О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II - 750 25.02.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 482 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №
3121 от 20.11.2019г., постановено по
гражданско дело № 5635/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Главна дирекция “Национална
полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.София,
бул.“Александър Малинов“ 1 да заплати на А.П.В., ЕГН ********** ***, сумата от 721.24 лева главница, представляваща
нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 112.26 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положния от него за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., 785 часа
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 114.15 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 31.10.2016г. до 15.07.2019г. С решението Главна дирекция “Национална
полиция“ е осъдена да заплати на А.П.В., сумата от 350 лева съдебно-деловодни
разноски, както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса
в размер на 100 лева и 200 лева разноски за експертиза.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на вътрешните
работи, с адрес гр.София, бул.“Александър Малинов“ 1, чрез гл.юрисконсулт Радослав
Петров. Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес, поради което
е допустима.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно районният съд приел, че след като не се
съдържа законова регламентация, субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ,
което се налага, за да не се постави в
по-неблагоприятно положение ищецът спрямо останалите държавни служители и
работещите по трудово правоотношение.
Според въззивника
ЗМВР се стреми да даде цялостна уредба на отношенията по повод държавната
служба в МВР. В чл.142, ал.1 ЗМВР определя статута на три категории служители.
Статутът на първата от тях държавните служители- полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението, се урежда със ЗМВР, статутът на
втората категория- държавните служители се урежда от ЗДСл, а статутът на
лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда
на КТ и ЗМВР. Трите категории служители са ясно
диференцирани. Предвид специфичните дейности и функции на МВР, законодателят създал специален ред, отнасящ се само и
единствено за тази категория служители. В чл.178, ал.1 ЗМВР законодателят е предвидил заплащане
на допълнителни възнаграждения само за държавните служители, включително такова
за извънреден труд. Разпоредбата на чл.179, ал.4 от ЗМВР също предвижда извън
допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178, ал.4 ЗМВР и други
допълнителни възнаграждения, в случаи, определени със закон или с акт на МС.
Последните не се следват на лицата,
работещи по трудово правоотношение.
Изтъква се, че
съгласно чл.136, ал.3 от КТ нормалната продължителност на работното време през
деня е до 8 часа, а през нощта- до 7ч. /чл.140, ал.1, изр.2 КТ/. При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време на работното място- чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
който коефициент се равнява на 1,143. Такава разпоредба не съществува по
отношение на държавните служители в МВР за процесния период. Разпоредбата на
чл.187, ал.9 от ЗМВР изключва приложението на КТ, ЗДСл или подзаконовите
нормативни актове по приложението им. Затова намира, че не са налице
предпоставките за приложение на НСОРЗ, на която се позовал съда. Трайната и
непротиворечива практика на ВКС е в смисъл, че отношенията във връзка със
заплащането и компенсирането на
извънредния труд на държавните служители в МВР се уреждат от специалния закон. Нощният труд на държавните
служители в МВР е уреден в чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР. Разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно, защото не са налице две от предпоставките за това-
продължителността на нощното работно време да е по-малка от това на дневното и
трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми.
На следващо място
са изложени оплаквания, че съдът не е обсъдил нито един от изложените от
въззивника аргументи в отговора на исковата молба и писмената защита за
неприложимост на НСОРЗ, а съдът безмотивно приел, че е налице празнота, както и
че неприемането субсидиарно приложение на Наредбата би поставило служителите на
МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата,
работещи по трудово правоотношение.
Изведено е
заключение, че тази категория служители на МВР не е поставена в
по-неблагоприятно положение от останалите служители и от лицата, работещи по
ТПО, по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения, нито пък е налице
празнина в закона. Сочи, че съдът един
път е използвал термина „празнота“, друг път „непълнота“ в закона, като
отбелязва, че термин „празнота“ не съществува, още повече че двете понятия не
са еквивалентни по значение. Сочи, че не е налице извънреден труд, тъй като
ищецът не е работил повече от заложените 24 часа за смяна.
Иска от съда решението да бъде отменено, и да бъде
постановено ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срока по закон не е депозиран отговор от ответната
страна – А.П.В..
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на
вътрешните работи, с адрес гр.София, бул.“Александър Малинов“ 1, чрез
гл.юрисконсулт Радослав Петров.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: