Р Е Ш Е Н И Е № 1061
17.09.2018 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на десети май две
хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ
ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от съдия МИНЕВ гр.дело № 4238/2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Твърди се от процесуален представител на
„Коркос" ООД, че на 24.06.2013 г. по негова искова молба, срещу
„Дивеспласт" ООД /чието сегашно наименование е „Вени Инвест 2015"
ЕООД/ било образувано т.д. № 48/2013 г. по описа на Окръжен съд- Сливен, във
връзка с неуредени облигационни отношения между двете дружества, както и че
процесуален представител на второто от тях била адв. Е. П. от АК Сливен. Също,
че с решение № 9 от 04.08.2015 г. „Дивеспласт" ООД било осъдено да заплати
на „Коркос" ООД сума в общ размер от 239 391,53 лв, от които 29 946,24 лв.
разноски по делото. С него окръжния осъдил „Коркос" ООД пък да заплати на
„Дивеспласт" ООД сумата от 7 781,40 лв. разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението било обжалвано от
„Дивеспласт" ООД пред Апелативен съд – Бургас и така образувано т.д №
256/2015г, по описа на последния, който
с решение № 113 от 13.11.2015 г. го потвърдил и осъдил „Дивеспласт" ООД да
заплати на „Коркос" ООД 10 080 лв. разноски по въззивното дело. С
Определение №157/13.02.2017 г. по т.д.№ 60038/2016 г. по описа на ВКС това
решение не било допуснато до касационно обжалване.
На 04.12.2015 г. „Коркос" ООД се снабдило от АС
Бургас с изпълнителен лист за присъдените му суми, а след постановяване на
цитираното определение на ВКС- с изпълнителни листа и за присъдените му
разноски по делото. На основание издадения на 04.12.2015 г. изпълнителен лист
било образувано изп. дело № 526/2016 г. по описа на ЧСИ М. Б., а през 2016 г. производството продължило при ЧСИ В. Р. с
район на действие ОС Добрич, където било образувано изп. дело №90/2016 г.
Общо по двете била събрана и изплатена
на „Коркос" ООД сумата от 10 470 лв. и се оказало, че е невъзможно да бъде
събрана останалата част от присъдената в полза на „Коркос"ООД сума, тъй
като „Дивеспласт"ООД /с ново наименование „Вени Инвест 2015" ЕООД/ е
натрупало /умишлено според ищеца/ сериозни публични задължения след завеждането
на т.д.№48/13г. и е спряло търговска дейност. Поради това за „Коркос" ООД
се оказало невъзможно да осъществи успешно принудително изпълнение за събиране
на присъдената му сума.
Дружеството твърди още, че на 04.12.2015 г., на основание
чл. 104, ал.1 от ЗЗД отправило до „Дивеспласт"ООД уведомление с изх. №
640/04.12.2015г. за извънсъдебно прихващане на парични, съдебно признати,
насрещни вземания, произтичащи от воденото съдебно производство: вземане на
„Коркос" ООД спрямо „Дивеспласт" ООД в размер на 7 781,40 лв,
частично от общо дължими 10 080 лв., представляващи присъдените му разноски по
в. т. дело № 256/2015 г. по описа на АС Бургас, с вземане на „Дивеспласт"
ООД от „Коркос" ООД в размер на 7781,40 лв, представляващо присъдени
разноски по съразмерност по т. д. № 48/2013 г. на Сливенски окръжен съд. Уведомлението
за прихващане „Коркос"ООД изпратило по куриер до два адреса на
„Дивеспласт"ООД: на адреса по съдебна регистрация: гр. Добрич, бул.
„Добруджа", № 13, вх. А, ет. 2, ап. 5 и на адреса за кореспонденция с
дружеството- гр. Варна, ж.к „Възраждане" блок 76, вх. Б, ет.З, ап.25, а на
служителите в куриерските фирми посочило като лице за контакт, за връчване на
пратките, В. К. Т. и негов служебен мобилен телефон за връзка /…/.
На 04.12.2015 год. пратката била изпратена до адреса в
гр. Добрич, но споменатия В. Т. я пренасочил за адреса в гр. Варна, а на
куриерите дал указание тя да остане в офис на „Спиди” до поискване. След
извършване на множество разговори с „Дивеспласт" ООД от страна на
куриерската фирма, по инструкции на „Коркос" ООД пратката била изпратена
на първоначалния адрес, но получателя отказал да я получи. „Коркос“ счита, че
по този начин пратката е връчена на „Дивеспласт"ООД при отказ. Намира, че
в случая е приложима нормата на чл.50 ГПК и поради това известието му за
прихващане се смята за редовно връчено на „Дивеспласт"ООД.
Ищецът излага и че при справка в Търговския регистър се
установил, че на 09.12.2015г. са били вписани промени по партидата на
„Дивеспласт"ООД: в наименованието-
от „Дивеспласт" на „Вени Инвест 2015"; формата на дружеството- от ООД
на ЕООД чрез прехвърляне на всички дялове в лицето на В. Д. Т. и промяна на адреса-
от гр.Добрич в с.Садово, област Варна /без да има по-точен административен
адрес/. Във връзка с тези промени „Коркос“ изпратило
до „Дивеспласт" ново уведомление за извънсъдебно прихващане, с изх. №
644/14.12.2015г. То било изпратено както до новия съдебен адрес на дружеството
в с. Садово, така и до гр. Варна, ж.к „Възраждане" блок 76, вх. Б, ет.З,
ап.25 за уведомяване на новия управител В.Т.. На 18.12.2015г. и на 19.12.2015г.
обаче пратките били върнати с отбелязване от куриерите "няма такава фирма
на посочения адрес" и „не е открито контактното лице". Ищецът счита,
че на основание чл.50 и това известие за
прихващане следва се смята за редовно връчено на „Дивеспласт".
„Коркос" ООД продължило с извършването на възможните
и необходими действия, за да връчи уведомлението си за прихващане. Така с
нотариална покана рег. № 1444/22.05.2017 г. за заверка на подписите на нотариус
А. Г. с рег. № 437 на НК, връчена чрез нотариус Л. Г. с район на действие
Варненски районен съд, отново уведомило „Дивеспласт“ за прихващането, като в
нея се позовало и на извършеното преди това прихващане. Тази нотариална покана
била връчена на „Дивеспласт“ на 27.05.2017г., по реда на чл. 47 от ГПК. Със
справка с изх. № ВО-26 от 29.05.2017г. на кмета на кметство с. Садово било
удостоверено, че „Лицето В. Д. Т. в качеството си на управител не е извършвал
никога търговска дейност на територията на с. Садово, общ. Аврен“ и че „Лицето В.
Д. Т. не притежава имот в с. Садово общ. Аврен и не е познато в селото."
Ищецът излага, че на 15.03.2017 г. СлОС е издал по
т.д.№48/13г изп. лист за осъждане на „Коркос"ООД да заплати на
„Дивеспласт" ООД сумата 7781,40 лв
/разноските по съразмерност/, като молбата за това била подадена от адв.Е. П.. На
31.03.2017год. „Коркос"ООД получило покана за доброволно изпълнение от ЧСИ
М. М., рег. № 768, с която било уведомено, че по молба на Я.Т.К. и същия изп.
лист, е образувано срещу „Коркос"ООД изп. дело № 124/2017г. и поканено да
заплати на К. сумата от 7 781,40 лв /разноски по т.д.№48/13г на ОС Сливен/ и
допълнителни разноски: 2,00 лева - присъдени разноски; 154,92 лева - разноски
по изп. дело; 824,96 лева - такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ; 560 лева -
допълнителни разноски, или общо сума в размер 9 323,28 лв. Взискател по
изпълнителното дело била именно Я.К., а качеството си на кредитор извличала от
цесия, по силата на която придобила вземането срещу „Корокс“ от
„Дивеспласт"ООД. Ищецът твърди, че в кориците на изп.д.№124/2017г няма
данни за подобна цесия- договор за цесия и уведомление по чл.99, ал.З ЗЗД.
С писмени молби „Коркос“ се позовало пред ЧСИ М.по
и.д.№124/2017г. на извършеното от него прихващане и с този довод оспорило
дълга. Със съобщение изх. 4169/22.05.2017 г. било уведомено за прекратяване на
изпълнителното дело. На 13.06.2017г. обаче му била връчена друга покана за
доброволно изпълнение, вече по изп.д. № 586/2017г по описа на ДСИ при СлРС,
образувано отново въз основа на изпълнителния лист, издаден на 15.03.2017г по
т.д.№48/13г. на СлОС. Процесуален представител на взискателя по него Я.К. била отново
адв. Е. П., която подписала молбата за новото изпълнително производството. С
поканата държавния съдебен изпълнител
канел „Коркос“ да заплати сумата от 7 781,40 лв /разноски по т.д.№48/13г на ОС
Сливен/ и: сумата от 550 лева - допълнителни разноски; сумата от 50,50 лева -
разноски по изп. дело, както и сумата от 823,81 лева - такса по чл. 53 от
Тарифата за ДТ по ГПК, или общо: 9 205,71лв. Дружеството веднага депозирало
пред ДСИ С. писмена молба за прекратяване на изпълнителното производство поради
погасяване на дълга чрез прихващане, но последния отказал да стори това, а дори
и наложил запор на банковата сметка на „Коркос" ООД. Последното счита, че
не дължи сумата по поканата за доброволно изпълнение от ДСИ, при два довода:
първо, защото изпълнителният лист в полза на „ДИВЕСПЛАСТ" ООД е издаден на
15.03.2017г., а „Коркос“ още преди това погасило вземането на „Дивеспласт“ чрез
прихващане със свое насрещно вземане за разноски, до размера 7 781,40 лева.
Второ, тъй като намира, че споменатата цесия /която поставя в кавички/ е
нищожна по смисъла на чл.26 ЗЗД- като привиден договор; поради липса на
основание, поради противоречие със закона, а и с добрите нрави, поради което не
може да породи валидно действие.
При това положение „КОРКОС" ООД, с ЕИК: ********* предявява
иск съда с решение да признае за установено, че не дължи на „ВЕНИ ИНВЕСТ
2015" ЕООД с ЕИК: ********* /с предишно наименование „Дивеспласт"
ООД/ и Я.Т.К., ЕГН ********** сумата от 9 205,71 лв., от които: 7 781,40 лева -
неолихвяема сума /разноски/, за която е издаден изпълнителен лист от 15.03.2017
г. по т. д. № 48/2013 г. по описа на ОС гр. Сливен; сумата от 550 лева -
допълнителни разноски изп. дело №586/2017 г., по описа на ДСИ С.; сумата от
50,50 лева - разноски по изп. дело, както и сумата от 823,81 лева - такса по чл.
53 от Тарифата за ДТ по ГПК, поради погасяване.
Ищецът търси сторените от него разноски по делото, както
и разноските по изп.д.№586/2017г по описа на ДСИ С. в размер на 1000 лева.
От двамата ответници писмен отговор депозира само
физическото лице. Намира иска, предявен срещу нея, за неоснователен, тъй като с
договор за продажба, на 21.10.2015г. „Дивеспласт“ й прехвърлило вземането си за
разноски в размер 7781,40лв. Твърди, че цедента е уведомил за това
„Коркос" ООД на 26.11.2015г. по седалището и адреса на управление на
дружеството и до момента то не е възразило и не е оспорило този договор, а едва
след близо година по-късно „Коркос ООД, на осн. чл.124 от ГПК оспорва
качеството й цесионер. К. твърди, в противовес на твърдение на ищеца, че по изпълнително
дело № 124/2017г. всъщност са били представени всички необходими доказателства
за извършената цесия и надлежното уведомяване на длъжника, т.е. „Коркос“, по
чл. 99 ал.З от ЗЗД, а прекратяването било извършено само тъй като тя поискала
това, по молба на частния съдебен изпълнител. След това обаче със същия
изп.лист образувала споменатото изп.дело при ДСИ, с който представила и
уведомление от „Дивеспласт" ООД до „Коркос“ ООД за извършената цесия,
получено от последното на 26.11.2015г., като в обратната разписка изрично било
посочено, че с нея се представя именно уведомление за цесия. Поради това жената
счита, че са спазени законовите изисквания за прехвърляне на вземане.
Освен това К. оспорва твърденията в исковата молба, че
адв. Е. П.е била процесуален представител на „Вени инвест 2015" ЕООД,
както и обстоятелството, че с изявление на „Коркос“ ООД е извършено прихващане
на насрещни вземания по надлежния ред. Ответницата излага виждането си, че за
да настъпи погасяващия ефект на едно такова прихващане, длъжника следва да бъде
уведомен за това, чрез отправяне на надлежно изявление, но такова в случая не е
налице. От приложените към исковата молба документи било видно, че
„пратката" с изявлението на ищцовото дружество за прихващане е приета за изпращане
до „Дивеспласт" ООД на 04.12.2015 г. в 16,22 часа. В 17,08ч. на същия ден
е пренасочена, а на 14.12.2015г. в 9.38 часа е предадена на куриер за доставка.
На същият ден в 17,21 часа е отказано тя да бъде приета, тъй като на посочения
адрес не се намира „Дивестпласт"ООД. В известието за доставяне нямало
никакво отразяване какви документи съдържа пратката, вкл. тя била изпратена за
връчване на „Дивеспласт“ООД и бившия управител В. Т., поради което дори и да е
била приета от последния, това не би могло да породи целения ефект, защото дружеството вече е имало нови фирма- „Вени
инвест“, както и собственик и управител на същата -лицето В.Т., а липсват
доказателства на него да му е връчена каквато и да е пратка, с каквото и да е
съдържание.
На 14.12.2015 г. ищцовото дружество направило опити да
връчи пратка с документи, неуточнени какви, и на „Вени инвест 2015" ЕООД,
но фактическо връчване също не било осъществено.
Ответницата изтъква и довод, че изявлението за прихващане
от „Коркос“ е следвало да се направи преди датата на съобщаването за
извършената цесия по договора за прехвърляне на вземане от 21.10.2015г.
С тези съображения счита, че предявения иск е
неоснователен и следва да се отхвърли. Претендира сторените от нея разноски по
делото.
В проведените открити съдебни заседания ищеца и
ответницата К. чрез изявления на процесуални представители по пълномощие- адвокати
/за ищеца-в писмен вид, а за ответницата- устно в заседанието/ поддържат иска,
съотв. възраженията против него. Ответникът- търговско дружество, не изпрати
представител в никое от заседанията, а и не изрази писмено становище.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съда
приема, че са установени следните факти:
От документите, представляващи приложения на исковата
молба, а същевременно и част от материалите по приложеното към настоящото дело изп.дело № 20177680400124 на ЧСИ М.М.с рег.№
768 се установяват – като факти и хронология, описаните в исковата молба
събития по развитието пред съда на възникнал между „Коркос“ООД и
„Дивеспласт“ООД търговски спор: с решение № 9 от 04.08.2015 г. на СлОС по т.д.№ 48/2013г. „Дивеспласт"
ООД е осъдено да заплати на „Коркос" ООД общо шест парични суми- за главници и за лихва за забавеното им плащане, в
общ размер 209 44529 лв, както и 29 946,24 лв. разноски по делото, а „Коркос“ е
осъдено да заплати на „Дивеспласт" ООД сумата от 7 781,40 лв. разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Решението е обжалвано от „Дивеспласт" ООД пред Апелативен
съд – Бургас и така е образувано т.д № 256/2015г., който с решение № 113 от
13.11.2015 г., го е потвърдил и осъдил „Дивеспласт" ООД да заплати на
„Коркос" ООД 10 080 лв. разноски по въззивното дело. С определение
№157/13.02.2017 г. по т.д.№ 60038/2016 г. по описа на ВКС това решение не е
допуснато до касационно обжалване.
На 04.12.2015 г. „Коркос" ООД се е снабдило от АС
Бургас с изпълнителен лист за присъдените му суми- за главници и лихви за
забава, а на 11.04.2017 и 20.04.2017г.- с изпълнителни листове за разноски- първия
по време- за разноските пред апелативния съд, а втория- за разноските пред
първоинстанционния съд- СлОС.
Видно от документите, представляващи листи №№ 29,30 и 31
от настоящото дело, на 04.12.2015г. „Коркос“ е изпратило до „Дивеспласт“
писмено изявление за прихващане на осн.чл.104 от ЗЗД, на своето вземане от
последното за разноски в размер на 10 800лв. със задължението си към него в
размер на 7 781.40лв. От удостоверението изх.№ SM- 2554/18.12.2015г. на „Спиди“АД
съда установява, че пратка с конкретен № от 04.12.2015г. от „Коркос“ до
„Дивеспласт“ и адресирана до гр.Добрич, ул.“Добруджанска“№13, вх.А, ет.2 с
получател В. Т. не е връчена, тъй като от получател е пренасочена, в телефонен
разговор, за адрес: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“4, бл.76, а след това и за офис
на „Спиди” на ул.“Паренсов“. След това, на 14.12.2015г. В.Тодоров е отказал, в
телефонен разговор с куриер, от телефон с № **********, да получи пратката с
аргумент, че вече не представлява „Дивеспласт“ и пратката е върната за адреса в
гр.Добрич, а накрая на подателя й.
Становището на съда по това писмено уведомление за прихващане
е следното: също като ответника Я.К. счита, че не са налице достатъчно
основания да се направи извод, че пратката, описана в удостоверението на
„Спиди“, е била точно уведомлението на „Коркос“ до „Дивеспласт“ за прихващане.
Така е, защото в никой от документите не е записано, че куриера „Спиди” е приел
за доставяне до „Дивеспласт” писмено изявление на „Коркос” до „Дивеспласт”, за
прихващане на задължението си в размер 7 781.40лв. с вземането си в размер
на 10 080лв. Съдът не споделя мнението на
ищеца, респ. споделя становището на отв.Я.К. в писмения й отговор, че не може
да се приеме и че пратката е доставена на адресата й. Така е, защото тя
фактически не е предадена физически на никого, а дори накрая е върната на
подателя й. Така също, първия адрес, на който е направен опит да бъде връчена,
представлява седалището и адреса на управление на „Дивеспласт“ и точно там е
направен отказ от получаването й, а тя е препратена на друг адрес, но не е
възможно да се установи, че указанието е дадено от представителя, към него
момент, на дружеството, по закон, В. Т.- защото издателя на документа не го
цитира като лице, от което е получило указанието, нито пък цитира неговия
тел.№, а прави това едва когато описва отказа от 14.12.2015г. Това обаче е
съвсем правомерен отказ, защото към този момент В.Тодоров вече не е
представлявал „Дивеспласт“ /защото, считано от 09.12.15 са променени фирмата на
дружеството, седалището и адреса му на управление, собственика на капитала и
представляващото го лице. В. Т. е заличен като представител/.
Сходно- за неуспех на опита да бъде връчено уведомлението
на „Коркос“ за прихващане, е становището на съда и за уведомление изх.№ SM- 5/
05.01.2016г. на „Спиди“АД. То също не е връчено на адресата му.
Съдията-докладчик споделя разсъжденията на проц.представител
на ищеца, че вписаните на 09.12.2015г. в Търговския регистър по партидата на „Дивеспласт“
нови обстоятелства са извършени с цел
избягване възможността да бъдат събрани задълженията му. Още повече, общоизвестно
е обстоятелството, че долу-горе по това време множество търговски дружества с
големи по размер задължения промениха собствениците си, като акциите им, съотв.
дяловете им бяха прехвърлени на неплатежоспособни лица, главно цигани, при това
от варненските села /с изложението си съда не асоциира новия собственик на
капитала на търговското дружество със споменатия етнос/. Задължението на
„Дивеспласт“ към „Коркос“ /съдебно признато с решението по т.д.№48/2013г. на
СлОС/ е достатъчно значимо по размер, за да „предизвика“ такова едно
прехвърляне. Поне невероятно пестеливия адрес, представляващ новите седалище и
адрес на управление на дружеството с новата фирма „Вени инвест 2015“ и
обстоятелството, че капитала му е прехвърлен на единствено лице, са достатъчно
силни индикации за правотата на разсъждението на ищеца в тази връзка.
Така или иначе обаче, връчване на уведомлението за
прихващане на „Коркос“ според съда не е било извършено с горните две доставки.
В случая, за извъсъдебно изявление, чл.47 от ГПК не е приложим /всъщност, ако
все пак някой текст от ГПК би бил приложим, то това ще е чл.50, а не чл.47, от
процесуалния закон, тъй като адресата на изявлението е търговец, а не физическо
лице/.
Надлежно връчване според съда обаче все пак е осъществено
и е сторено от нотариус- видно от разписката за връчване, представляваща л.№55
от настоящото дело и уведомлението, представляващо л.№56. Длъжностното лице по
призоваването, след като не е намерило адресата на писменото послание, е
поставило уведомление по чл.47 от ГПК- на 27.05.2017г. Със съжаление
съдията-докладчик ще констатира на това място не особено доброто познаване от
нотариуса на ГПК, но то все пак не е повлияло негативно върху правата на
„Коркос“ООД. Мнението на съда е такова, защото нотариуса е приложил чл.47 от ГПК за призоваването на „Дивеспласт“, а то е търговец - като юридическо лице, и
поради това този текст „не е за него“. Приложим е чл.50 от ГПК- изрично за
търговци, и ако, както е в случая, търговеца няма организирани предприятие или
офис на адреса, който сам е вписал в Търговския регистър като свои седалище и
адрес на управление на дейността, то призовкаря не поставя уведомление по чл.47
от ГПК, а съда, съотв. нотариуса просто прилага книжата като редовно връчени на
търговеца. Чл.47 от ГПК не се прилага за търговци дори ако на място призовкаря
намери обособени офис, производствено предприятие или др., но пък никой от
служителите в него не се съгласи да получи уведомлението/пратката- приложим
тогава ще е чл.50 ал.4 от ГПК. Все пак съда ще коментира, че иначе длъжностното
лице, поставило уведомението е постъпило по възможно най-правилния начин като
го е залепило на пощенската кутия, поставена на стената кметството на с.Садово,
а и на автобусната спирка- след като адресата на доставката няма конкретен,
изчерпателен адрес на управление на дейността, а за такъв е посочил единствено
населеното място- което всъщност е само седалището на търговеца, но не
представлява адрес на управление на дейността, както и при положение, че в
селото такова търговско дружество не е познато, няма организирани офис или
производствено предприятие, цех или др.
В интерес на истината трябва да се отбележи, че в случая липсва
нарочен акт на нотариуса за прилагане на книжата като редовно връчени на
„Дивеспласт“. Съдът обаче приема, че нотариалната покана е била връчена редовно
на това търговско дружество, на споменатата дата- 27.05.2017г., тъй като ефекта
от това- ефекта на връчването по реда на чл.50 ал.2 от ГПК, настъпва по силата
на закона, със самата констатация на длъжностното лице по призоваването, че на
адреса, вписан в Търговския регистър, не се помещава въпросния търговец.
Положението е аналогично с постановлението/или липсата му/ на съдебния изпълнител
за прекратяване на изпълнението когато взискателя в продължение на две години
не е поискал извършването на изпълнителни действия /т.н. перемпция/-
постановлението на съдебния изпълнител има само декларативен,оповестителен
ефект.
Лист №159 от делото представлява договора, на който
ответницата К. основава възраженията си против иска в писмения отговор, а и в
съдебно заседание. В него е записано, че е сключен между нея и „Дивеспласт“ и е
за продажба от последното на вземането за разноски, което има от „Коркос“ООД по
силата на решение № 9/04.08.2015г. по т.д.№48/2013г. на СлОС- 7 781.40лв.-
чл.1. Вземането е изкупено за цена 7 781.40лв., която трябва да е платена в
момента на подписване на договора- чл.3.3.
Лист №160 от настоящото дело е уведомлението от цедента
до длъжника за извършената цесия, а „гърба“ на този документ-
известието-обратната разписка, за доставянето му. От съдържанието й съда не
може да приеме за доказано, че уведомлението е връчено на „Коркос“ООД. Още в
хода на съдебното дирене, в открито заседание, съда изложи становище по този
въпрос- във връзка с оспорване истинността на документа по реда на чл.193 от ГПК. Откриването на такова производство не бе възможно, тъй като в разписката
не е записано на кого всъщност е връчена пратката, която тя е придружавала,
защото връчителя не е записал имената на конкретното лице, на което я е предал.
Поради това въобще не може да се твърди, че подписа е положен от управителя на
„Коркос“- за да може да се оспори автентичността на документа в тази му част.
От друга страна, според съдията-докладчик, и с „невъоражено“ око може да се
разпознае, че положения в обратната разписка подпис не е на Янаки Корков- на
първо място, защото е твърде необработен, което вкл. означава, че не е често
полаган и на второ място- при сравняването му с подписи в документи, съставяни
от Корков в качеството му на управител на „Коркос“- напр.пълномощното за адв.Б.,
уведомлението за прихващане и др., разликата е лесно доловима.
Така също, от съдържанието на обратната разписка не може
да се установи какво е било съдържанието на пратката, доставянето на която е
предназначена да удостовери. Мнението на съда е такова, въпреки записа в
дясната й половина: „уведомление цесия д.48/2013“, поради недостатъчността на
даваната от него информация.
Ето защо съда не може да приеме въз основа на тези
документи, че уведомлението от „Дивеспласт“ООД за извършена цесия по договора
му с Я.К. е връчено на длъжника „Коркос“ООД. А ответницата основава
възражението си против исковете на „Коркос“ в крайна сметка именно на тази
обратна разписка.
Тези обратна разписка и уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД
са „забележителни“ и по друга причина- както стана ясно вече, от коментара на
съда, направен по-горе, пратката от „Коркос“ от 04.12.2015г., предназначена за
„Дивеспласт“ не е получена от последното. Върната е точно от адреса,
посочен в края на м.11.2015г., т.е. само
седмица преди уведомлението на „Коркос“ООД за прихващане, при това посочен от В.
К. Т., в уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД- гр.Добрич, ул.“Добруджа“№13, вх.А,
ет.2.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове.
По първия от тях: той е за сумата 7 781.40лв. Ищецът
счита, че не я дължи на никой от двамата ответници и според съда е прав. Така
е, защото тя е била задължение на „Коркос“ООД към търговско дружество с фирма
„Дивеспласт“ООД, по силата на влязло в сила съдебно решение и е за разноски.
Фактическо, реално плащане на парите ищеца не е осъществявал, но е погасил
дълга си чрез един от другите, алтернативни способи /извън плащането/, уредени
в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/- това е прихващането. „Коркос“ е
направило няколко опита да връчи свое нарочно изявление за прихващане- със
вземане, което има от същото дружество, отново въз основа на същото производство,
в което на „Дивеспласт“ООД са присъдени разноските в размер 7 781.40лв.- също
за разноски, в размер на 10 800лв. Двете вземания изцяло отговарят на
изискването на закона- чл.103 от ЗЗД- изискуеми са и ликвидни /тъй като са
присъдени с решения, които са влезли в сила/. Ето защо, за да се случи, е било
необходимо единствено изявлението на единия кредитор /активната страна/ да
достигне до другия. Това е факт, тъй като продължителните усилия на „Коркос“ООД
все пак са дали резултат- на 27.05.2017г. на „Дивеспласт“ООД, но вече с
променена фирма- „Вени инвест 2015“, е връчено, чрез
нотариална покана и в условията на чл.50 ал.2 от ГПК, изявлението на
„Коркос“ООД за прихващане. Съгласно чл.104 ал.2 от ЗЗД двете насрещни
задължения се погасяват до размера на по-малкото от тях. Ето защо задължението
на „Коркос“ към „Вени инвест 2015“ЕООД е погасено изцяло /тъй като е в размер 7
781.40лв., при вземане в размер на 10 080лв./. По тази причина ищеца не дължи на
ответника- търговец главницата от 7 781.40лв.
Доста по-рано във времето обаче- на 21.10.2015г., е бил
сключен договор за прехвърляне на вземане. Идеята на тази цесия е била цедента
„Дивеспласт“ООД да прехвърли на цесионера Я.К. вземането си от „Коркос“ООД за
разноски в размер на 7 781.40лв. Този договор според съда обаче не е породил
целяното с него действие, тъй като е нищожен- поради липса на основание, а и
като привиден. Симулацията тук е абсолютна, защото договора не прикрива друга
действителна сделка между страните по него, а е извършен с цел привидно да
създаде у останалите правни субекти и главно- у „Коркос“ООД, впечатлението, че
то има нов кредитор- физическото лице Я.К.. Съдията- докладчик обаче е убеден,
че прехвърляне на вземането не е било истинската цел на сделката- защото по
това време „Дивеспласт“ООД със сигурност е
имало за адвокат адв.Е. П(-производството пред Апелативен съд -Бургас по
в.т.д.256/2015г., което представлява продължение на т.д.№ 48/2013г. на СлОС, е
приключило на 22.10.2015г.; решението е от 13.11., а договора за цесия- от
дата, която предхожда и двете- 21.10.15г. Както съда обяви в открито заседание,
с цел да избегне попълване на делото с още доказателствен материал-писмени
доказателствени средства, общоизвестно в гр.Сливен или поне на съда и
адвокатите от колегията в града е обстоятелството, че Я.К. от няколко години, а
и към момента, работи в адвокатската кантора на адв.Е.П.като нейн сътрудник. От
друга страна, липсват какви да е обстоятелства като индикации, че Я.К. е имала
контакти с това дружество, респ. неговия представител по закон и то такива, че
да й позволят да разбере, че „Дивеспласт” има вземане от „Коркос”, за да
пожелае да го изкупи, респ. представител на „Дивеспласт” да се обърне именно
към К., а не към друг, за да предложи за изкупуване вземането си /освен ако Я.К.
не е добре прикрит събирач на дългове/.
Така също, договора за цесия няма основание, макар на
пръв поглед такова да съществува- тъй като вземането на цедента, респ. дълга на
неговия длъжник, е изкупен на цената на самото вземане. Съвсем ясно е, че никой
не купува вземане на самата му стойност, а това се прави на значително по-ниска
цена. Иначе действието е безсмислено- така или иначе, след като Я.К. е имала
свободни 7 781.40лв. /при допускането, че ги е имала/, за да изкупи с тях
вземането на „Дивеспласт“ООД за разноски от „Коркос“ООД по т.д.№48/2013г. на
СлОС, то с нищо не е обяснимо защо ще ги даде на „Дивеспласт“ООД и след това ще
тръгне да търси същата сума, от „Коркос“ООД. Т.е., нелогична е схемата да си
дадеш сигурните 7 781.40лв., които така или иначе са си в теб и след това да
започнеш да полагаш усилия да си ги получиш в същия размер от непознато за теб,
при това юридическо, лице!
Така също, съда споделя мнението на „Коркос“, че договора
за цесия е целял както осигуряване на възможността за „Дивеспласт“ООД, вече
като „Вени инвест 2015“ЕООД, да получи пари- сумата 7 781.40лв., така и да бъде
осуетена възможността „Коркос“ООД да си събере вземанията, дори и за разноски,
от „Дивеспласт“ООД /“Вени инвест 2015“ЕООД.
Ето защо цесията е непротивопоставима на „Коркос”ООД.
Поради това е валидно извършеното от него прихващане, с изявлението, достигнало
до „Вени инвест 2015”ЕООД. Всъщност, с вземането си срещу „Дивеспласт”ООД,
респ. „Вени инвест 2015”ЕООД в размер на 10 080лв. „Коркос”ООД валидно би
могло да извърши прихващане и срещу Я.К. като цесионер, при положение, че
договора за цесия бъде приет за действителен. Така е, защото такова прихващане
е изрично призната на длъжника възможност- с текста на чл.103 ал.3 от ЗЗД, от
която той може да се възползва, при положение, че изрично не е одобрил
цедирането. А по делото липсват доказателства, дори и твърдения, че „Коркос”ООД
е дало одобрението си за извършване на въпросното прехвърляне.
При горните съображения иска с цена 7 781.40лв. е
основателен.
За останалите парични задължения на „Коркос”ООД по
петитума на исковата му молба: те са възникнали в резултат на образуването на
изп.дело № 586/2017 г. по описа на ДСИ при СлРС и са: 550 лева - допълнителни
разноски изп. дело №586/2017 г., по описа на ДСИ С.; сумата от 50,50 лева -
разноски по изп. дело, както и сумата от 823,81 лева - такса по чл. 53 от
Тарифата за ДТ по ГПК. В случай, че съдебния изпълнител бе взел предвид
възраженията на „Коркос”ООД за погасяване на задължението, за което срещу него
е издаден изп.лист и за принудителното събиране на което е образувано
изпълнителното дело, чрез прихващане, въобще не би се стигнало до появата им.
Цитираните от ответника в писмено изявление, приложено към материалите по
делото, съдебни актове /на Великотърновски окръжен съд; Хасковски окръжен съд;
Бургаски окръжен съд/ са факт. Те въобще не са задължителни за съда по
настоящото дело /защото липсва правна норма за това/, но пък на докладчика по
делото е известно, че от съдилищата се споделят изложените в тях съображения,
че хипотезите, при които се прекратява изпълнителното производство са конкретно
посочени в закона- чл.433 от ГПК, а сред тях липсва извършено от съдебния
изпълнител прихващане; т.е. той не е оправомощен да извършва прихващане; не
може да преценя налице ли са насрещни, ликвидни и изискуеми вземания и да прави
изводи за извършени прихващания. Основно съображение в тази връзка е, че
съдебния изпълнител не извършва правораздавателна дейност. Друго такова е, че
при старата уредба на изпълнителното производство на обжалване са подлежали
всякакви действия на съдебния изпълнител, докато при сегашната – само изрично
изброени негови действия. В резултат на това, в по-старата уредба е било
допустимо да се обжалват действия на съдебния изпълнител, с които са се
зачитали материално-правни способи за погасяване на вземането по изпълнителното
дело, като прихващане, погасителна давност, новация, опрощаване и др., а сега
такава възможност липсва.
Тези разсъждения обаче са мъчно, а даже и никак,
несподелими от съдията-докладчик по настоящото дело- защото са важни както
съображенията за законосъобразност, така и за целесъобразност. Вярно е, че
съдебния изпълнител не извършва правораздавателна дейност, защото не разрешава
със сила на присъдено нещо правни спорове, но пък той е лице с юридическо
образование, като всеки съдия /а не с музикално напр./, за да съществуват
съмнения във възможностите му да прецени дали две вземания са насрещни и с тях
може да се извърши компенсация. Колко по-лесно би било и колко много
процесуално, а и астрономическо, време, а също и разноски, биха се спестили,
ако в случаи като настоящия, съдебния изпълнител имаше право да прецени, че
прихващане на задължението на ”Коркос” е извършено с негово вземане и че в
резултат на това то не дължи на взискателя сумата по представения изп.лист, в
резултат на което пък изпълнителното производство следва да се прекрати.
Така също, вярно е и че по старата уредба на
изпълнителното производство съществуваше възможност за обжалване на почти всяко
действие на съдебния изпълнител, докато при сегашната тя е дадена само в много
малко хипотези, при това на само конкретно посочени субекти. Това обаче е
пример за непоследователната и залитаща в крайности законодателна дейност- от
съвсем либерално положение до почти пълно отричане.
Така или иначе, произнасянето на съда с настоящото
решение ще обхване единствено вземането, за което е издаден изпълнителния лист
лист- в размер на 7 781.40лв. Останалите
суми по петитума на исковата молба няма да бъдат част от установителния
диспозитив на съда. Така е, защото това е не само допустимата, но и
достатъчната защита за „Коркос“ООД, тъй като щом не се дължи вземането, за
което е образувано изпълнителното дело, то не се дължат и онези суми,
вземанията за които са възникнали след и в резултат на образуването на изпълнително
дело; съществуването им с нищо не е оправдано. Така също, едно от задълженията
по изпълнителното дело- в размер 823.81лв., дори не е задължение към Я.К., а
към бюджета.
По въпроса за разноските- такива претендира както ищеца,
така и ответника-физическо лице. Правилата на процеса налагат следното
разрешение- ищеца има право на разноски съразмерно уважената част от иска, а
ответника- съразмерно отхвърлената част - ал.1 и ал.3 на чл.78 от ГПК. Общият
размер на вземането, предмет на отрицателния установителен иск, е 9 205.71лв.,
а съда го уважава до размер 7 781.40лв. Разноските на ищеца пък са 2 458.26лв.,
от които: 368.23лв.- д.т. за образуване на делото; 93.03лв.- довнесена д.т.;
5лв. такса за издаване на обезпечителна заповед и 1 992лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение- по договор за правно обслужване, л.№ 252 от делото.
Поради това на „Коркос“ООД се следват
разноски в размер на 2 077.92лв.
Не е възможно обаче съда по настоящото дело да присъжда
на ищеца разноските, които той е направил като длъжник по изпълнителното дело
при ДСИ, защото не са разноски по исковото установително производство.
Я.К. направи разноски в размер на 720лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение. Поради това й се следва на това основание вземане в
размер на 112.95лв.
При изложеното, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
На осн.чл.124 от ГПК във връзка с чл.103 и чл.104 от ЗЗД ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „КОРКОС“ООД с
ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и съдебен адресат адв.С.Б. *** НЕ ДЪЛЖИ на „ВЕНИ ИНВЕСТ 2015“ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността- с.Садово,
община Аврен, Варненска обл. сумата 7
781.40лв. /седем хиляди седемстотин осемдесет и един лева и четиридесет
стотинки/, представляваща присъдени на последното разноски по т.д.№ 48/2013г. на
СлОС, поради погасяване на задължението чрез прихващане, извънсъдебно,
извършено от „Коркос“ООД с вземането за разноски в размер 10 080лв., присъдени
му с решението по т.д.№ 256/2015г. на Апелативен съд Бургас, което има от „ВЕНИ
ИНВЕСТ 2015“ЕООД, към онзи момент индивидуализиращо се като „Дивеспласт“ООД,
а ОТХВЪРЛЯ иска за останалите суми, предмет на
отрицателния установителен иск: 550лв.-разноски по изп.д.№ 586/2017г. на ДСИ
при СлРС; 50.50лв.-разноски по същото изп.дело и 823.81лв.- такса от чл.53 от
тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК-отново по
изп.д.№ 586/2017г. на ДСИ при СлРС.
На осн.чл.124 от ГПК във връзка с чл.103 и чл.104 от ЗЗД ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „КОРКОС“ООД с
ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и съдебен адресат адв.С.Б. *** НЕ ДЪЛЖИ на Я.Т.К. с ЕГН: ********** и
съдебен адресат адв.В.Д. *** сумата 7
781.40лв. /седем хиляди седемстотин осемдесет и един лева и четиридесет
стотинки/, представляваща присъдени на „ДИВЕСПЛАСТ“ООД с ЕИК *********, със седалище гр.Добрич, а
понастоящем, считано от 09.12.2015г.- „ВЕНИ ИНВЕСТ 2015“ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление на дейността- с.Садово, община Аврен,
Варненска обл., разноски по т.д.№ 48/2013г. на СлОС, за изкупуването на която К.
е сключила с „ДИВЕСПЛАСТ“ООД с ЕИК
********* на 21.10.2015г. нищожен Договор за продажба на вземане,
а ОТХВЪРЛЯ иска за останалите суми, предмет на
отрицателния установителен иск: 550лв.-разноски по изп.д.№ 586/2017г. на ДСИ
при СлРС; 50.50лв.-разноски по същото изп.дело и 823.81лв.- такса от чл.53 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК- отново по
изп.д.№586/2017г. на ДСИ при СлРС.
ОСЪЖДА „ВЕНИ ИНВЕСТ
2015“ЕООД с ЕИК ********* и Я.Т.К. с ЕГН: ********** да заплатят на
„КОРКОС“ООД с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
последното разноски в настоящото дело, съразмерно уважената част от исковете – 2 077.92лв. /две хиляди седемдесет и
седем лева и деветдесет и две стотинки/, а отхвърля искането за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер на разноски, за които ищеца представя
списък по чл.80 от ГПК- 2 458.26лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „КОРКОС“ООД с ЕИК ********* да му бъдат присъдени
разноските, направени от него в производството по изп.д.№ 586/2017 по описа на
ДСИ при СлРС- 1 000лв.
ОСЪЖДА „КОРКОС“ООД с ЕИК ********* да заплати на Я.Т.К. с ЕГН: **********, на осн.чл.78 ал.3
от ГПК, направените от последната разноски в настоящото дело, съразмерно
отхвърлената част от исковете- 112.95лв.
/сто и дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, а отхвърля искането за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер на разноски, за които
ищеца представя списък по чл.80 от ГПК- 720лв.
Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по
следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се
подаде чрез Сливенски районен съд, в 2-седмичен срок, течащ за всяка страна от
момента, в който й бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: