Решение по дело №39/2021 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от М.В.С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ж. к***, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от особен представител - адв. Пламен Генов против Решение № 260566/03.11.2020 г. по гр.д. №7122/2019 г. по описа на БРС, с което съдът е приел за установено на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът М.В.С. дължи на ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, следните суми: 892,24 лева – главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, активирана на 14.12.2017 год., 105,66 лева – договорна лихва за периода 01.08.-06.12.2018 год., и 46,53 лева – обезщетение за забава за периода 06.12.2018-11.06.2019 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от 27.06.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2459/02.07.2019 год. по ч. гр. д. № 5129/2019 год. на БсРС, както и е осъдил ответникът С. да заплати на ищеца направените от последния съдебно деловодни разноски, както следва: 75 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 5129/2019 год. на БсРС и 1085 лева – разноски в първоинстанционното производство.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, поради нарушения на материалния закон, както и като необосновано. Възразява се срещу изводите на съда относно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като ответникът С. не бил надлежно уведомен за същата. Наред с това се сочи, че клаузите, уговарящи възнаградителната лихва по кредита и годишния процент на разходите противоречат на добрите нрави, тъй като посредством същите се стигало до неоснователно обогатяване на кредитодателя. Сочи, че ГПР в размер на 35 % надвишавал с 3,5 пъти законната лихва в размер на 10 %, а в съдебната практика било възприето становище, че нищожна е уговорка за лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че платената от С. възнаградителна лихва следвало да бъде върната поради начална липса на правно основание, респективно отнесена като плащане по главницата. Прави се искане за отмяна на постановеното решение в цялост и присъждане на разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна - БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ като в срока по чл. 263 от ГПК  процесуалния й представител юрисконсулт Николета Матева е депозирала писмен отговор. Със същия жалбата се оспорва като неоснователна като се излагат подробни доводи по въведените от въззивника възражения. Заявява, че дори и при ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, вноските с настъпил падеж са дължими и изискуеми поради настъпил падеж. Възразява срещу твърденията за нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва, като счита, че цитираната от въззивника съдебна практика приемаща, че лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави е неотносима към настоящия случай, тъй като същата касаела правоотношения, възникнали преди приемането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (в сила от 23.07.2014 г.). С цитираната норма било въведено ограничение относно максималния размер на ГПР и доколкото възнаградителната лихва съставлява компонент от ГПР, то единственото условие е същата заедно с другите компоненти на ГПР да не надвишават общо петкратния размер на законната лихва. В случая това законово изискване не било нарушено.  Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от назначения от съда особен представител адв. Генов, който заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Въззиваемото дружество не изпраща представител, като в съдебно заседание представя писмено становище, с което заявява, че поддържа писмения отговор по жалбата, няма да сочи доказателства и претендира разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси - ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Въз основа на извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Пред Бургаския районен съд са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност- осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86 във вр. с чл. 240, ЗЗД и чл. 9 и сл., с които  „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище гр. София, иска да се приеме за установено, че ответникът М.В.С., ЕГН **********, дължи на ищеца, а при условията на евентуалност същият да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество, следните суми: 892,24 лева – главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, активирана на 14.12.2017 год., 105,66 лева – договорна лихва за периода 01.08.-06.12.2018 год., и 46,53 лева – обезщетение за забава за периода 06.12.2018-11.06.2019 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от 27.06.2019 год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2459/02.07.2019 год. по ч. гр. д. № 5129/2019 год. на БРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CARU-15068908/25.07.2017г. ответникът М.В.С. дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че търговецът е предоставил на ответника кредитна карта с максимален кредитен лимит от 1000 лева, която е активирана от кредитополучателя на 14.12.2017г. Кредитният лимит се усвоявал посредством транзакции, осъществени чрез издадената кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Ищецът заявява, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.08.2018 г., на която дата е извършено последното от страна на ответника плащане, поради което кредиторът е блокирал използването на картата. Тъй като ответникът не е погасил задължението си, включително и след изпратена до него покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок, дружеството е предявило настоящите искове с искане за установяване спрямо длъжника дължимостта на претендираните с исковата молба суми, а в условията на евентуалност- за осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от договора за револвиращ потребителски кредит.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител - адв. Пламен Генов е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват като неоснователни, с аргументи, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по револвиращия кредит, както и че клаузите, уговарящи договорната лихва и годишния процент на разходите противоречат на добрите нрави. Възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва била нищожна, поради което платените от ответника суми по погасяване на тази лихва като платени без основание следва да бъдат отнесени като плащане по главницата.

С доклада по чл. 146 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест  по делото като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже валидното възникване и съществуване на задълженията  за плащане по договора за кредит, както и техния размер, а ответникът следва да докаже възраженията си за нищожност  и завишен размер на договорната лихва и ГПР.

Въз основа на изявленията на страните и събраните доказателства, районният съд е приел за безспорни обстоятелствата, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение на основание сключения между тях договор за револвиращ кредит чрез издаване на кредитна карта, като е посочил, че страните не се оспорили автентичността на положените подписи.

От съдържанието на чл.12 от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CАRU-15068908/25.07.2018 г. страните са договорили освен усвоения кредит за потребителски цели в размер на 2000 лева, на кредитополучателят да бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, задълженията по която възникват само след активирането й.  Всяка трансакция с кредитната карта се потвърждава чрез въвеждане на ПИН и представлява усвояване по кредита. Според чл.16 от договора, за ползването на кредитния лимит кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредита, както и такси за ползване на картата, като техният размер ще бъде визиран в приложението по т.2.1 от договора, а според чл.19 от същия, кредиторът може да преразглежда техните стойности всеки месец. Уговорено е право на кредитора да блокира картата при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски, а в случай, че не последва престиране на дължимото в рамките на два месеца от последното плащане, той има право да приложи разпоредбата на чл. 3 от договора и да начисли обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Според чл. 24 от договора, с подписването му кредитополучателят е потвърдил, че е запознат, разбира и приема условията на договора, екземпляр от който ответникът е декларирал, че е получил.

По делото е приложено Приложение към договора от 25.07.2017 г. /л.36 от делото на БРС/, носещо подписа на служител на кредитора, съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя М.В.С. револвиращ кредит в размер на 1000 лв.. Приложението съдържа и съществените елементи от договорното правоотношение за отпускане на револвиращия кредит - главница, лихвен процент на договорната лихва, такси за теглене и обслужване, размер на обезщетението за забава и др. По делото е представена товарителница на МиБМ Експрес ООД № 919121715501051 от дата 13.12.2017г., с която от БНП Париба Пърсънъл Файненс до М.В.С. е изпратена пратка, получена лично от ответника на 14.12.2017г. на посочения от него  адрес.

С допълнителна молба от 27.02.2020 г., ищцовото дружество в изпълнение на указанията, дадени с определението по чл. 146 от ГПК, уточнява че претендираните суми не са изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост, а поради настъпил падеж, като в тази връзка представя месечни извлечения за периода от 16.11.2017 г. до 15.11.2018 г. , съдържащи информация относно извършените през съответния месечен период трансакции, разполагаем кредитен лимит, начислени лихви и минимална месечна вноска.

Пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която установява, че след активиране на кредитната карта по процесния договор ответникът е усвоявал многократно суми, както и е внасял за формиране на нов лимит за теглене в рамките на одобрения максимален такъв. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410, ГПК дължимите суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава съответстват по размер на тези претендирани с исковата молба.

По делото е приложено като доказателство и ч.гр.д.№5129/2019 г. по описа на РС-Бургас, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №2459/02.07.2019 г., с която е разпоредил длъжникът - ответник в настоящето производство да заплати на кредитора сумата от 892,24 лева - главница, 105,66 лева - възнаградителна лихва за периода 01.08.2018 г. - 06.12.2018 г. и сумата от 46,53 лева - мораторна лихва за периода 06.12.2018 г. - 11.06.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

Спорните по делото въпроси касаят действителността на клаузата, уговаряща размера на договорната лихва, както и приложимия към договора за кредит годишен процент на разходите.  Първоинстанционният съд е приел направеното от ответника възражение за нищожност на оспорените клаузи за неоснователно.

Въззивният съд намира, че доколкото нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, то по отношение на същите приложение намират дадените разрешения в т.1 и т.3 от ТР №1/2013г. на ВКС по тълк. дело №1/2013г., ОСГТК, като съдът дължи самостоятелна преценка за действителността на договора за кредит и клаузите, на които се основава претендираните вземания.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В настоящия случай, със сключения договор за кредитна карта на ответника е отпуснат револвиращ потребителски кредит. По същия страните уговорят максимален лимит, от който кредитополучателят може да усвоява суми в различен размер, които се погасяват автоматично със средствата, които постъпват по сметката, след което неусвоената част от договорения лимит може отново да бъде ползвана. С оглед спецификата на този договор, по същия не се изготвя погасителен план, тъй като не е известно какъв ще бъде размера на сумата, която ще бъде усвоена и съответно в какъв размер ще бъдат плащанията след усвояването, съответно дали със същите ще бъде извършено частично или цялостно погасяване. Не са предвидени предварително и датите, на които ще се бъдат теглени суми от лимита и на които ще постъпват плащания по сметката. Предвид изложеното, съдържащите се в чл. 11, ал. 1 т. 7-12 изисквания се прилагат съответно с оглед особеностите на револвиращия кредит. В случая, съдът намира, че в процесния договор се съдържа информация относно общия размер на кредита /договорения лимит/, както и условията за усвояването му. Посочен е приложимия лихвен процент по кредита, който в случая е фиксиран - 35 %, както и годишния процент на разходите -44.90%. Посочени са и условията за прилагане на лихвения процент – лихвата се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Доколкото не е възможно предварително да бъде регламентирано каква част от лимита ще бъде ползван, то за кредиторът не съществува задължение при сключването на договора да посочи общата сума, дължима от потребителя за целия срок на договора.

Изпълнено е и изискването на чл. 11, ал. 1 т. 20 ЗПК, като в договора изрично е предвидена възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в при определени условия.

Що се касае до изискването договора да е сключен в съответствие с разпоредбата на чл. 12 от ЗПК,  настоящият състав намира, че същото е неприложимо към настоящия договор, доколкото кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесният договор е действителен като отговарящ на изискванията, посочени в чл. 22 от ЗПК.

По оплакването на въззивника за нищожност на клаузата, уговаряща договорната лихва по кредита, поради това, че надвишавала трикратния размер на законната лихва, съдът намира следното. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са свободни да определят съдържанието на облигационните  отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В Закона за потребителския кредит /чл. 19, ал. 4/ е предвидено ограничение единствено относно максималния размер на годишния процент на разходите (ГПР). В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва. Същевременно нито разпоредбите на глава пета от ЗПК, уреждащи начина на формиране на годишния процент на разходите, нито други законови норми въвеждат изисквания относно максималния размер, в който следва да бъде уговорена възнаградителната лихва по договор за потребителски кредит. В задължителната съдебна практика също не е изведено подобно ограничително правило. В допълнение следва да се посочи, че ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на възражението си за недействителност на уговорките за договорна лихва и ГПР, включително и чрез установяване на действително приложен по –висок размер на годишния процент на разходите в сравнение с договорения такъв между страните.

При това положение, съдът намира, че клаузата, уговаряща възнаградителна лихва в размер на годишен лихвен процент от 35 % не противоречи на закона и на добрите нрави, и поражда валидно задължение за плащането на претендираната с исковата молба сума по това перо.

Установяването на валидността на уговорката за заплащане на договорна лихва, води до неоснователност на възражението на ответника за извършени от същия плащания без основание, както и на искането за извършване на прихващане на тези суми с дължимите такива.

По тези съображения и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция, с изложените от РС Бургас за дължимост на претндираните с исковата молба суми, решението следва като краен резултат да се потвърди.

С оглед този изход от делото, в тежест на въззивника следва да бъдат възложени сторените от въззиваемото дружество разноски пред настоящата инстанция, както следва: 150 лева – възнаграждение за особен представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

С оглед на горното Бургаският окръжен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260566/03.11.2020 г. по гр.д. №7122/2019 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ж.к. *****, бл. 1, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от особен представител - адв. Пламен Генов да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, рег. № ********* чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, сторените разноски във въззивното производство в размер на 150 лева – възнаграждение за особен представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2. мл.с.