№ 7929
гр. София, 20.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело
№ 20221110115531 по описа за 2022 година
Образувано е по предявени от Е. Евгениева С. срещу “Топлофикация – София” ЕА
обективно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с които се претендира
признаване спрямо ответника, че ищецът не дължи следните суми: сумата от 853.37 лв. –
главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк.
“ Фондови жилища”, бл. 209Б, вх.1, ап. 23 за периода от 30.11.2006г. до 30.03.2012г.,
частично предявен от сума в общ размер от 7231.80 лева; сумата от 146.63 лева – главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. “ Фондови
жилища”, бл. 209Б, вх.1, ап. 23 за периода от 30.03.2020г. до 30.01.2022г., частично предявен
от сума в общ размер от 2846.48 лева. ( съгласно молба уточнение от 23.02.2023г. ).
Несъмнено е, че институтът на частичния иск е допустим, като същият действително е
предмет на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на
ВКС, ОСГТК, в което обаче е разгледана възможността единствено за предявяване на
частичен осъдителен иск. В тази връзка, Върховният съд изяснява, че предмет на всяко
гражданско дело е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално
право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в
исковата молба и което следва да бъде индивидуализирано от ищеца чрез основанието и
петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и
обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е.
правопораждащите го юридически факти, като в случаите на предявен частичен иск за
парично вземане ищецът претендира само част от размера на вземането, но основанието на
иска, включително при предявяването му като частичен, е единно и неделимо, поради което
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен
иск ще обхванат основанието на вземането в пълен обем. В този смисъл, в тълкувателното
решение е формулиран извод за недопустимост на последващ иск за непредявената разлика
от вземането, в случай че първоначално предявеният частичен осъдителен иск е бил
отхвърлен (тъй като с това решение е отречено със СПН съществуването на основанието на
вземането в пълен обем); респ. при уважаване на частичния иск СПН на решението обхваща
общите правопораждащи факти на вземането, така че е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната
му квалификация. Изложените тълкувателни разяснения несъмнено обуславят наличието на
правен интерес от предявяване на частичен осъдителен иск за парично вземане, по който
ищецът би получил частична защита на претендираното от него вземане до заявения размер,
но установяване на основанието на това вземане в пълен обем, но същите са напълно
неприложими в хипотезата на предявен частичен отрицателен установителен иск. Това е
така, тъй като при отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове,
1
основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) не е негов индивидуализиращ белег. Щом
твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи
юридически факт, от който такова право се поражда, като в тежест на ответника е да
изчерпи в процеса всички основания, на които оспореното му право е могло да се породи (в
този смисъл – Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. по описа
на ВКС, ОСГТК). Когато е уважен отрицателен установителен иск, това претендирано от
ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни негови основания, но това отричане не би могло да
се разпростре по отношение на всички основания за пълния обем на вземането. Ето защо,
при изначални твърдения на ищеца, че не дължи цялото вземане, той няма правен интерес
да предявява частичен отрицателен установителен иск – в рамките на решението по този иск
той не би получил СПН по отношение отричането на основанието на цялото вземане и след
като изначално ищецът твърди, че не дължи цялото претендирано от ответника вземане, то
подобна частична защита е лишена от смисъл. От друга страна, ако се приеме, че
уважаването на частичния отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на
частичен положителен установителен или осъдителен иск, то силата на пресъдено нещо в
тези случаи разпростира действието си и за непредявената част (доколкото
несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е
равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем – съобразно мотивите
на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС,
ОСГТК). В тази хипотеза, последващ частичен отрицателен установителен иск за разликата
би бил недопустим поради формираната вече СПН за целия размер на вземането, което на
практика означава, че с уважаване на частична отрицателна установителна претенция
ищецът би получил защита в пълен обем. Така се оказва, че в действителност с
предявяването на частичен отрицателен установителен иск ищецът цели да получи защита за
цялото оспорено от него вземане, т.е. с тази частична претенция той би ограничил не
собствената си защита в рамките на образуваното производство, а защитата, която
ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на частичния иск, тъй като в този случай
ще се формира СПН за съществуване в полза на ответника на вземане само до частичния
размер на иска. Подобен резултат обаче не може да се приеме за съвместим с
диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК, защото в рамките на този принцип се дава
възможност на ищеца да ограничи пределите на защитата, която той търси в образуваното
производство, а не да ограничава защитата, която ответникът би могъл да получи по това
дело. Изложеното навежда на извода за недопустимост на предявяването на частичен
отрицателен установителен иск, тъй като в този случай ищецът длъжник по същество търси
защита не по част, а по целия размер на отричаното вземане (когато изначално оспорва
дължимостта на цялото вземане, както е и в настоящия случай), като същевременно това
нарушава и принципа на добросъвестност по чл. 3 ГПК и създава възможности за
злоупотреба с право и заобикаляне на закона – на разпоредбите за родова подсъдност и
размер на дължимата държавна такса за разглеждане на иска, тъй като с предявяване на
частична претенция за много малка част от вземане с ниска цена на иска и нисък размер на
дължимата държавна такса съдът ще е принуден да разглежда съществуването на цялото
вземане в пълния му размер (който може да надхвърля размера на допустимия за
разглеждане от районен съд иск според правилата за родова подсъдност), за да може да
извърши преценка дали по-малката част не се дължи. Силата на присъдено нещо на
отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената
част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото
вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното
субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до
неговия пълен обем според твърденията на ищеца. Не може да се сподели виждането, че
постановките на Тълкувателно решение 8/2012г. на ОСГТК касаещо отрицателния
установителен иск за собственост са приложими по принцип спрямо всички случаи на
заявяване на искова претенция с отричане на дадено право на ответника. В частност, че при
отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска
/чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег, тъй като щом ищецът твърди, че
оспорваното право никога не е възниквало, той не би могъл и да сочи юридически факт, от
2
който такова право се поражда. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено и
друго, а именно, че при отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът
изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички
основания, на които то е могло да се породи. Затова, когато е уважен отрицателен
установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без
оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни
негови основания. В случай обаче, че ищецът по отрицателния установителен иск за
оспорване дължимостта на вземане посочи конкретни основания, въз основа на които счита,
че ответникът не е негов кредитор и наред с това чрез иска си релевира и възражение за
погасяване по давност на вземането, не може да се приеме, че основанието не е негов
индивидуализиращ белег, а по тази причина и, че по принцип уважаването на отрицателния
установителен иск е равнозначно на отхвърляне на предявен положителен иск за същото
вземане на всички възможни основания. Възможно е, ищецът по отрицателния
установителен иск да сочи само, че не дължи вземането на ответника, защото то е погасено
по давност. Ако този иск бъде отхвърлен, ответникът ще е установил, че вземането му все
още е изискуемо, но не е задължително да е установил в същия процес и, че същото вземане
съществува на годно правно основание, при което последващ отрицателен установителен
иск, предявен от страна на длъжника, но сочейки в исковата молба, че не дължи вземането
поради това, че основанието му е отпаднало не би бил недопустим.
/ Така Определение № 20945/18.08.2022г. по гр. д. № 2540/2022г. СРС, потвърдено с
Определение № 5619/05.05.2023г., постановено по гр. д. № 4484/2023г. на СГС/
Всяка страна следва да установи фактите, от които извлича за себе си благоприятни
последици. Ако с исковата молба ищецът твърди един отрицателен факт и това негово
твърдение в отговора бъде посрещнато с отричане, то ответникът следва да проведе
доказване на положителния факт, съдържащ се в отричането му. При отрицателен
установителен иск доказателствената тежест е идентична с тази, каквато би била, ако
ответникът по отрицателния иск беше предявил положителен установителен иск за същото
вземане. В този смисъл от правилата на доказването следва, че уважаване на отрицателен
установителен иск е равнозначно на отхвърлен положителен установителен иск за
идентично вземане между същите страни при разменено процесуално качество
ищец/ответник /респ. отхвърлянето на отрицателен иск е равнозначно на уважаването на
положителен установителен иск/ – виж определение №67/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011
г. на II г. о. на ВКС, определение № 288/16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 108/2010 г. на I г. о. на
ВКС, решение № 156/24.06.2014 г. по гр. д. № 7805/2013 г. на I г. о. на ВКС. За
разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална
роля заема страната в процеса. Предявяването на претенцията изцяло или частично не
променя правилата, касаещи доказателствената тежест и формирането на СПН по
отношение спорното право. Следователно уважаването на частичния отрицателен
установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на частично или изцяло предявен
положителен установителен или осъдителен иск – т. е. уважаването на частичния
отрицателен установителен иск би означавало, че вземането не съществува ИЗЦЯЛО в
пълния претендиран размер, а не само досежно предявената част, предмет на съответното
дело. Силата на пресъдено нещо в случая разпростира действието си и за непредявената част
/доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е
равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем - съобразно мотивите
на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС,
ОСГТК/. За разлика от частичния положителен или осъдителен иск, в който случай
инициатор на процеса е кредиторът, който винаги има интерес да установи дължимостта
дори на част от вземането, т. е. търсената защита при благоприятен изход на спора не би
формирала СПН за разликата над предявената част – именно оттук следва безусловния
интерес на кредитора от защита, то при отрицателния установителен иск ищецът следва при
всички положения да обоснове наличие на правен интерес. Когато инициатор на процеса е
длъжникът, който твърди, че част от вземането е недължимо, то този длъжник следва да
мотивира интерес да предявява частичен отрицателен установителен иск, който при
благоприятен изход на спора би формирал абсолютната същата СПН, ако предмет на делото
е цялото вземане, а не само неговата част. След като СПН на уважения частичния
3
отрицателен установителен иск е равнозначна на СПН на уважения отрицателен
установителен иск за цялото вземане, то при изначални твърдения на ищеца, че не дължи
цялото вземане, той няма правен интерес да предявява частичен отрицателен установителен
иск. Това е така, тъй като в действителност с предявяването на частичен отрицателен
установителен иск ищецът цели да получи защита за цялото оспорено от него вземане, т. е. с
тази частична претенция той би ограничил не собствената си защита в рамките на
образуваното производство, а защитата, която ответникът би могъл да получи при
отхвърлянето на частичния иск, тъй като в този случай ще се формира СПН за съществуване
в полза на ответника на вземане само до частичния размер на иска.
Относно недопустимостта на частичния отрицателен установителен иск – виж Цолова, К.
Частичният иск. Сиби, С., 2012, с. 54-56, също и рецензия на монографията Частичният иск
от Мингова, А., в която рецензия, т. 6 е посочено „ недопустим е и частичен отрицателен
установителен иск, доколкото ищецът по него търси защита като отрича съществуването не
само на част, но на целия размер на спорното право“, както и решение по в. гр. д. № 3076 по
описа за 2022 г. на СГС, решение по в. гр. д. № 7382 по описа за 2021 г. на СГС,
определение № 4784 от 03.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 13976/2021 г. по описа на СГС и
определение № 4625 от 19.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1512/2022 г. по описа на СГС. / Така
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 16412/05.05.2023г. по гр. д. № 17871/2023г. СРС, потвърдено с
Определение № 7368 по гр. д. 6097/23 г. на СРС от 15.06.2023 г. /
Предвид изложеното искът е недопустим и в приложение на чл. 130 ГПК исковата молба
следва да бъде върната.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 58421/24.03.2022г. по която е образувано гр. д. №
15531/2022г. по описа на СРС и ПРЕКРАТЯВА гр. д№ гр. д. № 15531/2022г. по описа на
СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4