№ 192
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110114275 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от СТ. В.
ЯНЧ. ЕГН **********, с адрес град Варна, м. Черноморска панорама - чрез
пълномощника си адвокат Д.С. - ВАК, против „****” ООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ****, ул. „****” № 33,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът няма
парично задължение към ответника за заплащане на парична сума по Покана
за доброволно плащане № ГП 3463/16.09.2021 г.в общ размер на 7 896.65 лв. .
(от които 7082.20 лв. главница и 814.45 лв. законни лихви до16.09.2021 г.), за
които суми е издадена **** от 29.06.2020 г., за обект на потребление,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-57/05.07.2016
г. на ИД на АГКК, с площ от 734 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, ведно с изградената в поземления имот СГРАДА с идентификатор
****.1, със застроена площ от 42 кв.м., а съгласно предходен документ за
собственост с площ от 35 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение: Вилна
сграда – еднофамилна, с клиентски номер **** и абонатен №**** /СТИ-
водомер № 54987/.
1
Моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски, в т.ч. адв.
хонорар.
Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки
следните фактически твърдения: Твърди, че на 27.12.2016 г. по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том III, per. №
5735, дело № 325 от 2016 г. на нот.№ 561, придобила следния недвижим имот,
находящ се в село ****, община Аксаково, област Варна, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-57/05.07.2016 г. на
ИД на АГКК, с площ от 734 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, ведно с
изградената в поземления имот СГРАДА с идентификатор ****.1, със
застроена площ от 42 кв.м., а съгласно предходен документ за собственост с
площ от 35 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение: Вилна сграда -
еднофамилна. Твърди, че в имота е изградена жилищна сграда, построена в
началото на 90-те години.
Твърди, че веднага след придобиване на недвижимия имот посетила „В
и К-Варна“ ООД, за да проверя, за наличие на задължения по партида на
описания по-горе недвижим имот. Служител на ответника направила справка
и отговориба, че няма никакви просрочени задължения към „****” ООД.
Твърди, че на 20.02.2017 г. сменила във „ВиК- Варна“ ООД партидата на
водомера, вече на свое име, като отново нямало никакви задължения за
заплащане, тъй като в противен случай от дружеството отказвали услугата.
Твърди, че партидата на СТИ е с клиентският номер **** и абонатен № ****
и номер на водомер № 54987.
Твърди, че през есента на 2019 г., съпругът й Янчо Янчев, бил в отпуск
и се срещнал с инкасаторката на ВИК, която била в съседен имот, за подмяна
на стария водомер с нов. Тя го уведомила, че водомера не е засичан отдавна,
но след проверка в списъка инкасаторката не могла да намери партида им и си
тръгнала, без да засече показанията на водомера.
Твърди, че от 14 март 2020г., заедно със съпругът и синът си, започнали
да живеят постоянно в горепосочения имот, като до м.юни на 2020 г. никой не
отишъл, за да засече СТИ. Твърди, че на 25.06.2020 г. жената, която
отговаряла за засичането на водомера пристигнала с придружител и засякла
2
водомера, записала си номера му и след като звъннала на служител от ВИК,
уведомила ищцата и семейството й, че водомера не бил засичан от 2004 г. и
че имало натрупани 2704 кубика вода. Твърди, че няколко дни по-късно, в
онлайн банкирането на съпруга й, в секция „Битови сметки“ се появила сума
за плащане 7082,20 лв., като след онлайн проверка в сайта на ВИК - Варна
установила, че има издадена сметка към Фактура: ********** от 29.06.2020
г., за аб.№ ****, за същата сума.
Твърди, че депозирала Жалба в отв. дружество, но „В и К-Варна“ ООД
не разгледали жалбата, като в Отговора си от 15.07.2020 г. навели
неоснователни твърдения, за дължимост на сумата по фактурата от 29.06.2020
г., а също и твърдения, които нямали никакво отношение към конкретния
случай.
Оспорва начина, методиката и основанието на изчисляване на
количеството потребени В и К услуги. Твърди, че отчитането от страна на
оператора не е извършено при съблюдаване правилата на ОУ, не е
извършвано в присъствието на потребителя, нито на негов представител.
Твърди, че на 17.09.2021 г., вечерта синът й, като се връщал от училище
забелязал на външната врата на имота закрепен лист на входната вратичка -
Покана за доброволно плащане № ГП 3463/16.09.2021 г., за сума в размер на
7896.65 лв., за период до 16.09.2021 г. С тази покана, „В и К-Варна“ ООД
кани ищцата да заплати сочената сума и я уведомява, че ще спре
водоподаването в имота, до заплащане на сумата, като се позовава на чл.40 от
Общите условия и на чл.43 от същите. В поканата била посочена дата на
връчване 17.09.2021 г.
Оспорва изцяло, като неоснователно и незаконосъобразно отправеното
от „ВиК-Варна“ ООД искане, да заплати сумата от 7896.65 лв. Изтъква, че
ответника не може да черпи права от противоправно поведение, предвид
което приема, че не му дължи заплащане на посочената в поканата от
16.09.2021 г., парична сума.
Твърди, че фактурираните количества вода не са изразходвани от нея и
семейството й, като изтъква, че е невъзможно да изразходва такива
количества вода, предвид тези обстоятелства. Твърди, че от закупуването на
имота на 27.12.2016 г. до 14.03.2020 г., в имота се ходело периодично само с
цел почистване, като от 14.03.2020г. живеят постоянно в имота, но за периода
3
от 14.03.2020 г. до 29.06.2020 г. е невъзможно да бъде изразходвано
посоченото количество вода. Счита, че поради виновно поведение на
ответника не са извършени необходимите действия по своевременно отчитане
и фактуриране на потребени количества вода от предишните собственици в
годините много преди закупуване на имота от ищцата, или евентуално са
вписвани някакви фиктивни показания, които не отговарят на
действителността.
Твърди опорочаване при отчитане на водомер № 54987, като
процедурата е осъществена некоректно от служителите на отв., тъй като
потребителят, не е уведомен, не е присъствала лично, нито пък е
присъствувало упълномощено от нея лице при отчитане, не е подписван
карнет, удостоверяващ съгласие на потребителя за записаното като потребено
количество вода, за съответния период. Твърди, че в сметка към Фактура:
********** от 29.06.2020 г., са посочени три отчетни периода, които са
произволно избрани от ответника. Твърди, че през тези периоди не са
потребявани фактурираните количества вода и няма издадени фактури за
първия и втория отчетни периоди, за които пак твърди, че не е правено
засичане на водомера.
Твърди, че са фактурирани суми за канал /отвеждане на отпадъчни води/
и пречистване - при условие, че в имота няма мръсен канал, операторът няма
изградена мръсна канализация /имотът е със септична яма/ и не извършва
пречистване. Оспорва размера и формирането на претендираната сума.
В евентуалност, се позовава и на недължимост, поради изтекла
погасителна давност в нейна полза, по отношение на сумата, която отв. иска
да му заплатя, тъй като потребелението на посочените във фактурата
количества вода, е станало години преди 27.12.2016 г.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът не депозира
отговор на исковата молба.
В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител поддържа исковите претенции, като предвид направеното от
ответника признаване на иска, желае производството да се проведе при усл.на
чл.237 ГПК. Моли съда да се постанови решение, с което исковите претенции
да бъдат изцяло уважени и бъдат присъдени сторените разноски.
В с.з. ответникът не се представлява, но депозира писмена молба, с
4
която признава исковете по основание и размери и заявява, като изтъква, че на
05.10.2021г. ответното дружество е сторнирало **** от 29.06.2020 г. и ищцата
не дължи процесната сума. Моли в полза на ищеца да не бъдат присъждани
разноски, т.к. ответникът не бил дал повод за завеждане на иска.
С признаване на иска от страна на ответника и с оглед направено искане
от ищеца за постановяване на решение при признаване на иска и съгласно
чл.237, ал.1 от ГПК, съдебното дирене по делото е прекратено.
С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като
съдът не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск е
вероятно основателен с оглед събраните доказателства и признанието от
страна на ответника, поради което следва да бъде уважен.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски в настоящото дело. Съдът счита, че в случая
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима. Ищецът представя списък
с разноски, според който претендира репариране на разноски за 334 лв.-ДТ,
680лв. адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с
оглед разпоредбите на чл.7, ал.2, т. 3 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.к. претендираното
възнаграждение е в по-нисък размер от минимално определения.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ищецът СТ. В. ЯНЧ. ЕГН
**********, с адрес град Варна, м. Черноморска панорама, НЕ ДЪЛЖИ на
„****” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ****, ул.
„****” № 33 заплащане на парична сума по Покана за доброволно плащане №
ГП 3463/16.09.2021 г.в общ размер на 7 896.65 лв. .(от които 7082.20 лв.
главница и 814.45 лв. законни лихви до16.09.2021 г.), за които суми е
издадена **** от 29.06.2020 г., за обект на потребление, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-57/05.07.2016 г. на
ИД на АГКК, с площ от 734 кв.м., с трайно предназначение на територията:
5
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, ведно с
изградената в поземления имот СГРАДА с идентификатор ****.1, със
застроена площ от 42 кв.м., а съгласно предходен документ за собственост с
площ от 35 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение: Вилна сграда –
еднофамилна, с клиентски номер **** и абонатен №**** /СТИ- водомер №
54987/, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „****” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ****, ул. „****” № 33, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. В. ЯНЧ. ЕГН
**********, с адрес град Варна, м. Черноморска панорама, сумата от
1014лв./хиляда и четиринадесет лева/, представляваща общия размер на
сторените и претендирани от ищеца съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6