М
О Т И
В И
към присъда по НОХД N 2231 по
описа за 2020 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Г.В.А. за това , че:
За периода от м.октомври 2018 г. до м. април 2020 г. включително, в гр.
Б., обл. В., след като бил осъден с Решение №
4942/27.12.2016 г. по гр.д. № 9104/2016 г. по описа на ВРС, влязло в законна
сила на 07.02.2017 г. и Решение № 3288/16.07.2019 г. по гр.д. № 4970/2019 г. по
описа на ВРС, влязло в законна сила на 09.08.2019 г. да издържа свой низходящ -
дъщеря си Х.Г.А., родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител З.С.С., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски - 6 /шест/ месечни вноски по 105 /сто и пет/ лв. и
13 /тринадесет/ месечни вноски по 150 /сто и петдесет/ лв., или общо 2580 /две
хиляди петстотин и осемдесет/ лв./
- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения
представителят на ВРП поддържа възведеното на подс. А.
обвинение.Пледира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява основателността на обвинението. Сочи, че обстоятелството, че
подсъдимият е ангажиран с грижи за болен родител е ирелевантно
за съставомерността на обвинението, като същото би
могло да се съобрази единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Иска се подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на деянието по
повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание „Пробация“ в
съвкупност от задължителните пробационни мерки по чл.
42а ал.1 и чл. 42а ал.2 от НК, първата – с периодичност два пъти седмично.
Защитникът на подсъдимия – адв. И. пледира , че процесното
деяние не е извършено от подсъдимия виновно, поради отсъствие на волевия момент
на умисъла. Излага становище, че А. е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но не е целял настъпване на
резултата, тъй като не е можел да
противодейства на настъпването му поради обективни причини, свързани с полагане
на грижи за други две малолетни деца и родител – инвалид. Иска се подсъдимият
да бъде признат за невиновен в извършване на деянието по повдигнатото му
обвинение, а при условията на евентуалност, в случай, че бъде признат за
виновен, да му бъде наложено наказание „Пробция“ в
съвкупност от задължителните пробационни мерки за
срок от шест месеца.
В хода на съдебното производство подсъдимият дава обяснения по повдигнатото
му обвинение, като не оспорва фактите, посочени в обвинителния акт, но излага
твърдения, че е нямал финансова възможност да изплати дължимите месечни вноски
за издръжка на дъщеря си Х. Ат. поради необходимостта да
полага грижи за други две свои малолетни деца и родител, с призната 100
процента трудова неработоспособност, с потребност от чужда помощ.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като
взе предвид доводите и становищата на страните, приема
за установено от фактическа страна
следното:
В периода от 2009 г. -2012 г. до св. З.С.С. и подс. Г.В.А. живели при
условията на фактическо съжителство. В
посочения период, на 07.07.2010 г, се родила
дъщеря им Х.Г.А.. През 2012 г. св. С. и подс. А. се разделили, като детето останало да живее при майка си, първоначално в гр. Б.,
а след това в с. Т., обл.
В..
След раздялата подс. Г.А. спрял да полага грижи за дъщеря си като със задоволяване на всички негови
нужди се ангажирала неговата майка. Мотивирана
от бездействието на подс. А., през 2016 г. З.С.
предявила искова молба за присъждане в нейна полза на родителските права по
отношение на детето Х. А. и
осъждане на подсъдимия да заплаща в полза на дъщеря си на месечна издръжка.
С Решение
№ 4942/27.12.2016 г. по гр.д. № 9104/2016 г. по описа на ВРС , влязло в законна
сила на 07.02.2017 г., упражняването на родителските права по отношение на Х.Г.А.
било предоставено на св.З.С.С.. Със същото решение подс. Г.В.А. бил осъден да заплаща в полза на детето си Х.Г.А.,
чрез неговата майка и законен представител З.С.С., с
постоянен адрес ***, месечна издръжка в размер на 105 /сто и пет/ лв., считано
от 02.08.2016 г., дължима до пето число на съответния месец, до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване.
С Решение №
3288/16.07.2019 г. по гр.д. № 4970/2019 г. по описа на ВРС, влязло в законна
сила от 09.08.2019 г./ размерът на месечната издръжка, дължима от подс. Г.В.А., бил увеличен на 150 /сто и петдесет/ лв.,
считано от 01.04.2019 г., до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
Подс. А. бил
запознат с Решение № 4942/27.12.2016 г. и Решение № 3288/16.07.2019 г., но не
платил нито една от вноските по издръжката, дължима съгласно влезлите в законна
сила съдебни актове. В телефонен разговор проведен между св. С. и подсъдимия,
последният заявил, че няма намерение да заплаща дължимата сума за издръжка на
дъщеря си х.а..
Във връзка с
неизпълнение на задължението на подсъдимия да заплаща дължимата издръжка на дъщеря
си х.а., в периода от мес. март 2017 г. до мес .септември 2018 г. срещу Г.В.А. било образувано НОХД №
4595/2018 г. по описа на ВРС, по което била постановена присъда №
245/29.10.2019 г., влязла в сила на 08.07.2020 г.
По този начин за периода от м.октомври 2018 г.
до м.април 2020 г. включително, в гр. Б., обл. В., подс. Г.В.А. съзнателно не изпълнил задължението си за
плащане на издръжка на дъщеря си Х.Г.А., чрез нейната майка и законен
представител, в размер на повече от две месечни вноски - 6 /шест/ месечни
вноски по 105 /сто и пет/ лв. и 13 /тринадесет/ месечни вноски по 150 /сто и
петдесет/ лв. ЗДа посочения период общият размер на
неизплатената дължима от подсъдимия издръжка по отношение на детето му х.а.
възлиза на сумата 2580 /две хиляди петстотин и осемдесет/ лв.
Във връзка с
неизпълненото задължение за заплащане на издръжка срещу подсъдимия било образувано
било изпълнително производство по и.д. № 2222/26.10.2017 г. на ДСИ М. Ж. с
район на действие ОС-В., по което от подс. Г.А. не са
постъпвали вноски за погасяване на задълженията.
В хода на
досъдебното производство е изискана справка от ТД на НАП-п., видно от която подс. А. има сключен трудов договор от 06.01.2020 г. с „Б"
ЕООД, ЕИК *. Същият не е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ и не е
получавал обезщетения от държавното обществено осигуряване.
Според справката
от сектор „Пътна полиция" - ОДМВР-п. подсъдимия притежава лек автомобил.
От приложената
по делото справка от Агенцията по вписванията е видно, че подс.
Г.А. не притежава недвижими имоти.
Според справката
за съдимост на Г.В.А. същият не е осъждан. От справката характеристични данни
се установява, че срещу А. няма заведени жалби и сигнали за нарушения на
обществения ред, няма образувани заявителски
материали, А. не е засичан да общува с криминално проявени лица.
Подс. Г.В.А. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование,
работи като шофьор в „Б." ЕООД, с адрес в с. я., обл.
п., ул. „л." № 1, ЕГН **********.
Горепосочената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като достоверни,
предвид логичното съответствие на показанията им с останалия доказателствен
материал по делото, както и писмените доказателства по делото, а именно чрез: разпита на св. З.С., св. Т.С.и св. Ю. С., заверено
копие на молба от З.С. до ДСИ СИС при ВРС по изп. дело с №20173110402222 от
11.11.2019 г., заверено копие на Решение №3288/16.07.2019 г. по гр. дело
№4970/2019 г. по описа на ВРС, заверени копия на два броя съобщения до З.С.С.
по изп. дело с №20175330406294 на СИС при РС-п., заверено копие на писмо от
Кмета на Община Б. до М.Ж., Държавен съдебен изпълнител при РС-В. с изх.
№1100-4-/5/ от 28.05.2020 г., заверено копие на Решение по гр. дело №9104/2016
г. по описа на ВРС, заверено копие на Изпълнителен лист №1637/13.03.2020 г. по
гр. дело №4970/2019 г. по описа на ВРС, заверено копие на Решение
№3288/16.07.2019 г. по гр. дело №4970/2019 г. по описа на ВРС, заверено копие
на съобщение до З.С.С. по изп. дело с №20175330406294 на СИС при РС-п.,
удостоверение за завършен трети клас на х.а. рег. №2118-109/29.05.2020 г.,
заверено копие на удостоверение за раждане на Т.
Т. С.
№**********, заверено копие на удостоверение за раждане на А. Т. С. №**********, заверено копие на удостоверение за
раждане на х.а. №0139053, заверено копие на Заповед на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Д. №ЗСП/Д-В-Д/483/04.09.2018 г., относно
отпускан целева помощ и заверено копие на съобщение до З.С.С. по изп. дело с
№20173110402222 на СИС при РС-В.. заверен препис на Присъда №245/29.10.2019
г. по НОХД №4595/2018 г. по описа на ВРС, мотивите към същата, както и заверен
препис на Решение №260006/08.07.2020 г. по ВНОХД №22/2020 г. по описа на ВОС, с
което е потвърдена присъдата и актуална справка за съдимост на Г.В.А. с дата на
издаване 28.10.2020 г. справка от НАП за
актуалното състояние на трудовите договори
на подсъдимия към дата 29.10.2020 г.
и социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ-РД/46-001/24.11.2020 г., изготвен от
ДСП „Р.“ гр. п., копие на решение по гр.д. № 9104 по описа на ВРС за 2016 г.,
заверено копие на писмо от Зам.Кмета на община Б. до ДСИ при РС-В. – М. Ж.,
заверен препис от Решение № 3288/2019 г. по гр.д. № 4970/2019 г. по описа на
РС-В., заверен препис на материалите по изп.дело №
2222/2017 г.
Като съобрази така установената
по делото фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, съдът
установи от правна страна следното:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно бе установено, че в инкриминирания период подсъдимият
Г.А. не е изпълнявал задължението за заплащане на издръжка, сочено по основание
и размер от влезлите в сила съдебни актове, чрез престиране
на св. З.С., в качеството на законен
представител на детето х.а. на присъдената сума за месечна издръжка на
последната. Посоченото обстоятелство се установява, както от разпита на св. С.
и св. Симеонов, така и от събраните по делото писмени доказателства, които са в
логично съответствие помежду си и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал.
Предвид
изложените съображения и въз основа на анализ на доказателственият материал по
делото по несъмнен начин бе установено, че с поведението си подс.
Г.В.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 183, ал.1 от НК като в периода от м.октомври 2018
г. до м. април 2020 г. включително, в гр. Б., обл. В.,
след като бил осъден с Решение № 4942/27.12.2016 г. по гр.д. № 9104/2016 г. по
описа на ВРС, влязло в законна сила на 07.02.2017 г. и Решение №
3288/16.07.2019 г. по гр.д. № 4970/2019 г. по описа на ВРС, влязло в законна
сила на 09.08.2019 г. да издържа свой низходящ - дъщеря си Х.Г.А., родена на ***
г., чрез нейната майка и законен представител З.С.С.,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски - 6 /шест/ месечни вноски по 105 /сто и пет/ лв. и 13 /тринадесет/
месечни вноски по 150 /сто и петдесет/ лв., или общо 2580 /две хиляди петстотин
и осемдесет/ лв./
Обект на
престъплението са обществените отношения,
гарантиращи изпълнение на задълженията на посочените в СК лица, да осигуряват
средства на нуждаещите се.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено с бездействие – неосъществяване на дължимо според съдебния акт поведение
за изплащане на месечна издръжка
за всяко от малолетните лица в период включващ
повече от два месеца.
Субект на престъплението е наказателноотговорно лице,
осъдено да издържа свой низходящ.
Деянието е съставомерно
и от субективна страна, доколкото е извършено умишлено от лицето, което
е съзнавало характера на задължението си, предвид присъственото
постановяване на съдебния акт и поради нежелание съотв.
неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществил
дължимото според закона поведение.
Престъплението по чл. 183 от НК,
засягащо обществените отношения в семейството, в инкриминираната от прокурора в
настоящото дело форма на изпълнителното деяние, се осъществява чрез бездействие
и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. За ангажиране на
наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено престъпно
посегателство е изискуемо обаче инкриминираното неизпълнение на алименти /неплащане на издръжка на съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние
трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите
суми, като преследва настъпването на общественоопасните
последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в
забава/. Последното индицира на субективните
измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването
на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на
задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи
заплащането на издръжка, неизследвани в разглеждания казус от съда.
Видно от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства подсъдимият е бил запознат
със съдебното решение, постановено за определяне на издръжката. Същевременно от
постъпилата справка от НАП е видно, че в голяма част от инкриминирания период, същият
е бил трудово ангажирал, съотв. е получавал доходи от
трудова дейност и не е бил регистриран като безработен. По делото не са събрани
доказателства същият да страда от заболяване, поради което и предвид възрастта
му, са налице обективните предпоставки при полагане на необходимата грижа и
усилия от същия да обезпечи финансовата възможност да заплаща дължимата
издръжка, чийта размер е значително под минималната
работна заплата за страната. . Поради изложеното, съдът намира, че подсъдимият
не е изчерпал всички налични фактиески и юридически
възможности да облезпечи изпълнението на задължението
за заплащане на издръжката дължима на малолетното си дете - х.а..
В тази
връзка следва да се съобразява
и разпоредбата на чл.
143, ал. 2 от СК, според
която родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, и тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите (по аргумент за
противното от чл. 143, ал.
3 от СК). За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимите ежемесечни издръжки за детето си, а през цялото това време
за неговите нужди е осигурявала средства единствено майка му. По делото не са събрани доказателства
установяващи нетрудоспособност на подсъдимия с оглед възрастта на същия, респ.
общо заболяване, с оглед на което липсата на трудови доходи, съдът оценява като
дължаща се на субективни причини. Същевременно в хода на съдебното производство
бе установено, че подсъдимият не е заплатил дори част от дължимата издръжка на
дъщеря си за продължителен период от време, с оглед на което и предвид
установените по делото чрез разпита на св. С. демонстрирано словесно от същия
нежелание да изпълнява осъдителния диспозитив на
съдебното решение касаещо дължимата издръжка, съдът
намира, че А. е искал настъпването на общественоопасния
резултат.
В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите на защитника на подсъдимия за субективна несъставомерност на процесното
деяние. Съгласно трайната съдебна практика, обективната невъзможност за
заплащане на издръжка изключва вината при извършено деяние по чл. 183 от НК,
когато самата тя не е причинена по вина на подсъдимия. От събраните по делото
доказателства, липсва установяване на обстоятелства, които да сочат наличие на
основателна причина, възпрепятстваща подсъдимия за престира
работна сила и да получава доходи за нея. Липсата на финансови средства, както
и грижите за други две малолетни деца и нетрудоспособната му майка не могат да
се приемат за обективни причини от непреодолим характер. Единствено фактът на
липса на достатъчно средства и грижи за други две деца и родител не
представляват форсмажор, който му пречи да издържа
малолетното си дете х.а., доколкото наличието на повече задължения, свързани
със семейните правоотношения на лицето, включително за финансово подпомагане и
издръжка на роднини и деца изисква полагането на повече усилия от лицето, за да
се сдобие с достатъчно финансови средства, за да изпълни своите задължения, в
т.ч. и по отношение на малолетното си дете х.а.
Поради изложените съображения,
съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне на наказанието
на подсъдимия, съдът съобрази като смекчаващо отговорността му обстоятелство чистото съдебно
минало на лицето към момента на извършване на деянието, както и семейното му положение, свързано с
необходимост от осигуряване на издръжка съотв.
финансова грижа за още две малолетни деца и родител. Като отегчаващо отговорността
му обстоятелство бе съобразена влязлата в сила присъда за извършено деяние от
същия вид, макар и в съвкупност с
настоящото и продължителността на периода на неизпълнение на задължението за
издръжка.
Предвид изложените съображения, като взе предвид, че деянието е осъществено при известен превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени, че за постигане
целите на чл. 36 от НК, ефективно и справедливо би било налагането на по-лекото
по вид наказание, предвидено в нормата на чл. 183, ал.1 от НК – „Пробация“ в съвкупност от задължителните пробационни мерки между минималния и средния размер, а
именно:
-
по чл. 42 а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от девет месеца .
-
и по чл. 42а ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от девет месеца.
С оглед засилване на превъзпитателния ефект и положително въздействие върху
личността на подсъдимия, с оглед формиране у същия на нагласи към отговорно и
ангажирано поведение спрямо малолетното си дете, съдът постанови същият да изтърпи и пробационната мярка по чл. 42а ал.2 т.4 от НК – „включване в
програма за обществено въздействие“ за срок от девет месеца.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: