№…….. 30.08.2019 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен б. състав,
в закрито заседание на тридесети август през 2019 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 3293
по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК
Образувано е по
частна жалба вх. № 31807/08.03.2019 г. подадена от А.А.В., в качеството на
длъжник, срещу действия на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на Камарата на ЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, по изпълнително дело № 20168630402151,
изразяващи се в отказ да прекрати производството по изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят
твърди, че на 14.12.2018 г. по пощата е получил съобщение за наложена от
съдебния изпълнител възбрана по посоченото изпълнително дело, като със същото
съобщение е уведомен и за образуваното срещу него изпълнително производство на
основание издаден от СРС изпълнителен лист по гр.д.№ 69326/15 по описа на СРС,
54 състав. При извършена справка установил, че са изминали повече от 2 години
от предприемането на каквито и да е изпълнителни действия от страна на
взискателя по делото, с оглед на което поискал от ЧСИ С.Х. да прекрати образуваното
срещу него изпълнителното производство. На 29.01.2019 г. получил на
електронната си поща имейл, с който съдебния изпълнител го уведомил, че не са
налице законоустановените предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело.
Официално отказът му бил връчен на 30.01.2019 г. при посещение в офиса на
съдебния изпълнител. В тази връзка излага доводи за незаконосъобразност на
отказа, тъй като същия бил немотивиран и го лишавал от възможността да упражни
правото си на защита. Изрично жалбоподателят
се позовава на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, постановено по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което са посочени действията, които прекъсват
давността. Поддържа, че молбата на взискателя от лятото на 2017 г. не е
достоверна доколкото е съставена след депозираната от него молба за
прекратяване на делото по давност. Същото твърди и за изпратения запор до „И.“
ЕАС с отбелязана дата 06.11.2018 г. С оглед на изложеното, моли съда да отмени
отказът на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнението по посоченото
изпълнително дело като немотивиран и да установи, че са налице законните
предпоставки за прекратяване на изпълнението на основание настъпила перемпция.
Взискателят по
изпълнителното дело - „С.в.“ АД, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 от ГПК не взима становище по депозираната от длъжника частна жалба.
По делото са
представени мотиви на ЧСИ С.Х. по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е и
копие от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнителното дело № 20168630402151 било образувано на 19.07.2016 г. по
молба на взискателя „С.в.“ АД до ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на
действие СГС, въз основа на издаден на 09.06.2016 г. изпълнителен лист по гражданско
дело № 69326/2015 г. по описа на СРС, въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ. Като длъжник в заповедта и
изпълнителния лист бил посочен частния жалбоподател.
С молбата
взискателят възложил на съдебния изпълнител да проучи цялостното имущественото
състояние на длъжника като извърши всички действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
В пределите на
инициирания изпълнителен процес се констатира, че съдебния изпълнител е
започнал проучване на имущественото състояние на длъжника, като е събрал
сведения от Службата по вписвания – гр.София и НАП; изпратил е уведомление по
чл. 191 от ДОПК до НАП, поискал е справки от функциониращите на територията на
Република България банки за евентуално налична банкова сметка ***.
На 02.09.2016 г.
са изпратени запорни съобщения до банките, от които е постъпила информация за
наличие на открити банкови сметки при тях на името на длъжника за налагане на
запор за задължението му по изпълнителното дело.
Със съобщение от
09.09.2016 г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника
находящ се в гр. Банкя.
До длъжника на
02.09.2016 г. и на 26.10.2016 г. са изпратени покани за изпълнение чрез
залепване на уведомление на основание чл.43, ал.2 от ГПК.
На 13.07.2018 г.
при съдебния изпълнител е депозирана молба от взискателя „С.в.“ АД с искане да
бъдат предприети следните изпълнителни действия – налагане на запор на
банковите сметки на длъжника, налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение и/или пенсия, опис на движимите му вещи, както и възбрана на
притежаваното от него недвижимо имущество.
С оглед на това
на 02.11.2018 г. е наложен запор върху всички суми по микросметка на длъжника
открита в „И.“ АД.
С писмо от
06.11.2018 г. „И.“ АД е уведомила ЧСИ, че наложения запор е неоснователен, тъй
като длъжника А.В. нямал открита микросметка в дружеството.
След извършена проверка на документите по изпълнителното дело при която ЧСИ констатирал, че длъжникът не разполага с трудово възнаграждение/пенсия, че от наложените запори върху банковите му сметки няма постъпили суми, както и, че същият не е предприел действия за плащане на задължението си, с разпореждане от 30.11.2018 г. за обезпечаване на вземането на взискателя му наложил възбрана върху недвижимия имоти.
За наложената
възбрана по изпълнителното дело длъжника е уведомен лично на 17.12.2018 г.
/видно от отбелязване на л. 236 /.
На 27.12.2018 г.
на длъжника му е връчено съобщение, с което е уведомен, че срокът за доброволно
изпълнение на задължението му към взискателя е изтекъл и е предприето
принудително събиране на вземането чрез налагане на възбрана върху недвижимите
му имоти, запори на вземания, запор и опис на движимите му вещи.
С молба вх. № 59913
от 27.12.2018 г. до ЧСИ длъжникът направил искане за прекратяване на
изпълнителното производство поради настъпване на условията на чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
На 28.01.2019 г.
отправил запитване по имейла на съдебния изпълнител за резултата по депозираната
молба.
На 29.01.2019г.
длъжника е уведомен първоначално по електронната му поща, а впоследствие и със
съобщение изх. № 5040 връчено му лично на 29.01.2019 г., че не са налице
законоустановените предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.
По постъпила
молба вх.№ 6513/28.01.2019 г. от взискателя с постановление от 28.01.2019г. ЧСИ
е спрял производството по изпълнителното дело срещу длъжника - жалбоподател.
Въз
основа на така установеното, съдът намира следното от правна страна :
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирани лица –
длъжници, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК –
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна, поради следното :
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
Съгласно
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Съгласно разясненията по
т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013
г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В
случая срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не е давностен, а преклузивен, но
съответно следва да бъдат съобразени указанията на ВКС относно това кои
действия са изпълнителни и кои не, съответно кои искания на взискателя са
такива за извършването на изпълнителни действия и прекъсват изтичането на
преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Следва да се приеме, че този
срок ще бъде прекъснат от предприемане на изпълнителни действия от ЧСИ и без
искане на взискателя, когато с молбата за образуване на изпълнително дело или
по-късно взискателят е овластил ЧСИ по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да направи
имуществено проучване на длъжника и да предприеме съответните действия.
При
съобразяване на посоченото тълкувателно решение, от описаните по-горе искания
на взискателя срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекъснат на първо място с
налагането на запори върху банковите сметки на длъжника в конкретни банки,
направено на 02.09.2016г. Срокът е прекъснат и на 09.09.2016 г. с налагането на
възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника, а именно - 1/2 ид.ч. от триетажна
масивна сграда, находяща се в гр. Банкя. На следващо място, срокът отново е
прекъснат на 13.07.2018 г., когато взискателят „С.в.“ АД с молба е поискал от ЧСИ да предприеме конкретни
изпълнителни действия срещу длъжника, изразяващи се в налагане на запор върху банковите
му сметки, извършване на опис на движимите му вещи, налагане на възбрана на
притежаваните от него недвижими имоти и запор на трудовото му възнаграждение
или пенсия и извършване на опис на вещи на длъжника. Очевидно е, при така
описаните факти, че по изпълнителното дело образувано срещу длъжника регулярно
са били извършвани изпълнителни действия от частния съдебен изпълнител. С оглед
на това се налага извода, че двугодишният
срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е изтекъл, поради което отказа на С.Х. от
29.01.2019 г. изпратен по имейла и впоследствие лично връчен на длъжника на
30.01.2019 г. е правилно постановен.
По
отношение на възражението на длъжника - жалбоподател, че отказа на съдебния
изпълнител не бил мотивиран и това го лишавало от възможност да упражни пълноценно
правото си на защита настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи
следното: Съгласно действащото право на Република България в гражданския процес
задължително се мотивират съдебните актове /чл. 121, ал.4 от Конституцията/, но
не и тези на съдебното изпълнение. Гражданско процесуалният кодекс не предвижда
реквизити на актовете на съдебните изпълнители и не съдържа задължение за
мотивирането им. Предвидено е единствено, че такива следва да се издават
/чл.434 от ГПК/. Следователно актовете на съдебното изпълнение не е
задължително да се мотивират, освен когато
законът изрично не изисква това. Единствено в случаите, когато е
подадена жалба срещу действие на съдебния изпълнител, същият следва да изложи
мотивите си / чл. 436, ал.3 от ГПК/ . По аргумент на противното от цитираната
разпоредба останалите актове на съдебния изпълнител, включително тези с които
се отказва прекратяване на изпълнителното дело, не е необходимо да се мотивират.
Съдът следи за тяхната правилност като извърши проверка на представения препис
от изпълнителното дело и въз основа на него формира свои мотиви.
Въз
основа на изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва
да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба, вх.
№ 31807/08.03.2019 г. подадена от А.А.В., в качеството му на длъжник, срещу
действия на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на Камарата на ЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд, по изпълнително дело № 20168630402151, изразяващи се в
отказ да прекрати производството по изпълнителното дело при условията на чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК.
Препис от
настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………... ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..…… 2. …..………….