№ 3610
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110204663 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Б. А. Д., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №23-4332-028311/27.11.2023 г. на Началник
сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на основание чл. 183 ал.5
т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 10 контролни
точки на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение
на чл.6 т.1 ЗДвП.
В жалбата /бланкетна/ се иска отмяна на НП. Редовно призован,
жалбоподателят се явява в с.з. и поддържа жалбата. Прави възражение за
нарушена норма на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като липсва описание на
нарушението – не е посочено дали забранителния сигнал е червен или жълт
такъв. Предлага на съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От
юрисконсулт *** са постъпили писмени бележки с подробни доводи за
неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди НП като правилно
и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
1
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 07.11.2023 г. около 01:29 часа, свидетелите Й. Г. Г. и Ц. К. И. -
полицейски служители в 03 РУ-СДВР, се намирали в района на бул. „****” в
гр.София.
Вниманието им привлякъл водач на л.а.”***” с рег.№***, който се
движел бул. „****” с посока на движение от ул. „***” към ул.”***”, като на
кръстовището с ул.”***”, извършва маневра десен завой на забранителен
сигнал на светофарната уредба, при нормален работен режим на същата.
Това поведение на водача провокирало и спирането му за проверка на ул.
„***” до бл. №45, при която било установено, че водач е именно
жалбоподателят, като автомобилът бил собственост на ***.
Свидетелят Й. Г. Г., заемащ длъжността командир на отделение в 03 РУ-
СДВР съставил АУАН №GA887773/07.11.2023 г. на жалбоподателя, с
отразяване, че има възражения.
Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от възможността,
предвидена в чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в
2
прилоневата заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя,
поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в
предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Спазени са изцяло сроковете за издаването им.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които
съдът кредитира изцяло.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка
възраженията на жалбоподателя, че не е извършил нарушение – са
неоснователни.
Свидетелите *** и *** са категорични, че на процесната дата, са се
намирали в района на ул. *** и бул. ***. Забелязали жалбоподателя, който
управлявал л.а. „***“ и при явен червен сигнал на работеща в автоматичен
режим светофарна уредба, той преминал на кръстовището, образувано от ул.
„***” към бул. „***”, правейки ляв завой. Свидетелите заявяват, че са имали
добра видимост към водача и именно това му нарушение е провокирало и
спирането му.
Свидетелите са очевидци на нарушението, няма каквито и да било
данни за заинтересованост и/или необективност на дадените от тях показания,
още повече, че същите се поддържат и от писмените доказателства по делото.
От съда е изискана схема на светофарна уредба с фази на движение,
както и циклограма, намираща се бул. „****” с посока на движение от ул.
„***” към ул.”***”, като на кръстовището с ул.”***”. От същата ясно се
вижда, че действително в процесния участък, в който е установено
нарушението, е налична светофарна уредба.
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказатерно постановление административно
нарушение.
От обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство
3
(по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП) е навлязъл и преминал в нарушение на
пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален
режим на работа, като чл. 7 т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали предвижда, че
при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина,
означава "Преминаването е забранено". Именно поради това са и
неоснователни възраженията на Д., че е ограниено правото му на защита, тъй
като не е посочено какъв е забранителния сигнал на светофарната уредба –
дали червен или жълт. Законодателят е приел, че забранителния сигнал е
именно червеният по арг. на чл. 7 т. 1 б. "б" от Наредба №17/23.07.2001 г., а не
жълтият, който означава: "Внимание, спри!".
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да знае пътната
сигнализация и да съобрази поведението си с тях.
С горното си поведение, той е осъществил състава на чл.6 т.1 което като
правна квалификация е вярно отразено от административнонаказващия орган.
Съгласно разпоредбата същата, участниците в движението съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали. Налице е и съответствие между
квалификацията на нарушението и словесното му изписване.
Съдът намира, че е налице достатъчно описание на фактите по
описаното нарушение и жалбоподателят е бил наясно за какви факти се
защитава, а именно управление на МПС на забранен сигнал на светофарна
уредба, в работен режим.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че жалбоподателят нарушавайки забраната за преминаване
на червен сигнал на светофарна уредба, застрашава собствения си живот и
този на останалите участници в движението.
На жалбоподателя е наложено съответстващото на нарушението
административно наказание по чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП глоба в размер на 100 лв.
за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. Наказващият орган правилно и съотвествие с Наредба №Із-
4
2539 на МВР е отнел 10 контролни точки на жалбоподателя, /които не
подлежат на самостоятелен контрол/, поради което НП следва да се потвърди
изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва
да бъде определено в посочения минимален размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП, а именно - 80 лв., отчитайки представените писмени
бележки и липсата на явяване на процесуален представител в трите съдебни
заседания.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-
028311/27.11.2023 г. на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР,
с което на Б. А. Д., с ЕГН **********, на основание чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 10 контролни точки на
основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.6 т.1
ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. А. Д., с ЕГН ********** да заплати СДВР сума в размер
на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5