Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1403 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0340-000734 от 07.06.2019 г. на Началник РУ на МВР Септември при ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Н.Г.К. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Н.Г.К., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението. Твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния му представител, поддържа жалбата. Излагат се допълнителни доводи за процесуални нарушения при издаването на НП. Не се оспорва управлението на МПС от жалбоподателя на процесната дата и място.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото с административнонаказателната преписка е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 31.05.2019 г. около 02.25 часа в гр. Белово, на ул. „Т. К.“ в посока ул. „Ю.“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „А.“ с рег. № .., негова собственост, когато бил спрян за проверка от автопатрул към РУ на МВР Септември, в чийто състав бил свидетелят по АУАН В. Д.. Последните се усъмнили, че жалбоподателят е употребил алкохол. За съдействие бил извикан автопатрул при РУ на МВР Септември, в чийто състав бил свидетелят А.С.. Последният установил, че жалбоподателят управлявал автомобила след употреба на алкохол, като му извършил проба с Алкотест „Дрегер 7410+“ с фабричен № 0639 в 02:49 ч., който отчел 1,15 промила алкохол в издишания въздух. Резултатът бил показан на жалбоподателя, който заявил пред полицейските служители, че е бил преди това на казино. За посоченото нарушение С. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение в присъствието на Д. като свидетел, който АУАН е подписан и получен от жалбоподателя без възражения. На жалбоподателя е издаден и талон за изследване № 0043263, който също подписал и получил, като собственоръчно записал в него, че приема показанията на техническото средство. След като на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, същият не дал кръвна проба на процесната дата, видно от писмо от УМБАЛ Пловдив. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е отразен резултатът от техническото средство.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните доказателства по делото – разпита на актосъставителя А.С., както и писмените доказателства по делото, включително съставения АУАН. Съдът счита, че в случая на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът кредитира и показанията на свидетеля. Те са дадени лице, които не е заинтересовано пряко от изхода на делото. Процесуалният представител на жалбоподателя също не оспорва фактическата обстановка по управлението на автомобила, спирането на водача и вземането на проба с техническото средство.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят Н.Г.К. е осъществил от обективна и субективна стана състава на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на 31.05.2019 г. около 02.25 часа в гр. Белово, на ул. „Т. К.“ в посока ул. „Ю.“, е управлявал лек автомобил „А.“ с рег. № …, под въздействието на алкохол с концентрация 1,15 промила, установено по надлежния ред – с техническо средство Алкотест „Дрегер 7410+“ с фабричен № 0639. Съдът намира за категорично установени всички елементи на състава на посоченото административно нарушение.
Изхождайки от действията на жалбоподателя, които показват какво е отношението му към деянието по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдът намира, че то от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината евентуален умисъл, тъй като Н.Г.К. очевидно е съзнавал, че е употребил алкохол същата вечер, чиято концентрация в кръвта му би могла да надхвърли 0.5 промила, но въпреки това, преследвайки пряката си цел - да се придвижи с управлявания автомобил от една точка до друга, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че жалбоподателят е изпил определено количество алкохол същата вечер преди да се качи в автомобила и въпреки това се е качил да управлява същия. Във волево отношение жалбоподателят е желаел да управлява моторното превозно средство.
По отношение на доводите изложени в жалбата, съдът счита, че същите са неоснователни с оглед събраните доказателства по делото. Видно от постановлението подробно и ясно са описани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1 ЗДвП административно нарушение е налице, когато водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда до 1,2 промила на хиляда. Административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е на формално извършване. За съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно обективното наличие на алкохол в кръвта на водача над изискуемия от закона минимум, установено по надлежния ред. Административнонаказателната отговорност се носи от дееца за управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта на водача над 0.5 до 1.2 на хиляда, като законът не прави и разлика за различните източници на алкохолно съдържание. Конкретната стойност на алкохолното съдържание е в рамките изискуемото от закона и тя е установена по надлежния ред. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване“. В тази насока е и разпоредбата на чл.15, ал.6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: „При неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.“ Тези законодателни решения са аналогични на разпоредба на чл.6 от вече отменената Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, по която има богата съдебна практика. В тази посока съдебната практика винаги е била ясна и безпротиворечива, като могат да се посочат множество идентични актове - Решение № 428/11.11.2013 г. по н.д. № 1435/2013 г., на III н.о., НК; Решение № 515/08.12.2009 г. по н.д. № 562/2009 г., на III н.о., НК; Решение № 127/07.03.2011 г. по н.д. № 739/2010 г., на II н.о., НК; Решение № 373/03.11.2014 г. по н.д. № 1215/2014 г., на III н.о., НК; Решение № 540/04.01.2010 г. по н.д. № 530/2009 г., на III н.о., НК; Решение № 515/08.12.2009 г. по н.д. № 562/2009 г., на III н.о., НК; Решение № 404/22.10.2009 г. по н.д. № 296/2009 г. на I н.о. на ВКС, Решение № 120/10.03.2010 г. по н.д. № 16/2010 г. на I н.о. на ВКС, Решение № 465/04.02.2011 г. по н.д. № 471/2010 г. на III н.о. на ВКС, Решение № 236/03.05.2010 г. по н.д. № 158/2010 г. на II н.о. на ВКС, Решение № 35 от 13.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 646/2008 г., II н. о., Решение № 183 от 7.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 450/2012 г., I н. о. и други. В хода на делото безспорно се установи, че при тестването на жалбоподателя с техническо средство на процесните дата и час алкохолната му концентрация е била 1,15 на хиляда промила, след което на него е издаден талон за изследване, като жалбоподателят е записал, че приема показанията на техническото средство и впоследствие не е дал кръвна проба за изследване. При така установената фактическа обстановка единственото приложимо правило е, че в този случай са меродавни показанията на техническото средство. Законът е въвел задължително предписание за дефинитивно възприемане на показанията на техническото средство за изследване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество в случаите, когато е налице отказ на освидетелствания водач на МПС да получи талон за медицинско изследване; при неявяването му в определеното лечебно заведение да даде кръв за изследване или при отказ да даде кръв за изследване. Граматическото и логическо тълкуване на текста води до извода, че при лимитативно изброените хипотези, употребата на алкохол от водача се установява само и единствено въз основа показанията на техническото средство. Ето защо от обективна страна деянието е установено категорично, извършено е от жалбоподателя и е доказано по безспорен начин.
С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан. Няма разминаване в обстоятелствата на нарушението в АУАН и НП – и в двете техническото средство е индивидуализирано като Алкотест „Дрегер 7410+“ с фабричен № 0639. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените по делото доказателства, включително заповед на министъра на вътрешните работи.
При определяне вида и размера на административното наказание административно наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН и като е отчел тежестта на нарушението, правилно е определил на жалбоподателя наложеното наказание. При определяне на вида и размера на административното наказание за нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП административнонаказващият орган е определил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Ето защо наказанието се явява съответно на тежестта на нарушението и най-вече на личността на самия нарушител, който е с редица нарушения на ЗДвП през годините, видно от приложената по делото справка картон на водача.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В обобщение съдът намира, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 19-0340-000734 от 07.06.2019 г. на Началник РУ на МВР Септември при ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Н.Г.К. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: