Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2259 06.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на девети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12008 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Ищецът В.Р.И., ЕГН **********
*** е предявил против „Кредит Тайм“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 1, ул. Димитър Моллов №16, с искане за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: 278,88 лв. – недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за заем № **** от 27.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.07.2019
г. до окончателното изплащане на вземането; 1616,22 лв. – недължимо платена по
клауза за неустойка по договор за заем № ****от 27.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.07.2019
г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е
сключен договор за заем № ****от 27.04.2017 г., по силата на който ответникът
предоставил на ищеца сумата от 1600 лева, платима на 9 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на по 388,35 лева, при уговорен лихвен процент в размер
на 40,08% и годишен процент на разходите в размер на 48,33%. Съгласно договора,
ищецът дължал неустойка в размер на 1616,22 лв.
ако с подписването на договора не се подпише и запис на заповед или
поръчител като обезпечение. Ищецът счита, че договорът бил недействителен на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК). Посочва, че в
договора не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен
процент, което нарушавало разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди и
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочване
на начина на изчисляване на ГПР. Нарушен бил и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй
като в погасителния план не било посочено разпределението на вноските измежду
дължимите по договора суми. Твърди и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като ищцата не е подписвала общи условия. Поддържа, че уговорената
договорна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Нищожна
била и предвидената неустойка, също поради противоречие с добрите нрави. Счита,
че платените по договора суми за договорна лихва и неустойка били недължимо
платени, при начална липса на основание. Моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД е депозирал писмен отговор със становище
за неоснователност на предявения иск. Оспорва да са налице сочените от ищеца
основания за недействителност на договора за заем, като излага подробни
съображения за всеки от наведените от ищеца пороци. Поддържа, че уговорената
възнаградителна лихва не била нищожна поради противоречие с добрите нрави,
предвид законоустановения принцип на свобода на договарянето. Намира, че
клаузата за неустойка била действителна. Моли за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Видно от приложения по делото договор за
паричен заем от 27.04.2017 г., ищецът е
предоставил на ответника сумата от 1 600 лв. за срок от 9 месеца, с размер
на месечна вноска – 388,35 лв., брой на вноските – 9, с дата на плащане в първа
вноска – 27,05,2017 г. при годишен лихвен процент 40,08%, годишен процент на
разходите 48,33%.
В договора страните са уговорили неустойка
по т.16.3 от общите условия в размер на 1616,22 лв. По делото не са приложени
общи условия.
По делото е прието за безспорно, че ищецът е
заплатил по процесния договор следните суми: 1600 лева – главница, 278,88 лева лихва и
1616,22 лева неустойка.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Няма спор по делото за това, че между
страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което
обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от
събраните писмени доказателства. В договора са посочени конкретните условия и
параметри на заема. Договорът за заем от 27.04.2017 г. по свята правна същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона
за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на
чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Разпоредбата
на Чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа:
т. 9 лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти;
т.10 годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин;
т. 11 условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
Чл. 11, ал. 2 ЗПП предвижда, че общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Правната норма на чл. 22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е
посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 40,08%. Липсва обаче разпоредба за
условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент
във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното й
намаляване. Освен това в договора не е посочен конкретен размер на дължимата
договорна лихва. От клаузите на договора не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер.
Основателен е и доводът за недействителност
на договора поради нарушаване на чл.11, т.10 от ЗПК, изискващ в договора
изрично да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора, съгласно
изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Годишният процент на разходите,
представлява така нареченото „оскъпяване“ на кредита и включва всички разходи
на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат
изрично описани всички разходи, който длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретният случай в процесния договор
липсва общата сума, дължима от потребителя, което от своя страна се явява
нарушение на императивните изисквания на
чл. 11 ал. 1 т.10 ЗПК и на самостоятелно основание има за последица изначална недействителност на договора за
потребителски кредит по чл.22 ЗПК.
В разглеждания казус процесният
договор за кредит и приложения към него погасителен план
съдържат информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, но
в тях не
е посочена последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми.
Съгласно договора за
кредит за кредитополучателя възниква
задължението да заплати
на кредитора предоставената главница
и определен годишен фиксиран
лихвен процент. При това положение,
за да е
изпълнено изискването на закона, в
договора следва да
бъде посочено по ясен и
разбираем за потребителя начин
разпределението на съответната погасителна вноска
между различните дължими
суми, както и
последователността, в която
същите ще се
погасяват, което в случая
не е сторено, тъй
като подобна информация
в договора за кредит изобщо липсва, нито
потребителят би могъл да я извлече
от съдържанието му.
Поради това съдържанието на договора не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК,
то същият следва да се приеме
недействителен.
Ответникът не доказа
при условията на пълно и главно доказване, че общите условия от договора за
потребителски кредит и всяка страница са подписани от страните по договора,
което е нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното, договорът към
момента на подписването от страна на кредиполучателят е нямал задължителното си
съдържание по чл. 11 от Закона за потребителския кредит, тъй като не е съдържал
основните договорки. Неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10,
11 и ал. 2 от ЗПК имат за последица
недействителност на договора за потребителски кредит по арг. на чл.22 ЗПК.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, потребителят – ищец би следвало да дължи връщане само на чистата
стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
Между страните няма спор, че ищецът е
получил в заем 1600 лв., както и че платените суми по договора са 1600 лева-
главница, 278,88 лева- лихва и 1616,22 лева неустойка, т.е. ищецът следва да
дължи връщане само на чистата стойност по кредита, на основание чл. 23 ЗПК, но
не и лихви или други разходи. Поради това съдът намира, че ответникът е получил
без основание сумата от 278,88 лева за лихва и 1616,22 лева- неустойка. По
изложените съображения предявените искове се явяват доказани по основание и по
размер и като такъва следва да бъдат уважени.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото- уважаване на иска,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство. Сторените разноски възлизат
на сумата от 114,64 лева- заплатена държавна такса, която следва да бъде
заплатена на ищеца.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, ****ът може да оказва безплатно ****ска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е
отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв., в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, ****ът има право на ****ско възнаграждение. Този размер –
съобразно материалния интерес по делото и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 е 643,13
лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 1, ул. Димитър Моллов №16, да заплати на В.Р.И., ЕГН ********** ***, следните суми: 278,88 лв. –
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № ****от
27.04.2017 г., 1616,22 лв. – недължимо платена по клауза за неустойка по
договор за заем № ****от 27.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
посочените по-горе суми от 22.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 114,64
лева - заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА
„Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 1, ул. Димитър Моллов №16, да заплати
на **** К.Й.К., сумата от 643,13 лева, представляваща ****ско
възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за ****урата.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./Н.С.
Вярно с оригинала.
К.К.