№ 116
гр. Пазарджик, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20235200900067 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „Епиком“ ООД /Epicom Sp. z o.o./, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: Република П., гр. В. **, ул. „К.“ № **,
представлявано заедно от двама членове на УС М. Н. и М. Д., чрез адв. С. П.
от **, против „Скай Пейпър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., област П., ул. „Д. Ш.“ № **, за осъждането му да върне
сумата от 35 600 евро, платена на отпаднало основание, а именно развален
договор за продажба и доставка на изходни ролки хартия тип „тишу“,
сключен на 14.10.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 17.03.2023 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба ищецът излага следните фактически твърдения:
Излага се, че между страните е бил сключен Договор от 14.10.2022 г. за
продажба и доставка на изходни ролки хартия тип „тишу“, по силата на който
ищецът поръчал на ответника 22 тона микс хартия тип „тишу“ FSC 2слоя х 15
гр./кв.м., съгласно поръчка № *** от 17.10.2022 г. Поръчката била потвърдена
под № *** г., но за 20 тона хартия. В тази връзка продавачът издал проформа
фактура № *** г. за продажна цена от 35 600 евро, която била платена от
купувача на продавача на 17.11.2022 г. Съгласно договора поръчката е
следвало да бъде готова за транспорт в периода от 43-та до 46-та календарна
седмица на 2022 г., т. е. стоката е следвало да бъде готова за транспорт и
доставка най-късно на 25.11.2022 г. Поръчката обаче не била изпълнена и до
настоящия момент. На 07.12.2022 г. ищецът получил съобщение от ответника,
че производителят на заявената хартия не може да възобнови производство и
1
стоката не може да бъде доставена в обозримо бъдеще. Ищецът поискал
връщане на 40 % от платената цена в едноседмичен срок и дал възможност на
ответника за разсрочване на остатъка. Впоследствие е съобщено на ищеца, че
производството ще бъде възобновено през м. януари 2023 г. и платената
поръчка ще бъде с приоритет. На 13.01.2023 г. ищецът отправил втора молба
за връщане на платената цена в срок до 20.01.2023 г. На 06.02.2023 г.
ответникът уведомил ищеца, че производителят на хартия не е започнал още
производство и е поискал разсрочване на задължението за връщане на цената.
Поради това ищецът отправил на 06.02.2023 г. уведомление по електронната
поща на управителя на ответното дружество, че счита договорът за развален
на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД поради неизпълнение на задължението на
длъжника в договорения срок, тъй като поради забавата на ответника
изпълнението вече е безполезно за ищеца. Поканил едновременно с това
ответникът да върне платената сума от 35 600 евро, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, като уведомлението е постъпило във входящия сървър на
ответното дружество. Във връзка с посоченото уведомление, ищецът получил
от ответника предложение на 23.02.2023 г., с което заявява готовност да
върне платената сума за недоставената стока, но на вноски, в срок от една
година, съгласно приложен погасителен план. Прави се довод, че ответникът
признава кондикционното си задължение. Прави се изявление, че в случай, че
се оспори развалянето на договора, с подадената искова молба се разваля
процесния договор от 14.10.2022 г. Излага се, че след като е изтекъл срокът за
доброволно изпълнение на задължението му за връщане, ответникът е в
забава. Твърди се, че е било допуснато и обезпечение на иска от СГС. Моли
за уважаване на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Скай Пейпър“ ЕООД не е
подал отговор на исковата молба, въпреки редовното връчване на
съобщението на служител на дружеството по чл. 50, ал. 3 от ГПК на
актуалния адрес на управление на същото в гр. Б., ул. „Д. Ш.“ № **, тъй като
към датата на подаване на исковата молба адресът на управление е бил в гр.
Б., ул. „А. Н.“ № **.
Ответникът е депозирал становище във връзка с насроченото открито
съдебно заседание, където заявява, че оспорва иска като неоснователен и
счита, че претенциите на ищеца следва да бъдат доказани в пълнота.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Международната компетентност на настоящия окръжен съд произтича
от правилото на чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на
2
Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, според
който при условията на настоящия Регламент, искове срещу лица, които имат
местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се
предявяват пред съдилищата на тази държава членка.
От фактическа страна съдът приема следното:
По делото е прието Договор от 14.10.2022 г. за доставка на изходни
ролки хартия тип „тишу“ за преработване в тоалетна хартия, сключен между
страните по спора. Уговорено е, че ищецът поръчва, а ответникът,
представляван от управителя Ц. Т. ще достави изходни ролки целулозна
хартия за преобразуването й в тоалетна хартия и кухненски хартиени кърпи
до посочения преобразувател, при авансово плащане на цена от 1 800 евро на
тон и договорено количество от 7 камиона (около 147 тона), като доставката е
франко завода в гр. Б. или друго място, допълнително договорено между
страните. Хартията тип „тишу“ е предвидено да бъде готова за вдигане във
времевия период между 43-та календарна седмица и 46-та календарна
седмица на 2022 г. Договорено е също така, ищецът да има правото да
променя или анулира поръчките без никакво насрещно задължение, ако
първата пробна доставка не се одобри от отдел „Качество“ на ищцовото
дружество. Ответникът е приел задължението да произведе навреме
потвърдените поръчки, като отговаря за това да влезе в контакт с ищеца за
съвместно определяне на времето на пристигане, незабавно след
производството на хартията в завода в Б.. В случай на просрочие, ответникът
се ангажира да уведоми ищеца преди датата на доставката, като двете страни
съгласуват нов график. Уговорено е също така, в случай на възникнал спор
между страните поради несъответствие на параметрите на доставената хартия
или ако ищецът изпитва трудности при преработката й, при невъзможност за
постигане на съгласие, ответникът ще вземе оспорената хартия в 5-дневен
срок за своя сметка, както и ще върне всичките пари на ищеца в 7-дневен
срок. Договорът е подписан от представляващите ищцовото дружество М. Н.
и М. Д., както и от управителя на ответника Ц. Т..
Видно от поръчка към доставчика „Скай Пейпър“ ЕООД № ***,
издадена на 17.10.2022 г., ищецът е поръчал 22 000 кг FSC микс хартия тип
„тишу“, 2 слоя 15 гр./кв.м., 275х129 център 7,6 см, за обща цена от 39 600
евро (или 1 800 евро на тон).
Прието е по делото потвърждение на поръчката от ответника вх. № ***
г. по описа на доставчика, но за 20 тона и цена от 1 780 евро, или 35 600 евро.
Видно от издадената от ответника „Скай Пейпър“ ЕООД проформа
фактура № *** г., купувачът „Епиком“ ООД следва да заплати 35 600 евро за
3
20 тона тоалетна хартия тип „тишу“ FSC 2 слоя по 15 гр./кв.м., 275 см, при
цена от 1 780 евро на тон.
Сумата от 35 600 евро е платена на 17.11.2022 г. с основание Фактура
проформа № *** г.
Предвид проведена кореспонденция между двете дружества, може да се
направи извод, че ответникът е уведомен за направеното искане за връщане
на изплатената му от ищцовото дружество сума от 35 600 евро, като е
предложил връщане на вноски - 17 000 евро след отблокиране на
запорираната банкова сметка, а след това 18 600 евро до 16.04.2023 г. (по 3
700 евро на седмица).
На 23.02.2023 г. е изпратено по имейл от ищеца, чрез адв. П. до
ответното дружество едностранно безусловно уведомление за разваляне на
договора от 14.10.2022 г., ведно с направената поръчка от 17.10.2022 г., тъй
като същата е следвало да бъде изпълнена до 25.11.2022 г., т. е. една седмица
след направеното плащане на цената от 35 600 евро. Посочено е, че на
основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД сумата от 35 600 евро следва да бъде
върната.
По делото е приложено определение № 2506 от 27.02.2023 г. на СГС по
ч. гр. д. № **** г. за допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от ищеца
срещу ответника за връщане на дадената сума от 35 600 евро по процесния
договор.
От изслушаното заключение на вещото лице Л. А. по допуснатата
съдебносчетоводна експертиза, прието от съда за обосновано, пълно и
компетентно изготвено, неоспорено от страните, се потвърждава, че
процесната сума от 35 600 евро е изплатена от ищеца на ответника на
17.11.2022 г. с основание Фактура проформа № *** г. Тази сума е
осчетеводена от ответника в счетоводните му регистри, като е заведена като
задължение към ищцовото дружество, въпреки че не е издало фактура по
повод полученото плащане. Към 22.08.2023 г. продължава да е отразено в
счетоводството на ответника задължението към ищеца за 35 600 евро с
обяснение „Постъпление от клиенти“.
В откритото съдебно заседание вещото лице уточнява, че проформа
фактурата не се осчетоводява. Ответникът е осчетоводил получената сума от
35 600 евро, но фактура не е издадена, защото се касае до
вътрешнообщностна доставка, която за да се признае за такава, трябва да има
документи, удостоверяващи, че стоката е напуснала пределите на България и
е извършен реален износ от една страна - членка на ЕС на друга - напр. CMR
и т. н. Затова и тази сделка не може да се декларира пред НАП.
Правни изводи:
4
Съгласно чл. 10, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на ЕП и на
Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни
задължения („Рим II“), в случай че извъндоговорно задължение, произтичащо
от неоснователно обогатяване, включително плащане на недължими суми, е
свързано със съществуващо отношение между страните, като например
отношение, породено от договор или непозволено увреждане, което е в тясна
връзка с неоснователното обогатяване, се прилага правото, което урежда това
друго отношение.
Следователно, доколкото в хипотеза на разваляне на двустранен
договор, извъндоговорното задължение, произтичащо от неоснователно
обогатяване, е свързано с предходно съществуващото правоотношение,
следва да се приложи правото, което урежда именно това отношение, т. е.
приложимото право за договора.
При това условие, съгласно разпоредбата на чл. 3, пар. 1 от Регламент
(ЕО) № 593/2008 на ЕП и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото
право към договорните задължения („Рим І“), договорът се урежда от
избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва
ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая. Чрез избора си
страните могат да изберат право, приложимо за целия или за част от
договора.
В случая страните не са избрало приложимо право.
Ето защо, съгласно чл. 4, пар. 1, б. „а“ от същия този Регламент №
593/2008, доколкото приложимото към договора право не е било избрано в
съответствие с член 3, и без да се засягат разпоредбите на членове от 5 до 8,
то следва, че правото, което урежда договора за продажба на стоки се урежда
от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на
продавача. В случая седалището на ответното дружество - продавач е в
България, респ. приложение намира правото на Република България.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 55, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД: В производството по този иск върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи плащането на съответната сума на
ответника, а последният доказва основанието да я задържи, т. е. наличие на
съществуваща помежду им договорна връзка, изключваща правото на ищеца
да получи връщане на даденото.
Третият фактически състав по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД на отпаднало
основание намира приложение при унищожаване на договори поради пороци
на волята, при разваляне на договори поради неизпълнение, при настъпване
на прекратително условие и в други подобни случаи. Обобщено това са
случаите, при които основанието е съществувало към момента на даването,
5
респ. получаването, но впоследствие е отпаднало с обратна сила.
Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба.
Последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат
приравнявани с признание на иска или на фактите по спора (в този смисъл
Решение № 228 от 20.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 530/2010 г., II т. о.,
Решение № 67 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 898/2009 г., I т. о.). По делото
ответникът е изложил становище по спора, като е навел единствено правен
извод за неоснователност на иска.
Обективните факти сочат, че процесната поръчка е направена от
ищеца, като продажната цена от 35 600 евро е платена на ответника, но
изпълнението не е осъществено в уговорения срок до 25.11.2022 г., а и до
настоящия момент. По аргумент от правилото на чл. 81 от ЗЗД, че длъжникът
не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която
не може да му се вмени във вина, следва изводът, че ответникът следва да
обори установената в негова тежест презумпция за вина. Тази презумпция не
беше оборена. Не се и твърдяха такива обстоятелства от ответника.
Съобразявайки процесуалното поведение на страните по делото,
техните фактически твърдения и правни доводи, може да се заключи, че
между тях не се спори, доказва се и от събраните по делото доказателства, че
към момента на даването, респ. получаването на сумата от 35 600 евро,
облигационна връзка между тях съществува - договорът от 14.10.2022 г. за
продажба на хартия тип „тишу“, като поръчката е индивидуализирана на
17.10.2022 г. и потвърдена от ответника на 01.11.2022 г., включително с
издадената проформа фактура от същата дата.
Съдът счита, че ищецът доказа фактите, от които може да се
аргументира извод, че договорът е развален, на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД
/поради забава на длъжника и безполезност за кредитора/, видно и от
неоспорената разменена кореспонденция между страните, според която не
остава съмнение, че ответникът не може да изпълни поръчката (не просто в
предвидения срок, а изобщо, което обуславя безполезност за кредитора) и не
оспорва, че договорът за продажба е развален с едностранното безусловно
изявление от 23.02.2023 г. В подкрепа на този извод са и целенасочените
опити на ответната страна да се домогне до постигане на споразумение за
връщане на процесната сума при условията на определен погасителен план.
От друга страна, съдът изрично е възложил в тежест на ответника да
докаже основанието да задържи получената имуществена облага, а именно
наличието на съществуваща помежду им договорна връзка, изключваща
правото на ищеца да получи връщане на даденото. Доказване на тези
обстоятелства от ответника не беше извършено в настоящия процес.
6
Като обобщение, договорът е развален с едностранното безусловно
изявление от 23.02.2023 г. и даденото от ищеца подлежи на връщане от
ответника, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Искът е доказан по основание и размер, като претендираната
материалноправна увеличаваща последица от уважаването на иска също
следва да се уважи. Съгласно указанията, дадени в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът не може да присъди левовата равностойност на сума,
уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона
случаи. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати процесната
сума, така както е претендирана - в евро.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът е възразил относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Обстоятелството, че с т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е
разяснено, че на направилата в обезпечителното производство разноски
страна може да й се присъдят същите с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, не означава, че не следва да бъдат доказани. В случая
съдът не намира, че претендираната такса от 40 лева за обезпечителното
производство е реално направена, тъй като няма доказателства за противното,
още по-малко по предположение, че таксата за образуване на делото се
събира от съдилищата - арг. от чл. 77 от ГПК.
Претендираното адвокатско възнаграждение за обезпечителното
производство в размер на 1 989 евро е доказано, че е платено по банков път.
Минималния адвокатски хонорар за обезпечителното производство се
изчислява на сума в размер на 3 435.10 лева, съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г., при което претендираните 1 989 евро с левова
равностойност от 3 890.14 лева се явява прекомерно. Следва да се присъди
минималното такова от 3 435.10 лева.
На следващо място, ищецът претендира за държавна такса сумата от
2 793 лева. Дължимата за производството държавна такса е посочено от съда
с разпореждането от 23.03.2023 г. за оставяне на исковата молба без движение
и същата е определена в размер на 2 785.10 лева с оглед материалния интерес
от 35 600 евро. Именно последната е дължима и следва да се присъди, а не
поисканата.
Претендира се и сумата от 300 лева за депозит по ССчЕ, което искане
следва да се уважи.
7
Иска се присъждане също така и на адвокатско възнаграждение за
исковото производство в размер на 3 180 евро - платено по банков път.
Минималния адвокатски хонорар за исковото производство се изчислява на
сума в размер на 6 220.20 лева, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.,
при което претендираните 3 180 евро с левова равностойност от 6 219.54 лева
не се явява прекомерно. Следва да се присъди поисканото такова от 6 219.54
лева.
Доколкото отговорността за разноски е материалноправна и
безвиновна отговорност, деликтна по естеството си (вж. в този смисъл
Определение № 50403 от 7.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3021/2022 г., III г.
о.), съдът не може да приложи указанията, дадени в цитираното ТР № 4/2014
г. на ОСГТК на ВКС, според мотивите на които поставеният въпрос по
тълкувателното дело се отнася само до случаите, при които плащането в
чуждестранна валута се дължи въз основа на договор, като въпросът не касае
парични задължения, чийто източник не е договорен (какъвто е случаят -
договор е сключен между адвокат и клиент, но не и с ответника по делото).
Ето защо, претендираните адвокатски възнаграждения следва да се присъдят
в лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Скай Пейпър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., област П., ул. „Д. Ш.“ № **, да заплати на
„Епиком“ ООД /Epicom Sp. z o.o./, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Република П., гр. В. **, ул. „К.“ № **, представлявано заедно от
двама членове на УС М. Н. и М. Д., сумата от 35 600 (трийсет и пет хиляди и
шестстотин) евро, платена на отпаднало основание, а именно развален
договор от 14.10.2022 г. за доставка на изходни ролки хартия тип „тишу“ за
преработване в тоалетна хартия, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба - 17.03.2023 г. до
окончателното плащане, по следната банкова сметка, а именно: IBAN: ****
ОСЪЖДА „Скай Пейпър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., област П., ул. „Д. Ш.“ № **, да заплати на
„Епиком“ ООД /Epicom Sp. z o.o./, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Република П., гр. В. **, ул. „К.“ № **, представлявано заедно от
двама членове на УС М. Н. и М. Д., сумата от 12 739.74 лева (дванайсет
хиляди седемстотин трийсет и девет лева и 74 стотинки), представляващи
съдебно-деловодни разноски за исковото и обезпечителното производство, на
8
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, по горепосочената банкова сметка.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9