Решение по адм. дело №1277/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Образувано е по жалба на Х. Р. А., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1012-26-238-1/03.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-26-238/16.05.2025 г. срещу разпореждане [номер]/№ 8/прот. № N01115/24.03.2025 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

 

Жалбоподателката посочва, че както Директорът на ТП на НОИ - Хасково, така и Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ допуснали нарушение на чл. 70, ал. 12 от КСО при определяне на размера на пенсията, към който следвало да се прибавят на основание § 7ж, ал. 18 КСО сумата от 60 лв. В чл. 70, ал. 12 от КСО било регламентирано, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). Разпоредбата на чл. 10 от ЗБДОО за 2024 г. определяла следния минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО за 2024 г.: т. 1 - от 1 януари до 30 юни - 523,04 лв., и т. 2 - от 1 юли до 31 декември - 580,57 лв. В тази връзка жалбоподателката счита, че по силата на чл. 70, ал. 12 от КСО минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст към 19.11.2024 г. не можело да бъде по-малък от 580,57 лв. – колкото била отпуснатата пенсия с разпореждане [номер]/№8/прот. № N01115/24.03.2025г. на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ - Хасково. От друга страна, съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 479 от 30 декември 2021 г., допълнителната сума по ал. 1 била в размер на 60 лв. месечно и се изплащала към пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер независимо от размера на получаваната пенсия. Жалбоподателката счита, че тази добавка е предвидена да се изплаща като отделна сума, която не се включва в първоначално определения размер на пенсията. В този смисъл бил и § 7ж от ПЗР на КСО. Тази разпоредба предвиждала, че за 2022 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100, а по изцяло нов ред за тази година. Така например в ал. 2 било уредено, че размерът, определен по реда на този кодекс към 30 юни 2022 г., на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., се увеличава от 1 юли 2022 г. с 10 на сто. След увеличението по изречение първо в размера на пенсията се включвала сумата от 60 лева, изплащана на основание Постановление № 479 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (ДВ, бр. 1 от 2022 г.), и сумата по § 7, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., когато има такава. Жалбоподателката отбелязва, че тази разпоредба не е пряко свързана с процесния казус, но била показателна за волята на законодателя относно добавката от 60 лв. да не бъде автоматично изчислявана при определяне на размера на пенсиите с оглед надвишаване на законовия минимум, а след като размерът на пенсията бъде определен по реда на КСО, към него да се добави сумата от 60 лв. Така и § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО предвиждал, че при отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата от 1 юли 2022 г. след изчисляването й по реда на този кодекс се включва сума от 60 лв. при съответното прилагане на ал. 1 - 17.

Според жалбоподателката, от съдържанието на § 7ж, ал. 18 било видно, че законодателят ясно разграничил размера на пенсиите от добавките към тях, като сумата от 60 лева месечно било предвидено да се изплаща като отделна сума, която не следва да се включва в първоначалния размер на пенсия (в този смисъл били Решение № 4780 от 09.05.2025 г., постановено по адм. д. № 8125/2024 г. по описа на Върховен административен съд и Решение № 8975/19.07.2024 г., постановено по адм. д. № 1442/2024 г. по описа на Върховен административен съд).

В тази връзка счита, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 следвало да бъде определен в размер на 580,57 лв. и едва тогава към тази сума да бъде добавена сумата по § 7ж, ал. 18 в размер на 60.00 лв.

С оглед на така изложеното, жалбоподателката моли да бъде отменено Решение № 1012-26-238-1/03.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане [номер]/№8/прот. № N01115/24.03.2025г. на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ - Хасково и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на произтеклите от делото разноски.

 

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител. Същият представя и писмена защита в допълнение на изложените в жалбата аргументи.

 

Ответникът - Директор на Териториално поделение на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че правилно пенсионният орган определил размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката съобразно разпоредбата на § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО, съответно, като потвърдил разпореждането на пенсионния орган, Директорът на ТП на НОИ - Хасково издал правилен и законосъобразен административен акт. Моли за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Със Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2170-26-141/25.11.2024 г. (л. 13), подадено до Директора на ТП на НОИ - Хасково жалбоподателката Х. Р. А. е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложила към заявлението изискуемите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.

С разпореждане [номер]/№ 8/прот. № N01115/24.03.2025 г. (л. 82) Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, във връзка с Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е отпуснал на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 19.11.2024 г. Размерът на пенсията е определен съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО в размер на 385.66 лв., към който размер е прибавена сумата от 60.00 лева по § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО и предвид, че така определеният размер от 445.66 лв. е по-нисък от минимално определения размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване, съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО пенсията е определена в минимален размер от 580.57 лв.

Разпореждането е връчено на жалбоподателката лично на 23.04.2025 г. (л. 83).

С Жалба вх. № 1012-26-238/16.05.2025 г. (л. 84) жалбоподателката е оспорила разпореждането пред Директора на ТП на НОИ - Хасково.

С обжалваното в настоящото производство Решение № 1012-26-238-1/03.06.2025 г. (л. 87) Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил жалбата. В решението си административният орган е посочил, че с обжалваното разпореждане пенсионният орган правилно е определил размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. Съобразно § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО, към определения размер на пенсията на жалбоподателката от 385,66 лв. правилно пенсионният орган включил сумата от 60 лева, при което получил размер на пенсия от 445,66 лв., но тъй като същата отново била под минималния размер, определен в разпоредбата на чл. 70, ал. 12 от КСО, пенсията правилно била определена в размер на 580,57 лв., съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО.

Жалбата срещу решението е депозирана в Административен съд - Хасково на 16.06.2025 г. (л. 2) – преди изтичането на 14-дневен срок от датата на издаването му.

 

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния 14-дневен срок, срещу годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна.

 

Оспореният административен акт е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 б. "а" от КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт разпореждане, последното също изхожда от компетентен издател, съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е мотивирано. Не се твърди и не се установява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при издаването му.

 

По материалната законосъобразност на обжалваното решение:

 

Между страните не съществува спор относно релевантните факти по делото. Не се оспорва нито определения общ осигурителен доход, нито изчисления размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката по чл. 70, ал. 1 КСО. Спорът по делото е правен и се свежда до начина и последователността на прилагане на § 7ж, ал. 18 ПЗР на КСО при определяне размера на пенсията.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 479 от 30.12.2021 г., допълнителната сума в размер на 60 лв. месечно се изплаща към пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите, независимо от размера на получаваната пенсия. § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО предвижда, че при пенсии, свързани с трудова дейност, с начална дата от 01.07.2022 г., след изчисляването им по реда на КСО се включва сума от 60 лв. С оглед така цитираните текстове на закона, съдът намира, че волята на законодателя относно добавката от 60,00 лв. е тя да не бъде автоматично изчислявана при определяне на размера на пенсиите, а след като размерът на пенсията бъде определен по реда на КСО, към него да се добави сумата от 60 лв. В изложения смисъл е и Решение № 8975 от 19.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1442/2024 г., VI о.

По силата на чл. 70, ал. 12 КСО минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. При начална дата - 19.11.2024 г. приложим е чл. 10 от ЗБДОО за 2024 г., който определя минимален размер 580,57 лв. за периода 01.07–31.12.2024 г. Следователно административният орган е следвало да определи размера на пенсията по реда на чл. 70 КСО и, ако полученият размер е под минимума, да определи същия в размер на 580,57 лв., след което към този определен размер да включи сумата от 60 лв. по § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО.

Горните обстоятелства мотивират решаващ извод за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Допуснатото нарушение на материалния закон обуславя отмяната на обжалвания административен акт и връщането на преписката на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение. При новото произнасяне Директорът на ТП на НОИ - Хасково следва да съобрази, че ако при новото изчисляване на размера на пенсията, същият се окаже по-нисък от законоустановения минимум, то следва по силата на чл. 70, ал. 12 КСО същият да бъде определен в минималния размер, предвиден за съответната пенсия. Едва след това, към него следва да добави сумата от 60 лв. за изплащане по § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО.

 

По разноските: на жалбоподателката следва да бъде присъдена сумата от 10 лева – платена държавна такса (л. 107). По отношение на претенцията на адвокат Е. А. Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът намира следното:

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение: "е безплатно" на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА (л. 114). Посочените предпоставки в случая са налице, поради което Националният осигурителен институт следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. в размер на 500 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-238-1/03.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/№ 8/прот.№ N01115/24.03.2025 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

 

ВРЪЩА преписката по Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2170-26-141/25.11.2024 г., депозирано от Х. Р. А. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Хасково за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – [населено място] да заплати на Х. Р. А., [ЕГН], адрес: [населено място] *** сумата от 10 (десет) лева – разноски по адм. дело № 1277/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково.

 

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – [населено място] да заплати на адв. Е. А. Р., член на Адвокатска колегия – Хасково, разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата по адм. дело № 1277/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.