№ 90
гр. Силистра , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Красимира П. Христова
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20213420200007 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ”Д.А.Д.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, обл.Шумен, ****** представлявано от Д.Й.Д., против Наказателно
постановление (НП)№ 19-001213/ 20.11.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”-гр.Силистра, с което на дружеството на основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от
КТ е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2500 /
две хиляди и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице с правен интерес и в
преклузивният срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
Жалбоподателят при редовност на призоваването не се явява управителя, вместо
него- проц.представител адв.Д.К. при АК- Шумен. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление, съобразно изложените в жалбата и съдебно заседание доводи.
Твърди се, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
материалноправни и процесуални нарушения, поради което се моли съда да го отмени с
произтичащите от това последици. Развиват се съображения, че не е извършвано вмененото
във вина административно нарушение, тъй като се касае за правоотношения по граждански
договор.
За ответника Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Силистра се явява
ст.юрисконсулт И.А. редовно упълномощен, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
1
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Акцентира върху
обстоятелството, че са касае за прикрити трудовоправни отношения, а не до привидните
граждански отношение. Подробно и аргументирано развива становището си.
Съдът след като прецени събраните доказателства по делото и становищата на
страните направи следните фактически и правни изводи:
Свид. М.Д. на длъжност главен инспектор в Д”ИТ” гр.Силистра и свид.Р.И. в
изпълнение на служебните си задължения на 19.10.2020г. в 16,00 часа извършили проверка
за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на строителен обект „Саниране на жилищен блок“, нохадящ се в
гр.Силистра, ул.“Симеон Велики“ №15, с изпълнител на СМР „Д.А.Д.Б.“ ЕООД- Шумен. В
хода на проверката се установило, че строителните работи на обекта са свързани с
полагането на хидроизолация, смяна на улуци, подмяна на дограма, полагане на
топлоизолация, които са били част от цялостното саниране на сградата. Свид.И.С. работил
като монтажник на хидроизолация, като в момента на проверката е полагал хидроизолация
на покрива на жилищната сграда. При проверката пред органите на Д“ИТ“-Силистра бил
представен граждански договор № 1/ 12.10.2020г., сключен между търговското дружество и
наетото лице, с основен предмет- извършване полагане на хидроизолация на обект
„Многофамилна жилищна сграда гр.Силистра, ул.“Симеон Велики“ № 15“. Инспекторите
предоставили на работника когото установил на обекта, формуляр на декларация по чл.402
ал.1, т.3 от КТ за да я попълни. На место било установено и друго лице извършващо същата
работа. За констатациите от проверката бил съставен съответен протокол от контролните
органи. От декларацията попълнена от свид.И.С. проверяващите установили, че работникът
започнал работа на 14.10.2020г., с работно време от 09,00 до 17,00 часа, с почивка от 12,00
до 13,00 часа и почивни дни събота и неделя. Освен това свидетеля е посочил, че работел
срядата и четвъртък, а в петъчния ден не е работил поради влошени климатични условия.
Договореното възнаграждение било в размер на 7,00 лева за поставен кв.м. хидроизолация.
Работата му е била възлагана и я отчитал пред управителя на „Д.А.Д.Б.“ ЕООД.
Ето защо проверяващите достигнали до извод, че в нарушение на установения режим
за приемане на работници и служители по трудово правоотношение, считано от 14.10.2020г.
и до момента на проверката, свид.И.С. е изпълнявал трудовите си задължения на
договорената длъжност при отсъствието на сключен трудов договор в предписаната
писмена форма, с което е бил нарушен чл.62, ал.1 от КТ.
При тези факти свид.М.Г. съставила АУАН на 03.11.2020г. с № 19-001213, подписан
от представляващият дружеството без възражения. Въз основа на акта АНО, като приел
фактическите и правни констатации издал атакуваното НП, като е определил глоба в размер
от 2500 лева.
Защитата на санкционираното ЮЛ за да обоснове тезата си, че възникналите
2
отношения нямат трудовоправен характер, а са граждански е представила писмени
доказателства - копия от: справка от НАП за актуално състояние на действащите трудови
договори към 01.10.2020 г. в дружеството; справка от НАП за актуално състояние на
действащите трудови договори към 30.10.2020 г.; Декларация – Приложение 3, подписана от
И.С.; дневник на сметка 454 и 455; справка за задълженията и плащанията към дата
12.02.2021 г.; Констативен протокол – Приложение 1 от 21.10.2020 г.; Разписка –
Приложение 2 от 23.10.2020 г.; РКО № 358/23.10.2020 г.;Сметка за изплатени суми по чл.45,
ал.4 ЗДДФЛ.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан И.С., който е бил установен
на обекта по време на проверката да изпълнява трудовите задължения без да е сключил
задължителния трудов договор. Този свидетел твърди, че изрично е заявил желанието си
пред управителя на търговското дружество неговите задължения да бъдат облечени под
формата на граждански договор. Заяви също така, че доброволно е попълни предоставения
му формуляр на декларация по чл.402 ал.1, т.3 от КТ, но част от данните е записал под
давление на проверяващите. Пред съда твърди, че нямал нормирано работно време, а ходел
на работа когато си поиска, а уговорката му с управителя на фирмата е била да му се плати
за свършена работа на км.метър положена хидроизолация. Ползвал собствени инструменти,
а материалите му ги предоставяли от фирмата.
Изложената фактическа обстановка по делото се установява, както от гласните
доказателства събрани чрез разпит на свидетелите, така и от писмените доказателства:
АУАН, НП, фотокопия на декларацията по чл.402, ал.1, т.3 КТ, обяснения, Протоколи от
проверка, граждански договор № 1/ 12.10.2020г. и множество други приобщени на
основание чл.283 НПК.
Процесното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на КТ,
спазено е производството по издаването му както и предвидената в чл. 57 от ЗАНН форма.
Както при съставянето на акта, така и при издаване на НП не са били нарушени
процесуалните правила от което да е било ограничено правото на защита на жалбоподателя.
Явно е, че не са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на
разпоредите на чл. 42, респективно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП,
процесното нарушение е описано със съставомерните му черти и белези. Посочена е датата
на извършване на нарушението, това е момента на приемане на завареното лице на работа
на 14.10.2020 г., мястото на работа - „Многофамилна жилищна сграда гр.Силистра,
ул.“Симеон Велики“ № 15, обстоятелствата при които е възникнало самото правоотношение,
посочени са доказателствата в подкрепа на обвинителната теза. Правилно е определена и
личността на административнонаказателно отговорното лице. В случая, това е търговското
3
дружество работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. В този
смисъл, от формална страна не са допуснати твърдените нарушения, които да опорочат
самото производство и да възпрепятстват или ограничат правото на защита на наказаното
лице.
По съществото на повдигнатия с жалбата спор настоящия съдебен състав счита, че
събраните в хода на самото административнонаказателно производство данни и
доказателства от съдебното производство по категоричен и непротиворечив начин
обосновават трудово правния характер на възникналото между страните правоотношение.
Безспорно е установено, че на 14.10.2020 г. свид.И.С. е бил приет на работа и по указанията
на управителя е започнал изпълнение на възложената му работа като монтажник на
хидроизолация, при установено работно време и уговорено работно място. От свидетелките
показания се установява, че към момента на извършване на проверката е извършвал трудова
дейност, свързана с полагането на хидроизолация на проверявания строителен обект.
Възраженията на жалбоподателя за това, че извършването на работата има характер на
изпълнение на задължения по граждански договор съда намери за неоснователни. Ето защо
в случая се касае не за граждански, а за трудови правоотношения, изхождайки от
действителната воля на страните, които не са били скрепени в предписаната от закона
форма. Трудовия договор е регламентиран в КТ с неговите отличителни белези със ал. 2 на
чл. 1, в която разпоредба се посочва, че отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само и единствено като трудови правоотношения. В този смисъл се налага извода,
че е неоснователно възражението на жалбоподателя за несъставомерност на
административното нарушение, понеже свидетеля бил в граждански правоотношения с
търговеца. Налице е престирането на труда, а не постигането на определен договорен
резултат, както се твърди в жалбата, депозирана от жалбоподателя. Налице са както
определящите, така и главните белези и признаци на трудовото правоотношение. Това са
длъжност, работно време, работно място, подчиненост и обвързаност на работника при
извършване на възложената работа по указания на работодателя, спазването на
технологична дисциплина при извършване на самата трудова дейност, както и парично
възмездяване на положения труд. Независимо от посоченото обстоятелство работодателят
не е сключил с лицето И.С. трудов договор, като е допуснал по Националната програма за
саниране на строителни обекти да работят лица без трудови правоотношения с дружеството.
Обстоятелството, че във фирмата има наети лица по трудови договори, които изпълняват
приблизително идентична дейност с работата, която е извършвало въпросното лице още
повече потвърждава обвинителната теза, че правоотношения в дружеството са уредени по
два различни начина. В случая е налице проявлението на фактическия състав на
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, която предвижда прилагане правилата на прикритото
трудово, а не на привидното гражданско правоотношение. Що се касае до самият
граждански договор, действително страните са абсолютно автономни и свободни да
определят неговия характер и неговото основание, но при наличието на две предпоставки,
които са визирани в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, стига това съдържание и изискванията за
4
сключване на гражданския договор да не противоречат на добрите нрави, респективно, да не
нарушават закона. Именно, втората предпоставка е налице с нарушението на чл. 1, ал. 2 от
КТ. В този смисъл, настоящия съдебен състав не кредитира дадените от св.И.С. показания,
относно обстоятелствата, че сам е пожелал правоотношенията с фирмата на жалбоподателя
да бъдат уредени чрез граждански договор, тъй като са налице безспорни и категорични
доказателства, че същия е изпълнявал трудови задължения във фирмата на жалбоподателя,
но прикрити под формата на граждански такива. Не без значение е обстоятелството, че
същият се намирал в състояние на служебно подчинение спрямо жалбоподателя, който се
явява и негов работодател. Именно тези и изложените по-горе обстоятелства и факти правят
този свидетел заинтересован от изхода на делото, а и неговите показания се явяват
противоречиви със съставената декларация, така също и изолирани, без взаимовръзка с
останалия доказателствен материал по делото.
В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като при
наличието на колизия между общия и специалния закон се прилага последния, който в
случая е КТ и специалната разпоредба на чл.415в, ал.1, а следващата алинея изрично е
посочила, че нарушенията по чл.62, ал.1 е невъзможно да бъдат квалифицирани като
маловажни. В тази насока следва се посочи, че при колизията между специален и общ закон
следва да се приложи специалната норма съобразно Тълкувателно решение № 3/10.05.2011
г. по Тълкувателно дело № 7/2010 г. на ВАС.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. Посочената разпоредба гласи, че трудовият
договор се сключва в писмена форма. АНО е постановил санкцията над нейния минимум. За
нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, наказанието е глоба или имуществена санкция от 1 500 до
15 000 лв. Настоящия казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това
нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с
нарушената разпоредба обществени отношения, както и липсата на предишни наказания по
този ред спрямо жалбоподателя. За цитираното нарушение административно наказващият
орган на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложил на търговското дружество, в качеството му
на работодател имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като не е изложил никакви
мотиви за завишаването на санкцията над нейния минимален размер, определен от
законодателя. При определяне размера на наложеното наказание, административно
наказващия орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е
определил размера на наказанието в предвидения от закона значително над минимален
размер. Както е видно от материалите по делото, въпреки, че нарушението не е било
отстранено дори и след проверката, то няма данни за налагане на наказания на
жалбоподателя за неспазване разпоредбите на КТ, поради което съдът приема, че
адекватното наказание в случая е в предвидения от закона минимум и НП следва да бъде
изменено в тази му част, като имуществената санкция бъде намалена на такава в размер на 1
5
500 лева. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
допустима и частично основателна и следва да бъде уважена в тази и част.
Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и
правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на Д „ИТ“- Силистра
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказанието в Наказателно постановление № 19-001213/ 20.11.2020г. на
Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр.Силистра, с което на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева на „Д.А.Д.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление- гр.Шумен, обл.Шумен, ул.“Мадара“ № 15, ап.4, представлявано от управителя
Д.Й.Д., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ като ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл.414, ал.3 от КТ административно наказание имуществена санкция в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършеното нарушение по горепосочения текст.
ОСЪЖДА „Д.А.Д.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-
гр.Шумен, обл.Шумен, ул.“Мадара“ № 15, ап.4, представлявано от управителя Д.Й.Д., ЕГН
********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“– Силистра юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6