№ 3027
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20241110200162 по описа за 2024 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 162 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/:
Образувано е по жалба на "***" ЕООД, с ЕИК *** представлявано
от управителя му В.П.Н. депозирана чрез адв. М. Д. от Адвокатска
колегия – ***, редовно упълномощена срещу Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ***
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с който на
дружеството жалбоподател „***“ ЕООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3
във вр. с ал. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закон за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2500.00 (две хиляди и петстотин) лева, за нарушение
на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата от "***" ЕООД, депозирана чрез адв. М. Д. от Адвокатска
колегия – гр. *** са релевирани доводи за незаконосъобразност на
оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с
твърдения за издаването му в противоречие на материалноправните
норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в разрез с целта на закона. На първо място в тази насока и в
жалбата се сочи, че за нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП не е предвидено издаването на електронен фиш, тъй като в Закона
за пътищата липсва правна уредба за налагане на административни
наказания чрез издаване на електронен фиш.
1
На следващо място в жалбата се навеждат твърдения, че липсва яснота
относно датата на издаване на електронния фиш, за да се направи
преценка дали са били спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Сочи се, че
въпросното ППС, по отношение, на което е бил издаден атакувания
електронен фиш е било снабдено с монтирано и действащо бордово
устройство, посредством което е ставало електронното събиране на
таксата. Оспорен е процесуалният ред за съставяне на ЕФ, като се
застъпва становище, че не са налице данни и доказателства, установяващи
по несъмнен начин виновно поведение от страна на нарушителя.
Изложено е, че ако за твърдяната в електронния фиш отсечка не са
декларирани данни и не е платена такса, то тя би била в минимален
размер, поради което размерът на наложената санкцията противоречи на
принципът за пропорционалност. В този смисъл и са изложени подробни
съображения за наличието на маловажен случай и приложение на чл. 28
ЗАНН.
С оглед на изложеното и в жалбата от „***“ ЕООД се иска съдът да
отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
дружеството жалбоподател "***" ЕООД - редовно призован, не се явява.
Не се явява и редовно упълномощеният процесуален представител – адв.
М. Д. от Адвокатска колегия – гр. ***.
От същата са депозирани писмени бележки, в които поддържа
изложените в жалбата аргументи, като прави допълнение относно
размерът на санкцията, който намира за наложен в противоречие на чл. 9а
от Директива 1999/62/ЕО и Решение на СЕС по дело С61/23 г., като сочи,
че е нарушен принципът за пропорционалност. Моли за отмяна на
обжалвания електронен фиш и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт С.Г.,
редовно упълномощена, която оспорва жалбата и моли да бъде оставена
без уважение, като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваният
електронен фиш е издаден при спазване на процесуалните правила и
правилно приложение на материалния закон. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.06.2021 г. в 11:45 часа пътно превозно средство,
представляващо влекач „***“, с рег. № ***, с технически допустима
2
максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6С, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на
състава 44000, в община Столична, се движило по път А-6, като при
пътния участък на км. 50+427, с посока Нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че за посоченото
ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закон за пътищата /ЗП/, като за същото нямало валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението № C5320EB442F26A7AE053021F160AEF9D било
установено с устройство № 10181, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната
система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за
собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било
установено, че собственик на заснетото превозно средство е дружеството
"***" ЕООД, с ЕИК ***, със законен представител В.П.Н.. Поради това на
юридическото лице „***“ ЕООД бил съставен процесният електронен
фиш № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал.
3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2500.00 (две хиляди и
петстотин) лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и допълнително представени от
АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, които
прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Нарушението се установява от приложените на хартиен носител
генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с
номер на нарушението C5320EB442F26A7AE053021F160AEF9D, ведно
със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват
доказателство за отразените в тях обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа
и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков
материал от електронната система. Видно е, че плащане за движение по
път, за който се събират съответните такси, не е постъпило.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно
и в своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно
3
непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на
обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени
доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване
и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа
обстановка, поради което съдът им дава вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от
процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем
административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, при частично споделяне на посочените в нея възражения.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 63 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата.
Отговорността на дружеството – жалбоподател "***" ЕООД е
ангажирана с издаването на електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата по реда на чл. 189ж, ал.
1 от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б,
извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена
предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят
дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа,
нарушението се документира от Електронната система за събиране на
пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава
доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков
материал (съдържащи се в административнонаказателната преписка).
Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята
съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства. Характерът на отразените в електронната система за
събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената
разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
4
заплащане на дължимите такси“.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Според чл. 179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно
средство от категория по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.
10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2 500 (две хиляди и
петстотин) лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС,
ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо
лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева.
В настоящия случай, на база събраната доказателствена
съвкупност се установи, че на 10.06.2021 г. в 11:45 часа пътно превозно
средство, представляващо влекач „***“, с рег. № ***, с технически
допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория
Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима маса на състава 44000, се движил в община Столична, по път
А-6 с посока Нарастващ километър, като пътният участък при км. 50+427,
е включен в обхвата на националната платена пътна мрежа. От снимките,
генерирани посредством устройство № 10181, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за
нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно
средство се е движило в рамките на процесния пътен участък без да е
разполагал със заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата.
Необосновано представителят на жалбоподателя се позовава на
отсъствието на задължителни реквизити от императивно изискуемото
съдържание на електронния фиш. Очевидно е присъствието на
изискуемите елементи, обосноваващи обективната страна на
нарушението, а именно – дата, място и точен час на неговото извършване,
регистрационен номер на ППС, данни за собственика или ползвателя,
данни за конкретната локация от пътния участък и принадлежността на
последния към републиканската пътна мрежа и други. Направеното
словесно описание на деянието съответства смислово на сочената за
5
нарушена правна норма, а предвид автоматизирания процес на
генериране на данните във фиша и двукратното споменаване на
компетентния административнонаказващ орган е неоснователно да се
твърди неяснота в издателя му.
Нарушен е обаче редът за санкциониране на дружеството
жалбоподател „***“ ЕООД, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че за така вмененото на
дружеството жалбоподател нарушение Агенция „Пътна инфраструктура“
и по-конкретно Национално ТОЛ управление не разполага с процесуална
възможност да издава електронни фишове и да се отклонява от общия ред
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН – чрез съставяне на
АУАН и издаване на наказателно постановление. Следва да се отбележи,
че процедурата за санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от същия закон, като последната
повелява съставянето на актове за установяване на административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в да се осъществява от длъжностните лица
на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно
тяхната компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване
на НП от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица.
Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране
на административнонаказателната отговорност на лицата е изрично
предвидено в закон и само при нарочно очертана ясна възможност за
нейното дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се
търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на
електронен фиш. В случая подобна облекчена процедура е визирана
единствено в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която предвижда
издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител само при извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, но
не и за такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, към момента на извършване на
твърдяното нарушение – 10.06.2021 г.
В настоящия случай съдът намира за неправилно ангажирана
отговорността на санкционираното лице на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3
във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП предвижда на юридическо лице - собственик на МПС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни, да се налага имуществена
санкция в размер на 2500 лв. Но с оглед систематичния анализ на Глава
VII от ЗДвП може да бъде изведено единственото отклонение от общото
6
правило за протичане на административнонаказателното производство
чрез издаване на АУАН и НП, което отклонение е предвидено при
констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по
чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно регламентира, че при
осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение.
От горното следва изводът, че ангажирането на отговорността на
„***“ ЕООД по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при
условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо. Тук е мястото да бъдат
разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато
първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то
втората норма наказва поведението на собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са
обективно съществуващите различия между двете норми досежно:
субектите на отговорност, правно дължимото поведение и
регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в
този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл.
189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по
аналогия. Очевидно за вмененото на дружеството жалбоподател
нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на
електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде
ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл.
189е и следващите от ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира, че издавайки атакувания
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да
състави АУАН и последващо НП, наказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни
законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и
правата на дружеството жалбоподател „***“ ЕООД да упражни
ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и
чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в подкрепа на своите
твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на
контролните органи. Установените непълнота и неяснота на правната
уредба относно издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
7
не могат да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове.
В случая обаче следва да се обърне внимание и на разпоредбата на
чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на
Решение 2009/750/ЕО, съгласно която: „Доставчиците на ЕУЕПТ
информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство“. В случая доставчикът на електронната услуга за
събиране на пътни такси за изминато разстояние, респ. АПИ, е следвало
да уведоми "***" ЕООД, собственик и ползвател на ППС, за конкретния
случай на недекларирана пътна такса и да предложат възможност за
отстраняване на нередността преди да се пристъпи към ангажиране на
отговорност на собственика на процесното ППС. В този смисъл е и
последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са
регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024
г., с които националното законодателство е съобразено изцяло с
изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от
28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и разпоредбите
на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е очевидна
волята на законодателя, че към настоящия момент нормите от ЗП
противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от
28 ноември 2019 г. Очевидна е и разликата между уведомяването от
доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато
разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от една
страна, и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, от
друга. В този смисъл следва да се приложат разпоредбите на Регламент за
8
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., които имат
пряко действие, като собственикът на автомобила „***“ ЕООД не е
следвало да бъде директно санкциониран, а да му се предостави
възможност да заплати дължимата пътна такса за процесния сегмент от
пътя. В този смисъл и неправилно дружеството-жалбоподател „***“
ЕООД е било санкционирано за извършеното деяние, което се изразява в
неподаване на съответните данни и то само за част от маршрута, по който
се е движил процесният автомобил. Снабдявайки МПС с бордово
устройство, собственикът на автомобила е направил всичко зависещо от
него за изпълнение на задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, поради
което е следвало да му се предостави възможност да заплати дължимата
такса за преминаване през съответните участъци, в срок до 14 дни,
считано от уведомяването и едва при неспазване на задължението да
пристъпи към предприемането мерки за санкциониране.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице
основание за отмяна на атакувания електронен фиш, който е бил издаден
при изначален порок, произтичащ от допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, като с оглед значимостта на така установения
порок се обезсмисля последващото разглеждане на спора по същество с
обсъждане на останалите възражения на жалбоподателя.
По разноските:
Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя „***“
ЕООД, чрез упълномощения му представител адв. М.Д. от АК- *** за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550
(петстотин и петдесет) лева и искането на процесуалния представител на
Агенция „Пътна инфраструктура“, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата
на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради това и с оглед
обстоятелството, че съдът намери обжалвания електронен фиш за
незаконосъобразен, направеното от представителя на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на осн. чл. 63,
9
ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, а искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение – оставено без уважение.
Предвид направеното от процесуалния представител на
въззиваемата страна възражение за прекомерност на така заплатеното
адвокатско възнаграждение и като съобрази разпоредбите на чл. 36 от ЗА,
вр. с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според които
минималното адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното
наказание е под форма на имуществена санкция в размер от 1000 до 10000
лева, е в размер на 400 лева + 10 % за горницата над 1000 лева; както и
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът в
настоящия му съдебен състав намира, че възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно. В тази връзка и съдът
намира, че на дружество „***“ ЕООД следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатски хонорар в размер на 550 (петстотин и петдесет)
лева, за който са представени писмени доказателства – договор за правна
помощ и съдействие (л. 45-46 от делото), която сума Агенция "Пътна
инфраструктура" следва да бъде осъдена да заплати на дружеството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № *** издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, с който на „***“ ЕООД, с ЕИК ***
на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б
от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2500.00 (две хиляди и
петстотин) лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА, Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да
заплати на "***" ЕООД, с ЕИК ***, сумата в размер на 550.00 (петстотин
и петдесет) лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на касационните основания,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11