РЕШЕНИЕ
№ 2682
гр. В., 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Г.а
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
20223110113524 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции от „В. Е. В.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
град В., район М., кв. В., бул. „Я. Х.” № ** срещу Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В.,
ж.к. В. В., бл. **, вх. **, ет.**, ап.** както следва:
1/ с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД във връзка с чл. 200 ЗЗД,
във връзка с чл.150 ЗЕ с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1159,98 лв. – сбор от
дължими главници за доставена топлоенергия на обект с адрес в гр. В., ж.к. М., бл. **, вх.
**, ап.** за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 27.06.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2/ с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 141,11 лв. – сбор от лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2019г. до
20.06.2022г.,
като за горепосочените суми е налице издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд – град В..
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: Ищецът
предоставя топлинна енергия на Х. М., която я получава в качеството си на потребител по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в топлофициран обект с адрес в гр. В., ж.к. М., бл. **, вх. **,
ап.**, като са издавани фактури в периода от 31.05.2019г. до 30.04.2022г. За този адрес
1
откритата партида е с номер 19565. Налице е валидно облигационно правоотношение, което
се регулира от ЗЕ, Наредба № 16-334/06.04.2007 г., както и от Общита условия на „В. Е. В.”
ЕАД. Имотът се намира в сграда, която е присъединена към топлопреносната мрежа през
1997г. и до настоящия момент не е спирано подаването на топлоенергия. Потребителят има
задължение да заплаща цената на предоставената енергия. През процесния период
ответницата е била собственик на имота, като същият не е прехвърлян, нито има данни за
отчуждителни сделки. Твърди, че е изправна страна като е доставял топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а потребителят следва да заплаща
предоставените услуги в установените между страните срок и размер. Издадени са фактури
на обща стойност от 1159,98 лв. като падежът на всяка от тях е настъпил – 30 дневен срок от
датата на фактуриране. Поради неплащане на сумата потребителят е изпаднал в забава и му
е начислена мораторна лихва в размер на 141,11 лв. Подадено е заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК като в законовоустановения срок е депозирано
възражение, поради което предявява настоящите искове. Моли за уважаване на претенциите
и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба. Сочи се,
че искът е допустим, но неоснователен. Имотът, в който е доставяна топлинна енергия, не е
собственост на ответницата и не се ползва от нея. Сочи се, че собственик и реален ползвател
на имота за целия периода е лицето Й. Й.. Направено е искане за привличане в
производството на трето лице – помагач, както и е предявен обратен иск срещу Й. Й.,
доколкото твърди, че той е реален ползвател на имота.
Предявени са обратни искове от Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В.
В., бл.**, вх.**, ап.** срещу Й. С. Й., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. М., бл. **, ап.**,
с правно основание чл. 59 ЗЗД, с искане ответникът по обратния иск, в условията на
евентуалност, ако бъдат уважени главните искове, да бъде осъден да заплати в полза на Х.
М. сумите от 1159,98 лв. – сбор от дължими главници за доставена топлоенергия на обект с
адрес в гр. В., ж.к. М., бл. **, вх. **, ап.** за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г.; и 141,11
лв. – сбор от лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2019г. до 20.06.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на
чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че имотът е
бил продаден от Й. Стоев в полза на Х. М. през 2016г., но продавачът е останал в имота да
го ползва по време на процесния период. Освен това договорът за покупко-продажба на
имота е бил унищожен по силата на поставено съдебно решение по гр.д. № ****/2017 г. по
описа на Районен съд – град В., което е потвърдено с влязло в сила решение по в.гр.д. №
****/2020 г. по описа на Окръжен съд – град В.. Моли за уважаване на обратните искове и
присъждане на сторените в производството разноски.
В срока за отговор на обратните искове е постъпил такъв, като е изложено
следното: Оспорва се обратния иск. Сочи се, че за периода от 31.05.2019г. до 30.04.2022г. Й.
Й. не е бил собственик на имота, нито го е ползвал като твърди, че е живеел при братовчед
си. В нотариалния акт е било посочено, че владението се предява веднага след изповядване
2
на сделката. Месец след извършване на прехвърлителната сделка, електрозахранването в
апартамента е било спряно. През 2017 г. е предявен иск за унищожаване на покупко –
продажбата, който е влязъл в сила през месец юли 2022 г. и едва от тогава се е върнал да
живее в процесния имот. Твърди, че за процесния имот не е бил собственик на имота, което
се доказва и от всички изпратени съобщения, адресирани от Х. М. на адреса на имота. До
влизане в сила на съдебното решение за обявяване на унищожаемостта на договора за
покупко-продажба собственик на имота е била Х. М.. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
С оглед събраните в производството доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Прието като писменото доказателство по делото е справка от Агенция по вписванията
за периода от 01.01.1991 г. до 07.10.2022 г. по отношение на Х. К. М.. От нея се установява,
че на 18.10.2018 е извършена покупко – продажба на апартамент, находящ се в град В., ж.к.
М., бл.**, ет.**, ап.33 и като купувач е вписан Х. М.. Видно е, че на 14.06.2017 г. е вписана
искова молба за унищожаване на извършената покупко – продажба, предявена от Й. С.. На
15.04.2022 г. е вписано решение, с което погласена нищожността на извършената покупко –
продажба.
Като писмено доказателство е представено извлечение от сметка „Клиенти” на Х. М.
относно топлоснабден имот, находящ се в град В., ж.к. М., бл.155, вх.1, ап.33, от които се
установява, че е издадена фактура от 31.05.2019 г. на стойност 13.32 лева; фактура от
28.06.2019 г. на стойност 25.90 лева; фактура от 29.11.2019 г. на стойност 8.79 лева; фактура
от 31.12.2019 г. – 65,98 лева; фактура от 31.01.2020 г. – 79.92 лева; фактура от 28.02.2020 г. –
63.70 лева; фактура от 31.03.2020 г.
Приета като писмено доказателство е искова молба по отношение на предявен иск от
страна на Й. С., ЕГН ********** срещу Х. К. М., ЕГН ********** за унищожаване на
сключения между тях договор за покупко – продажба по отношение на недвижим имот, с
адрес: град В., ж.к. М., бл.**, ет.**, ап.** поради това, че продавача Й. С. Й. е бил
неспособен да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на сделката.
Установява се, че исковата молба е депозирана в Районен съд – град В. на 11.05.2017 г. и въз
основа на нея е образувано гр.д. № ****/2017 г. по описа на Районен съд – град В., 40-ти
състав.
От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 17.10.2016 г.,
изготвен от нотариус с рег. № 196 в НК и район на действие Районен съд – град В. се
установява, че е налице сключен договор за покупко – проджба между Й. С. Й., ЕГН
********** и Х. К. М., ЕГН ********** относно недвижим имот – апартамент № 33,
находящ се в град В., област В., ж.к. „М.”, бл.**, ет.**. В него е отразено, че е заплатена
договорената цена.
От удостоверение, издадено от „Триус – 3” ЕООД в качеството на управител на ЕС на
сграда, находяща се в град В., ж.к. М., бл.155 е видно, че Й. С. Й. е заплатил текущото
потребление за периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2022 г. като за периода от 01.08.2018 г. до
3
31.03.2023 г. не е подавал уведомление за отсъствие повече от 30 календарни дни.
Прието като писмено доказателство е прието уверение от управителя на ЕС на сграда
в режим на етажна собственост, находяща се в град В., ж.к. М., бл.155 – Г. Стефанова, че за
периода от 18.10.2016 г. до 01.08.2018 г. имотът е обитаван от Й. С. Й..
Предвид неявяването на Й. С. Й. в съдебно заседание, за да отговори на въпросите,
поставени по реда на чл. 176 ГПК, съдът приема за установено, че за периода от 18.10.2016 г.
до юли 2022 г. Й. С. Й. е живял на адрес: град В., ж.к. М., бл. **, ап.**, както и че е заявил
по гр.д. № ****/2017 г. по описа на Районен съд – град В., че живее в жилището и в
апартамента няма ток, тъй като партидата за ток и парно е на Х..
От назначената по делото ССчЕ се установява, че за периода от 31.05.2019 г. до
30.04.2022 г. са издадени фактури за предоставена топлинна енергия и топлоносител за
периода от май 2019 г. до април 2022 г. вкл. като общо дължимата сума възлиза на 1162,87
лева като е осчетоводено плащане по фактура, издадена на 31.03.2020 г. на стойност 2,89
лева, поради което оставащата дължима сума е в размер на 1159,98 лева. В експертизата е
отразено, че задължението за дължимата лихва за забава върху всяка една стойност на
дължимата месечна топлинна енергия възлиза в общ размер на 141,11 лева, с период на
олихвяване от 01.07.2019 г. до 20.06.2022 г.
От съдебно техническата експертиза се установява, че отчитането на потребената
топлинна енергия се извършва посредством топломер, който е общ за етажната собственост.
Посочва, че топлинната енергия се измерва правилно, доколкото е известно, че метрологична
проверка се извършва периодично. Всички дължими суми са правилно начислени като
проверовъчните пресмятания практически съвпадат с аналогичните данни, което показва, че
методиката за извършване на разпределението на топлинна енергия е приложена правилно.
Дължимите суми по процесните фактури за отопление на имота с партиден номер 19565 за
отопление на общите части, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване без
месец ноември 2020 г. са правилно начислени. Дяловото разпределение също е извършено
правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба.
Прието като писмено доказателство е удостоверение за постоянен и настоящ адрес на
Й. С. Й., издадено от Община В., от което видно, че като такъв е регистриран този в град В.,
ж.к. М., бл.**, ет.**, ап.33. Същите са декларирани като такива съответно на 14.11.2001 г. и
от 01.01.2000 г.
Като писмено доказателство е прието удостоверение за постоянен и настоящ адрес на
Х. К. М., издадено от Община В., от които се установява, като такъв е ригестриран адреса в
град В., ж.к. „В. В.”, бл.**, вх.**, ап.** съответно на 14.06.2002 г. и от 01.01.2000 г.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. К. П., от
които се установява, че същият живее в град В., ж.к. М. бл.** като е съсед на Й. С., който
живее в бл.**. От няколко години се виждали често, защото е работел за баща му. Заявява, че
Х. М. живее в „К. г.” в бл.** и не знае да е живяла в кв. М., бл.** и не знае тя да е била
собственик на обект в бл.**. Знае, че апартаментът на Й. е на шести етаж. През цялото
4
време Й. е живял на този адрес и не се е местил.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на
действащата нормативна уредба, съдът приема за установено следното от правна
страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 200 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия: За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се
намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната
мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което
ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови
нужди; 3. че общите условия за влезли в сила; 4. че през исковия период ищецът реално е
доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот; 5. количеството и стойността на
потребената от ответника топлоенергия през исковия период.
От заключението на приетата по делото съдебно - техническа, което се кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, съдът приема, че процесното жилище,
находящо се в град В., ж.к. „М.“, бл.**, ет.**, ап.**се намира в топлофицирана от ищеца
сграда.
За основателността на иска се изисква лицето да е собственик на имота или да е
носител на ограничено вещно право на ползване върху същия. Съгласно ал. 1 на чл.153 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, от чиито заключителни разпоредби е видно, че същите са
действали в процесния период. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не
са наведени твърдения, нито са представени доказателства ответникът да е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката.
5
Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за
битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното ТР окончателно се очерта
кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на
топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – писмени такива -
договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том **, рег. № **, дело
№ ***/2016 г. на нотариус с рег. № ***в регистъра на НК и район на действие Районен съд –
град В. и справка от Агенция по вписванията за периода от 01.01.1991 г. до 07.10.2022 г. се
установява, че собственик на процесния имот е Х. К. М.. Между страните не се спори, че
ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия. Поради изложеното съдът приема, че
между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, който, съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от
Общи условия. С оглед гореизложеното, в качеството си на собственик на топлоснабдения
имот за процесния период ответницата Х. К. М. е клиент на топлинна енергия и дължи
заплащането на нейната стойност за посочения период.
От писмените доказателства и заключението по СТЕ е установено, че процесният се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната
мрежа.
По делото са приети писмени доказателства относно размера на претенцията,
съставени от ищцовото дружество - справка за начислени суми за топлинна енергия в
процесния период, както и справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответницата в
процесния период. Така приетите документи представляват частни свидетелстващи
документи, които не се ползват с материална доказателствена сила сами по себе си,
доколкото удостоверяват изгодни за издателя им факти. От приетата по делото съдебно
техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съответстваща
на останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че дължимите суми
по процесните фактури, в това число отопление на имота с партиден № 19 565, за отопление
на общите части, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване, с изключение
на месец ноември за заплащането на 0,1015 МВч топлинна енергия за каквато в БГВ няма
регистрирана, са правилно начислени. Ответницата не доказа погасяване, поради което
следва, че дължимата сума за процесния период възлиза на 1149,73 лева, без начислената
сума за месец ноември, за което е издадена фактура от 26.11.2020 г. От приетата по делото
ССчЕ, която съдът кредитира, се установява, че дължимата сума за процесния период без
начисленията с фактура от 26.11.2020 г. възлиза на 1149,73 лева, поради което исковата
6
претенция подлежи на уважаване в този размер и отхвърляне за горницата над 1149,73 лева
до пълно претендирания размер от 1159,98 лева. Върху сумата следва да се начисли и
законна лихва, считано от датата на предявяване на заповедна в съда – 27.06.2022 г.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД: Основателността на иска предполага наличие
на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя
съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 34,
ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер
на законната лихва. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че потребителят е
длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва. Следователно
ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано
от падежа на всяко отделно вземане, с изключение на лихвата за забава върху сумата от
10,25 лева, начислена с издадената фактура от 26,11.2020 г., доколкото за нея съдът е
достигнал до извод, че не се дължи, тъй като не се установяват 0,1015 МВч топлинна
енергия за каквато в БГВ няма регистрирана, съгласно съдебно техническата експертиза,
която съдът кредитира като компетенто изготвена. С оглед гореизложените мотиви
дължимата лихва за забава за процесния период възлиза на 139,59 лева като за горницата над
тази сума до пълно претендирания размер от 141,11 лева следва да се отхвърли.
Предвид уважаване на главните искове, съдът дължи произнасяне и по
обратните искове:
Уважаването на претенциите се обуславя от установяването на обстоятелства,
вследствие на които Х. М. е обедняла, а ответника Й. се е обогатил, а именно че единствено
той еднолично е ползвал имота, съответно той е бил единствен получател на услугите на
топлопреносното предприятие за процесния период и с осъждането на Х. М. да заплати
цената на доставените услуги, той се е е обогатила неоснователно.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че за
процесния период като собственик на имота, находящ се в град В., ж.к. „М.“, бл.**, ет.**
ап.**фигурира Х. К. М., аргумент от сключения договор за покупко – продажба,
обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № ***/2016 г. на нотариус с
рег. № **в регистъра на НК и район на действие Районен съд – град В. и справка от Агенция
по вписванията за периода от 01.01.1991 г. до 07.10.2022 г.
При съобразяване на издаденото удостоверение от 22.05.2023 г. от управителя на
Етажната собственост на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в град В., ж.к.
„М.“, бл.**– „Т.– *“ ЕООД и уверение от 07.05.2019 г. от управителя на Етажната
собственост на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в град В., ж.к. „М.“,
бл.**– Г. С.за периода от 18.10.2016 г. до 31.03.2023 г. процесния имот – апартамент с адрес:
град В., ж.к. „М.“, бл.**, ет.**, ап.**е ползван и обитаван от Й. С. Й.. Този факт се подкрепя
и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.К. П., които
съдът кредитира, поради незаинтересоваността му от крайния изход на делото и предвид
7
обстоятелството, че съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал.
От тях се установява, че през цялото време на адрес: град В., ж.к. М., бл.**, ет.**, ап.**е
живял Й. С. Й.. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото удостоверения
за постоянен и настоящ адрес, издадени от Община В. по отношение на Й. С. Й..
Съдебната практика приема, че точното приложение на правната норма на чл. 176, ал.
3 ГПК изисква на страната, която е задължена да се яви лично, съдът да съобщи въпросите,
на които трябва да отговори, като я предупреди за последиците от неизпълнение на това
задължение. Този извод е обоснован с обстоятелството, че с разпоредбата на чл.
176 ГПК законът въвежда възможност да бъдат ценени като доказателствено средство както
обясненията на страната за неизгодни за нея факти, така и поведението й във връзка със
събирането на това доказателство. Затова страната следва да бъде уведомена и за
последиците от поведението си - ако откаже да даде отговор или не се яви да отговори на
поставените въпроси, без да има основателна причина за това. Съобщаването следва да се
извърши по начин, по който на страната да стане несъмнено ясна възможността посочените
обстоятелства да се приемат за доказани. В този смисъл решение № 876 по гр.д. № 2879 за
2008 г. на II ГО и решение № 328 по гр.д. № 158 за 2009 г. на IV ГО. ВКС. В настоящия
случай, съдът е изпълнил задължението си като е уведомил лично страната, че следва да се
яви за датата на съдебното заседание, посочил е въпросите, на които следва да отговори и
неблагоприятните последици ако не се яви или не е отговорил, видно от върната призовка на
л. 224 от делото. С оглед гореизложените и предвид неявяването на Й. С. Й., в съдебното
заседание, съдът приема за доказани и следните обстоятелства, че за периода от 18.10.2016 г.
до юли 2022 г. Й. С. Й. е живял на адрес: град В., ж.к. М., бл. **, ап.**, както и че е заявил
по гр. д. № ****/2017 г. по описа на Районен съд – град В., че живее в жилището и в
апартамента няма ток, тъй като партидата за ток и парно е на Х., на основание чл. 176, ал.3
ГПК.
На основание изложеното от съда, следва изводът, че за процесния период
потребител на енергийни услуги е Й. С. Й., доколкото същият е бил фактическият ползвател
на процесното жилище, находящо се в град В., ж.к. „М.“, бл.**, ет.**, ап.**и намиращо се в
топлофицирана от ищеца сграда. Уважаването на претенциите спрямо Х. М. за процесния
период, води до извод, че Х. М. е обедняла, а ответника Й. се е обогатил, тъй като той
еднолично е ползвал имота, съответно той е бил единствен получател на услугите на
топлопреносното предприятие за процесния период и с осъждането на Х. М. да заплати
цената на доставените услуги, той се е е обогатила неоснователно, поради което предявените
искови претенции по реда на чл. 59 ЗЗД се явяват основателни до размера, за които са
уважени исковите претенции спрямо Х. М. ведно със законната лихва.
По отношение на разноските:
С оглед дадените с Тълкувателно решение 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС указания към
съдилищата относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, следва изводът, че съдът следва да се произнесе по сторените от
„В. Е. В.“ ЕАД разноски в заповедното и исковото производство. В заповедното
8
производство разноските възлизат на 76,02 лева, включващи 26.02 лева заплатена държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство претендира
сумите, както следва 73,98 лева – заплатена държавна такса, 200 лева – заплатен депозит за
изготвяне на СТЕ, 150 лева – заплатен депозит за изготвяне на ССчЕ, 388,36 лева –
заплатена адвокатско възнаграждение. С оглед частичното уважаване на исковите претенции
в полза на „В. Е. В.“ ЕАД следва да се присъдят разноски в размер на 75,33 лева за
заповедното производство, съобразно уважената част от исковите претенции и сумата от
804,99 лева.
Х. К. М. претендира следните разноски: 100 лева, заплатена държавна такса и 600
лева, заплатено адвокатско възнаграждение- Предвид обстоятелството, че не е посочено
какъв е размерът на разноските във връзка със защитата по предявените срещу нея искове от
страна на „В. Е. В.“ ЕАД и какъв е размерът на разноските по предявените обратни искове,
съдът приема, че същият е еднакъв или по 300 лева за процесуално представителство и
защита по предявените срещу нея искове и 300 лева за процесуално представителство и
защита по предявените от нея обратни искове. Направено е възражение за прекомерност от
страна на „В. Е. В.“ ЕАД във връзка с претендираното адвокатско възнаграждение, но при
съобразяване гореизложените мотиви и размерите, посочени в Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че претендираното възнаграждение
не е прекомерно, още повече, че то е в размер на 600 лева, покриващо процесуалното
представителство за защита по предявените срещу нея искове и за защита по предявените от
нея обратни искове. С оглед гореизложените мотиви, направеното възражение за
прекомерност се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Предвид
частичното отхвърляне на исковите претенции на „В. Е. В.“ ЕАД в полза на Х. М. се следват
разноски в размер на 2,71 лева. Предвид частичното уважаване на обратните искове в полза
на М. се следват разноски в размер на 297,29 лева.
С оглед частичното отхвърляне на обратните искове в полза на Й. С. Й. се следват
разноски. Същият претендира единствено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. При съобразяване нормата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че претендираното възнаграждение
не е прекомерно, поради което възражението следва да се остави без уважение. В полза на Й.
се следват разноски в размер на 3,62 лева, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „В. Е. В.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град В., район М., кв. В., бул. „Я. Х.” № **и
Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл. **, вх. **, ет.**, ап.** на основание
9
чл. 422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД във връзка с чл. 200 ЗЗД, във връзка с чл.150 ЗЕ, че Х. К.
М., ЕГН ********** дължи на „В. Е. В.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 1149,73 лв. – сбор от
дължими главници за доставена топлоенергия на обект с адрес в гр. В., ж.к. М., бл. **, вх.
**, ап.** за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 27.06.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, като за горепосочената сума е налице
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2022 г. по
описа на Районен съд – град В. като отхвърля исковата претенция за горницата над 1149,73
лева до пълно претендирания размер от 1159,98 лева
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „В. Е. В.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град В., район М., кв. В., бул. „Я. Х.” № ** и
Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл. **, вх. **, ет.**, ап.** на основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД, че Х. К. М., ЕГН ********** дължи на „В. Е. В.“ ЕАД,
ЕИК ******* сумата от 139,59 лв. – сбор от лихва за забава дължима за периода от
01.07.2019г. до 20.06.2022г. като за горепосочената сума е налице издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд –
град В. като отхвърля исковата претенция за горницата над 139,59 лева до пълно
претендирания размер от 141,11 лева
ОСЪЖДА Й. С. Й., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. М., бл. **, ап.** ДА
ЗАПЛАТИ НА Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл. **, вх. **, ет.**,
ап.** на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 1149,73 лв. – сбор от дължими главници за
доставена топлоенергия на обект с адрес в гр. В., ж.к. М., бл. **, вх. **, ап.** за периода от
м.05.2019г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва върху главницата от 27.06.2022 до
окончателното изплащане на задължението като отхвърля исковата претенция за
горницата над 1149,73 лева до пълно претендирания размер от 1159,98 лева
ОСЪЖДА Й. С. Й., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. М., бл. **, ап.** ДА
ЗАПЛАТИ НА Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл. **, вх. **, ет.**,
ап.** на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 139,59 лв. – сбор от лихва за забава, дължима за
периода от 01.07.2019г. до 20.06.2022г., като отхвърля исковата претенция за горницата
над 139,59 лева до пълно претендирания размер от 141,11 лева
ОСЪЖДА Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ап.** да
заплати на „В. Е. В.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град В.,
район М., кв. В., бул. „Я. Х.” № ** сумата от 75,33 лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции и
сумата от 804,99 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски,
съразмерно на уважената част от исковите претенции
ОСЪЖДА „В. Е. В.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град
В., район М., кв. В., бул. „Я. Х.” № ** да заплати на Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град
В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ап.** сумата от 2,71 лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции
10
ОСЪЖДА Й. С. Й., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. М., бл. **, ап.** ДА
ЗАПЛАТИ НА Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл. **, вх. **, ет.**,
ап.** сумата от 297,29 лева, представляваща сторени в производството разноски по
предявените обратни искове, съразмерно на уважената част от исковите претенции
ОСЪЖДА Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ап.**
ДА ЗАПЛАТИ НА Й. С. Й., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. М., бл. **, ап.**, сумата от
3,62 лева, представляваща сторени в производството разноски по обратните искове,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции
УКАЗВА на Й. С. Й., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. М., бл. **, ап.**, че може
да заплати присъдените в полза на Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В.,
бл.**, вх.**, ап.** суми по посочена от нея банкова сметка или чрез друг начин на плащане
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ап.** – Й. С.
Й., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. М., бл. **, ап.**
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – град В.
в двуседмичен срок от връчване му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11