесет лева/, собственост на
Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява- получени от нея с РКО №3145/28.12.2010 г.;
- На 25.01.2011 г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1 бук."б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила чужди
пари в размер на 170.00 лева /сто и седемдесет лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява- получени от нея с РКО №172/25.01.2011 г.;
- На 27.01.2011 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 350.00 лева /триста и петдесет лева/, собственост на
Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява- получени от нея с РКО №201/27.01.2011 г.
- На 04.02.2011 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в общ размер на 360,00 лева /триста и шейсет лева/, собственост на
Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява- получени от нея с РКО №22/05.01.2011 г.;
- На 15.02.2011 г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 650.00 лева /шестстотин и петдесет лева/, собственост на
Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява - получени от нея с РКО №396/15.02.2011 г.;
- На 01.03.2011 г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 170.00 лева /сто и седемдесет лева/, собственост на
Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява- получени от нея с РКО №512/01.03.2011 г.;
- На 11.03.2011 г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК- главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/, собственост
на Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й
да ги пази и управлява - получени от нея с РКО №610/11.03.2011 г.;
- На 17.03.2011 г. в гр.С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1,бук. "б" от НК - главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 270.00 лева /двеста и седемдесет лева/, собственост на
Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява - получени от нея с РКО №684/17.03.2011г.;
- На 04.04.2011 г. в гр.С.,обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1,бук. "б" от НК - главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 350.00 лева /триста и петдесет лева/, собственост на
Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява - получени от нея с РКО №838/31.03.2011 г.;
- На 04.05.2011г. в гр.С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б." от НК - главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в общ размер на 920,00 лева /деветстотин и двайсет лева/,
собственост на Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и
поверени й да ги пази и управлява - получени от нея с РКО №940/08.04.2011г. за
сумата от 350,00 лева и с РКО №1082/26.04.2011г. за сумата от 570,00 лева;
- На 03.06.2011г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК - главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/, собственост
на Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й
да ги пази и управлява - получени от нея с РКО №1407/26.05.2011г.;
- На 08.06.2011 г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1,бук. "б" от НК - главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 300.00 лева /триста лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява - получени от нея с РКО № 1551/08.06.2011 г.;
- На 01.08.2011г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук."б" от НК - главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в общ размер на 770,00 лева /седемстотин и седемдесет лева/,
собственост на Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и
поверени й да ги пази и управлява - получени от нея с РКО №2090/22.07.2011г. за
сумата от 400,00 лева и с РКО №2098/25.07.2011г. за сумата от 370,00 лева;
- На 03.09.2011г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК - главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 500.00 лева /петстотин лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява - получени от нея с РКО №2322/12.08.2011г.;
- На 03.11.2011г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК - главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 370.00 лева /триста и седемдесет лева/, собственост на
Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява - получени от нея с РКО №3105/26.10.2011 г.;
- На 05.01.2012г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК - главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 230.00 лева /двеста и тридесет лева/, собственост на
Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява - получени от нея с РКО №3665/28.12.2011г.;
- На 06.06.2012г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК - главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 200.00 лева /двеста лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява - получени от нея с РКО №1399/06.06.2012г.;
- На 22.06.2012 г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК - главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 200.00 лева /двеста лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява - получени от нея с РКО №1565/22.06.2012г.;
- На 01.08.2012г. в гр. С., обл. Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК - главен счетоводител на Община С., е присвоила
чужди пари в размер на 200.00 лева /двеста лева/, собственост на Община С.,
представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява - получени от нея с РКО № 1858/23.07.2012г.;
- На 03.10.2012г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК - главен счетоводител, началник отдел
„Счетоводство и бюджет“ в Община С., е присвоила чужди пари в общ размер на 1 050,00
лева /хиляда и петдесет лева/, собственост на Община С., представлявана от
кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява- получени
от нея с РКО №2262/13.09.2012г. за сумата от 350,00 лева, с РКО
№2280/17.09.2012г. за сумата от 350,00 лева и с РКО №2383/27.09.2012г. за
сумата от 350,00 лева;
- На 05.12.2012г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК - главен счетоводител, началник отдел
„Счетоводство и бюджет“ в Община С., е присвоила чужди пари в размер на 200,00
лева /двеста лева/, собственост на Община С., представлявана от кмета, връчени
в това й качество и поверени й да ги пази и управлява - получени от нея с РКО
№3009/14.11.2012г.;
- На 03.01.2013г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК - главен счетоводител, началник отдел
„Счетоводство и бюджет“ в Община С., е присвоила чужди пари в размер на 290,00
лева /двеста и деветдесет лева/, собственост на Община С., представлявана от
кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява- получени
от нея с РКО №3274/21.12.2012г.;
- На 06.02.2013 г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК - главен счетоводител, началник отдел
„Счетоводство и бюджет“ в Община С., е присвоила чужди пари в размер на 270,00
лева /двеста и седемдесет лева/, собственост на Община С., представлявана от
кмета, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява - получени
от нея с РКО №78/16.01.2013г.;
- На 04.03.2013 г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б“ от НК - главен счетоводител, началник отдел „Счетоводство и
бюджет“ в Община С., е присвоила чужди пари в размер на 280,00 лева /двеста и
осемдесет лева/, собственост на Община С., представлявана от кмета, връчени в
това й качество и поверени й да ги пази и управлява - получени от нея с РКО
№264/15.02.2013г.;
- На 03.07.2013 г. в гр. С., обл.Пазарджик, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, бук. "б" от НК - главен счетоводител, началник отдел
„Счетоводство и бюджет“ в Община С., е присвоила чужди пари в размер на 200,00
лева /двеста лева/, собственост на Община С., представлявана от кмета, връчени
в това й качество и поверени й да ги пази и управлява - получени от нея с РКО
№947/03.06.2013 г.
Производството пред първата инстанция е по реда на
глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК-
подсъдимата В.А. и защитникът й дават съгласие да не се
провежда разпит на някои свидетЕ.и изслушване на експертизи, а при постановяване
на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за което й е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да я признае за виновна, като предлага да й се наложи наказание
лишаване от , чиито размер да се опредЕ.при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като ако бъде приложен института
на условното осъждане да се опредЕ.максимално
предвидения в закона срок. Предлага размера на кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да упражнява счетоводна дейност да се опредЕ.при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Подс. А. се явява лично и с упълномощен защитник в
съдебно заседание. Не се признава за виновна и дава обяснения. Лично и чрез
защитника си пледира да бъде оправдана, като подробни аргументи в подкрепа на
искането се излагат от защитника.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Със Заповед №
1143/31.12.2004 г. подс. В.А. била назначена на длъжността главен счетоводител
в Община С.. Впоследствие била преназначена със Заповед №104/31.10.2012 г. на
длъжността главен счетоводител, началник отдел „Счетоводство и бюджет“ в Община
С., считано от 01.09.2012 г. Тази длъжност подс. А. заемала до 10.02.2014 г.,
когато било прекратено трудовото й правоотношение.
В периода от
01.01.2010 г. до 08.11.2011 г. кмет на Община С. бил св. Т.С. (Удостоверение
№13 от 05.11.2007 г. на ОИК- С.). В периода от 09.11.2011 г. до 09.11.2015 г.
кмет на Община С. бил св. П.Б.(Удостоверение №13 от 05.11.2011 г.).
Съгласно длъжностните си
характеристики от 31.03.2004 г. и от 01.04.2012 г., в качеството си на главен
счетоводител и главен счетоводител, началник отдел „Счетоводство и бюджет“ в
Община С., подс. А. имала задълженията да отговаря за спазването на бюджетната,
финансовата и касова дисциплина в общинската администрация, кметства и направления;
да контролира извършването на проверки в кметства и направления; да подписва и
контролира приходно-разходните банкови документи; да участва и контролира
изготвянето на собствения бюджет на Община С.; да участва в изготвянето на
обобщения отчет за изпълнение на бюджета на Община С.; да изготвя оборотна
ведомост и баланс; да изготвя план-сметки за извънбюджетните фондове и сметки;
до 15-то число на следващия месец след приключване на тримесечието да сверява и
уточнява остатъците на сметките в главната книга; да извършва ежемесечни
проверки на касата; да участва в разработването на бюджета на общината; да
упражнява контрол по щатното разписание; да обезпечава правилното приложение на
всички нормативни документи по въпросите за заплащането на труда и др. Подс. А.
отговаряла за състоянието на финансовата дисциплина и следяла за недопускане на
условия за разхищения и злоупотреби, за достоверността на
финансово-счетоводните документи, за спазване сроковете за погасяване задълженията
на предприятието.
С оглед на вменените й
задължения, подсъдимата имала възможност да получава, насочва или пренасочва
движението на материалните ценности и паричните средства.
Според счетоводната политика
в Община С. освен утвърденото изплащане на трудово възнаграждение на
служителите едни или два пъти месечно, съществувала възможност и за получаване
на т.нар. „извънреден аванс“, за който обаче било необходимо разрешение от
главния счетоводител или на кмета. След получаване на разрешението касиерът
съставял РКО, в който предоставената на служителя сума се отразявала като
„аванс-заплата“. Тази сума се начислявала по индивидуална партида на служителя
и се удържала при изплащане на трудовото му възнаграждение през съответния
месец. В края на всеки месец били изготвяни справки, в които задълженията по
предоставените суми се отразявали поименно и се удържали при изплащане на
заплатата.
В Общината били предоставяни
суми на служителите за разходи, свързани с изпълнение на служебните им задачи,
под формата на „служебен аванс“. Тези суми също били одобрявани от главния
счетоводител и касиерът издавал РКО за отпуснатите суми, в който последните
били отразявани като „служебен аванс“. Тези суми се осчетоводявали като
задължение също по индивидуална партида на лицето. Изразходените суми,
предоставени под такава форма, се отчитали с представяне на
разходо-оправдателни документи и се отписвали като задължение. Когато сумите не
били изразходени, се връщали и също се отписвали като задължение.
Възползвайки се от длъжността
си и следващите от нея права, подс. А. започнала системно и целенасочено да
присвоява част от поверените й финанси, собственост на Община С.. Тя получавала
различни по размер суми от касата на Общината, които й били предоставяни от касиера-
св. С.С., за което били изготвяни разходни касови
ордери (РКО), в които подсъдимата полагала подписа си за „получил сумата“. В
тези ордери било отразено, че сумите са получени от подс. А. като „аванс-заплата“,
„аванс“, „служебен аванс“ или „фактура- сл. аванс“. По настояване на
подсъдимата получените от нея суми били осчетоводявани от св. М.П.-
счетоводител, по начин, че за нея не възниквало задължение да ги възстанови или
да бъдат удържани от заплатата й. Така например някои от сумите били
осчетоводявани като разходи за външни услуги, а други били отразявани в общата
партида като разходи за заплати, а не в индивидуална партида на подсъдимата. Такава
партида на името на подс. А. не била откривана и не съществувала. По този начин
утвърдената и действаща в Общината политика по отпускане на „извънредни аванси“
и „служебни аванси“ била нарушена единствено по отношение на подсъдимата.
Получените от подс. А. суми
като „служебен аванс“ или „аванс-заплата“ не били удържани впоследствие от
заплатата й и тя получавала месечното си трудово възнаграждение в пълен размер.
За така получените аванси не били представени разходо-оправдателни документи.
Тези суми не били и възстановени от подсъдимата в касата на Общината. А.
казвала на касиера св. С., че ще „оправи сумите“, които е получила по „друг
начин“, но те така и не били възстановени от нея.
За получените
от подс. А. суми с РКО под формата на „служебен аванс“ не съществувало законово
основание, тъй като не била налице необходимост от извършване на служебни
разходи, нито пък тези суми били предназначени за покриването на разходи,
свързани с изпълнение на служебните й задължения. Към съставените РКО, в които
било отразено, че А. получавала паричните суми като „служебен аванс“, не били
прилагани копия на договор за положен извънреден труд и отчет за свършената
работа. По този начин получените суми не били отчитани от нея.
Така в периода
от време от 05.03.2010 г. до 03.07.2013 г. подс. А. получила от касата и
присвоила пари- собственост на Община С. в общ размер от 17 815 лева, на
следните дати и по описания начин:
- На
19.02.2010 г. получила сума в размер на 670.00 лева с РКО №376/19.02.2010 г.,
подписан от нея за получил сумата, а като основание било посочено „аванс
заплата“. Получената от А. сума не била удържана от заплатата й, като на
05.03.2010 г. тя получила възнаграждението за месец февруари 2010 г. в пълен
размер.
- На
08.03.2010 г. А. получила сума в размер на 700.00 лева с РКО №508/08.03.2010
г., подписан от нея за получил сумата с посочено основание- „аванс заплата“. Тази
сума не била удържана от заплатата на подсъдимата и на 07.04.2010 г. тя
получила възнаграждението за месец март 2010 г. в пълен размер.
- На
04.05.2010 г. подс. А. получила сума в размер на 370.00 лв. с РКО №1043/
04.05.2010 г., с вписано основание „аванс заплата“. На 19.05.2010 г. тя
получила от касата на Общината и сума в размер на 270,00 лв. с РКО №1170/ 19.05.2010
г., а като основание било посочено „аванс заплата. И в двата ордера подсъдимата
се подписала за получил сумите. И двете парични суми не били удържани от
заплатата на А. и на 02.06.2010 г. тя получила възнаграждението за м. май 2010
г. в пълен размер.
- На 25.05.2010
г. подсъдимата получила и сума в размер на 500,00 лв. с РКО №1219/25.05.2010 г.,
като се подписала за получил сумата. В ордера било посочено, че парите са
получени от нея като „служебен аванс“. За получаването на такъв обаче липсвало
основание и така получената от А. сума не била отчетена с разходо-оправдателни
документи или други отчетни документи, нито била възстановена в касата на
Общината. Тази парична сума също не била удържана от трудовото й
възнаграждение.
- На 02.06.2010
г. А. получила сума в размер на 680,00 лв. с РКО №1284/02.06.2010 г., подписан от
нея за получил сумата, като в документа било отразено, че парите са получени като
„служебен аванс“, за който обаче липсвало основание. Получената сума не била
отчетена с разходо-оправдателни документи или други отчетни документи, нито
била възстановена в касата на Общината от подсъдимата, още по-малко удържана от
трудовото й възнаграждение.
- На 09.06.2010
г. подсъдимата получила сума в размер на 900,00 лв. с РКО №1376/09.06.2010 г.,
подписан от нея за получил сумата, като в документа било отразено, че парите са
получени като „служебен аванс“. За получаването на такъв обаче липсвало
основание и така получената от А. сума не била отчетена с разходо-оправдателни
документи или други отчетни документи, нито била възстановена в касата на
Общината. Тази парична сума не била удържана и от трудовото й възнаграждение.
- На 25.06.2010
г. А. получила сума в размер на 250,00 лв. с РКО №1526/25.06.2010 г., подписан
от нея за получил сумата, а като основание било посочено „аванс заплата“.
Получената сума не била удържана от заплатата на подсъдимата и на 01.07.2010 г.
тя получила трудово възнаграждение за месец юни 2010 г. в пълен размер.
- На 12.07.2010
г. подсъдимата получила сума в размер на 300,00 лв. с РКО №1664/12.07.2010 г.,
подписан от нея за получил сумата, като в документа било отразено, че парите са
получени като „служебен аванс“.
- На 21.07.2010
г. А. получила сума в размер на 250,00 лв. с РКО №1738/21.07.2010 г., подписан от
нея за получил сумата, като в документа било отразено, че парите са получени като
служебен аванс.
За така
получените от подсъдимата суми като „служебен аванс“ липсвало основание. Тези
суми не били отчетени с разходо-оправдателни документи или други отчетни
документи, нито били възстановена в касата на Общината от подсъдимата, още
по-малко удържани от трудовото й възнаграждение.
- През месец
август 2018 г. подс. А. получила няколко суми, а именно: на 02.08.2010 г.- сума
в размер на 450,00 лв. с РКО №1828/02.08.2010 г.; на 12.08.2010 г.- сума в
размер на 300,00 лв. с РКО №1927/12.08.2010г.; на 13.08.2010 г.- сума в размер
на 450,00 лв. с РКО №1937/13.08.2010 г. И в трите ордера подсъдимата положила
подписа си за получил сумата, а като основание за получаване и на трите суми в
РКО било вписано „ аванс заплата“. Тези суми не били удържани от заплатата на А.
и на 03.09.2010 г. тя получила възнаграждение за месец август 2010 г. в пълен
размер.
- На 16.09.20
г. подсъдимата получила сума в размер на 450,00 лв. с РКО №2174/16.09.2010 г.,
подписан от нея за получил сумата, а като основание било посочено „аванс
заплата“. Получената сума не била удържана от заплатата й, като на 06.10.2010
г. тя получила възнаграждение за м. С. 2010 г. в пълен размер.
- На 19.10.2010
г. А. получила сума в размер на 480,00 лв. с РКО №2427/19.10.2010 г., подписан
от нея за получил сумата и посочено основание „служебен аванс“. За получаването
на сумата липсвало основание и впоследствие тя не била отчетена с
разходо-оправдателен документ или друг отчетен документ, нито била възстановена
в касата на Общината. Сумата не била удържана и от заплатата на подсъдимата.
- През месец
ноември 2010 г. подс. А. получила от касата на Общината няколко суми, а именно:
на 02.11.2010 г.- 295,00 лв. с РКО №2546/02.11.2010 г. с посочено основание „служебен
аванс“; на 12.11.2010 г.- 370,00 лв. с РКО №2663/12.11.2010 г. с основание „аванс
заплата“; на 17.11.2010 г.- 50,00 лв. с РКО №2705/17.11.2010 г. с посочено
основание „служебен аванс“ и на 19.11.2010 г.- 530,00 лв. с РКО №2735/19.11.2010г.
и посочено основание за получаване на сумата „аванс заплата“. И в четирите
касови ордера подсъдимата положила подписа си за получил сумата. Нито една от
посочените суми не била отчетена от А., като не били представени
разходо-оправдателни документи, нито сумите били възстановени от нея. Липсвало
и основание за получаване на служебен аванс от подсъдимата. Получените суми не
били удържани от заплатата на подс. А. и на 02.12.2010 г. тя получила трудовото
си възнаграждение за месец ноември в пълен размер.
- На 28.12.2010
г. подсъдимата получила от касата сума в размер на 350,00 лв. с РКО
№3145/28.12.2010 г., подписан от нея за получил сумата и в отразено основание „служебен
аванс“, за който обаче тя нямала основание за получаване. Тази сума не била
отчетена от А., нито възстановена или удържана от заплатата й.
- През м.
януари 2011 г. подс. А. получила от касата на Общината няколко суми, а именно:
на 05.01.2011г.- 360,00 лв. с РКО №22/05.01.2011г. с посочено основание „аванс
заплата“; на 25.01.2011г.- 170,00 лв. с РКО №172/25.01.2011г. с основание „служебен
аванс“; на 27.01.2011г.- 350,00 лв. с РКО №201/27.01.2011г. с основание
„служебен аванс“. И трите касови ордера били подписани от подсъдимата за
получил сумата. За получените от А. като служебен аванс суми липсвало
основание. И трите суми не били отчетени от нея с разходо-оправдателни
документи, нито възстановени. Те не били удържани и от заплатата й и на 04.02.2011
г. А. получила трудовото си възнаграждение за м. януари 2011 г. в пълен размер.
- На
15.02.2011г. обв.А. получила от касата на общината
сума в размер на 650,00 лв. Сумата била получена от обвиняемата с РКО
№396/15.02.2011г., подписан лично от нея за получил сумата, като в документа
било отразено, че парите са получени от обвиняемата като служебен аванс.
Обвиняемата обаче нямала основание да получи служебен аванс, като целта й била
да присвои сумата, което и сторила, получавайки парите от касата на общината.
- През месец
март 2011 г. подс. А. получила от касата на Общината няколко суми, а именно: на
01.03.2011г.- 170,00 лв. с РКО №512/01.03.2011г. като „служебен аванс“; на
11.03.2011 г.- 450,00 лв. с РКО №610/11.03.2011г., с основание „служебен аванс“;
на 17.03.2011г.- 270,00 лв. с РКО №684/17.03.2011г. като „служебен аванс“ и на 31.03.2011г.-
сума в размер на 350,00 лв. с РКО №838/31.03.2011г., в който било посочено
основание „аванс заплата“. И четирите касови ордера били подписани от
подсъдимата за получил сумата. За получените от А. като служебен аванс суми
липсвало основание. И четирите суми не били отчетени от нея с
разходо-оправдателни документи, нито възстановени. Те не били удържани и от
заплатата й и на 04.04.2011 г. А. получила трудовото си възнаграждение за месец
март 2011 г. в пълен размер.
- На
08.04.2011г. А. получила от касата на Общината сума в размер на 350,00 лв. с РКО
№940/08.04.2011г. На 26.04.2011г. тя получила и сума в размер на 570,00 лв. с
РКО №1082/26.04.2011г. И двата ордера били подписани от нея за получил сумата,
а като основание било посочено „аванс заплата“. Получените от подсъдимата суми
не били удържани от заплатата й, като на 04.05.2011 г. тя получила трудовото си
възнаграждение за м. април 2011 г. в пълен размер.
- На
26.05.2011г. подс. А. получила от касата на Общината сума в размер на 450,00
лв. с РКО №1407/26.05.2011г., подписан от нея за получил сумата, а като
основание било посочено „аванс заплата“. Получената от нея сума не била
удържана от заплатата й, като на 03.06.2011 г. А. получила в пълен размер
трудовото си възнаграждение за месец май 2011 г.
- На
08.06.2011г. подсъдимата получила сума в размер на 300,00 лв. с РКО
№1551/08.06.2011г., подписан от нея за получил сумата и посочено основание „служебен
аванс“, за който обаче тя нямала основание за предоставяне. Към РКО не били
представени разходо-оправдателни документи, нито отчет. Сумата не била и
възстановена от А., нито удържана от месечното й възнаграждение.
- На
22.07.2011 г. подс. А. получила от касата на Общината сума в размер на 400,00
лв. с РКО №2090/22.07.2011г. На 25.07.2011г. получила и сумата от 370,00 лв. с
РКО №2098/25.07.2011г. И двата ордера били подписани лично от нея за получил
сумата, а като основание било посочено „аванс заплата“. Получените от подсъдимата
суми не били удържани от заплатата й, като на 01.08.2011 г. тя получила трудовото
си възнаграждение за м. юли 2011 г. в пълен размер.
- На
12.08.2011г. А. получила от касата на Общината сума в размер на 500,00 лв. с
РКО №2322/12.08.2011г., подписан от нея за получил сумата, а като основание
било посочено „аванс заплата“. Тази сума не била удържана от заплатата й, като
на 03.09.2011 г. тя получила трудово възнаграждение за м. август 2011 г. в
пълен размер.
- На
26.10.2011г. подсъдимата получила сума в размер на 370,00 лв. с РКО
№3105/26.10.2011г., подписан от нея за получил сумата, а като основание било
посочено „аванс заплата“. Тази сума не била удържана от заплатата й, като на
03.11.2011 г. тя получила трудовото си възнаграждение за м. октомври 2011 г. в
пълен размер.
- На
28.12.2011г. подс. А. получила сума в размер на 230,00 лв. с РКО
№3665/28.12.2011г., подписан от нея за получил сумата, а като основание било
посочено „аванс заплата“. Тази сума не била удържана от заплатата й, като на
05.01.2012 г. тя получила трудовото си възнаграждение за м. декември 2011 г. в
пълен размер.
- На
06.06.2012г. подсъдимата получила от касата на общината сума в размер на 200,00
лв. с РКО №1399/06.06.2012г. На 22.06.2012г. получила и сума в размер на 200,00
лв. с РКО №1565/22.06.2012г.. И двата ордера били подписани от нея за получил сумата,
а като основание било посочено „служебен аванс“, за получаването на който обаче
липсвало основание. Към РКО не били представени разходо-оправдателни документи
или отчет. Тези суми не били възстановено от А., нито удържани от заплатата й.
- На
23.07.2012г. подс. А. получила сума в размер на 200,00 лв. с РКО
№1858/23.07.2012г., подписан от нея за получил сумата, а като основание било
посочено „аванс заплата“. Тази сума не била удържана от заплатата й, като на
01.08.2012 г. тя получила трудовото си възнаграждение за м. юли 2012 г. в пълен
размер.
- През месец С.
2012 г. А. получила от касата на Общината няколко суми, а именно: на 13.09.2012
г.- 350,00 лв. с РКО №2262/13.09.2012г.; на 17.09.2012г.- 350,00 лв. с РКО №2280/17.09.2012г.
и на 27.09.2012г.- 350,00 лв. с РКО №2383/27.09.2012г. И трите ордера били
подписани от нея за получил сумата, а като основание било посочено „аванс
заплата“. Тези суми не били удържани от заплатата на А. и на 03.10.2012 г. тя
получила трудовото си възнаграждение за м. С. 2012 г. в пълен размер.
- На
14.11.2012 г. подсъдимата получила сума в размер на 200,00 лв. с РКО
№3009/14.11.2012г., подписан от нея за получил сумата, а като основание било
посочено „аванс заплата“. Тази сума не била удържана от нейната заплата и на
05.12.2012 г. А. получила трудовото си възнаграждение за м. ноември 2012 г. в пълен
размер.
- На
21.12.2012г. подс. А. получила сума в размер на 290,00 лв. с РКО
№3274/21.12.2012г., подписан от нея за получил сумата, а като основание било
посочено „аванс заплата“. Тази сума не била удържана от трудовото й
възнаграждение за м. декември 2012 г. и на 03.01.2013 г. същото й било
изплатено в пълен размер.
- На
16.01.2013г. подсъдимата получила сума в размер на 270,00 лв. с РКО
№78/16.01.2013г., подписан от нея за получил сумата, а като основание било
посочено „аванс заплата“. Тази сума не била удържана от заплатата й, като на
06.02.2013 г. тя получила трудовото си възнаграждение за м. януари 2013 г. в
пълен размер.
- На
15.02.2013 г. подс. А. получила сума в размер на 280,00 лв. с РКО
№264/15.02.2013г., подписан от нея за получил сумата, а като основание било
посочено „аванс заплата“. Тази сума не била удържана от заплатата й, като на
04.03.2013 г. тя получила в пълен размер трудовото си възнаграждение за м.
февруари 2013 г.
- На
03.06.2013 г. А. получила сума в размер на 200,00 лв. с РКО №947/03.06.2013 г.,
подписан от нея за получил сумата, а като основание било посочено „аванс
заплата“. Тази сума не била удържана от заплатата й, като на 03.07.2013 г. тя
получила трудовото си възнаграждение за м. юни 2013 г. в пълен размер.
Така посочените парични суми
подс. А. получила чрез плащане в брой от касата на Общината и ги задържала за
себе си без да й се следват, като ги разходила по свое усмотрение и решение.
В края на м.
август 2015 г. св. С.Д. П., изпълняваща длъжността зам. кмет на Община С., св. С.И.,
заемаща длъжността директор на Дирекция „Финанси и счетоводство“ в Община С. и
св. И. С., заемаща длъжността главен счетоводител в Община С., извършили
проверка във връзка с изплатени средства за субсидии за музей „П.“ гр. С.. При проверка на
документацията, в това число и на касовите книги, им направило впечатление, че
през предходните години на подс. А. (към онзи момент вече с прекратено трудово
правоотношение) били отпускани доста често суми за „аванс заплата“ и „служебен
аванс“. Поради тази причина свидетелките И. и С.решили да проверят дали тези
суми са били отчетени, възстановени или удържани от възнаграждението на
подсъдимата. Така установили, че за голяма част от получените суми за аванси не
били представени разходо-оправдателни документи от подсъдимата, нито пък тези
суми били възстановени от нея чрез заплащане в брой в касата на общината или по
друг начин, нито били удържани от заплатата й. Констатирано било също и неправомерно
прехвърляне на суми от една сметка в друга от страна на подс. А., както и
множество други нарушения на финансовата дисциплина, свързани с неправилно
осчетоводени суми. Поради тази причина бил подаден сигнал в прокуратурата от
св. П. в качеството й на временно изпълняващ длъжността кмет на Община С., от
където била възложена проверка на Сектор „ПИП“ при ОДМВР- Пазарджик.
Същевременно
със заповеди на директора на АДФИ № ФК - 10-190/09.02.2016 г., ФК- 10-465/06.04.2016
г. и ФК- 10-550/09.02.2016 г., на св. Р.Ж.Й.- инспектор в АДФИ, било възложено
да извърши извънпланова финансова инспекция на Община С.. Предметния обхват на
инспекцията бил проверка за законосъобразност и документална обоснованост на
извършените разходи по касов път, в полза на подс. В.А. за периода, в който тя
изпълнявала длъжността гл. счетоводител на Община С.- от 01.01.2010
г. до 10.02.2014 г.; Проверка за законосъобразност и документална обоснованост
на извършените разходи по касов път, в полза на св. М.П.- ст. счетоводител- за
периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г.; както и проверка относно законосъобразност
и документална обоснованост на извършено прехвърляне на средства в сметки и
отчитане на сумите и счетоводно отразяване за 20-13 г.
При извършената
проверка св. Й. при преглед на касовите документи и касови книги, установил че
в проверявания период по счетоводна сметка 4261 „Подотчетни лица” нямало обособена
партида на името на В.А. като подотчетно лице, по която да са извършвани
счетоводни записвания, свързани с получените и отчетени от нея парични суми. Независимо
от това подс. А. получавала пари от касата на Община С., за което били
съставени РКО и били извършени счетоводни записвания (съставени били счетоводни
статии) за отразяване на получените суми и извършени разходи. Св. Й. установил
още, че получените като „аванс заплата“ суми от А. не са били отразени във
ведомостите за заплати, както и че тези суми не са били удържани от месечното й
възнаграждение, нито внесени и възстановени от нея в касата на общината. Констатирал
още, че получените от подс. А. суми като „служебни аванси“ били осчетоводени
като разход в дебитна сметка „Други разходи за външни услуги“ без за тях да са
представени документи за извършени разходи, нито пък тези суми били
възстановени в касата.
Финансовата
инспекция приключила с Акт за начет №11-04-7/26.04.2016 г. (том III от ДП)
против подс. А.. Подробно описание на констатациите било направено и в Доклад №ДИ2ПЗ-6/17.05.2016
г. на АДФИ (том IV от ДП).
Въз основа на
събраните данни от полицейската проверка и извършената финансова инспекция било
образувано настоящето наказателно производство.
В хода на
разследването по ДП били назначени и изготвени две съдебно-икономически
експертизи, заключенията на които съдът кредитира и приобщи към
доказателствения материал чрез прочитане по реда на чл.283 от НПК, съобразно
нормата на чл.373 ал.1 от НПК.
От
заключението на първата СИЕ (л.83-91, том I от ДП), се установява че в периода
01.01.2010 г. до 10.02.2014 г. подс. А. *** сумата от 11 600 лева по РКО, в
които е било отразено основание „аванс заплата“. Експертът не е установил основания
за изплащането на сумата на А.. Нямало върнати или възстановени по друг начин
от нея суми, в т.ч. и чрез удръжки от заплатата й. Според вещото лице през
същия период подс. А. *** сумата от 6 215 лв. по РКО, в които е било отразено
основание „служебен аванс“, които суми е следвало да бъдат отразени в
индивидуална партида по сметка 426 „подотчетни лица“, за да бъде установено
наличие на разлики между разходвани с оправдателен документ и получени суми от
едно лице за всеки един служебен аванс. Експертът констатирал, че към РКО, с
които са били получени сумите, не били приложени разходо-оправдателни
документи, както и че липсвало отразяване в касовите книги за върнати пари в
брой в касата на общината. Експертизата установила също, че получените от
подсъдимата суми като „служебен аванс“ са били осчетоводявани предимно като
разходи за външни услуги по сметка 602.
От
заключението по втората експертиза (л.224-227, том VІ от ДП), при извършена
обстоятелствена проверка на счетоводната документация на общината, подробно и
детайлно анализирана от вещото лице, става ясно, че получените от подс. А. суми
с горепосочените 48 бр. РКО с основание „аванс заплата“ и „служебен аванс“, не
са били удържани от заплатата й при изплащане на месечното трудово
възнаграждение за съответния месец, през който е получавала съответните суми.
В хода на
съдебното следствие бе допусната съдебно-икономическа експертиза, чието
заключение, което съдът цени като обективно и компетентно, прието без
изслушване на вещото лице със съгласие на страните при условията на чл.282 ал.3
от НПК. От същото се установява, че по отношение на подс. А. са били
регистрирани само два граждански договора сключени между нея и Община С.- на
25.08.2010 г. и на 10.01.2013 г. Възнаграждението по втория граждански договор
е изплащано по банков път, след извършени начисления от счетоводител. По първия
договор е изплатена в брой сума в размер на 300 лева, след извършени начисления
от касиера, който изготвял разчетно-платежна ведомост и рекапитулация, както и
съставен РКО за изплащане на възнаграждението. Вещото лице е установило, че в
съставените в инкриминирания период мемориални ордери в общината нямало
поименни записи за служители, като в били отразени сбора от стойностите на 3 месечни
рекапитулации за начислени,удържани и изплатени суми по граждански договори,
като с тях не са изплащани дължими суми по граждански договори. Експертът е
установил също, че в Община С. нямало установени правила за съхранение на
счетоводната документация. Такива не били установени и в методологиите за
счетоводните записвания и вътрешните правила за работната заплата. Установено
било, че в общината имало архив, в който били съхранявани счетоводните
документи. Вещото лице не е установило и документи или данни за констатирани
липси на счетоводни документи.
От
заключението на назначената в хода на разследването почеркова експертиза (л.100-105
том I от ДП), ценено от съда като обективно и компетентно, която е изследвала
подписите за „получил сумата“ в подробно описаните по-горе РКО (общо 48 броя)
се установява, че тези подписи са положени (изпълнени) от подс. А..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
доказателствата събрани в досъдебната фаза на процеса, приобщени по реда на чл.283
от НПК във вр. с чл.373 ал.1 във вр.
с чл.371 т.1 от НПК, а именно показанията на свидетелите Р.Й., Е.Л., С. П., И. С.и
П.Б., показанията на свидетелите М.П., Т.С., Е.С., С.И.-С.,
С.С., В.Д., Т.Ю. и С.К., в това число и приобщените
по реда на чл.281 от НПК чрез прочитането им показания дадени на ДП от св. М.П.,
както и писмените доказателства приложени по делото, приетите заключения по
съдебно-икономическите и почеркова експертизи (по двете СИЕ и СПЕ приобщени към доказателствения материал чрез
прочитане по реда на чл.283 вр. с чл.373 ал.1 НПК, а
третата СИЕ в с.ф. по реда на чл.282 ал.3 от НПК-без разпит на вещото лице) и частично от обясненията на подс. А..
Съдът не намира за необходимо да обсъжда задълбочено
показанията на някои от свидетелите, между които на първо място тези на св. Е.Л.-
юрисконсулт в Община С. от 2015г. Първо защото тя е работила в Общината след
периода на обвинението по настоящото дело и второ, защото показанията й
обхващат единствено направените констатации от доклада на АДФИ, свързани с
отчетническата дейност на подс. А. и предприетите от относно констатираните
липси страна на Общината след издаването на акта за начет против подсъдимата, а
именно, че образуването на изпълнително производство пред ЧСИ Георги Захариев,
по което е наложен запор на трудовото възнаграждение на А., като след молба от нея
страна за вдигане на запора, внесла еднократно сума малко под 300 лева. С тези
си показания св. Л. не допринася за установяване на фактите, включени в
предмета на доказване, поради което и същите не заслужават задълбочен коментар.
Същото се отнася и до показанията на св. Е.С.-
директор на Дирекция „финанси и счетоводство“ в периода 2004- 2012 г. От
показанията й става ясно единствено, че тя няма спомен да е виждала граждански
договори сключени между кмета Т.С. и В.А., като допуска че такива може би е
имало в единични случаи при възлагане на специфични дейности, без обаче да
внася конкретика, както и че не е имала пряк достъп до всички конкретни
счетоводни дейности в общината, тъй като пряко за счетоводния процес е отговарял
главния счетоводител.
Показанията на св. С.К.- счетоводител в Общината до
2014 г., също не допринасят съществено за релевантните факти предмет на делото,
тъй като стана ясно, че тя не се е занимавала с осчетоводяването на касата на
общината и по-конкретно с осчетоводяване на РКО съставяни за отпуснати „аванс
заплата“ и „служебен аванс“, което се извършвало от друг счетоводител- св. М.П..
Показанията на св. Т.Ю.- временно изпълняваща
длъжността гл. счетоводител от м. С. 2013 г. до м. март 2014 г., периодът през
който А. била в отпуск по болест, също не могат да допринесат съществено за
изясняване на фактите предмет на доказване, тъй като тя е работила в общината
след инкриминирания период и единственото което сочи е, че между нея и А. не е
имало предаване на счетоводни документи, както и че не са изнасяни документи
извън счетоводството, а същите са се съхранявали в метални шкафове.
Не заслужават особено внимание и показанията на св. В.Д.
*** до 2012 г., която не можа дори да конкретизира какво точно е работила („работех в счетоводството- счетоводител,
машинопис, всичко“). Тя сочи, че в общината били изготвяни много граждански
договори за извършена работа извън работно време, като се изготвяли протоколи
за свършената работа. Твърди, че само тя изготвяла гражданските договори, които
след подписване от кмета били предоставяни на служителя, който с тях получавал
пари от касата. Сочи също, че за тези договори нямало регистър, както и че
такива граждански договори имало много в периода 2010-2012 г. по отношение на
подс. А.. Веднага следва да се каже обаче, че тези й показания не са достоверни
до пълна степен, тъй като от заключението на вещото лице по допуснатата в
съдебната фаза СИЕ става ясно, че до 14.08.2021 г., когато е бил създаден
регистър на гражданските договори, последните са били регистрирани в общ
регистър на договорите в Общината, както и че начисляването на изплащаните в
брой възнаграждения по тези договори се извършвало от касиера, който изготвял
поименна разчетно-платежна ведомост и рекапитулация (общ сбор за всички лица на
начислени, удържани и изплатени суми), както и РКО за изплащане на
възнаграждението. Опровергава се и другото твърдение на тази свидетелка за
наличието на множество сключени с подсъдимата граждански договори. Пак от
експертното заключение се установява, че в периода 2010-2012 г. е вписан само
един граждански договор по отношение на подс. А., съгласно който тя е съвместявала
с длъжността си и длъжността касиер и счетоводител по заместване, срещу
възнаграждение от 300 лева. В този смисъл са и показания на св. П.Б.заемал
длъжността кмет в периода 2011-2015 г., от които става ясно, че през неговия
мандат не са били сключвани граждански договори с подсъдимата за допълнителна
работа и тя не е получавала допълнително възнаграждение, както и че при работа
по проект е имало задължително сключен договор с упоменаване на точната сума за
възнаграждение. Недостоверно е и твърдението на св. Д., че така изготвените от
нея договори не са имали номера, тъй като видно от заключението на СИЕ всички
гр. Договори са имали освен дата и номер и са били регистрирани. Под съмнение
бе подложено и твърдението на св. Д., че само тя изготвяла гражданските
договори, тъй като според св. Т.С. (кмет в периода 2003-2011 г.) гражданските
договори се изготвяли изцяло от юристите в общината, след което се регистрирали
в регистъра на общината с номер и дата. Всичко това е достатъчно за да
дискредитира показанията на св. Д. и даде основание на съда да не ги приема за
достоверни.
По-задълбочено обсъждане заслужват показанията на тези
свидетели, които сочат факти и обстоятелства релевантни за предмета на делото,
а именно на свидетелите С.И.-С., С.С., И. С., Т.С., П.Б.,
М.П., С. П. и Р.Й..
От показанията на свидетелите С., С.
и С.става ясно, че през инкриминирания период на подс. А. са били изплащани в
брой от касата парични суми, за които са били изготвяни РКО, в които като
основание за изплащането им е посочено „аванс заплата“ или „служебен аванс“. И
трите свидетелки са категорични, че към една голяма част от РКО за „служебен
аванс“ не е имало приложени разходо-оправдателни документи, а сумите по РКО с
основание „аванс заплата“ не са били удържани от възнаграждението на А., нито
са били възстановени в касата на общината. Свидетелките С.и С. са категорични,
че са установили при проверката на всеки един от тези РКО, че те са били
осчетоводявани по начин, който да не задължава подсъдимата да ги внесе или да й
бъдат удържани от заплатата, а именно като „разходи за външни услуги“ или в
общата партида „разходи за заплати“. И двете заявяват също, че индивидуална
партида по отношение на А. не е имало. Показанията на тези свидетелки се
подкрепят и от тези на св. Й., който е констатирал горните обстоятелства при
извършената финансова инспекция, но също така са установени и от вещото лице
изготвило СИЕ, намери отражение в приетите и коментирани по-горе заключения.
Св. С.С.- касиер в общината,
е категорична, че е издавала РКО с основание „аванс заплата“ и „служебен
аванс“, с които е изплащала суми в брой на подс. А.. Тя заявява, че сумите,
които е изплащала като „аванс-заплата“, подсъдимата й е указвала да не й ги
удържа от заплатата, тъй като щяла да ги отчете по друг начин, с др. документи
в счетоводството, каквито тя нито е виждала, нито е знаела дали и какви са
предоставяни от А.. Сочи още, че при получаване на „служебен аванс“ или „аванс
заплата“ изплатената на подсъдимата сума е била посочвана от самата нея, като е
нареждала на С. да й изплати тази сума, както и какво основание да запише в
РКО. Тази свидетелка посочи още, че А. не й е заявявала, че исканите суми са за
извършена от нея допълнителна работа, както и че не е изплащала суми по
граждански договори на подсъдимата.
В показанията си свидетелките С. и И. съобщават и още
няколко съществени обстоятелства, а именно че осчетоводяването на получените с
РКО от А. суми за „аванс заплати“ и „служебни аванси“ се е извършвало от св. М.П..
Сочат също така, че допълнително възнаграждение за допълнителна работа
извършена от подсъдимата след устна уговорка с кмета не е й е било изплащано. В
този смисъл са и показанията на св. Т.С. и св. П.Б.. Св. С. заявява също, че
заявки за допълнително възнаграждение не са били подавани до нея. Свидетелките
са категорични и за това, че подс. А. е имала само един граждански договор по
„проект воден цикъл“, сключен с кмета П.Б., по който са били начислявани
възнаграждения въз основа на протоколи за извършената работа и плащането е
извършено по банков път. В този смисъл са и показанията на св. Б., св. Й. и
заключението на СИЕ. Обстоятелството че не имало сключени с подс. А. граждански
договори за допълнителна работа и изплащане на възнаграждение по тях, се
установява и от показанията на св. С., която заяви, че не е изплащала на А.
суми по граждански договори. Тя поясни също, че такива суми са изплащани на
други служители, но тя е получавала екземпляр от гражданския договор, изготвяла
е сметка и РКО, към който се прикрепя договора, като в РКО се вписва основание
за заплащане на сумата „граждански договор“. В този смисъл е и експертното
заключение на СИЕ, назначена в съдебната фаза, а и показанията на св. С., който
бе категоричен, че в тези случаи в изготвяните РКО се е вписвало основание „по
граждански договор“, но не и „аванс-заплата“ или „служебен аванс“.
Св. С.пояснява още и това, че в Общината се е водил
регистър на договорите и граждански договори сключени с А. не имало, а всички
договори се регистрирали, като последното обстоятелство се установява и от
показанията на св. С.. От особено значение за обстоятелството имало ли е
сключени договори или споразумения между подс. А. и кмета Т.С. за допълнителна
работа и изплащане на възнаграждение за тази работа, са и показанията на св. С.
***. Тя заявява, че такива договори и допълнителни споразумения не е имало с А.,
още повече че тя е била държавен служител и начина за допълнително заплащане по
отношение на нея бил строго определен в закона, като било невъзможно и
недопустимо да се извършва чрез такива допълнителни споразумения.
С оглед на това, че показанията на горекоментираните
свидетЕ.са еднопосочни, взаимно допълващи се и
последователни, съдът им даде вяра, още повече че те се подкрепят и от
писмените доказателства и експертните заключения. Освен това в частта за
получените суми в брой от касата, техния размер и РКО въз основа на които са
изплатени, не се отричат и от подс. А..
Съдът подложи
на внимателен анализ и показанията на св. М.П.- счетоводител в общината през
инкриминирания период, която водела сметка 5011 „каса“ и осчетоводявала РКО. В
показанията си тя не отрича, че е осчетоводявалао
РКО, с които се отпускали „служебни аванси“ за извършване на дейност,
закупуване на материали или разходи за командировки. Св. П. категорично заяви,
че тези РКО били осчетоводявани само след представяне на разходо-оправдателни
документи, като при непредставянето на такива сумата оставала като задължение
на лицето в сметката по индивидуалната партида и едва след възстановяването й,
задължението се закривало. Поясни още, че ежемесечно се изготвяли справки при изготвянето
на отчетите, в които се посочвали задълженията по неотчетените „служебни
аванси“ за всяко лице, които се представяли на касиера, гл. счетоводител и
старшия счетоводител, за да може да им се удържат от заплатите. Категорична е,
че за тези аванси служителите са имали открита персонална партида, като твърди
че такава е имала и подс. А.. Последното обстоятелство обаче не се потвърждава
от нито едно от останалите доказателства по делото. Св. П. обяснява в
показанията си, че отпусканите на подсъдимата служебни
аванси били отчитани като „разходи за външни услуги“ по извършвани
обучения, като към РКО били представяни и прикрепяни фактури. От останалите
доказателства по делото обаче, се установи че за нито един от инкриминираните
РКО, с които са изплатени в брой на А. суми като „служебен аванс“, няма
представени и прикрепени към тях фактури или други разходо-оправдателни
документи. Освен това липсват каквито и да е доказателства, че подс. А. е
участвала в обучения. Дори самата тя в обясненията си не твърди такива
обстоятелства. При това положение съдът не даде вяра на показанията на св. П. в
тази й част.
На анализ бе
подложено и твърдението на св. П., че суми по РКО като „аванс заплати“
предоставени на подс. А. били осчетоводявани в обща сметка 4211 „задължения към
персонала“, а не по сметка 4213 „разчети за подотчетни лица“, която се водела
по отделни партиди на всеки служител, тъй като това били изплатени й
допълнителни възнаграждения по граждански договори и споразумения за извършена
допълнителна работа, които тя получавала и били подписани от кмета Т.С. и
затова не били удържани от възнаграждението й. Тези и показания обаче не се
потвърдиха от останалите доказателства по делото- гласни, писмени и експертизи,
тъй като се установи че такива договори и споразумения било с кмета С., било с
кмета Б., устни или писмени не е имало, както и че когато са изплащани суми по
граждански договори в РКО е вписано основание „по граждански договор“, а не „аванс
заплата“. Освен това по-голямата част от получените суми от подсъдимата са в
периода, когато кмет на Общината е бил. св. Б., а той категорично заявява в
показанията си, че такива допълнителни възнаграждения по граждански договори с А.
не е имало и той не е подписвал РКО за гр. договори, в които да е вписано друго
основание- „аванс заплата“ или „служебен аванс“. Тези твърдения на св. П. се
подкрепят единствено от обясненията на подс. А., които съдът ще коментира
отделно по долу. Независимо от това съдът намери показанията на св. П. в тази
им част за недобросъвестни, не само поради противоречието им с останалия
обективен доказателствен материал, но и поради обстоятелството, че от
останалите доказателства стана ясно, че и по отношение на св. П. са били
констатирани нарушения на финансовата дисциплина, заради които е била
санкционирана, както и че по отношение и на нея не е била открита индивидуална
партида за отчитане на получените суми от касата на общината, още повече че тя
е заемала през инкриминирания период длъжността „старши счетоводител“, поради
което заедно с гл. счетоводител е отговаряла за финансовата отчетност в
общината.
В показанията
си обаче св. П. заявява нещо много важно, а именно че начина на осчетоводяване
на РКО за „аванс заплати“ в две отделни сметки е извършвано от нея, по
нареждане на подс. А. („така ми беше казано от главния счетоводител“,
„правехме това, което ни кажеше“). В тази част показанията й кореспондират
с тези на св. С., която също заяви, че начина на оформяне на РКО, размера на
изплащаните в брой суми и отчитането им, е ставало единствено по нареждане на А.,
поради което й съдът кредитира показанията на св. П. в тази им част.
Съдът подложи на обстоен анализ
и обясненията на подс. В.А.. Първо следва да се каже, че тя не отрича, че е
получила от касата в брой инкриминираните суми по инкриминираните РКО, като
признава размера на всяка от тях и датата на получаването им. Не отрича също
така, че не е възстановила тези суми, тъй като не ги дължала, а напротив те й
се следвали (дължими) за извършена от нея допълнителна работа в общината. В
този смисъл подсъдимата твърди, че не е получавала сумите като „служебен аванс“
и „аванс-заплата“, като заявява, че към този момент отчита грешката, че не е
следвало да се вписва в РКО тези основания. Твърди, че е получавала авансово
суми само по граждански договори, сключени между нея и кмета на общината за
извършването на допълнителна работа извън длъжностната й характеристика, като
напр. изготвяне на бюджета на общината, материали за Общинския съвет, работа по
европейски проекти, която работа тя била реално извършила. Тъй като нямало
възможност за увеличение на заплатата й, кметът Т.С. намерил този начин да й
изплаща допълнително месечно още 300-400 лева. Твърди, че по тези договори тя
изготвяла протоколи, с които се отчитала, които се прикрепяли към РКО. Според
нея обаче, тези отчетни протоколи, както и документите, с които й била възлагана
допълнителната работа били изгубени поради немарливо (съхраняването им по
неприемлив начин- „по коридорите“, „по стълбите“) или поради тенденциозно
отношение към нея (липса на предаване и приемане на счетоводството между не я и
заелия длъжността „главен счетоводител“ след нея и др.)
Потвърдени от останалите доказателствени
средства обаче са само тези твърдения на подсъдимата, с които тя признава
получаването на сумите по инкриминираните документи. Опровергани са обясненията
й, че тези суми й се следвали на надлежно основание и тя не е дължала
възстановяването им в касата на общината.
Няма спор, че на
служителите в Община С. са били предоставяни суми като „служебен аванс“ и „аванс-заплата“
(„аванс“). Сумите под тези две форми са били разрешавани от главния счетоводител
или кмета и това се установява не само от заключението на СИЕ, но и от
показанията на свидетелите С., С., П., Б., С. и Й.,
както и от обясненията на самата подсъдима. От същите доказателства се
установява и това, че когато било дадено разрешение за получаването на такива
суми, касиерът съставял документи от вида на инкриминираните РКО, в който
посочвал под каква форма се предоставя сумата- „служебен аванс“ или
„аванс-заплата“, а счетоводителят осчетоводявал тази сума като задължение на
съответното лице по негова индивидуална партида. Края на всеки месец за
възникналите по този начин задължения се изготвяли справки, които били поименни
и по тези справки сумите се търсели- за възстановяване, оправдаване или
удържане. При задължение по предоставен „аванс-заплата“ следвало предоставената
сума да бъде удържана от заплатата, а при предоставена сума като „служебен
аванс“ следвало или да се оправдае разходването й със съответния доказващ това
документ или ако сумата не е изразходена- да се възстанови в касата на
Общината.
Установи се по
делото от анализирания по-горе доказателствен материал, че така описаната
практика, е била нарушена само спрямо подсъдимата. Инкриминираните суми са й
били предоставени като „аванс-заплата“ или „служебен аванс“, което е било
отразено като основание и в описаните подробно по-горе 48 броя РКО (приложени
на л.62, т.І от ДП) и в посочения размер. Тези суми обаче не са били осчетоводени
като задължение на подс. А. по нейна персонална партида. Както стана ясно от
показанията на св. И., С. и Й., но и от заключението на СИЕ, такава партида за подсъдимата
въобще не е била създадена. По нейно нареждане (виж показанията на св. П. и св.
С.) задълженията по предоставените й с инкриминираните РКО суми са били
осчетоводени като разход на Общината, съответно получените като „аванс заплати“- в обща
сметка 4211 „задължения към персонала“, а служебните аванси- като „разходи за
външни услуги. Това било направено с цел
да не може да се проследи задължението и да не се търси
всяка сума индивидуално от подсъдимата.
Както сочат
показанията на С. и П., по нареждане на подс. А., тя не фигурирала и в
изготвяните края на всеки месец справки за задълженията на служителите по
предоставени суми на същите тези основания, поради разпоредения от нея начин на
осчетоводяването им. Останалите служители, които получавали „аванс-заплата“ или
„служебен аванс“ фигурирали в изготвяни в края на всеки месец
ведомости/справки, по които тези задължения се търсЕ.от
тях, като в случаите на предоставен служебен аванс следвало да оправдаят с
документи направения разход, а ако такъв няма- да се възстановят, а при
предоставен аванс-заплата, същият да бъде удържан от възнаграждението им.
Твърдението на подсъдимата,
че изплатените й суми били дължими не се подкрепи от нито едно от
доказателствата по делото, с изключение на показанията на св. П., на които
обаче съдът не даде вяра поради изложените по-горе съображения. В обясненията
си тя заяви, че неправилно в РКО е вписано основание „аванс-заплата“ и
„служебен аванс“. Това и твърдение обаче се опроверга от показанията на св. С.,
която категорично заяви, че вписаните от нея основания в ордерите са посочени
именно от А.. Според подсъдимата изплатените й с инкриминираните РКО суми били
за реално свършена от нея работа извън тази която изпълнявала за заеманата длъжност (главен счетоводител, а впоследствие
и началник на счетоводно-финансовия отдел), която й била възлагана от кмета на
общината чрез граждански договори или споразумения или за работа по проекти. Твърди,
документите, удостоверяващи това възлагане на „допълнителната“ работа били
налични, но били изгубени и/или тенденциозно не били съхранени след като било
прекратено служебното й правоотношение. Тези нейни обяснения обаче не се
подкрепиха от доказателствата по делото.
От заключението
на назначената в съдебната фаза СИЕ, както и от показанията на св. Й. и св. Б.,
а и от изисканите и приети по делото писмени доказателства, се установява, че
през инкриминирания период подс. А. е имала сключени с Общината два граждански
договора. Единият с № 310/25.08.2010 г., с който й било възложено да съвместява
длъжността гл. счетоводител за периода 02.08.2010-23.08.2010 г., касиер за
периода 09.08.2010-17.09.2010 г. и да замества М.П. и И. С.за периода 30.08.2010-23.09.2010г.
срещу възнаграждение от 300 лева. Този договор бил вписан в общ „Регистър на
договорите“, където били регистрирани всички договори със страна Община С. (граждански
договори, за продажби, по обществени поръчки, с изпълнитЕ.и
др.) като всички граждански договори били регистрирани в него до 14.08.2012 г.,
когато със заповед № 1136 на кмета на Община С. бил създаден регистър на
гражданските договори. В последния бил вписан и вторият сключен с подс. А.
граждански договор- по проект „Подобряване на водния цикъл“ от 10.01.2013 г.
Освен тези договори в регистрите няма вписани други граждански договори с
подсъдимата.
От експертното
заключение се установи, че в регистрите на Община С. били вписани граждански
договори за членове на комисии в Общински съвет, шофьор на автобус, обществени
възпитатели, ръководитЕ.на оркестри, ансамбли и
спортни клубове, сътрудник в младежки дом, почистване на сгради и площи,
изготвяне на доклади за престъпност, ремонтни работи на улици, тротоари и
огради, експертни становища и др. Начисляването
на възнагражденията по граждански договори, които следвало да се изплащат в
брой, се извършвало от касиера, който е изготвял разчетно-платежна ведомост (по
именно) и рекапитулация (общ сбор за всички имена на начислени, удържани и
изплатени суми). От касиера били съставяни и РКО за изплащане на
възнаграждението. Гражданските договори по проекти (в т.ч. и този с А.
от 2013 г.) били обработвани (начисляване, удръжки и суми за плащане) от
конкретен счетоводител по всеки един проект. Всички суми дължими за труд по проект били изплащани само по банков
път, по сметки на лицата, което било задължително условие на проекта,
обективирано в чл.6 от договорите.
Имайки предвид
констатациите на експерта, както и показанията на свидетелите С., С., П., Б.и Й., обясненията на А., че получените от нея
инкриминирани суми са й били дължими за възложена й надлежно работа извън тази
по заеманата от нея длъжност, се опровергаха. От посочените гласни
доказателства и от заключенията на СИЕ и приложените писмени доказателства, се
установи, че единствено подс. А. не е фигурирала в платежните ведомости за
изплатени възнаграждения за работа извън възложената с длъжностна
характеристика за заеманата длъжност- нито за граждански договор за заместване
или за съвместителство. Както се посочи по-горе единственият договор за
заместване е този през 2010 г. за вътрешно съвместителство и заместване, в
който са посочени периодите, за които тя трябва да съвместява заеманата от нея
длъжност и допълнително възложената й такава, като последната е посочена или
чрез наименованието й (касиер) или чрез лицето, което я изпълнява и което
подсъдимата всъщност ще замества ( П. и С.). Пак от посочения период става
ясно, че тя е замествала през летния сезон свои отсъстващи колеги от
счетоводния отдел, като освен своите задължения е изпълнявала и техните.
Определено е и общото възнаграждение, което е следвало да получи за
допълнителната работа- 300 лева. Видно от договора е, че той е регистриран на 23.08.2010
г., но включва и период на заместване, предхождащ тази дата. С оглед твърденията
на подсъдимата, съдът проследи дали с някой от процесните РКО не е изплатена
сумата от 300 лева по този договор за периода от 23.08.2010 г. до 23.09.2010
г., в който попадат трите периода на заместване по договора. Независимо, че
логически и съгласно счетоводните правила тази сума следва да бъде изплатена
след изтичане на последния визиран в договора период, проверката на съда на РКО
обхвана не само горевизирания период, но и до края на 2010 г. Първият РКО след
началната дата е от 16.09.2010 г., но той е за сума в размер на 450 лева.
Следващият РКО е от 19.10.2020 г. за 480 лева. Следват РКО от 02.11.2010- за 295
лева; РКО от 12.11.2010г.- за 370 лева; РКО от 17.11.2010г.- за 50 лева; РКО от
19.11.2010г.- за 530 лева и РКО от 28.12.2010г.-за 350 лева. Тоест нито една от
сумите не съответства на сумата по договора. При това положение несъмнено с
нито едни от тези РКО не е платено полагащото се възнаграждение по посочения
договор № 310/25.08.2010г.
На следващо
място твърдяното от подс. А. тенденциозно отношение спрямо нея след
преустановяване на служебните й отношения с Община С., остана доказателствено
необезпечено. Видно от показанията на св. С. е, че тя напълно случайно е
констатирала невъзстановените от А. „служебни аванси“ и „аванс-заплати“ по
повод извършена от нея и св. С.проверка на касовите книги. Поводът за
проверката на документацията обаче бил проблем със субсидия на музея и при
преглед на документите на св. С. й направило впечатление, че на подсъдимата са
били отпускани доста често аванси. Това я накарало да извърши по-задълбочена
проверка, насочена към проверка дали направените разходи са били отчетени по
надлежния ред или възстановени. Освен това св. С. сочи, че тези разкрития е
направила през лятото на 2015 г., когато е била започната и нарочна финансова
инспекция. Ако е била налице твърдяната от подс. А. тенденциозност спрямо нея,
то логично би било тези разкрития да бъдат направени след прекратяване на
правоотношението й, което е станало повече от година преди С. да открие
неправомерното предоставяне на суми, а именно на 10.02.2014 г. При това
положение не може да бъде направен извод, че спрямо А. е имало тенденция.
Не може да се
приеме и другото й твърдение за укриване и/или унищожаване на документи поради
неправилното им съхранение, с които се установявало основателността на
предоставените й инкриминирани суми. От показанията на свидетелките И., С., С., Ю., става ясно че не е имало унищожаване или неправилно
съхранение на счетоводни документи. Освен това от приетите по делото писмени
доказателства- писмени данни (справка) от Община С. се установява, че в Общината,
са налични и се съхраняват всички граждански договори сключени със служитЕ.през периода 2010-2013 г. са налични и се. В
справката са посочени всички служитЕ.поименно, с
които са били сключвани гр. договори, посочен е броя им и годината, през която
са сключени. В тази справка е посочен само един граждански договор с подс. А.,
а именно този от 2013 г. по проект воден цикъл, който е бил установен още при
проверката извършена от св. Й.. Само за този договор споменават в показанията
си свидетелите Б.и С.. Сумите по този договор обаче са изплатени на А. по
банков път, както и по останалите договори с другите служители. Освен това в
документите, с които са били нареждани плащанията на това основание изрично
винаги е било отразявано, че сумите се предоставят на подсъдимата по конкретния
договор, тоест- никога тези суми не са били отразени като „ аванс-заплата“ или
„служебен аванс“. Междувпрочем подс. А. в обясненията си на въпроса съхранявали
екземпляри от сключените с нея договори и споразумения, отговори че пазела само
този от 2013 г., защото не знаела че ще се стигне „до тук“. Това твърдение би
било вярно, ако не звучеше житейски абсурдно. Подсъдимата не посочи поради
каква причина именно само този договор от всичките граждански договори е
запазила, сиреч каква е неговата важност за нея. При положение, че тя твърди че
е имала гр. договори и за много други важни допълнителни дейности, съвсем
логично би било да е запазила екземпляр и от тези договори. Прави впечатление
също, че подсъдимата не можа да изброи конкретните допълнителни работи или да
посочи някои от тях, за които е имала гр. договор/споразумение. Единствената
конкретна дейност, която назова бе „изготвяне на бюджета на общината“. Само че
тази дейност е типична и сред основните за главния счетоводител и началника на финансовия
отдел на общината и не би следвало за нея да се сключва отделен договор. И не
на последно място от заключението на СИЕ изготвена в съдебната фаза на процеса,
че в Общината се спазват нормативно установените правила за съхранение на
документите, като вещото лице е констатирало и наличие на ведомствен архив, в който
се съхраняват счетоводните документи.
Следва да се посочи и това, че в хода на съдебното следствие бе
изследван и въпроса и за т.нар. „мемориални ордери“, изготвяни в счетоводния
отдел на Общината, относно това дали в същите се съдържа информация за
изплатени суми за допълнително извършена от подс. А.. Необходимостта от същото
е продиктувана от твърденията на подсъдимата в предходното разглеждане на
делото, че в мемориалните ордери фигурирало отразяване на изплатените
суми и основанието за тяхното изплащане. От заключението на назначената в
съдебната фаза на процеса се установява, че в папка „Обща“ по тримесечия били
съставяни мемориални ордери (МО), които отразявали сбора от стойностите на 3
броя месечни рекапитулации за начислени, удържани и изплатени суми по
граждански договори. Вещото лице е описало примерно съдържанието на МО е
извършваните записи при осчетоводяването на възнаграждения по граждански
договори, което става съгласно рекапитулации по дебитна (разходи за
възнаграждения) и кредитна сметка (персонал) с посочени общи суми и дебитна
сметка (персонал) и кредит (разчети от осигуряване) с посочена обща сума. В
мемориални ордери обаче не били установени поименни записи за което и да е лице
от персонала. При това положение проследяване на изплатените суми на подс. А. е
невъзможно да се извърши.
Поради всичко
изложено до тук съдът не даде вяра на обясненията на подс. А., като ги прие за
заета от нея защитна позиция с цел избягване на наказателната отговорност.
Всичко изложено по-горе и
направения анализ на доказателствата, даде основание на съда да приеме за
безспорно установено, че през инкриминирания период подс. А. е получила в брой
подробно описаните по-горе суми за което се били изготвени съответните РКО, на
посочените в тях дати, които суми не са й се следвали, като това е ставало по
нейно нареждане и че същите не са били отчетени от нея с разходо-оправдателни
документи, нито са били удържани от заплатата й или пък възстановени в брой в
касата на общината. Безспорно се установи и това, че по нейно разпореждане
осчетоводяването на тези суми ставало по начин, който не водел до задължаването
й с тези суми. При това положение получавайки сумите и разходвайки ги по свое
усмотрение, подсъдимата е присвоила същите.
Така в периода от 19.02.2010
г. до 03.06.2013 г. А. *** сумата от 11 600 лв. по РКО, в които било отразено
основание „аванс заплата“, за изплащането на които не е имало основание, като
сумите не са били върнати от нея, нито възстановени, в това число и удържани от
заплатата й. През същия период А. *** сумата от 6 215 лв. по РКО, в които е
било отразено основание „служебен аванс“. Получените суми не били отразени
счетоводно в индивидуална партида по сметка 426 „подотчетни лица“, за да бъде
установено наличие на разлики между разходвани с оправдателен документ и
получени суми от едно лице за всеки един служебен аванс. Те били осчетоводявани
предимно като „разходи за външни услуги“ по сметка 602. Към тези РКО не са били
приложени разходо-оправдателни документи, а в касовите книги нямало отразяване
за върнати пари в брой в касата на общината.
При така установената
фактология и доказателствен анализ, безспорно се установи, че от обективна и
субективна страна подс. В.А. е осъществила състава на престъплението по чл.201
във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като в периода от 05.03.2010
г. до 03.07.2013 г., в гр. С., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93 т.1, буква ”б” от НК- главен счетоводител на Община С. и главен счетоводител, началник отдел „Счетоводство и бюджет“
в Община С., е присвоила чужди пари в общ размер на 17 815 лв., собственост
на Община С., представлявана от кмета, връчени в това й качество и поверени й
да ги пази и управлява, като е получила сумата от касата на общината, за което
са били изготвени РКО (48 броя), в които е било отразено като основание „аванс
заплата“ или „служебен аванс“. Подс. А. не е възстановила получената от нея
сума чрез внасяне в брой в касата на Общината, чрез представяне на разходо-оправдателни
документи, удостоверяващи извършено разходване на средствата, или по друг
начин, в т.ч. и чрез удръжки от заплатата й, а е присвоила същата.
Несъмнено е,
че подсъдимата е притежавала качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93
т.1 бук.“б“ от НК, тъй като тя е заемала длъжността „главен счетоводител“ и „главен
счетоводител, началник отдел „Счетоводство и бюджет“ в Общината, които е
заемала въз основа на сключен трудов договор с Община С. и е била включена в
организационната структура на юридическото лице, като работата която е
извършвала е свързана с пазене и управление на чуждо имуществено- в случая на
Община С.. При това положение подсъдимата е годен субект на престъплението
длъжностно присвояване по чл.201 от НК. В този смисъл Тълкувателно решение №
73/1974 г. по н.д. № 66/1974 г. на ОСНК на ВКС; Решение № 534/14.01.2010 г. по н.
д. № 599/2009 г. на II н. о. на ВКС.
Изпълнителното
деяние на присвояването по чл.201 от НК, поради естеството си, е довършено с
факта на самото противозаконно юридическо или фактическо разпореждане- чрез
действие или бездействие, в конкретния случай с неотчитане на поверените й
парични средства от касата на Общината, било чрез представяне на
разходо-оправдателни документи, било чрез възстановяване в брой в касата или
удържане от заплатата й, като с тези суми подсъдимата се е разпоредила в свой
личен интерес.
Извършеното от подс. А.
престъпление е продължавано, тъй като тя е осъществила 48 отделни деяния, всяко
от които осъществява състава на престъпление по чл.201 от НК, като деянията са
извършени през непродължителни периоди от време, при идентична обстановка и
една и съща форма на вина- пряк умисъл, като всяко следващо се явява в
обективно и субективно отношение продължение на предхождащото го.
В субективно отношение
подсъдимата е съзнавала противоправния характер на престъпните си деяния.
Предвиждала е и е целяла настъпването на обществено-опасните последици.
Съзнавала е във всеки случай качеството си на длъжностно лице. Съзнавала е, че
в това й качество са й били връчени и поверени за пазене и управление паричните
средства по посочените горе счетоводни документи. Съзнавала е, че извършва
посегателство върху чуждо имущество, предоставено за пазене и управление,
съзнавала е, че няма правото да се разпорежда окончателно с него и че го
получава без правно основание, безвъзмездно, окончателно, без намерение да го
върне или да го замести. В този смисъл Решение № 523/07.04.2011 г., Решение
№469/2005 г. на ІІ н.о. на ВКС).
С оглед направените до тук
изводи съдът призна подс. В.А. за виновна поповдигнатото й обвинение за
престъпление по чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
За да опредЕ.вида и размера на наказанието съдът отчете високата
степен на обществена опасност на деянието- длъжностно присвояване, което е
уредено в раздел ІІІ глава V от НК- „Престъпления против собствеността.
Присвоявания“ и засяга обществените отношения, регулиращи правото на
собственост и на разпореждане на собственика с неговото имущество, което е
поверил на длъжностно лице да пази и управлява. Освен това длъжностното
присвояване е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
Конкретно извършеното от подсъдимата деяние също е със
завишена степен на обществена опасност предвид начина на неговото извършване и
демонстрираната дързост и мисъл за безнаказаност. Касае се за продължавано престъпление,
включващо един голям брой отделни деяния- 48 на брой, предмет на които са били
парични суми собственост на Община, чиито главен счетоводител подсъдимата е била десет години.
Присвояването е извършено чрез измислена от подсъдимата схема на получаване и
осчетоводяване на получените суми, по начин, който да не позволява
проследяването на задълженията и те да не бъдат търсени от нея.
Всички тези действия
завишават и степента на обществена опасност на дееца, независимо че подсъдимата
е с чисто съдебно минало и положително охарактеризирана.
Продължителността на периода
да разглеждане на дело и отдалечеността във времето от извършване на деянието,
не могат да доведат до извод за занижена степен на деянието и дееца, нито да го
отличат от типичните случаи на престъпления от този вид, което да предопредЕ.маловажност на случая.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
личността на подсъдимата, незачитането на установения в страната правов ред и в
желанието й да се облагодетелства по неправомерен и престъпен начин,
възползвайки се от служебното си положение и професионален опит.
Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
съдът прецени големия размер на присвоената парична сума, с която е нанесена
щета на Общината, големият брой на деянията включени в състава на
продължаваното престъпление, липсата на критичност към извършеното.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за подсъдимата съдът прецени чистото й съдебно минало, добрите
характеристични данни и изминалия дълъг период от извършване на престъплението.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът
опредЕ.наказанието на подсъдимата при условията на
чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, придавайки
тежест на посочените такива. Така на подсъдимата А. бе определено наказание от
една година и шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да се
упражнява счетоводна професия за срок от една година и шест месеца.
Така определените по вид и размер кумулативни
наказания съдът намери за справедливи и съответни на тежестта на извършеното от
подсъдимата, като са от естество да изпълнят предвидените от законодателя в
чл.36 от НК цели, да окажат своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияят предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед данните за личността на А. съдът намери, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за нейното поправяне и превъзпитание, и при
наличието на законни предпоставки за това, не се налага ефективно изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66
ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването му за по-дълг срок, а именно от четири
години, който намери за достатъчен да се постигне превъзпитателното и препятстващо
последващи противоправни прояви въздействие.
Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдената на
Наблюдателната комисия при Община С..
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата В.А. да
заплати в полза на ОД на МВР- Пазарджик разноски в размер на 701.40 лв. за
извършените експертизи в ДП, както и съдебно-деловодни разноски в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Пазарджик в размер на
482,00 лева.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: