р е ш е н и е
N
***,
05.02.2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***,
ІV състав, гражданска колегия в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря С.Ц...................………........................................
като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 8464 по описа за 2017 год.,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.150 от СК.
В ***е постъпила искова молба от М.С.Т.
с ЕГН **********, като майка и законен представител на детето С.Д.К. с ЕГН **********
против Д.К.К. с ЕГН **********, в която се твърди, че ответника е баща на детето С. и с решение по
гр.д.№2484/2013г. по описа на ***бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
сина си в размер на 100лв., считано от 13.05.2013г. Твърди се също така, че
настъпила промяна на обстоятелствата, при които е определен този размер
издръжка – детето вече било на навършени осем години и ученик във втори клас в ***;
нуждаело се от средства за закупуване на учебни тетрадки, помагала,
консумативи, храна в училище; ежедневните му нужди също били нараснали. Излага
се, че майката имала родено и друго дете – К., род. на ***г. от друг биологичен
баща. Сочи се, че към момента майката работела в ***, но не по трудов договор,
а почасово. Двете й деца живеели с родителите й в ***, които помагали и
финансово. Като следствие от изложеното
се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде изменен размера
на дължимата на детето С. от неговия баща издръжка от 100лв. на 140лв. месечно.
Ответникът Д.К.К. е депозирал отговор на исковата молба,
чрез назначен особен представител адв.В.И.,
с който претенцията се оспорва по размер.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е между страните, а това
е видно и от приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***, че ищцата М.Т.
и ответника Д.К. са родители на детето С.Д.К., роден на ***г.
Установява се също така от приложеното
гр.д.№2484/2013г. по описа на ***, че по същото между страните е била
постигната спогодба, одобрена от съда, по силата на която ответника Д.К. се е
задължил да заплаща на сина си издръжка в размер на 100лв. месечно, считано от
13.05.2013г.
От представената служебна бележка с
изх.№161/20.10.2017г., издадена от ***-*** се установява, че детето С. е ученик
във втори „е“ клас през учебната 2017/2018г.
Установява се от представения препис на удостоверение за раждане, изд. на ***г***,
че ищцата има и друго малолетно дете – К. М.Т., роден на ***г.
От приложения препис на нот.акт за
дарение на недвижим ***, ***и изходяща от ищцата декларация се установява, че същата
притежава един жилищен имот, в който живее.
От приложената справка от ***е
видно, че ответника Д.К. няма регистрирани трудови договори към 20.12.2017г.
Установява се от постъпилата справка
от ***, ***, че ответника няма декларирано движимо и недвижимо имущество на
територията на ***.
От изготвената справка от *** е
видно, че ответника няма други деца
освен малолетния С.К..
В о.с.з. на 26.01.2018г. е проведен
разпит на свидетеля С.Т.Й.. Същият излага в показанията си, че е баща на
ищцата. Сочи, че ответника живее в *** и от 2016г. не бил идва да види сина си,
а присъдената издръжка се изплащала от ***. Твърди, че майката работи за по 2-3
месеца в ***, след което се прибира в ***, а след известен престой отново
започва работа там. През периодите на отсъствието ѝ, за детето полагали
грижи нейните родители. Сочи също, че ежемесечните разходи за издръжката на
малолетния С. били от порядъка на 280-300лв. Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел, отчитайки родствените му връзки с ищцата, т.к. в тях се
излагат лични възприятия и не противоречат на други събрани в производството
доказателства.
По делото е изготвен писмен социален
доклад от *** – ***, в който се сочи, че майката отглежда малолетния С. заедно
с другото си дете К., като живеят в собствения ѝ апартамент в ***. Сочи
се също, че по данни на ищцата, тя работела периодично в *** в склад за дрехи и
печатница, приблизително за 7-8 месеца, след което се връщала в *** за около 3
месеца. За периодите на отсъствието ѝ от страната, за двете деца се
грижели родителите ѝ. При социалното проучване е бил проведен и разговор
с детето С., което споделило, че баща му не го търсел и не му давал издръжка.
Формирано е становище, че исковата претенция е основателна и в интерес на малолетното дете.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното :
Безспорно е, че за ответника
съществува безусловно задължение да издържа своето малолетно дете, съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК.
Установи се от доказателствата по
делото, че размерът на издръжката, която ответника дължи на сина си е определен
към м.юли 2013г. От този момент до завеждане на настоящото производство е
изминал един период от повече от четири години, през който детето е пораснало и
неговите нужди са се изменили. Променили са се и социално – икономическите
условия в страната, както и минимално дължимия размер на издръжката. При тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице основанията по чл.150 от СК за
изменение на дължимата от бащата в полза на детето С. издръжка.
При определяне размерът на
издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя,
който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката,
която родителят дължи на детето си -
една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК).
Считано от 01.01.2018г. МРЗ е в размер на 510лв. или една четвърт от нея се
определя на 127,50лв.
В конкретния случай, при определяне
на необходимата на детето С. месечна издръжка, съдът съобрази, че то е на осем
годишна възраст и е ученик във втори клас, като не са налице да има специфични
потребности. При това, съдът счита, че ежемесечната сума, която би могла да
задоволи потребностите му от храна, облекло, отопление, учебни пособия,
извънкласни и спортни занимания, развлечение и т.н. е в размер на поне около
280лв. месечно, както сочи и разпитания свидетел С.Й..
Съдът счита, че бащата следва да
осигурява 140лв. от тази издръжка, която сума не надвишава значително минимално
дължимия размер от 127,50лв. Не се събраха доказателства дали ответника работи,
но с оглед възрастта му и липсата на данни за влошено здравословно състояние,
съдът приема, че той е в състояние да реализира месечни доходи поне в размера
на минималната работна заплата, които биха му позволили да заплаща такава
издръжка, още повече, че няма други непълнолетни деца, към които да има подобно
задължение.
Останалата част от издръжката – в
размер също на 140лв. следва да се поеме от майката. Стана ясно, че тя работи
периодично в друга държава, но с оглед възрастта, здравословното си състояние и
образователен ценз би могла да осъществи трудова реализация и в ***. Съдът
съобрази също така, че майката има задължения и към друго малолетно дете, а полага
и непосредствените грижи за малолетния С., които също са оценими.
Предвид изложеното,съдът счита, че
предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен
като такъв. Върху дължимата от ответника издръжка следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК
следва да се осъди ответника да заплати по сметка на ***държавна такса върху увеличения
размер издръжка в размер на 57,60лв., както и разноски за особен представител в
размер на 150лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, размера на издръжката определена по гр.д.№2484/2013г.
по описа на ***, като ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАЩА на М.С.Т.
с ЕГН **********, като майка и законен представител на детето С.Д.К. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140лв. (сто и четиридесет лева), считано
от 31.10.2017г., с падеж до пето число на месеца, за който е дължима
издръжката, до настъпването на законови причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.6 от ГПК Д.К.К. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ***държавна
такса в размер на 57,60лв. и разноски за особен представител в размер на 150лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок, считано
от 09.02.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: