РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Златоград , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20215420100079 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 372, ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79
от ЗЗД.
Постъпила е молба от „Ч.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление: гр. Г., ул. „Е. М.“ №*, вх. *, ет. *, ап. *, управлявано от Х.М.П.,
чрез адв. Д. Ц. с адрес: гр. Г., ул. „Е. Д.“ № * срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление: с. С., обл. С., общ. З., ул. „Г. М.“ № *.
В молбата ищецът твърди, че е извършил превоз на стоки - фракция за
ответното дружество „Д.“ ЕООД, от с. К., общ. Г. до с. К., общ. Г.и с. М., общ.
Г. на обща стойност от 6274,90 лева с ДДС, за което са издадени, неоспорени,
приети и осчетоводени фактури както следва:
- Фактура № */31.01.2020 г. на стойност 3149,74 лв. с ДДС. Фактурата
е придружена с товарителница за обществен автомобилен транспорт в
страната серия *, № */27.01.2020 г.; товарителница за обществен автомобилен
транспорт в страната серия *, № */27.01.2020 г.; товарителница за обществен
автомобилен транспорт в страната серия *, № */27.01.2020 г.; товарителница
за обществен автомобилен транспорт в страната серия *, № */27.01.2020 г.;
товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната серия *, №
*/27.01.2020 г.; товарителница за обществен автомобилен транспорт в
страната серия *, № */27.01.2020 г.; Товарителница за обществен
автомобилен транспорт в страната серия *, №*/27.01.2020 г.
- Фактура №*/28.02.2020 г. на стойност от 3125,16 лв. с ДДС.
1
Фактурата е придружена с товарителница за обществен автомобилен
транспорт в страната серия * № */18.02.2020 г.; товарителница за обществен
автомобилен транспорт в страната серия *, № */18.02.2020 г.; Товарителница
за обществен автомобилен транспорт в страната серия *, № */18.02.2020 г.;
товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната серия А, №
166/24.02.2020 г.; Товарителница за обществен автомобилен транспорт в
страната серия *, № */24.02.2020 г.
Ищецът твърди, че фактурите са приети от ответната страна и не са
оспорени. Общата дължима сума е 6274,90 лв. с ДДС и към датата на
подаване на молбата няма заплатена, каквато и да е сума. Твърди също, че
върху горната сума се дължи и съответната мораторна лихва, както следва:
310,60 лева по Фактура № */31.01.2020 г. на стойност 3149,74 лв. с ДДС,
за периода от 01.02.2020 г. - датата следваща датата – падеж за
заплащане на задължението по фактурата до дата 20.01.2021 г.;
283,00 лева по Фактура № */28.02.2020 г. на стойност 3125,16 лв. с ДДС,
за периода от 01.03.2020 г. - датата следваща датата - падеж за заплащане
на задължението по фактурата до дата 20.01.2021 г. или общата дължима
сума за мораторната лихва е с общ размер на 593,60 лева.
В съдебно заседание на 08.06. 2021 г. е допуснато изменение на
предявения иск, като същият се счита предявен за сумата 2849,74 лв., а не за
сумата 3149,74 лв., по ф-ра № 8/31.01.2020 г.
В съдебно заседание, чрез писмена молба ищецът поддържа
предявеният иск.
Ответникът, чрез писмен отговор оспорва предявеният иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
Дружеството ищец „Ч.“ ООД е издало два броя фактури с получател
„Д.“ ЕООД, както следва:
- Фактура № */31.01.2020 г. на стойност 3149,74 лв. с ДДС. Фактурата
е придружена с товарителница за обществен автомобилен транспорт в
страната серия *, № */27.01.2020 г.; товарителница за обществен автомобилен
транспорт в страната серия *, № 2/27.01.2020 г.; товарителница за обществен
автомобилен транспорт в страната серия *, № */27.01.2020 г.; товарителница
за обществен автомобилен транспорт в страната серия *, № */27.01.2020 г.;
товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната серия *,
№*/27.01.2020 г.; товарителница за обществен автомобилен транспорт в
страната серия *, № */27.01.2020 г.; Товарителница за обществен
автомобилен транспорт в страната серия *, №*/27.01.2020 г.
- Фактура №*/28.02.2020 г. на стойност от 3125,16 лв. с ДДС.
Фактурата е придружена с товарителница за обществен автомобилен
2
транспорт в страната серия * №*/18.02.2020 г.; товарителница за обществен
автомобилен транспорт в страната серия*, № */18.02.2020 г.; Товарителница
за обществен автомобилен транспорт в страната серия *, № */18.02.2020 г.;
товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната серия *, №
*/24.02.2020 г.; Товарителница за обществен автомобилен транспорт в
страната серия*, № */24.02.2020 г.
Двата броя фактури не са подписани от съставител и получател, но пък
товарителниците към тях са подписани, както от превозвач, така и от
получател.
По делото е назначена и изпълнена ССЕ от вещото лице Ц. Н. К..
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно
компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че процесните
два броя фактури са приети и осчетоводени в счетоводните регистри на
страните по делото. Извършените доставки на материали са отразени в
счетоводната отчетност на „Д.“ ЕООД, с. С. Има внесен ДДС от „Ч.“ ООД, за
месеците януари и февруари 2020 г. Съответно има ползван данъчен кредит
от „Д.“ ЕООД, за период м. февруари – март 2020 г. Фактурите са включени в
съответните дневници и в справка декларация по ЗДДС за съответния период.
От ответното дружество има частично плащане в размер на 300,00 лева
– с платежно нареждане от 12.05.2021 г., или задължението по ф-ра №
272/31.01.2020 г., след плащането е 2849,74 лева, а по ф-ра № 291/28.02.2020
г. е 3125,16 лева или общата стойност на задължението е в размер на 5974,90
лева с ДДС
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Между страните по делото е бил сключен договор за превоз по силата,
на който ищцовото дружество е извършило превоз на фракция за ответното
дружество на посочените в исковата молба обекти. Доказателство за
наличието на договор за превоз са приложените към фактурите
товарителници. Същите съдържат необходимите реквизити, а именно
получател, изпращач, превозвач, място и дата на натоварване, място и дата на
разтоварване, дата на самата товарителница. Положени са и подписи на
получател и превозвач.
Ответникът е оспорил товарителниците, но след като му е
разпределена доказателствена тежест, не е ангажирал доказателства във
връзка с оспорването, поради което съдът приема, че подписите са на лицата,
които е изписано, че са ги положили.
Относно характера на товарителниците е налице съдебна практика –
Решение № 73/16.01.2020 г. на ОС – П. по в.гр. д. № 2668/2019 г.
Съдът намира, че претендираното задължение от ищеца към ответника
3
съществува и то в претендирания размер след изменението на иска. Вярно е,
че в случая двете фактури на са подписани от управителя на ответното
дружество, но изводът, че задълженията по двете фактура съществуват за
ответника се налага съобразно събраните по делото писмени доказателства и
най-вече приетата ССЕ. Съобразно трайната съдебна практика на съдилищата
фактурата може да бъде приета, като доказателство за възникнало договорно
правоотношение, когато в нея са описани страните по сделката, вида на
стоката, стойността на стоката, начина на плащане, време и място на издаване
на фактурата. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответника и
включването и в дневника по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представлява признание на задължението – Решение № 114/26.07.2013 г. на
ВКС по т.д. № 255/2012 г. I-во ТО.
Фактурата дори и да не е подписана от лицето, което ползва услугата,
може да послужи като доказателство за сключване на договора ако е отразена
в счетоводните регистри на двете страни, вписана е в дневниците за покупко-
продажби и справките декларации по ЗДДС, както и по нея е ползван данъчен
кредит – Решение № 47/08.04.2013 г. на ВКС по т.д. № 137/2012 г. II-ро ТО.
Настоящият случай е точно такъв, липсват подписи на представители
на страните във фактурите.
Допълнителен аргумент в полза на тезата на ищеца, че задължението
на ответника към ищеца съществува е и частичното плащане от 300 лева,
което е направено с преводно нареждане от 12.05.2021 г.
В този смисъл е коректно цитираната практика от представителя на
ищеца а именно Решение № 211/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 1120/2010 г.
II-ро ТО и Определение № 58/09.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 524/2014 г. II-ро
ТО. В тези два съдебни акта освен, че се коментира частичното плащане на
цената, като признание отново се излагат аргументи, че договорът е валиден и
когато във фактурата липсват подписи, но са налице другите обстоятелства
посочени по-горе.
Всичко гореизложено обуславя извода за основателност на
предявеният иск, поради което същият следва да бъде уважен в размера му за
двете фактури, след допуснатото изменение на иска в с.з.
Между търговци по принцип лихва се дължи, освен ако е уговорено, че
такава не се дължи. По настоящото дело ответникът не е ангажирал
доказателства, че е уговорил с ищеца да не дължи лихва, поради което такава
следва да се начисли върху главниците по двата броя фактури.
Тъй като възнаграждението следва да се плати от получателя при
приемане на товара и това не е сторено ответното дружество е в забава от
деня следващ получаване на товарите в товарителниците. Ищецът обаче
претендира законната лихва от деня следващ датата на издаване на
фактурите, поради което и законната лихва следва да бъде изчислена по този
4
начин.
При използване от състава на съда на изчислителния модул за
изчисляване на законната лихва се установява, че размерът на лихвата върху
главниците по двете фактури е в претендирания размер в исковата молба, а
именно: върху главницата от 3149,74 лв. по ф-ра № 272/31.10.2020 г.,
законната лихва за периода 01.02.2020 г. до 20.01.2021 г. е в размер на 310,60
лева.
Законната лихва върху главницата от 3125,16 лв. по ф-ра №
292/28.02.2020 г. за периода 01.03.2020 г. до 20.01.2021 г. възлиза на 283 лева,
или общо лихвата е в размер на 593,60 лева.
С оглед изхода на делото ответното дружество ще следва да бъде
осъдено да заплати на ищцовото направените разноски по делото, които са в
размер на 4038,25 лева, от които: 350,00 лева представляващи разноски в
настоящото производство за експертиза; 3688,25 лева (45 лева
представляващи ДТ по ч.гр.д. 1965/20 г. по описа на РС – Г. и 1000 лева –
адвокатски хонорар по ч.гр.д. 1965/20 г., по описа на РС – Г.; 68,50 лева –
такса за образуване на изпълнително дело 1/2017 г. по описа на ЧСИ, рег. № *
– Г. Н. с район на действие ОС – Г.; 300 лева – адвокатски хонорар по
цитираното изпълнително дело; 274,75 лева - ДТ по гр.д 108/2021 г., по
описа на РС – Г.; 2000 лева – адвокатски хонорар по цитираното гражданско
дело), разноски пред РС – Г.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 372 ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД „Д.“
ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление: с. С., обл. С., общ. З., ул.
„Г. М.“ № *, да заплати на „Ч.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление: гр. Г., ул. „Е. М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, управлявано от Х.М.П.,
чрез адв. Д. Ц. с адрес: гр. Г., ул. „Е.Д.“ № *, сумата 5974,90 лева
представляваща възнаграждение за извършен превоз по договор за превоз, за
което задължение са издадени ф-ри № */31.01.2020 г. и ф-ра № */28.02.2020
г., както и да заплати на осн. чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху главниците
по двата броя фактури общо в размер на 593,60 лева за периода: по ф-ра №
*/31.10.2020 г. за времето от 01.02.2020 г. до 20.01.2021 г. (310,60 лв.); и по ф-
ра № */28.02.2020 г. , за времето от 01.03.2020 г. до 20.01.2021 г. (283,00 лв.).
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК*, да заплати на „ЧИКО“ ООД, ЕИК
********* разноски в размер на 4038,25 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – З.: _____Д.Х.__________________
6