Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. Русе, 22.07.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦЕВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от
съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно
дело № 262 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопорцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.Т.А.,
действаща чрез адв.Б.К. ***, против Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. изх.№
02-180-6500/1790 от 23.03.2021 г., издадено от изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с което са определени и санкции за бъдещи периоди на
основание чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията в размер на
3155.25 лв. и на основание чл. 19а от Делегиран Регламент № 640/2014 на
Комисията – в размер на 57.49 лв.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен по
смисъла на чл. 177 ал. 1 АПК, алтернативно – незаконосъобразен по смисъла на
чл. 146 т. 3 и т. 4 АПК, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Наведени са
доводи за неизпълнение от страна на административния орган на задължителни
указания, дадани с влязло в сила Решение № 123 от 06.01.2021 г. на ВАС по
адм.д. № 2723/2020 г. Изложени са и съображения за неправилно приложение на разпоредбата
на чл. 64 параграф 2, б.“г“, респективно чл. 77, параграф 2, б.“г“ от Регламент
№ 1360/2013, тъй като административният орган не е проявил активно поведение за
доизясняване на обстоятелствата и изследване на въпроса за вината на
жалбоподателката за настъпване на пожара.
Иска се съдът да обяви оспорения административен акт за
нищожен, в условията на алтернативност – да бъде отмемен като неправилен и
незаконосъобразен, както и да присъди сторените в производството разноски, за
които представя списък.
Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие" – София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и
моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
По фактите
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа следното:
Жалбоподателката К.А. *** е регистрирана като земеделски
производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 572111 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/.
На 11.05.2016 г. (л.33 от преписката) е подала заявление
за подпомагане с УИН 18/ 100061/675026 по няколко схеми в т.ч. Схема за единно
плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда
(ЗДП) и Схема за обвързано подпомагане на плодове (СП). Деклариран е блок на
земеделско стопанство (БЗС) от 5,71 ха в землището на с.Долна Студена, за който
не е налице двойно заявяване. Към заявлението са приложени изискуемите от
нормативните актове документи.
На 03.10.2016 г. в стопанисван от жалбоподателката имот,
включен в декларирания БЗС, бил предизвикан пожар, който е засегнал трайни насаждения.
Упълномощено от земеделския производител лице подава на
17.10.2016 год. заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства, с приложени
удостоверение рег. 1090р-3131-12.10.2016 г. от Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ и протокол
от 03.10.2016 г. от 4-членна комисия на длъжностни лица от Община
Ценово, извършили оглед на мястото на пожара – л.81-83 от преписката.
На 07.09.2019 г. е издадено уведомително писмо от
заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, по силата на което е отказано
финансово подпомагане по две от заявените схеми, базирани на площ и е намалена
поисканата за подпомагане сума по трета от схемите, като са наложени и
административни санкции за бъдещ период по чл. 19 и чл. 19а от Делегиран
регламент № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на
плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания,
подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (л.14-29 от преписката).
Това уведомително писмо е обжалвано от К.А., като по
жалбата й е образувано адм. д. № 699/2019 г. по описа на АС – Русе, приключило
с Решение № 22/13.01.2020 г. С цитираното решение съдът е отхвърлил като
неоснователно оспорването по жалбата на К.А.. С Решение № 123/06.01.2021 г. на
ВАС, V-то
отделение, по адм.д.№ 2723/2020 г. решението на АС – Русе е частично отменено в
частта, с коята е отхвърлена жалбата на К.А. срещу Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. с изх. №
02-180-6500/2196 от 07.09.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г., посочени в
уведомителното писмо и вместо него е постановена отмяна на уведомителното писмо
в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период, като преписката е върната
на административния орган за произнасяне в съответствие с указанията, дадени в
решението. По отношение на решението на АС – Русе, в частта, с което е
отхвърлена жалбата на К.А. срещу уведомителното писмо, в частта, с която е ДФЗ
– РА е отказала оторизацията и плащането на суми по схемите, същото е
потвърдено от касационната инстанция.
В мотивите си ВАС е посочил, че правилно решаващият съд,
въз основа на събраните по делото даказателства, е приел, че след като в
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2016 г. не е
включена площта от 2.35 ха, заявена първоначално от жалбоподателката, правилно
ДФЗ – Разплащателна агенция е отказала оторизация и плащането на суми, тъй като
наддекларирането надвишава 50 %. Причините за изключването на заявения блок на
земеделско стопанство (БЗС) от допустимия слой за подпомагане (в настоящия
случай безспорно установено е, че това е възникналия пожар на 03.10-.2016 г.),
според ВАС, са относими към оспорване на заповедта на министъра на земеделието,
с която е одобрен специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, за
каквото оспорване обаче не са налице данни по делото. В това производство
касационният съд е посочил, че не дължи проверка на какво се дължи това
изключване.
Същевременно касационният състав е приел, че при издаване
на уведомителното писмо в частта, с
която са наложени допълнителни санкции за бъдещ период, административният орган
е дължал преценка и излагане на мотиви както по отношение на това дали
възникналия пожар може да се разглежда като непреодолима сила/форсмажорно
обстоятелство, така и по отношение на обстоятелствата, посочени в чл. 64,
параграф 2, б.“г“ и чл. 77, параграф 2, б.“г“ от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 - дали засегнатото лице може да докаже по
удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за
неспазване на задължениеята си, посочени в параграф 1, или ако компетентния
орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В случая административният
орган не е разгледал и не е изложил мотиви относно наличието на тези
обстоятелства, за да прецени дали следва да се налагат санкции за бъдещ период,
т.е. дали да наложи административна санкция при отказано подпомагане. Липсата
на такава преценка според ВАС прави процесното уведомително писмо издадено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е
самостоятелно основание за отмяна на административния акт по чл. 146 т. 3 АПК.
С оглед на тези съображения касационният състав е отменил
решението на АС – Русе, в частт, с която е отхвърлена жалбата на К.А. срещу
уведомителното писмо, в частта му, с която се налагата санкции за бъдещ период
и с оглед разпоредбата на чл. 173 ал. 2 АПК делото като преписка е изпратено на
административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените
указания, а именно - да се извърши преценка и изложат мотиви дали са налице
основанията за налагане на административни санкции с оглед разпоредбата на чл.
64, параграф 2 и чл. 77, параграф 2 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013, съответно на чл. 13
от наредба № 5/2009 г.
В
изпълнение на указанията на ВАС, дадени с Решение № 123 от 06.01.2021 г. по
адм.д. № 2723/2020 г., изпълнителният директор на ДФЗ издава оспореното в
настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
фонансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/1790#2 от 23.02.2021 г. В мотивите си
административния орган е направил анализ на представените от упълномощен
представител на жалбоподателката писмени доказателства, приложени към заявление
с вх.№ 02-181-6500/90 от 17.10.2016 г. за наличие на форсмажорни обстоятелства
и е приел, че в нито един от тези документи не е описано каква е причината за
възникване на пожара, има ли установен извършител, нито по безспорен начин е
отхвърлена вината на жалбоподателката за пожара. Липсвала заповед на кмета на
Община Ценово, обл.Русе, за възникване на природно бедствие, с която да е
обявено бедствено положение за цялата или за част от територията на общината,
съгласно глава пета, чл. 49 ал. 1 Закон за защита при бедствия. Поради тези
причини ДФЗ не признава наличието на заявените от жалбоподателката форсмажорни
обстоятелства, тъй като възникналия пожар на 03.10.2016 г. е на територията
само на един кадастрален имот и не притежава белезите на тежко природно
бедствие по смисъла на § 1, т. 1, букма „в“ от ДР на наредба № 5/2009 г. и чл.
2, параграф 2, буква „в“ от Регламент
(ЕС) № 1306/2013.
В
мотивите е посочено още, че поради изложените съображения ДФЗ – РА счита, че от
страна на жалбоподателката не са представени убедителни доказателства, че тя не
носи отговорност за неспазване на критериите за допустимост за подпомагане на
заявената от нея площ, поради което не са изпълнени предпоставките за прилагане
на чл. 64, параграф 2, б.“г“ и чл. 77, параграф 2, б.“г“ от Регламент (ЕС) №
1306/2013.
Въз
основа на тези мотиви с оспорения акт са наложени административни санкции за
бъдещ период съгласно чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 в общ размер на
3155.25 лв. и съгласно чл. 19а от Делегиран регламент № 640/2014 – в общ размер
на 57.94 лв.
По правото
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна – адресат на оспорения акт, с правен интерес от обжалването. Видно от
представеното по преписката копие на известие за доставяне (л. 3 от преписката) оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателката на 26.03.2021 г., жалбата, въз основа
на която е образувано настоящото производство е депозирана чрез
административния орган, издал акта, на 09.04.2019 г. (видно от извършеното
входиране в деловодството на ответника – л. 6 от делото). С оглед на това съдът
намира, че подадената жалба е в срок и подлежи на разглеждане. Допустима се
явява и допълнително подадената жалба, с която се оспорва извършеното допълване
на оспорения административен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на оспорване пред Административен съд - Русе е
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2016 год. с изх. № 02-180-6500/1790#2 от 23.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” - гр. София.
Съгласно чл. 168
от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК,
без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
По силата на чл.
20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11,
ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие”, изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие” представлява фонда и ръководи дейността му при осъществяване на
всички негови функции. Той е изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
като организира и ръководи дейността й и я представлява. При тези данни
оспореният акт се явява издаден от компетентен орган.
Актът е постановен в изискуемата писмена форма, при
спазване на процедурата, визирана в закона. Същият съдържа и мотиви, съгласно
изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията
на жалбоподателката за нищожност на административния акт, издаден в
противоречие с разпоредбата на чл. 177 ал. 2 АПК. Видно е от съдържанието на
уведомителното писмо, че в него, в изпълнение на указанията, дадени от ВАС, са
изложени мотиви както по отношение наличието на „непреодолима сила“, така и по
отношение наличието на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 64,
параграф 2, б.“г“ и чл. 77, параграф 2, б.“г“ от
Регламент (ЕС) № 1306/2013. Анализирани са и
представените от жалбоподателката писмени доказателства за наличието на
форсмажорни обстоятелства. Фактът, че административният орган е стигнал до
изводи, които не се приемат от жалбоподателката не означава, че не е изпълнил
указанията, дадени с влязло в сила решение на съда.
Същевременно
настоящата съдебна инстанция намира, че оспорения административен акт е издаден
в противоречие с материалния закон.
В процесния случай от всички
данни и доказателства по делото се установява фактически един спорен момент и
той се свежда до следното: следва ли да се налага предвидените в чл. 19, § 2,
изр. 2 и чл. 19а от Делегиран
регламент № 640/2014 допълнителни санкции за бъдещ период, предвид
факта, че изключването на площта от 2,35 ха от допустимия слой е следствие от
възникнал пожар, за който жалбоподателката не носи отговорност и след като
същата е уведомила надлежно и своевременно за това обстоятелство ДФЗ и е
предприела незабавни действия за възстановяване на унищожените при пожара
насаждения.
В тази връзка следва да се
уточни, че съдът е обвързан с влязлото в сила решение
№ 123/06.01.2021 г. на ВАС, V-то отделение, по адм.д.№ 2723/2020 г.,
с което е потвърдено решение № 22/13.01.2020
г. на АС – Русе по адм.
д. № 699/2019 г., в
частта, с което е отхвърлена жалбата на К.А. срещу уведомителното писмо, в
частта, с която е ДФЗ – РА е отказала оторизацията и плащането на суми по
схемите поради наддеклариране.
Изхождайки от размера на установената (определената)
площ от 3,36 ха и недопустимата (наддекларираната) площ от 2,35 ха, ответникът, с оспореното в настоящото
производство уведомително писмо, е определил санкции за бъдещ период на основание чл. 19, § 2, изр. 2 и чл. 19а от Делегиран Регламент №
640/2014. Съгласно нормата на чл. 19, § 1 ако във връзка с дадена група култури по член 17,
параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за
подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 площ, размерът
на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния
размер на установената разлика, ако тази разлика превишава 3 % или два хектара,
но не повече от 20 % от установената площ. Ако разликата превишава 20 % от
установената площ, за съответната група култури не се отпуска помощ или
подпомагане на площ. Параграф 2
уточнява, че ако
разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или
подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция,
равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между
декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18. В случая, тъй като
административният орган е установил процент на наддеклариране – 69,94 %, т.е. над 50 %, е наложена и предвидената
допълтителнасанкция за бъдещ период по схема за обвързано плащане за плодове
(СП) в размер на 3155.25 лв.
Съгласно чл. 19а, § 1 от Делегиран регламент № 640/2014 ако по отношение на група култури,
посочена в член 17, параграф 1, декларираната площ по
схемите за помощ, предвидени в дял III, глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и по мерките за
подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, надвишава установената
площ в съответствие с член 18 от настоящия регламент,
помощта или подпомагането се изчисляват въз основа на установената площ,
намалена с 1,5-кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е
по-голяма от 3 % от установената площ или по-голяма от 2 хектара.
Административната санкция не превишава 100 % от сумите, основаващи се на
декларираната площ. В случая, тъй като разликата между установената площ
(3.36 ха) и санкционираната площ (2.35 ха х1.5=3.525) е отрицателно число са
наложени санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 33.18 лв. и по СПП – 24.31
лв., или общо 57.49 лв.
Делегиран Регламент № 640/2014 г. е
регламент за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и
на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и
условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции,
приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските
райони и кръстосаното съответствие. От своя страна Регламент (ЕС) № 1306/2013,
който може да се определи като основен, е относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)
№ 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и
(ЕО) № 485/2008 на Съвета. С оглед на това санкциите, предвидени в Делегиран
Регламента № 640/2014, включително и тези по чл. 19 и чл. 19а, следва да бъдат
налагани и при съобразяване на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1306/2013,
чието допълнение е делегирания регламент. Отношение към определянето на размера
на финансовото подпомагане и налагането на санкции има разпоредбата на чл. 63
от Регламент № 1306/2013, озаглавена „Неправомерни плащания и административни
санкции“. Параграф 1 от цитираната норма предвижда, че ако се установи, че
даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или
други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или
подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското
стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато
е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) №
1307/2013 не се предоставят или се отменят. Същевременно параграф 2 допълва, че
ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда
това, държавите членки налагат и административни санкции в съответствие с
правилата, определени в член 64 и член 77 (§ 2 на чл. 63). Това не засяга
разпоредбите, определени в членове 91—101 от дял VI.
Налагането на административни санкции е уредено чл. 64 и чл. 77 от Регламент 1306/2013 г. и те се прилагат в
случай на неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други
задължения, произтичащи от прилагането на секторното законодателство в областта
на селското стопанство или правилата относно подпомагането по чл. 67, параграф
2. Регламентът предвижда хипотези, в който не се налагат административни
санкции – чл. 64, параграф 2 и чл. 77 параграф 2. Сред тях са случаите,
когато неспазването се дължи на непреодолима сила (буква “а“) или когато засегнатото
лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи
отговорност за неспазване на задължениеята си, посочени в параграф 1, или ако
компетентния орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина (буква
“г“). На
наличието на тези
обстоятелства се
позовава жалбоподателката при оспорване на уведомителното писмо.
Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент
1306/2013
г. за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП
"непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да
бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б)
дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно
бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на
постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията,
която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или
земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на
голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено
към деня на подаване на заявлението. Същите обстоятелства са предвидени и в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 5/2009 г. Наредбата предвижда, в
чл. 13, ал. 1, че кандидатът за
подпомагане уведомява РА за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок до 15
работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие. Кандидатът и/или
упълномощено от него лице попълва формуляр по образец заедно с подписана
декларация, с която се задължава да представи доказателствен документ за
форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от
оторизираната за това институция.
В случая земеделският производител е уведомил РА за
възникналия пожар, но видно е както от
представения по приложеното за послужване адм.д. № 699/2021 г. по описа
на АС – Русе контролен
лист (л.29 от преписката), така и от
мотивите на оспореното решение,
административният
орган не е приел възражението
на
жалбоподателя за наличието на непреодолима сила, тъй като приложените към
заявлението документи не доказват наличие на тежко природно бедствие, което е
засегнало сериозно земеделската земя в стопанството. Съдът намира
за правилни изводите на ДФЗ – РА в тази насока, поради следните съображения:
Нито Регламент 1306/2013 г., нито Наредба № 5/2009 г. съдържат определение за
понятието „тежко природно бедстие“, поради което същото следва да се изведе от
общоприето понятие или от съдържащо се в друг нормативен акт определение.
Съгласно Речник на българсия език „бедствие“ е „голяма обществена беда, напаст,
катастрофа“, даден е и пример с „пиродно бедствие“. Според чл. 2 от Закон за
защита от бедствия (ЗЗБ) „бедствие“ е
значително
нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка
дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението,
имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и
преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на
обичайните дейности по защита на обществото. В § 1 т .1 от ДР на ЗЗБ „природни явления“ са явления с геоложки, хидрометеорологичен
и биологичен произход, като земетресения, наводнения, движения на маси
(свлачища, кално-каменни порои, лавини), бури, градушки, големи снежни
натрупвания, замръзвания, суши, горски пожари, масови заболявания от епидемичен
и епизоотичен характер, нашествия на вредители и други подобни, причинени от
природни сили.
Анализът на посочените понятия показва, че за да бъде квалифицирано едно
бедствие като „тежко природно“ по смисъла на регламента и наредбата, следва то
да има природен произход, а не да е в резултат на човешка дейност. В настоящия
случай от представените от жалбоподателката писмени доказателства към
заявлението за наличието на форсмажорни обстоятелства по никакъв начин не може
да се направи извод, че пожарът на 03.10.2016 г. е природно бедствие. Напротив,
в самото заявление упълномощеният представител на жалбоподателката изрично е
отбелязъл, че пожарът е предизвикан от неизвестен извършител. От приложените
към заявлението документи – удостоверение от РДПБЗН – Русе и протокол от Община
Ценово (л.88-93 от преписката) се установява, че на 03.10.2016 г. в землището
на с.Долна студена, в имота на жалбоподателката е възникнал пожар, който е
нанесъл щети на ореховата градина в имот № 000171, като е унищожил голяма част
от дръвчетата. Съдържанието на тези документи обаче не съдържа информация, която
да позволява да се характеризира този пожар именно като „тежко природно
бедствие“. В този смисъл неоснователни са възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателката, че административният орган е следвало да даде
допълнителни указания на земеделския производ, след като е преценил, че
представените от нея документи не са достатъчни. Съгласно разпоредбата на чл.
13 ал. 1 изр. 2 от Наредба № 5/2009 г.
кандидатът и/или
упълномощено от него лице попълва формуляр по образец заедно с подписана
декларация, с която се задължава да представи доказателствен документ за
форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от
оторизираната за това институция. Т.е. доказателствената тежест за доказване на наличието
на форсмажорно обстоятелство е именно на жалбоподателката, за което нейният
упълномощен представител е подписал и изрична декларация. Административният
орган е длъжен да даде указания за представяне на съответните изискуеми документи
само ако те не са били представени от ЗП. В случая такива са представени и
преценката е направена имено въз основа на тези документи и при съобразяване на
относимата нормативна разпоредба.
Същевременно
настоящата съдебна инстанция счита, че неправилно и в противирочие със
събраните в хода на административната преписка доказателства, административният
орган е преценил, че не е налице другата предпоставка за неналагане на
допълнителните административни санкции за бъдещ период, визирана в разпоредбите
на чл. 64, §2, буква „г“ и чл.
77, § 2, буква „г“ от
Регламент № 1306/2013. Съгласно
цитираните разпоредби, когато
засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган
начин, че то не носи отговорност за неспазването на задълженията, посочени в
параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното
лице няма вина, административни санкции не се налагат. В настоящия случай съдът намира, че с
оглед на събраните в хода на делото доказателства, може да се направи безпротиворечив
извод, че е налице хипотезата именно на
чл. 64, § 2, б. г),
респективно чл. 77, § 2, б. г)
от Регламент 1306/2013, а именно че жалбоподателката не носи отговорност за неспазването на задължението за
деклариране само на допустими за подпомагане площи, доколкото по делото не е
спорно, че площта от 2,35 ха е определена като недопустима значителен период
след подаване на заявлението и то поради настъпил пожар, за който
жалбоподателката не носи вина. Макар този
пожар да не е от категорията на непреодолима сила/форсмажоно обстоятелство,
именно той е причината да бъдат определени част от декларираната и заявена за
подпомагане площ като недопустима. Това обстоятелство е категорично установено
и по него не е наличен спор между страните. ЗП обаче не носи отговорност нито
за възникването на пожара (по делото липсват доказателства в тази насока), нито
за наддекларирането, тъй като към момента на извършена автоматична проверка на
въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане по деректни плащания за
кампания 2016 г. – 31.05.2016 г., площта извън допустимия слой за подомагане е
била незначителна – 0.10933 ха (л. 52 от преписката). При това положение цитираните вече разпоредби
на Регламент № 1306/2013 г. изключват възможността за налагане на допълнителни
санкции за бъдещ период.
В обобщение на изложеното до тук съдът намира, че
административният орган неоснователно и в нарушение на материалния закон е
наложил на жалбоподателката допълнителни сакции за бъдещ период на основание
чл. 19, § 2 , изр. 2 и чл. 19а, § 1 от Делегиран регламент № 640/2014, поради
което жалбата на ЗП се явява основателна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски. Съгласно приложения списък на разноските същата е направила такива в общ
размер на 730 лв. - държавна
такса – 10 лв. и адвокатско възнаграждение – 720 лв. (л.23 от
делото).
Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото размерът му е ориентиран доста над минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в случая
материалния интерес по делото е в общ размер на 3212.74 лв., а минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 455 лв.). Предвид обстоятелството, че
настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност съдът счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено малко над минималния
размер, а именно – 545 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. 2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на К.Т.А. ***,
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. изх.№
02-180-6500/1790 от 23.03.2021 г., издадено от изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с което са определени и санкции за бъдещи периоди на
основание чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията в размер на
3155.25 лв. и на основание чл. 19а от Делегиран Регламент № 640/2014 на
Комисията – в размер на 57.49 лв.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на К.Т.А. ***, ЕГН **********,
сумата от 545,00 (петстотин четиридесет и пет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване в 14 – дневен срок от получаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: