№ 70
гр. Сливница , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. С. М., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 42-0000171/15.01.2021
г., издадено от Ч.А.К. – **** РД „АА“, София, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 27, пар. 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент № 165/2014 г.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. К., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна- Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, редовно призована, не изпраща представител в проведеното
публично съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 06.01.2021 г., около 09:00 часа на път I-80, км. 38, с посока на
движение гр. Сливница служителите при РД „Автомобилна администрация” –
свидетелят БЛ. ГР. Н. на длъжност инспектор и неговият колега АС. Р. Д.,
изпълнявали служебните си задължения и спрели за проверка управлявания
от жалбоподателя М.М. товарен автомобил - седлови влекач „ДАФ ФТ ХФ
105”, с рег. № СВ1761КС, собственост на „Мега флорс“ ЕООД и прикачено
полуремарке „Шварцмюлер 3 А АЛМКСХ”, с рег. № РК0693ЕН, собственост
на фирма „Т.Т.” ООД, извършващ обществен превоз на товари по маршрут от
1
гр. Перник до с. Габер, което обстоятелство служителите на РД „АА”
установили от пътен лист № 665902/06.01.2021 г. Свидетелите при
извършената проверка, след като се запознали с представената от водача
разпечатка от дигитална карта № 00000, установили, че водачът използвал
чужда дигитална карта, издадена на лицето А.З. и не използва своята
дигитална карта с № 000000.
Актосъставителят БЛ. ГР. Н. преценил, че е извършено
административно нарушение и затова, в присъствието на свидетеля А.Р. Д.,
съставил акт за установяване на административно нарушение серия А-2020 №
284268/06.01.2021 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че
жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 27, пар. 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент № 165/2014 г.
На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН на български език,
срещу подпис, като в същия жалбоподателят не направил възражения.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение ****а на РД „Автомобилна администрация” е издадал и
атакуваното наказателно постановление № 42-0000171 от 15.01.2021 г. В
наказателното постановление административнонаказващият орган е
възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН
нарушение и е посочил нарушените разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по
делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на
административно нарушение серия А-2020 № 284268/06.01.2021 г., справка от
дигитална карта на водача, заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., заповед №
589/31.01.2020 г., длъжностна характеристика на Б.Н..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви,
като същите изясняват в фактическата обстановка по делото, и затова ги
кредитира. Свидетелите потвърждават написаното в съставения АУАН,
където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното
нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на
въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз
основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
2
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 17.02.2021 г., а жалбата е
подадена на 22.02.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена
компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица,
съставили, съотв. издали, двата процесуални документа.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
3
нарушен.
Жалбоподателят, в качеството си на водач на превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф, е извършвал обществен превоз на товари
като е управлявал седлови влекач „ДАФ ФТ ХФ 105”, с рег. № СВ1761КС и
прикачено полуремарке „Шварцмюлер 3 А АЛМКСХ”, с рег. № РК0693ЕН и
е използвал карта на водач, издадена на друго лице – А.З.. В подкрепа на този
извод освен свидетелските показания на свидетелите е и приложената
разпечатка от дигитален тахограф, монтиран в управлявания от
жалбоподателя автомобил.
С посоченото е нарушил разпоредбите на чл. 27, параграф 2, изр.1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014, съгласно която даден водач може да е титуляр на
не повече от една валидна карта на водача и има право да използва само
своята собствена персонализирана карта на водача.
Несъмнено, с ползването на карта, издадена на друго лице и
извършването на превоз на товари, жалбоподателят е осъществил вмененото
му нарушение на чл. 27, §2 от Регламент № 165/2014 г.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя по реда на чл. 93в, ал. 5 от ЗАвПр, предвиждащ за водач,
който използва карта на водача, издадена на друго лицеда се налага наказание
глоба в размер на 1500 лева. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН
административното наказание се определя в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение. Санкцията е определена в абсолютен
размер, предвид, на което не се нуждае от допълнително обсъждане, като
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено,
доколкото не се констатират основания за отмяната му от процесуално
естество.
Съдът счита, макар и да е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по
смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение
е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на
каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви
вредни последици от извършеното нарушение. Освен това следва да се
отбележи, че нарушенията, извършени при управление на товарни
автомобили застрашават в значителна степен обществените отношения, обект
на защита от ЗАвПр и безопасното осъществяване на автомобилния
транспорт. В случая нарушението въпрепятства възможността контролните
органи да проверят времето на пътуване на водача и спазването на
задължителните почивки. При това положение съдът счита, че извършеното
нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е
4
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. В случая наказващият орган не е претендирал заплащането
на разноски.
Така мотивиран, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0000171/15.01.2021
г., издадено от Ч.А.К. – **** РД „АА“, София, с което на жалбоподателя М.
С. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 27, пар. 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент № 165/2014 г.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от
получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5