№ 208
гр. Б., 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично засеД.е на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Татяна А.а
Членове:Росица Бункова
Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221200600740 по описа за 2022 година
Пред Окръжния съд производството по делото е образувано по въззивната
жалба на адв.Д., в качеството му на защитник на подсъдимия Д. Й. Й. от гр.С.,
с ЕГН- ********** и по протест на прокурор от Районна прокуратура Б.,
Териториално отделение гр.П., като и двете са за проверка на невлязлата в
сила присъда № 8025 от 26.04.2022 год., постановена по нохд № 681 от 2020
год. по описа на РС П..
С цитираната присъда подсъдимия Д. Й. Й. от гр.С., с ЕГН- **********, е
признат за невиновен за това, че в началото на м. февруари 2019 г. с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Г. А. П. от гр. П.,
че ще му осигури Удостоверение за индивидуално одобряване на МПС –
марка „А.“, модел „А.“ с шаси № *** внесено от държава извън Европейския
съюз /внесено от С./ от съответните технически служби, регистрирани към
ИА „АА“ /Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/ при МТИТ
/Министерство на транспорта и информационните технологии/, за да може
автомобилът да бъде регистриран на територията на страната, като за
издаване на Удостоверението П., следвало да изпрати документите на
автомобила /митническа декларация за заплатено мито, акциз, ДДС и
американския талон на автомобила/, както и сумата от 1300.00 /хиляда и
триста/ лева чрез куриерска фирма „Е. Е.“ ЕООД, необходими за издаване на
документа в гр.С., като след изпращането им на 06.02.2019 г. поддържал
заблуждението, заявявайки му, че документите са представени за издаване на
1
Удостоверението за автомобила, независимо, че не предприел необходимите
действия за издаването му, с което причинил на П. имотна вреда в размер на
заплатената сума от 1300.00 /хиляда и триста/ лева, поради което и
решаващия съд на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 от НК. С цитираната присъда
подсъдимия Д. Й. Й. е осъден от РС, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на
гражданския ищец Г. А. П., от гр. П., с ЕГН **********, сумата от 1 300
/хиляда и триста/ лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на настъпване на вредата – 06.02.2019 г. до окончателното
изплащане. Осъден е и да заплати държавна такса върху тази сума в размер на
52 /петдесет и два/ лева, а на основание чл. 190, ал. 1 НПК е присъдил
разноските по делото в размер на 135.45 /сто тридесет и пет лева и
четиридесет и пет стотинки/ лева да останат за сметка на държавата.
Недоволни от така постановената присъда останали и подсъдимия и
прокурора.
В жалбата на адв.Д. и допълнението към нея, изготвено след запознаване с
мотивите към атакуваната присъда се твърди, че последната е неправилна и
незаконосъобразна в частта в която подсъдимия е осъден да заплати на
гражданския ищец- Г. А. П. от гр.П. сумата от 1300 лв.- обезщетение за
причинените имуществени реди от престъплението по чл.209 от НК, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2019 год. до изплащане
на сумата. В допълнението към жалбата и становището в хода по същество на
делото защитника твърди, че не е установено чия собственост е паричната
сума, както и намира, че след като подсъдимия е признат за невиновен по
повдигнатото обвинение, като последица следва да бъде отхвърлен и
гражданския иск. Защитата излага и становище за неоснователност на
протеста, съдържат искане за осъждане на Й. по повдигнатото му обвинение.
Моли присъдата в атакуваната й гражданска част да бъде отменена. Счита
също така, че протеста е неоснователен, тъй като правилно подсъдимия е
оправдан по повдигнатото му обвинение, поради което моли да бъде оставен
без уважение.
Гражданският ищец не се явява, но се представлява от повереник- адв.Й.,
който намира, че от доказателствата по делото, безспорно се установява, че
парите- 1300 лв. са изпратени от гражданския ищец П. на подсъдимия, поради
което и счита, че решаващия съд правилно е осъдил Й. да заплати на П.
посочената сума. По отношение на протеста, съдържащ искане за осъждане
на Й. не взема становище.
Представителя на Окръжна прокуратура поддържа протеста, по изложените в
него и допълнението му съображения. Твърди, че от доказателствата по
делото може да се направи несъмнен извод за авторството на деянието.
Прокурорът намира, че безспорно Й. е извършил измама, тъй като е въвел в
заблуждение пострадалия и е поддържал същото, с цел да получи изгода.
Предлага въззивната инстанция да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл.209,ал.1 от НК и да му наложи наказание.
2
Страните нямат нови доказателствени искания.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложеното в
жалбата и протеста, становищата на страните, събраните доказателства по
делото и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и
извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.313 и
чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
Фактите по делото са изяснени от районният съд правилно, тъй като почиват
на верен анализ на доказателства, събрани по предвидения процесуален ред и
са следните:
Подсъдимият Д. Й. Й. е от гр. С., не е осъждан. Към 2019 год. извършвал
дейност по посредничество за регистрация на автомобили, който факт бил
известен на свидетеля И. С.. Последният разполагал и с номера на мобилния
телефон на подсъдимия.
На 23.10.2018 г. с митническа декларация в Б. бил внесен от С.
катастрофирал автомобил марка „А.“, модел „А.“ с шаси № *** закупен с
фактура № *** г. от В.А.Д. от гр. С.. След като автомобилът бил ремонтиран,
свидетелят Г. П., заедно със своя приятел В.Д.Б. от гр.П., които се занимавали
с покупко-продажба на автомобили, посетили офиса на „Б.“/Българска
рециклираща компания/ АД в гр.П., тъй като там работил И. Н. С. от гр. П.,
когото те познавали и знаели, че се занимава с посредничество за регистрация
на автомобили. Сторили това, тъй като имали пълномощно от 22.01.2019 г, с
което В.А.Д. упълномощава И. С. да го представлява пред КАТ. Наред с това
В.Д. бил дал и пълномощно и на В.Б., също да го представлява пред КАТ.
Свидетеля С. се запознал с документите на автомобила и заявил на П. и на Б.,
че същият може да се регистрира, но само след като се снабдят с
Удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство,
което е необходимо, тъй като автомобила се внася от държава, която не е
членка на Европейския съюз. Същевременно им обяснил, че разполага с
телефонния номер на лице от С., който се занимава с посредническо при
издаване на такива удостоверения, като им дал телефонния номер на
подсъдимия Д. Й.. Там, в офиса на С., свидетеля П. набрал телефона на
подсъдимия, казал му причината поради която го търси, подсъдимия се
представил с двете си имена и го уверил, че може да му съдейства, като
следва по куриер да му бъдат изпратени документите на автомобила, както и
сумата от 1300 лв. и посочил, че издаването на удостоверението ще отнеме
около 2-3 седмици.
На 06.02.2019 г. свидетеля Г. П., заедно с Б., посетил офис на „Е. Е.“ в гр.П. и
изпратил на подсъдимия Д. Й. исканите документи и сумата от 1300 лв.
Пратката била получена лично от Д. Й. в гр. С., след което между свидетеля
П. и подсъдимия Й. били проведени няколко телефонни разговора, в които
подсъдимия първоначално заявил на П., че е предал документите за издаване
на удостоверение, а след това, че трябва да се изчака. Междувременно, тъй
като на автомобила били издадени транзитни номера, срокът на тази
регистрация изтичал и свидетеля П. поискал от подсъдимия да му върне
документите и парите, за да може сам да се снабди с начин за издаване на
3
исканото удостоверение. Подсъдимия Й. върнал документите на автомобила,
като ги изпратил по „Е. Е.“, но не върнал получената сума от 1300 лв. Дал
обяснение за това, че и парите и документите предал на лице с име К., което
щяло да свърши услугата, но последния не успял да стори това, като върнал
документите, но не и парите.
На 04.03.2019 г. автомобилът бил представен за преглед на място в гр. П. от
представителство на фирмата ГТУ, гр. Щ., Г. и бил издаден Протокол за
идентификация на ППС № 6*** На 06.03.2019 г. било подадено заявление до
изпълнителния директор на ИА АА от В.Д. от гр. С. и впоследствие било
издадено удостоверение за индивидуално одобряване на ППС.
От така установеното във фактическо отношение, решаващия съд е извършил
верен доказателствен анализ и е постановил верни правни изводи, че
подсъдимия не е осъществил деянието, в което е обвинен. За да се постанови
този извод на първо място следва да се посочи, че за да е налице измама по
смисъла на чл.209,ал.1 от НК, следва от обективна страна да се докаже по
несъмнен начин, че подсъдимия изначално е нямал намерение да изпълни
поетия ангажимент да съдейства за издаване на посоченото по-горе
удостоверение, а е целял единствено имотно облагодетелстване. В
конкретиката на настоящия казус се установява от показанията на
свидетелите И. С. и К.К., че подсъдимия е лице, което посредничи при
регистрация на автомобили и услуги, свързани с това. Именно свидетеля К. е
лицето свързало С. и подсъдимия, като след това С. ползвал услугите на
подсъдимия, като е давал номера на телефона му и на други лица отново за
услуги, свързани с регистрация на автомобили в КАТ С.. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Б., който в разпита си заявява „… И. обясни, че
много пъти е работил с Д. и е вършил подобен род услуги и ще свърши
работа“. В този смисъл са и показанията на Г. П., който също изяснява, че
свидетеля С. го е уверил, че подсъдимия е сериозен и ще свърши работа, тъй
като и друг път е вършел такива услуги. На следващо място, решаващият съд
правилно е кредитирал обясненията на подсъдимия, поради факта, че те не се
опровергават от нито едно друго доказателство по делото. Макар и
преценката на обясненията на подсъдимия да следва да бъде извършвана
винаги внимателно, доколкото те могат да бъдат както и средство за разкрИ.е
на обективната истина, така и средство за реализиране на правото на защита,
в настоящия казус обясненията му, че посредничи при регистрации на
автомобили, както и на други услуги свързани с това се подкрепят от така
посочените по-горе показания на свидетелите С. и К.. Обясненията на
подсъдимия, че е дал парите и документите на друго лице с име К. не следва
да се изключват изначално от доказателствената маса, само поради факта, че
подсъдимия не сочи това лице. Дадените обяснения от подсъдим следва да се
проверяват с останалите доказателства, като съобразно същите органът на
обвинението е този, който ако счита, че не са правдиви следва да ги обори с
доказателства. Факта, че подсъдимия е дал документите и парите на някакво
друго лице се потвърждават и от показанията на самия П., който в разпита си
сочи, че след като удостоверението не е било издадено и са звънели на
подсъдимия да се разберат причината за това, Й. му казал, че чака да му
4
върнат парите и ще им ги върне. Също така в разговор със свидетеля Б.,
подсъдимия му казал „…че К. го е излъгал…“. В този смисъл са и
обясненията на свидетеля Т.. Именно поради това обясненията на подсъдимия
в случая не само не се опровергават, но се и потвърждават от показанията на
пострадалия. В подкрепа на това, че целта на подсъдимия не е била да измами
пострадалия, макар и само косвено, е обстоятелството, че подсъдимия е
посочил на пострадалия трите си имена и телефон, за да бъдат изпратени
документите и парите по Е., като по този начин самия той разкрива
самоличността си и е с пълното съзнание, че незабавно може да бъде открит,
в случай на измама.
С оглед на тези доказателства и техният анализ, правилно РС е приел, че
подсъдимия Д. Й. е имал намерение да извърши поетия ангажимент по
издаване на исканото удостоверение, като не е въвел в заблуждение
пострадалия, тъй като обективно се е занимавал с подобна дейност и е вършел
такива услуги и в изпълнение на така поетия ангажимент е предал парите и
документите на друго лице- К., което принципно се е занимавало с такава
услугата, но в случая не е сторил това по неизяснени причини. Не може да се
приеме също така, че подсъдимия е поддържал заблуждение, тъй като в даден
момент той е заявил, че не може да даде исканото удостоверение, като е
върнал и документите на автомобила и отново по Е., като е посочил, че ще
връща парите на части, тъй като те не са му дадени от К..
С оглед на изложеното и по мотивите, изложени от решаващия съд към
атакуваната присъда, напълно споделени от настоящия състав, верни са и
правните изводи, че подсъдимия Д. Й. Й. следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.209,ал.1 от НК, поради което и въззивния
съд намира протеста, съдържащ искане за осъждане за неоснователен.
По гражданския иск:
Такъв е предявен от пострадалия Г. П. срещу подсъдимия за имуществени
вреди за сумата от 1300 лв. и решаващия съд го е осъдил, като е уважил иска
в пълен размер. Недоволен от това подсъдимия чрез защитника си намират,
че иска не е доказан, тъй като не е доказано парите да са на Г. П., тъй като в
процесния ден, той през цялото време е бил със свидетеля Б., а и наред с това,
автомобила за който е искано издаване на удостоверението е собственост на
друго лице. Въззивният съд не споделя и тези възражения, тъй като по делото
е безспорно установено, че именно гражданския ищец Г. П. е изпратил сумата
от 1300 лв. на подсъдимия, като е сторил това по посочената куриерска
фирма. Няма основание по делото да се счита, че парите не са на лицето,
което ги е превело на подсъдимия, а на някакво друго лице. На първо място
парите като родово заместими вещи са на този, който ги е изпратил освен ако
от доказателствата не се установява друго. В случая никой освен изпращача
на парите, не претендира те да са негова собственост, а и няма нито едно
доказателство което да сочи, че тези пари не са на П.. Поради това, съдът
намира и жалбата за неоснователна, а присъдата и в гражданската й част-
правилна и законосъобразна. Подсъдимият не е върнал парите на пострадалия
и му е причинил имотна вреда, която следва да възстанови, като правилно е
определено това да стане ведно със законната лихва върху сумата от датата на
5
деликта до изплащането й.
По отношение на предявения граждански иск, съдът намира същия за
основателен и доказан в пълния му размер. Независимо от оправдаването на
подсъдимия, защото действията му не представляват престъпна проява, то
според константната съдебна практика следва да се обезщетят вредите, които
са следствие на деяние /а не както в по-старата съдебна практика - на
престъпление/. Безспорно се установява, че на пострадалия Г. П. е причинена
имотна вреда в размер на 1300 лв. в резултат на деянието на подсъдимия,
поради което последният е длъжен да поправи вредите, които е причинил.
Налице са всички признаци за обезвреда на гражданския ищец Г. П., поради
което подс. Й. следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1300 лв., като
обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието,
ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед на изложеното и при липса на основания за изменение или отмяна на
атакуваната присъда, същата на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8025 от 26.04.2022 год., постановена по нохд №
681 от 2020 год. по описа на РС П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6