Решение по дело №3293/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..              30.08.2019 година,         гр. София,

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ^-ри въззивен б. състав,
в закрито заседание на тридесети август през 2019 година,
в състав :

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

                                                                            ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

                                                                                                 Милен Евтимов

Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело №    3293   по описа на съда за   2019    г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК

Образувано е по частна жалба вх. № 31807/08.03.2019 г. подадена от А.А.В., в качеството на длъжник, срещу действия на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, по изпълнително дело № 20168630402151, изразяващи се в отказ да прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че на 14.12.2018 г. по пощата е получил съобщение за наложена от съдебния изпълнител възбрана по посоченото изпълнително дело, като със същото съобщение е уведомен и за образуваното срещу него изпълнително производство на основание издаден от СРС изпълнителен лист по гр.д.№ 69326/15 по описа на СРС, 54 състав. При извършена справка установил, че са изминали повече от 2 години от предприемането на каквито и да е изпълнителни действия от страна на взискателя по делото, с оглед на което поискал от ЧСИ С.Х. да прекрати образуваното срещу него изпълнителното производство. На 29.01.2019 г. получил на електронната си поща имейл, с който съдебния изпълнител го уведомил, че не са налице законоустановените предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело. Официално отказът му бил връчен на 30.01.2019 г. при посещение в офиса на съдебния изпълнител. В тази връзка излага доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като същия бил немотивиран и го лишавал от възможността да упражни правото си на защита.  Изрично жалбоподателят се позовава на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което са посочени действията, които прекъсват давността. Поддържа, че молбата на взискателя от лятото на 2017 г. не е достоверна доколкото е съставена след депозираната от него молба за прекратяване на делото по давност. Същото твърди и за изпратения запор до „И.“ ЕАС с отбелязана дата 06.11.2018 г. С оглед на изложеното, моли съда да отмени отказът на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнението по посоченото изпълнително дело като немотивиран и да установи, че са налице законните предпоставки за прекратяване на изпълнението на основание настъпила перемпция.

Взискателят по изпълнителното дело - „С.в.“ АД, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК не взима становище по депозираната от длъжника частна жалба.

По делото са представени мотиви на ЧСИ С.Х. по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Приложено е и копие от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изпълнителното дело № 20168630402151 било образувано на 19.07.2016 г. по молба на взискателя „С.в.“ АД до ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие СГС, въз основа на издаден на 09.06.2016 г. изпълнителен лист по гражданско дело № 69326/2015 г. по описа на СРС, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Като длъжник в заповедта и изпълнителния лист бил посочен частния жалбоподател.

С молбата взискателят възложил на съдебния изпълнител да проучи цялостното имущественото състояние на длъжника като извърши всички действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

В пределите на инициирания изпълнителен процес се констатира, че съдебния изпълнител е започнал проучване на имущественото състояние на длъжника, като е събрал сведения от Службата по вписвания – гр.София и НАП; изпратил е уведомление по чл. 191 от ДОПК до НАП, поискал е справки от функциониращите на територията на Република България банки за евентуално налична банкова сметка ***.

На 02.09.2016 г. са изпратени запорни съобщения до банките, от които е постъпила информация за наличие на открити банкови сметки при тях на името на длъжника за налагане на запор за задължението му по изпълнителното дело.  

Със съобщение от 09.09.2016 г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника находящ се в гр. Банкя.

До длъжника на 02.09.2016 г. и на 26.10.2016 г. са изпратени покани за изпълнение чрез залепване на уведомление на основание чл.43, ал.2 от ГПК.

На 13.07.2018 г. при съдебния изпълнител е депозирана молба от взискателя „С.в.“ АД с искане да бъдат предприети следните изпълнителни действия – налагане на запор на банковите сметки на длъжника, налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и/или пенсия, опис на движимите му вещи, както и възбрана на притежаваното от него недвижимо имущество. 

С оглед на това на 02.11.2018 г. е наложен запор върху всички суми по микросметка на длъжника открита в „И.“ АД.

С писмо от 06.11.2018 г. „И.“ АД е уведомила ЧСИ, че наложения запор е неоснователен, тъй като длъжника А.В. нямал открита микросметка в дружеството.

След извършена проверка на документите по изпълнителното дело при която ЧСИ констатирал, че длъжникът не разполага с трудово възнаграждение/пенсия, че от наложените запори върху банковите му сметки няма постъпили суми, както и, че същият не е предприел действия за плащане на задължението си, с разпореждане от 30.11.2018 г. за обезпечаване на вземането на взискателя му наложил възбрана върху недвижимия имоти.

За наложената възбрана по изпълнителното дело длъжника е уведомен лично на 17.12.2018 г. /видно от отбелязване на л. 236 /.

На 27.12.2018 г. на длъжника му е връчено съобщение, с което е уведомен, че срокът за доброволно изпълнение на задължението му към взискателя е изтекъл и е предприето принудително събиране на вземането чрез налагане на възбрана върху недвижимите му имоти, запори на вземания, запор и опис на движимите му вещи.

С молба вх. № 59913 от 27.12.2018 г. до ЧСИ длъжникът направил искане за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпване на условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На 28.01.2019 г. отправил запитване по имейла на съдебния изпълнител за резултата по депозираната молба.

На 29.01.2019г. длъжника е уведомен първоначално по електронната му поща, а впоследствие и със съобщение изх. № 5040 връчено му лично на 29.01.2019 г., че не са налице законоустановените предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.

По постъпила молба вх.№ 6513/28.01.2019 г. от взискателя с постановление от 28.01.2019г. ЧСИ е спрял производството по изпълнителното дело срещу длъжника - жалбоподател.

Въз основа на така установеното, съдът намира следното от правна страна :

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирани лица – длъжници, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Съгласно разясненията по т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013 г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не е давностен, а преклузивен, но съответно следва да бъдат съобразени указанията на ВКС относно това кои действия са изпълнителни и кои не, съответно кои искания на взискателя са такива за извършването на изпълнителни действия и прекъсват изтичането на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Следва да се приеме, че този срок ще бъде прекъснат от предприемане на изпълнителни действия от ЧСИ и без искане на взискателя, когато с молбата за образуване на изпълнително дело или по-късно взискателят е овластил ЧСИ по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да направи имуществено проучване на длъжника и да предприеме съответните действия.

При съобразяване на посоченото тълкувателно решение, от описаните по-горе искания на взискателя срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекъснат на първо място с налагането на запори върху банковите сметки на длъжника в конкретни банки, направено на 02.09.2016г. Срокът е прекъснат и на 09.09.2016 г. с налагането на възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника, а именно - 1/2 ид.ч. от триетажна масивна сграда, находяща се в гр. Банкя. На следващо място, срокът отново е прекъснат на 13.07.2018 г., когато взискателят „С.в.“ АД  с молба е поискал от ЧСИ да предприеме конкретни изпълнителни действия срещу длъжника, изразяващи се в налагане на запор върху банковите му сметки, извършване на опис на движимите му вещи, налагане на възбрана на притежаваните от него недвижими имоти и запор на трудовото му възнаграждение или пенсия и извършване на опис на вещи на длъжника. Очевидно е, при така описаните факти, че по изпълнителното дело образувано срещу длъжника регулярно са били извършвани изпълнителни действия от частния съдебен изпълнител. С оглед на това се налага извода, че  двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е изтекъл, поради което отказа на С.Х. от 29.01.2019 г. изпратен по имейла и впоследствие лично връчен на длъжника на 30.01.2019 г. е правилно постановен.

По отношение на възражението на длъжника - жалбоподател, че отказа на съдебния изпълнител не бил мотивиран и това го лишавало от възможност да упражни пълноценно правото си на защита настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното: Съгласно действащото право на Република България в гражданския процес задължително се мотивират съдебните актове /чл. 121, ал.4 от Конституцията/, но не и тези на съдебното изпълнение. Гражданско процесуалният кодекс не предвижда реквизити на актовете на съдебните изпълнители и не съдържа задължение за мотивирането им. Предвидено е единствено, че такива следва да се издават /чл.434 от ГПК/. Следователно актовете на съдебното изпълнение не е задължително да се мотивират, освен когато  законът изрично не изисква това. Единствено в случаите, когато е подадена жалба срещу действие на съдебния изпълнител, същият следва да изложи мотивите си / чл. 436, ал.3 от ГПК/ . По аргумент на противното от цитираната разпоредба останалите актове на съдебния изпълнител, включително тези с които се отказва прекратяване на изпълнителното дело, не е необходимо да се мотивират. Съдът следи за тяхната правилност като извърши проверка на представения препис от изпълнителното дело и въз основа на него формира свои мотиви.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба, вх. № 31807/08.03.2019 г. подадена от А.А.В., в качеството му на длъжник, срещу действия на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, по изпълнително дело № 20168630402151, изразяващи се в отказ да прекрати производството по изпълнителното дело при условията на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………... ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..…… 2. …..………….