№ 177/27.1.2021г.
гр. Пловдив, 27.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1348 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 148, т. 3 от Закона за ветиринарномедицинската
дейност /ЗВД/.
Образувано е по жалба Д.Г.Г., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ "ДЕС 93-Д.Г.“***, против Заповед № 181/16.04.2020 г. на директора на Областна дирекция по
безопасност на храните /ОДБХ/– Пловдив, с която е отказано изплащането на обезщетение по подадено заявление с вх. №
1043 от 09.03.2020 г. за
изплащане на обезщетение за смъртта на 5000 патици мюлари за асистирано
хранене в животновъден обект с рег. № ***, находящ се
в с. Стряма, общ. Раковски, обл.
Пловдив.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалния и на материалния
закон. Твърди липса на конкретно посочване на установеното нарушение. Възразява
да е допуснал нарушение,като обосновава спазването на всички правила и
изисквания за биосигурност. Твърди и да е нарушено правото на защита в хода на
административното производство. Иск отмяна на оспорения акт и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Директор на ОДБХ – Пловдив, представляван от пълномощника си юрисконсулт К., която оспорва жалбата и сочи, че не са доказани
твърденията на жалбоподателя, както и по какъв начин се извършва дезинфекцията.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и прецени
становищата и възраженията на двете страни, намира за установено следното:
От
приложената административна преписка и представените писмени доказателства се
установява,че жалбоподателят е собственик на регистриран, съгласно чл. 137 от
ЗВМД, животновъден обект за отглеждане на патици мюлари
с рег. № ***, намиращ се в землището на с.Стряма, общ. Раковски, област Пловдив, за който е издадено удостоверение за
регистрация на животновъден обект № 2236/13.07.2017 г. Обектът
разполага с 4
халета за угояване на патици,като патиците се отглеждат в групови
клетки от 70 дневна възраст до клането.
Общият капацитет на обекта
е 5000 патици.
Направено е изследване на проби от домашни птици, отглеждани в животновъдния
обект, като с писмо № 4/21.02.20 г. до Национална референтна лаборатория по
инфлуенца и Нюкасълска болест по птиците към НДНИВМИ
– гр. София същите са изпратени за изследване.
Резултатът от изследването
е обективиран в Протокол от изпитване № 86 ИП/28.02.2020 г., в който е посочено, че е установен
геном на вируса на инфлуенца А по птиците (Н5).
На 02.03.2020 г. ветеринарният лекар доктор Я.Ж.издава Акт за възбрана № 3, с който поставя под възбрана животните до
освобождаването им от официален ветеринарен лекар.
На същата дата изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните издава
Заповед № РД 11-606, с която обявява първично огнище на инфлуенца А
(грип) по птиците в животновъден обект с рег. № *** за отглеждане на патици,
собственост на ЕТ“ДЕС-91-
Д.Г.“, намиращ се в землището на с.Стряма.
Разпоредено е на директора на ОДБХ – Пловдив да организира принудително убиване по хуманен начин
и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в обекта, указан е начинът
на унищожаване на труповете на животните и контаминирания материал;
почистването и дезинфекцията на помещенията, оборудването, транспортните
средства и дворовете и улиците в и около обекта.
На същата дата 02.03.2020 г. директорът на ОДБХ – Пловдив, на
основание цитираната по-горе заповед издава Заповед № 136, с която определя комисия от четири члена, която има
за задачи да организира принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на
птиците в животновъдния обект, като се съобразят изискванията на Наредба №
22 от 14.12.2005 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време
на клане или умъртвяван, както и се организира унищожаването на труповете и
механичната дезинфекция в и около обекта.
На 10.03.2020 г. със
Заповед № РД 09-253 на министъра на земеделието, храните и горите е определена
постоянна комисия за извършването на епизоотично
проучване след възникнало огнище на заразна болест по чл. 47, ал. 1 от ЗВМД,
състояща се от: председател, заместник председател и 11 членове, както и са
утвърдени правила за организацията и дейността на тази комисия.
В изпълнение на Заповед №
136/02.03.2020 г. на директора на ОДБХ – Пловдив,
комисията, на основание чл. 143, ал. 4 от ЗВМД е съставила протоколи № 001/05.03.2020г.,
№ 002/06.03.2020г., № 003/07.03.2020г. и № 004/08.03.2020г. за унищожаване съответно на 890, на 1108, на 1600 и на 1400 броя патици мюлари, подробно описани, както и протоколи за загробване на животните.
Със Заповед № РД 11-680 от 11.03.2020 г., на
основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Устройствен
правилник на БАБХ, във връзка с предходната заповед на министъра,
изпълнителният директор
на БАБХ определя комисия за извършване на епизоотично проучване в област Пловдив в 4 животновъдни обекта, сред които и този на жалбоподателя.
На 24.03.2020 г. е изготвен доклад, по отношение на който
било проведено гласуване по реда на чл. 10 от Правилата за дейността на
комисията, като същият бил приет и изпратен на министъра. Документът съдържа,
съгласно чл. 16 от Правилата, информация относно засегнатите обекти, брой на
животни в риск и техния здравен статус, организация на система на биосигурност и др.
Според чл. 2 от Правилата за организация
на дейността на постоянна комисия за извършване на епизоотично
проучване, Комисията се състои от председател, заместник
председател и нечетен брой членове – не повече от 11, като чл. 3, ал. 1
определя, че в същата следва да бъдат включени експерти от БАБХ и Центъра за
оценка на риска по хранителната верига.
Според чл. 4, т. 3 и чл. 7,
ал. 1 от Правилата, председателят на комисия определя със заповед, след
съгласуване със заместник председателя, членовете на комисията, които да бъдат
включени за извършване на конкретното епизоотично
проучване.
Съответно, чл. 13 от
Правилата определя, че членовете на комисията извършват документална и
физическа проверка, съгласно утвърдената от изпълнителния директор на БАБХ стандартна оперативна процедура, в животновъдния
обект, в който е възникнало огнището на заболяването и на всички обекти, които
имат епизоотологична връзка с него.
В чл. 16 от Правилата са
заложени и изискванията за съдържанието на доклада, които са изброени в 12
точки, както и данни от кланицата, ако има такива, като в т. 8 е посочено, че
следва да се установят данни от извършеното епизоотично
проучване в т. ч. и резултати от направените наблюдения на място – проверки, прогледи, аутопсии и други;.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от
Правилата за работата на комисията се създава отделно архивно досие за всяко епизоотично огнище.
По т. 3 от доклада, относно предприятието на жалбоподателя е прието, че в обекта се води документация, но част
от нея не е пълна,
че има въведени
основни мерки за биосигурност,но тъй като по
време на проверката се констатирали птици от други обекти в двора, може с
голяма вероятност да се счита, че мерките за биосигурност на обекта
са компрометирани
и недостатъчни. Допуснато е и,че човешкият
фактор и/или транспортни средства са довели до пренасянето на заболяването в
обекта, което е квалифицирано като нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3б от ЗВД
Във връзка с изложеното заключение, следвало
спрямо обекта да се приложи чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВД и на
собственика да не се изплаща обезщетение.
На 09.03.2020 г. едноличният търговец подава Заявление с вх. № 1043 до ОДБХ Пловдив за изплащане на обезщетение във връзка със
смъртта на животните на основание
чл. 141, ал. 1, т. 3 от ЗВмД, като декларирал, че
същите не са под селекционен контрол и не са включени при изпълнение на
развъдна програма; че патиците не са били застраховани.
На 16.04.2020 г. директорът на ОДБХ – Пловдив издава оспорения акт, с който
отказва изплащане на обезщетение.
В мотивите на акта са
посочени констатациите в съставения доклад относно допуснати нарушения на
спазване на мерките за биосигурност в обекта, а
именно,
че по време на проверката е установено наличие на птици от други обекти в двора
на обекта.
Заповедта е връчена на 13.05.2020 г., а жалбата постъпва на 21.05.2020г.
В хода на съдебното производство беше
допусната съдебна ветеринарномедицинска експертиза /СВМЕ/, за изготвянето на която
вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, извършило е
допълнителни справки, както и посещения на место в животновъдния обект в с. Стряма.
Съдът
кредитира заключението като компетентно изготвено. Според вещото лице птицефермата е с добре изградена инфраструктура
и условия за отглеждане, съгласно нормативните документи за
ветеринарномедицински изисквания към животновъдните обекти. Обектът е ограден
със здрава телена мрежа висока 1,50м. и на места 1,60м.; има вход за МПС и
отделен такъв за посетители пешеходци; площадката за дезинфекция на
транспортните средства е с размери 7/5м., стелката за дезинфекция на обувки
пред централния филтър е с размери 60/45см.,напоена с дезинфекционен разтвор;
на източната страна на обекта оградата е от зидария висока 1,5м.,като е
надградена с телена мрежа още 80см.; водят се дневници за посетители, за график
на работа,за дезинфекция,дезинсекция и дератизация;
има изготвена план за биосигурност; сключен е договор с "Биоконтрол корпорация"
ЕООД – Разград за дезинфекция, дезинсекция и дератизация,
като за извършените дейности са налични съответни протоколи.
Изводът на
вещото лице е, че животновъдния обект отговаря на изискванията за въведени мерки за биосигурност по чл. 4 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските дейности към животновъдните обекти.
В съдебно заседание експертът доуточнява, че
заболяването инфлуенца по птиците представлява въздушно-капкова инфекция и е
силно заразно заболяване, за което няма нито ваксина, нито лечение, и затова
основното средство за недопускане на инфекцията е превенцията, т. е.
профилактиката,
които мерки са били спазвани в обекта.
От
събраните гласни доказателствени средства също се
установяват обстоятелства, които водят до извод за спазване на мерките. В
показанията си свидетелите К. и Б.описват подробно начинът на работа на
животновъдния обект, наличието на филтри пред всяка сграда, извършването на
дезинфекция, както и на инструктаж по отношение на всеки външен
посетител.Обясняват още,че животните са в клетки и вътре в сградите,където се
отглеждат и не ходят по двора,а на двора,според свидетелките нямало кокошки. В
близост, в съседния двор комшията имал животни – телета, крави и кокошки.
При така описаните
обстоятелства се налагат следните изводи:
Оспорваната заповед засяга пряко и непосредствено правата и
законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Поради което и с оглед срочността на жалбата, същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен административен орган – директорът на Областна
дирекция по безопасност на храните Пловдив, в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл. 148, т. 3 от ЗВД, в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, но при липсата на мотиви.
При издаването на заповедта
са нарушени процедурните правила предвидени в раздел "Ред за
обезщетяване" от ЗВмД, и по-конкретно, изискванията на чл. 147, ал. 2 и ал. 3 от
ЗВМД, с което административният орган е допуснал съществени нарушения, които
ограничават правото на защита на адресата на акта.
Основателно е възражението на жалбоподателя относно липсата на компетентност на органа, издал доклада за
извършеното епизоотично проучване. Издадената от изпълнителния директор на БАБХ Заповед № РД 11-680/11.03.2020 г., с която е определена комисията,
натоварена със задачата да извърши епизоотичното
проучване на възникналите огнища на инфлуенца по птиците в обл.
Пловдив, не отговаря на изискванията на чл. 4, т. 3 от Правилата за
организацията на дейността на постоянна комисия за извършване на епизоотично проучване /Правилата/. Каза се по-горе в
настоящото изложение, според този текст, цитираната заповед следва да бъде
съгласувана със заместник председателя на комисията. В тази насока липсват
каквито и да било данни.
От членовете на Постоянната комисия, определена със
заповед № РД 09-253/10.03.2020г. , в
последно цитираната заповед фигурират само двама члена – д-р М.В.и д-р
Д. Д.. Останалите трима членове, не са от Постоянната
комисия, с което е нарушен чл. 7, ал. 1 от Правилата. Нарушена е и ал. 2 на
същия текст, тъй като в комисията не е включен официалният ветеринарен лекар,
отговарящ за общината или за животновъдния обект - включен е само началник
отдел "Здравеопазване на животните" на ОДБХ – Пловдив.
В процедурата по комитология,
определена
с Директива 2005/94/ЕО се включва създаването на Постоянен комитет по растенията,
животните, храните и фуражите в областта на управление на мерките, свързани с
инфлуенцата по птиците, като е създадена и възможността същият да играе роля при определяне на превантивни
мерки за биологична безопасност. Еквивалентът на този Постоянен комитет е
регламентиран в чл142, ал. 2 от ЗВМД и е постоянната комисия, създадена със
заповед на министъра на земеделието, храните и горите, като по този начин са
поставени и нормативни изисквания за материалната компетентност на
административния орган, натоварен да извършва епизоотичните
проучвания след възникнало огнище на заразна болест и да издава доклади по тези
въпроси, което в случая не е така.
Съгласно чл. 13 от Правилата, членовете на комисията извършват документална и
физическа проверка, съгласно утвърдена от изпълнителния директор на БАБХ стандартна оперативна процедура в животновъдния
обект, в който е възникнало огнището на заболяването и на всички обекти, които
имат епизоотологична връзка с него.
При издаването на доклада/ДЕП/ е нарушен и
цитирания по-горе текст, тъй като липсва
по административната преписка "стандартна оперативна процедура",
която да е утвърдена,
а освен това липсват доказателства за извършените документална и физическа проверка от
13.03.2020 г., като последното представлява и нарушение на чл. 16, т. 8 от
Правилата, а именно: - данни от извършеното епизоотично
проучване, в това число резултати от направените наблюдения на място –
проверки, прегледи, аутопсии и друг.
В рамките на два работни дни, комисията по Заповед №
РД 11-680/11.03.2020 г. е проверила четири ЖО - по два на ден, без да има
никаква следа какви са констатациите от тези проверки на място за всеки един от
обектите.
Тук
е необходимо да се посочи, че за да е законосъобразен един административен акт, е необходимо, същият да
бъде издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в
предписаната от закона форма и при спазване на законоустановената
процедура за постановяването му.
В настоящия случай ДЕП е съставен от комисия в състав, който не отговаря на
изискванията на чл. 4, т. 3 от Правилата, на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Правилата,
тъй като в нея фигурират само двама членове от ПК, и не фигурира официалният
ветеринарен лекар, отговарящ за общината или за животновъдния обект; липсват протоколи от извършената проверка на място,
както и утвърдената от изпълнителния директор на БАБХ стандартна процедура за документална и физическа проверка.
Нарушението е съществено и води до нищожност на акта, въз основа на който е
издаден оспореният административен акт, тъй като същият е постановен от
незаконен състав и е нарушена процедурата по издаването на доклада, което
обосновава липсата на мотиви на оспорената пред настоящата инстанция заповед.
Горното обуславя наличие на нарушение на
императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява
самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
На следващо място, съдът
намира, че са налице и други съществени нарушения на процесуалните правила, с
които е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
По административната
преписка, освен формуляр от 13.05.2020 г. за
връчване на оспорваната
заповед, липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят
да е бил запознат с констатациите на комисията по епизоотичното проучване, от документалната или физическата
проверка, както и с доклада на комисията, с което са нарушени разпоредбите на
чл. 34 и чл. 35 от АПК.
Отделно от това, съгласно
чл. 147, ал. 1 – ал. 4 от ЗВмД, за изплащане на обезщетение собствениците в срок до три
работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или на смъртта на
животните, когато същата е настъпила след датата на обявяване на съмнение за
възникване на болест по чл. 47, ал. 1 и/или от унищожаването, зародишни
продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински
продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи подават
заявление до директора на съответната ОДБХ, към което прилагат: 1. документ,
издаден от месопреработвателно и/или млекопреработвателно предприятие, когато
суровините от животински произход са насочени от ОДБХ за преработване; 2.
ветеринарномедицински паспорт за едри преживни и еднокопитни животни; 3.
документът по чл. 143, ал. 7. Към документите по ал. 1 служебно се прилагат: 1.
документите по чл. 143, ал. 1 и 4; 2. писмо с резултата от
лабораторно-диагностичното изследване; наказателното постановление по чл. 142,
ал. 2 или доклада по чл. 142, ал. 2. В случаите, когато не са приложени някои
от документите по ал. 1 или са констатирани пропуски в тях, директорът на ОДБХ
в тридневен срок от подаване на документите писмено уведомява заявителя и
определя срок за отстраняване на нередовността. Уведомлението по ал. 3 се
връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща с препоръчано писмо с обратна
разписка.
В настоящия случай, съдът намира за нарушена и
тази разпоредба, тъй като, видно от събраните по делото доказателства –
протоколи за унищожаване/убиване на животни и протоколи за загробване на животни с дати от 05.03,
06.03, 07.03 и 08.03, а на 09.03.2020г., ден след последния протокол
собственикът на обекта подава
заявление за изплащане на обезщетение за принудително унищожените патици мюлари, като към
заявлението са приложени: декларация, че животните не са под селекционен контрол
и не са включени при изпълнение на развъдна програма, декларация, че животните
не са застраховани, като липсва, както наказателно постановление, така и доклад
по чл. 142, ал. 2. Липсва и уведомително писмо, по ал. 3 на чл. 147 от ЗВМД от
директора на БАБХ, с което да е даден срок за отстраняване на нередовностите, както и документ за връчване на такова
писмо изобщо.
Ето защо следва да се приеме,че са
налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до засягане правото на защита на жалбоподателя.
Оспореният
акт не е съобразен и с материалния закон.
Не
са налице категорични доказателства за допускане на твърдяното от
административния орган нарушение на изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 3б от ЗВМД.
От събраните и
описани доказателства се установи,че надлежно са водени дневници, противно на
констатациите в ДЕП, както и протоколи от
извършените санитарни мероприятия. Обектът има План за биосигурност относно
спешните мерки при възникване на инфлуенца тип А, съгласно нормативната база на
Р България и Европейските регламенти (ЕО № 142/2011; ЕО № 1069-1099/2009),
изпратен за преглед и заверка в ОДБХ – Пловдив, като липсват данни дали същият
е одобрен от компетентния орган.
Установен е факта на провеждани санитарни мероприятия – дезинфекция, дезинсекция и дератизация в обекта, като най-важен елемент от мерките за превенция и защита от заболяването. Ползвани са биоцидни препарати с посочени търговски наименования и съответна концентрация, като въз основа на всичко това и
изводите на вещото лице, че са спазени
всички изисквания за биосигурност са категорични.
При така събраните и обсъдени доказателства,
съдът намира, че не са безспорно установени посочените от административния
орган нарушения на чл. 132, ал. 1, т. 3б от ЗВМД.
Според чл. 132, ал. 1, т.
3б от ЗВМД, собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със
селскостопански животни, осигуряват и спазват мерките за биосигурност.
Съгласно § 1, т. 7а от ЗВД, "биосигурност" е комплекс от управленски и физически мерки,
които намаляват риска от проникването, развитието и разпространението на
болести по животните. Същите са подробно детайлизирани в подзаконови нормативни
актове, като Наредба № 44 от 2006 г. и Нaредба №
ДВ-103 от 21.08.2006 г., които установяват множество задължения за
собствениците.
В обекта се води дневник за
посетителите, за който експертите от комисията от 13.03.2020 г. констатират, че
е нередовно воден без да става ясно кое му е нередовното, съгласно чл. 19, т. 8 от Наредба № 44 от 20.04.2006
г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и чл. 19 б.
"з" от Директива 2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005 година. Същият е
представен в копие по делото и видно е,че видимо няма нередовности.
В обекта е воден дневник за
дезинфекцията, съгласно чл. 19, т. 9 б. "е" от Наредба №
44/20.04.2006 г. и се е извършвала дезинфекция, както на превозните средства,
понеже същите са влизали и напускали фермата през мястото на влизане и
съответно са преминавали през дезинфекционната яма, в съответствие с чл. 19, т.
12 б. "б" от Наредбата. Пак в изпълнение на разпоредбите на сочената
Наредба, са създадени условия и за дезинфекция на хората, влизащи и излизащи в
ЖО. Обектът разполага с фризер за труповете на умрели
птици до момента на предаването им за обезвреждане, както и специална площадка,
пригодена за компостиране на торта, където се
изсушава, след което се раздава на земеделските стопани в района.
Според чл. 148, т. 3 от
ЗВМД, въз основа на документите по чл. 147 директорът на ОДБХ отказва изплащане
на обезщетение с мотивирана заповед в случаите по чл. 142, като заповедта се
съобщава на лицето и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а според чл. 142, ал. 1, т. 1 от с. з., не се изплаща обезщетение на
собственици на животни, които не са изпълнили изискванията по чл. 132, ал. 1,
т. 1–6, 10–12, 15–20, 24, 26 и 27. Горното изменение е във връзка със
синхронизиране с европейското законодателство - чл. 26, т. 12 от Регламент (ЕС)
№ 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои
категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските
райони за съвместими с вътрешния пазар, а именно не се предоставя индивидуална
помощ на предприятието, представляваща компенсиране на щетите, причинени от
болести по животните, изчислена по отношение на пазарната стойност на
животните, които са убити, когато се установи, че болестта по животните е била
причинена умишлено или по небрежност от бенефициера.
Или иначе казано, на собствениците на животновъдни обекти се вменяват
допълнителни изисквания, свързани с програми за самоконтрол на болести с цел
подобрение на превенцията на заболяванията, които ако не бъдат изпълнени и в
резултат на това възникне огнище на зараза, това може да доведе до отказ от обезщетение.
Така във връзка с Директива 2005/94/EО на
Съвета от 20 декември 2005 година относно мерки на Общността за борба с
инфлуенцата по птиците, е издадена и Наредба № ДВ-103 от 21.06.2006 г. за
мерките на профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца по
птиците, които предвиждат съвместна отговорност в действията по превенция на
болестите на компетентните държавни органи и на собственика на обекта.
В чл. 17 от Директивата е
посочено, че компетентният орган гарантира, че в границите на предпазната и
надзорната зона се прилагат следните мерки: а) въвежда се режим, който
позволява проследяването на всичко, за което има вероятност да спомогне за
разпространението на вируса на инфлуенца по птиците, включително домашни птици,
други птици, отглеждани в затворени помещения, месо, яйца, трупове, фураж,
отпадъци, хора, които са били в контакт със заразени домашни птици или други
птици, отглеждани в затворени помещения, или транспортни средства, които са
свързани с птичата индустрия; б) при поискване, собствениците трябва да
предоставят на компетентния орган съответната информация относно домашните
птици или други птици, отглеждани в затворени помещения, и яйца, влизащи и
напускащи стопанството. 2. Компетентният орган предприема всички подходящи мерки,
за да гарантира, че всички хора в предпазната и надзорна зона, засегнати от
съответните ограничения, са напълно запознати с поставените ограничения. Тази
информация може да бъде предадена чрез предупредителни известия, медийни
средства, като например преса и телевизия, или чрез други подходящи средства.
3. При установяване на епидемологична информация или
друго доказателство компетентният орган може да изпълнява превантивна програма
за унищожаване, включително превантивно клане или убиване на домашни птици или
други птици, отглеждани в затворени помещения, в стопанства и райони, изложени
на риск. 4. Държавите-членки, прилагащи мерките, предвидени в параграф 3,
незабавно информират Комисията, а Комисията прави преглед на ситуацията със
засегнатите държави-членки и в Комитета възможно най-скоро. Аналогични са
разпоредбите на чл. 16 и чл. 17 от Наредба № ДВ-103 от 21.06.2006 г. за мерките
на профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца по птиците.
Налага се
извода, че компетентният държавен орган – в случая
ОДБХ – Пловдив, е следвало да гарантира, че в границите, както на предпазната
зона с радиус 3 км., така и на надзорната такава от 10 км, в която се включва
предпазната, след обявяване на огнище на зараза в с.Трилистник още през 2017 г., е въведен режим, който позволява
проследяването на всичко, за което има вероятност да спомогне за
разпространението на вируса и съгласно чл. 19 от цитираната наредба и
Приложение VI към нея, отново той осигурява прилагането на мерките относно
обезвреждане на труповете възможно най-бързо, подлагането на транспортните
средства на дезинфекция, одобряване на използваните за дезинфекция препарати и
тяхната концентрация, като собственикът поддържа регистри на посещаващите
стопанството лица.
В случая безспорно се доказа, че от страна на
собственика на животновъдния обект са предприети всички нормативно изискуеми от
него мерки, което се подкрепя, както от събраните гласни и писмени доказателства, така и от приетата съдебна
експертиза на вещо лице д-р В.Т..
Съдът намира, че така
посочените нарушения в оспорения акт, а именно: нередовно воден дневник на
посетителите и наличие на птици от други обекти в двора, не се доказаха безспорно от органа.
А
и не всяко неспазване на мерките за биосигурност
представлява предпоставка за отказ от обезщетение за умъртвените животни, а
само това, което действително е допринесло до възникване на заболяването в
предприятието. Каза се, останаха недоказани основните твърдения на органа за
неспазване на мерките за биосигурност, а посочените
несъответствия не се намират в причинно-следствена връзка с установената
болест, още повече, че никъде не е констатирано наличието на системни несъответствия. Няма
категорични доказателства за това в обекта да е имало чужди птици,нито
твърдение тези евентуално чужди птици да са били в контакт с патиците,след като
последните са отглеждани в клетки вътре в сградите,а въпросните чужди птици са
били по двора.
Наред с това следва да се
отбележи също така, че по административната преписка, а и в хода на съдебното
производство не се представят доказателства, от които да се установи, че
компетентният орган – ОДБХ – Пловдив, след появата на инфлуенца в обект в
с.Трилистник през 2017 г., да е изпълнил задълженията си по чл.
16 и чл. 17 от Наредба № ДВ-103 от 21.06.2006 г. за мерките на профилактика,
ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца по птицитеи
чл. 17 от Директивата.
Предвид изложеното, съдът
намира, че поставянето изцяло в тежест на собственика на неблагоприятния
резултат от унищожаването на отглежданите животни и свързаните с това
икономически загуби е незаконосъобразно и противоречи на целта на закона, още
повече, че са налице данни за бездействие на компетентния за това орган по
отношение прилагане на предпазни и превантивни мерки в периода 2017 – 2020 г.
Осъщественото умъртвяване на животните е проведено като административна мярка и
е било наложително в обществен интерес и поради това Съда на ЕС в свое решение
посочва, че принудителното умъртвяване на животни не представлява нарушение на
правото на собственост/Booker Aquaculture
и Hydro Seafood, C 20/00 и
C 64/00, EU: C: 2003: 397/. Но пълната липса на обезщетяване, при отсъстваща
застрахователна защита, в настоящия казус би довела до затруднение или
невъзможност на предприятието да проведе необходимите последващи
мероприятия по обезопасяване на ЖО, за да възобнови дейността си, което не е
целта на закона, още повече, не се доказаха по безспорен начин твърденията в
оспорения акт.
Съдът намира, че в
настоящия казус следва да намери приложение и Решение от 22 май 2014 г. СЕС по
дело C 56/13, ECLI: EU: C: 2014: 352 между Йrsekcsanбdi
Mezogazdasбgi Zrt и Bбcs-Kiskun Megyei Kormбnyhivatal, постановено по преюдициалното
запитване във връзка с тълкуването на Директива 2005/94/EО на Съвета от 20
декември 2005 година относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по
птиците, и по-конкретно, посоченото в т. 48, според която, упражняване на
широкото си право на преценка в областта на селскостопанската политика,
законодателят на Съюза може да счете, че собствениците на стопанства, в които
са унищожени или заклани животни, трябва да бъдат изцяло или частично
обезщетени. Съдът обаче приема, че от това не следва, че в правото на Съюза
съществува общ принцип, който да налага предоставянето на обезщетение при
всички обстоятелства (вж. решение Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C 20/00 и C 64/00, EU: C: 2003: 397, точка 85).
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна. Оспореният административен акт следва да се отмени, а административната преписка следва да бъде върната на административния
орган за произнасяне по депозираното заявление за обезщетение при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
съдебния акт.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които съгласно
представения списък на разноските са в размер на 1610лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по оспорване на Д.Г.Г., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ "ДЕС 93-Д.Г.“***81/16.04.2020 г. на
директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, с която е отказано
изплащането на обезщетение по подадено заявление с вх. № 1043 от 09.03.2020 г. за
изплащане на обезщетение за смъртта на 5000 патици мюлари за асистирано
хранене в животновъден обект с рег. № ***, находящ се
в с. Стряма, общ. Раковски, обл.
Пловдив.
ВРЪЩА
преписката на директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
Пловдив за ново произнасяне по заявление с вх. № 1043 от 09.03.2020 г. за
изплащане на обезщетение за смъртта на 5000 патици мюлари за асистирано
хранене в животновъден обект с рег. № ***, находящ се
в с. Стряма, общ. Раковски, обл.
Пловдив
при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на
храните Пловдив да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********, в
качеството му на ЕТ "ДЕС 93-Д.Г.“***, сумата от 1610 (хиляда шестстотин
и десет) лева разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: