Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
09.01.2020 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
дванадесети ноември |
|
Година
|
2019 |
||
В открито заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава
Стоянова |
|
|||||||
като разгледа
докладваното от
|
съдия
АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело номер |
402 |
по описа за |
2019
|
година |
||||
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Д.П.Л. *** е обжалвал
Наказателно постановление № 19-0300-000268/28.08.2019 година на Началник Група към
ОДМВР гр. Враца РУ гр.Мездра, с което, за нарушение на чл.103 ЗДвП, са му наложени,
на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП, административни наказания глоба в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Възраженията
са в смисъл, че изложената в административните актове фактическа обстановка не
кореспондира с действително настъпилите събития. В тази връзка се твърди, че на
инкриминираната дата МПС е управлявано от лице, различно от посоченото в
административните актове. Освен това, не става ясно какво нарушение е извършил
водача, тъй като, според наличното в НП описание, същият е извършил деяние, с
което не е изпълнил изискванията на две взаимоизключващи се законови хипотези,
като не е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от служителите място. На тези основания се иска отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа искането си.
Процесуалният му представител
адв. Бистра Лазарова от АК Ловеч счита, че събраните доказателства не подкрепят
фактическата обстановка, тъй като не сочат по безспорен начин Л. да е
управлявал процесното МПС, респ. да е извършил твърдяното нарушение.
Наказващият орган, редовно
призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
На 28.06.2019 година
свидетелите Г.М. и Ц.П. – служители на Национално ТОЛ управление, сектор
„Контрол и правоприлагане“ Монтана, заедно с автомобил марка „Фолксваген
Кадис,“ се намирали на Гл. път Е 79 /I-1/ км. 165.177
/района на КПП Ребърково в землището на с.Ребърково/. На около 2 км. от екипа
били разположени служители и служебен контролен автомобил марка „Дачия“ на
същото управление, оборудван с камери и компютърно устройство. Камерите
заснемали участниците в движението по предварително зададеното подлежащо на
контрол за заплатена пътна такса пътно платно, след което с компютърното
устройство – лаптоп служителите извършвали проверка за заплатена пътна такса.
При липса на такава се подавал сигнал до М. и П., които спирали съответното МПС,
за да извършат същинската проверка на място за платена такса. Около 15.48 часа на
свидетелите бил подаден сигнал за извършване на проверка на заснето от камерите
МПС – лек автомобил „Мерцедес 200 ЦЕ“ с регистрационен номер ОВ7922ВН. За целта
свидетелят М. навлязъл в пътното пътно и подал с дясната си ръка сигнал за
спиране със стоп-палка, а с лявата посочил автомобила, който трябвало да спре.
В този момент въпросното МПС се отдалечило в страни от свидетеля, приближавайки
се към осовата линия и продължило движението си, без да намалява скоростта. За
случая М. изготвил докладна записка до Началника на Сектор „Контрол и
правоприлагане“ Монтана, която впоследствие била изпратена на РУ Мездра за произнасяне
по компетентност предвид наличие на нарушение на правилата по Закона за
движението по пътищата. Работата по образувана там преписка вх. №
967000-7934/2019 година била възложена на свидетеля Г.Т., които извършил
справка относно собствеността на МПС – лек автомобил „Мерцедес 200 ЦЕ“ с
регистрационен номер ОВ7922ВН. Според данните от АИС КАТ ПП, собственик на
автомобила към инкриминираната дата бил жалбоподателят Д.П.Л. ***. На
12.08.2019 година същият се явил в РУ Мездра, където свид. Т. го запознал с
материалите от преписката. Пред полицейския служител Л. отрекъл да е управлявал
процесното МПС на 28.06.2019 година и заявил, че не може да посочи кой е бил
водачът. Същите данни жалбоподателят вписал и в декларацията за предоставяне на
информация по извършено нарушение по Закона за движението по пътищата във
връзка с разпоредбите на чл.188 ал. от същия закон. При това положение, в
присъствието на свидетелите М. и П., свид. Т. съставил на Д.Л. АУАН за
нарушение на чл.103 вр. чл.167а ал.2 т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.Р.Т., Г.Н.М. и Ц.В.П..
По искане на
жалбоподателя и процесуалния му представител адв. Б. Лазарова, като свидетел е
разпитан и Петър Данаилов П. – син на Д.Л.. Пред съда П. е заявил, че към инкриминираната
дата е бил ползвател на лекия автомобил „Мерцедес 200 ЦЕ“ с регистрационен
номер ОВ7922ВН. Въпросния ден той пътувал с колата от гр. София за гр.Вършец за
участие в семинар. Тъй като не познавал добре района, свидетелят не може да
посочи конкретното място, но е категоричен, че на една отбивка изскочил
господин с палка в дясната ръка и направил някакви движения. Човекът не бил със
служебна униформа, а с цивилни дрехи – дънки и зелено елече, тип рибарско. П.
не разбрал, че движенията са адресирани към него, а и нямал време за реакция.
Затова не спрял автомобила и продължил пътуването. Подминавайки мястото,
откъдето се появил непознатия, П. погледнал в огледалото и видял автомобила на БГТОЛ.
След известно време разбрал, че за този случай баща му е извикан в РУ Мездра,
където му е съставен АУАН.
Освен гласни, по
делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба
от Д.Л., намира същата за основателна. Съображенията за това са следните:
АУАН е съставен на
жалбоподателя за това, че на инкриминираните дата и час, управлявайки лек автомобил,
при подаден от служители на БГТОЛ сигнал не спира плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от служителите място, с което е нарушил
чл.103 от Закона за движението по пътищата. В тази разпоредба законодателят е
регламентирал в задължение за водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от
контролни органи, да спре в най-дясната част на платното за движение, или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. След преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият състав счита, че жалбоподателят не е нарушил
въпросната разпоредба. Чл.103 ЗДвП не съдържа пояснение на понятието „подаден
сигнал за спиране“, поради което препраща към текста на чл.170 ал.3 от същия
закон. Тази разпоредба задължава контролния орган да подаде своевременно ясен
сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача да е оформено
убеждението, че този сигнал е предназначен за него, след което за последният следва
задължението да спре най-вдясно на пътното платно, или на посочено му от
контролният орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и
с описваща кръг червена светлина. Униформен полицай може да спира ППС и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. От гореизложеното се налага
извода, че за да е извършено нарушение по чл.103 ЗДвП е необходимо, на първо
място, да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган. На
второ място, контролният орган следва да посочи мястото на спиране. На трето
място, следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно
подаденият сигнал е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на
четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в
най-дясната част на пътното платно, или пък на посоченото от представителя на
контролната служба място и да изпълнява неговите разпореждания. Изхождайки от
събраните по делото доказателства, съдът намира, че същите не подкрепят
описаната в административните актове фактическа обстановка. От показанията на
свидетелите М. и П. става ясно, че на инкриминираните дата и час на лек
автомобил Мерцедес 200 ЦЕ“ с регистрационен номер ОВ7922ВН не е спрял на
подаден от тях сигнал със стоп палка. Независимо един от друг, контролните
служители заявяват пред съда, че не са успели да видят лицето, управлявало
автомобила. Според свидетеля Т., водачът на МПС не е бил установен и в хода на
проверката, образувана в РУ Мездра въз основа на докладната записка, изготвена
от свид. М.. При това положение Т. е съставил АУАН на жалбоподателя като
собственик на процесния автомобил, позовавайки се на чл.188 ал. ЗДвП. Предвид
обстоятелството, че не е посочил в декларацията по чл.188 ал.1 ЗДвП лицето,
управлявало лекия автомобил, Д.Л. в качеството си собственик правилно е бил
възприет като субект на административно-наказателна отговорност за извършено
нарушение на чл.103 ЗДвП. В рамките на настоящото съдебно производство обаче са
събрани доказателства, които разколебават тази теза. Тук следва да се отчетат
показанията на свид. Петър П., в които признава, че е управлявал лекия
автомобил на посочената в актовете дата. Освен това, същият описва и
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. От проведения разпит
става ясно, че като водач на процесния автомобил П. не е спрял на подадения
сигнал със стоп палка, като обяснението му за това е липсата на яснота към кого
е бил адресиран. По тази причина свидетелят не е намалил скоростта на движение
и е продължил пътуването. Съобщените от П. данни касателно обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, кореспондират с твърденията на свидетелите М. и П..
При това положение съдът приема, че на инкриминираната дата водач на лек
автомобил Мерцедес 200 ЦЕ“ с регистрационен номер ОВ7922ВН е бил не
жалбоподателя Д.Л., а свидетелят Петър П. и същият е извършил деянието, описано
в АУАН и НП. В хода на съдебното производството не са събрани доказателства,
сочещи Л. да е управлявал въпросното МПС, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0300-000268/28.08.2019
година на Началник Група ОДМВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушение на
чл.103 от Закона за движението по пътищата, на Д.П.Л. *** са наложени, на
основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП, административни наказания глоба в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна
жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: