№ 251
гр. Русе, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Д.а
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Г. Д.а Гражданско дело №
20224520104589 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от Д. Б. К., ЕГН
**********, от гр. Русе, с която са предявени искове срещу „БГ-ИТ-
СЪРВИС“ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Русе, представлявано от
Управителя Томас Замер, с правно основание 128 т. 2 от КТ за трудови
възнаграждения в размер на 1291,54 лв. за м. Юни 2022 г. и в размер на
1252,74 лв. за м. Юли, дължими общо 2544,28 лв. и по чл. 86 от ЗЗД за
законни лихви за забавено плащане върху всяка една от главниците за
дължимо трудово възнаграждение, както следва: в размер на 21,88 лв. върху
главницата за м. юни, за периода от 29.07.2022 г. до 27.09.2022 г. и 10,44 лв.
върху главницата за м. юли, за периода от 29.08.2022 г. до 27.09.2022 г.
Претендират се направените разноски. В исковата молба се твърди, че
страните са били в трудово правоотношение, по силата на което за ответника
е възникнало задължение да плаща на ищеца уговореното трудово
възнаграждение.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество и в
указания срок е постъпил писмен отговор от Управителя Томас Земер, който
признава исковете, твърди, че сумите за трудово възнаграждение, които се
1
претендират за два месеца са платени по банков път на ищцата, както и
законните лихви върху тях, като забавата му е била поради финансови
затруднения. Моли да не му се възлагат разноски за адвокат на ищцата, тъй
като е платил в първия възможен момент и исковата молба е подадена лично
от нея. Представя доказателства за банков превод на сумите.
Всички посочени в исковата молба обстоятелства са безспорни между
страните.
В съдебно заседание, ищцата не се явява, представлява се от адв. К. Т.,
който заявява, че плащането е извършено изцяло, моли за решение при
признание на иска, като претендира разноските по делото.
В съдебно заседание за ответното дружество не се явява управителят,
представлява се от адв. Н.Н., която не оспорва дължимостта и на разноските.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове от Д. Б. К., ЕГН **********, от гр.
Русе, срещу „БГ-ИТ-СЪРВИС“ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Русе,
представлявано от Управителя Томас Замер, с правно основание 128 т. 2 от
КТ за трудови възнаграждения в размер на 1291,54 лв. за м. Юни 2022 г. и в
размер на 1252,74 лв. за м. Юли, и по чл. 86 от ЗЗД за законни лихви за
забавено плащане върху всяка една от главниците за дължимо трудово
възнаграждение, както следва: в размер на 21,88 лв. върху главницата за м.
юни, за периода от 29.07.2022 г. до 27.09.2022 г. и 10,44 лв. върху главницата
за м. юли, за периода от 29.08.2022 г. до 27.09.2022 г. Претендират се
направените разноски.
В срока за постановяване на решението ищцовото дружество, чрез
управителя си, с писмена молба заявява, че на 27.09.2022 г. е заплатена
изцяло претендираната сума за главницата от 2544,28 лв. и лихвата 32,32 лв.,
за което е представено банково извлечение от ответното дружество и е
налице признание на иска по основание и размер. Моли съда да се произнесе
с решение по реда на чл. 237 от ГПК, като в съдебно заседание чрез адв. Н.
счита за доказани претенциите и разноски.
2
Ищцата, чрез пълномощника си адв.К. Т., направи искане, да се уважат
исковете съобразно признанието, като не оспорва представените
доказателства за плащане на задължението от ответника. Претендира
направените по делото съдебни разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
По делото са представени доказателства от ищеца за платена сума от
ответника в размер на 2576,60 лв., което плащане покрива цената на иска с
правно основание чл. 128 т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В случая ответника е направил правопогасяващо възражение, като
установи плащане на дължимите суми за главница и лихви изцяло.
Съдът намира искът за главницата и законната лихва за неоснователни
и като такива следва да се отхвърлят, поради погасяване на задължението от
ответната страна в хода на делото. При евентуално уважаване на настоящите
осъдителни искове с правно основание 128 т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД ищцата
би се снабдила с ново съдебно изпълнително основание за платеното вече
задължение.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
На осн чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски в размер на 560 лв. за адвокатско
възнаграждение, тъй като плащането на задължението е извършено след
образуване на делото и с поведението си ответника е дал повод за завеждане
на иска.
На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 151,77 лв. по сметка на РРС в полза на Бюджета
на Съдебната власт.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове от Д. Б. К., ЕГН
**********, от гр. Русе, срещу „БГ-ИТ-СЪРВИС“ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Русе, представлявано от Управителя Томас Замер, с правно
основание 128 т. 2 от КТ за трудови възнаграждения в размер на 1291,54 лв.
за м. Юни 2022 г. и в размер на 1252,74 лв. за м. Юли, и с правно основание
чл. 86 от ЗЗД за законни лихви за забавено плащане върху всяка една от
главниците за дължимо трудово възнаграждение, както следва: в размер на
21,88 лв. върху главницата за м. юни, за периода от 29.07.2022 г. до
27.09.2022 г. и 10,44 лв. върху главницата за м. юли, за периода от 29.08.2022
г. до 27.09.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради плащане на
задължението изцяло в хода на делото.
ОСЪЖДА „БГ-ИТ-СЪРВИС“ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Русе, представлявано от Управителя Томас Замер ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса в размер на 151,77 лв. по сметка на РРС в полза на Бюджета на
Съдебната власт.
ОСЪЖДА „БГ-ИТ-СЪРВИС“ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Русе, представлявано от Управителя Томас Замер ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. К.,
ЕГН **********, от гр. Русе направените от ищеца разноски в размер на 560
лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4