Определение по дело №998/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260214
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 26 ноември 2020 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20192150100998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

  260214                                             04.11.2020 г.                                       гр. Несебър  

 

Несебърският районен съд                                                                   граждански състав  на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                Председател: Нина Моллова- Белчева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 998 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано първоначално по повод исковата молба на И.М.А., ЕГН **********, чрез адвокат М.Т., против В.Т.Т., ЕГН **********,***. Етажната собственост, находяща се в с. Равда, ул. „Р.”, № **, представлявана от В.Т.Т.. Твърди се, че ищцата била управител на ЕС, избрана на провело се ОС на 04.07.2019 г. Последното било свикано и проведено в съответствие с изискванията на ЗУЕС. Месец по- късно, за 27.08.2019 г., било свикано ново общо събрание от К.Х.- етажен собственик, чрез поставянето на покана. Като основание за свикването на събранието било посочено: „груби нарушения при свикването и провеждането на общо събрание от 04.07.2019 г.”. Заявява се, че е налице нарушение на чл.12, ал.1 от ЗУЕС, тъй като инициатива за свикване на общо събрание имали само управителния и контролния съвет. Като изключение това можело да бъде сторено от етажни собственици съобразно ал.2, и то при спазване на съответната процедура. В случая до управителят не били постъпвали искания за свикване от етажни собственици. Наред с това се твърди, че протоколът от общото събрание не бил изготвен в 7- дневен срок. На проведеното на 27.08.2019 г. събрание бил избран за управител В.Т., като към протокола липсвал присъствен списък. Сочи се, че за контрольор било избрано лице, което не присъствало на събранието и не е давало съгласие за такъв избор. Твърди се и обстоятелството, че събранието се е провело при липса на изискуемия кворум. Предвид на това се моли да бъдат отменени всички решения, взети на провелото се на 27.08.2019 г. ОС.

Във връзка с оставяне на исковата молба без движение, по делото постъпи нарочна молба, в която се сочи, че посочената като ищца И.А. е пълномощник на трима етажни собственици и същата действа от тяхно име и за тяхна сметка. Видно от представените към молбата пълномощни, А. е била упълномощена от П.В.Л., роден на *** г., гражданин на Руска Федерация, Д. Генадвьевич К., роден на *** г., гражданин на Руска Федерация, и Н. Валисьевна К., родена на *** г., гражданка на Руска Федерация, като в правомощията на А. влиза и правото да представлява тримата по повод оспорване решения на проведени общи събрания, включително и с правото да упълномощава адвокат за това. В този смисъл, слред множеството уточнения, в съдебно заседание бе прието, че ищци по делото са сочените по- горе граждани на Руска Федерация, за които се твърди, че са етажни собственици, като претенцията е насочена против Етажната собственост, находяща се в с. Равда, ул. „Р.”, № **, представлявана от В.Т.Т...

В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника Т., с който се навеждат доводи за недопустимост на две основания- неспазване на срока по чл.40 ЗУЕС и липсата на активна процесуална легитимация на А., тъй като същата няма качеството етажен собственик. В този смисъл се моли производството да бъде прекратено. при условията на евентуалност се твърди неоснователност на твърденията, заложени в исковата молба, тъй като не били допуснати твърдените нарушения на нормите на ЗУЕС.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения и събран по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира предявената претенция за недопустима по следните съображения:

Претенцията носи правното си основание в чл.40 от ЗУЕС.

От страна на ответната ЕС бе направено възражение за неспазен срок за обжалване решенията на процесното общо събрание, което съдът споделя на следното основание:

Ищците твърдят, че са узнали за проведеното събрание на 02.10.2019 г., когато били получили електронно писмо, в което се упоменавало за събранието. По делото е представена разпечатка от електронна поща /л.32/, в която е обективирано едно писмо, отправено до адрес **************@***.**. Няма приложени доказателства, че въпросната електронна поща е на тримата ищци, поради което и не може по безспорен начин да се приеме, че същите са били уведомени за проведеното събрание именно с това писмо. Ако се приеме, с оглед наименованието на адреса, че същият е на И.А., то отново не може да се направи извод, че ищците са узнали именно с това писмо. Дори обаче да се приеме, че именно на 02.10.2019 г. П.В.Л., Д. Генадвьевич К. и Н. Валисьевна К. са узнали, то отново предявената претенция се явява недопустима, като подадена извън предвидения преклузивен срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Съобразно приложеният по делото протокол /л.100/, на 29.08.2019 г. е било поставено на видно място във входа на блок № 1, находящ се в с. Равда, ул. Р., № **, съобщение за изготвен протокол, подписан от избрания управител на ЕС- В.Т., и Ирена Христова, за която няма спор, че е етажен собственик. От страна на ищците бе направено оспорване в смисъл, че такова съобщение не е било залепено, като в тази връзка им бе допусната до разпит св. Сугорова. От показанията на същата, обаче, не могат да се приемат за доказани твърденията на ищците. Същите са взаимнопротиворечащи до степен, че не става ясно дали на 29.08.2019 г., когато се сочи в протокола, че е поставено съобщението за изготвянето на протокола от общото събрание, свидетелката е била на територията на комплекса за да има преки впечатления. Първочанално Сугорова заяви, че от 26.08.- 27.08. до 25-ти ноември е била ежедневно в комплекса. След това посочи, че след 27.08.2019 г. малко време отсъствала. Впоследствие посочи, че месец октомври била на почивка. В този смисъл показанията на свидетелката не водят до безпротиворечивия извод, че на 29.08.2019 г. е била на територията на комплекса. Същевременно пък св. Христов даде показания, че два- три дни след събранието е видял на информационното табло във входа на блока залепено съобщение, че протокола от общото събрание, на което свидетеля присъствал, бил изготвен.

С оглед на така изложеното съдът счита, че на 29.08.2019 г. е било поставено съобщение за изготвен протокол от проведеното събрание, от която дата следва да започне да тече 30-дневният срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, и който изтича на 28.09.2019 г. Исковата молба е депозирана в съда на 24.10.2019 г., което я прави недопустима. По делото няма твърдения, още по- малко са представени доказателства, от които да се следва извода, че ищците са се възползвали от хипотезата на чл.13, ал.2 от ЗУЕС, а именно да предоставят на ЕС електронна поща или адрес в страната, на които да им се изпращат копия на протоколи, поради което следва да считат за уведомени с поставяне на съобщението- 29.08.2019 г.

С оглед на така изложеното съдът намира производството за недопустимо, поради което и следва да бъде прекратено. Касае се за преклузивен срок, с изтичането на който се възпрепятства възможността да се иска отмяна на взети на общо събрание на ЕС решения.

С оглед изхода на спора и предвид изричното искане на ответника за присъждане на сторените разноски, същото се явява основателно. По делото, обаче, не се представени доказателства за реално заплатени такива. Следва, обаче, да бъде уважено искането на В.Т., в качеството му на физическо лице, да му бъде присъдена сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Първоначално исковата молба бе насочена погрешно от страна на ищците против В.Т.Т. като физическо лице. Впоследствие бе конкретизирана ответната страна, но след като същият вече бе ангажирал адвокат и бе представил доказателства за заплащане на възнаграждение. В този смисъл съдът намира, че на В.Т., в качеството му на физическо лице, следва да бъде присъдена сумата от 300 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.40, ал.2 от ЗУЕС, Несебърският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

 ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 998/2019 г. на Районен съд- гр.Несебър.

ОСЪЖДА П.В.Л., роден на *** г., гражданин на Руска Федерация, Д. Генадвьевич К., роден на *** г., гражданин на Руска Федерация, и Н. Валисьевна К., родена на *** г., гражданка на Руска Федерация, представлявани от адв. М.Т. ***, да заплатят на В.Т.Т., ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд- гр. Бургас в едноседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: