№ 509
гр. Варна, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110116000 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
19, бл.53 Е,вх.В срещу СН. М. СТ., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. А. за приемане на
установено в отношенията между страните съществуване на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника СН. М. СТ. 4714,48 лв. по Договор за
потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г.; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 1600,69 лв., дължимо за периода от 20.03.2020 г. до 03.04.2021
г.; сумата от 253,22 лв., представляваща лихва за забава от 21.01.2020 г. /датата на изпадане
на длъжника в забава/ до 03.04.2021 г. /дата на предсрочна изискуемост/, сумата от 106,06
лв., представляваща законна лихва, дължима за периода от 03.04.2021 г. – датата предсрочна
изискуемост до 23.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
9241/2021г. по описа на ВРС.
Предявени са и осъдителни искове от ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София срещу СН. М. СТ. с правно основание чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на за заплащане на сумата от 1312,50 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата в размер на 2712,49
лева неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси по Договор за потребителски
кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г., както и сумата от 70,49 лв. представляваща лихва за
забава върху сумата от 1312,50 лв. за периода от 21.01.2020г. до 03.04.21г. и сумата от
145,69 лв. представляваща лихва за забава върху сумата от 2712,49 лева за периода от
21.01.2020г. до 03.04.21г. и сумата от 85,97 лв. лихва за забава върху вземането за договорно
възнаграждение за периода от 21.01.2020г. до 03.04.21г.
Предявени са и осъдителни искове от ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София срещу СН. М. СТ. с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумите 36,01 лв., 29,53 лв. и 61,02 лв., представляващи лихва за забава от
03.04.2021 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 23.06.2021 г. /дата на предсрочна
изискуемост/ върху главниците за услуга Фаст-1312,50 лв., Флекси 2712,49 лв.и договорното
възнаграждение от 1600,69 лв.
1
Ищецът твърди, че на 17.12.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит №
30041376709 между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като кредитор и С.М. П., като
длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 5000 лв.;
Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 308.30 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 48.99 %;
Годишен лихвен процент: 41.00 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 7399.42 лв.
По поискана и закупена допълнителна услуга :
Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1500.00 лв.
Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 3100.0С
Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 191.67 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги Общо задължение:
11 999.42 лв.;
Общ размер на вноска: 499.97 лв.; Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца. Ищецът
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията си
по договора, като на 17.12.2019г. превежда парична сума в размер на 5000 лв. по посочена
от длъжника банкова сметка (документ за кредитен превод с банкова референция:
067029970051037 от дата 17.12.2019 г. От своя страна длъжника поема задължение по
Договор за потребителски кредит ,№ 30041376709, като го сключва за срок от 24 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 308,30 лв. и падежна дата всяко 20-то
число на месеца.
Твърди, че съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия
по ДПК № 30041376709 клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни
услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително
условие за сключване на договора, а е опционално.
Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на длъжника.
Последният се е съгласил с определеното между страните възнаграждение предоставянето
на услугите - „Фаст" сума в размер на 1500.00 лв. и „Флекси" сума в размер на 3100.00 лв.
От стрина на длъжника по услуга „Фаст" е заплатена сума в размер на 187.50 лева, а по
услугата „Флекси" е заплатена сума в размер на 387.51 лева.
Ищецът излага, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с
договора задължения е направил само три пълни и една непълна погасителни вноски, след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите
условия към договора за потребителски кредит, на 03.04.2021г. договорът е обявен за
предсрочно изискуем от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. Твърди, че на
длъжника е изпратено уведомително писмо, че е обявена предсрочната изискуемост на
кредита.
Сочи, че към настоящия момент размерът на погасеното от С.М. П. задължение по
ДПК № 30041476709 е в общ размер на 1561.48 лева (хиляда петстотин шестдесет и един
лева и четиридесет и осем ст.). С плащанията си длъжникът е погасил част т задълженията
по договора, от които номинал в размер на 1276.53 лв. Сумата от 244.95 лв. е отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ.
2
Ищецът твърди, че с плащанията си клиентът е заплатил 40.00 лева от начислените
такси по тарифа, като по тях няма дължими суми. За периода от изпадане на длъжника в
забава 21.01.2020 г., дата на изпадане на длъжника и забава до 03.04.2021 г. (дата на
предсрочна изискуемост), С.М. П. дължи и лихва за забава, която е в остатъчен непогасен
размер от 555.37 лева.
Дружеството претендира законна лихва в размер на 232.62 лева, дължима от
03.04.2021 г. -датата на предсрочна изискуемост до 23.06.2021 г. и законна лихва от датата 3
на входиране на заявлението до изплащане на вземането.
Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски. В едномесечния срок за отговор
ответникът не изразява становище. В подадено по ч.гр.д.№9241/21г. възражение , сочи, че
не дължи изпълнение по издадената заповед.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 9241/2021 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу З.Х.М. ЕГН ********** от гр.Варна, ул.
„Браила“ № 12 СН. М. СТ., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. А. да заплати на
КРЕДИТОРА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес гр.
София, бул. „България“ 49, бл.53 Е, вх. В, сумата о т 4714,48 лв. по Договор за
потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г.; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 1600,69 лв., дължимо за периода от 20.03.2020 г. до 03.04.2021
г.; сумата от 253,22 лв. (петстотин петдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща лихва за забава от 21.01.2020 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/
до 03.04.2021 г. /дата на предсрочна изискуемост/; сумата от 106,06 лв. (двеста тридесет и
два лева и шестдесет и два стотинки ), представляваща законна лихва, дължима за периода
от 03.04.2021 г. – датата предсрочна изискуемост до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от 24.06.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски съобразно уважената част,
възлизащи на 163,48 лева.
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г.
, по които ответника се е задължил да заплаща сумата от по 499,97 лв. при уговорена лихва в
размер на 41% и ГПР 48,99 %. На същата дата било сключено допълнително споразумение
към договора, с което на клиента били предоставени допълнителни услуги срещу
възнаграждение в размер на 191,67 лв. Задълженията по кредита и допълнителното
споразумение на обща стойност 11499,31 лв. били разсрочени на 23 вноски по 499,97 лв. и
последна 24 вноска от 500,11 лв. За установяване на тези обстоятелства по делото са
представени договор за потребителски кредит № 30041376709, декларация от 17.12.2019г.,
погасителен план към договор за потребителски кредит,искане за отпускане на
потребителски кредит по кредит 30041376709, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
3
Съдът намира, че тъй като "Профи Кредит България" ЕООД, като финансова
институция отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, това означава, че същото може да бъде
определено като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Видно от представено по делото нареждане на л.14 от делото се установява, че
уговорената заемна сума в размер на 5000 лева е усвоена от Снежана П., като е преведена по
нейна сметка.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 48,99%, а ГЛП е в размер на
41 7 %. Към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал.
5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а
клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между
страните ГПР от 48,99%, не надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето на
сключване на договора от 10,01%, при определения от БНБ основен лихвен процент /0,01%/
и 10 пункта надбавка. Ето защо не е налице твърдяната от процесуалния представител на
ответницата в тази връзка недействителност на договора.
Трайната съдебна практика приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1
от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на
кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Липсват доказателства за редовно връчване на представеното по делото
уведомително писмо от 05.04.2021г. /л.19 от делото/ за предсрочна изискуемост на
вземането по Договор за потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г.
Срокът на Договор за потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г. е 24
месеца, т.е крайния падеж на договора е 17.12.2021 г. Предвид погасителен план от
17.12.2019г. е уговорена последна погасителна вноска дължима на 20.12.2021 г. или към
датата на подаване заявлението в съда 25.06.2021г. не е била настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане, вземането не е било изискуемо и към датата на подаване на
исковата молба-04.11.2021г.
Независимо от гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на присъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната
практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т. 1 от ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото не са събрани доказателства, установяващи уведомяването на длъжника за
упражненото от кредитора право да обяви предсрочна изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Въпреки това, след подаване на
заявлението до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е
настъпил крайния падеж на договора. Последният факт от своя страна обуславя настъпилата
изискуемост на вземането за главница и догов. лихва по договора за кредит и същият следва
да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съдът е приел за безспорно между страните, че ищцата е заплатила по процесния
договор за кредит общо сумата от 1561, 48 лв.
Видно от представена справка извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит № 30041376709-л.22 от делото , неоспорено от ответника, заемателят е извършил
плащане в общ размер на 1561,48 лв., от която със сумата от 575,01 лв. е погасено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, а с останалата част са погасени
други задължения / в т. ч. главница и догов. възнаграждение/. Ответницата не е подала в
4
срок отговор на исковата молба и не е оспорила дължимостта на главницата и догов.
възнаграждение с твърдения за неправилно приспадане на платените суми, считайки
вземанията, за които са отнесени като недължими.
Що се касае до претендираното възнаграждение по предявените осъдителни искове за
закупен допълнителен пакет от услуги съдът намира следното: Съгласно приложеното към
договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, посоченото
възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените
услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2)
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на
падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съдът
намира, че така уговорените услуги касаят действия, свързани с усвояването и управлението
на кредита, поради което и уговарянето на това допълн. възнаграждение противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това видно от споразумението е уговорено, че
"възнаграждението за предоставянето на тези допълнителни услуги става изискуемо с
подписването на настоящото споразумение от страните по ДПК". Оттук се налага извода, че
страните са се договорили за плащане срещу всяко конкретно упражнено от
кредитополучателя преобразуващо кредитното правоотношение право. По делото нито се
твърди, нито са представени доказателства, че правата, договорени в допълнителното
споразумение са били упражнени от ответника. Следователно, таксуването с
допълнителното споразумение на предоставени, но неупражнени права, въз основа на
самото споразумение, без същото да е консумирано, е неоснователно и необосновано.
Отделно от изложеното, обосновано би могло да се приеме, че по същество тази уговорка
поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си
позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е
надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 ЗПК). Това е
в очевидно противоречие както с изискванията на закона за добросъвестно кредитиране,
така и с добрите нрави. Ето защо недействителна е уговорката за възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги в размер на 1312,50 лева за услуга Фаст и 2712,49 лв. за услуга
Флекси , което обуславя недължимост на тази искова претенция.
При гореизложеното исковете за присъждане на сумата от за закупена и използвана
услуга Фаст в размер на 1312,50 лв. и неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси
в размер на 2712,49 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни. Като акцесорна на
главното нищожно задължение, сумата, претендирана като лихва в размер на сумите 29,53
лв. и 61,02 лв., представляващи лихва за забава от 03.04.2021 г. /датата на изпадане на
длъжника в забава/ до 23.06.2021 г. /дата на предсрочна изискуемост/; сумите от 70,49 лв. и
145,69 лв., представляваща законна лихва, дължима за периода за периода от 21.01.2020г. до
03.04.21г., също се явяват недължими.
Изключение от забраната за начисляване на лихва върху лихва е предвидено в чл.
294, ал. 2 от ТЗ, съгласно който може да се начислява лихва върху лихва само ако е
уговорена. Правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ се прилага между търговци (Решение на ВКС
275-2014-I Г. О. по гр. д. 3 783/2013 г.). Затова, когато страна по сделката е физическо лице,
следва да се приложи чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Дори да се приеме, че е налице противоречие
между двете разпоредби, съгласно §1 от ДР на ЗЗП се прилагат разпоредбите, които
осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. В случая задълженото лице е
потребител. Затова спорното правоотношение следва да се регулира от нормата на чл. 10, ал.
3 от ЗЗД, която е по-благоприятната за него. Начисляването на лихва върху договорна лихва
е незаконно и такава уговорка е нищожна. Поради което недължима е и начислена лихва
върху договорното възнаграждение от 1600,69 лв. съответно да се отхвърли за сумите от
36,01 лв. и 85,97 лв.
5
С оглед на което предявените осъдителни искове следва да се отхвърлят изцяло.
По предявения установителен иск по чл.422 от ГПК, като се съобразява въведения
предмет на делото, предвид установената по-горе недължимост на вземането за пакет
допълн. услуги, отчитайки извършеното плащане, следва да се приеме, че с него е погасена
договорна лихва в размер на 575,01 лв., предвид ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2017 гр.
София, 27 март 2019 год. или (2399,42-416-575,01=1408,41 ) искът се явява основателен за
сумата от 1408,41 лв.за договорна лихва.
С оглед на това основателни се явяват претенциите по предявения установителен иск
за главница в размер на 4714,48 лв. и догов. възнаграждение в размер на 1408,41 лв. и
обезщетение за забава дължимо за периода от 20.03.2020 г. до 03.04.2021 г.; сумата от 253,22
лв., представляваща лихва за забава от 21.01.2020 г. /датата на изпадане на длъжника в
забава/ до 03.04.2021 г. /дата на предсрочна изискуемост/, сумата от 106,06 лв.,
представляваща законна лихва, дължима за периода от 03.04.2021 г. – датата предсрочна
изискуемост до 23.06.2021 г. Съответно следва да се отхвърли иска за установяване
дължимост на сумата за договорна лихва над горницата от 1408,41 лв. до претендираните 1
600,69 лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените в производството разноски, съразмерно с
уважената част от иска -169,09 лв. д.т., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 261,34 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер 158,77 лв.,
съразмерно с уважената претенция.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска по чл. 422 от ГПК. Предвид
обстоятелството, че адв. Радослав Данков е предоставил безплатна правна помощ на
ответника на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на същата следва да се
присъди минималния адвокатски хонорар, който в настоящия случай се явява 19,20 лева от
общия в размер на 663,72 лева, определен по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г.
Тъй като, липсва направено искане в производството по чл.410 от ГПК, както и
представяне на доказателства в тази насока, разноски не се присъждат в полза на
ответницата.
Съответно разноски по предявените осъдителни искове следва да се присъдят на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответницата. Предвид обстоятелството, че адв. Радослав
Данков е предоставил безплатна правна помощ на ответника на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата, на същата следва да се присъди минималния адвокатски хонорар,
който в настоящия случай се явява 541,76 лева, определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 2004 г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание
чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че СН. М. СТ., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. А. дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр.София, бул.”България” 49, бл. 53 Е, вх. В вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9241/2021г. по описа на ВРС сумата от
4714,48 лв. (четири хиляди седемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и осем
стотинки) по Договор за потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г., неплатено
договорно възнаграждение в размер на 1408,41 лв. (хиляда четиристотин и осем лева и
четиридесет и една стотинки), дължимо за периода от 20.03.2020 г. до 03.04.2021 г., сумата
от 253,22 лв. (двеста петдесет и три лева и двадесет и две стотинки), представляваща
лихва за забава от 21.01.2020 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.04.2021 г.
/дата на предсрочна изискуемост/, сумата от 106,06 лв. (сто и шест лева и шест стотинки),
представляваща законна лихва, дължима за периода от 03.04.2021 г. – датата предсрочна
изискуемост до 23.06.2021 г., като отхвърля иска за неплатено договорно възнаграждение
за горницата над 1408,41 лева до претендираните 1600,69 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
********* срещу СН. М. СТ., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1312,50 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата в размер на 2712,49 лева
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси по Договор за потребителски кредит
№ 30041376709 от 17.12.2019 г., както и сумата от 70,49 лв. представляваща лихва за забава
върху сумата от 1312,50 лв. за периода от 21.01.2020г. до 03.04.21г. и сумата от 145,69 лв.
представляваща лихва за забава върху сумата от 2712,49 лева за периода от 21.01.2020г. до
03.04.21г. и сумата от 85,97 лв. лихва за забава върху вземането за договорно
възнаграждение за периода от 21.01.2020г. до 03.04.21г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
********* срещу СН. М. СТ., ЕГН ********** искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане за заплащане на сумите 36,01 лв., 29,53 лв. и 61,02 лв., по Договор за
потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г., представляващи лихва за забава от
03.04.2021 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 23.06.2021 г. /дата на предсрочна
изискуемост/ върху главниците за услуга Фаст-1312,50 лв., Флекси 2712,49 лв. и
договорното възнаграждение от 1600,69 лв.
ОСЪЖДА СН. М. СТ., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. А. да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”България” 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 261,34 лв. (двеста
шестдесет и един лева и тридесет и четири стотинки), представляваща направените
разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА СН. М. СТ., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. А. да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”България” 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 158,77 лв. (сто петдесет
и осем лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща разноски в производството
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 9241/2021г.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Р.Д.Д. от ВАК сумата в размер на 560,96 лв. (петстотин и шестдесет лева и
деветдесет и шест стотинки), възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7