Р Е Ш Е Н И Е
№524
гр.Пловдив, 24.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на седми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: МАГДАЛЕНА ТРАЙКОВА
като разгледа АНД № 8189/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 17-6207-000858
от 15.11.2017г., издадено от А.Ч.Д., на длъжност ** РУ – с.Труд при
ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.П.Т., ЕГН:**********,
с адрес ***, с посочен съдебен адрес *** – партер,
1.на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
300 лв. /триста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.185 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, за нарушение на чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното
постановление е
Незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че
наказателното постановление най-вероятно е антидатирано,
доколкото от издаването до връчването му са изминали две години, адреса на
жалбоподателя в с.**е на по-малко от 12 км. от РУ – с.Труд, абсурдно е срока на
връчване да е повече от две години, в този смисъл – логично е да се приеме, че
наказателното постановление е издадено след срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посочва,
че описателната част на АУАН и на наказателното постановление не съответстват
на законовото изискване, като в АУАН е посочено, че процесното МПС не е
регистрирано в срок, докато в наказателното постановление е записано, че същото
по надлежния ред. Още посочва, че нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е бланкетна и следва да бъде указано кой е надлежния ред за
регистрация на МПС. Отделно от последното сочи, че макар формално да
осъществява признаците на претендираното нарушение, то същото деяние е
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, вр.
чл.11 от ЗАНН, поради което и са налице основанията на прилагане реда на чл.28
от ЗАНН. В този смисъл поддържа, че управлението на МПС от с.**до гр.** е било
с цел спешно закупуване на лекарства, което е наложило използването на
автомобила, липсва аптека в селото, жалбоподателят е съдействал на контролните
органи и веднага е спрял, сочат се характеристични данни за жалбоподателя – бил
е **. Още сочи, че при евентуално налагане на глоба по реда на чл.78а от НК за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК не би се стигнало до лишаване от
правоуправление, както в настоящия случай, поради което и за жалбоподателя би
било по-благоприятно реализиране на отговорност по реда на чл.78а от НК. Взема
становище, че в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП са предвидени наказания за две
отделни нарушения – за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред и за водач, който управлява МПС, което е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер, от направеното описание в наказателното
постановление не става ясно при коя от двете хипотези е наказан жалбоподателя.
Относно нарушението по чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата сочи,
че не е описано кога НП № 16-1030-002920 е влязло в сила, което е съществено
нарушение на процесуалните правила, още не е посочена дата или издаващ орган на
същото. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат Б. поддържа жалбата на изложените
основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и
да бъдат присъдени сторените разноски, съгласно представения договор за правна
помощ.
Ответната страна – РУ –
с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, не взема станощие.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст,
като препис от наказателното постановление е връчен на 26.11.2019г., видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до
РС – Пловдив на 03.12.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.07.2017г., около 20:30 часа, в с.Голам Чардак, обл.Пловдив,
свидетелят Т. Х. Г., в качеството му на **в РУ – с.Труд при ОД МВР –
гр.Пловдив, осъществявал дейност по контрол на движението, когато забелязал по
ул.„Христо Ботев“ на същото село – път, отворен за обществено ползване, движещ
се лек автомобил „Рено“ с рег.№ **. Свидетелят Г. спрял за проверка същия
автомобил и установил, че последното МПС било управлявано от жалбоподателя П.П.Т., както и че за МПС с рег.№ ** било
издадено „Разрешение за временно движение“ № **, валидно до 01.07.2015г.. Също
така свидетелят Г. констатирал, че спрямо жалбоподателят Т. било издадено НП №
16-1030-002920, което не било платено в срок.
С оглед на горното, на място свидетелят Г. съставил
АУАН с бланков № 097575 от 15.07.2017г. срещу П.П.Т., за нарушение на чл.140,
ал.1 от Закона за движението по пътищата и на чл.190, ал.3 от Закона за
движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че няма
възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Т. Х. Г..
Последният не помни конкретния случай, което съдът намира за нормално предвид
изтеклото време до разпита на същия – повече от две и обстоятелството, че
същият работи като мл.автоконтрольор, съответно – логично е, че същият
всекидневно извършва дейност свързана с проверки водачи на МПС, поради което е
нормално да не помни конкретен случай от преди години. Въпреки горното,
свидетелят Г. изцяло поддържа посоченото в АУАН, след предявяване на същия,
както и описва начина, по който се констатират горните нарушения. Съдът намира
показанията на свидетеля Г. за логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и кредитира последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от
показанията на свидетеля З.К.Б., която също сочи, че на описаното време и място
жалбоподателят Т. е управлявал същото МПС, като сочи причините за последното. В
този смисъл показанията на свидетеля Б. изцяло кореспондират с тези на
свидетеля Г. и от същите се установява както описаната фактическа обстановка,
така и характеристични данни за жалбоподателя.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая противното не се
установява, напротив – от вече коментираната доказателствена съвкупност се
констатира описаната фактическа обстановка.
По същество описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не е спорна между страните.
I. За нарушението на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата;
Относно приложението на процесуалните правила: С
оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017г. на министъра на
вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на
чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното
постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което П.П.Т., ЕГН:**********, с адрес ***, виновно
е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за
това че на 15.07.2017г., около 20:30 часа, в с.Голам
Чардак, обл.Пловдив, по ул.„Христо Ботев“, по път,
отворен за обществено ползване, е управлявал МПС – лек
автомобил „Рено“ с рег.№ **, което не е регистрирано – за същото било издадено
„Разрешение за временно движение“ № **, валидно до 01.07.2015г..
В случая безспорно се установяват всички елементи
от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата,
а именно – както че жалбоподателят е управлявал МПС с рег.№ ** така и че към 15.07.2017г.
същото не е било регистрирано, защото „Разрешение за временно движение“ № **
било валидно до 01.07.2015г..
Съдът намери за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че наказателното постановление най-вероятно е антидатирано, доколкото от издаването до връчването му са
изминали две години, адреса на жалбоподателя в с.**е на по-малко от 12 км. от
РУ – с.Труд, абсурдно е срока на връчване да е повече от две години, в този
смисъл – логично е да се приеме, че наказателното постановление е издадено след
срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.. Следва да се посочи, че наказателно
постановление № 17-6207-000858 от 15.11.2017г. съставлява официален документ,
издаден от компетентен орган и по предвидения за това ред, като оспорване
авторство, дата, място, и т.н. на издаване на същия не може да бъде направено
само въз основа аргумент от „житейската логика“, още повече когато последният по
същество е безсъдържателен, доколкото ясно е, че успешното връчване препис от
наказателното постановление на жалбоподателя зависи не от километровото
разстояния от дома му до от РУ – с.Труд, а от възможността същия да бъде
намерен на адреса си. При това прави впечатление, че в АУАН с бланков № 097575
от 15.07.2017г. жалбоподателят Т. е посочил актуален адрес, на който може да
бъде намерен в гр.С., а не в в с.**.
Също така като неоснователно следва да се прецени и
възражението, че описателната част на АУАН и на наказателното постановление не
съответстват на законовото изискване, като в АУАН е посочено, че процесното МПС
не е регистрирано в срок, докато в наказателното постановление е записано, че
същото по надлежния ред. Както в АУАН, така и в наказателното постановление, от
обективна страна е описана напълно идентична фактическа обстановка, а именно –
че лек автомобил „Рено“ с рег.№ ** не е регистрирано в срок, защото „Разрешение
за временно движение“ № ** е валидно до 01.07.2015г.. Както вече бе посочено –
фактът, че лек автомобил „Рено“ с рег.№ ** не е регистриран в срок очевидно
сочи, че същият не е регистриран, поради което не е налице нито несъответствие
между описаното в АУАН и наказателното постановление, нито несъответствие между
същите два акта и посочената като нарушена законова разпоредба.
На следващо място съдът намери за неоснователно и
становището, че нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е бланкетна
и следва да бъде указано кой е надлежния ред за регистрация на МПС. Последното
противоречи на нормите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които
предвиждат в АУАН и наказателното постановление да бъде посочено описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Не съществува обаче
изискване в АУАН и наказателното постановление да бъде посочено и какво
поведение е следвало да има нарушителя, за да не извърши установеното нарушение
и в конкретния случай – да му се разяснява по какъв ред е следвало да
регистрира въпросното МПС, ако би желал да стори това.
Съдът намира за неоснователно и становището. че при
евентуално налагане на глоба по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК не би се стигнало до лишаване от правоуправление, както в настоящия
случай, поради което и за жалбоподателя би било по-благоприятно реализиране на
отговорност по реда на чл.78а от НК. В този смисъл трудно би могло да бъде
споделено, че за жалбоподателят е по-благоприятно да бъде признат за виновен в
извършено престъпление от общ характер, за което да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК, дори и само пред факта,
че съгласно чл.78а, ал.1, бук.„б“ от НК, този ред не се прилага повторно. Още
повече чл.78, ал.1 от НК предвижда наказание глоба в размер до 5 000 лева,
което е далеч повече от предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по
пътищата наказание глоба в размер до 500 лева, поради което и подобно
хипотетично и общо сравнение между санкциите на същите две разпоредби е лишено
от смисъл.
Като неоснователно следва да се прецени и
възражението, че в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП са предвидени наказания за
две отделни нарушения – за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред и за водач, който управлява МПС, което е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер, от направеното описание в наказателното
постановление не става ясно при коя от двете хипотези е наказан жалбоподателя.
В хода на цялото административнонаказателно производство – от образуването му с
АУАН с бланков № 097575 от 15.07.2017г., до издаване на наказателно
постановление № 17-6207-000858 от 15.11.2017г., нарушението е описвано
последователно и непротиворечиво, а именно – че водача е управлявал МПС с рег.№
**, което не е регистрирано. В нито един от същите актове не съществува
твърдение, че МПС с рег.№ ** било регистрирано, но без табели с
регистрационен номер, за да бъде споделено становището, че не става ясно при
коя от двете хипотези е наказан жалбоподателя.
На следващо място съдът намери, че в случая не се
констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Процесното
нарушение е такива на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност
не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При преценка възможността за прилагане реда на
чл.28 от ЗАНН съдът не сподели становището на жалбоподателя деяние е
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, вр.
чл.11 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че съгласно приложената по
делото Справка за нарушител/водач, както и заверено копие от наказателно
постановление № 17-1030-000023 от 11.01.2017г., няколко месеца преди
разгледаното нарушение, а именно – на 02.01.2017г., жалбоподателят Т. отново е
установен да извършва същото нарушение, управлявайки МПС с
рег.№ **. Ето защо трудно може да се приеме, че към 15.07.2017г. жалбоподателят
е било неочаквано обстоятелството, че МПС
с рег.№ ** не е регистрирано, съответно – не може да бъде преценена като
„извънредна“ на една ситуация, обстоятелствата по които са известни на
жалбоподателя далеч преди нейното възникване.
Що се отнася до събраните по делото характеристични
данни за жалбоподателя, с именно – че
същият е бил ** и т.н., то следва да се посочи, че личността на нарушителя
следва да се преценява не само въз основа биографията му, но и в светлината на
установеното негово поведение. В този
смисъл фактът, че няколко месеца преди разглежданото нарушение жалбоподателят Т.
е
извършил същото такова, със същия автомобил, налага един извод за упоритост на
същия в неспазване нормата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата,
което от своя страна съвсем не подкрепя становището за маловажност на
разглеждания случай.
Също така основани на прилагане реда на чл.28 от ЗАНН не може да бъде изведено от факта, че жалбоподателят е съдействал на
контролните органи и веднага е спрял, което е задължение на последния, за
неизпълнение на което същият би носил съответната отговорност.
При разглеждане въпроса за съответствието на
наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва
да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата - наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая
наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно е определено в
минимален размер от 6 месеца, а глобата – в размер малко над минималния, а
именно – 300 лева. Съдът намери същото наказание за законосъобразно и правилно
пределно – в размер, съвсем близък до минимума – предвид събраните добри
характеристични данни за личността на нарушителя и все пак – при наличието на
едно отегчаващо обстоятелство – поредността на нарушението, което мотивира
налагане на глоба в размер, малко над минималния. Предвид това следва изводът,
че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното
постановление, в тази му част, следва да бъде потвърдено.
II.За нарушението на чл.190, ал.3 от
Закона за движението по пътищата;
Въпреки горното съдът намери, че относно нарушението
на чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата, в нарушение разпоредбата
на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в последните два липсва описание на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както следва:
Съгласно чл.190, ал.3 от Закона за движението по
пътищата –наложеното наказание „глоба“ се заплаща
в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
От горното е видно, че задължението на нарушителя
да заплати наложеното му наказание „глоба“ няма никакво отношение към факта на
управление МПС, а е свързано с изтичане указания едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление.
Предвид това, едно нарушение на задължението по чл.190,
ал.3 от Закона за движението по пътищата от страна на жалбоподателя Т. би било
извършено не на 15.07.2017г. – когато управлявал МПС с рег.№ **, а след
изтичане едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление НП
№ 16-1030-002920. Кога обаче е влязло в сила същото наказателно постановление и
съответно – кога е извършено твърдяното нарушение на чл.190, ал.3 от Закона за
движението по пътищата не е посочено в АУАН и наказателното постановление.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите
на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление,
следва да се преценят като такива от категорията съществените процесуални
нарушения, доколкото липсата на посочване съставомерните
по твърдяното деяние факти лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му
да разбере горните и съответно - от възможността да организира защитата си.
Последните съществени процесуални нарушения
мотивират отмяната на обжалваното наказателно постановление, в тази му част,
като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършени от него разноски
в настоящото производство за заплатено възнаграждение
за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат Следва
да се посочи,
че от страна
на същия е направено своевременно искане за присъждане
на разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване
– договор за правна помощ /лист
35/. Липсва също възражение от въззиваемата
страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Доколкото обаче съдът намери претенцията на
жалбоподателя за отмяна на НП за частично основателна, а именно – основателна в
частта, с която на същия, на чл.185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 за нарушение на
чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата, но неоснователна в частта, с
която на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.140,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, то съгласно препращащата норма на чл.
144 АПК, приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Следователно по съразмерност и на основание чл. 63,
ал. 5 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателят следва да бъдат присъдени половината от
направените от него разноски в настоящото производство за заплатено
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен
от него адвокат в размер на 350 лева, а именно – да му бъдат присъдени такива в
размер на 175 лева, което сума да бъде осъдена да му заплати ОД на МВР Пловдив.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред.
първо и предл. трето от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 17-6207-000858 от 15.11.2017г., издадено от А.Ч.Д.,
на длъжност ** РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която на П.П.Т., ЕГН:**********, с адрес ***, с посочен съдебен адрес ***
– партер, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 17-6207-000858 от 15.11.2017г., издадено от А.Ч.Д.,
на длъжност ** РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която на П.П.Т., ЕГН:**********,
с адрес ***, с посочен съдебен адрес *** – партер, на основание чл.185
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.190, ал.3 от
Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА
ОД на МВР Пловдив да заплати на П.П.Т.,
ЕГН:**********, сумата в размер на 175 /сто седемдесет и пет/ лева,
представляваща извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.