Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 378
гр. , 24.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
нският окръжен съд, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при секретаря Недялка Неделчева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 754 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.
432 от КЗ.
Постъпила е искова молба от П.Н.В. / починал в
хода на производството,
на 17.04.2019 г., след
завеждане на исковата молба, и заместен на основание чл. 227 от ГПК от наследниците си по закон
– родителите си В.П.Д. и
Н.В.Д./, в която се твърди,
че на 02.06.2018г. в гр. , на кръстовището на бул. „Х.Б.“ и бул. „В.Л.“, е
пострадал при пътно –транспортно произшествие / ПТП /, при което управляваният
от него мотоциклет „Х.“ с регистрационен № РА 0739 К бил блъснат от лек
автомобил „А.“ с рег. № *****, с водач Г.А..
Вследствие на последното, на П.Н.В. са
причинени множество тежки телесни повреди, за които се твърди, че някои са с
невъзвратими последици, като конкретно са посочени тежка черепно-мозъчна
травма, отстраняване на ляво око, множество лицеви фрактури, множество фрактури
на челюстта, множество фрактури на носа, няколко избити зъба, фрактура на
ръката, две фрактури на крака, невъзвратимо и постоянно загрозяване, други
множество фрактури, като са му извършени няколко животоспасяващи операции.
Проведено е лечение по спешност,
извършени са операции и интервенции, първоначално в У., след което по спешност
е хоспитализиран във ВМА -С.. Там са извършени две тежки животоспасяващи
операции, описано е проведеното лечение във ВМА и извършените интервенции, рехабилитации
и консултации. Поставена е диагноза и е назначена терапия за профилактика на
посттравматична епилепсия.
Твърди се, че е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените от П.В. множество
увреждания, и увредено общо състояние. Освен физическите травми, се твърди
наличието и на сериозна психологическа травма – след инцидента пострадалият се
затворил в себе си, не говорел, не се виждал с приятели, нямал желание за
социални контакти. Това състояние било в пълен контраст с предишния му начин на
живот – бил активен, с почтена и уважавана професия, имал много приятели,
помагал на семейството си; тежките травми преобърнали живота му завинаги, а бил едва на
26 години.
Сочи се, че за лекия автомобил има
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със З., за
която е издадена полица № BG/02/117001880214, валидна към датата на ПТП, поради
което и претенцията е насочена към това застрахователно дружество.
Твърди се, че след предявяването на
доброволна претенция към застрахователя на 20.07.2018 г., по реда на чл. 380 от КЗ, в указания законов срок не е постъпило плащане на обезщетение за
претърпените от ищеца вреди вследствие на ПТП.
Последното е обосновало правния
интерес на ищеца да предяви настоящата претенция срещу застрахователната
компания, която е формулирана в исковата молба като частична претенция в размер
на 200 000 лв. от пълен размер 400 000 лв., а съобразно допуснатото от съда
изменение на претенцията с увеличение на същата, да се приеме, че е предявена
частична претенция за 300 000 лв. (от пълен размер 400 000 лева), със законната
лихва от датата на настъпване на ПТП. Претендират се и деловодните разноски по
делото, включително
и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Постъпил е отговор на исковата молба
от З., в който изцяло се оспорва искът по основание и размер. Твърди се и че е
налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като е
управлявал мотоциклета с превишена, несъобразена за пътния участък скорост,
както и без предпазна каска.
Оспорва се, че е налице деликт от Г.А. в качеството на водач на л.а „А.“, като се
твърди, че не е установен механизмът на ПТП. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2018 г., малко след полунощ, лек автомобил „А.“ с рег.
№ *****, управляван от Г.С.А.,***, завил наляво към бул. „В.Л.“, със скорост
около 33.50 км/ч. По същото време мотоциклет „Х.“ с рег. *** управляван от П.В.,*** към центъра на града, със скорост
около 118 км/ч. Навлизайки в кръстовището между посочените булеварди, двете
превозни средства се сблъскали, като ударът бил между предната част на
мотоциклета и предната част на автомобила. От удара тялото на В. излетяло от
мотоциклета, като след търкаляне и плъзгане спряло след около 81 м, на тротоара
на бул. „Х.“ / в посока центъра на града/. От удара лекият автомобил се
завъртял наляво и спрял движение близо до мястото на удара, а водачът му и
пасажерът слезли, като последният подал сигнал на телефон 112. На място
пристигнали екип на Спешна помощ и полицейски служители.
По случая било образувано ДП №
1303/2018 г. по описа на ОД МВР (ДП №
3174/18/Сл-838/2018 г. по описа на РРП), с оглед престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, с
пострадал П.Н.В., разследването по което, видно от справка от нска районна прокуратура, не е приключило и по делото няма
лице, привлечено в качеството на обвиняем.
Непосредствено след произшествието пострадалият
бил приет по спешност в У. – в тежко
общо състояние, в кома и с опасност за живота. При извършените образни
изследвания бил диагностициран с множество фрактури –
на интеркондиларна еминенция
на лява тибия, на 1,2,4 метакарпални
кости на лява длан и пръсти, на лява петна кост, на костите на лицев череп, на
фронтална кост, на ляво око, което не просветлява и др. детайлно описани
фрактури в епикризата, издадена от медицинското
заведение. Бил опериран веднага след приемането му в У., премахнати били костни
фрагменти от черепа и челната кост, проникнали в дълбочина в мозъчното
вещество.
След извършена на 04.06.2018г. временна
трахеостомия и проведена консултация, на 13.06.2018 г. по
спешност бил хоспитализиран във ВМА С., където от извършено изследване с
компютърна томография са констатирани множествени полифрагментни
фрактури на всички лицеви кости. Извършени са две животоспасяващи операции – на
15.06.2018г. е извадено лявото око и
част от мозъка, а на 18.06. 2018г. е извършена операция на горна и долна
челюсти и е поставена твърда междучелюстна фиксация. През м. август 2018 г. са извършени още две
операции – за сваляне фиксацията на челюстите и
извършване на трахеопластика, след което е приет в
болница за рехабилитация на лява колянна става и лява
глезенна става.
Към края на м. септември 2018г. пострадалият
ходел с бастун, но с нестабилна походка, със залитане, не можел да пази
равновесие, двете ръце са с деформация, лява колянна
става и лява глезенна става извършват движения в обем
по-малък от нормалния, с множество белези от рани. Налице е травматична амблиопия вляво, коматозно
състояние, тежка лицева травма с липсващи костни фрагменти и мозъчна тъкан,
изгубена при травмата, световъртеж, замайване, залитане. Назначена е терапия –
профилактика на посттравматична епилепсия.
На основание чл. 380 от КЗ, ищецът е
отправил на 20.07.2018 г. претенция за обезщетение на неимуществени вреди до
ответното застрахователно дружество- ЗД „БУЛ ИНС“АД, като след изтичане на срока
по чл. 496 от КЗ не е последвало плащане на обезщетение от страна на ответника.
По време на лечението П.В. преживял
болки, страдания, затруднения в обичайния му начин на живот, изключително тежко
понасял сполетялата го трагедия. Освен физическите травми, преживял и сериозна
психологическа травма, тъй като знаел, че никога няма да може да се върне към
нормалния за него начин на живот. Множеството увреждания създавали постоянна
опасност за живота му и с представения по делото
препис-извлечение от акт за смърт се установява, че ищецът е починал на 17.04.2019 г.
В подкрепа на твърденията, изложени в
исковата молба, за претърпените от ищеца неимуществени вреди, по делото са
разпитани свидетелите Владислав К. (приятел на ищеца) и Владислав Великов (братовчед
на ищеца), които изнасят данни за момента на катастрофата, за интензитета на
болките и страданията на ищеца вследствие причинените му телесни увреждания от
процесното ПТП. Установяват по безпротиворечив начин,
че тези болки, неудобства и притеснения са продължили през целия период след
увреждането, като пострадалият не можел сам да се храни, не можел да става от
леглото, имал проблем с двигателните функции, въпреки провежданите
рехабилитации. Преди ПТП ищецът бил 100 кг, със спортно тяло, а след това бил
много слаб – „ кожа и кости „,
психически сринат. Последните дни преди да почине бил неконтактен и не
отговарял на лекарите, като състоянието му било критично.
Св. К. е бил очевидец на ПТП, намирал
се е на около 150-200 м от мястото на сблъсъка. Видял е навлизането на ищеца с
управлявания от него мотоциклет в кръстовището по бул. „Х.Б.“ в посока центъра
на града и в същия момент видял автомобил, който прави ляв завой на същото
кръстовище от бул. „Х.Б.“ към ж. к. „Чародейка“. В този момент светофарната
уредба не е работела и автомобилът „А.“ сив на цвят, завивайки наляво е отнел
предимството на ищеца. При сблъсъка автомобилът останал на място, а мотоциклетистът
прелетял над него. Дошлите на място полицаи не допуснали свидетеля да се
приближи до пострадалия, но той разпознал каската му, която самият той му бил
подарил.
Разпитаният като свидетел Г.А. –
водач на автомобилът „А.“, причинил процесното ПТП,
твърди, че през нощта на първи срещу втори юни 2018 г., около 00.30 ч. приближил
с лекия си автомобил кръстовището на Завода за печатни платки и установил, че
светофарите не работят, но кръстовището / между бул.“ Х.Б. „ и бул „ В.Л. / било много добре осветено. Намалил скоростта
до минимум, за да направи ляв завой, огледал се и тъй като не видял превозни
средства, навлязъл в кръстовището, и в този момент усетил страхотен удар,
отворили се аербеците, а движението на автомобила
спряло от удара. Слязъл от колата и установил, че предницата е смачкана, но
първоначално не видял никого на пътното платно. Дошлите от ASB – Спешна помощ медици намерили на
тротоара в посока към центъра на града мотоциклетиста, който едва дишал, имало
много кръв и не бил контактен. Свидетелят изрично заявява, че пострадалият е
бил с каска, поставена на главата му.
Съдът намира, че тези показания
следва да се кредитират изцяло, като безпротиворечиви,
логически свързани и подкрепящи се от писмените доказателства по делото.
Горните факти се установяват и от
приетата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, по която вещото лице инж. Г. посочва механизма на настъпване на
процесното ПТП, а именно – автомобил „А.“ с рег. № *****, управляван от Г.А. ***
към бул. „В.Л.“ със скорост около 33.50 км/ч, а по същото време мотоциклет „Х.“
с рег. *** управляван от пострадалия П.В. *** към центъра на града със скорост
около 118 км/ч, при което в кръстовището възникнал удар между предната част на
мотоциклета и предната част на автомобила. От възникналия ударен импулс и под
действието на инерционната сила, тялото на ищеца излетяло от мотоциклета, като след търкаляне и
плъзгане спряло след около 81 м по бул.
„Х.“, на тротоара. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че фазата на
летежа на тялото след удара е малко над 20 метра, след което е последвала фаза
на претъркалване и приплъзване.
Ударът между двете превозни средства е бил челен, кос и нецентрален. Вещото
лице е установило, че водачът на автомобила е имал видимост към лентата на пътя
/ бул.“Х.Б.“ /, по която е приближавал мотоциклета, до около 200 метра. При
скоростта, с която се е движил мотоциклетът към началото на удара с лекия
автомобил – около и над 118 км/ч, за времето през което автомобилът е завивал,
мотоциклетът е изминал разстояние от 106.20 метра, т. е. намирал се е в обсега,
до който шофьорът на автомобила е имал видимост. Експертизата установява, че водачът
на автомобила е имал възможност да го спре преди да достигне до мястото на
удара, докато мотоциклетът при скоростта, с която се е движил, не би могъл да
спре до мястото на удара. Според заключението на допълнителната комплексна
експертиза, както и разяснението, дадено в съдебно заседание, дори и водачът на
мотоциклета да се е движел с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, той не
би могъл да спре движението на мотоциклета преди мястото на удара. Причина за
настъпването на ПТП е навлизане на автомобила по платното, в което се е движел
мотоциклета, когато последният е бил на разстояние по-малко от неговата опасна
зона, както за установената скорост на движение, така и при скорост от 50 км/ч,
като и при двете скорости за мотоциклета не е било възможно да спре преди
удара. Според вещото лице, от вида и разположението на телесните увреждания по
тялото на П.В. може да се направи заключение, че той е управлявал мотоциклета с
предпазна каска на главата. Вещото лице (съдебен медик) дава заключение, че ищецът
е получил следните увреждания: Съчетана травма: тежка черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в счупване на черепната основа, счупване на челна кост с
разкъсване на мозъка и образуване на бифронтобазален
черепен дефект, контузии на мозъка и в лява тилна област, разкъсно-контузна
рана в лява челна област, оток на мозъка, епилептичен синдром, посттравматична хидроцефалия; многофрагментно
счупване на лява орбита, перфоративно нараняване на
лява очна ябълка, наложило евисцерацията ѝ, разкъсно-контузна рана, кръвонасядане
и оток на ляво око, счупване на носни кости, горна и долна челюст, счупване на
зъби; гръдна травма, изразяваща се в контузии на ляв бял дроб; счупване и
деформация на крайници; сепсис, абсцес на десен бял дроб, двустранна пневмония.
Описаните увреждания могат да бъдат получени при ПТП на 02.06.2018 г.
Вещото лице подробно е
описало какво лечение е провел пострадалият за периода от ПТП до смъртта му
(около 10 месеца), а именно – многократно хоспитализизиране
с провеждане на системно медикаментозно лечение, многократни оперативни
интервенции, включително и високоспециализирани, както и рехабилитационно
лечение, които са довели до подобряване на общото му здравословно състояние към
края на 2018 г. В началото на 2019 г., обаче, се развили множество усложнения
на получените от ищеца увреждания, които наложили поредни хоспитализации за
извършване на животоспасяващи операции и медикаментозно лечение, но
здравословното му състояние прогресивно се влошавало с разгръщането на
възникналите усложнения и въпреки проведеното всеобхватно лечение, същият
починал на 17.04.2019 г.
Съдът намира, че следва да се
кредитира заключението на вещите лица по назначената и изготвена комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и
допълнителната такава като компетентно, пълно и обективно, като вещото лице в
с.з. е дало и отговори на поставените му от страните въпроси.
Анализът на установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска
отговорност“,
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По
силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите
на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По делото е безспорно, че по
отношение на процесния лек автомобил „А.“ с рег. № ***** е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“
при ответното дружество.
Настъпването
на деликт, виновното и противоправно поведение на
водача на л.а. Г.С.А.
и настъпилите в пряка причинна връзка от него телесни увреждания / впоследствие и смърт / на
ищеца, са установени и
доказани от писмените и
гласни доказателства, и от експертно заключение по делото.
При констатираната фактическа обстановка
и ангажираните по делото доказателства, установяващи причинените на П.В.
неимуществени вреди, предявеният иск се явява доказан по основанието си.
Размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени вреди подлежи на
уважаване, следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа
на чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената
разпоредба означава съдът да определи точен еквивалент на болките и
страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и психично здраве
на пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат взети предвид
конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително периодът и
интензитетът на търпените болки, страдания и душевни преживявания, настъпило ли
е възстановяване и дали въобще такова е възможно.
В случая, от събраните и обсъдени
доказателства се установи, че от процесното ПТП на ищеца е причинена тежка
телесна повреда, уврежданията са довели същия до състояние на кома, при
което е налице постоянна пълна загуба на съзнание, след което е последвала смърт. По делото от
ангажираните свидетелски показания и от приетата КСМТЕ може да се направи извод
за душевните преживявания на ищеца непосредствено след инцидента и в месеците
на лечение до настъпване на смъртта – за това колко силни и продължителни са
били претърпените болки от травмите.
Получените при ПТП травми са влошили
начина на живот на ищеца, причинили са му затруднения в ежедневието, свързани с
битовото обслужване и с невъзможността да води нормалния си социален живот и да
упражнява професията си, като се има предвид, че е бил млад човек - на 26
години, в трудоспособна възраст, а травматичните увреждания са били много тежки
/ вкл. и довели до неговата смърт/.
При това положение, съдът намира ,че при
частична претенция 300 000 лева / в пълен размер – 400 000 лева /, претендираните претърпени от ищеца неимуществени вреди
следва да се репарират със сумата от 200 000 лева, който размер, по
преценка на съда, съответства най-пълно на критерия за справедливо обезщетение
по чл. 52 от ЗЗД.
Основателно е възражението на
ответното дружество за съпричиняване на претърпените
вреди от страна на ищцата, поради управление на мотоциклета с превишена и
несъобразена за пътния участък скорост. Видно от заключението на вещото лице и
от разпита на същото в с. з., причина за настъпването на ПТП е навлизане на лекия
автомобил по платното, в което се е движел мотоциклета, когато последният е бил
на разстояние по-малко от неговата опасна зона, както за установената скорост
на движение от около 118 км/ч, така и при скорост от 50 км/ч., като и при двете
скорости за мотоциклета не е било възможно да спре преди удара. Съдът намира,
че независимо от неизбежността на сблъсъка между двете превозни средства, с каквато
и скорост да се е движил ищецът, то ако същият беше управлявал мотоциклета с
максимално разрешената за пътния участък скорост, получените травматични
увреждания биха били по-малко, с по-нисък интензитет, и вероятно не биха довели
до летален изход. Ето защо съдът приема, че е налице съпричиняване,
чийто размер определя на 20 %, обосноваващо извод за намаляване на така
определеното обезщетение на 160 000 лева. Над този размер претенцията следва да
се отхвърли. Върху така определеното обезщетение за неимуществени вреди се
дължи законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 02.06.2018 г.
до окончателното изплащане.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на
претърпените вреди от страна на ищеца, поради управление на мотоциклета без
предпазна каска. Двама от разпитаните свидетели, един от които от страна на
ответника, изнасят данни за наличието на поставена на главата каска. Същото
заключение дава и вещото лице по изготвената комплексна експертиза и в
допълнителната такава. Предвид разпределението на доказателствената тежест,
съдът намира това възражение за недоказано.
С оглед изхода от делото, на ищците
се дължат направените деловодни разноски, съразмерно с уважената част на иска, в
размер на 168 лева. Адв. Г. е осъществявал безплатна правна помощ, поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвоката
възнаграждение в размер на 4 730 лв., определено в минимален размер на основание
чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е претендирал разноски,
каквито му се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска, съгласно
представен списък, за адвокатско възнаграждение – сумата от 3 266.45 лева без
ДДС, а с начислено ДДС – 3 919.74 лева, както и 153.99 лева деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното
застрахователно дружество следва да заплати по сметка на РОС дължимата държавна
такса върху уважената част на иска в размер на 6 400 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Б. с
ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ул. „Л.,
представлявано от С.и К., ДА ЗАПЛАТИ В.П.Д., ЕГН **********
и Н.В.Д., ЕГН **********,
съд. адрес ***, офис 66 – адв. Т.Г. *** , по банкова сметка: ***, сумата от 160 000 лева – обезщетение
по чл. 432 от КЗ за претърпени от П.Н.В. неимуществени вреди от ПТП, причинено на
02.06.2018г. в гр., при управление на л.а. „А.“ с рег. № *****, от Г.С.А., с
когото дружеството има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2018г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 160 000 лева до претендираната
сума от 300 000 лева (претендирана частично от общ
размер 400 000 лева).
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Б. с
ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ул. „Л.,
представлявано от С.и К.ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Д.,
ЕГН ********** и Н.В.Д., ЕГН **********, със същия съдебен адрес за двамата, сумата от 168
лева – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Б. с
ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ул. „Л.,
представлявано от С.и К.ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т.Г. ***
сумата от 4 730 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА, върху присъдения
размер на обезщетението.
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН ********** и Н.В.Д.,
ЕГН **********,***“ АД с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ул. „Л., представлявано от С.и
К.направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 4 073.73 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Б. с
ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ул. „Л.,
представлявано от С.и К.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РОС сумата от 6 400 лева държавна
такса върху уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: