Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 28.10.20201г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на пети
октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Кремена
Борисова
при секретаря Св.Атанасова и участието на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 68 по описа за 2021 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Административното дело е образувано въз основа
на искова молба вх.№261862 от 24.11.2020год. по описа на Районен съд-Нови пазар
от С.Р.Р. , с ЕГН **********,***, против ОД на МВР-Шумен, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер
на 1 500лева, вследствие претърпените неудобства от ищеца от задържането му на
16.02.2019год. в резултат на лошите условия в мястото на задържане, ведно със
законната лихва.
С допълнителна искова молба с рег.№ДА-01-1388/29.04.2021год. по описа
на ШАдмС , ищецът уточнил стойността
и периода на претенцията си за мораторни
лихви върху претендираното обезщетение-от деня на увреждането-16.02.2019год. до
завеждане на иска-24.11.2020год. на стойност 270лв..
В исковата молба и в допълнение към нея с рег.№ДА-01-890
от 18.03.2021г. по описа на ШАдмС се излагат подробни съображения по съществото
на спора, свеждащи се до твърдения за
причинени на ищеца неудобства по време на престоя му на 16.02.2019г. от органите на МВР- Шумен, доколкото същият е бил задържан в една
стая с едно легло в избените помещения на полицейското управление без храна и никакви удобства, като не му е
бил осигуряван достъп до тоалетна и течаща вода. В допълнението към исковата
молба ищецът твърди, че при задържането
са му били поставени белезници, с които е бил отведен за вземане на
кръвна проба в МБАЛ - Шумен. Ищецът твърди още, че спрямо него е налице унизително отношение от органите на МВР - Шумен, като не
му е била предоставена възможност да ползва тоалетна и не му е осигурена вода и нормални човешки
условия в мястото за задържане. Излага
съображения, че в нито една от посочените хипотези на чл.72 от ЗМВР не е
посочено основанието за което е бил
задържан, което е основанието за претенция за претърпени неимуществени вреди
вследствие на незаконосъобразно задържане. Излага, че същият е диагностициран с
диагноза «параноидна шизофрения» и е уведомил органите на реда, че е
употребявал лекарства във връзка със
заболяването си, които биха повлияли медицинското изследване и които
обстоятелства не били съобразени от патрулния екип на МВР. В тази връзка и по подробно изложените в исковата молба и
допълнение към нея съображения, отправя искане за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение неимуществени вреди в размер на 1 500.00 лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането 16.02.2019год. до
завеждане на иска-24.11.2020год. на стойност 270лв..
Ответната
страна-Областна дирекция на МВР-Шумен,чрез процесуалния си
представител-юрисконсулт И.С.оспорва исковата молбана първо място като
процесуално недопустима, а в условията на алтернативност и като неоснователна, в
каквато връзка моли същата да бъде отхвърлена изцяло, тъй като описаните
действия в нея нямат самостоятелно значение, а са изпълнение на Заповед за
задържане, която е издадена от
компетентен орган, не е нищожна, не е била оттеглена от органа, не е била
обжалвана и отменена като незаконосъобразна, а е влязла в законна сила на
05.03.2019г..Отделно от това , по съществото на спора сочи, че условията в
помещенията за задържане в РУ-Шумен са мното добри и съответстват на
изискванията на нормативната база, след извършено вътрешно преустройство, за
което ответната страна представя доказателства.Разписани са и са стриктно
спазени от служителите всички изискуеми вътрешни актове по повод оргнизацията
на охраната в помещенията за настаняване
на задържаните лица и правилника за вътрешния ред в помещенията за
настаняване на задържани лица в РУ-Шумен.Според ответника , не е доказано и
настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди и причинноследствената
връзка между евентуалните такива и заповедта за задържане и нейното
изпълнение.С оглед фактическата продължителност на задържането, размерът на
претендираните от ищеца вреди бил силно завишен.По изложените съоражения,
отправя искане за отхвърляне на главния и на акцесорните искове като
неоснователни и за присъждане на сторените по делото разноски, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
Участващият по делото прокурор, споделяйки
становището на процесуалния представител на ответника, дава заключение за недопустимост,
а в условията на алтернативност-за неоснователност на исковата молба .
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в исковата молба
доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представените по делото материали по административната преписка се установи, че
на 16.02.2019год., около 00.50ч. полицейские екип спрял за проверка л.а.»М С180» с рег.№ *******, който се движел по бул.“С.Велики“ в гр.Шумен, до
Кооперативния пазар.Водач на МПС било лицето С.Р.Р. ***.Същият бил изпробван за
наличие на алкохол, като пробата била отрицателна.Впоследствие е тестван и за
употреба на наркотични вещества.При проверката било констатирано, че водачът
управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества и техните аналози, констатирано
с техническо средство DRUG CECK 3000, който отчел наличието на метамфетамин, амфетамин, опиати
и кокаин в кръвта.Поради несъгласие на Р. с отчетения резултат от теста му бил
издаден Талон за медицинско изследване№0030357 и лицето било откарано от
полицейските служители до МБАЛ-Шумен, където дало кръв за изследване.За
констатираното нарушение, квалифицирано като такова по чл.5 ал.1 предл.второ от ЗДвП, на лицето ил съставен АУАН №115218/16.02.2019год..
Във връзка с
констатациите по АУАН за управление на
МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози и с оглед наличието
на данни за извършено пресктъпление по чл.343б ал.3 от НК, спрямо лицето е
издадена Заповед за задържане на лице с №УРИ 372зз-13 от 16.02.2019год., по
силата на която на 16.02.2019год. в гр.Шумен, в 01.30ч. на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във вр. с
чл.343б ал.3 от НК, С.Р.Р. *** бил задържан за срок от 24часа в помещение за
временно задържане на РУ-Шумен, като при задържането му са му били разяснени
правата за обжалване на заповедта за задържане и за ползване на адвокат.Видно
от прил. разписка, задържаното лице е подписало заповедта за задържане без
възражения.Същто е било освободено от помещенията за задържане на
16.02.2019год. в 10.20часа, поради отпадане необходимостта от задържането.Видно
от прил. на л.149 от делото заверено копие на Заповед за задържане с №УРИ 372зз-13
от 16.02.2019год., издадена от С.Б.С.-мл.автоконтрольор при сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Шумен, същата не е била обжалвана от задържания Р. и е
влязла в законна сила на 05.03.2019год..При задържането си лицето е попълнило
Декларация за правата, в която посочило, че няма да ползва адвокатска защита, не
желае да бъде уведомен някой за задържането му и страда от заболяване
„Параноидна шизофрения“, но не е поискало медицински преглед.Към преписката е
прил. лист за преглед на пациент, удостоверяващ извършен от д-р С.В.-специалист
по вътрешни болести и клинична хематология медицински преглед на С.Р., при
който не са констатирани противопоказания за задържането на лицето.
Спрямо ищеца е
издадена Заповед № 19-0869-000223/21.02.2019г. на началник група в сектор ПП
Шумен, за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1 „б" от ЗДвП, за това че на
16.02.2019г., около 00.50 часа. в гр. Шумен, бул. „Симеон Велики" същият е
управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц180" с peг. № *******, собственост на З.И.,
и след спиране и проверка, е установено, че водачът С.Р.Р. управлява под
въздействие на наркотични вещества и техни аналози, тъй като е тест „DRUG СНЕК
3000“ било отчетено наличие на метамфетамин, амфетамин, опиати и кокаин.
Издаден е талон за изследване № 003057, по който е дадена кръвна проба. В хода
на ДП № 190/2019г. по описа на РУ Шумен е изготвена съдебно - химическа
експертиза, според която в кръвта на изследваното лице не е установено наличие
на наркотични вещества и техни аналози, поради което наказателното производство
по чл. 343б, ал.3 от НК е прекратено с Постановление от 09.04.2020 г. на
прокурор М.С.от Районна прокуратура-Шумен.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от
приобщените доказателства по административната преписка.
В хода на съдебното производство по
делото са били разпитани в качеството им на свидетели Р.Б.Р..-баща на ищеца,
както и актосъставителят и свидетелят по АУАН-С.С.и Н.Н., гл.инспектор Г.Б.—началник
на сектор «Охранителна полиция» и
полицейските служители от ГООР-С.Д.и М.Й..Приобщени към съвкупния материал по
делото са както всички материали, съдържащи се в административната преписка във
връзка с издадената Заповед за задържане материали относно изследването с тест за
употреба на наркотици, материали относно състоянието и организацията на работа
в помещенията за задържане в РУ-Шумен, така и материалите по образуваното срещу
Р. ДП№190/2019год. по описа на РУ-Шумен, впоследствие прекратено с
Постановление на ШРП.Към доказателствения материал по делото е приобщена и
представената от ищеца Етапна епикриза от 07.06.2018год., подписана от д-р С.В..
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът С.Р.Р. *** , твърдяното увреждане е настъпило в гр.Шумен,
правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална
легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1
от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от
АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2
от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален
закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните
норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение
за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облегчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Съдът,като
съобрази съвкупния доказателствен материал по делото намира, че в случая не е
налице нито една от трите кумулатвивно определени в закона предпоставки, обосноваващи
отговорността по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
На първо
място, ищецът не доказа наличието на незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Независимо,
че ищецът в исковата си молба твърди, че не оспорва административен акт, а
действия и бездействия на органите на реда- служители на ОДМВР-Шумен, вследствие
претърпените от ищеца неудобства от задържането му на 16.02.2019год. в резултат
на лошите условия в мястото на задържане , те нямат самостоятелно значение, тъй
като съставляват част от производството по издаване и оспорване на Заповед за
задържане№372зз-13 от 16.02.2019год. на полицейски инспектор С.Б.С.-мл.автоконтрольор
в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР-Шумен.Ето защо ако се претендират вреди
от сочените в иска, би следвало първо да е налице отмяна поради
незаконосъобразност наиздадената заповед за задържане.
Видно от
приложената преписка, действията по задържане и престоя на ищеца в служебни
помещения на РУ Шумен на 16.02.2019г. представляват изпълнение на индивидуален
административен акт - заповед за задържане № 372з-13 от 16.02.2019г. на
полицейски - мл. инсп. С.Б.С., младши автоконтрольор в сектор ,,Пътна
полиция" при ОДМВР Шумен. Издателят е длъжностно лице по чл. 142, ал.1, т.
1 от ЗМВР с полицейски правомощия. Неговата длъжност е младши изпълнителска
според Класификатор на длъжностите в МВР по заповед № 81213-140 от 24.01.2017
г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на Класификатор на
длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР (Обн.
ДВ. бр. 13 от 7 Февруари 2017г., доп. ДВ. бр.30 от 11 Април 2017г., изм. и доп.
ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г., доп. ДВ. бр.14 от 13 Февруари 2018г., доп. ДВ.
бр.48 от 8 Юни 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 10 Март 2020г., доп. ДВ. бр.23
от 14 Марг 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.78 от 4 Септември 2020г., доп. ДВ. бр.91
от 23 Октомври 2020г.). Позицията „младши автоконтрольор I степен” е № 19 в
приложение № 2 Б. „Държавни служители със средно образование". Заповедта
за задържане е издадена от компетентно длъжностно лице - полицейски орган, т.е.
не е нищожна. Същата не е оттеглена от издателя.
Видно от
съдържащата се в заповедта разписка, Заповедта за задържане е връчена на ищеца
в момента на издаването й, като същият не я е обжалвал пред Районен съд Шумен
по реда на чл. 72, ал.4 от ЗМВР, макар това право да е разяснено в текста на
самата заповед, наред с останалите основни права по чл. 74. ал.2, т.6 от ЗМВР.
Заповедите за задържане имат незабавно изпълнение по закон. Конкретната е
влязла в сила на 05.03.2019г. (вторник), което обстоятелство е било отразено на
самата заповед, прил. на л.149 от материалите по делото.
В този
смисъл и по изложените съображения, не е налице отменен с влязъл в сила съдебен
акт незаконосъобразен административен акт, което е предпоставка за
основателност на предявения иск за обезщетение по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Не са
налице и твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия на
органите на реда, описани в исковата молба, същите нямат самостоятелно значение
, а са в изпълнение на заповедта за задържане.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал.1 ЗМВР, в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от издадената на основание чл.
72, ал. 9 ЗМВР Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на МВР е предвидено, че за
всяко задържано лице се издава заповед за задържане от полицейския орган,
ограничил правото му на свободно придвижване, като по смисъла на чл. 4 от
инструкцията определянето на едно лице като задържано е поставено в зависимост
от ограничаването на правото му на свободно придвижване при условията и по реда
на ЗМВР. Съгласно чл. 11, ал. 4 от инструкцията заповедта за задържане се
регистрира в Централизирана автоматизирана информационна система
"Документооборот" и номерът й се вписва в книгата за задържани лица.
Видно от приложеното по делото извлечение от книгата за задържани лица в РУ
Шумен, това изискване на нормативната уредба е спазено като под № 61 е вписана
издадената срещу ищеца заповед по чл. 74, ал. 1 ЗМВР за задържането му на 16.02.2019
г., на основание чл. 72, ал. 1 т. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 13 от инструкцията срока
за задържането на лицата по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е
ограничено правото на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в
заповедта за задържане независимо от времето на фактическото й издаване.
Самата
нормативна уредба допуска заповедта за задържане да се издаде във времево
отношение след началния момент на фактическото ограничаване на правото на
лицето на свободно придвижване. От значение за правата на задържаното лице е
предвиждането в разпоредбата, че срокът на задържането започва да тече не от
момента на издаване на заповедта, а от началния момент на фактическото
ограничаване на правото му на свободно придвижване. С изискването за вписване
на този час в заповедта по чл. 74 ЗМВР се гарантира, че задържането на лицето в
хипотезите на чл. 72, ал. 1 т. 1 няма да надвиши изискуемия от чл. 73 ЗМВР
максимум от 24 часа. Поради тези съображения, разгледан сам по себе си фактът,
че заповедта за задържане на ищеца е издадена не в самия момент на задържането
в 01:30 часа на място, а по-късно. не може да обуслови извод, че действията по
задържането са извършени незаконно. Точно обратното - същите се основават на
издаден за целта индивидуален административен акт по чл. 74, ал. 1 ЗМВР. Видно
от останалите записи в книгата за задържане, на С.Р. е бил правен медицински
преглед около 02.35 часа, след което едва около 03.10 часа е бил настанен в
помещение за задържане № 2.Същият, противно на твърденията, че не му е бил
осигуряван достъп до тоалетна, на два пъти е бил извеждан за ползване на тоалетна - от 04.35 до
04.40 и от 08.50 до 08.55 часа. В потвърждание на горното са и показанията на
разпитания в хода на съдебното производство свидетел-С.Д.,служител на пост
«задържани лица» в деня на задържането 16.02.2019год. и св.М.Й.-ст.полицай в
РУ-Шумен, които съдът кредитира , с оглед пълната им кореспонденция с отразените
в книгата за задържане записи.Видно от прил. на л.65 Лист за преглед на
пациент, подписан от д-р С.В.-специалист по вътрешни болести и хематология, задърженият
Р. е приет клинично здрав, без
установени противопоказания за задържането му и е освободен в добро здраве - в 10.20 часа на
16.02.2019г.
Видно от
съдържанието на прил. към зповедта за задържане Декларация за правата, той е
посочил, че има заболяване »параноидна шизофрения“, но не е поискал медицински
преглед. Въпреки това, както вече бе упоменато по-горе, такъв е извършен ог д-р
В. и резултатите от прегледа са били обекстивирани в прил. документ по
преписката. Лицето не е пожелало да ползва адвокатска защита, нито да бъде
уведомен някой за задържането.
Самата
заповед за задържане е мотивирана фактически и правно - в нея ясно е изписано,
че Р. се задържа по чл. 72, ал.1. т. 1 от НК във връзка с чл. 3436, ал. 3 от НК, управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техните
аналози.Към този момент изписаните основания са установени по надлежния ред.
Спрямо
ищеца е издаден АУАН№115218 от
16.02.2019год. за това, че на 16.02.2019г., около 00.50 часа. в гр. Шумен, бул.
Симеон Велики" същият е управлявал лек автомобил «Мерцедес Ц180» с peг. № *******,
собственост на З.И., и след спиране и проверка, е установено, че водачът С.Р.Р.
управлява под въздействие на наркотични вещества и техни аналози, тъй като е
тест «DRUG СНЕК 3000» било отчетено наличие на метамфетамин. амфегамин, опиати
и кокаин. Издаден е талон за изследване № 003057, по който е дадена кръвна
проба.Лицето е било отведено в МБАЛ-Шумен за даване на кръвна проба, като по
време на конвоирането му с партулния автомобил до болничното заведение същото е
било с поставени белезници, снети впоследствие в лечебното заведение.В
потвърждение на горното са и показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство актосъставител и свидетел по АУАН-св.С.С.и св.Н.Н., извършили
проверката. В хода на ДП № 190/2019г. по описа на РУ Шумен е изготвена съдебно
- химическа експертиза, според която в кръвта на изследваното лице не е
установено наличие на наркотични вещества и техни аналози, затова наказателното
производство по чл. 343б, ал.3 от НК е прекратено с постановление от 09.04.2020
г. на прокурор М.С.отРайонна прокуратура-Шумен.
Средва да
се има предвид, че както сочи ответната страна, Анализатор «DRUG СНЕК 3000»
само установява наличие или липса на определени вещества, а не измерва
метрологични характеристики (за разлика например от техническите средства
„дрегери“, които измерват концентрация на алкохол - те са одобрен тип).
Анализаторите за установяване на наркотични вещества и техните аналози не са
средства за измерване и не подлежат на контрол по смисъла на ЗИ. Те липсват
като такива и в Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол.
Забавянето
на резултата от дадената от ищеца кръвна
проба в случая не се дължи на бездействие на разследващите органи по ДП, а
зависи изцяло от работата на компетентната лаборатория, която не е конституирана
като страна по настоящото дело.
Описаната
фактическа обстановка напълно покрива основанието за задържане по чл. 72, ал.1.
т.1 от ЗМВР във вр. с чл.343б ал.3 от НК ,вписано в заповедта - „за задържане
на лице за което има данни, че е извършило престъпление“. Законът не изисква
при преценка за задържане - да има доказателства и те да са достатъчни за
обвинителен акт или за присъда, а само данни за извършено престъпление. В
случая се е развило ДП № 190/2019г. по описа на РУ Шумен, което след получаване
на резултата от кръвната проба е прекратено.Спрямо ищеца , във връзка с
извършеното нарушение е била издадена и Заповед№19-0869-000223/21.02.2019год.
на началник сектор ПП Шумен за налагане на ПАМ по чл.171 т.1б.»б» от ЗдвП-«временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността ,но не повече от 18 месеца,считано от 16.02.2019год.», която
също не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 09.03.2019год. СУМПС е
върнато на ищеца на 04.05.2020г., когато се е явил в сектор ПП Шумен с
постановлението за прекратяване на наказателното производство - датата на
връщане на СУМПС е отбелязана върху заповед № 19-0869-000223/21.02.2019г., с
подпис на ищеца.
Досежно
твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди поради лошите битови
условия в помещението за задържане при РУ-Шумен, от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, вкл. и от показанията на св.Г.Б.-началник сектор
«Охранителна полиция» към РПУ-Шумен и св.С.Д.-служител на пост «задържани лица»
в деня на задържането на ищеца се установи, че условията в помещенията за
задържане в РУ-Шумен са много добри и същите напълно съответстват на
изискванията на нормативната база след извършеното вътрешно преустройство,
удостоверено от ответника с прил. по делото и приобщени към доказателствения материал
по делото писмени доказателства. Разписани са всички изискуеми вътрешни актове
по повод организация на охраната на помещенията за настаняване на задържани
лица по чл.31 от инструкция № 8121 з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и реда в тях в МВР (заповеди, указания).Видно от прил. Протокол
рег.№В-91/30.06.2014год. на Дирекция «Държавен здравен контрол» при ДУССД-МВР,
помещенията за задържане в РУ-Шумен отговарят на изискванията на Инструкция№Iз-2451/29.12.2006г. за реда за действие на полицейските
органи при задържане на лица в структурните звена на МВР. Приет е Правилник
с рег.№1729р-6707/16.04.2015г. за
вътрешния ред в помещенията за настаняване на задържани лица в РУ Шумен по
чл.40, ал.2 от Инструкция № 8121 з-78 от 24.01.2015 г..
От
показаниятана разпитаните по делото свидетели на ответната страна и прил.
Справки с рег.№372р-17407/20.09.2019год. и №372р-1539/08.09.2020год. до
Директора на ОД на МВР-Шумен и Протокол№172р-9491/29.03.2019год. за охранително
обследване на помещенията за задържане в РУ-Шумен се установява, че всички разписани правила се
спазват стриктно от служителите. Изградена е система за физическа защита с цел
своевременно предотвратяване на всеки опит за нападение, самонараняване,
безконтролно отклонение по време на престой или придвижване, както и други
случаи на осуетяване на изпълнението на служебни задължения oт длъжностни лица,
пряко или косвено свързани със задържаното лице. Техният анализ се документира
периодично чрез протоколи за охранително обследване. Помещенията за задържане
се отопляват централно на газ, а през
почивните дни събота и неделя-с калорифер, предварително обезопасен и са
снабдени с необходимия постелъчен
инвентар / чаршафи, одеала и възглавница/. Има изградено видеонаблюдение на
помещенията за задържане, монтирано в коридорите по придвижването на задържените
лица и в самите повмещения за задържане.Лицата, настанени в помещенията за
задържане се наблюдават постоянно - непосредствено или чрез система за
видеонаблюдение, за което предварително се информират съгласно правилника за
вътрешния ред в помещенията за задържане. При необходимост от ползване на
тоалетна, лицата биват конвоирани от дежурен и връщани в помещението за
задържане, като всяко движение на лицето бива документирано и отразявано по час
в книгата на задържаните лица.На всички задържани лица се осигуряват вода за
пиене и храна по разклад.Достъп до лекарствени средства бива осигураван от
близките на задържаното лице само по предписание на лекаря, извършил
предварителен медицински преглед на лицето. В помещенията за задържане не се
използват белезници.Ежегодно се извършват вътрешни проверки на тези помещения.
Същите са били обект и на външен контрол (представители на омбудсмана).
С оглед на
гореизложеното, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца
за претърпени от последния неимуществени вреди вследствие на лошите
социално-битови условия в помещението за задържане в РУ-Шумен по време на
престоя му на 16.02.2019год. във времевия интервал от 01.30ч. до 10.20ч..Ищецът
не представи на съда никакви доказателства в потвърждение на твърденията си и в
опровержение на представените в тази насока от ответника многобройни
доказателства.
Само за прецизност
на изложението следва да се добави, че по въпроса за противоправните действия и
бездействия на органи и длъжностни лица като елемент от фактическия състав на
иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ следва да се има предвид, че понятието
противоправност следва да се схваща като разногласие между поведението на
органи и длъжностни лица от системата на МВР и обективното право,регламентиращо
техните служебни задължения. Противоправността при непозволеното увреждане се
изразява в накърняване на императивни правни норми.В случая, по делото липсват
доказателства и не се установи служители на МВР да са извършили съзнателни
прояви,съставляващи поведение или деяние,т.е. конкретен волеви акт или съвкупност от отделни
индивидуално обособени действия или постъпки, които да причинят на ищеца
твърдяните имуществени вреди.
Следователно,
в случая не е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на държавен орган, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменен по съответния ред.
Съдът
намира, че не са налице втората и третата материалноправни предпоставки – в случая не е налице доказаност
на претърпяна от ищеца вреда от този незаконосъобразен акт и пряка причинна
връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът претендира имуществени
вреди в размер на 1500лв. и мораторни лихви в размер на 270лева, представляващи
размера на дължимото според него обезщетение, вследствие на претърпените
неудобства от задържането му на 16.02.2019год., в резултат на лошите условия в
мястото на задържането.На първо място , съдът споделя доводите на ответника, че
предвид кратката фактическа продължителност на ограничаване правото на
придвижване на ищеца- за приблизително девет часа във времевия дапазон от
01.30ч. до 10.20ч. на 16.02.2019год., обективно е невъзможно самото задържане
да повлияе съществено и да доведе до кардинална промяна в психичното му
състояние с интензитет на твърдяното от ищеца.По делото не са представени от
ищеца никакви доказателства, установяващи реално претърпени от страна на Р. вреди,
вследствие на твърдяните назоконосъобразни действия и бездействия на ответника.Липсват
доказателства твърдените от ищеца неприятни емоции да са довели до съществено
влошаване на здравословното му състгояние и до промени в стереотипа на
поведението му.Единственото представено от ищеца в тази насока доказателство-Етапна
епикриза от 07.06.2018год., подписана от д-р С.В.-психиатър удостоверява, че С.Р.
страда от психично заболяване-«параноидна шизофрения».Същият е бил хоспитализиран
през 2008г. и 2009г. По повод на заболяването си и е на поддържаща
медикаментозна терапия.Горното се потвърждава и от показанията на свидетеля-Р.Р..-баща
на ищеца, който потвърди обстоятелството, че и по време на задържането синът му
е бил на поддържаща терапия с препаратите «зикалор» и «диазепам», за което
лично свидетелят уведомил органите на реда при задържането му.В тази насока по
делото не се събраха доказателства, че изпитаното от ищеца неудобство е вследствие
от изпълнението на заповедта за задържане.Установи се, че същият е бил извеждан
два пъти до тоалетна, още преди настаняването му в помещението за задържане в
РУ-Шумен е бил отведен до Спешното отделение на МБАЛ-Шумен за вземане на кръвна
проба, където въпреки липсата на изрично
искане от негова страна е бил прегледан от специалист, който е удостоверил
здравния му статус към момента и не е дал заключение досежно наличието на медицински
противопоказания за задържането на лицето.Ищецът не е уточнил за кой момент
твърди, че е бил с поставени блезници преди да бъде задържан, а от гласните
доказателства по делото се установи, че преди задържането му същият е бил с
поставени белезници на ръцете само при конвоирането си до спешното отделение на
МБАЛ-Шумен и от лечебното заведение до ПУ-Шумен.По време на целия престой в
помещението за задържане същият е бил без белезници.Показанията на свидетеля Р.-баща
на задържания досежно претърпени от ищеца вреди касаят по-скоро наличието на
имуществени такива поради невъзможността на лицето да работи и да управлява МПС
по повод на работата си и същите са свързани и произтичат по-скоро от
наложената заповед за прилагане на ПАМ-«временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС», която също не е била обжалвана, нито пък е било поискано
спиране действието на същата по реда на чл.166 от АПК. Досежно причинната
връзка между вредите и твърдяния настъпил вредоносен резултат, поначало
причиняването на вредата не е само обективно ооснование за въникването на
отговорността.Законът , в т.ч. и в разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ , ограничава
отговорността до преките и
непосредствени последици.Те се определят като вреди в причинна зависимост от
поведението на дееца,което е тяхно необходимо условие, респективно като вреди, които
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от това поведение.В този
смисъл , при разглеждания в настоящото производство казус, по делото липсват и
не се събраха доказателства, удостоверяващи,че ищецът е понесъл вреди, кото да са закономерна
последица от действия или бездейсвия на органи или длъжностни лица в системата
на МВР.
Прдвид
гореизложеното съдът приема, че предявеният иск се явява идзцяло неоснователен
и недоказан, поради липса на законоизискуемите предпоставки,обуславящи основателността
на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът е
неоснователен и недоказан и по размер ,с
оглед липсата на представени от ищеца в тази насока доказателства и по
съображенията,изложени по-горе.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за присъждане на мораторна и законна лихва, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Претенцията на ОД на МВР-Шумен за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и като такава следва да бъде уважена.Разпоредбата на чл.10
ал.4 от ЗОДОВ се явява специална по
отношение на общите разпоредби на чл.78 ал.8 от ГПК ивъв вр. с чл.144 от АПК.Съгласно цитираната разпоредба на
чл.10 ал.4 от ЗОДОВ /нова ДВ бр.94 от 2019год./ съдът осъжда ищеца да заплати
на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение,ако са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда на чл.37
от ЗПП.При това положение и в съответствие с разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ във вр. с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната
помощ,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по
делото,съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова
молба вх.№261862 от 24.11.2020год. по описа на Районен съд-Нови пазар от С.Р.Р.
, с ЕГН **********,***, против ОД на МВР-Шумен,
с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
се претендира обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 1 500лева, вследствие
претърпените неудобства от ищеца от задържането му на 16.02.2019год. в резултат
на лошите условия в мястото на задържане, ведно със законната лихва от деня на увреждането
16.02.2019год. до завеждане на иска-24.11.2020год. на стойност 270лв..
ОСЪЖДА С.Р.Р. , с ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на
МВР-Шумен,представлявана от Директора с адрес гр.Шумен ул.Сан Стефано№2 РАЗНОСКИ по делото в размер на
100/сто/лева,съставляващи юрисконсултско възнатраждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщението.