№ 224
гр. Силистра, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Глория Недева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20233400500333 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №5181/14.07.23г. от И. М. Н., ЕГН
**********, с адрес с.Калипетрово, ул. “Г.” №4 срещу Решение
№349/29.06.23г., постановено по гр.д. №1443 по описа за 2022 година на
Районен съд – Силистра.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно. Счита
необоснован извода на съда, че промяната в цената е била извършена
законосъобразно и купувачът е бил уведомен с издадените фактури.
Последното не е уведомяване по смисъла на чл.11, ал.3 от договора, защото
това би поставило купувача в значително по-неблагоприятно положение и би
го лишило от правото му на преценка, а и липсват доказателства за тяхното
получаване. Навежда, че в тежест на ищеца е било да предостави
доказателства за това кога и при какви условия е настъпило изменение в
цената по договора. Досежно изправността на техническото средство за
измерване възразява, че по делото следвало да има документ, удостоверяващ
успешно преминала първоначална и/или последваща проверка. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
се отхвърли исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да
бъде потвърдено. Счита за безспорен факта, че жалбоподателят не се е
възползвал от възможността на чл.4, ал.3 от договора, а именно да го
1
прекрати в 30-дневен срок, поради което той е станал безсрочен. Навежда, че
цената на консумирана ел. енергия за обекта се изчислява съобразно неговия
Стандартен товаров профил /СТП/, който реално се закупува от борсата, а не
спрямо консумацията по дневна и нощна тарифа – поради тази причина във
фактурите цената на върховата, дневната и нощната тарифа е една и съща.
Обект със СТП няма почасово отчитане и за него единственото, което може
да се закупи от борсата и да се фактурира по борсова цена е енергията,
разпределена почасово за съответния профил, за един календарен месец.
Доколкото в КП не е посочено, че демонтиране на СТИ е във връзка с
неправилно отчитане, счита факта, че същия е изпратен за метрологична
проверка не означава директно констатиране на нередности в работата му.
В о.с.з. въззивника не изпраща представител. Депозира писмени
бележки.
В о.с.з. въззиваемата страна се представлява от процесуален
представител. В хода по същество излага съображения за неоснователност на
въззивната жалба, поради което моли да се потвърди обжалваното решение.
Окръжен Съд – Силистра по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред РС –Силистра е образувано по предявен от
„ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” АД, ЕИК ********* срещу И. М.
Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415,
ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1663.77лв., представляваща главница за
консумирана, но неплатена ел. енергия, задължения към обществото, акциз по
ЗАДС и мрежови усуги по фактури, издадени в периода 26.08.2021г. до
14.12.2021г. за обект на потребление, заведен с аб. №32Z4900140410129, с.
Войново /след уточнение/, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението и 131.87лв.,
представляващи сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
30.06.2022г., за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1037/2022г. на РС – Силистра.
Навежда се в исковата молба, че ответникът е потребител на ел. енергия
за обект на потребление с. Войново с аб. №32Z4900140410129 и кл.
№********** въз основа на сключен договор за комбинирани услуги №
ПКСП – **********/12.04.2018г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие
в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията
на продукт “Енерго-Про Сейв” с ищеца, както и че не е заплатил цената за
доставената и потребена ел. енергия по фактурите за периода 26.08.2021г. до
14.12.2021г. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените
аргументи. Претендира разноски.
В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначен особен
представител, депозира писмен отговор, с който заявява, че не може да вземе
отношение по основателността на иска. Не оспорва наличието на договорно
правоотношение. Развива съображения какви са предпоставките за
уважаването на исковите претенции. Присъединява се към искането за
допускане на СТЕ и задава въпроси на насрещната страна, без обвързаност на
2
доказателственото искане с конкретно твърдение или оспорване. Няма
отправено искане по съществото на спора.
Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение №427/26.09.2023г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e решението, с което
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
като ги е уважил изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което
се явява валидно. Исковете са предявени в границите на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1037/2022г. на РС -
Силистра, произнасянето на РС съответства на заявената за разглеждане
установителна претенция, поради което решението се явява и допустимо.
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
приобщеното ч.гр.д. №1037/2022г., на РС- Силистра, че в полза на
въззиваемия е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено въззивникът да заплати сумите, предмет на предявените
установителни искове. На заявителя са дадени указания за предявяване на
иск, в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Не е спорно по делото, а и от представен Договор за комбинирани
услуги № ПКСП – **********/12.04.2018г. за покупко-продажба на ел.
енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги се установява, че между страните е налице облигационно
правоотношение, по силата на което продавачът “Енерго- про енергийни
услуги” ЕООД продава и доставя, а купувача И. Н. получава и заплаща
количествата нетна активна електрическа енергия срещу цена в размера и
условията, уговорени в договора, а именно 0.09499лв./кВтч без ДДС. На
основание чл.11, ал.2 и сл. от договора, след изтичане на срока по чл.4, ал.2
/12 месеца/, продавачът има право периодично да променя цената. За целта,
обаче, следва продавачът да изпрати на поща или ел. адрес, посочен в чл.23,
ал.2, уведомление за предстояща промяна в срок не по-късно от 45
календарни дни преди датата, от която промяната на цената следва да се
прилага. В отговор на уведомлението, в 14-дневен срок купувачът от своя
страна трябва да изпрати писмено съгласие или предизвестие за
3
прекратяване, като при неизпълнение на това задължение, цената се прилага
автоматично /чл.11, ал.5/.
Съгласно чл.12, ал.1 от договора за всеки отчетен период продавачът
издава и изпраща на електронен адрес на купувача електронна фактура за
количеството доставена и измерена ел. енергия, дължимите суми за мрежови
услиги по цени, определени с решение на КЕВР за съответния ценови период,
както и за всички други дължими нормативно определени и/или утвърдени от
КЕВР добавки, вкл. ДДС и акциз, за съответния отчетен период. Купувачът
заплаща дължимите суми в 10дневен срок от издаване на фактурата /чл.13,
ал.1/.
Видно от чл.22 от договора страните са уговорили фингирано връчване
на посочените от страните адреси, в това число на имейл
****************@***.**.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба:
Пред въззивната инстанция са поставени два основни въпроса от
въззивника, а именно относно промяната в цената по договора и годността на
средството за измерване.
Счита за недопустимо съдът да подменя волята на страните, доколкото
последните изрично са предвидили начина на промяна в цената по чл.11, ал.6
и начина на уведомяване за това. Същото определя като условие, за да влезе в
сила новата цена. Оспорва уведомяването да може да се извърши с
издадените фактури, както и оспорва получаването им. Що се отнася до
техническата изправност на средството за измерване инвокира оплакване, че
ищецът не я е доказал, както и че по делото има данни, че същото е
демонтирано поради необходимост от извършване на метрологична проверка.
И двете възражения са въведени в процеса в хода на устните
състезания.
На първо място, настоящият състав намира за необходимо да изложи, че
по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5
ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възраженията срещу иска и обстоятелствата,
на които те се основават. По силата на концентрационното начало в процеса,
страната не може да поправи в последващ момент този пропуск. Да се
допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в
процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото
производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията
по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на
релевантните за спора факти /ТР № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.
Видно от депозирания отговор от ответника ясни оспорвания и
възражения не са направени. Доказателствените искания не са обвързани с
контретни твърдения или оспорвания, за да стане ясно относимостта им към
4
предмета на делото.
С оглед гореизложеното, възражението за липса на данни досежно
изправността на СТИ са въведени извън срока по чл.131 от ГПК и не следва
да бъдат обсъждани. Единствено за ясното следва да се посочи, че наличие на
КП, с констатация, че техническото средство подлежи на метрологична
проверка, не дават основание да се приеме, че същото не е било годно такова.
Предвид липсата на ясно и своевременно оспорване, то правилно РС не е
разпределял доказателствена тежест на ищеца да доказва това обстоятелство.
Същевременно, по всяко време ответникът може да навежда твърдения
за недопустимост на иска, както и да оспорва основателността на иска, като
навежда правни доводи, тъй като това е свързано с приложимостта на
материалния закон, за което съдът също следи служебно, както и възражения
срещу доказателствената стойност и относимостта на представените от ищеца
доказателства, с които се поддържа, че те не са в състояние да установят
заявените от ищеца факти. В тази връзка съдът намира, че направеното
оспорване досежно липсата на доказателства, обосноваващи стойността на
претендираната ел. енергия не е обвързано от преклузията на чл.131 ГПК и
подлежи на разглеждане по същество.
Когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и
5 от ГПК - относимите факти към спора не са посочени или са посочени
неясно, съдът следва да остави исковата молба без движение като укаже на
страната да отстрани визираната нередовност. Доколкото в слуая в исковата
молба не са изложени абсолютно никакви твърдения как всъщност ищеца е
формирал исковите си претенции съдът е оставил без движение исковата
молба като нередовна.
Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при
което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените
факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен
да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище
относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на
първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като
ограничено (непълно) въззивно обжалване, и произтичащото от това
ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с
нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като
въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор,
при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е
само косвен резултат от тази дейност.
Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез
основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на
5
предвидените в чл.127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК изисквания. За редовността на
исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на
иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото
на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между
съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и 5 от
ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.129, ал.2 ГПК като
предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно
и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне
исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Процесуалните действия по
чл.129, ал.2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на
неблагоприятните последици по ал. 3 на същия текст. Когато недостатъците
на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство,
въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока
са и задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г.
по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са в сила и при действието на
ГПК от 2007 г. В същия смисъл са и указанията, дадени в мотивите към т. 5
от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
В отговор на дадените от съда указания ищецът /сега въззиваем/
депозира уточнителна молба с подробно изложение за начина на формиране
на цената по договора и периодичната й промяна, на основание чл.11, ал.2 от
договора. Представени са и уведомителните писма, изпратени на уговорения
в договора имейл.
Предвидената в чл.11, ал.2 и сл. от договора възможност за едностранна
промяна на цената по договора и надлежно извършеното уведомяване, с оглед
договорната фикция за връчване, мотивират съда да приеме, че е налице
твърдяната от „Енерго- про енергийни услуги” АД промяна в цената.
Пред въззивната инстанция не е направено оплакване за допуснато
процесуално нарушение от първоинстанционния съд, респективно не е
поискано събиране на доказателства на това основание, поради което не
следва да се обсъжда и доказаността на доставената ел. енергия /чл.269, ал.1,
изр. второ ГПК/.
Гореизложеното обосновава извод за основателност на исковите
претенции и като такива правилно са уважени от първоинстанционния съд,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
оставена без уважение.
По разноските:
Предвид своевременното искане за присъждане на разноски от
въззиваемата страна, такива й се следват в размер на 576 лв. Съдът съобразява
изявлението на особения представител, обективирано в писмена защита вх.
№3972/12.12.2023г., поради което внесеният депозит за особен представител
подлежи на връщане на въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №349/29.06.23г., постановено по гр.д.
№1443 по описа за 2022 година на Районен съд – Силистра.
ОСЪЖДА И. М. Н., ЕГН **********, с адрес с.Калипетрово, ул.
„Г.”№4 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна-Тауърс
– Г, бул. „Владислав Варненчик” №258, представлявано от Ал. С. и Пл. Ст.
сумата от 576лв. /петстотин седемдесет и шест лева/, представляваща
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент на чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7