№ 6736
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110112169 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
02.05.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на шести април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 12169/2022 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „АТ“ ЕООД срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, в която се твърди,
че на 23.12.2021 г. било настъпило ПТП между МПС „Мерцедес“, рег. № РВ .................... КС,
управлявано от А. К. и МПС „Сеат Ибиза“, рег. № СВ ..................... СН, управляван от Б. М..
Поддържа, че МПС „Сеат Ибиза“ към момента на ПТП-то е бил собственост на ищеца, като
вина за ПТП била на водача на другия автомобил, който бил нарушил правилата за
движение по пътищата, като към момента на инцидента гражданската му отговорност била
покрит застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Навежда доводи, че механизмът на ПТП-то бил следният: на бул.
„Владимир Вазов“ № 70, виновният водач се движел с посока от ул. „Владая“ към ул.
„Станислав Доспевски“, като при смяна на лентите от лява към най-дясна, при подминавана
на влизащия от най-дясна лента в паркинга на магазин „Била“ автомобил „Сеат Ибиза“ не
1
съобразява разстоянието между автомобилите, като задира цялата лява част на автомобила.
Излага съображения, че в следствие на ПТП-то са причинени вреди, които били в размер на
2000,00 лева. Твърди, че ответника следвало да заплати претендираната сума, като същият
бил отказал да заплати сумата извънсъдебно. Иска ответника да бъде осъден да заплати
сумата от 1000,00 лева, като частична претенция от такава в по-голям размер от 2000,00
лева, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди,
че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Прави отвод за нередовност на исковата
молба, поради непълнота на описанието на вредите и фактите необходими, за да възникне
правото на вземане на ищеца. Поддържа, че водачът А. К. не бил нарушил правилата за
движение по пътищата, което обосновава, съответно липсвала причинно-следствена връзка
между ПТП-то и вредите. Навежда доводи, че виновен за ПТП-то е бил водачът на другия
автомобил, което аргументира подробно. Излага съображения, че претенцията е прекомерна
и в завишен размер, като не отговоряла на вредите. Твърди, че увреденият автомобил не
следвало да се отремонтира в официален сервиз и не подлежал на гаранционно обслужване.
Поддържа, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Навежда доводи, че не били
налице обстоятелства, които да обусловят извод за фактическият състав на чл. 45 ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 23.12.2021 г. било настъпило ПТП
между МПС „Мерцедес“, рег. № РВ .................... КС, управлявано от А. К. и МПС „Сеат
Ибиза“, рег. № СВ ..................... СН, управляван от Б. М.; 2) че към датата на ПТП-то
гражданската отговорност на водача на МПС „Мерцедес“ е била покрит застрахователен
риск от отвентика по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Приложено е Свидетелство за регистрация, част I, рег. № *********, като се
установява, че лек автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № СВ ..................... СН е собственост на
„АТ“ ЕООД.
Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание
на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на
противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ
документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления,
включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от
2
18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от
12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК. Следователно свидетелството за
регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.
1 ГПК. Ето защо, при липсата на провежда на пълно и главно доказване, което да оборва
обстоятелствата обективирани в официалния свидетелстващ документ, тоест
установяването, че същият е неверен по смисъла на чл. 193 ГПК (т.е. фактите за които
свидетелства не са се проявили по подобен начин в обективната действителност), съдът е
длъжен да приеме, че обвързващата материална доказателствена сила не е оборена, поради
което и обстоятелствата, които са обхванати от този процесуален ефект на писменото
доказателствено средство са се осъществили в обективната действителност по начина
отразен в документа.
Представен е двустранен констативен протокол, като се установява, че механизма на
ПТП-то е следния: на 23.12.2021 г., около 12:30 ч., товарен автомобил „Мерцедес“, рег. №
РВ .................... КС се движи по бул. „Владимир Вазов“, с посока от ул. „Витиня“ към ул.
„ген. Инзов“, и в района непосредствено след ул. „Поп Грую“, водачът предприема маневра
за движение за престрояване в дясна пътна лента, при което настъпва удар с движещият се
от дясната страна лек автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № СВ ..................... СН.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В случая обстоятелствата отразени в двустранни
констативен протокол са спорни между страните – в частта по отношения механизма на
ПТП-то и вредите в причинно-следствена връзка с отразения механизъм.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. А. К. и св.
Б. М..
От казаното от св. К. се установява, че не помнел през 2021 г. да е участвал в ПТП,
като имал само дребни случки – имало кола, която се била ударила на Драгалевци в него и
това било всичко. Ударът бил отзад, като другия водач бил жена и това било всичко.
Помнел, че били съставили един протокол, но не можел да каже кога се е случило това –
предполага, че било през есента, като другия автомобил вероятно бил бежов. Участникът
бил шеф на застрахователно дружество, но не помни кое, като смята, че в автомобила имало
и дете, като самият той управлявал бетоновоз, който по спомен бил марка „Ивеко“. Не бил
участвал в други пътни инциденти. Сочи, че инцидентът бил станал на кръговото движение
на „Драгалевско шосе“ – на пътя за Драгалевци, като били направили един протокол, за да
може жената да си вземе парите, като смята, че застрахователят е бил „Лев Инс“.
Протоколът бил изготвен след като жената била извикала полиция, които им казали да си
направят протокол. При предявяването на протокола за ПТП-то, изяснява, че това бил
протоколът който били направили на спирка, като той бил отбил, тъй като бил усетил, че
нещо било станало. Свидетелства, че другият водач бил зад него, като преминавала жена,
поради което той бил намалил скоростта, но другият водач бил избързал, за да влезе в Била
и се били закачили. Установява, че след предявяването на протокола се бил сетил, че се
касае за различен инцидент от този посочен за Драгалевци. Изяснява, че явно другия водач
бил бързал да влезе в Била, поради което се бил ударил в него, като той случайно го бил
видял в дясното огледало, като сочи, че тъй като се касае за тежък камион не можел да усети
удара и не го бил усетил. Бил снимал с неговия апарат, за да уведоми застрахователното
3
дружество, като дори бил пропуснал да вземе препис от протокола за себе си. Движел се с не
повече от 6-7 км./ч., тъй като потеглял на светофар, а се касаело за тежък автомобил –
камион, който не можел да развие скорост. Изяснява, че се намирал в средната пътна лента
за движение, при наличието на три ленти, но тъй като друг автомобил минал, за да не
стъписва жената намалил и се движел леко в дясно, когато настъпил удара. Свидетелства, че
винаги гледал огледалата – първо лявото, но в случая жената тръгвайки била в спряло
положение, като той не можел да развие скорост, поради което спрял. Сочи, че той бил
спрял след това на спирката, а другия водач на паркинга на била. Според свидетеля и по
думите на другия водач не му били достигнали 10 см., за да направи завоя. След като спрели
били направили протокол, като по неговия автомобил нямало вреди. Установява, че
бетоновоза „Мерцедес“, рег. № РВ .................... КС се бил движел в средната лента, където
станало и съприкосновението – като в случая на другия водач не му били достигнало 10 см.
Установява, че леко се изнасял в другата лента, но не бил в нея, тъй като имало пресичащ
пешеходец. Изяснява, че ударът бил настъпил в средната лента, тъй като бил кривнал в
малко в дясно, но другият водач искал да влезе в паркинга и не му били стигнали 10 см.
Отклонението било съвсем леко и не бил навлизал в другата лента, като пешеходецът бил на
5-10 метра от тях.
При разпита на св. М. се изяснява, че на 23.12.2021 г. бил участвал в ПТП, докато
управлявал автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № СВ ..................... СМ, който бил служебен.
Установява, че идвал от бул. „Владимир Вазов“, като след светофара искал да навлезе в
паркинга на Била, като преди самото ПТП бил спрял на светофара. Намирал се в крайна
дясна лента за движение. Свидетелства, че със сигурност другият водач бил с средната
лента, но една или две коли след него, като бил видял, че бил настъпил лентата за движение.
Свидетелства, че след като било светнало зелено, веднага бил подал мигач надясно за
навлизане в паркинига на Била, поради което бил принуден и да намали скоростта на
движение, за да вземел завоя и предвид хората извършващи пресичане. В този момент бил
настъпил удар с бетоновоза. След удара бил влязъл в паркинга, защото нямало къде да
отиде, като влизайки бил продължил да свири, а другия водач бил отбил – на отбивка, която
била на градския транспорт. Бил отишъл при другия водач, като предполага, че същият
може и да не бил разбрал какво е станало, като бил снимал с телефона автомобилът му и бил
казал, че не усетил удара. Установява, че бил казал на другия водач, че ако бил изчакал 10
см., за да направи маневрата нямало да има ПТП. Свидетелства, че били писали протокол за
ПТП, но тъй като сбъркали първия, били писали втори, като били отишли при
застрахователите. При предявяването на двустранни констативен протокол, сочи, че това е
протоколът, който били написали, като подписа до буква „А“ бил положен от него. Сочи, че
схемата била нарисувана от другия водач, като камионът бил навлязъл в неговата лента.
Установява, че преди ПТП-то се движел в крайна дясна лента, а другият водач бил в средна
лента и го бил ударил. Изяснява, че помнел подробности за ПТП-то и какво си казали
водачи, тъй като било преди Коледните празници. Сочи, че ако бил продължил принципно
направо ПТП-то щяло да бъде по-тежко, който се движел зад него, но не помнел дали е
имало други хора или жена, която да пресича пред камиона. Светофарът бил светнал зелено,
те чакали, като имал време да се огледа, бил видял МПС-то на другия водач, като след
сигнала на светофара били потеглили и се движел със скорост не повече от 20 км./ч.
Предполага, че другият водач е възможно да не го е видял.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. К. и св. М. за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят
4
случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна
отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен
начин, доколкото същите са преки участници в ПТП-то. В тази насока трябва да се спомене,
че част от субективните оценки на свидетелите по отношение на това какви вреди са
настъпили, имало ли е такива, съответно съобщени от тях предположения защо е настъпило
ПТП-то и какво би могло да е поведението на другия водач са принципно без значение.
Релевантен е съобщеният механизъм на ПТП-то, като при наличието на спор за механизма и
вредите, респ. причинно-следствената връзка, то въпросите в една си част касаят и
технически изводи, които свидетелите не могат да направят, но това не може да доведе до
недостоверност на казаното от тях по отношение на доказателственорелевантните факти,
които както беше посочено в случая свидетелите добросъвестно посочват.
Прието е заключението на САТЕ и две допълнителни заключения на САТЕ, като се
установява, че механизмът на ПТП-то е следния: на 23.12.2021 г., около 12:30 ч., товарен
автомобил „Мерцедес“, рег. № РВ .................... КС се движи по бул. „Владимир Вазов“, с
посока от ул. „Витиня“ към ул. „ген. Инзов“, и в района непосредствено след ул. „Поп
Грую“, водачът предприема маневра за движение за престрояване в дясна пътна лента, при
което настъпва удар с движещият се от дясната страна лек автомобил „Сеат Ибиза“, рег. №
СВ ..................... СН. Установено е, че водачът на лекия автомобил „Сеат Ибиза“ не е имал
техническа възможност да предотврати удара, поради факта, че другият водач е навлязъл в
лентата му за движение, което е подробно изяснено – при изпреварване. Експертът е
посочил, че с оглед данните по делото не може да се направи извод, че от техническа гледна
точка водачът на лекия автомобил да е извършил неправилни маневри. Установено е, че
стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил е в размер на 856,12
лева, при приложение на експертна оценка по Методиката към Наредба № 24 за
задължителното застраховане.
В открито съдебно заседание от 07.07.2022 г. експертът е посочил, че с оглед
изслушаните в това заседание показания, може да се направи извод, че механизма на ПТП-
то е друг, което експертът е изяснил подробно – предвид казаното от св. К.. Установено е, че
лекият автомобил със сигурност е бил в движение, тъй като иначе нямало как да настъпят
вреди по последния, респ. удара. Посочено е, че с оглед отразеното в протокола ударът бил
изцяло в дясната лента, тъй като на мястото нямало средна лента. Ударът в дясната лента
бил непосредствено преди разклона на магазин Била, което било отразено и в протокола, а
самия водач на товарния автомобил казвал, че бил кривнал. Вещото лице е посочило, че в
случая доколкото лекият автомобил към момента на ПТП-то е бил на 6 месеца и 27 дни със
сигурност е бил в срока на гаранцията.
От допълнителното заключение на САТЕ се изяснява, че при съобразяването на
5
показанията и на двамата свидетели се изяснява, че механизма на ПТП-то е следния: на
23.12.2021 г., около 12:30 ч., товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № РВ .................... КС се
движи по бул. „Владимир Вазов“ с посока от ул. „Витиня“ към ул. „ген „Инзов“, в средната
пътна лента, като по това време в дясна пътна лента се движи автомобил „Сеат Ибиза“, рег.
№ СВ ..................... СН, който предприема маневра за завой надясно, за навлиза в
тероторията на паркинга на магазин, когато водачът на камиона се отклонява надясно, като
настъпва съприкосновение между двата автомобила в лявата странична частна лекия
автомобил „Сеат Ибиза“ са нанесени вреди.
В откритото съдебно заседание от 23.01.2023 г. експертът е посочил, че тъй като
увреденият лек автомобил е с първоначална регистрация на 26.05.2021 г. и е за автомобил до
три години, то всички разходни документи с нормовремена, сервизен час и стойност на
материалите се приемат за цени по средна пазарна стойност. Уточнено е, че всички
увреждания са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то. Посочено е, че ударът
категорично е настъпил в дясната пътна лента, за което в заключението било приложена и
скица, а освен това по делото нямало данни лекият автомобил „Сеат“ да се е отклонявал
наляво. Експертът е установил, че ударът е настъпил на отбивката за паркинга на магазина,
като изрично е посочено, че поради обръщането на огледало следва извод, че товарният
автомобил се е движел с по-висока скорост спрямо лекия автомобил. Подробно вещото лице
е изяснило изводите си в първоначалното и допълнителното заключение, включително
предвид свидетелските показания.
От допълнителното заключение на САТЕ (постъпило по делото на 29.03.2023 г.) се
изяснява, че стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил „Сеат Ибиза“,
рег. № СВ ..................... СН към момента на настъпване на произшествието е в размер на
1715,18 лева.
В открито съдебно заседание от 06.04.2023 г., вещото лице е посочило, че при
определяне на оценката материалът, който е ползван касае оригинална част. Касаело се за
оригнален корпус, като частта била само една. Предна лява и дясна врата били за ремонт, а
корпусът бил оригинална част.
Съдът, като прецени заключението на САТЕ и допълнителния заключения на САТЕ,
съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са
изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, вкл. въпросите поставени в открито съдебно заседание,
при изслушаването на трите заключения на САТЕ, като по делото липсват данни, че
експертът е заинтересован от изхода на правния спор, недобросъветен е или не може дас е
установи как е достигнал до изводите си.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
6
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. В конкретния случай
несъмнено увреждането на самите автомобилни части при процесното ПТП, водещо до
намаляване стойността на автомобила, представлява непосредствена вреда под формата на
претърпяна загуба. В случая макар и да е налице иск за заплащане на регресно обезщетение
по договор за имуществена застраховка, отново се обезщетява негативния интерес, което
означава, че заплащането на застрахователно обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, което то е било преди увреждането (да се приведе
увреденото МПС в предишното му техническо състояние), поради което обезщетението
следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Тоест,
макар и да се касае за договорен иск, който принципно защитава позитивният интерес на
ищеца – този от изпълнение на договора, то същото цели един по далечен резултат, а
именно удовлетворяването и на посочения негативен интерес, без това да е свързано с
извършването на разноски от имуществения патримониум на ищеца. Размерът на тази
парична сума по принцип следва да се определи съобразно средните пазарни цени в
Република България към деня на увреждането, тъй като това в мнозинството случаи би било
достатъчно за пълното репариране на вредите. Единствено ако в Република България дадена
стока или услуга не се предлага на пазара (напр. за ремонт на самолет) и ако без нея
репарирането на причинените вреди е невъзможно, то тогава по необходимост при
определяне стойността на обезщетението следва да се вземат предвид пазарните цени в
друга държава, където стоката или услугата се предлага, с което би било спазено
изискването за пълна обезвреда – в рамките на уговорения застрахователен лимит – арг. чл.
400 КЗ. Несъмнено, при пазарна икономика със свободна конкуренция между множество
стопански субекти е обичайно да се предлагат и по-високи цени за ремонт на МПС (особено
в т. нар. официални/оторизирани за марката автосервизи), но тези по-високи цени не следва
да се вземат предвид при определяне на задължението, ако заплащането на средната пазарна
цена е достатъчно за пълното отстраняване на вредите при изискуемото качество. Този
извод не се променя от евентуалното обстоятелство, че автомобилът е в гаранционен срок
(но предвид заключието на САТЕ, следва да се отчете обстоятелството констатирано, че
ремонта следва да се извърши в официален сервиз) и, че условие за бъдеща важимост на
гаранцията е отремонтиране в официален сервиз. В подобна хипотеза очевидно се смесват
два проблема: 1) отстраняването на преките и непосредствени вреди чрез привеждане на
увреденото МПС в предишното му техническо състояние, за което е напълно достатъчно
извършването на ремонт по средни пазарни цени в обикновен сервиз, и 2) запазването на
правата по договорната гаранция с продавача на автомобила, което няма връзка с преките и
непосредствени вреди от самото увреждане – от една страна, подобен евентуален резултат
няма характер нито на претърпяна загуба, нито на пропусната полза (такава не може да има,
предвид липсата на сигурност в бъдещото настъпване на условието за „активиране“ на
7
гаранцията – настъпването на евентуален технически проблем от нормалната
експлоатацията на автомобила, какъвто може и никога да не настъпи); от друга страна –
евентуалното загубване на правата по гаранцията не е пряка и непосредствена последица от
увреждането на автомобила при ПТП, а представлява по-далечен причинен резултат, т.е.
липсва пряка причинна връзка (същият би бил пряк резултат не на увреждането, а на друго
обстоятелството – липсата на отремонтиране на автомобила в официален сервиз), като
самото увреждане при ПТП нито е необходимо и достатъчно условие за настъпване на
загубата на гаранцията, нито тя е типичен, закономерен и адекватен резултат на това
увреждане, а случайна последица, която при това не е настъпила (случаят е аналогичен на
известните учебникарски примери на Потие, илюстриращи липсата на пряка причинна
връзка).,
Отделен е въпросът, че с оглед изложеното по-горе трябва да се спомене и факта, че
въпреки твърденията на ищеца и множеството оспорвания в о. с. з. от 06.04.2023 г.,
последният не е положил никакви процесуални усилия да ангажира доказателства за
периода на експлоатация на увредения автомобил, неговия пробег и гаранционни условия,
поради което доводите и съображения за цени по официален сервиз развити от ищеца са
недоказани и не следва да се вземат предвид. Последния извън, чисто процесуалната си
активност по оспорвания и доводи, не е развил никаква такава в доказателствена насока,
което съдът цени съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК. Съвсем отделен е и неподигнатия по делото
въпрос, който обаче е ноторно известен – за свързаност на ищеца с марката „Сеат“ и
отремонтирането й. Само по себе си, дори това обстоятелство да не е обявено за ноторно,
може да се постави въпросът за наличието на злоупотреба с материална право по смисъла на
чл. 8 ЗЗД и чл. 289 ТЗ, което е самостоятелно основание, за да не бъдат уважени развитите
оспорвания в о. с. з. от 06.04.2023 г.
По отношение на вината на водача на товарния автомобил, настоящият съдебен
състав счита, че доводите на ответника са житейски и правно необоснование и не почиват
на събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 25 ЗДвП Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента. При съвкупната преценка на писмените
доказателствени средства, на свидетелските показани и заключенията на САТЕ, безспорно
се установява, че водача на товарния автомобил е има небрежно поведение, т.е. вина по
смисъла на гражданското право. Следователно неговата гражданска отговорност може да
бъде ангажирана, респ. на ответника – застраховател по застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
По делото не са събрани и не са сочени достатъчно доказателства за наличието на
обстоятелства, че с поведение си водача на лекия автомобил обективно е допринесъл за
ПТП-то и вреди, поради което съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил
се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тоест, възражението за
съпричиняване е недоказано. Нещо повече – с оглед събраните по делото доказателства,
може да се направи извод в противна насока, че изключителна вина за ПТП-то има водача на
товарния автомобил.
8
С оглед гореизложеното, съдът намира, че претенцията е основателна за сумата от
1000,00 лева – частично претенция от такава до сумата от 1715,18 лева от сума в по-голям
размер на 2000,00 лева.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му се присъди сумата от 1544,00 лева, представляващи дължими деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИЛ: ...................., със седалище и адрес на управление:
гр. ....................... да заплати на „АТ“ ЕООД, ЕИК: ........................, със седалище и адрес на
управление: гр. .........................., на основание чл. 432 КЗ, сумата от 1000,00 лева,
представляваща частична претенция от такава в размер на 2000,00 лева, за ПТП от
23.12.2021 г., като около 12:30 ч., товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № РВ .................... КС
се движи по бул. „Владимир Вазов“, с посока от ул. „Витиня“ към ул. „ген. Инзов“, и в
района непосредствено след ул. „Поп Грую“, водачът предприема маневра за движение за
престрояване в дясна пътна лента, като виновно и противоправно нарушава правилата за
движение по пътищата, при което настъпва удар с движещият се от дясната страна лек
автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № СВ ..................... СН по който са нанесени вреди, като
отговорността на виновния водач на товарния автомобил към момента на ПТП-то е била
покрит застрахователен риск при Зад „ДБЖЗ“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законната лихва от 08.03.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИЛ: .................... да
заплати на „АТ“ ЕООД, ЕИК: ........................, сумата от 1544,00 лева, представляващи
дължими деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9