Решение по дело №137/2020 на Окръжен съд - Сливен

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 60

гр. Сливен, 26.05.2020 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                        Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  137 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 83/28.01.2020г. по гр. дело № 5975/2019г. на Районен съд Сливен, с което е признато уволнението за незаконно и е отменена Заповед № 157/30.08.2019 г. на управляващия директор и председател на УС на "Фьоникс Фарма" ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район "Студентски", ул. "Околовръстен път", представлявано от управителите н.б.к. и В.В.К. с която е прекратено трудовото правоотношение на С.П.Г. ЕГН ********** ***, като незаконосъобразна и е възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност "регионален търговски представител". С решението е осъдено "Фьоникс Фарма" ЕООД да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа за периода от 01.09.2019 г. до 14.01.2020 г. в размер 7910. 14 лева, ведно със законна лихва, считано от 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ до пълния му размер като неоснователен. С решението съдът се е произнесъл и по разноските.

 Против това решение е подадена въззивна жалба от процесуалния представител на “Фьоникс Фарма“ ЕООД, в която се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено като не е обсъден целият представен и събран по делото доказателствен материал, поради което съдът е допуснал нарушение на принципа залегнал в чл. 12 от ГПК. Изводите на съда не отговарят на обективната действителност, поради превратното неправилно тълкуване на определени приложения към исковата молба и необсъждането на представени от въззивника доказателства. Развиват се съображения, че заповедта съдържа  ясно изразените мотиви на работодателя и по този начин тя се явява изцяло обоснована и законосъобразна. Излагат се аргументи, че при обсъждането на доказателства съдът е кредитирал определени от тях и необосновано е игнорирал важни и относими относно спора. Прави се анализ на съдебното решение, за да се аргументира неговата необоснованост.  Сочи се , че липсващите качества са посочени в заповедта подробно и с изложение на начина, по който липсата на качества се е отразило на работата на ищеца. Неправилно е приетото от съда, че работодателят е задължен в заповедта да препраща към конкретни документи, които да установяват липсата на качества, като са развити  подробни аргументи в подкрепа на тази теза. На последно място се сочи, че неправилно при изчисляването на обезщетението районният съд не е взел предвид и възражението за прихващане с изплатеното обезщетение за неспазеното предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение. В обобщение се иска да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено ново. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от процесуалният представител на ищеца, като се твърди, че въпреки пространното изложение, в него не се съдържа съществен анализ на доказателствата и позоваване на съдебна практика, която е приложима в казуса. Излагат се контрааргументи на аргументите изложени във въззивната жалба. Твърди се, че не може да бъде установено кои точно качества липсват на ищеца и от кога е установена липсата, въпреки твърденията и доказателствата, представени от въззивника. Излагат се аргументи, че ищецът е притежавал необходимия опит и качества за изпълнение на заеманата длъжност. Развиват се съображения относно способностите на ищеца да се справя с възложената му работа, както и че  неизпълнението на плаща се дължи на обективни предпоставки. Твърди се, че в заповедта няма изрично посочване кои задължения в длъжностната характеристика не са били налични у служителя. В обобщение се сочи, че не са събрани доказателства, че ищецът не притежава качествата необходими за ефективно изпълнение на работата. Съдът правилно е определил размера на обезщетението, поради което се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като се претендират и разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания за тази инстанция.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба, излага подробни аргументи в подкрепа на твърденията си за необоснованост и неправилност на решението.

В с.з. за въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба, развива подробни съображения за правилността на атакувания съдебен акт.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. При по принцип правилно установена фактическа обстановка, съдът не е обсъдил в пълнота и чрез съпоставяне отделните доказателства и е достигнал до неправилни изводи.

 Безспорно е, че със Заповед № 157/30.08.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца- въззиваем на осн.  чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Основанията са за това, че служителят не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на работата, а именно: 1. Липса на лични и професионални качества, необходими за изпълняваната длъжност: комуникативност за нивото на регионален търговски представител, чиято липса резултира в застой в развитието на мрежата от клиенти и търговската мрежа на работодателя в управлявания от служителя регион и до неизпълнение на бизнес плана на работодателя. Липсата на комуникативност на желаното ниво е възпрепятсвала изпълнението на задачите във връзка с целите за продажби и оборот, комуникативност под формата на неумение да води преговори и липса на добри презентационни умения, способност за работа в екип, недостатъчна степен на техническа грамотност. Липсата на качества за изпълнението на конкретната работа, изброени по-горе, са довели до неефективност в изпълнение на работата. Налице била тенденция на неизпълнение на поставените цели за план продажби, а именно: за първото шестмесечие на 2019 г. при възложени 11 342 346 лева за план продажби са изпълнени 10 935 889 лева. За м. юли 2019 г. при възложени 1 942 293 лева, служителят постигнал 1 775 334 лева. В три и в повече последователни месеца има непостигане на възложените цели и разминаване с възложените планове, което е сигнал за трайно състояние на липса на качества да изпълнява ефективно и резултатно възложената му трудова функция.

За да отмени заповедта за уволнение, районният съд е развил съображения, че фактическият състав на основанието за уволнение по  чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е общо и гъвкаво формулирано, като включва три елемента: липса на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. Същите следва да са кумулативно налични, за да се приеме, че прекратяванането на трудовите правоотношения в тази хипотеза е законосъобразно. За да е налице обаче, посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение, липсата на качества трябва да е установена и доказана, като в издадената заповед е необходимо да се съдържат конкретните качества, които работникът не притежава и съответните обстоятелства, доказващи липсата на притежавани от служителя качества, водещи до трайна невъзможност за ефективно изпълнение на работата, които са мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение на това основание /В този смисъл решение № 150 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2014 г., ІІІ г. о. /. В настоящия случай липсващите според работодателя знания, умения и качества, макар и подробно изброени, са посочени бланкетно, тъй като заповедта за уволнение не препраща към конкретни документи, в които да са посочени фактите, даващи основание на работодателя да направи извода си за липсата на знания, умения и качества у ищеца.

Относно възприетата от работодателя липса на комуникативност, неумение за водене на преговори и липса на добри презентационни умения, никой от разпитаните свидетели с които е работил ищеца не посочил проблем в работата му в този аспект. Такива нямало и за твърдяната липса на умения за работа в екип.

Предвид изложеното и доколкото в доказателствената тежест на работодателя е била да установи наличието на основания за прекратяване на трудовия договор поради обективна липса на качества, районният съд приел, че посоченото в заповедта за прекратяване на трудово правоотношение основание не е доказано, за да се приеме за законосъобразно уволнението по  чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.

Налице е практика на ВКС, обективирана в решение № 318 от 11.11.2014 г., постановено по гр. д. № 1201/2014 г. и решение № 15 от 05.03.2013 г., постановено по гр. д. № 209/2012 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно - неефективността на работата. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществя чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. В този смисъл са и решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 804/2011 г., ВКС, IV г. о. и решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г., ВКС, IV г. о.

В случая съдът разполага с показанията на свид. Е. Т., регионален директор продажби във фирма "Фьоникс". От неговите показания е  установено, че е работил с ищеца от м. ноември 2016 г. до м. август 2019 г. В работата си, ищеца много често е отправял към регионалния директор ежедневни запитвания за малки казуси, които в процеса на работа би трябвало да решава сам. Твърди, че ищецът не умее да се изразява добре и не се разбира какво точно иска да постигне с посочени имейли при вътрешна комуникация във фирмата. Сочи, че за последните седем месеца на 2019 г. се наблюдавала тенденция на неизпълнение на таргетите за оборот, ищеца не е постигал зададените месечни цели в продължение на този период. Нивото на компютърната му грамотност било абсолютно базово, като всички справки и необходимости за изпълнение за комуникация към клиенти ги е изпълнявал той. Отчетността на ищеца била абсолютно неразбираема и неграмотно написана, което затруднявало комуникацията с него. Колегите от регион "Изток" имали преизпълнение за разлика от ищеца, който имал неизпълнение на таргетите за оборот. През предходния период имал изпълнение. На 02.07.2019 г. входирал имейл с който ясно задал на ищеца да му представи конкретен план за действие за изпълнение на оборотите, да дефинира проблемите и да предложи решение. Оплаквания от ищеца нямало, но резултатите били показателни за несправянето.

Изслушан е един от управителите на дружеството, който твърди, че преценката относно прекратяването на договора с ищеца е извършена заедно с регионалния директор продажби, понеже той е пряк ръководител. Този процес стартирал при констатирано несправяне с резултатите в два три последователни месеца. Впечатленията му от ищеца били, че той не можел да отговори защо не се получават нещата и не можел да формулира какво се случва. Твърди, че регионалният директор Тончев изразил становище, че ищеца не притежава качества за позицията на търговски представител, за да бъде успешен и това е била и мотивацията за прекратяването на трудовото му правоотношение.

Тази група доказателства се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства. Така направеният от районният съд извод, че относно възприетата от работодателя липса на комуникативност, неумение за водене на преговори и липса на добри презентационни умения, никой от разпитаните свидетели, с които е работил ищеца не е посочил проблем в работата му в този аспект и такива няма и за твърдяната липса на умения за работа в екип, се явяват необосновани и едностранчиви.

В заповедта за уволнение са изложени подробни съображения за това, че ищецът не разполага с необходимите професионални качества, за да се справи с възложената работа и да постигне поставените бизнес цели. Неправилен е изводът на районния съд, че уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е незаконно. Работодателят може винаги да преценява дали на определен работник или служител липсват конкретни качества за справяне с възложената му работа независимо от това колко продължителен е стажът му на съответната длъжност. Това е така, защото винаги съществува възможност първоначално даден служител да се справя с възложената му работа, а впоследствие поради обективни или субективни причини да изпадне в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения според изискванията за длъжността. Необосновано е прието, че не е доказана липсата на качества, защото по някои от поставените бизнес цели ищецът е постигнал добър процент на изпълнение. Постигането на сравнително високи оценки само по някои от определените показатели от работодателя, не означава наличие на качества за цялостно справяне с възложената работа. В случая е доказано по безспорен начин от свидетелските показания на прекия ръководител на ищеца, че за сравнително дълъг период е констатирано конкретното неизпълнение на задълженията и неефективна работа на ищеца. В резултат на това се е стигнало до неизпълнение на поставените бизнес задачи за целия регион./ в този смисъл Решение № 15 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 209/2012 г., IV г. о., ГК/. В случая е без правно значение, какви качества притежават, какви качества нямат и по какви показатели се различава работата на ищеца с тази на другите регионални служители, изпълняващи същата трудова функция. Тези обстоятелства биха имали значение, ако работодателя извършва подбор, като и в този случай меродавна е общата оценка, а не разликата в отделни качества.

В обобщевие следва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение, а решението на районният съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което претенциите следва да бъдат отхвърлени.

Въззивникът  е претендирал разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 1908,20 лева представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за първата и тази инстанция, както и заплатена държавна такса.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 83/28.01.2020г. по гр. дело № 5975/2019г. на Районен съд Сливен ИЗЦЯЛО КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.Г. ЕГН ********** *** искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, във вр.. чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ – за признато уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 157/30.08.2019 г. на управляващия директор и председател на УС на "Фьоникс Фарма" ЕООД с ЕИК ………., със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район "Студентски", ул. "Околовръстен път", представлявано от управителите н.б.к. и В.В.К. с която е прекратено трудовото правоотношение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "регионален търговски представител" и за заплащане на обезщетение  за оставане без работа за периода от 01.. 09. 2019 г. до 14.01.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА С.П.Г. ЕГН ********** *** да заплати на "Фьоникс Фарма" ЕООД с ЕИК ………., със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район "Студентски", ул. "Околовръстен път", представлявано от управителите н.б.к. и В.В.К., сумата от 1908,20 /хиляда деветстотин и осем лв. и 20 ст/ лева представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за първата и тази инстанция, както и заплатена държавна такса.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: