Р Е
Ш Е Н
И Е № 260084
гр. Пловдив,
30.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА
СТАНИСЛАВ
ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 409/2020 г., намира
за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
38386/23.12.2019 г. от И.А.С. ЕГН ********** против решение № 1413/30.11.2019 г.,
постановено по г. д. № 2579/2016 г. по описа на ОС - Пловдив в частите, с които
са отхвърлени претенциите на С. с правна квалификация чл. 30, ал. от ЗС за
осъждане на:
Д.Ш. да и заплати: сумата от 35 654.13 лева – разлика
между присъдената сума от 2 701.60 лева и
претендираната сума от 38 355.73 лева, представляваща
припадащите му се 4/12 части от
тежестите - заплатените от С. разходи за необходими разноски за ремонт на
съсобствената им сграда, находяща се в гр.
П., ул. „И.М.“ № 37, ведно със законната лихва от 24.10.2016 г. до окончателното изплащане; сумата от 8 683.76 лева – разлика между присъдените 285.43 лева и
претендираната сума от 8 969.19 лева, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за сумата от 35 654.13 лева за периода 10.10.2015 г. - 23.10.2016
г. включително и за периодите с начални дати 16.09.2013 г., 25.11.2013 г.,
07.04.2014г., 20.01.2015 г. и 16.07.2015 г. и крайна дата 10.10.2015 г., за
отделните извършени на посочените дати плащания на разходи за необходими
разноски, съответни на припадащата се част;
Н.Ш. - С. да и заплати: сумата от 8 913.53 лева – разлика между
присъдената сума от 675.40 лева и претендираната
сума от 9 588.93 лева, представляваща припадащите и се 1/12 части от тежестите -
заплатените от С. разходи за необходими разноски за ремонт на съсобствената им
сграда, находяща се в гр. П., ул. „И.
М.“ № 37, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.10.2016 г. до
окончателното изплащане; сумата от 2 170.90 лева – разлика между
присъдените 71.36 лева и претендираната сума от 2 242.26 лева, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва за сумата от 8 913.53 лева за периода
10.10.2015 г. - 23.10.2016 г. включително и за периодите с начални дати
16.09.2013 г., 25.11.2013 г., 07.04.2014г., 20.01.2015 г. и 16.07.2015 г. и
крайна дата 10.10.2015 г., за отделните извършени на посочените дати плащания
на разходи за необходими разноски, съответни на припадащата се част;
Н.Ш. да и заплати сумата от 8 9135.53 лева,
представляваща разликата между присъдената сума от 675.40 лева и претендираните
9 588.93 лева, представляващи припадащите му се 1/12 части от тежестите, от
заплатените от И.С. разходи за необходими разноски за ремонт на съсобствената
им сграда, находяща се в гр. П., ул. „И.М.“ № 37, ведно със законната лихва
върху тази сума от 24.10.2016 г. до окончателното и плащане; сумата от
2 170.90 лева – разлика между присъдените 71.36 лева и претендираната сума
от 2 242.26 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
сумата от 8 913.53 лева за периода 10.10.2015 г. - 23.10.2016 г. включително и
за периодите с начални дати 16.09.2013 г., 25.11.2013 г., 07.04.2014г.,
20.01.2015 г. и 16.07.2015 г. и крайна дата 10.10.2015 г., за отделните
извършени на посочените дати плащания на разходи за необходими разноски,
съответни на припадащата се част, както и в частта, с която е отхвърлена
претенцията на С. с правна квалификация чл. 61, ал. 3 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят 225.58
лева за първия и по 56.40 лева за втория и третия ответник, съобразно дяловете им в съсобствеността, съставляващи
по-малкото от онова, с което са се обогатили и онова, с което е намалено
имуществото на ищцата, вследствие извършени от нея полезни разноски за
подобрения в съсобствения имот, довели до увеличаване на стойността му, които
са в обща полза, за които не искано и не е получавано съгласието на ответниците
и при налично тяхно противопоставяне за всички извършени ремонтни работи,
включително подобрения,ведно със законната лихва от датата на исковата молба
(24.10.2016 г.) до окончателното плащане, 25.84 лева за първия и по 6.45 лева за втория и третия ответник, съставляващи
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главниците от 225.58
лева и 56.40 лева, за периода от 10.10.2015 г. до датата на исковата молба (24.10.2016
г.).
Моли съда да отмени
обжалваното решение в съответните части и да уважи предявените претенции.
Претендира разноски.
Ответниците считат,
че жалбата е неоснователна. Претендират разноски.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 19010/08.07.2020 г. от И.А.С. ЕГН ********** против решение №
607/22.06.2020г., постановено по г. д. № 2579/2016 г. по описа на ОС - Пловдив,
с което са отхвърлени исковете на И.А.С. ЕГН ********** с правна
квалификация чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответниците Д.Н.Ш. ЕГН **********,
Н.Д.Ш. - С. ЕГН ********** и Н.Д.Ш. ЕГН ********** да и заплатят сумите: 225.58 лева за първия и по 56.40 лева за
втория и третия ответник, съобразно дяловете им в съсобствеността на ПИ с
идентификатор .. и построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор
.., съставляващи онова, с което са се обогатили, вследствие на извършените от
нея в съсобствения имот подобрения, без тяхното пълномощие, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба (24.10.2016 г.); 25.84 лева за първия и по
6.45 лева за втория и третия ответник, съставляващи обезщетение за забава върху
главниците от съответно 225.58 лева и 56.40 лева за периода от 10.10.2015 г. до
24.10.2016 г. (датата на исковата молба).
Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените претенции. Претендира разноски.
Ответниците считат,
че жалбата е неоснователна. Претендират разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
Евентуално обективно
и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 30, ал. 3 от ЗС, чл.
61, ал. 3 и чл. 61, ал. 2 от ЗЗДV
Предявени от И.А.С. ЕГН **********,*** против Д.Н.Ш. ЕГН **********, Н.Д.Ш. - С. ЕГН
********** и Н.Д.Ш. ЕГН ********** всички със съдебен адрес:
*** чрез адвокат П. С..
Искове с правна
квалификация чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Ищецът моли съда
постанови решение, с което да осъди ответниците да и заплатят сумите, както
следва:
Д.Ш. да и заплати: сумата от 35 654.13 лева – разлика
между присъдената сума от 2 701.60 лева и
претендираната сума от 38 355.73 лева, представляваща
припадащите му се 4/12 части от
тежестите - заплатените от С. разходи за необходими разноски за ремонт на
съсобствената им сграда, находяща се в гр.
П., ул. „И. М.“ № 37, ведно със законната лихва от 24.10.2016 г. до окончателното изплащане; сумата от 8 683.76 лева – разлика между присъдените 285.43 лева и
претендираната сума от 8 969.19 лева, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за сумата от 35 654.13 лева за периода 10.10.2015 г. -
23.10.2016 г. включително и за периодите с начални дати 16.09.2013 г.,
25.11.2013 г., 07.04.2014г., 20.01.2015 г. и 16.07.2015 г. и крайна дата
10.10.2015 г., за отделните извършени на посочените дати плащания на разходи за
необходими разноски, съответни на припадащата се част;
Н.Ш. - С. да и заплати: сумата от 8 913.53 лева – разлика между
присъдената сума от 675.40 лева и претендираната
сума от 9 588.93 лева, представляваща припадащите и се 1/12 части от тежестите -
заплатените от С. разходи за необходими разноски за ремонт на съсобствената им
сграда, находяща се в гр. П., ул. „И. М.“ № 37, ведно със законната лихва върху
тази сума от 24.10.2016 г. до окончателното изплащане; сумата от 2 170.90 лева
– разлика между присъдените 71.36 лева и претендираната сума от 2 242.26 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за сумата от 8 913.53
лева за периода 10.10.2015 г. - 23.10.2016 г. включително и за периодите с
начални дати 16.09.2013 г., 25.11.2013 г., 07.04.2014г., 20.01.2015 г. и
16.07.2015 г. и крайна дата 10.10.2015 г., за отделните извършени на посочените
дати плащания на разходи за необходими разноски, съответни на припадащата се
част;
Н.Ш. да и заплати сумата от 8 9135.53 лева,
представляваща разликата между присъдената сума от 675.40 лева и претендираните
9 588.93 лева, представляващи припадащите му се 1/12 части от тежестите, от
заплатените от И.С. разходи за необходими разноски за ремонт на съсобствената
им сграда, находяща се в гр. П., ул. „И. М.“ № 37, ведно със законната лихва
върху тази сума от 24.10.2016 г. до окончателното и плащане; сумата от
2 170.90 лева – разлика между присъдените 71.36 лева и претендираната сума
от 2 242.26 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
сумата от 8 913.53 лева за периода 10.10.2015 г. - 23.10.2016 г. включително и
за периодите с начални дати 16.09.2013 г., 25.11.2013 г., 07.04.2014г.,
20.01.2015 г. и 16.07.2015 г. и крайна дата 10.10.2015 г., за отделните извършени
на посочените дати плащания на разходи за необходими разноски, съответни на
припадащата се част.
Искове с правна квалификация чл.
61, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответниците
да заплатят сумите, както следва: да заплатят 225.58 лева за първия и по 56.40 лева за втория и третия ответник, съобразно дяловете им в съсобствеността, съставляващи
по-малкото от онова, с което са се обогатили и онова, с което е намалено
имуществото на ищцата, вследствие извършени от нея полезни разноски за
подобрения в съсобствения имот, довели до увеличаване на стойността му, които
са в обща полза, за които не искано и не е получавано съгласието на ответниците
и при налично тяхно противопоставяне за всички извършени ремонтни работи,
включително подобрения,ведно със законната лихва от датата на исковата молба
(24.10.2016 г.) до окончателното плащане, 25.84 лева за първия и по 6.45 лева за втория и третия ответник, съставляващи
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главниците от 225.58
лева и 56.40 лева, за периода от 10.10.2015 г. до датата на исковата молба
(24.10.2016 г.).
При условията на
евентуалност по отношение на исковете с правна квалификация чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът моли да бъдат
осъдени ответниците да заплатят сумите, както следва: 225.58 лева за първия и по 56.40 лева за втория и третия ответник,
съобразно дяловете им в съсобствеността на ПИ с идентификатор .. и построената
в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор …, съставляващи онова, с което
са се обогатили, вследствие на извършените от нея в съсобствения имот
подобрения, без тяхното пълномощие, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба (24.10.2016 г.); 25.84 лева за първия и по 6.45 лева за втория и
третия ответник, съставляващи обезщетение за забава върху главниците от
съответно 225.58 лева и 56.40 лева за периода от 10.10.2015 г. до 24.10.2016 г.
(датата на исковата молба) – искова с правна квалификация чл.
Претендира разноски.
Ответниците считат, че главните искове
са неоснователни, а евентуалните са недопустими или неоснователни. Претендират
разноски.
1. по исковете с правна квалификация чл. 30, ал. 3 от ЗС:
В исковата молба се твърди, че страните
са били съсобственици на сграда, находяща се в гр. П., ул. „И. М.№ 37 с дял в съсобствеността, както
следва: И.С. – 6/12 ид. ч. Д.Ш. – 4/12 ид. ч., Н.Ш. – С. – 1/12 ид. ч. и Н.Ш. – 1/12 ид. ч. Тези
обстоятелства не са спорни.
На практика ищецът има право само на разноските,
необходими за запазване целостта на съсобствената вещ с оглед използването и по
нормално предназначение и то за периода на съсобствеността.
С. е загубила собствеността върху поземления имот на
26.03.2014 г. - датата на влизане в сила на постановления за възлагане на недвижим
имот, постановено по изпълнително дело № 902/2012 г. по описа на ЧСИ М.., а по
отношение на сграда е загубила собствеността на 13.07.2017г. – датата на
влизане в сила на постановления за възлагане на недвижим имот, постановено по
изпълнително дело № 97/2017 г. по описа на ЧСИ М...
Неоснователно е твърдението за самостоятелна
съсобственост по отношение на други елементи: барака, дворна ограда, външен
санитарен възел, дворна настилка, инсталации (ВИК, електрическа, заземителна),
тъй като те нямат самостоятелен вещен статут.
При преценка на дължимостта на сумите за отделните
дейности следва да се съобразят критериите „необходимост“ и „извършени по време
на съсобствеността“.
Следва да бъде отбелязано, че процесната сграда няма
траен статут и няма доказателства за съгласие за всички съсобственици за извършване
на основен ремонт и реконструкция.
Ето защо не следва да се присъждат разходите,
направени от ищеца за: всички работи, предприети като
подготвителни/предварителни за ремонта, тъй като тяхното извършване не е било
необходимо нито за запазване на съсобствения имот от погиване, нито за
поддържането му в състояние годно за ползването му по предназначение, което се
установява от заключенията на изслушаните експертизи (л. 961 и л. 1149 от
делото на ОС); за изнасянето на ел. табло на границата на собственост, тъй като
няма доказателства за тази работа; за двете препоръки, за реконструкция и
ремонт на дворна площадка и за реконструкция и ремонт на дворна чешма, от дати
08.09.2014 г. и 25.07.2015г., възложени на ЕТ “Е. И. А. А.. Касае до работи,
извършени не в сградата, а в поземления имот, по време, когато ищцата не е вече
негов съсобственик (загубила е това качество, считано от 26.03.2014 г.); за
всички части от установените като предприети предварителни работи, отнасящи се
до външния склад (бараката), външния санитарен възел, дворната ограда, дворната
площадка и инсталациите, различни от ВиК и ел. инсталация, тъй като те не са
елементи на/към жилището, обемно и функционално свързани с него.
Недоказани по основание са и всички разноски, направени
за заплащане на ремонтни работи, различни от тези, свързани с частичен ремонт
на покрива на жилищната сграда, тъй като само те имат характер на необходими
разноски за запазване на сградата от значителни повреди и за поддържането и в
състояние, годно да обслужва предназначението и, и които са описани в
количествено-стойностната сметка по първата експертиза (л. 962 - л. 963 от
делото на ОС). Следва да бъдат изключени работите по позиции 50, 78 и 85, тъй
като се отнасят до хидроизолация на външен санитарен възел и барака, които не
елементи на еднофамилната жилищна сграда и поради тази причина и разходите за
тях не са необходими за запазване или за поддържане на жилищната сграда в
състояние годно за употреба по предназначение.
При това положение общият размер на стойността на дейностите, които ищецът е заплатил и имат
характер на необходими разходи е 8 104.81 лева с ДДС.
С оглед горното и съобразно
квотите в съсобствеността следва да бъде осъден Д.Ш. да заплати сумата от 2
701.60 лева, ведно законната лихва от датата на исковата молба 24.10.2016 г. до
окончателното изплащане, а искът до пълния предявен размер следва да бъде
отхвърлен. Следва да бъдат осъдени ответниците Н.Ш. и Н.Ш. да заплатят всеки от
по 675.40 лева, ведно законната лихва от датата на исковата молба 24.10.2016 г.
до окончателното изплащане, а исковете против тях до пълните предявени размери
следва да бъдат отхвърлени.
До
тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което решение № 1413/30.11.2019 г. следва да бъде потвърдено
в тази част.
2. за претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно
обезщетението за забава за сумите, дължими на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС:
В случая се касае за дължимост на парично задължение.
Началния момент следва да бъде определен по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – след
покана или след изтичане на срок, даден с покана. В този смисъл решение №
155/15.01.2015 г., постановено по г. д. № 3518/20134 г., ІІ г. о., ВКС.
В конкретния случай поканите, с които ищецът е направила
искане за плащане, са получени от ответниците на 25.09.2015 г. С тях им е даден
двуседмичен срок за плащане. Следователно ответниците са в забава от 10.10.2015
г. и обезщетението за забава се дължи до датата на исковата молба. Останалите
нотариални покани нямат отношение към дължимостта на паричните суми.
Следователно е неоснователно направеното с въззивната жалба възражение в тази
насока.
Конкретните суми, изчислени с помощта на компютърна
програма, са както следва:
ответник Д.Ш. следва да бъде осъден да заплати сумата
от 285.43 лева за периода 10.10.2015 г. - 23.10.2016 г. върху главница от
2701.60 лева, като претенцията бъде отхвърлена за разликата от 285.43 лева до
претендираните 8 969.19 лева и за периодите от 16.09.2013 г. до 10.10.2015г., от
25.11.2013 г. до 10.10.2015 г., от 07.04.2014 г. до 10.10.2015 г., от
20.01.2015 г. до 10.10.2015 г. и от 16.07.2015 г. до 10.10.2015 г.
ответниците Н.Ш. и Н.Ш. следва да бъде осъден да
заплати сумата от по 71.36 лева за периода 10.10.2015 г. - 23.10.2016 г. върху
главници от по 675.40 лева и да се отхвърлят като неоснователни за разликите
71.36 лева до претендираните от по 2 242.26 лева, за периодите от 16.09.2013 г.
до 10.10.2015 г., от 25.11.2013 г. до 10.10.2015 г., от 07.04.2014 г. до
10.10.2015 г., от 20.01.2015 г. до 10.10.2015 г. и от 16.07.2015 г. до
10.10.2015г.
До
тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което решение № 1413/30.11.2019 г. следва да бъде потвърдено
в тази част.
3. за исковете с правна квалификация чл. 62, ал. 3 от ЗЗД и претенцията за заплащане на обезщетение по реда на чл. 86 от ЗЗД:
Претендира се заплащане на полезни
разноски, представляващи подобрения в съсобствения имот в общ размер от 676.74
лева, за които се твърди, че са заплатени за работите по: т. З и т. 4 от
Протокол № 13/24.04.2014 г., както следва: трайно закрепване към стени на
корниз, скоби и държачи за щори в стая 3 на етажа и поръчка, доставка и
закрепване трайно към стени на щори в кухня и предверие на етажа, на стойности
от съответно 124.80 лева и 293.57 лева; т. 1, част Архитектура от Протокол №
17/28.05.2014 г.: залепване трайно към стената на огледало и аксесоари в баня,
4 бр. стопери на врати в предверие, коридор, кухня и стая 3, щора в стая 3 и
вентилационна решетка на фасада на изход за абсорбатор, на стойност 258.37
лева, съобразно уточнение относно полезните разноски по т. З от исковата молба
и допълнение и уточнение към исковата молба вх. № 32744/07.11.2016 г. за
отстраняване указани нередовности на исковата молба (л. 444 от делото на ОС).
Посочените видове дейности нямат
характер на полезни разноски, които да са подобрения, трайно прикрепени към
имота. Ето защо така предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Следва да бъдат отхвърлени и претенциите по чл. 86 от ЗЗД.
До
тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което № 1413/30.11.2019 г. следва да бъде потвърдено
в тази част.
4. за исковете с правна квалификация чл. 62, ал. 2 от ЗЗД и претенцията за заплащане на обезщетение по реда на чл. 86 от ЗЗД, предмет
на въззивна
жалба вх. № 19010/08.07.2020 г.:
Предмет на претенциите на ищеца са суми, за които се
твърди че представляват полезни разноски на стойност 676.74
лева, за които се твърди, че са заплатени за работите по: т. З и т. 4 от Протокол
№ 13/24.04.2014 г., както следва: трайно закрепване към стени на корниз, скоби
и държачи за щори в стая 3 на етажа и поръчка, доставка и закрепване трайно към
стени на щори в кухня и предверие на етажа, на стойности от съответно 124.80
лева и 293.57 лева; т. 1, част Архитектура от Протокол № 17/28.05.2014 г.:
залепване трайно към стената на огледало и аксесоари в баня, 4 бр. стопери на
врати в предверие, коридор, кухня и стая 3, щора в стая 3 и вентилационна
решетка на фасада на изход за абсорбатор, на стойност 258.37 лева. Като се
твърди тези разноски са направени както в собствен, така и в чужд интерес и
ответниците следва да отговорят до размера на обогатяването им.
Видно то твърденията в исковата
молба и от предварителен договор от 06.09.1996 г., ищецът ползва тези
помещения, в които са направени описаните ремонтни дейности. Освен, че не са
трайно прикрепени към вещта, те са само в интерес на ищеца. Следователно не е
налице обогатяване на ответниците.
Ето защо така предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Следва да бъдат отхвърлени и
претенциите по чл. 86 от ЗЗД.
До
тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което решение №
607/22.06.2020 г. следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на
основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена И.А.С. ЕГН
********** да заплати на Д.Н.Ш.
ЕГН ********** сумата от 2 000.00 лева, представляваща разноски за
въззивното производство, да заплати на Н.Д.Ш. - С. ЕГН ********** сумата от 1
000.00 лева, представляваща разноски за въззивното производство и да заплати на
Н.Д.Ш. ЕГН ********** сумата от 1 000.00 лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1413/30.11.2019 г.,
постановено по г. д. № 2579/2016 г. по описа на ОС - Пловдив в обжалваните части.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
607/22.06.2020 г., постановено по г. д. № 2579/2016 г. по описа на ОС –
Пловдив.
ОСЪЖДА И.А.С. ЕГН ********** да заплати на Д.Н.Ш. ЕГН ********** сумата от 2 000.00
(два хиляди) лева, представляваща разноски за въззивното производство, да
заплати на Н.Д.Ш. - С. ЕГН ********** сумата от 1 000.00 (хиляда) лева,
представляваща разноски за въззивното производство и да заплати на Н.Д.Ш. ЕГН
********** сумата от 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща разноски за
въззивното производство
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: